PDA

View Full Version : Любовта ли винаги е най-важното !



Staple
07-17-2011, 21:49
Няма да ви губя времето с излишна информация или детайли ! Нещата седят така : имам си приятел от 2 години с когото сме късали много пъти наистина след мн тежки скандали и значими причини за раздяла сме се събирали винаги и сега след 2 години някак си не мисля дали изобщо може да стане нещо и ние да не сме заедно след това независимо какво е. Много се обичаме ,но от мн време насам той е адски ревнив ,прави проблеми за минимални неща като това ,че общувам с най-добрите му приятели,а същевремнно е безразличен към всичко хубаво ,което правя за него или му казвам и обръща внимание само на косурите .Винаги ме сравнява с някого и изтъква лошите ми черти ,а аз винаги се старя нищо да не му липсва и да го оправдвам за действията му.Напоследък обаче се чувствам повече от зле във тази връзка ии съм на кръстопът ...дали да се разделим или не... тъй като много го обичам ,привързана съм към него ,най-ключовите ми години ,когато съм се изграждала като характер, съм си прекарала с него и не мога да си представя за в бъдеще да не съм с него. От друга страна не самта любов е толкова важна, а и отношението на любимия човек към тебе и начина по който те кара да се чувстваш ! Какво бихте ме посъветвали вие?

Staple
07-17-2011, 21:50
Извинете ме за лошата пунктуация !

chronic
07-17-2011, 22:04
Белезите на дългата връзка,след всичко онова което ви се е случило,накрая остава само ревността,скандалите за дребни нещица породени от еднообразиетои оная вечна мисъл "Дали с някой друг,няма да ми е по-добре,ама без него не мога"
С хубавите хора се свиква лесно и ефективно,може да попаднеш на някой с който ще ти е далеч по-хубаво,и да се влюбиш даже по-силно.
Лично мнение,не го налагам.

BloodRunsCold
07-18-2011, 05:39
Не те оценява.

YourFavouriteDrug
07-18-2011, 06:05
колко още от тези "ключови години" смяташ да губиш с него?

Niakoitam
07-18-2011, 06:14
Това смятам вече да го поствам във всяка една подобна тема, а те хич не са малко:

Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!

:)

Priceless
07-18-2011, 06:19
Прав е 8-)

anonymous708973
07-18-2011, 06:23
Не съм го чела, отговарям на въпроса от заглавието на темата: Не, любовта не е най-важното, уважението е.

badsector
07-18-2011, 11:45
...но от мн време насам той е адски ревнив ,прави проблеми за минимални неща като това ,че общувам с най-добрите му приятели,а същевремнно е безразличен към всичко хубаво ,което правя за него или му казвам и обръща внимание само на косурите .Винаги ме сравнява с някого и изтъква лошите ми черти...
Всички минават през фазата на ревността. Ти трябва да му доказваш, че никога не би направила каквото и да било с някой друг. Дори, че самата мисъл как някой друг те докосва, те отвращава. За да се случи това, първо трябва да го осмислиш ти и да го приемеш в главата си. Колкото до лошите черти - явно е, че всеки ги има, но в една връзка трябва да се постигне баланс, т.е. ако нещо в теб го дразни, промени го, винаги може да си имаш и други лоши черти, които не го дразнят. Обратното също е в сила.

sladkabebova
07-18-2011, 12:26
Не съм го чела, отговарям на въпроса от заглавието на темата: Не, любовта не е най-важното, уважението е.

Niakoitam
07-18-2011, 12:32
...но от мн време насам той е адски ревнив ,прави проблеми за минимални неща като това ,че общувам с най-добрите му приятели,а същевремнно е безразличен към всичко хубаво ,което правя за него или му казвам и обръща внимание само на косурите .Винаги ме сравнява с някого и изтъква лошите ми черти...
Всички минават през фазата на ревността. Ти трябва да му доказваш, че никога не би направила каквото и да било с някой друг. Дори, че самата мисъл как някой друг те докосва, те отвращава. За да се случи това, първо трябва да го осмислиш ти и да го приемеш в главата си. Колкото до лошите черти - явно е, че всеки ги има, но в една връзка трябва да се постигне баланс, т.е. ако нещо в теб го дразни, промени го, винаги може да си имаш и други лоши черти, които не го дразнят. Обратното също е в сила.

