RageAgainstTheMachine
07-06-2011, 13:41
Тъй като постоянно се появяват теми за грижи за домашните любимци реших да извадя най-популярните - котката и кучето, за да улесня вашето пребиваване във форума.
КОТКИ
1. Избор на котката от магазина за домашни любимци
Изборът на котка трябва да бъде добре обмислен и съобразен с всички членове на вашето семейство. Добре е преди това да разговаряте със стопани на котки, които
да ви запознаят с проблемите, свързани с отглеждането, както и със специалисти, които да ви обяснят специфичните особености за избраната от вас порода. Трябва да
решите какъв пол ще бъде вашето коте във връза с предстоящите разгонвания, евентуални раждания и бягства от дома през периода на размножаване (пролет и
есен).
Взимането на възрастна котка понякога е свързано с проблеми относно адаптирането й към новото жилище и собствениците. Затова се препоръчва винаги да
уговаряте пробен срок от половин месец, през който можете да я върнете на старите стопани, ако възникнат непреодолими трудности.
Ако взимате котка от двор или улица, задължително трябва да бъде прегледана за заразни и паразитни заболявания от ветеринарен лекар.
Би трябвало, когато взимате малкото коте, да огледате майката и ако е възможно, останалите котета.
a)Отличителните белези при избора на коте са:
1.Външен вид на котето – трябва да е нормално развито за възрастта си, добре охранено, космената му покривка да е блестяща, без сплъстявания и голи места.
2.Поведение – животното да е жизнено, да не се крие от хората и да не страни от другите котета в котилото.
3. Очите да са изкрящи, без изтечения и засъхнали секрети.
4. Ушите да са чисти, без странична миризма.
5. Носът да е без секрети и изтечения.
6. Коремчето да е пълно, но не подуто.
7. Аналната област да е чиста, без спъстени косми и зацапвания.
8. Да няма външни паразити.
9. Майката трябва да е добре охранена, жизнена, миролюбива или агресивна в границите на нормалното и да следи с поглед котетата.
10. Мястото на отглеждане да е чисто, без зацапвания с изпражнения и урина.
11. До взимането котето трябва да е хранно пълноценно и редовно.
12. Ако се отнася до породиста котка, породните белези трябв ада отговарят напълно на възрастта и породата.
Майката не трябва да бъде изтощена от бремеността и кърменето, тъй като това е признак на немарливо отношение през тези периоди, което дава отражение
върху бъдещите качества и жизнустойчивостта на малките котета.
Полът на малките котета можете да различите по следния начин: половият отвор, които се намира под аналния, при мъжките котета е с кръгла форма, а при женските
– с леко овална.
Ако имате предпочитания към определена подора, обърнете се към експерт, който да установи породната принадлежност на родителите.
Закупените от чужбина котки трябва да са придружени от съответните ветеринарни сертификати.
2. Съжителството между децата и котките
Много противопаразитни каишки и аерозоли съдържат вещества, които могат да бъдат вредни за детето. Но в същото време в днешно време има възможност да се
изберат ефективни но безопасни антипаразитни средства. Когато ги избирате се посъветвайте с вашия ветеринар.
Защитете вашето котенце. Искате да си купите котенце, а детенце вече си имате? Помислете, не е ли по-добре да отложите покупката докато детето ви не
поотрасне? Точно така, както не бихте оставили новороденото си бебе на грубото, необуздано любопитство на някой малчуган, така и не би трябвало да оставяте да
се отнасят с малкото котенце грубо (дори и то да е мотивирано от любов). Котетата са много нежни, и за да станат добре възпитани и доверчиви котки, малкото
котенце трябва да се чувства спокойно и в безопасност. Ако имате и дете и коте, уверете се, че последното е винаги в безопасност. Децата, които са още прекалено
малки за да знаят как да се отнасят внимателно към котето, могат сериозно да травмират малкото котенце. Затова пък за по-големите деца грижата и отглеждането на
коте може да се превърне в забележителен жизнен опит.
Не вярвайте на приказките, че котката ви ще удуши малкото ви бебе. Котките обичат топлината и уюта на новородените, спящи в креватчетата си, в плетените
си кошчета или в детските си колички бебенца. Може би вие не бихте позволили на котката да лежи близо до детето ви, тъй като бебето още не знае как да общува с
животното; и освен това малките деца все още не притежават достатъчна сила, бързина на реакцията и координация на движенията, за да може в случай на
необходимост да отбие нежните закачки на игривия котарак. Вероятно и не бихте искали детското креватче да се напълни с котешка козина, а ако котката ви има
бълхи, не бихте я допуснали в детската стая. Но не вярвайте на „бабините деветини”, че котката може да открадне „дъха на новороденото ви”, да го сдави или да му
навреди по какъвто и да е друг начин, дори и да е ревнив. Ако детето не вдъхва у котката ви симпатия, тя просто ще го отбягва.
Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима
довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на
съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще
почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена,
но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи
направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.
Обръщайте на котката си повече внимание ако забележите, че тя има нужда от това. Запомнете, че повечето котки се отличават с такава деликатност, че не
биха изисквали внимание, дори и ако в действителност се нуждаят от такова. Завареното положение и динамиката в семейството се променят, когато в къщи се появи
новородено; и затова не оставяйте без внимание въздействието, което тези промени биха могли да окажат върху котката ви. Не забравяйте, че котката ви също е член
на вашето семейство и с нея трябва да се отнасяте като с такъв.
Учете детето си да се отнася с котката, и с всички животни, с уважение. Щом децата ви пораснат достатъчно да могат да контролират поведението си, вие
трябва да им внушите изпитаните правила и непрестанно да им напомняте да не забравят, че всяко животно заслужава уважително и внимателно отношение.
Превърнете в строго правило на дома ви, че котешката тоалетна и котешката „столова” трябва да бъдат предпазени от посегателства. Никога не оставяйте много
малко дете без надзор насаме с любимото домашно животно.
Научете децата си винаги да питат за разрешение преди да посегнат да погалят чужда котка или куче. Възпитайте децата си да се отнасят внимателно с всички
домашни животни, и да оставят на мира дивите. Научете децата си да уважават всяко живо същество и тогава, когато те пораснат, светът има шанс да стане по-добър
и хуманен.
Съжителството на котки и деца е не само възможно, но и желателно. За детето, което вече умее да ходи, котката, както между другото и всяко друго домашно
животно, може да представлява нещо като учебно пособие: детето ще наблюдава животното, ще го ухажва, че се занимава с него. Децата се опитват да разбират
живите същества и, поемайки определена степен на отговорност – например за тяхното хранене и ресане, развиват и съответната увереност в себе си. Ако имате у
дома котка, а не котарак, детето отрано ще научи за интимния живот, за раждането и отглеждането на потомство, за грижата за малките. Изборът на породата тук не
играе никаква роля.
Ако имате намерение да вземете котка за детето си, не го правете ако вие самите не обичате тези животни. При всички случаи един от родителите в семейството
трябва да поеме върху себе си отговорността по отглеждането на котката. Не бива цялото това бреме да се възлага на детето: в най-лошия случай то бързо ще
привикне към новата си „играчка”, а в най-добрия нещо друго дотолкова ще погълне вниманието му, че то ще забрави да нахрани или среши котката. Възможно е тази
промяна в интереса им да няма особено значение за детето, но за котката и за нейното благополучие това е от съществена важност. И в никакъв случай не купувайте
котка като подарък за децата на свои познати, без предварително да сте се консултирали и да сте получили съгласието на техните родители. Възможно е да има
определени причини, за които вие нищо да не предполагате, които да не им позволяват да извършат тази крачка.
Много е важно да не се допуска грубо, неправилно отношение към котката от страна на децата.Обикновено причина за това е невежеството (например не бива
котката да се разнася и непрестанно да се гали); а понякога това може да произтече от небрежност или от неправилна представа за удоволствие. Трябва да се обясни
на децата, че при всички случаи с котката трябва да се отнасят така, както те самите биха искали да се отнасят с тях; а след това да им се покаже как точно да правят
това. Съзнателната жестокост в отношението към животните обикновено се проявява у такива деца, към които самите се отнасят с подобна грубост.
За децата между три и шест годишна възраст трябва да се спазва правилото, че преди да поемат котката за да я поносят, тя трябва удобно да бъде положена в
ръцете им. В противен случай те могат да я изпуснат, особено ако животното се извива в ръцете им или ако, в случай че е малко котенце, драска и хапе.
При деца, които още не са проходили, биха могли да възникнат проблеми с котките. Малчуганите много обичат да галят котките, това особено много им харесва.
Но при това наблизо винаги трябва да се намира някой възрастен. Ако детето дръпне котката за опашката, оскубе й козината или случайно я настъпи, котката би могла
в отговор да контраатакува (агресия предизвикана от болката). Съвсем малките деца, под две годинки, имат природния навик неочаквано да хващат и хвърлят
предмети, което плаши и наостря предпазливостта на малките котета.
Освен това котката би могла да се превърне в източник на различни заболявания, които се предават от животното на човека и тук несъмнено най-голям е рискът при
децата, дотолкова доколкото те имат навика да поставят пръстите си и различни предмети в устата си. В числото на тези болести спадат перитонитът и
токсоплазмозата.
Трябва да бъде изключена възможността котката и детето да споделят обща храна, а също така не бива да бъде допускано котката да ближе лицето на детето.
След игра с котката детето трябва задължително да си измие ръцете, като преди това в никакъв случай не трябва да си поставя ръцете в устата. Пълзящите на четири
крака бебешори не бива да бъдат допускани до котешката тоалетна, а детските пясъчници трябва да бъдат закривани, когато в тях не се играе, за да не се възползват
котките от за своите тоалетни нужди. Котешките екскременти трябва да се почистват веднага, особено ако са се появили там, където си играят деца.
3. Първите седмици на котката в дома Ви.
Рядко се срещат котета, към които собствениците не са проявявали ласки и внимание, за да възпитат в тях доверие към човека. По принцип котката е почти съвършен
индивидуалист. Влезла доста късно в човешкия дом, тя е запазила очарованието на дивата природа в себе си.
Истински грижливият стопанин трябва да знае, че котката е същество със самостоятелен живот и не бива да се меси в него. В противен случай се причиняват тежки
психически и поведенчески отклонения при тези животни.
Котките, които от малки са свикнали с хората, без страх идват при стопаните, галят се в краката им и позволяват спокойно да се полагат грижите, необходими за
добрия им външен вид.
В новия дом на котката трябва да има предварително подготвени места за спане, хранене и тоалетни нужди.
a) Не бива да обезпокоявате котката при съня й , не и позволявайте също да спи на вашето легло!
Мястото за спане трябва да бъде спокойно и когато котката е в него, не бива да бъде обезпокоявана. На малките котета е добре през първите дни да им се постави
грейка. Те могат да спят върху килимче, парче плат или в специално изработените за целта плетени кошчета. Не бива да им позволявате да спят във вашето легло.
Следи се в първите дни котето да не замърсява мястото си за спане. За целта още с идването му в дома трябва да му покажете специално приготвен съд с котешка
тоалетна, пясък или талаш. Съдът трябва да е пластмасов или метален, за да не поема миризмата на урина. Тъй като металът ръждясва след продължителна употреба,
най-сполучливото решение е пластмасов леген с височина не повече от 8 см или специално предвидените за това легени, продаващи се във ветеринарните магазини.
б) Погледнете дали е почистен тоалетния съд.
Ако котето ходи по нужда на различни места в дома, първо проверете дали е почистен тоалетният му съд. Ако е замърсен, това е най-вероятната причина. В противен
случай избършете мястото с парцал и след това го поставете в легена, а мястото обработете с разтвор на оцет и вода 1:1, за да премахнете миризмата. Много стопани
маскират това място с белина или с друг хлорен дезинфектант, като пренебрегват дразнещото му действие върху дихателните пътища на животното.
в) Храна и вода
Храната и водата на котето трябва винаги да се поставят на едно и също място, в едни и същи съдове. Не трябва да му се разрешава да се храни из цялото жилище, да
взима храна от масата или от хладилника. Съдовете за храна и вода трябва да се мият след всяко хранене.
г) Внимавайте с вратите и прозорците ! ;)
Особено внимание се изисква, когато приемате в дома си малко коте. Внимавайте с всички врати и с прозорците - новия обитател може да проявява прекалено
любопитство към външния свят или пък непредпазливо да бъде ударен от затваряна врата.
Ако държите врата към тоалетните помещения отворена, то винаги затваряйте тоалетната чиния. Любопитството и този път може да изиграе много лоша шега.
4. Какво обичат и какво мразят котките ?
Какво обича котката ?
- Място на слънце, до печката, на дивана или на леглото.
- Няколко „игрови сеанса” дневно – с любимия си стопанин или с друга котка.
- Да се храни едновременно с хората, а понякога да си взима и от човешкото ядене.
