cchumata
07-12-2011, 14:10
Здравейте!
Ако сте някакъв фашист, а историята ми бъде одобрена, моля ви, не четете, спрете дотук, а и гнусните ви коментари няма да бъдат публикувани, така че... Модератора, всичко в историята ми е истина, прекалено емоционален съм, може би за това пиша тази история, за да видят хората какво имат, и след това да искат още и още. Ще е жалко, ако историята ми не бъде публикувана. Ще се постарая да максимално кратък и да не натяквам нищо, да задържа религиозните си убеждения за себе си...!
Искам да ви кажа нещо повече за себе си, (това не е лична информация, а част от историята). "Мангал съм, циганин, ром или там каквото и да е. Каквото и да кажете от изброените, прави сте". Живея в малък град, на 15 г., сега станах 10 клас. Уча в едно от най-тъпите училища в града, но преди време един коментар на една моя история ме мотивира много, "Където и да учиш, ако си тъп, си оставаш тъп! ', няма да крия, нямам добри оценки, 9-ти клас го минах с 3. 93. В моето училище зубърите ги смятат за задръстени идиоти. Много често организираме бягства и от 26 души в класа винаги остават само двама, които другите ги мислят за... "Когато идиотите станат повече от нормалните, нормалните стават идиоти". Всеки човек си има свой свят, но реалността е една, за едни сурова, за други отрова, за трети домът, от който не им се ходи, защото те са господарите навсякъде. Мислят си, че с пари се купува всичко. Ако си богат, човек във властта и в обществото, тръдно е да намериш някого, който да те обича заради самия теб! Хората си мислят, че щастието е на върха на планината, а не знаят, че то се крие в стръмното й изкачване. По дрехите приемат, по портфейла изпращат. Колкото и да си красив/а, богат/а и т. н., когато нямаш нищо в главата и в сърцето, за никъде не си! Аз учих до 8 клас в основното училище в едно село, защото там е по-близо до мястото където живея. Не съм и предполагал, че в града, в гимназията и не съм и предполагал, че ще се разочаровам толкова. Има едно момиче, което се продава за пари. Всички в училище знаят за нея, а и на нея не й пука, дреме й, такава си е, но е малко странно, че това да е такава каквато е е в самата нея, и няма причина, поради която е станала такава... Едно друго момче, от едно село, той пък е малко.. "смотан".. Не зная, някъде в средата на годината си е закупил телефон, някаква нокия, с камера и т. н. Когато някой от съучениците ми поиска да му види телефона той им отговаря: "това не е играчка". Изглежда този телефон му е първият, а като си помисля, че почти всички в класа ми имат телефони по 1000 лв. с тъч скрийн и т. н. Личи си, че не е в ред нещо, в смисъл, няма възпитание, държи се като 5 г. дете. Един ден си поговорих с него, и той ми сподели, че майка му ги е напуснала, него и баща му. Баща му е майстор, по строежите по цял ден, когато има работа, а когато няма, не знам. Всъщност това той да е такъв се дължи на това, че е нямало човек до него... Има и друго момче, когото често "лидерите" набиват и тормозят постоянно. Той си е малко лудичък, наистина. От онези, който постоянно правят нещо, постоянно се закачат, говорят и т. н. Та него постоянно го тормозят в класа ни. Аз не зная тези учители, то е ясно, че не са кьорави, но чак толкова да не го забелязват. Събират се 4-5-ма и викат и него заедно с тях. Седят на последния чин най-отзад и взимат една туба. Въртят я и към когото посочи, него го удрят всички, но само когато се спре към него, тогава го бият със всичка сила. Даже един го държи от другата страна, за да не падне. Понякога той започва да реве, питам се господина по география какво толкова интересно се е вкопчил в този лаптоп, сигурно гледа някое толкова яко порно, че не може да обърне внимание и да види какво се случва в клас. Винаги правят така, когато не пишем, имаме свободен час.. Евала единствено на госпожата по психология, тя единствено обръща внимание на проблема и се опитва да убеди биячите да не го тормозят повече... Веднъж той отсъстваше и тя говорела на другите, който го тормозели, че той имал баба фашист, която тя достатъчно го тормозела, а и те сега... След това реших да поговоря с него, и той ми сподели, че наистина него го отглежда баба му, не е виждал баща си от 2 годишен, а майка му е в Гърция, и го отглеждат неговия дядо и баба. Разказа ми той как баба му пушела по 4-5 кутий цигари на ден и как, ако няма или свършат, като няма какво да прави постоянно се кара с него, за какво ли не. Като чели той й е виновен. Има много хора, който се смятат за нещо, в положение, че не са нищо! Има всякакви хора, веднъж в тоалетната в даскало намерих спринцовка с кръв!
