LuFlee
06-24-2011, 22:19
Заедно сме от 8 месеца/аз съм на 17,а той на 19/ и преди всички знаете-беше страхотно.Познаваме вече родителите и приятелите на другия и при събирания и един вид всеки се познава с всеки/от моята и неговата компания/.Той ми беше първият и в продължение на не знам колко месеца си мислех,че това е най-страхотното момче,с което съм била.Показваше ми само положителните си качества,докато аз първа започнах да се заяждам и да се карам.Вече от 1-2 месеца нещата се попромениха.Започнахме по-често да се изнервяме един друг и да се караме.Аз особено му говоря какви ли не неща,докато той не ми говори толкова остро.Най-лошият скандал се случи преди няколко дена.
Стана на въпрос,че аз ще заминавам през ваканцията и няма да можем да се виждаме.Обясних му,че не зависи от мен въпреки,че и аз искамда остана с него и обедих майка ми да не заминавам веднага ,а по време на ваканцията да ми дойде на гости за няколко дни.Скандалът се случва в продължение на 3-4 дена.Той ми правеше страхотни проблеми за това,че искал да остане с мен и нямало да издържи толкова време без да ме вижда.Обясняваше ми колко ме обича и че много го боляло от това,че ще замина.Аз му обяснявах как приемам това като предизвикателство за връзката ни,но той не и не.Сякаш беше малко дете,което не го интересуват нещата около него ,а иска своето/въпреки,че той казва,че не е така/.Една вечер си говорехме и той се разплака по телефона,защото никога не му се сбъдвали плановете.Щяха да му купуват кола и да си намери работа,аз да остана за повече време с него,но в един ден всичко това се провали.Той се срина и въпреки,че беше по телефона,аз го усещах как все едно е ...със егати лабилната психика.Какви ли не неща не ми каза/това било край,за него нямало нищо повече да се случва,никой не се инт от него и тн/ в яда и болката си,че се хванах за главата.Човекът в който се бях влюбила и на който разчитах,че ще е силен се оказа много слаб.Той ми обясни,че понякога имал моменти,когато всичко му се насъбирало и съжалява,че е показал слабостите си пред мен.От онази вечер насам...всеки път щом говорим по телефона или си пишем/защото чак утре ще се виждаме от както стана скандала/ се сещам за това колко жалък ми изглеждаше.Той се срина пред мен,обяснявайки ми,че ме обича и колко съжалява,че поне това да останем по-дълго заедно няма да се сбъдне.Честно казано аз не го намирам за толкова трагично,защото човек сам си прави живота,а и му обясних,че понякога някои неща не зависят от нас дори и да сме си направили планове,но това не означава,че трябва да се предадем и да спрем да живеем.Та...от този разговор това момче започна да ми се вижда слабо и...не е същото.Започнах да виждам повече лошите неща и да се дразня от някакви думи.Днес майка ми каза 'трябва да си намериш мъж с пари' -въпреки,че не съм съвсем на нейното мнение,се сетих точно за това,когато той днес ми каза,че за утре не разполага с много.Вината не е негова,а на родителите му,но това е друга тема,да кажем просто,че предпочитат брат му пред него.
Та...всяка една по-слабо изречена дума,всяко измънкване под носа,мълчанието по телефона и тн. толкова ме дразни.Кажете ми...сигурно аз греша.
Стана на въпрос,че аз ще заминавам през ваканцията и няма да можем да се виждаме.Обясних му,че не зависи от мен въпреки,че и аз искамда остана с него и обедих майка ми да не заминавам веднага ,а по време на ваканцията да ми дойде на гости за няколко дни.Скандалът се случва в продължение на 3-4 дена.Той ми правеше страхотни проблеми за това,че искал да остане с мен и нямало да издържи толкова време без да ме вижда.Обясняваше ми колко ме обича и че много го боляло от това,че ще замина.Аз му обяснявах как приемам това като предизвикателство за връзката ни,но той не и не.Сякаш беше малко дете,което не го интересуват нещата около него ,а иска своето/въпреки,че той казва,че не е така/.Една вечер си говорехме и той се разплака по телефона,защото никога не му се сбъдвали плановете.Щяха да му купуват кола и да си намери работа,аз да остана за повече време с него,но в един ден всичко това се провали.Той се срина и въпреки,че беше по телефона,аз го усещах как все едно е ...със егати лабилната психика.Какви ли не неща не ми каза/това било край,за него нямало нищо повече да се случва,никой не се инт от него и тн/ в яда и болката си,че се хванах за главата.Човекът в който се бях влюбила и на който разчитах,че ще е силен се оказа много слаб.Той ми обясни,че понякога имал моменти,когато всичко му се насъбирало и съжалява,че е показал слабостите си пред мен.От онази вечер насам...всеки път щом говорим по телефона или си пишем/защото чак утре ще се виждаме от както стана скандала/ се сещам за това колко жалък ми изглеждаше.Той се срина пред мен,обяснявайки ми,че ме обича и колко съжалява,че поне това да останем по-дълго заедно няма да се сбъдне.Честно казано аз не го намирам за толкова трагично,защото човек сам си прави живота,а и му обясних,че понякога някои неща не зависят от нас дори и да сме си направили планове,но това не означава,че трябва да се предадем и да спрем да живеем.Та...от този разговор това момче започна да ми се вижда слабо и...не е същото.Започнах да виждам повече лошите неща и да се дразня от някакви думи.Днес майка ми каза 'трябва да си намериш мъж с пари' -въпреки,че не съм съвсем на нейното мнение,се сетих точно за това,когато той днес ми каза,че за утре не разполага с много.Вината не е негова,а на родителите му,но това е друга тема,да кажем просто,че предпочитат брат му пред него.
Та...всяка една по-слабо изречена дума,всяко измънкване под носа,мълчанието по телефона и тн. толкова ме дразни.Кажете ми...сигурно аз греша.