- Да има чиста, суха тоалетна, винаги достъпна, дори ако котката прекарва по-голямата част от деня вън от дома.
- Да пробва на вкус различни растения, защото нежните стръкчета са така вкусни, а после да ги повръща върху килима
- Леко да я чешат и да отстраняват с четка окапалата козина, но само когато на нея това й харесва.
- Да има чиста и лъскава козина.
- Неголямо количество планирани раждания, в случай, че животното е породисто. Що се отнася до домашната котка, то за предпочитане е спокойния живот без
бебета.
- Спокойно пеене, тихи, приятелски ниски гласове.
- Гости, които галят и глезят котката и й носят подаръци.
- Да си хване мишка, да докопа кокошка, да улови летяща птичка, да си поиграе с малка топчица, с хартиено топче и т.н.
- Да не я безпокоят по време на сън, дори той да продължава с часове.
- Да балансира по високите части на мебелите, да снове като совалка между кристални съдове, вази, да се качва по пердетата, да си точи ноктите в тапетите и в
дивана.
Какво ненавижда котката
- Дъждовно и студено време, ако няма къде да си намери топло местенце.
- Самотен живот, изолация (независимо от причините).
- Нередовно, непланирано хранене, твърде гореща или твърде студена или прокиснала храна в мръсни съдове.
- Липса на тоалетна или мръсна такава.
- Забрана да се навърта около къщните цветя и да си похапва от вкусните фиданки и стръкчета.
- Решене и галене, когато на котката съвсем не й е до това; сплъстена козина със струпеи. Котката също така не харесва да я галят енергично както се гали куче.
- Кожа в струпеи; мръсна и мазна козина; кърлежи, бълхи, краста и ушни паразити.
- Да си има малки по няколко пъти в годината; от това тялото й много се изтощава.
- Шумни семейни скандали, детски викове, кучешки лай, автоаларми, рев на самолетен двигател, пожарни сирени.
- Хора, които игнорират, или по различни причини ненавиждат котки.
- Да я отглеждат като декоративна вещ.
5."Вразумяване на котката"
Ако искате вашата котка да се чувства добре, да бъде пълноценен член на семейството, дайте й възможност да види и чуе всичко, което й е необходимо. Даже в
неголям градски апартамент тя може да намери за себе си начин да си прави разходки, дори „екскурзии” – с други думи, да се поддържа в добра форма.
Колко е интересен животът там навън, зад прозореца! Да, с часове можеш да го наблюдаваш, застанал на перваза... Няма защо да се опитвате да развличате котката
си. Тя сама си се развлича.
Котките са извънредно придирчиви що се отнася до избора на постоянно местожителство. Особено прецизно избират кътчето си за спане. Не се намесвайте, не им
пречете в това! То не е проста работа. Ами че нали трябва да се избере такава „точка”, от която да може да се следи всичко, което става в къщата! Котката ви може да
смени няколко места, преди да намери онова най-подходящо, което наистина й харесва. Стопанинът й, разбира се, също може лесно да бъде разбран – за него е важно
котката да не му създава неудобства и да не предизвиква безпорядък. Затова той все се опитва да настани своята писана в някоя кутийка или кошничка по-близо до
вратата. А тя – не иска и да чуе! Тя вече си има избрано заветно местенце върху облегалката на дивана. Но там пък така си личи всяка мръсотийка, която лапичката й
донесе, всяко паднало косъмче! ... Котката трябва да бъде „вразумена”, като при това да не се влиза в конфликт с правилата на хигиената.
Имайки пред вид богатото разнообразие от индивидуални особености на всяка котка, все пак е възможно да се намерят в жилището няколко места, които да се харесат
на нашите капризни четириноги приятели. Повечето от тях предпочитат височинни точки, от които се разкрива широк обзор на цялата прилежаща площ. По-плахите
от тях пък, напротив, ценят много повече възможността бързо да могат да се скрият от евентуална опасност.
Има различни вкусове: някои писани обичат по-мекичкото, други предпочитат да спят на твърдо. Но в едно отношение са единни – всички без изключение ги влече
топлото – печка, радиатор, работещ телевизор или хладилник. Само че тук ги дебнат опасности. Не трябва да ги допускаме до работещи електроуреди! А се случват и
такива неща като това да се напъхат в отворена фурна, да се долепят до работещ калорифер или да легнат върху плочата. Ако не ги забележим и веднага не
изключим електричеството или не отстраним горещия източник, може да се случи и нещастие...
Мрачните, скрити от погледа кътчета, вдлъбнатини и ниши, дълбоки съдове, сандъци и кутии – всичко това също влиза в списъка от любими места за уединение. Дори е
много трудно да се предвидят всички варианти на котешкия избор. Той може да падне както върху коша с прясно изпрано бельо, така и върху някоя кутийка, поставена
в ъгъла на земята. Примамливо може да се окаже и открехнато чекмедже или гардероб, и празната картонена кутия за обувки.
Но най-голямото наслаждение е да се разположиш по-близичко до човека – на раменете, върху главата или врата на стопанина, да се свие на кълбо в скута му и там да
започне да мърка, блажено придремвайки. Понякога те избират в качеството на постеля крайно непредсказуеми и странни предмети, много често нужни в момента на
човека – като книги, писалищната маса, вестници. Всички котки имат необяснима склонност към хартията. Някои от тях намират покой единствено върху разгънат
някъде лист хартия.
Забраненият плод винаги е сладък. Това се отнася в пълна сила за постелята. Не собствената, разбира се, а на стопанина. Тя има магическа притегателна сила. И от
това как ще се отнесе към това стопанина, зависи бъдещия характер на неговия питомец – ще се превърне ли той в разхайтен глезан или не.
Как да съчетаем такива на пръв поглед взаимно-изключващи се неща като удобството за животното и реда в къщи? На първо място, по възможност не забранявайте на
животното да си избере свое любимо място. Вместо това опитайте да го превърнете в хигиенно-приемливо кътче, като го направите лесно за почистване и от лесно
сменяем материал. Подходящи за целта са малки възглавнички с калъфки, които да можете да попарвате или перете, стари детски одеалца, пелени или постелки. На
второ място, много е важно да следите котката ви да не влиза в различни отвори из къщата, които временно или по невнимание сте оставили незатворени. И преди да
ги затворите, непременно проверете дали тя не е вече там.
Ако вече сте изучили привичките на вашата котка, то без усилие ще можете да определите кой тип убежище повече я устройва – празна кутия на открито покрита
отвътре с плат, или закрита къщичка с отвор от едната страна, от типа на кучешката колибка, с подвижен покрив за основно почистване.
А постелята на стопанина трябва да остане за котката забранена зона!
Свежият въздух – какво да правим с него? На котката той е нужен точно толкова, колкото и на човека. И това, че обича да стои на перваза на отворения прозорец
говори не само за любопитството й, но и за това, че се чувства като на разходка. Чистият въздух подобрява самочувствието на животното. Тук от значение е и
възбуждащото му действие: очите, ушите и носа възприемат жадно нова информация от обкръжаващия свят. Но за да не стане така, че „екскурзиантът” да отиде
прекалено далеч, трябва да се взимат някои предохранителни мерки. Падането от голяма височина нерядко става причина за тежки осакатявания. Прозорецът, който
котката ви посещава най-често, трябва да се укрепи с мрежеста или телена преграда. Балконът може да се обгради отвсякъде с мрежа или с решетки, така че за
четириногия ви провирач и скачач те да са непреодолимо препятствие.
Повечето котки са отявлени индивидуалисти. Приятелството помежду им е рядкост. По-скоро биха завързали приятелство с кучето, заедно с което живеят, отколкото с
друга котка.
Самотният живот се е превърнал в трайна характеристика на тези животни. Сами си вършат работата, сами си играят, ядат, ловуват или се грижат за чистотата си,
сами почиват и сами спят. Стадното поведение им е чуждо.
Но котките също трябва да се приспособяват към заобикалящата ги обстановка. И при това контактите по между им, както и между тях и други животни и хора,
понякога не са така редки.
Любимите ни писани силно се привързват към домашната обстановка и се чувстват пълновластни господари в своя участък. „Участък”, разбира се, не бива да се
възприема в буквалния смисъл – той не е ограден от граница, но животното яростно би го отбранявала при всяко посегателство. Центърът на този участък е дома,
апартамента, където котката се чувства стопанин – тук тя спи, почива, храни се. Всичко това се отнася както за градските, така и за селските котки.
В околностите на „главната квартира” се простира област за разузнаване и лов. Тук могат де се срещнат и други котки, но до бой никога не се стига. Котките спазват
дистанция, като избягват контактите. Всяко животно си има свой маршрут, по който извършва обхода на своите владения в точно определено от нея време от
денонощието.
2 ЧАСТ
Особени грижи полагат котките за ловните си територии. Те ги маркират: разпръскват урината си навсякъде и оставят екскрементите си, които, въпреки обичайната си
практика, в този случай не заравят.
Интересно е да се наблюдава поведението на две или повече котки в сравнително тясно пространство, каквото е например апартамента или двора на къщата. Щом
попаднат на непознато място, първата работа на котката е да изследва района. Само след тази „инспекция те могат вече да пристъпят и към други дела. Ако
територията е непозната и за двете котки, то всяка от тях води изследването от там където е, преди двете да пристъпят към запознанство.
Ами ако при първата среща само едната котка познава местността? Тогава втората няма да може спокойно да изследва територията. Първата, чувствайки се по-свойски
на това място, постоянно ще й пречи, демонстрирайки своето превъзходство. Затова втората почти винаги ще постъпи така: ще си намери някое закътано и по
възможност високо място с добра възможност за наблюдение и от там ще следи развоя на събитията.
А ако помещението се окаже „главната квартира” за едно от животните, то тогава то, в ролята си на стопанин, ще се опита с енергични действия веднага да прогони
съперника си.
Ето че на неутрална територия се срещат две котки с еднакви права на този участък. Как биха се държали? Любопитството, преплетено с повишено внимание, ще бъде
преобладаващо при първите крачки и на двете.
Много е важно за всяка една от котките да улови миризмата на съседката си и да я изучи колкото се може по-многостранно. Така протича първият контакт от
разстояние – душейки една друга нос срещу нос, изопнали шиите си силно напред. След което се изследва областта на врата, после хълбока и процедурата завършва
при опашката. В тази ситуация високо вдигнатата опашка може да се разглежда като проява на добри чувства. То е като „зелена светлина” за другата котка: можеш да
се приближиш!
По-нататък всичко ще зависи от поведението на партньорите. По-силният ще започне да притиска по-слабия или по-изплашен от двамата. Последният ще премине в
отбрана и по всяка вероятност ще бъде принуден да се спасява с бягство.
Сега ще поговорим малко за особеностите около отглеждането на котки в града и в селски условия.
В града никак не е трудно котката да излезе от къщи на улицата. По сложно е да се върне обратно вкъщи. Спомнете си колко от тях сте виждали пред входа на някоя
сграда, силно и жално мяукайки пред затворената врата. Много от техните собственици, заети със свои дела, на работа или просто от леност, не се грижат за
животното, което са пуснали да се разходи часове преди това и често направо забравят за него.
Свободните разходки по двора водят след себе си и други, далеч по-неприятни последствия. Навикът да ходят до тоалетната на мека и рохкава почва карат много
котки да използват навън за тази цел цветни лехи или детски пясъчници.
Ето някои прости правила, които е добре да се спазват от собствениците на котки в градски условия. Да не се пуска животното на улицата. А ако го пуснете,
непременно го дръжте под око. Няма нищо смешно или срамно и в това да разхождаш котката си на каишка.
Животно, което обитава само и единствено апартамента, зависи изцяло от стопаните си. Затова и повече се грижете за него: поддържайте му чистота, по-често
проветрявайте стаята, за да не се получава неприятна миризма и задух, и следете козината да остава чиста от паразити.
И запомнете – колкото повече котки живеят под един покрив, толкова повече грижи и нерядко и неприятности чакат стопаните им.
Да се отглежда котка на село е по-просто, но все пак и то си има свои специфични сложности.
Селската котка търси скривалища по къщи, плевни, под сайванти. Там тяспии създава потомство. Менюто й обикновено се състои от остатъците от трапезата на
стопаните. Такава котка витаги е сита. Но достатъчната и редовна храна не притъпява ловните й инстинкти. Дори домашните котки си остават хищници, ловки и силни.
Още по-активни са онези от тях, които живеят в двора на групи. Това всъщност са тези котки, които някак са се оказали излишни и отхвърлени. Те вече не могат да се
ползват от облагите на живота близо до дома и да получават наготово храната си, и така са били принудени да се оттеглят по-далеч, в околните на селото гори и поля.