За себе си какво да ви кажа, живея бедно, плащам си интернета, само когато баща ми печели достатъчно добре, (работи като майстор, един от най в града). През зимата живеем на версия, а през лятото плащаме, тоест когато има работа! Живея откъснат от града, разстоянието от квартала ни, който го няма дори на картата, е 4 километра. Пътувам с рейс или автобус, по някакъв начин си направих карта за пътуване и отивам всеки ден на училище, а за какво ли с тези оценки. Имало е много пъти когато съм нямал пари за закуска, и тъй като пътувам с карта отивах и си идвах гладен. Колкото повече раста, толкова по гнусно става. А не може ли да бъда завинаги малко дете, от когото усмивката няма да падне, освен ако не си ожули колената, който си няма проблеми, и трябва да се притеснява само за това къде ще се скрие, че пешо жуми и брой до десет. Да, ние не плащаме ток, вода. Отоплението идва от печката. Когато можеш да не плащаш за нещо, за което нормалните хора плащат, а има и такива, който не плащат, а и ти досега не си плащал е малко трудно да започнеш да плащаш, дори и да си на редовна работа, което тук при нас е нечувано и невиждано! Ще кажа само, че съм от северозападна България, другото вие си го знаете! Почти е остава време за любов, хубавите моменти се превръщат в мъчение. Исках преди време когато се прибера от училище да има кой да ми обясни какво е фотосинтезата, уви, това е невъзможно. Тате има 8-ми клас, а майка 3-4... Но ще се опитам това, което сега го нямам, един ден да го дам на моите деца. Въобще много е сложно и оплетено. Омраза и завист, това се крие в погледите ни. Едва ли някога ще се промени това. Мечтите ни се разминават, моите и вашите. Гледам как ме възприемат повечето хора в моя квартал, като някакъв извънземен. Истината е, че аз никога няма да мога да съм като тях, нищо, че съм един от тях! Има ли смисъл, като няма значение!
Както и да е, стана късно, а мисля да си лягам, че стана време за ставане. Написах тази история с целта да видите колко много имате, и да го оцените, а не постоянно да хлемчите, че гримът не е както трябва, че маникюрът не ви харесва, че нокътят ви се счупи, че носът ви е крив. Има много по смислени неща. Живота си минава, а не стареем. Прочетох някъде, че смъртта не настъпва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата, че човек бива оправдан когато гледа някого от високо само тогава, когато трябва да му помогне да стане. Живота е щедър към едни, и "скръндза: към други. Питам се защо точно аз трябваше да изживея всичко това, което съм изживял, защо точно аз трябваше да се родя в семейство на мангали, тогава може би бъдещето нямаше да е толкова страшно и мрачно... Не си спомням кога за последно си купих дрехи, но май е някъде септември, миналата година, купих си някакви дрехи за училище. Почти не ми останаха дрехи, който да ми стават. Истината е, че забравяме себе си. Прочетох някъде, че не е важно от къде си тръгнал, важното е да знаеш къде отиваш, а пък аз казвам, че когато стигнеш донякъде, и се обърнеш назад, погледни откъде си тръгнал - от нищото... Това е, не забравяйте да казвате на децата ви колко много ги обичате, и не си мислете, че те нищо не знаят, напротив, те всичко забелязват! Не ги щадете и от прегръдки, и те са много важни. Говорете с тях често и за всичко, не ги оставяйте без надзор, възпитавайте ги така, както мислите, че е правилно. Деца, не бъдете толкова кофти настроени. Бъдете малко и песимисти, а реалисти само когато се налага. Не се вкарвайте във филми, а общувайте повече със близките, приятели, родителите си... Колкото по-богат и важна личност си, толкова по-труден живот имаш. Да, вярно, няма да се притесняваш за сметките, но няма да знаеш кога хората са честни и искрени със теб.
---
Нямаше с кого да общувам, бях тъжен и всичко в мен рухна.
Всички спомени бяха за мен, никой не взе от сълзите ми освен ти Исусе!
Виждах как противниците ми се умнужават. Виждах как, пътят ми 'се стеснява.
Нямах сили да продължа напред, единствено ти Исусе давше ми 'съвет.
Един сляп човек, ако се пита защо Бог реши точно той да не може да вижда, нека си отговори така. Бог е искал аз да съм по-близо до него, затова точно аз съм сляп!
---
Хайде това беше от мен.
