Майка ми вечно е недоволна

[SuNsEt]

Момиче на 17 години съм.Когато говоря с майка ми и повиша леко тон примерно или и говоря малко по-различно(примерно съм леко ядосана или дори когато съм щастлива) тя винаги си мисли,че и крещя или "създавам проблеми и пак съм недоволна".Започваме да се заяждаме от някакви гкупости,които тя сама прави -от мухата слон.Когато нещо не й хареса как й отговарям ми затваря телефона(а аз много мразя това) или започва "нали знаеш,че много бързо мога да ти спра кранчето,какво пак искаш от мене ,много си малка за да ми отговаряш" и започва да изрежда някакви заплахи във вид на наказания.Тя иска винаги всичко да знае,но аз и спестявам доста неща,защото знам,че няма да реагира добре.С приятеля ми много сме се карали за това,че тя примерно няма да ме пусне еди си къде и той много пъти ми е казвал,че трябва да говоря с нея и даи кажа направо каво мисля,но мен ме е страх.Всички ми повтарят ти си на 17 години,не си малка,тя трябва да разбере това.Майка ми е разведена и живее с приятеля си.С него се държи по същия начин и даже е имало моменти,когато го прави нарочно,горкия човек,понякога се чудя как я издържа.Затваря му телефона,отговаря му троснато и ВИНАГИ СЕ СЪРДИ ЗА НАЙ-МАЛКОТО.Вечно тя е изстрадалата,вечно тя има най-големите проблеми и тн.Да,наистина живота и определено не е лек,но това не означава,че трябва да си го изкарва на мен!Баба ми(нейната майка) се държи горе долу по същия начин с нея -когато нещо не и хареса(на баба ми) започва да прави скандали и какви ли не глупости за дасстане нейото,а майка ми я е страх да и отговори ясно и точно,защото апартаментът,в който живеем бил на името на баба ми и тя можела да ни изгони.Вечно баба ми държи майка с тоя скапан апартамент и вечно майка ми ме държи с някви мои неща.За това,когато нещо е много важно за мен гледам да е и го казвам,за да не почне да ми казва "ще ти го забраня".Приятелите ми постояно ми говорят как не можели да повярват,че майка ми е толкова строга(а тя не е строга,а ужасно заядлива и се държи гадно) и как не ми давала да ходя с тях по хижи,с приспиване и тн.Според майка ми за мен е още рано за бая неща,въпреки че вече съм направила много неща,с които израстнах като човек.Сега съм при баба ми и майка ми чак от София продължава да ми скапва настроението.Вчера излязох с едни приятели вечерта и тя ми се обади да ме провери(защото баба ми ме изклюкари) и започна даме разпитва по телефона ,а аз не можех да и кажа направо,защото всички ме слушаха.Стана ми много неудобно и трябваше да се прибирам...егати.После пак ми се обади като се прибрах пак да ме провери и аз много се ядосах и наистина започнах да и говоря троснато.Днес ми се обажда и аз мълчах по телефона и тя ми затвори.Ужасно много се дразня ...сякаш не разбира от човештина тая жена.НЕ ИСКАМ да водя нейния живот,а вече виждам,че и аз започвам да се държа така с приятеля ми както тя с нейния и понякога направо изцяло съм като нея.Това ме кара да се чувствам много зле,защото НЕ ИСКАм и аз като майка ми с баба ми да ме е страх да кажа едно гък и да си мълча за всичко. :(

[daq96]

Просто и кажи това което мислиш, това което си написала тук. Правилно си направила като си мълчала по телефона. (На твое място бих направила същото) Просто не може вечно тя да ти казва какво да правиш.

Успех! Дано те разбере правилно.

[teodorakehaiova]

Все едно за моята майка слушам . Тя постоянно ми се кара за най-малкото , не ме изслушва когато искам да и обясня защо съм направила така и прави от мухата слон . Никога не сме сядали като майка и дъщеря да и споделя нещо , как е минал денят ми или за някое момче , или просто да и споделя нещо . Не заради друго , а защото знам , че няма да ме изслуша или просто ще стои и ще ме гледа без да казва нищо . В началото на годината започна работа в едно предприятие , а собственика му беше баща на едни мои съученички . Когато се прибирах от училище , вместо да пита за мен , тя почваше да пита за тях - как са прекарали деня , какви оценки имат и тн . Страшно много ме изнервяше така . И все още имам чувството , че се интересува за другите повече от колкото за мен . Вярва на другите повече от колкото на мен , и честно казано не знам как да се справя с това . Признавам , че и съм благодарна за всичко , което е направила за мен , но трябва да почне да ме разбира и вижда като голям , зрял човек . Съветът ми към теб е : пробвай поне веднъж да поговориш с нея , кажи и всичко , което ти тежи , а ако няма никакъв резултат , просто потърпи докато станеш на 18 . Предполагам , че тогава ще почне да се отнася с теб като с възръстен и зрял човек , с опит .

[SuNsEt]

Днес и утре е на работа...а и разговор по телефон...Да,наистина знам,че трябва да говоря с нея и ще трябва да го направя.

Едно нещо ми направи впечатление веднъж-Приятелят ми е на 19 и веднъж бяхме излезли двамата ,но той трябваше да се прибере малко по-рано от мен(рядко се случва) и когато и го казах тя отговори "Ама защо така неговите родители не му дават да излиза ,все пак той е голямо момче " и беше възмутена как неговите му се бъркат в излизанията и въобще в живота.Не знам дали това означава,че след половин година като направя 18 тя ще спре да се държи така с мен.Казвала ми е че като стана на 18 няма да е по-различно и пак ще трябва да я питам за много неща,но и същевременно ми е обяснявала как вече съм била голяма и ме била разбурала,че имам нужди като такава.. :-o

[Biskfitka]

Явно майка ти е била в същото положение на твоята възраст и сигурно приема държанието си за нормално,но дори и да осъзнава,че не е го прави по навик :-o
Говори с нея,питай я каква е причината,дали ти има доверие,от какво я е страх...

[daq96]

Това колко зрял е един човек според мен не се определя според годините. Защото повярвай ми ако си безотговорна и изобщо за нищо не може да се разчита на теб. На 18 ти рожден ден сутринта няма да е по-различно. Няма да се събудиш зряла и отговорна. (А според мен майка ти това си мисли)