Гладът и необходимостта да отглеждат потомство ги принуждава изцяло да се върнат към природата на дивите си предци. Техни жертви стават птици и различни
обитатели на ниските етажи на горската екосистема. Контактът с диви и подивели животни може да доведе до възникване на различни заболявания. Подивелите котки
попълват списъка на видовете, подлежащи на отстрел.
Но и свободно разхождащата се из селото котка от време на време я грозят опасности. Особено често това става в градинските участъци или при вили в близост до гори
или полета. Любопитството, влечението да узнае какво има там зад оградата, неуважението към всякакъв род заграждения – всичко това води след себе си редица
неприятни последствия. Много котки загиват под автомобилни гуми по междуселските пътища и шосета.
За да не се случват такива работи, собствениците на котки трябва да спазват следните правила. Котката не трябва да се оставя по цял ден на самотек, иначе ще се
превърне в скитник. Ако сте заети, или се погрижете по-рано за вашия питомник, или оставете във вратата малка котешка портичка, през която тя да може да влиза и
да излиза. Не забравяйте и простата, но толкова трудна за помнене истина: котката трябва да се храни редовно! Внимателно наблюдавайте колебанията в
самочувствието на котката.
В определени месеци на годината – в умерено климатичните области това са март-юли – котката трябва да бъде пускана само под най-щателно наблюдение, защото
това е времето, когато повечето пернати си отглеждат потомство.
И още едно правило. Ако сте взели котката с вас на вилата, трябва на всяка цена да си я върнете обратно у дома, в града. Глутниците от скитащи бездомни котки,
„забравени” от своите стопани, са свидетелство за човешкото коравосърдечие и равнодушието му към съдбата на живите същества, чиито живот зависи от него.
КУЧЕТА[/b]
1.Как да потговим себе и дома за новия обитател ?
Преди да внесете у дома си кучето, трябва да имате създадена психологическа нагласа, че то ще живее с вас. Нужно е да сте уточнили предварително какъв пол
животно предпочитате и името, което ще му дадете. От това, дали полът е женски или мъжки, зависят характера, нрава, физиологичните особености, възпитанието,
поддаването на дресура и т. н. на всяко куче. Както породните особености, и половата принадлежност определя различията между животните. Женските индивиди са
по-силно приhttp://www.teenproblem.net/forumвързани към стопанина и по-лесно се поддават на възпитание, но ако елементите на тренировката не се повтарят често, те лесно забравят някои неща.
Трудности с женските индивиди създава и цикълът на разгонване, който обикновено е два пъти в годината. Тогава се редуват периоди на силна възбуда и меланхолия.
Има моменти, в които животните стават почти неадекватни към човека.
При мъжките екземпляри такава строго определена цикличност не съществува и те обикновено са по-уравновесени. За отбелязване е, че мъжките по-трудно се
възпитават, но един път научили нещо, трудно го забравят. Те са и по-добри пазачи.
Казаното дотук ясно показва, че изборът на пол на вашето куче е тясно свързан с предназначението, което сте му избрали: за лов, за пазач на дома, за развлечение,
придружител на слепи хора и инвалиди, за компаньон и др.
а) Дом за кучето
Колибка за кученцето
Когато кученцето поотрасне може да го прехвърлите в специално
направена колибка. Всъщност такава колибка може да използвате още в самото начало, стига да сте я направили, преди да вземете кучето. Най-добре за кучето ще
бъде от самото начало да живее в собствено жилище, за да свикне с него.
Как да направим къшичка за кученцето?
Къщичката може да направите от подръчен материал - дърво или тухли, но тя трябва да бъде добре изолирана от земята с дървен или тухлен под. Би било полезно за
животното, ако поставите около колибката мрежа на площ 3-4 кв. метра. Така няма да ви се налага да връзвате кучето. Свободното място трябва да се циментира или
да се насипе с баластра, за да се почиства по-лесно. Ако не можете да направите подходящо дворче, кучето може да е прикрепено на дълъг повод и халка към
стоманена тел, която да му позволява спокойно да тича по цялата и дължина.
б) Тоалетни принадлежности
Какви да бъдат тоалетни принадлежности за кучето
Когато става дума за хигиена, не трябва в никакъв случай да забравяте да се снабдите предварително със сапун или шампоан, който да ползвате само за кученцето.
Необходими са и няколко кърпи. Важно е след всяко извеждане от къщи да измивате веднага лапичките му. Така ще подобрите хигиената във вашия дом.
Колко пъти в седмицата да къпете кучето?
Желателно е един път седмично да къпете вашия любимец, а след подсушаване да го обезпаразитявате с някой от подходящите аерозолни препарати, за да
предпазите него и себе си от различни видове екто паразити (въшки, бълхи и др.)
Сресване на кучето
.Чистото животно трябва да бъде и добре сресано. От това се нуждаят най-вече дългокосместите породи кучета, така че към комплекта тоалетни принадлежности
трябва да прибавите гребен или четка. Освен че придавате красив външен вид на животното, при сресването по време на смяната на косъма можете да събирате
опадналите косми, за да не се разпиляват по цялото жилище. На куче, което отглеждате на двора, било то ловно или стражево, трябва да създадете подобни хигиенни
навици. Не трябва да го къпете през студените зимни месеци, но за останалото време на годината е валидна същата схема на къпане, сресване и обезпаразитяване.
Това е задължително за дългокосместите ловни породи кучета, каквито са Сетерът и Кокершпаньолът. Ловните полета са местата, където кучето влиза в пряк контакт с
дивата природа и като се завърне вкъщи, може да донесе в козината си различни видове паразити и полепнали бодили и семена на растения.
в)Съдове за хранене
Колко да бъдат съдове за хранене на кучето?
Необходими са най-малко два съда, единият от които ще използвате за храната, а другият за водата. Съдовете трябва да са нови, а не изхвърлени от употреба или
ръждясали, и да не са от метал. Той лесно се окислява и в най-лекия случай може да увреди качеството на храната. Окисите на различните метали действат токсично
върху организма на кучето. Не е необходимо съдовете за храна и вода да са много големи. Важно е редовно да се измиват с топла вода след хранене.
Други необходими принадлежности за кучето
Малкото кученце е като малкото дете. То обича да си играе с нещо. Ако искате вашите килими, мокети, мебели и пердета да останат здрави, още преди да започнете
да възпитавате малкия си любимец, осигурете му някакви играчки. За целта има богат избор от кучешки играчки в зоомагазините.
2. Хранене
Ще ви запозная накратко с особеностите при храненето на кучето от отбиването му до самостоятелно хранене, някои изисквания при хранене на бременни кучета и
родилки. Преди всичко ще ви предупредя, че на кучетата не трябва да се дава сладко - причината е, че те не отделят инсулин - вещество, което се отделя от
задстомашната жлеза и спомага за преработването на въглехидратите.
а)Хранене на отбити кученца
Хранене на отбити кученца
Видът на храната и нейното количество са различни в зависимост от породата, възрастта на кучето, неговото физиологично състояние и т. н. Като всяко живо същество
то има нужда от белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерални вещества, които трябва да бъдат в определено съотношение помежду си. Всички те са необходими за
изграждане костите и мускулите на тялото, за поддържане на необходимата физическа сила на организма. Младите, развиващи се организми, тъй като изграждат
мускулната си система, имат потребност от повече белтъчини, както и от повече минерални вещества, благоприятстващи развитието на костната система. Набавянето
на витамини става най-лесно чрез включването на различни видове зеленчуци в менюто на животните.
За предпочитане е да вземете правилно отбито от майката кученце.
Кога кученцето трябва да бъде отбито
Най-подходящата възраст за отбиване е 40 дни. Все пак тя не може да бъде строго фиксирана, защото развитието на кученцата в едно и също кучило е различно и по
-едрите от тях могат да бъдат отбити по-рано. Не е правилно и много ранното отбиване на кученцата, независимо от тяхната телесна маса, тъй като с майчината
коластра малкото животно получава още от ранна възраст много и различни витамини, минерални вещества и имуноглобулини, които го предпазват от заболявания.
След като се отбие от майката, кученцето става напълно зависимо от човека и именно той го оформя като индивид.
С какво да храним малкото кученце?
Храненето в първите 1-2 месеца трябва да бъде най-малко четирикратно, като животното се приучава към различни видове храни. Това е от голямо значение, защото
по принцип кучето не обича много да променя храната. Това ще рече, че на колкото повече храни го приучите от малко, толкова по-лесно ще ви бъде след това.
Младото животно не бива да преминава изведнъж на обща храна, особено ако ползвате много и различни подправки. Нежната лигавица на стомаха и червата е лесно
уязвима и най-малката последица от такъв вид хранене са силните храносмилателни разстройства и повръщания. Хубаво е да се започне с даване на бульони, в които е
натопен хляб или е добавен сварен ориз. Кучето е месоядно животно, затова от малко не трябва да бъде лишено от месо. Месото или карантията предварително се
сваряват и се накъсват на дребни парченца. Когато му се предлага риба, тя трябва задължително да е сварена и почистена от костите.
Кученцето да получава всякакъв вид месо или карантия, но винаги предварително сварени.
Как да засилваме костната система на кученцето?
Всички малки кученца и най-вече миналите на интензивно хранене могат да заболеят от рахит. Задължително е към храната да се добавят по 1-2 капки витамин D2 или
витамин D3 като постепенно до 6-ия месец се достигне до 8-10 капки от всеки витамин. Освен посочените във ветеринарно медицинските аптеки можете да намерите
под различни търговски наименования комбинация от витамини, които по лекарско предписание да давате на вашите питомци. За да се избегне рахитът и за да се даде
възможност на младото животно. добре да развие правилна костна система, храната трябва да е богата на калциеви и фосфорни соли. За набавяне на необходимите
витамини трябва да се включат и зеленчуци. Те се сваря ват и прибавят към храната, а водата, в която са вряли, се изхвърля. Някои от животните привикват да ядат
сурови зеленчуци. Най-подходящи са моркови, зеле, зелен фасул.
При приготвянето на храната не използвайте стари или гранясали мазнини, както и медни или ръждясали съдове. Пренебрегването на тези изисквания води до тежки
стомашно-чревни заболявания, найвече при младите животни.
Храната трябва да бъде с умерена температура.
Каква да бъде дневната дажба на кученцето?
Споменахме, че през първите 1-2 месеца след отбиването кученцето трябва да се храни най-малко четирикратно. Дневната дажба се разделя на толкова порции,
колкото е кратността на храненето. Точна рецепта за количеството на храната не можем да дадем, защото то зависи от много фактори - породата, телесната маса,
пола и, разбира се, възрастта на всеки индивид. От значение е и къде се отглежда кучето - вътре в дома или на открито. Качеството на храната трябва да се
съобразява и със сезона. При по-студено време кучетата, живеещи на двора, трябва да получават по-голямо количество и по-богата на мазнини храна. Животните сами
показват дали храната им е достатъчна или не. Не забравяйте, че кучето трябва редовно да получава вода, особено през горещите месеци на годината.
Не допускайте вашите питомци да пият вода от заблатени места, мръсни локви и всякакви други водоизточнuци с неизвестен характер.
Правилното хранене на кученцето до навършване на 6-месечна възраст гарантира добро физическо развитие до края на живота му. Ако е хранено балансирано и
пълноценно през посочения период, то полесно приема промените в режима на хранене, ако това се налага понататък. След 6-месечна възраст кучето постепенно
преминава към общ режим на хранене, което обаче не значи "безогледно" хранене.
б)Хранене на бременни и кърмещи майки
Как да храним бременни и кърмещи майки?
През време на бременността не се налагат големи промени в храненето. Качеството на храната почти не се изменя, само количеството се повишава незначително, така
че организмът на майката да е в състояние да изхрани плодовете, които са в нейната утроба. Като казваме, че качеството не се променя, нямаме предвид, че на
бременните може да се дават лошокачествени продукти (подлежащи на развала). Те могат не само да предизвикат неразположение у бъдещата майка, но и да увредят
плодовете. Необходимо е към храната на майката ежедневно да се прибавят 250-300 милилитра прясно мляко и с профилактична цел - минимални количества (около 10
капки) витамини от групата D и витамин А.
Дневна дажба храна на кърмещи майки
По-голямо внимание трябва да се обръща на храненето на кърмещите майки. Пак в зависимост от породата, броя на новородените и трябва да се определи и дажбата.
Добре е една майка от средно голяма порода да получава всекидневно около 1 литър прясно мляко. Добавката на витамини към дажбата продължава. Същото важи и
за минералните вещества, които ще осигурим най-лесно, като добавим към дневната дажба 1-2 чаени лъжички черупки от кокоши яйца, смлени примерно с
кафемелачка. Усвоените от организма на майката витамини и минерални вещества се предават чрез кърмата на новороденото.
Общо взето, количеството храна, което трябва да получава майката в периода на кърмене, е най-малко 2 пъти по-голямо, отколкото преди бременността.