Цеко*
Ако сте някакъв фашист, а историята ми бъде одобрена, моля ви, не четете, спрете дотук, а и гнусните ви коментари няма да бъдат публикувани, така че... Модератора, всичко в историята ми е истина, прекалено емоционален съм, може би за това пиша тази история, за да видят хората какво имат, и след това да искат още и още. Ще е жалко, ако историята ми не бъде публикувана. Ще се постарая да максимално кратък и да не натяквам нищо, да задържа религиозните си убеждения за себе си...!
Искам да ви кажа нещо повече за себе си, (това не е лична информация, а част от историята). "Мангал съм, циганин, ром или там каквото и да е. Каквото и да кажете от изброените, прави сте". Живея в малък град, на 15 г., сега станах 10 клас. Уча в едно от най-тъпите училища в града, но преди време един коментар на една моя история ме мотивира много, "Където и да учиш, ако си тъп, си оставаш тъп! ', няма да крия, нямам добри оценки, 9-ти клас го минах с 3. 93. В моето училище зубърите ги смятат за задръстени идиоти. Много често организираме бягства и от 26 души в класа винаги остават само двама, които другите ги мислят за... "Когато идиотите станат повече от нормалните, нормалните стават идиоти". Всеки човек си има свой свят, но реалността е една, за едни сурова, за други отрова, за трети домът, от който не им се ходи, защото те са господарите навсякъде. Мислят си, че с пари се купува всичко. Ако си богат, човек във властта и в обществото, тръдно е да намериш някого, който да те обича заради самия теб! Хората си мислят, че щастието е на върха на планината, а не знаят, че то се крие в стръмното й изкачване. По дрехите приемат, по портфейла изпращат. Колкото и да си красив/а, богат/а и т. н., когато нямаш нищо в главата и в сърцето, за никъде не си! Аз учих до 8 клас в основното училище в едно село, защото там е по-близо до мястото където живея. Не съм и предполагал, че в града, в гимназията и не съм и предполагал, че ще се разочаровам толкова. Има едно момиче, което се продава за пари. Всички в училище знаят за нея, а и на нея не й пука, дреме й, такава си е, но е малко странно, че това да е такава каквато е е в самата нея, и няма причина, поради която е станала такава... Едно друго момче, от едно село, той пък е малко.. "смотан".. Не зная, някъде в средата на годината си е закупил телефон, някаква нокия, с камера и т. н. Когато някой от съучениците ми поиска да му види телефона той им отговаря: "това не е играчка". Изглежда този телефон му е първият, а като си помисля, че почти всички в класа ми имат телефони по 1000 лв. с тъч скрийн и т. н. Личи си, че не е в ред нещо, в смисъл, няма възпитание, държи се като 5 г. дете. Един ден си поговорих с него, и той ми сподели, че майка му ги е напуснала, него и баща му. Баща му е майстор, по строежите по цял ден, когато има работа, а когато няма, не знам. Всъщност това той да е такъв се дължи на това, че е нямало човек до него... Има и друго момче, когото често "лидерите" набиват и тормозят постоянно. Той си е малко лудичък, наистина. От онези, който постоянно правят нещо, постоянно се закачат, говорят и т. н. Та него постоянно го тормозят в класа ни. Аз не зная тези учители, то е ясно, че не са кьорави, но чак толкова да не го забелязват. Събират се 4-5-ма и викат и него заедно с тях. Седят на последния чин най-отзад и взимат една туба. Въртят я и към когото посочи, него го удрят всички, но само когато се спре към него, тогава го бият със всичка сила. Даже един го държи от другата страна, за да не падне. Понякога той започва да реве, питам се господина по география какво толкова интересно се е вкопчил в този лаптоп, сигурно гледа някое толкова яко порно, че не може да обърне внимание и да види какво се случва в клас. Винаги правят така, когато не пишем, имаме свободен час.. Евала единствено на госпожата по психология, тя единствено обръща внимание на проблема и се опитва да убеди биячите да не го тормозят повече... Веднъж той отсъстваше и тя говорела на другите, който го тормозели, че той имал баба фашист, която тя достатъчно го тормозела, а и те сега... След това реших да поговоря с него, и той ми сподели, че наистина него го отглежда баба му, не е виждал баща си от 2 годишен, а майка му е в Гърция, и го отглеждат неговия дядо и баба. Разказа ми той как баба му пушела по 4-5 кутий цигари на ден и как, ако няма или свършат, като няма какво да прави постоянно се кара с него, за какво ли не. Като чели той й е виновен. Има много хора, който се смятат за нещо, в положение, че не са нищо! Има всякакви хора, веднъж в тоалетната в даскало намерих спринцовка с кръв!
