vesna12
06-24-2011, 16:03
Здравейте ... пиша тук, защото искам да си излея всичко , което ми се е натрупало ... и да ви помоля за съвет
Както показва заглавието ми предстоят КСК след няколко дни и процентът да ме приемат и да не се проваля е много малък. Винаги съм била отлична ученичка, ако трябва да се определи зубър на класа, то ще съм аз. Завърших с диплома 5,91 ... въобще винаги съм била мн отговорна към ученето.
Мислех да кандидатствам с немски и математика, но в средата на 11 клас си промених мнението и реших да е медицина. По химия се справям много добре и госпожата ми от уроците мн разчита на мен ... към биологията обаче се отнесох несериозно и до 1 юли когато ми е първият изпит имам мн теми за преговаряне ,а някои и за заучаване, които пък ще ми отнемат времето за химията и ще се прецакаам и на двата изпита мн жестоко. Така че провалът ми е почти сигурен :-# :-# , а досега никога не съм изпитвала какво е това провал за нещо толкова важно.
Цял ден плача и не мога да се стегна и да си дам зор до последно с ученето. Майка ми и баща ми са убедени ,че ще ме приемат , макар че им повтарям ,че няма да успея ... а не искам да ги разочаровам, не го заслужават. Хорското мнение не ме засяга, но това чувство на неудовлетвореност от самата мен може да ме вкара в дълбока депресия :-#
Моля ви, дайте ми някакъв съвет как да се успокоя, за да мога да уча максимално в оставащите дни ,а не да ги пропилея в рев като днес. Докато го напиша това и вече плувнах в сълзи :( :(
Също така, ако има някой ,който първата година от кандидатстването му не са го приели ,нека сподели как се е справил след това, защото не искам подобно нещо да ме разбие на парченца :(
Както показва заглавието ми предстоят КСК след няколко дни и процентът да ме приемат и да не се проваля е много малък. Винаги съм била отлична ученичка, ако трябва да се определи зубър на класа, то ще съм аз. Завърших с диплома 5,91 ... въобще винаги съм била мн отговорна към ученето.
Мислех да кандидатствам с немски и математика, но в средата на 11 клас си промених мнението и реших да е медицина. По химия се справям много добре и госпожата ми от уроците мн разчита на мен ... към биологията обаче се отнесох несериозно и до 1 юли когато ми е първият изпит имам мн теми за преговаряне ,а някои и за заучаване, които пък ще ми отнемат времето за химията и ще се прецакаам и на двата изпита мн жестоко. Така че провалът ми е почти сигурен :-# :-# , а досега никога не съм изпитвала какво е това провал за нещо толкова важно.
Цял ден плача и не мога да се стегна и да си дам зор до последно с ученето. Майка ми и баща ми са убедени ,че ще ме приемат , макар че им повтарям ,че няма да успея ... а не искам да ги разочаровам, не го заслужават. Хорското мнение не ме засяга, но това чувство на неудовлетвореност от самата мен може да ме вкара в дълбока депресия :-#
Моля ви, дайте ми някакъв съвет как да се успокоя, за да мога да уча максимално в оставащите дни ,а не да ги пропилея в рев като днес. Докато го напиша това и вече плувнах в сълзи :( :(
Също така, ако има някой ,който първата година от кандидатстването му не са го приели ,нека сподели как се е справил след това, защото не искам подобно нещо да ме разбие на парченца :(