в)Хранене на новородени кученца
Хранене на новородени кученца
В първите дни след раждането, ако то е протекло нормално и майката има достатъчно мляко, всъщност вие трябва да се грижите само за нея, а тя от своя страна - за
малките. Още със забозаването те започват да си изграждат хранителен рефлекс и 10 минути преди времето за хранене заскимтяват и търсят майка си.
Режим на хранене на новородените кученца
В началото това става на всеки 3 часа. Трябва да наблюдавате животните и ако забележите, че макар и да получава допълнително мляко, майката слабее и не оставя
кученцата дълго да сучат, или пък те започват да скимтят и търсят да бозаят много по-рано от определения 3-часов период, това е показател, че млякото не им
достига. Налага се кученцата да се подхранват. Ако всичко се развива нормално, отбиването им трябва да започне някъде на 25-27-дневна възраст и да приключи
изцяло на 40-ия ден.
Захранавне на кученцата
Храната, с която се захранват малките, трябва да е приготвена от висококачествени пресни продукти, като месото е сварено и е нарязано съвсем ситно, без подправки.
Разбрахте, че лигавицата им е чувствителна и нежна. Пазете я, ако желаете развитието на подрастващото кученце да е нормално. От четирикратно храненето
преминава към трикратно и постепенно се стига до нормалното за възрастното куче хранене два пъти дневно.
3.Възпитание
Кога да отделим малките кучета от майка им?
Споменахме вече, че във връзка с изискванията за правилното отбиване на малките кученца и преминаването им на обща храна е необходимо те да се отделят от
майката при навършване на 40дневна възраст. Чрез експерименти е доказано, че това е най-подходящата възраст за влизане на младото животно в контакт с хората.
Колкото по-късно се отбие, толкова по-трудно то привиква към човека и съвместния живот с него.
Кучето и обстановката у дома
Кучето привиква с обстановката в дома само за няколко дни. Ще забележите. че от предоставените му играчки си избира 2-3, които му стават любими. Дори в моменти,
когато не му обръщате внимание, то ще ги носи със зъби и побутвайки ви с лапа или с глава, ще ви търси за партньор в играта. Малките кученца са като малките,
весели и палави дечица. Именно тази е причината докато са малки, те да контактуват повече с децата. Игрите им с тях са буйни и радват очите.
Малките кученца прекарват по-голямата част от деня в сън. Hе бива да ги безпокоите, когато спят. Те се нуждаят от повече сън, за да растат. Периодите на сън се
редуват с периоди на игра и разходки из жилището. Постепенно времето за игра се удължава, сънят става по-краткотраен. Пак във връзка с правилното възпитание на
кучето, запомнете - много порочно е то да привикне да влиза в леглото ви, докато почивате.
Изгражадне на хигиенни навици у кучето
За вас е от особено голямо значение да изградите хигиенни навици у питомника си. Отново ще го сравним с малките деца
и уринирането при малките кученца са също чести както при дечицата. Необходим са много любов и постоянство, за да се изградят необходимите хигиенни навици. Не
подхождайте към кученцето грубо и с физическо насилие - то няма да ви разбере. Просто се постарайте да го извеждате всяка сутрин, възможно по-рано, но винаги по
едно и също време. Същото правете и след всяко хранене и ще видите, че животното в рамките на 15-20 дни ще привикне да удовлетворява физиологичните си нужди
извън дома.
Разходка навън
Извеждането на кучето на разходка в никакъв случай не трябва да се свързва единствено със създаването на хигиенни навици. Това важи най-вече за животни,
отглеждани вкъщи. Прекият контакт с чистия въздух и слъчевите лъчи са жизнено необходими за подрастващите кученца. Добре хранените кученца с интензивен
растеж, които не се извеждат редовно на разходка, са предразположени към рахит, без значение дали им се дават редовно витамини от групата D. Ако това не се
случи, обилното хранене и застоялият живот довеждат до затлъстяване, което от своя страна може да причини най-различни други заболявания. Така че
продължителността на разходките е от голямо значение - колкото са по-големи, толкова по-добре се отразяват върху организма на кученцето. Докато вашият питомник
е още малък, изберете такова място за разходка, което ще му гарантира определена сигурност. Младото животно не умее да се пази от превозните средства и трябва
да го наблюдавате. Допустими са контакти с други кучета, но бъдете внимателни. Не всички са благоразположени и могат да го наранят. А и тези контакти често стават
причина за предаване на различни заразни или паразитни заболявания. Най-рискови са срещите им с безстопанствени кучета, затова не допускайте подобно общуване.
Движение на кучето с повод
На 3-месечна възраст започнете да приучвате кучето да се движи с вас на повод. Това не е трудно. За целта е необходимо първо да му сложите нашийник, с който да
свикне. Необходими са около 5-6 дни, като в началото кучето се старае някак да се освободи от него. Скимти, дърпа го с лапите, а понякога и се търкаля. Изборът на
нашийник се съо6разяви с големината и на кучето и вида на породата. След като то свикне с нашийника, започнете при извеждане на разходка да го закачвате на
повод. Началото ще бъде трудно. Младото животно, свикнало със свободното ходене, започва да прави какви ли не номера още в момента, в който поводът спре
свободния му ход. Бъдете внимателни с него и не подхождайте грубо. Кучето търси своята свобода и не се отказва лесно от нея. Просто го оставете в началото то да ви
води, като от време на време внимателно определяте желаната посока с подръпва не на повода При всяко подръпване кученцето обикновено сяда на задницата си и
започва да се тегли. Успокойте го ласкаво и изчакайте отново да тръгне. С малко повече упоритост ще го приучите бързо да се движи на повод.
Движение на кучето с намордник
Следващият много важен момент от възпитанието на вашия питомник е да го привикнете, когато е на разходка, да се движи с намордник. Това е абсолютно
задължително за породите служебни и стражеви кучета, които по правило са много агресивни. Приучите ли ги към намордник, вие най-напред си осигурявате
спокойствие. Колкото и добре да са дресирани, кучетата често реагират неочаквано и последствията могат да бъдат тежки. Обучението на кучето да носи намордник
започва от 5-6-месечна възраст. Тук също се изисква упоритост. Не допускайте двете крайности - физическо наказание или съжаление, което да ви подтикне да
махнете намордника от търкалящото се и скимтящо животно. Успокойте го с нежни думи, погалете го и продължавайте да го водите с намордник. Единственото, което
има значение и вече го споменахме, е намордникът да му е по мярка и да не е притегнат повече от необходимото. Когато сте убедени в това, спокойно можете да
изчакате бурните реакции от страна на кучето. Постепенно то ще свикне с него.
Специално обучение на кучето
Специалното обучение на всички видове кучета (служебни, стражеви, ловни, кучета спасители) изисква много търпение и познания. Продължителността на обучението
зависи от умението и упоритостта на собственика и интелигентността на кучето. Всеки елемент на обучението трябва да се повтаря до пълното му усвояване и чак
тогава да се премине към следващото упражнение.
Полезно е обучението да се извършва от самия собственик, за да привикне кучето с него. Освен това собственикът развива у животното онези качества, които той
желае. Колкото и универсално да е обучено едно куче, то не може да се научи да извършва всичко. Именно заради това чрез продължителна развъдна работа са
създадени разнообразни породи с различни предназначения. Ето защо не трябва да се забравя.
че уменията, които може да придобие кучето, зависят и от вида на породата.
У нас напоследък са открити и школи за обучение на кучета. Така че, ако вие желаете да обучите добре своето куче, необходимо е да се посъветвате със специалист
от създадените киноложки клубове. И все пак запомнете няколко правила по обучение на кучето
1. Кучето трябва да разбере, че ние сме в състояние да го принудим да върши нещо, дори и да не му е приятно.
2. След принудата то трябва да бъде възнаградено с лакомство и с погалване.
3. Започва се от по-простото и когато то е усвоено, се преминава към по-сложното
4. Принудата трябва да се прилага с мярка и по възможност порядко.
5. Успехът при обучението стимулира кучето и тосе учи от него.
4. Размножаване
Достигане на полова активност
Инстинктът за продължаване на рода, както при всички живи същестна, е добре развит и при кучетата. Всеки собственик на куче, особено притежателите на женски
индивиди, трябва да е запознат с основните моменти на размножителния процес. Липсата на такива познания може да доведе до неприятни последствия (безплодие,
нежелателни изменния в породата, различни заболявания и т. н.).
Кучетата развиват полова активност още 7-8 месеца след раждането и тя продължава с някои изключения до 10-годишна възраст, но половата зрялост. т. е. времето,
когато е най-правилно да получим първо поколение от тях, настъпва, когато са на двегодишна възраст.
Женските индивиди се разгонват обикновено два пъти в годината. Пролет и есен. Разгонването трае от една до две седмици, като при по-хранените животни може да
продължи по-дълго. През този период външните полови органи набъбват и се появяват течения. В началото те са слузесто-кървави, постепенно преминават в
червеникави и към края на разгонеността стават прозрачни и намаляват. Мъжките индивиди откриват разгонената женската по миризмата именно на сезонните
течения. В началото на периода женското животно е неспокойно и неестествено игриво. Започва да скача по други кучета, но не позволява то бъда заскочено от тях.
Това е така нареченият период на полова въз6уда. Женската допуска да бъде покрита от мъжкия в периода на половото влечение. Той се проявява на 4-5-ия ден от
началото на разгонването, а понякога между 10-12-ия ден.
Полов акт при кучетата
Половият акт при кучетата е доста продължителен, а освен това се наблюдава и така наречената фаза на заклещване, която трае около половин час. По това време
двете животни не могат да се разделя, макар и приключили половия акт, поради анатомична особеност на мъжкия полов член. Редно е собствениците на кучетата да
знаят това и да не безпокоят животните, докато не се освободят сами. В никакъв случай не ги принуждавайте насила, защото може да получат непоправими повреди
на половите органи. За препоръчване е половият акт да се повтори след 24 часа, защото в яйчника на женската- узряват
последователно няколко яицеклетки и повторното покриване може да
увеличи броя на приплодите.
Срещата между женското и мъжкото куче трябва да се проведе на място, с което мъжкото е привикнало, или най-добре в дома, дето то живее. Така се изключва всяка
възможност за разсейване безпокойство на мъжкия индивид. Не оставяйте животните заедно цяло денонощие без наблюдение. Те само ще се уморят, а и няма
гаранция, че ще осъществят половия акт. Ако в рамките на два часа не се стигнало до покриване на женската, доведете я отново на другия ден. За да избегнете
случайни полови актове на ващето куче с мъжкари с неизвестен произход, водете го винаги на повод по време на разгонеността.
Бременност при кучетата
И така, вашето куче е покрито от партньора и вие очаквате да е забременяло. Запомнете, че в началото то почти не показва признаци на бременност. Едва след 25-30
дни от половия акт може да се очакват промени в поведението му. Настъпва едно характерно успокоение, загубване на детската игривост и улягане на характера. В
повечето случаи бремеността не може да се установи до последните дни преди раждането. През тези дни ще наблюдавате увеличение на млечните жлези, последващо
отпускане нa външните полови органи и др Бременността при кучетата продължава около 60 дни. За да сте сигулни, че кучето е бременно, трябва дa сe консултирате с
ветеринарен лекар. Бременността се открива чрез палпация (опипване) на коремната стена, а при лабораторни условия - чрез хормонални тестове.
Настъпва моментът на раждането. Бременното куче започва да търси място, където да си направи "гнездо". Обикновено животните избират най-потайното кътче, за да
се усамотят и пренасят там каквото намерят (парцали, дрешки, кърпи и др.). Ако искате да ги улесните, предоставете им незабелязано подобни вещи и не ги
безпокойте. Не правете опити да им налагате избрано от вас място - нищо няма да се получи.
Раждане при кучетата
Кучетата се справят сами при раждането. След изтичане на околоплодните течности се появява и първото кученце. Майката го освобождава сама от плацентата и
прекъсва пъпната връв. След това започва усилени да го ближе. По този начин тя постига две неща - почиства кученцето от слузта и масажира тялото му. После изяжда
плацентата. Следващите кученца се появяват през интервал от
15-30 минути. Нормалното раждане продължава няколко часа и за- виси от броя на приплодите.
Ако забележите, че дълго време след изтичане на околоплодните води не се появява първият приплод или че нещо друго застрашава живота на майката, незабавно
потърсете помощ от ветеринарен специалист.
Веднага след приключване на раждането майката започва да кърми своите малки. Кърменето, както вече споменахме, продължава до около 40-дневна възраст.
Продължителността му е в тясна връзка с храненето на майката и броя на приплодите. Ако желаете всичко да протече нормално, увеличете грижите и спазвайте
необходимите изисквания за хранене на кърмещи майки. Запомнете също така, че трябва много внимателно да се отнасяте към вашата любимка и нейната челяд,
защото майчините инстинкти са много силни и кучето майка често е много агресивно.защото майчините инстинкти са много силни и кучето майка често е много
агресивно.
