03;27 - 25

[xBadxApple]

когато робите
се отърсват
от прахта
от мухъла
от вятъра
на грозна леш;
тогава дишам.

гледам ги
с буря в очите
и, плюейки
тихите мисли
нямам нужда
от любовта
от надеждата
от нищо.

само когато
слепите
решат да
скъсат очите
и да открият
вътре сърцата
тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк.

дотогава -
името ми е
тъгата на
лисица
кухотата
на празна
ябълка
и копелето на света.

[xBadxApple]

You are welcome, 'дето се вика :р

[LordOfLight]

тогава живея
и викът ми е
най-сетне на вълк!