xBadxApple
06-28-2011, 00:29
когато робите
се отърсват
от прахта
от мухъла
от вятъра
на грозна леш;
тогава дишам.
гледам ги
с буря в очите
и, плюейки
тихите мисли
нямам нужда
от любовта
от надеждата
от нищо.
само когато
слепите
решат да
скъсат очите
и да открият
вътре сърцата
тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк.
дотогава -
името ми е
тъгата на
лисица
кухотата
на празна
ябълка
и копелето на света.
се отърсват
от прахта
от мухъла
от вятъра
на грозна леш;
тогава дишам.
гледам ги
с буря в очите
и, плюейки
тихите мисли
нямам нужда
от любовта
от надеждата
от нищо.
само когато
слепите
решат да
скъсат очите
и да открият
вътре сърцата
тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк.
дотогава -
името ми е
тъгата на
лисица
кухотата
на празна
ябълка
и копелето на света.