Изгубена съм

[mishet0]

Скъсахме.Всичко приключи.С това сякаш и живота ми приключи.Не ми се прави нищо,не ми се живее,нито мога да спя спокойно,нито мога да изляза да се разсея мисълта за това ме преследва навсякъде,където и да съм каквото и да правя!В последно време спрях да излизам с приятелите си,прекъснах всички контакти заради него.Излизах само с него,чаках по цял ден само за да се видя с него,бях толкова влюбена и сляпа,че загърбих всичко останало и ето,че сега когато ме заряза заради една глупост се чувствам изгубена и по сама от всякога.Нямам истински приятели,нямам дори такива за забавление,каквото и да правя знам,че нищо няма да ми помогне освен времето... Лято е,време за купони,а аз седя вкъщи сама и тъжна,по това време трябваше да сме заедно,всичките ми планове бяха свързани с него,за миг дори не бях си помислила какво ще правя,когато него вече го няма...И ето,че този момент вече дойде,този път се разделихме окончателно,нито аз го потърсих,нито той мен...Осъзнах,че това е наистина краят и ще се опитам да го приема и асимилирам колкото се може по бързо за да ми е по лесно...Какво да правя с живота си,накъде да поема,кой и какво ще бъде стимула ми за живот,който ще ме кара да продължа напред?Всичките ми мечти,планове,желания,всич� �о в което съм вярвала и мислела,че ще стане се срина...рухна...Не смятам,че някой ще ме разбере или ще ми влезе в положението по простата причина,че повечето са някви непукисти...Аз обаче съм различна от тях,винаги обичам с цялото си сърце,силно и докрай!!!Затова винаги аз съм заебаната щото никога не оставям,винаги те мен оставят и се питам защо при положение,че давам всичко от себе си каквото мога и не мога,раздавам се и се разливам докрай,а получавам само гадории и накрая резачка!!!Правиш всичко за един човек-той се ебава с чувствата ти,прави се на интересен,когато вече спираш да правиш всичко за него и разбира,че те губи тогава забравя за държанието си и си разменяте местата-сега той прави всичко за теб...това е тинейджърската работа!Пожелавам ви по скоро да пораснете и да осъзнаете нещата.Приемам всяка раздяла много тежко и всяка една се е отразила и повлияла на живота ми по много гаден начин,но всяко зло за добро,да се надяваме,че е така.Ще цитирам нещо,което смятам за вярно и с което винаги се успокоявам,когато ми се случи нещо гадно и когато изгубя някой :
"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда.Да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш".
Надявам се все някога Господ да ми даде поне 1 човек,който искам...

[djipsito]

Трогателно... ама не си открила топлата вода. И не мисли, че тва се случва САМО на теб...

Сама си допуснала света ти да се върти само около ЕДНО единствено (непостоянно) нещо... вместо да го правиш всеки път се научи да търсиш баланса...

Бъди активна и ще ти мине по-бързо. Колкото и да не ти се прави нищо, прави, ако трябва насила.

[SisiStrange]

Уоу. Веднага си удари един шамар и се стегни. Непукисти бла бла. Това са пози. Да не мислиш, че си единствената, която като я наранят страда? Но има една тънка граница, която не трябва да се преминава и ти си я задминала вече в далечината. НИКОГА не си съсипвай здравето и нервите заради някой, който в този момент си прави кефа някъде с някоя друга. Това не значи да го забравиш от раз - нормално е да си тъжна. Но чак такива драми и трагични страдания - едва ли не животът ти е свършил, защото тийнейджърската ти любов те е зарязала...
Майка ми тогава след развода сигурно е трябвало да седи на някой мост и да пее италиански балади...

ПП. Това със затварянето у вас ми звучи като най-нездравословното възможно нещо. И аз след едно късане за 3 дена отслабнах 5 кила и бях спала общо 6 часа, знаеш ли какъв беше резултата? Ъъъм, нулев... И доста грозна мутра в огледалото.

[Josefinne]

Първо: спри да се самосъжаляваш. Осъзнала си, че това е краят, от теб зависи кога и колко ще се почувстваш по-добре. Половината път е изминат.
Второ: Ако мислиш, че никой тук няма да те разбере, защо ни пишеш?
Три: Била съм в абсолютно същата ситуация, да не кажа, че беше много много много по-лоша. Но я преодолях. Не съм умряла. Дори съм щастлива. Вярно, че този период е оставил много белези по мен, че често се сещам за това време, но точно той ми е помогнал ужасно много да се науча да се радвам на живота, на малките му неща, да му се наслаждавам на 100 %.
Разбирам те напълно. Има един период, в който ще ти е много тежко. Ще плачеш, да, няма да те интересува никой и нищо. Ще си фантазираш, ще ти се иска хиляди пъти да се върнеш назад във времето. Но това няма да се случи, и ще осъзнаеш, че друг ход, освен напред няма. И тогава малко по малко ще продължиш с живота си. И дори и никога да не го забравиш, едно е сигурно, ще ти стане по-добре. Ще излезеш различна. Просто трябва малко търпение да изтърпиш всичко.

[forside1]

Първо: спри да се самосъжаляваш. Осъзнала си, че това е краят, от теб зависи кога и колко ще се почувстваш по-добре. Половината път е изминат.
Второ: Ако мислиш, че никой тук няма да те разбере, защо ни пишеш?
Три: Била съм в абсолютно същата ситуация, да не кажа, че беше много много много по-лоша. Но я преодолях. Не съм умряла. Дори съм щастлива. Вярно, че този период е оставил много белези по мен, че често се сещам за това време, но точно той ми е помогнал ужасно много да се науча да се радвам на живота, на малките му неща, да му се наслаждавам на 100 %.
Разбирам те напълно. Има един период, в който ще ти е много тежко. Ще плачеш, да, няма да те интересува никой и нищо. Ще си фантазираш, ще ти се иска хиляди пъти да се върнеш назад във времето. Но това няма да се случи, и ще осъзнаеш, че друг ход, освен напред няма. И тогава малко по малко ще продължиш с живота си. И дори и никога да не го забравиш, едно е сигурно, ще ти стане по-добре. Ще излезеш различна. Просто трябва малко търпение да изтърпиш всичко.
Подкрепям те напълно.Въпреки че аз съм момче а гледам че до тук само момичета се изказват,бих казал че и моята голяма любов приключи ужасно, и то при положение че и аз като теб давах всичко за връзката ни, събуждах се и заспивах с мисълта за нея.И връзката ни беше наистина дълга и сериозна,не някоя детска простотия :).Но след като всичко приключи, мина време и живота наистина стана по-хубав :) , човек трябва да бъде силен и да има вяра ! :)

[myHeartIsOnlyForYou]

Наистина се стегни!
За да го преодолееш наистина обаче не трябва да се заравяш сама у вас, а да излизаш, да се забавляваш и т.н.
А ако не те притеснява би ли споделила от колко време бяхте заедно и защо се разделихте?

[Trollrusos]

При мен случая беше друг...след 1 година връзка ние е с бившата ми се разделихме. До бала й тази година всичко беше наред. Постарах се да се представям на ниво навсякъде където излизахме и т.н.След абитюриентския и бал отиде в Слънчев бряг. Там се запознала с някакво момче и какво са правили какво са стрували може на всички да ви стане ясно. Когато разбрах дълго мислих дали да сложа края или не. Поставих и ултиматум да не излиза никъде без мен повече. Тя не се съгласи даже ми заяви, че нямало гаранция, че нямало да се повтори отново. Съответно твърдо реших да я отрежа и така. Това е историята накратко, така че не изпадай в излишни драми и продължавай напред това е. :-)