КОТКИ
1. Избор на котката от магазина за домашни любимци
Изборът на котка трябва да бъде добре обмислен и съобразен с всички членове на вашето семейство. Добре е преди това да разговаряте със стопани на котки, които
да ви запознаят с проблемите, свързани с отглеждането, както и със специалисти, които да ви обяснят специфичните особености за избраната от вас порода. Трябва да
решите какъв пол ще бъде вашето коте във връза с предстоящите разгонвания, евентуални раждания и бягства от дома през периода на размножаване (пролет и
есен).
Взимането на възрастна котка понякога е свързано с проблеми относно адаптирането й към новото жилище и собствениците. Затова се препоръчва винаги да
уговаряте пробен срок от половин месец, през който можете да я върнете на старите стопани, ако възникнат непреодолими трудности.
Ако взимате котка от двор или улица, задължително трябва да бъде прегледана за заразни и паразитни заболявания от ветеринарен лекар.
Би трябвало, когато взимате малкото коте, да огледате майката и ако е възможно, останалите котета.
a)Отличителните белези при избора на коте са:
1.Външен вид на котето – трябва да е нормално развито за възрастта си, добре охранено, космената му покривка да е блестяща, без сплъстявания и голи места.
2.Поведение – животното да е жизнено, да не се крие от хората и да не страни от другите котета в котилото.
3. Очите да са изкрящи, без изтечения и засъхнали секрети.
4. Ушите да са чисти, без странична миризма.
5. Носът да е без секрети и изтечения.
6. Коремчето да е пълно, но не подуто.
7. Аналната област да е чиста, без спъстени косми и зацапвания.
8. Да няма външни паразити.
9. Майката трябва да е добре охранена, жизнена, миролюбива или агресивна в границите на нормалното и да следи с поглед котетата.
10. Мястото на отглеждане да е чисто, без зацапвания с изпражнения и урина.
11. До взимането котето трябва да е хранно пълноценно и редовно.
12. Ако се отнася до породиста котка, породните белези трябв ада отговарят напълно на възрастта и породата.
Майката не трябва да бъде изтощена от бремеността и кърменето, тъй като това е признак на немарливо отношение през тези периоди, което дава отражение
върху бъдещите качества и жизнустойчивостта на малките котета.
Полът на малките котета можете да различите по следния начин: половият отвор, които се намира под аналния, при мъжките котета е с кръгла форма, а при женските
– с леко овална.
Ако имате предпочитания към определена подора, обърнете се към експерт, който да установи породната принадлежност на родителите.
Закупените от чужбина котки трябва да са придружени от съответните ветеринарни сертификати.
2. Съжителството между децата и котките
Много противопаразитни каишки и аерозоли съдържат вещества, които могат да бъдат вредни за детето. Но в същото време в днешно време има възможност да се
изберат ефективни но безопасни антипаразитни средства. Когато ги избирате се посъветвайте с вашия ветеринар.
Защитете вашето котенце. Искате да си купите котенце, а детенце вече си имате? Помислете, не е ли по-добре да отложите покупката докато детето ви не
поотрасне? Точно така, както не бихте оставили новороденото си бебе на грубото, необуздано любопитство на някой малчуган, така и не би трябвало да оставяте да
се отнасят с малкото котенце грубо (дори и то да е мотивирано от любов). Котетата са много нежни, и за да станат добре възпитани и доверчиви котки, малкото
котенце трябва да се чувства спокойно и в безопасност. Ако имате и дете и коте, уверете се, че последното е винаги в безопасност. Децата, които са още прекалено
малки за да знаят как да се отнасят внимателно към котето, могат сериозно да травмират малкото котенце. Затова пък за по-големите деца грижата и отглеждането на
коте може да се превърне в забележителен жизнен опит.
Не вярвайте на приказките, че котката ви ще удуши малкото ви бебе. Котките обичат топлината и уюта на новородените, спящи в креватчетата си, в плетените
си кошчета или в детските си колички бебенца. Може би вие не бихте позволили на котката да лежи близо до детето ви, тъй като бебето още не знае как да общува с
животното; и освен това малките деца все още не притежават достатъчна сила, бързина на реакцията и координация на движенията, за да може в случай на
необходимост да отбие нежните закачки на игривия котарак. Вероятно и не бихте искали детското креватче да се напълни с котешка козина, а ако котката ви има
бълхи, не бихте я допуснали в детската стая. Но не вярвайте на „бабините деветини”, че котката може да открадне „дъха на новороденото ви”, да го сдави или да му
навреди по какъвто и да е друг начин, дори и да е ревнив. Ако детето не вдъхва у котката ви симпатия, тя просто ще го отбягва.
Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима
довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на
съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще
почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена,
но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи
направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.
Обръщайте на котката си повече внимание ако забележите, че тя има нужда от това. Запомнете, че повечето котки се отличават с такава деликатност, че не
биха изисквали внимание, дори и ако в действителност се нуждаят от такова. Завареното положение и динамиката в семейството се променят, когато в къщи се появи
новородено; и затова не оставяйте без внимание въздействието, което тези промени биха могли да окажат върху котката ви. Не забравяйте, че котката ви също е член
на вашето семейство и с нея трябва да се отнасяте като с такъв.
Учете детето си да се отнася с котката, и с всички животни, с уважение. Щом децата ви пораснат достатъчно да могат да контролират поведението си, вие
трябва да им внушите изпитаните правила и непрестанно да им напомняте да не забравят, че всяко животно заслужава уважително и внимателно отношение.
Превърнете в строго правило на дома ви, че котешката тоалетна и котешката „столова” трябва да бъдат предпазени от посегателства. Никога не оставяйте много
малко дете без надзор насаме с любимото домашно животно.
Научете децата си винаги да питат за разрешение преди да посегнат да погалят чужда котка или куче. Възпитайте децата си да се отнасят внимателно с всички
домашни животни, и да оставят на мира дивите. Научете децата си да уважават всяко живо същество и тогава, когато те пораснат, светът има шанс да стане по-добър
и хуманен.
Съжителството на котки и деца е не само възможно, но и желателно. За детето, което вече умее да ходи, котката, както между другото и всяко друго домашно
животно, може да представлява нещо като учебно пособие: детето ще наблюдава животното, ще го ухажва, че се занимава с него. Децата се опитват да разбират
живите същества и, поемайки определена степен на отговорност – например за тяхното хранене и ресане, развиват и съответната увереност в себе си. Ако имате у
дома котка, а не котарак, детето отрано ще научи за интимния живот, за раждането и отглеждането на потомство, за грижата за малките. Изборът на породата тук не
играе никаква роля.
Ако имате намерение да вземете котка за детето си, не го правете ако вие самите не обичате тези животни. При всички случаи един от родителите в семейството
трябва да поеме върху себе си отговорността по отглеждането на котката. Не бива цялото това бреме да се възлага на детето: в най-лошия случай то бързо ще
привикне към новата си „играчка”, а в най-добрия нещо друго дотолкова ще погълне вниманието му, че то ще забрави да нахрани или среши котката. Възможно е тази
промяна в интереса им да няма особено значение за детето, но за котката и за нейното благополучие това е от съществена важност. И в никакъв случай не купувайте
котка като подарък за децата на свои познати, без предварително да сте се консултирали и да сте получили съгласието на техните родители. Възможно е да има
определени причини, за които вие нищо да не предполагате, които да не им позволяват да извършат тази крачка.
Много е важно да не се допуска грубо, неправилно отношение към котката от страна на децата.Обикновено причина за това е невежеството (например не бива
котката да се разнася и непрестанно да се гали); а понякога това може да произтече от небрежност или от неправилна представа за удоволствие. Трябва да се обясни
на децата, че при всички случаи с котката трябва да се отнасят така, както те самите биха искали да се отнасят с тях; а след това да им се покаже как точно да правят
това. Съзнателната жестокост в отношението към животните обикновено се проявява у такива деца, към които самите се отнасят с подобна грубост.
За децата между три и шест годишна възраст трябва да се спазва правилото, че преди да поемат котката за да я поносят, тя трябва удобно да бъде положена в
ръцете им. В противен случай те могат да я изпуснат, особено ако животното се извива в ръцете им или ако, в случай че е малко котенце, драска и хапе.
При деца, които още не са проходили, биха могли да възникнат проблеми с котките. Малчуганите много обичат да галят котките, това особено много им харесва.
Но при това наблизо винаги трябва да се намира някой възрастен. Ако детето дръпне котката за опашката, оскубе й козината или случайно я настъпи, котката би могла
в отговор да контраатакува (агресия предизвикана от болката). Съвсем малките деца, под две годинки, имат природния навик неочаквано да хващат и хвърлят
предмети, което плаши и наостря предпазливостта на малките котета.
Освен това котката би могла да се превърне в източник на различни заболявания, които се предават от животното на човека и тук несъмнено най-голям е рискът при
децата, дотолкова доколкото те имат навика да поставят пръстите си и различни предмети в устата си. В числото на тези болести спадат перитонитът и
токсоплазмозата.
Трябва да бъде изключена възможността котката и детето да споделят обща храна, а също така не бива да бъде допускано котката да ближе лицето на детето.
След игра с котката детето трябва задължително да си измие ръцете, като преди това в никакъв случай не трябва да си поставя ръцете в устата. Пълзящите на четири
крака бебешори не бива да бъдат допускани до котешката тоалетна, а детските пясъчници трябва да бъдат закривани, когато в тях не се играе, за да не се възползват
котките от за своите тоалетни нужди. Котешките екскременти трябва да се почистват веднага, особено ако са се появили там, където си играят деца.
3. Първите седмици на котката в дома Ви.
Рядко се срещат котета, към които собствениците не са проявявали ласки и внимание, за да възпитат в тях доверие към човека. По принцип котката е почти съвършен
индивидуалист. Влезла доста късно в човешкия дом, тя е запазила очарованието на дивата природа в себе си.
Истински грижливият стопанин трябва да знае, че котката е същество със самостоятелен живот и не бива да се меси в него. В противен случай се причиняват тежки
психически и поведенчески отклонения при тези животни.
Котките, които от малки са свикнали с хората, без страх идват при стопаните, галят се в краката им и позволяват спокойно да се полагат грижите, необходими за
добрия им външен вид.
В новия дом на котката трябва да има предварително подготвени места за спане, хранене и тоалетни нужди.
a) Не бива да обезпокоявате котката при съня й , не и позволявайте също да спи на вашето легло!
Мястото за спане трябва да бъде спокойно и когато котката е в него, не бива да бъде обезпокоявана. На малките котета е добре през първите дни да им се постави
грейка. Те могат да спят върху килимче, парче плат или в специално изработените за целта плетени кошчета. Не бива да им позволявате да спят във вашето легло.
Следи се в първите дни котето да не замърсява мястото си за спане. За целта още с идването му в дома трябва да му покажете специално приготвен съд с котешка
тоалетна, пясък или талаш. Съдът трябва да е пластмасов или метален, за да не поема миризмата на урина. Тъй като металът ръждясва след продължителна употреба,
най-сполучливото решение е пластмасов леген с височина не повече от 8 см или специално предвидените за това легени, продаващи се във ветеринарните магазини.
б) Погледнете дали е почистен тоалетния съд.
Ако котето ходи по нужда на различни места в дома, първо проверете дали е почистен тоалетният му съд. Ако е замърсен, това е най-вероятната причина. В противен
случай избършете мястото с парцал и след това го поставете в легена, а мястото обработете с разтвор на оцет и вода 1:1, за да премахнете миризмата. Много стопани
маскират това място с белина или с друг хлорен дезинфектант, като пренебрегват дразнещото му действие върху дихателните пътища на животното.
в) Храна и вода
Храната и водата на котето трябва винаги да се поставят на едно и също място, в едни и същи съдове. Не трябва да му се разрешава да се храни из цялото жилище, да
взима храна от масата или от хладилника. Съдовете за храна и вода трябва да се мият след всяко хранене.
г) Внимавайте с вратите и прозорците ! ;)
Особено внимание се изисква, когато приемате в дома си малко коте. Внимавайте с всички врати и с прозорците - новия обитател може да проявява прекалено
любопитство към външния свят или пък непредпазливо да бъде ударен от затваряна врата.
Ако държите врата към тоалетните помещения отворена, то винаги затваряйте тоалетната чиния. Любопитството и този път може да изиграе много лоша шега.
4. Какво обичат и какво мразят котките ?
Какво обича котката ?
- Място на слънце, до печката, на дивана или на леглото.
- Няколко „игрови сеанса” дневно – с любимия си стопанин или с друга котка.
- Да се храни едновременно с хората, а понякога да си взима и от човешкото ядене.
- Да има чиста, суха тоалетна, винаги достъпна, дори ако котката прекарва по-голямата част от деня вън от дома.