За себе си какво да ви кажа, живея бедно, плащам си интернета, само когато баща ми печели достатъчно добре, (работи като майстор, един от най в града). През зимата живеем на версия, а през лятото плащаме, тоест когато има работа! Живея откъснат от града, разстоянието от квартала ни, който го няма дори на картата, е 4 километра. Пътувам с рейс или автобус, по някакъв начин си направих карта за пътуване и отивам всеки ден на училище, а за какво ли с тези оценки. Имало е много пъти когато съм нямал пари за закуска, и тъй като пътувам с карта отивах и си идвах гладен. Колкото повече раста, толкова по гнусно става. А не може ли да бъда завинаги малко дете, от когото усмивката няма да падне, освен ако не си ожули колената, който си няма проблеми, и трябва да се притеснява само за това къде ще се скрие, че пешо жуми и брой до десет. Да, ние не плащаме ток, вода. Отоплението идва от печката. Когато можеш да не плащаш за нещо, за което нормалните хора плащат, а има и такива, който не плащат, а и ти досега не си плащал е малко трудно да започнеш да плащаш, дори и да си на редовна работа, което тук при нас е нечувано и невиждано! Ще кажа само, че съм от северозападна България, другото вие си го знаете! Почти е остава време за любов, хубавите моменти се превръщат в мъчение. Исках преди време когато се прибера от училище да има кой да ми обясни какво е фотосинтезата, уви, това е невъзможно. Тате има 8-ми клас, а майка 3-4... Но ще се опитам това, което сега го нямам, един ден да го дам на моите деца. Въобще много е сложно и оплетено. Омраза и завист, това се крие в погледите ни. Едва ли някога ще се промени това. Мечтите ни се разминават, моите и вашите. Гледам как ме възприемат повечето хора в моя квартал, като някакъв извънземен. Истината е, че аз никога няма да мога да съм като тях, нищо, че съм един от тях! Има ли смисъл, като няма значение!
Както и да е, стана късно, а мисля да си лягам, че стана време за ставане. Написах тази история с целта да видите колко много имате, и да го оцените, а не постоянно да хлемчите, че гримът не е както трябва, че маникюрът не ви харесва, че нокътят ви се счупи, че носът ви е крив. Има много по смислени неща. Живота си минава, а не стареем. Прочетох някъде, че смъртта не настъпва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата, че човек бива оправдан когато гледа някого от високо само тогава, когато трябва да му помогне да стане. Живота е щедър към едни, и "скръндза: към други. Питам се защо точно аз трябваше да изживея всичко това, което съм изживял, защо точно аз трябваше да се родя в семейство на мангали, тогава може би бъдещето нямаше да е толкова страшно и мрачно... Не си спомням кога за последно си купих дрехи, но май е някъде септември, миналата година, купих си някакви дрехи за училище. Почти не ми останаха дрехи, който да ми стават. Истината е, че забравяме себе си. Прочетох някъде, че не е важно от къде си тръгнал, важното е да знаеш къде отиваш, а пък аз казвам, че когато стигнеш донякъде, и се обърнеш назад, погледни откъде си тръгнал - от нищото... Това е, не забравяйте да казвате на децата ви колко много ги обичате, и не си мислете, че те нищо не знаят, напротив, те всичко забелязват! Не ги щадете и от прегръдки, и те са много важни. Говорете с тях често и за всичко, не ги оставяйте без надзор, възпитавайте ги така, както мислите, че е правилно. Деца, не бъдете толкова кофти настроени. Бъдете малко и песимисти, а реалисти само когато се налага. Не се вкарвайте във филми, а общувайте повече със близките, приятели, родителите си... Колкото по-богат и важна личност си, толкова по-труден живот имаш. Да, вярно, няма да се притесняваш за сметките, но няма да знаеш кога хората са честни и искрени със теб.
---
Нямаше с кого да общувам, бях тъжен и всичко в мен рухна.
Всички спомени бяха за мен, никой не взе от сълзите ми освен ти Исусе!
Виждах как противниците ми се умнужават. Виждах как, пътят ми 'се стеснява.
Нямах сили да продължа напред, единствено ти Исусе давше ми 'съвет.
Един сляп човек, ако се пита защо Бог реши точно той да не може да вижда, нека си отговори така. Бог е искал аз да съм по-близо до него, затова точно аз съм сляп!
---
Хайде това беше от мен.
Цеко*