wasch0
07-11-2011, 10:12
Бяхме голяма компания. Всеки си харесваше някой.
Момчето,което аз харесвах беше прекалено грубо. Никога не спестяваше обидите си. Веднъж се пошегува с мен и аз го приех много навътре. Блокирах го навсякъде. Навън се правех,че не съществува. Той също ме харесваше. Беше ядосан,че се сърдех, но нали е пич никога не се извинявал. Писах му първа, защото беше тъпо всеки ден да сме заедно, пък да се гледаме накриво. Извини ми се, сдобрихме се. След време се изпусна, че ми е написал дис (за незапознатите това е песен, с която те товари по всякакъв възможен начин).
От там още три момчета ме харесват. И тримата на една вечер ми предложиха. Естествено им отказах, защото нямам чувства към тях. И просто ей така компанията се разпадна.. ще ми липсват адски много, бяхме като семейство,но мисля, че трябва да запазя останалото ми достойнство и да не се появя повече там..
Вие как мислите?
Момчето,което аз харесвах беше прекалено грубо. Никога не спестяваше обидите си. Веднъж се пошегува с мен и аз го приех много навътре. Блокирах го навсякъде. Навън се правех,че не съществува. Той също ме харесваше. Беше ядосан,че се сърдех, но нали е пич никога не се извинявал. Писах му първа, защото беше тъпо всеки ден да сме заедно, пък да се гледаме накриво. Извини ми се, сдобрихме се. След време се изпусна, че ми е написал дис (за незапознатите това е песен, с която те товари по всякакъв възможен начин).
От там още три момчета ме харесват. И тримата на една вечер ми предложиха. Естествено им отказах, защото нямам чувства към тях. И просто ей така компанията се разпадна.. ще ми липсват адски много, бяхме като семейство,но мисля, че трябва да запазя останалото ми достойнство и да не се появя повече там..
Вие как мислите?