- Да пробва на вкус различни растения, защото нежните стръкчета са така вкусни, а после да ги повръща върху килима
- Леко да я чешат и да отстраняват с четка окапалата козина, но само когато на нея това й харесва.
- Да има чиста и лъскава козина.
- Неголямо количество планирани раждания, в случай, че животното е породисто. Що се отнася до домашната котка, то за предпочитане е спокойния живот без
бебета.
- Спокойно пеене, тихи, приятелски ниски гласове.
- Гости, които галят и глезят котката и й носят подаръци.
- Да си хване мишка, да докопа кокошка, да улови летяща птичка, да си поиграе с малка топчица, с хартиено топче и т.н.
- Да не я безпокоят по време на сън, дори той да продължава с часове.
- Да балансира по високите части на мебелите, да снове като совалка между кристални съдове, вази, да се качва по пердетата, да си точи ноктите в тапетите и в
дивана.
Какво ненавижда котката
- Дъждовно и студено време, ако няма къде да си намери топло местенце.
- Самотен живот, изолация (независимо от причините).
- Нередовно, непланирано хранене, твърде гореща или твърде студена или прокиснала храна в мръсни съдове.
- Липса на тоалетна или мръсна такава.
- Забрана да се навърта около къщните цветя и да си похапва от вкусните фиданки и стръкчета.
- Решене и галене, когато на котката съвсем не й е до това; сплъстена козина със струпеи. Котката също така не харесва да я галят енергично както се гали куче.
- Кожа в струпеи; мръсна и мазна козина; кърлежи, бълхи, краста и ушни паразити.
- Да си има малки по няколко пъти в годината; от това тялото й много се изтощава.
- Шумни семейни скандали, детски викове, кучешки лай, автоаларми, рев на самолетен двигател, пожарни сирени.
- Хора, които игнорират, или по различни причини ненавиждат котки.
- Да я отглеждат като декоративна вещ.
5."Вразумяване на котката"
Ако искате вашата котка да се чувства добре, да бъде пълноценен член на семейството, дайте й възможност да види и чуе всичко, което й е необходимо. Даже в
неголям градски апартамент тя може да намери за себе си начин да си прави разходки, дори „екскурзии” – с други думи, да се поддържа в добра форма.
Колко е интересен животът там навън, зад прозореца! Да, с часове можеш да го наблюдаваш, застанал на перваза... Няма защо да се опитвате да развличате котката
си. Тя сама си се развлича.
Котките са извънредно придирчиви що се отнася до избора на постоянно местожителство. Особено прецизно избират кътчето си за спане. Не се намесвайте, не им
пречете в това! То не е проста работа. Ами че нали трябва да се избере такава „точка”, от която да може да се следи всичко, което става в къщата! Котката ви може да
смени няколко места, преди да намери онова най-подходящо, което наистина й харесва. Стопанинът й, разбира се, също може лесно да бъде разбран – за него е важно
котката да не му създава неудобства и да не предизвиква безпорядък. Затова той все се опитва да настани своята писана в някоя кутийка или кошничка по-близо до
вратата. А тя – не иска и да чуе! Тя вече си има избрано заветно местенце върху облегалката на дивана. Но там пък така си личи всяка мръсотийка, която лапичката й
донесе, всяко паднало косъмче! ... Котката трябва да бъде „вразумена”, като при това да не се влиза в конфликт с правилата на хигиената.
Имайки пред вид богатото разнообразие от индивидуални особености на всяка котка, все пак е възможно да се намерят в жилището няколко места, които да се харесат
на нашите капризни четириноги приятели. Повечето от тях предпочитат височинни точки, от които се разкрива широк обзор на цялата прилежаща площ. По-плахите
от тях пък, напротив, ценят много повече възможността бързо да могат да се скрият от евентуална опасност.
Има различни вкусове: някои писани обичат по-мекичкото, други предпочитат да спят на твърдо. Но в едно отношение са единни – всички без изключение ги влече
топлото – печка, радиатор, работещ телевизор или хладилник. Само че тук ги дебнат опасности. Не трябва да ги допускаме до работещи електроуреди! А се случват и
такива неща като това да се напъхат в отворена фурна, да се долепят до работещ калорифер или да легнат върху плочата. Ако не ги забележим и веднага не
изключим електричеството или не отстраним горещия източник, може да се случи и нещастие...
Мрачните, скрити от погледа кътчета, вдлъбнатини и ниши, дълбоки съдове, сандъци и кутии – всичко това също влиза в списъка от любими места за уединение. Дори е
много трудно да се предвидят всички варианти на котешкия избор. Той може да падне както върху коша с прясно изпрано бельо, така и върху някоя кутийка, поставена
в ъгъла на земята. Примамливо може да се окаже и открехнато чекмедже или гардероб, и празната картонена кутия за обувки.
Но най-голямото наслаждение е да се разположиш по-близичко до човека – на раменете, върху главата или врата на стопанина, да се свие на кълбо в скута му и там да
започне да мърка, блажено придремвайки. Понякога те избират в качеството на постеля крайно непредсказуеми и странни предмети, много често нужни в момента на
човека – като книги, писалищната маса, вестници. Всички котки имат необяснима склонност към хартията. Някои от тях намират покой единствено върху разгънат
някъде лист хартия.
Забраненият плод винаги е сладък. Това се отнася в пълна сила за постелята. Не собствената, разбира се, а на стопанина. Тя има магическа притегателна сила. И от
това как ще се отнесе към това стопанина, зависи бъдещия характер на неговия питомец – ще се превърне ли той в разхайтен глезан или не.
Как да съчетаем такива на пръв поглед взаимно-изключващи се неща като удобството за животното и реда в къщи? На първо място, по възможност не забранявайте на
животното да си избере свое любимо място. Вместо това опитайте да го превърнете в хигиенно-приемливо кътче, като го направите лесно за почистване и от лесно
сменяем материал. Подходящи за целта са малки възглавнички с калъфки, които да можете да попарвате или перете, стари детски одеалца, пелени или постелки. На
второ място, много е важно да следите котката ви да не влиза в различни отвори из къщата, които временно или по невнимание сте оставили незатворени. И преди да
ги затворите, непременно проверете дали тя не е вече там.
Ако вече сте изучили привичките на вашата котка, то без усилие ще можете да определите кой тип убежище повече я устройва – празна кутия на открито покрита
отвътре с плат, или закрита къщичка с отвор от едната страна, от типа на кучешката колибка, с подвижен покрив за основно почистване.
А постелята на стопанина трябва да остане за котката забранена зона!
Свежият въздух – какво да правим с него? На котката той е нужен точно толкова, колкото и на човека. И това, че обича да стои на перваза на отворения прозорец
говори не само за любопитството й, но и за това, че се чувства като на разходка. Чистият въздух подобрява самочувствието на животното. Тук от значение е и
възбуждащото му действие: очите, ушите и носа възприемат жадно нова информация от обкръжаващия свят. Но за да не стане така, че „екскурзиантът” да отиде
прекалено далеч, трябва да се взимат някои предохранителни мерки. Падането от голяма височина нерядко става причина за тежки осакатявания. Прозорецът, който
котката ви посещава най-често, трябва да се укрепи с мрежеста или телена преграда. Балконът може да се обгради отвсякъде с мрежа или с решетки, така че за
четириногия ви провирач и скачач те да са непреодолимо препятствие.
Повечето котки са отявлени индивидуалисти. Приятелството помежду им е рядкост. По-скоро биха завързали приятелство с кучето, заедно с което живеят, отколкото с
друга котка.
Самотният живот се е превърнал в трайна характеристика на тези животни. Сами си вършат работата, сами си играят, ядат, ловуват или се грижат за чистотата си,
сами почиват и сами спят. Стадното поведение им е чуждо.
Но котките също трябва да се приспособяват към заобикалящата ги обстановка. И при това контактите по между им, както и между тях и други животни и хора,
понякога не са така редки.
Любимите ни писани силно се привързват към домашната обстановка и се чувстват пълновластни господари в своя участък. „Участък”, разбира се, не бива да се
възприема в буквалния смисъл – той не е ограден от граница, но животното яростно би го отбранявала при всяко посегателство. Центърът на този участък е дома,
апартамента, където котката се чувства стопанин – тук тя спи, почива, храни се. Всичко това се отнася както за градските, така и за селските котки.
В околностите на „главната квартира” се простира област за разузнаване и лов. Тук могат де се срещнат и други котки, но до бой никога не се стига. Котките спазват
дистанция, като избягват контактите. Всяко животно си има свой маршрут, по който извършва обхода на своите владения в точно определено от нея време от
денонощието.
2 ЧАСТ
Особени грижи полагат котките за ловните си територии. Те ги маркират: разпръскват урината си навсякъде и оставят екскрементите си, които, въпреки обичайната си
практика, в този случай не заравят.
Интересно е да се наблюдава поведението на две или повече котки в сравнително тясно пространство, каквото е например апартамента или двора на къщата. Щом
попаднат на непознато място, първата работа на котката е да изследва района. Само след тази „инспекция те могат вече да пристъпят и към други дела. Ако
територията е непозната и за двете котки, то всяка от тях води изследването от там където е, преди двете да пристъпят към запознанство.
Ами ако при първата среща само едната котка познава местността? Тогава втората няма да може спокойно да изследва територията. Първата, чувствайки се по-свойски
на това място, постоянно ще й пречи, демонстрирайки своето превъзходство. Затова втората почти винаги ще постъпи така: ще си намери някое закътано и по
възможност високо място с добра възможност за наблюдение и от там ще следи развоя на събитията.
А ако помещението се окаже „главната квартира” за едно от животните, то тогава то, в ролята си на стопанин, ще се опита с енергични действия веднага да прогони
съперника си.
Ето че на неутрална територия се срещат две котки с еднакви права на този участък. Как биха се държали? Любопитството, преплетено с повишено внимание, ще бъде
преобладаващо при първите крачки и на двете.
Много е важно за всяка една от котките да улови миризмата на съседката си и да я изучи колкото се може по-многостранно. Така протича първият контакт от
разстояние – душейки една друга нос срещу нос, изопнали шиите си силно напред. След което се изследва областта на врата, после хълбока и процедурата завършва
при опашката. В тази ситуация високо вдигнатата опашка може да се разглежда като проява на добри чувства. То е като „зелена светлина” за другата котка: можеш да
се приближиш!
По-нататък всичко ще зависи от поведението на партньорите. По-силният ще започне да притиска по-слабия или по-изплашен от двамата. Последният ще премине в
отбрана и по всяка вероятност ще бъде принуден да се спасява с бягство.
Сега ще поговорим малко за особеностите около отглеждането на котки в града и в селски условия.
В града никак не е трудно котката да излезе от къщи на улицата. По сложно е да се върне обратно вкъщи. Спомнете си колко от тях сте виждали пред входа на някоя
сграда, силно и жално мяукайки пред затворената врата. Много от техните собственици, заети със свои дела, на работа или просто от леност, не се грижат за
животното, което са пуснали да се разходи часове преди това и често направо забравят за него.
Свободните разходки по двора водят след себе си и други, далеч по-неприятни последствия. Навикът да ходят до тоалетната на мека и рохкава почва карат много
котки да използват навън за тази цел цветни лехи или детски пясъчници.
Ето някои прости правила, които е добре да се спазват от собствениците на котки в градски условия. Да не се пуска животното на улицата. А ако го пуснете,
непременно го дръжте под око. Няма нищо смешно или срамно и в това да разхождаш котката си на каишка.
Животно, което обитава само и единствено апартамента, зависи изцяло от стопаните си. Затова и повече се грижете за него: поддържайте му чистота, по-често
проветрявайте стаята, за да не се получава неприятна миризма и задух, и следете козината да остава чиста от паразити.
И запомнете – колкото повече котки живеят под един покрив, толкова повече грижи и нерядко и неприятности чакат стопаните им.
Да се отглежда котка на село е по-просто, но все пак и то си има свои специфични сложности.
Селската котка търси скривалища по къщи, плевни, под сайванти. Там тяспии създава потомство. Менюто й обикновено се състои от остатъците от трапезата на
стопаните. Такава котка витаги е сита. Но достатъчната и редовна храна не притъпява ловните й инстинкти. Дори домашните котки си остават хищници, ловки и силни.
Още по-активни са онези от тях, които живеят в двора на групи. Това всъщност са тези котки, които някак са се оказали излишни и отхвърлени. Те вече не могат да се
ползват от облагите на живота близо до дома и да получават наготово храната си, и така са били принудени да се оттеглят по-далеч, в околните на селото гори и поля.
Гладът и необходимостта да отглеждат потомство ги принуждава изцяло да се върнат към природата на дивите си предци. Техни жертви стават птици и различни
обитатели на ниските етажи на горската екосистема. Контактът с диви и подивели животни може да доведе до възникване на различни заболявания. Подивелите котки
попълват списъка на видовете, подлежащи на отстрел.