Да, аз предлагам направо да хване и да му излиже краката показвайки му че може да си прави каквото ще с нея, което между другото не е изключено и вече да е направила.Пък може и по безинтересна да му стане. :)

wonderwall
07-18-2011, 12:41
Вземи един лист,един химикал и си направи две полета:защо си струва да си с него,какво ти дава,как те кара да се чувсташ и същото поле с не(какво НЕ ти дава и тн..)Не можем ние да те посъветваме как да постъпиш,единствено ти самата знаеш дали има смисъл тази връзка да продължи или не.
П.п. Това с листа ти го казвам,защото по по-различен начин изглеждат нещата черно на бяло.

DeviL_AsS
07-18-2011, 13:39
Може би трябва да си отговориш на въпроса щастлива ли си с него?Чувстваш ли се така добре,както в началото?Ако отговорите са отрицателни,значи няма смисъл да се тормозите,а то не само ти се тормозиш сега,а и той-с къде си,изневеряваш ли му и т.н.
Може би не виждаш бъдещето си без него,защото си свикнала с него и ще ти е много трудно да продължиш напред сама,обаче запитай се струва ли си да си с него и да не си щастлива?

iiordanova
07-18-2011, 17:01
Съветвам те да се разделиш с него щом се чувстваш зле. Не е последния, с когото ще си. Ще си намериш нов,по-добър,който ще ти даде една нова страстна любов. Уважението е много важно,а ти самата виждаш,че той не те уважава.

Roxie
07-18-2011, 17:37
Здравей!
Според мен трябва да му кажеш каквото мислиш за връзката ви, а не да търсиш съвет от някой..
И на въпроса дали "Любовта е най-важното?" Да важна е, но само ако е с правилния!

Успех!

Staple
07-18-2011, 21:49
Естествено ,че съм му казала какво мисля и как се чувствам,но нищо не се е променило ,а сърцето мис е къса да се разделя с него !

Josefinne
07-19-2011, 08:39
По принцип съм на мнение, че в една връзка Любовта е най-важната съставка, защото точно тя е която ви кара да сте заедно, да преодолявате трудностите. Махнем ли нея, нещата малко или много се обезсмислят. Но това не значи, че тя е единствена. За това, ако ти не се чувстваш щастлива в тази връзка, независимо колко си привързана към него и дори колко го обичаш, трябва 1) да говорите за проблемите си, много, няколко пъти, ако се наложи. Да помислиш какво те прави нещастна и просто да му кажеш ( но не и да му казваш какво да прави, за да си щастлива, освен ако той не попита ). Нека и той ти каже защо се чувства така, какво го кара да бъде такъв. И 2) ако с това не сработи - може би е време всеки да поеме по своя път.
Четейки неговото отношение напълно възможни са вариантите, в които той или не те обича вече ( не е нещо, за което човек трябва да бъде обвиняван, получава се ) или има проблеми, които не са свързани с теб, но не умее да ги раздели от отношенията ви и затова негативните ефекти на тези други случки се отразяват и в/у вашата връзка. Трябва да се опиташ да разбереш кое от двете е в основата на промененото му поведение.

badsector
07-19-2011, 10:34
...Да, аз предлагам направо да хване и да му излиже краката показвайки му че може да си прави каквото ще с нея, което между другото не е изключено и вече да е направила.Пък може и по безинтересна да му стане. :)
В каква връзка го казваш това, цитирайки ме мен?

Niakoitam
07-19-2011, 14:48
В каква връзка го казваш това, цитирайки ме мен?

Във връзка с това, което написа. Много хора...по-често жени, по-рядко мъже с тези опити за доказване и желания да се променят стигат дотам че преминават границата без да се усетят превръщайки се в покорни и плачещи по половинките си "роби".Изгубили всякакви приятелства и взаимоотношения с повечето или всичкото им обкръжение те вече изобщо нямат силата да променят това,а половинките им възползващи се от това започват да ги водят за носовете и да си правят каквото искат с тях. След това често лесното им става безинтересно и постоянно покачват критериите виждайки че номера върви и държейки се все по гадно с хората, които са видяли че са под техен контрол и им тичат по гъзовете страхувайки се от мисълта че може да ги зарежат и да ги оставят сами. И да, без доверие и уважение любовта в една връзка не е НИЩО. :)

sasha_90
07-19-2011, 15:53
Това не е човекът за теб.За две години не се е научил да те цени,едва ли и за още толков или повече,ще се научи.Животът е кратък и не си струва да го пропиляваме,за хора,не заслужаващи това.Замисли се над това.По-добре сега да се разделиш с него и да те боли,отколкото след 10 години,когато е минал половината ти живот.