XTREMEFREERIDE
06-28-2011, 13:06
Гледам стъклената топка, която той ми донесе от Мармарис и си мисля за него и всичко, което ни се е случило. Сетих се за една приятелка, която не престава да ни повтаря колко много иска да ни затвори в една от тези прословути Snowballs и да я клати в продължение на минута-две, а после да гледа как върху нас се посипва изкуственият сняг и да ни се радва докато не падне всичкият.
Пък след това се замислих, че имаме нещо, което никак не е голямо, но си е наше. Може би не сме направили щастлив нито един човек около нас, може би никой не се е радвал на това, което сме създали, но от друга страна никога не сме били егоисти. Алтруизмът е повече в моята кръв отколкото в неговата, но във връзката ни наистина може да се наблюдава. Пръскаме любовта си навсякъде, пък който ще да й се радва - да заповяда, нищо не сме скрили.
През много трудности минаваме, наистина. Поне на мен ми е било трудно и продължава да ми е трудно всеки ден с него. Трудно ми е да му угаждам, а толкова много искам.. Трудно ми е да се съобразявам с него, но се опитвам, след като знам, че се чувства добре, когато го правя. Трудно ми е да му обяснявам повечето неща, защото той не ги разбира лесно, но никога не се отказвам. И знаете ли, никога не съм съжалявала. Обичам да ми е трудно с него. Той е най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправяла някога. Той е приключението на живота ми.
И знам, че с него ще е така всеки ден. Знам, че няма как, а и не трябва да го променям.
През трите месеца, в които не бяхме заедно ми липсваше всичко това. Нямах никаква цел, към която да се спъвам по пътя. Че аз дори път нямах. Всичко ми се изсипваше на готово и от скука се отчаях.
Животът ни никак не е приказка. Поне не от тривиалните. Нито пък от тези с красивите принцеси и смелите принцове. Нашите роли се въртят непрекъснато. Това е трудно и за двама ни. Не е лесно да сменяш позицията си ежеминутно, но пък за сметка на това вървим по път от тръни към победа.
Обичам всяка част от него. Обичам всичко, което ме кара да правя за него, което сама си поставям като цел, когато съм с него. Обичам човекът, който станах заради него, но пак повече обичам него. Защо го обичам? Не знам. Ако знаех, вероятно нямаше да е толкова чисто и искрено, но никога няма да спра да любопитствам. Той може да е направил много грешки, но цялата му невинност е моя.
Всъщност любовта е прекрасна, но какво точно е - никой не може да каже. (Ако някой може, да заповяда.) Какво обичам ли? Обичам музиката. Обичам джаза, алтърнатива, рока, грънджа. Обичам планината, морето. Обичам брат си, майка си, баща си. Обичам много неща, но повече от себе си обичам единствено него.
Той знае играта "Обича ме, не ме обича" с откъснатата маргаритка. Знае, че когато отъркаш глухарчето под брадичката и то остави жълта следа, значи си влюбен. Той намира за сладки кучето и котката, които отъркват носове, въпреки, че това не е нищо повече от нарушаване на природен закон. Той може да не разбира нещата по моят начин, но разбира, че това е моят начин и не се опитва да го променя. Не го лаская. В момента изграждам образа му и ми доставя огромно удоволствие.
Представих си мен и него в онази стъклена снежна топка. Мисля, че точно там ни е мястото.
Пък след това се замислих, че имаме нещо, което никак не е голямо, но си е наше. Може би не сме направили щастлив нито един човек около нас, може би никой не се е радвал на това, което сме създали, но от друга страна никога не сме били егоисти. Алтруизмът е повече в моята кръв отколкото в неговата, но във връзката ни наистина може да се наблюдава. Пръскаме любовта си навсякъде, пък който ще да й се радва - да заповяда, нищо не сме скрили.
През много трудности минаваме, наистина. Поне на мен ми е било трудно и продължава да ми е трудно всеки ден с него. Трудно ми е да му угаждам, а толкова много искам.. Трудно ми е да се съобразявам с него, но се опитвам, след като знам, че се чувства добре, когато го правя. Трудно ми е да му обяснявам повечето неща, защото той не ги разбира лесно, но никога не се отказвам. И знаете ли, никога не съм съжалявала. Обичам да ми е трудно с него. Той е най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправяла някога. Той е приключението на живота ми.
И знам, че с него ще е така всеки ден. Знам, че няма как, а и не трябва да го променям.
През трите месеца, в които не бяхме заедно ми липсваше всичко това. Нямах никаква цел, към която да се спъвам по пътя. Че аз дори път нямах. Всичко ми се изсипваше на готово и от скука се отчаях.
Животът ни никак не е приказка. Поне не от тривиалните. Нито пък от тези с красивите принцеси и смелите принцове. Нашите роли се въртят непрекъснато. Това е трудно и за двама ни. Не е лесно да сменяш позицията си ежеминутно, но пък за сметка на това вървим по път от тръни към победа.
Обичам всяка част от него. Обичам всичко, което ме кара да правя за него, което сама си поставям като цел, когато съм с него. Обичам човекът, който станах заради него, но пак повече обичам него. Защо го обичам? Не знам. Ако знаех, вероятно нямаше да е толкова чисто и искрено, но никога няма да спра да любопитствам. Той може да е направил много грешки, но цялата му невинност е моя.
Всъщност любовта е прекрасна, но какво точно е - никой не може да каже. (Ако някой може, да заповяда.) Какво обичам ли? Обичам музиката. Обичам джаза, алтърнатива, рока, грънджа. Обичам планината, морето. Обичам брат си, майка си, баща си. Обичам много неща, но повече от себе си обичам единствено него.
Той знае играта "Обича ме, не ме обича" с откъснатата маргаритка. Знае, че когато отъркаш глухарчето под брадичката и то остави жълта следа, значи си влюбен. Той намира за сладки кучето и котката, които отъркват носове, въпреки, че това не е нищо повече от нарушаване на природен закон. Той може да не разбира нещата по моят начин, но разбира, че това е моят начин и не се опитва да го променя. Не го лаская. В момента изграждам образа му и ми доставя огромно удоволствие.
Представих си мен и него в онази стъклена снежна топка. Мисля, че точно там ни е мястото.