Но и свободно разхождащата се из селото котка от време на време я грозят опасности. Особено често това става в градинските участъци или при вили в близост до гори
или полета. Любопитството, влечението да узнае какво има там зад оградата, неуважението към всякакъв род заграждения – всичко това води след себе си редица
неприятни последствия. Много котки загиват под автомобилни гуми по междуселските пътища и шосета.
За да не се случват такива работи, собствениците на котки трябва да спазват следните правила. Котката не трябва да се оставя по цял ден на самотек, иначе ще се
превърне в скитник. Ако сте заети, или се погрижете по-рано за вашия питомник, или оставете във вратата малка котешка портичка, през която тя да може да влиза и
да излиза. Не забравяйте и простата, но толкова трудна за помнене истина: котката трябва да се храни редовно! Внимателно наблюдавайте колебанията в
самочувствието на котката.
В определени месеци на годината – в умерено климатичните области това са март-юли – котката трябва да бъде пускана само под най-щателно наблюдение, защото
това е времето, когато повечето пернати си отглеждат потомство.
И още едно правило. Ако сте взели котката с вас на вилата, трябва на всяка цена да си я върнете обратно у дома, в града. Глутниците от скитащи бездомни котки,
„забравени” от своите стопани, са свидетелство за човешкото коравосърдечие и равнодушието му към съдбата на живите същества, чиито живот зависи от него.
КУЧЕТА[/b]
1.Как да потговим себе и дома за новия обитател ?
Преди да внесете у дома си кучето, трябва да имате създадена психологическа нагласа, че то ще живее с вас. Нужно е да сте уточнили предварително какъв пол
животно предпочитате и името, което ще му дадете. От това, дали полът е женски или мъжки, зависят характера, нрава, физиологичните особености, възпитанието,
поддаването на дресура и т. н. на всяко куче. Както породните особености, и половата принадлежност определя различията между животните. Женските индивиди са
по-силно приhttp://www.teenproblem.net/forumвързани към стопанина и по-лесно се поддават на възпитание, но ако елементите на тренировката не се повтарят често, те лесно забравят някои неща.
Трудности с женските индивиди създава и цикълът на разгонване, който обикновено е два пъти в годината. Тогава се редуват периоди на силна възбуда и меланхолия.
Има моменти, в които животните стават почти неадекватни към човека.
При мъжките екземпляри такава строго определена цикличност не съществува и те обикновено са по-уравновесени. За отбелязване е, че мъжките по-трудно се
възпитават, но един път научили нещо, трудно го забравят. Те са и по-добри пазачи.
Казаното дотук ясно показва, че изборът на пол на вашето куче е тясно свързан с предназначението, което сте му избрали: за лов, за пазач на дома, за развлечение,
придружител на слепи хора и инвалиди, за компаньон и др.
а) Дом за кучето
Колибка за кученцето
Когато кученцето поотрасне може да го прехвърлите в специално
направена колибка. Всъщност такава колибка може да използвате още в самото начало, стига да сте я направили, преди да вземете кучето. Най-добре за кучето ще
бъде от самото начало да живее в собствено жилище, за да свикне с него.
Как да направим къшичка за кученцето?
Къщичката може да направите от подръчен материал - дърво или тухли, но тя трябва да бъде добре изолирана от земята с дървен или тухлен под. Би било полезно за
животното, ако поставите около колибката мрежа на площ 3-4 кв. метра. Така няма да ви се налага да връзвате кучето. Свободното място трябва да се циментира или
да се насипе с баластра, за да се почиства по-лесно. Ако не можете да направите подходящо дворче, кучето може да е прикрепено на дълъг повод и халка към
стоманена тел, която да му позволява спокойно да тича по цялата и дължина.
б) Тоалетни принадлежности
Какви да бъдат тоалетни принадлежности за кучето
Когато става дума за хигиена, не трябва в никакъв случай да забравяте да се снабдите предварително със сапун или шампоан, който да ползвате само за кученцето.
Необходими са и няколко кърпи. Важно е след всяко извеждане от къщи да измивате веднага лапичките му. Така ще подобрите хигиената във вашия дом.
Колко пъти в седмицата да къпете кучето?
Желателно е един път седмично да къпете вашия любимец, а след подсушаване да го обезпаразитявате с някой от подходящите аерозолни препарати, за да
предпазите него и себе си от различни видове екто паразити (въшки, бълхи и др.)
Сресване на кучето
.Чистото животно трябва да бъде и добре сресано. От това се нуждаят най-вече дългокосместите породи кучета, така че към комплекта тоалетни принадлежности
трябва да прибавите гребен или четка. Освен че придавате красив външен вид на животното, при сресването по време на смяната на косъма можете да събирате
опадналите косми, за да не се разпиляват по цялото жилище. На куче, което отглеждате на двора, било то ловно или стражево, трябва да създадете подобни хигиенни
навици. Не трябва да го къпете през студените зимни месеци, но за останалото време на годината е валидна същата схема на къпане, сресване и обезпаразитяване.
Това е задължително за дългокосместите ловни породи кучета, каквито са Сетерът и Кокершпаньолът. Ловните полета са местата, където кучето влиза в пряк контакт с
дивата природа и като се завърне вкъщи, може да донесе в козината си различни видове паразити и полепнали бодили и семена на растения.
в)Съдове за хранене
Колко да бъдат съдове за хранене на кучето?
Необходими са най-малко два съда, единият от които ще използвате за храната, а другият за водата. Съдовете трябва да са нови, а не изхвърлени от употреба или
ръждясали, и да не са от метал. Той лесно се окислява и в най-лекия случай може да увреди качеството на храната. Окисите на различните метали действат токсично
върху организма на кучето. Не е необходимо съдовете за храна и вода да са много големи. Важно е редовно да се измиват с топла вода след хранене.
Други необходими принадлежности за кучето
Малкото кученце е като малкото дете. То обича да си играе с нещо. Ако искате вашите килими, мокети, мебели и пердета да останат здрави, още преди да започнете
да възпитавате малкия си любимец, осигурете му някакви играчки. За целта има богат избор от кучешки играчки в зоомагазините.
2. Хранене
Ще ви запозная накратко с особеностите при храненето на кучето от отбиването му до самостоятелно хранене, някои изисквания при хранене на бременни кучета и
родилки. Преди всичко ще ви предупредя, че на кучетата не трябва да се дава сладко - причината е, че те не отделят инсулин - вещество, което се отделя от
задстомашната жлеза и спомага за преработването на въглехидратите.
а)Хранене на отбити кученца
Хранене на отбити кученца
Видът на храната и нейното количество са различни в зависимост от породата, възрастта на кучето, неговото физиологично състояние и т. н. Като всяко живо същество
то има нужда от белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерални вещества, които трябва да бъдат в определено съотношение помежду си. Всички те са необходими за
изграждане костите и мускулите на тялото, за поддържане на необходимата физическа сила на организма. Младите, развиващи се организми, тъй като изграждат
мускулната си система, имат потребност от повече белтъчини, както и от повече минерални вещества, благоприятстващи развитието на костната система. Набавянето
на витамини става най-лесно чрез включването на различни видове зеленчуци в менюто на животните.
За предпочитане е да вземете правилно отбито от майката кученце.
Кога кученцето трябва да бъде отбито
Най-подходящата възраст за отбиване е 40 дни. Все пак тя не може да бъде строго фиксирана, защото развитието на кученцата в едно и също кучило е различно и по
-едрите от тях могат да бъдат отбити по-рано. Не е правилно и много ранното отбиване на кученцата, независимо от тяхната телесна маса, тъй като с майчината
коластра малкото животно получава още от ранна възраст много и различни витамини, минерални вещества и имуноглобулини, които го предпазват от заболявания.
След като се отбие от майката, кученцето става напълно зависимо от човека и именно той го оформя като индивид.
С какво да храним малкото кученце?
Храненето в първите 1-2 месеца трябва да бъде най-малко четирикратно, като животното се приучава към различни видове храни. Това е от голямо значение, защото
по принцип кучето не обича много да променя храната. Това ще рече, че на колкото повече храни го приучите от малко, толкова по-лесно ще ви бъде след това.
Младото животно не бива да преминава изведнъж на обща храна, особено ако ползвате много и различни подправки. Нежната лигавица на стомаха и червата е лесно
уязвима и най-малката последица от такъв вид хранене са силните храносмилателни разстройства и повръщания. Хубаво е да се започне с даване на бульони, в които е
натопен хляб или е добавен сварен ориз. Кучето е месоядно животно, затова от малко не трябва да бъде лишено от месо. Месото или карантията предварително се
сваряват и се накъсват на дребни парченца. Когато му се предлага риба, тя трябва задължително да е сварена и почистена от костите.
Кученцето да получава всякакъв вид месо или карантия, но винаги предварително сварени.
Как да засилваме костната система на кученцето?
Всички малки кученца и най-вече миналите на интензивно хранене могат да заболеят от рахит. Задължително е към храната да се добавят по 1-2 капки витамин D2 или
витамин D3 като постепенно до 6-ия месец се достигне до 8-10 капки от всеки витамин. Освен посочените във ветеринарно медицинските аптеки можете да намерите
под различни търговски наименования комбинация от витамини, които по лекарско предписание да давате на вашите питомци. За да се избегне рахитът и за да се даде
възможност на младото животно. добре да развие правилна костна система, храната трябва да е богата на калциеви и фосфорни соли. За набавяне на необходимите
витамини трябва да се включат и зеленчуци. Те се сваря ват и прибавят към храната, а водата, в която са вряли, се изхвърля. Някои от животните привикват да ядат
сурови зеленчуци. Най-подходящи са моркови, зеле, зелен фасул.
При приготвянето на храната не използвайте стари или гранясали мазнини, както и медни или ръждясали съдове. Пренебрегването на тези изисквания води до тежки
стомашно-чревни заболявания, найвече при младите животни.
Храната трябва да бъде с умерена температура.
Каква да бъде дневната дажба на кученцето?
Споменахме, че през първите 1-2 месеца след отбиването кученцето трябва да се храни най-малко четирикратно. Дневната дажба се разделя на толкова порции,
колкото е кратността на храненето. Точна рецепта за количеството на храната не можем да дадем, защото то зависи от много фактори - породата, телесната маса,
пола и, разбира се, възрастта на всеки индивид. От значение е и къде се отглежда кучето - вътре в дома или на открито. Качеството на храната трябва да се
съобразява и със сезона. При по-студено време кучетата, живеещи на двора, трябва да получават по-голямо количество и по-богата на мазнини храна. Животните сами
показват дали храната им е достатъчна или не. Не забравяйте, че кучето трябва редовно да получава вода, особено през горещите месеци на годината.
Не допускайте вашите питомци да пият вода от заблатени места, мръсни локви и всякакви други водоизточнuци с неизвестен характер.
Правилното хранене на кученцето до навършване на 6-месечна възраст гарантира добро физическо развитие до края на живота му. Ако е хранено балансирано и
пълноценно през посочения период, то полесно приема промените в режима на хранене, ако това се налага понататък. След 6-месечна възраст кучето постепенно
преминава към общ режим на хранене, което обаче не значи "безогледно" хранене.
б)Хранене на бременни и кърмещи майки
Как да храним бременни и кърмещи майки?
През време на бременността не се налагат големи промени в храненето. Качеството на храната почти не се изменя, само количеството се повишава незначително, така
че организмът на майката да е в състояние да изхрани плодовете, които са в нейната утроба. Като казваме, че качеството не се променя, нямаме предвид, че на
бременните може да се дават лошокачествени продукти (подлежащи на развала). Те могат не само да предизвикат неразположение у бъдещата майка, но и да увредят
плодовете. Необходимо е към храната на майката ежедневно да се прибавят 250-300 милилитра прясно мляко и с профилактична цел - минимални количества (около 10
капки) витамини от групата D и витамин А.
Дневна дажба храна на кърмещи майки
По-голямо внимание трябва да се обръща на храненето на кърмещите майки. Пак в зависимост от породата, броя на новородените и трябва да се определи и дажбата.
Добре е една майка от средно голяма порода да получава всекидневно около 1 литър прясно мляко. Добавката на витамини към дажбата продължава. Същото важи и
за минералните вещества, които ще осигурим най-лесно, като добавим към дневната дажба 1-2 чаени лъжички черупки от кокоши яйца, смлени примерно с
кафемелачка. Усвоените от организма на майката витамини и минерални вещества се предават чрез кърмата на новороденото.
Общо взето, количеството храна, което трябва да получава майката в периода на кърмене, е най-малко 2 пъти по-голямо, отколкото преди бременността.
