bbllaahh
06-28-2011, 11:18
Съжалявам,че е дълго,но нямаше как да обесня по-кратко
за какво става въпрос,ще съм благодарна,ако някой
си направи труда да го прочете. (:
От както най-добрата ми приятелка си има приятел.
Започвам да се чувствам все по-зле..
Проблема е там,че всичко между нас се промени
преди по часове говорехме на вскакви теми,
забавлвахме се непрекъснато.Но сега насаме оставаме много рядко и то
само,когато в училище успеем да се съберем
само двете.През останалото време тя непрекъснато е с него,
винаги ме канят да излизам с тях,в началото
ми беше приятно,но след 3-4 път,ние ако излезнем
почти по цял ден сме само с него.
Отделечаваме се.И аз постепенно започнах да излизам по-рядко
с тях или ако излезна седя малко.
И аз и казах за какво става въпрос,че ми е тъпо да
излизам с тях.Те непрекъснато само се натискат
спрат кажат си няколко думи и пак започват.
Аз нямам работа там,започвам да говоря,но
никой не ме слуша и после: Ми как няма да ти
е тъпо с нас като само мълчиш??
Какво по дяволите? :@@
Мен все едно ме няма.Всичко,което съм и споделила за мойте проблеми,това,което съм правила с определени хора и т.н.
Всичко му казва.И като и кажа ,че за мен това е проблем
тя не ме разбира.Казвам и ,че ако съм искала да му
го споделя на него съм щяла да говоря с него,а не с нея.
И винаги се караме за едно и също.
Според мен това не е правилно,накакси се чувствам предадена
защото не искам някой неща да ги знаят други освен хората на
които съм решила да кажа Аз.
Скапана работа..Не знам какво да правя,вече ми е трудно да
и споделям,защото знам,че на втората минута ще му
е казала всичко..Когато се скарат всичко си изкарва на мен въпреки,че аз нямам никаква вина за станалото..
Не знам вече дори какво да мисля,нямам си и на идея как
да постъпя.И сега пак ми се сърди,че седях малко с тях.
Ще съм много благодарна,ако ми дадете някакъв съвет
какво да правя.. ;/
за какво става въпрос,ще съм благодарна,ако някой
си направи труда да го прочете. (:
От както най-добрата ми приятелка си има приятел.
Започвам да се чувствам все по-зле..
Проблема е там,че всичко между нас се промени
преди по часове говорехме на вскакви теми,
забавлвахме се непрекъснато.Но сега насаме оставаме много рядко и то
само,когато в училище успеем да се съберем
само двете.През останалото време тя непрекъснато е с него,
винаги ме канят да излизам с тях,в началото
ми беше приятно,но след 3-4 път,ние ако излезнем
почти по цял ден сме само с него.
Отделечаваме се.И аз постепенно започнах да излизам по-рядко
с тях или ако излезна седя малко.
И аз и казах за какво става въпрос,че ми е тъпо да
излизам с тях.Те непрекъснато само се натискат
спрат кажат си няколко думи и пак започват.
Аз нямам работа там,започвам да говоря,но
никой не ме слуша и после: Ми как няма да ти
е тъпо с нас като само мълчиш??
Какво по дяволите? :@@
Мен все едно ме няма.Всичко,което съм и споделила за мойте проблеми,това,което съм правила с определени хора и т.н.
Всичко му казва.И като и кажа ,че за мен това е проблем
тя не ме разбира.Казвам и ,че ако съм искала да му
го споделя на него съм щяла да говоря с него,а не с нея.
И винаги се караме за едно и също.
Според мен това не е правилно,накакси се чувствам предадена
защото не искам някой неща да ги знаят други освен хората на
които съм решила да кажа Аз.
Скапана работа..Не знам какво да правя,вече ми е трудно да
и споделям,защото знам,че на втората минута ще му
е казала всичко..Когато се скарат всичко си изкарва на мен въпреки,че аз нямам никаква вина за станалото..
Не знам вече дори какво да мисля,нямам си и на идея как
да постъпя.И сега пак ми се сърди,че седях малко с тях.
Ще съм много благодарна,ако ми дадете някакъв съвет
какво да правя.. ;/