Едно есе [Архив]

greenday6

06-21-2011, 12:54

Кое е по-нужно на човешката цивилизация – разумът или чувствата

Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Дилема на спокойния живот или на плаване в бурно море от емоции! Къде са хората в тази пъстра гама от действия? Дали им прилягат повече коравосърдечните размишления или предпочитат да се поддават на първичните си желания? Доколко това оказва влияние на цялото човешко общество?

Разумът е това, което отличава хората от животните. Макар нашите чувства да са по-разнообразни от техните възприятия, отново разумът е това, което ни позволява да говорим, да творим, да работим в екип. Точно тези факти ни карат да се наричаме цивилизация! Разумът е тази целенасоченост, която ни кара да се развиваме, докато разнообразието от чувства е толкова голямо, че несъмнено една немалка част от тях могат да са ни пречка! Заслужава да се отбележи, че чувствата се простират почти навсякъде. Когато хората не знаят какво да правят, те често се уповават на вътрешния си повик. Въпреки че не винаги това им помага, те продължават да прибягват към подобни методи, за да решат проблемите си!

Човешките индивиди не спират да запечатват впечатленията си под клеймото на чувствата. Правят си класации, в дълбините на които поставят омразата, а най-горната позиция отреждат на любовта и добротата (или други за съжаление правят точно обратното). Чувствата се оказват мерило (или мерна единица), според което те оценяват отделните ситуации. Тези ‘впечатления’ са един вроден еталон сравняван с всеки елемент от живота ни. Нашият поглед към съществуването ни е съвкупност от всичките ни възприятия. Той до голяма степен наподобява един бинарен код, в който единицата означава ‘харесва ми’, а нулата отговаря на ‘не ми допада съвсем’! Винаги едно от двете числа надделява и това преимущество се оказва решително за нашето мислене.

Ще се намери някой, който да каже ‘Не е съвсем така!’ Ще започне да обяснява как хората са способни да съчувстват, да се срамуват, да се гордеят и уважават. И наистина е така – колкото по-близки са двама души, толкова повече фактори влияят на отношенията между тях. Затова хората могат и да не се срамуват пред непознати, стига да са сигурни, че други техни по-близки хора няма да узнаят. Хората уважават най-вече тези, чийто характер им е ясен. Затова твърдя, че независимо от това колко сложни са чувствата те продължават да са съвкупност от множество по-малки фактори. Тогава с какво се различава разумът?

Разумът се простира там където ‘не ще намерите’ чувства. Неговата система също е подобна, с важната разлика, че при него нещата се преценяват с отговорите ‘възможно’ и ’невъзможно’. Докато чувствата съблюдават предимно нашите интереси, разумът ни позволява да се гледаме отстрани и да мислим от каква полза сме за огромното общество. Отвъд егоистичната насоченост на чувствата, разумът ни позволява да отчетем не само броят на факторите, а и техните размери. Докато при чувствата сравняваме всичко с една готова матрица, при разума ние тепърва започваме да оформяме своя такава като не губим възможността си да я коригираме по всяко време. Все пак влиянието на чувствата не може да се пренебрегне, защото от него постоянно зависи нашето душевно състояние. В момента, в който спрем да се къпем с амброзия от ароматни (или не чак толкова) чувства неминуемо ще бъдем разядени от едва-разтворимата киселина на реалността!

Разумът остава този, който почиства мътните ни мисли от благоуханните парфюмни примеси, за да не се отровим докато се наливаме с питието на живота! Определено той е важен за развитието на човешката цивилизация.

Когато питаме кое е по-нужно на човешката нация първо трябва да отчетем от кое имаме полза и от кое не чак толкова. Разглеждайки най-напред чувствата, трябва да отбележим, че те са неизменен компонент при изграждане на човешкия характер. Трябва обаче да имаме предвид, че прогресът на една цивилизация се измерва с технологичния й напредък и способността й да оцелява. Относно първия критерий, чувствата не биха ни били от особена полза. От друга страна, те ни позволяват да изграждаме свой собствен защитен механизъм и също така укрепват връзките между всеки два отделни индивида.

Разумът обаче не остава по-назад, тъй като именно той ни кара да се позамислим преди да вършим нещо (и особено когато сме решили да вредим на друг). Чрез разума си стигаме до смисъла на нашия живот, а веднъж направили тази стъпка ние не бихме си позволили да попречим на човешкото развитие. Преди всичко разумът ни позволява да правим открития в области на науката каквито са непонятни за останалите земни форми на живот!

И все пак не можем да оспорим приноса на чувствата, чийто примери виждаме в богатата човешка история. Човечността и още купчина положителни чувства са отговорни за преминаването на някои хора от роби в свободни единици на обществото, за затихването на ядрените войни, за намаляването на бедността и пр. На чувствата тепърва им предстои да ни научат да се държим цивилизовано, да отстраним расизма, да пазим природата и още много подобни проблеми. Не можем обаче да отречем, че същите тези чувства са отговорни за появата на гореописаните казуси. Чувствата са виновни и за лоши черти от характера ни като в този предълъг списък влизат мързела, егоизма, гордостта, пренебрежението, разхищението и дори скуката!

Колкото и да задълбочаваме и разширяваме анализите си, не бихме могли да опровергаем твърдението, че “Разумът е точна наука, а чувствата – богата философия!” В крайна сметка всеки ще избере един от двата начина на живот – всеки със своите недостатъци. Напрежението между разума и чувствата:

“Това е сблъсък между титани, в една ограничена вселена!”