в)Хранене на новородени кученца
Хранене на новородени кученца
В първите дни след раждането, ако то е протекло нормално и майката има достатъчно мляко, всъщност вие трябва да се грижите само за нея, а тя от своя страна - за
малките. Още със забозаването те започват да си изграждат хранителен рефлекс и 10 минути преди времето за хранене заскимтяват и търсят майка си.
Режим на хранене на новородените кученца
В началото това става на всеки 3 часа. Трябва да наблюдавате животните и ако забележите, че макар и да получава допълнително мляко, майката слабее и не оставя
кученцата дълго да сучат, или пък те започват да скимтят и търсят да бозаят много по-рано от определения 3-часов период, това е показател, че млякото не им
достига. Налага се кученцата да се подхранват. Ако всичко се развива нормално, отбиването им трябва да започне някъде на 25-27-дневна възраст и да приключи
изцяло на 40-ия ден.
Захранавне на кученцата
Храната, с която се захранват малките, трябва да е приготвена от висококачествени пресни продукти, като месото е сварено и е нарязано съвсем ситно, без подправки.
Разбрахте, че лигавицата им е чувствителна и нежна. Пазете я, ако желаете развитието на подрастващото кученце да е нормално. От четирикратно храненето
преминава към трикратно и постепенно се стига до нормалното за възрастното куче хранене два пъти дневно.
3.Възпитание
Кога да отделим малките кучета от майка им?
Споменахме вече, че във връзка с изискванията за правилното отбиване на малките кученца и преминаването им на обща храна е необходимо те да се отделят от
майката при навършване на 40дневна възраст. Чрез експерименти е доказано, че това е най-подходящата възраст за влизане на младото животно в контакт с хората.
Колкото по-късно се отбие, толкова по-трудно то привиква към човека и съвместния живот с него.
Кучето и обстановката у дома
Кучето привиква с обстановката в дома само за няколко дни. Ще забележите. че от предоставените му играчки си избира 2-3, които му стават любими. Дори в моменти,
когато не му обръщате внимание, то ще ги носи със зъби и побутвайки ви с лапа или с глава, ще ви търси за партньор в играта. Малките кученца са като малките,
весели и палави дечица. Именно тази е причината докато са малки, те да контактуват повече с децата. Игрите им с тях са буйни и радват очите.
Малките кученца прекарват по-голямата част от деня в сън. Hе бива да ги безпокоите, когато спят. Те се нуждаят от повече сън, за да растат. Периодите на сън се
редуват с периоди на игра и разходки из жилището. Постепенно времето за игра се удължава, сънят става по-краткотраен. Пак във връзка с правилното възпитание на
кучето, запомнете - много порочно е то да привикне да влиза в леглото ви, докато почивате.
Изгражадне на хигиенни навици у кучето
За вас е от особено голямо значение да изградите хигиенни навици у питомника си. Отново ще го сравним с малките деца
и уринирането при малките кученца са също чести както при дечицата. Необходим са много любов и постоянство, за да се изградят необходимите хигиенни навици. Не
подхождайте към кученцето грубо и с физическо насилие - то няма да ви разбере. Просто се постарайте да го извеждате всяка сутрин, възможно по-рано, но винаги по
едно и също време. Същото правете и след всяко хранене и ще видите, че животното в рамките на 15-20 дни ще привикне да удовлетворява физиологичните си нужди
извън дома.
Разходка навън
Извеждането на кучето на разходка в никакъв случай не трябва да се свързва единствено със създаването на хигиенни навици. Това важи най-вече за животни,
отглеждани вкъщи. Прекият контакт с чистия въздух и слъчевите лъчи са жизнено необходими за подрастващите кученца. Добре хранените кученца с интензивен
растеж, които не се извеждат редовно на разходка, са предразположени към рахит, без значение дали им се дават редовно витамини от групата D. Ако това не се
случи, обилното хранене и застоялият живот довеждат до затлъстяване, което от своя страна може да причини най-различни други заболявания. Така че
продължителността на разходките е от голямо значение - колкото са по-големи, толкова по-добре се отразяват върху организма на кученцето. Докато вашият питомник
е още малък, изберете такова място за разходка, което ще му гарантира определена сигурност. Младото животно не умее да се пази от превозните средства и трябва
да го наблюдавате. Допустими са контакти с други кучета, но бъдете внимателни. Не всички са благоразположени и могат да го наранят. А и тези контакти често стават
причина за предаване на различни заразни или паразитни заболявания. Най-рискови са срещите им с безстопанствени кучета, затова не допускайте подобно общуване.
Движение на кучето с повод
На 3-месечна възраст започнете да приучвате кучето да се движи с вас на повод. Това не е трудно. За целта е необходимо първо да му сложите нашийник, с който да
свикне. Необходими са около 5-6 дни, като в началото кучето се старае някак да се освободи от него. Скимти, дърпа го с лапите, а понякога и се търкаля. Изборът на
нашийник се съо6разяви с големината и на кучето и вида на породата. След като то свикне с нашийника, започнете при извеждане на разходка да го закачвате на
повод. Началото ще бъде трудно. Младото животно, свикнало със свободното ходене, започва да прави какви ли не номера още в момента, в който поводът спре
свободния му ход. Бъдете внимателни с него и не подхождайте грубо. Кучето търси своята свобода и не се отказва лесно от нея. Просто го оставете в началото то да ви
води, като от време на време внимателно определяте желаната посока с подръпва не на повода При всяко подръпване кученцето обикновено сяда на задницата си и
започва да се тегли. Успокойте го ласкаво и изчакайте отново да тръгне. С малко повече упоритост ще го приучите бързо да се движи на повод.
Движение на кучето с намордник
Следващият много важен момент от възпитанието на вашия питомник е да го привикнете, когато е на разходка, да се движи с намордник. Това е абсолютно
задължително за породите служебни и стражеви кучета, които по правило са много агресивни. Приучите ли ги към намордник, вие най-напред си осигурявате
спокойствие. Колкото и добре да са дресирани, кучетата често реагират неочаквано и последствията могат да бъдат тежки. Обучението на кучето да носи намордник
започва от 5-6-месечна възраст. Тук също се изисква упоритост. Не допускайте двете крайности - физическо наказание или съжаление, което да ви подтикне да
махнете намордника от търкалящото се и скимтящо животно. Успокойте го с нежни думи, погалете го и продължавайте да го водите с намордник. Единственото, което
има значение и вече го споменахме, е намордникът да му е по мярка и да не е притегнат повече от необходимото. Когато сте убедени в това, спокойно можете да
изчакате бурните реакции от страна на кучето. Постепенно то ще свикне с него.
Специално обучение на кучето
Специалното обучение на всички видове кучета (служебни, стражеви, ловни, кучета спасители) изисква много търпение и познания. Продължителността на обучението
зависи от умението и упоритостта на собственика и интелигентността на кучето. Всеки елемент на обучението трябва да се повтаря до пълното му усвояване и чак
тогава да се премине към следващото упражнение.
Полезно е обучението да се извършва от самия собственик, за да привикне кучето с него. Освен това собственикът развива у животното онези качества, които той
желае. Колкото и универсално да е обучено едно куче, то не може да се научи да извършва всичко. Именно заради това чрез продължителна развъдна работа са
създадени разнообразни породи с различни предназначения. Ето защо не трябва да се забравя.
че уменията, които може да придобие кучето, зависят и от вида на породата.
У нас напоследък са открити и школи за обучение на кучета. Така че, ако вие желаете да обучите добре своето куче, необходимо е да се посъветвате със специалист
от създадените киноложки клубове. И все пак запомнете няколко правила по обучение на кучето
1. Кучето трябва да разбере, че ние сме в състояние да го принудим да върши нещо, дори и да не му е приятно.
2. След принудата то трябва да бъде възнаградено с лакомство и с погалване.
3. Започва се от по-простото и когато то е усвоено, се преминава към по-сложното
4. Принудата трябва да се прилага с мярка и по възможност порядко.
5. Успехът при обучението стимулира кучето и тосе учи от него.
4. Размножаване
Достигане на полова активност
Инстинктът за продължаване на рода, както при всички живи същестна, е добре развит и при кучетата. Всеки собственик на куче, особено притежателите на женски
индивиди, трябва да е запознат с основните моменти на размножителния процес. Липсата на такива познания може да доведе до неприятни последствия (безплодие,
нежелателни изменния в породата, различни заболявания и т. н.).
Кучетата развиват полова активност още 7-8 месеца след раждането и тя продължава с някои изключения до 10-годишна възраст, но половата зрялост. т. е. времето,
когато е най-правилно да получим първо поколение от тях, настъпва, когато са на двегодишна възраст.
Женските индивиди се разгонват обикновено два пъти в годината. Пролет и есен. Разгонването трае от една до две седмици, като при по-хранените животни може да
продължи по-дълго. През този период външните полови органи набъбват и се появяват течения. В началото те са слузесто-кървави, постепенно преминават в
червеникави и към края на разгонеността стават прозрачни и намаляват. Мъжките индивиди откриват разгонената женската по миризмата именно на сезонните
течения. В началото на периода женското животно е неспокойно и неестествено игриво. Започва да скача по други кучета, но не позволява то бъда заскочено от тях.
Това е така нареченият период на полова въз6уда. Женската допуска да бъде покрита от мъжкия в периода на половото влечение. Той се проявява на 4-5-ия ден от
началото на разгонването, а понякога между 10-12-ия ден.
Полов акт при кучетата
Половият акт при кучетата е доста продължителен, а освен това се наблюдава и така наречената фаза на заклещване, която трае около половин час. По това време
двете животни не могат да се разделя, макар и приключили половия акт, поради анатомична особеност на мъжкия полов член. Редно е собствениците на кучетата да
знаят това и да не безпокоят животните, докато не се освободят сами. В никакъв случай не ги принуждавайте насила, защото може да получат непоправими повреди
на половите органи. За препоръчване е половият акт да се повтори след 24 часа, защото в яйчника на женската- узряват
последователно няколко яицеклетки и повторното покриване може да
увеличи броя на приплодите.
Срещата между женското и мъжкото куче трябва да се проведе на място, с което мъжкото е привикнало, или най-добре в дома, дето то живее. Така се изключва всяка
възможност за разсейване безпокойство на мъжкия индивид. Не оставяйте животните заедно цяло денонощие без наблюдение. Те само ще се уморят, а и няма
гаранция, че ще осъществят половия акт. Ако в рамките на два часа не се стигнало до покриване на женската, доведете я отново на другия ден. За да избегнете
случайни полови актове на ващето куче с мъжкари с неизвестен произход, водете го винаги на повод по време на разгонеността.
Бременност при кучетата
И така, вашето куче е покрито от партньора и вие очаквате да е забременяло. Запомнете, че в началото то почти не показва признаци на бременност. Едва след 25-30
дни от половия акт може да се очакват промени в поведението му. Настъпва едно характерно успокоение, загубване на детската игривост и улягане на характера. В
повечето случаи бремеността не може да се установи до последните дни преди раждането. През тези дни ще наблюдавате увеличение на млечните жлези, последващо
отпускане нa външните полови органи и др Бременността при кучетата продължава около 60 дни. За да сте сигулни, че кучето е бременно, трябва дa сe консултирате с
ветеринарен лекар. Бременността се открива чрез палпация (опипване) на коремната стена, а при лабораторни условия - чрез хормонални тестове.
Настъпва моментът на раждането. Бременното куче започва да търси място, където да си направи "гнездо". Обикновено животните избират най-потайното кътче, за да
се усамотят и пренасят там каквото намерят (парцали, дрешки, кърпи и др.). Ако искате да ги улесните, предоставете им незабелязано подобни вещи и не ги
безпокойте. Не правете опити да им налагате избрано от вас място - нищо няма да се получи.
Раждане при кучетата
Кучетата се справят сами при раждането. След изтичане на околоплодните течности се появява и първото кученце. Майката го освобождава сама от плацентата и
прекъсва пъпната връв. След това започва усилени да го ближе. По този начин тя постига две неща - почиства кученцето от слузта и масажира тялото му. После изяжда
плацентата. Следващите кученца се появяват през интервал от
15-30 минути. Нормалното раждане продължава няколко часа и за- виси от броя на приплодите.
Ако забележите, че дълго време след изтичане на околоплодните води не се появява първият приплод или че нещо друго застрашава живота на майката, незабавно
потърсете помощ от ветеринарен специалист.
Веднага след приключване на раждането майката започва да кърми своите малки. Кърменето, както вече споменахме, продължава до около 40-дневна възраст.
Продължителността му е в тясна връзка с храненето на майката и броя на приплодите. Ако желаете всичко да протече нормално, увеличете грижите и спазвайте
необходимите изисквания за хранене на кърмещи майки. Запомнете също така, че трябва много внимателно да се отнасяте към вашата любимка и нейната челяд,
защото майчините инстинкти са много силни и кучето майка често е много агресивно.защото майчините инстинкти са много силни и кучето майка често е много
агресивно.