BloodRunsCold
07-19-2011, 21:58
Смятам, че несправедливо ми се "отне" едничкото щастие в любовта. Но пък кой съм аз да казвам кое е справедливо и кое не е?
Поводът за 180 градусовото обръщане на нещата? Че поисках да внеса положително в деня й, просто да й стане хубаво. (защото нейният живот не е светъл) -Дам, наистина смотана причина... криворазбрана или там каквато е. Може би пък просто не ме харесва и изобщо не изпитва нещата, които говори?
От средата на юни й обещах нещо - всичко ще бъде наред, стига да ми повярва. И така беше всъщност, (страхотен ден с нея - най-хубавия и страхотни дни след това) но явно не е повярвала или пък как да знам? Някакъв измислен лош герой изкочи преди седмица и както каза тя: "нещата няма да са същите". Еми така е, аз го казах само че по-рано през деня. Няма и как по друг начин да е. (става дума не ме търси 4 дни и т.н. - подробности). Толкова пределно ясна ми е тази ситуация - не за първи път изпадам в нея. Пределно ясно ми е какво ще стане оттук нататък, бих искал да греша, но аз грешки не правя. Всъщност може би единствената грешка, която допуснах тук е, че й се доверих и допуснах да се влюбя в нея (не съм влюбчива личност).
Никоя любов не заслужава болката, която ще изпиташ за нея. А повярвайте ми за 1 година наистина малко множко ми се насъбра.
Ако всъщност ви мъчи въпроса "защо не се видите и не поговорите?" - тук влиза факторът "разстояние" и невъзможност за летния сезон да се видим, поради... причини, които трябва да си останат такива. Разстоянието уби всичко. Всичките пъти, в които бях с нея, бяха някак си... вълшебни? Хубави? Прекрасни? Може би вече един хубав спомен.
Все пак не мога да кажа какво ще стане... може нещата да се оправят - ще ми се, но моят живот не работи така.
И така... може би една приказка е към своя край, виждам го. Как да я илюстрирам? Двама влюбени, ненарадвали се един на друг... желаещи се, но разстоянието и времето са злодеите, които попречват за всичко да е идеално. Той е готов да се бори, защото е силна личност, тя...
Всичко ми е толкова банално в момента. Всички знаете за какво говоря. Всички изказани желания, всички неща, които топлят сърцата ни. Знам че съм добър човек и ме чакат много хубави моменти, но просто не съм готов за всичко това. Днес сякаш забравих какво е да обичам. И не, не вярвам в любовта вече. Няма как... за пореден път допускам да стане нещо такова.
Изморих се да съм различен, изморих се да чакам любовта си. Изморих се да вярвам на всички лъжи.
Изморих се приказката за моя живот да се пише в ирония.....
Поводът за 180 градусовото обръщане на нещата? Че поисках да внеса положително в деня й, просто да й стане хубаво. (защото нейният живот не е светъл) -Дам, наистина смотана причина... криворазбрана или там каквато е. Може би пък просто не ме харесва и изобщо не изпитва нещата, които говори?
От средата на юни й обещах нещо - всичко ще бъде наред, стига да ми повярва. И така беше всъщност, (страхотен ден с нея - най-хубавия и страхотни дни след това) но явно не е повярвала или пък как да знам? Някакъв измислен лош герой изкочи преди седмица и както каза тя: "нещата няма да са същите". Еми така е, аз го казах само че по-рано през деня. Няма и как по друг начин да е. (става дума не ме търси 4 дни и т.н. - подробности). Толкова пределно ясна ми е тази ситуация - не за първи път изпадам в нея. Пределно ясно ми е какво ще стане оттук нататък, бих искал да греша, но аз грешки не правя. Всъщност може би единствената грешка, която допуснах тук е, че й се доверих и допуснах да се влюбя в нея (не съм влюбчива личност).
Никоя любов не заслужава болката, която ще изпиташ за нея. А повярвайте ми за 1 година наистина малко множко ми се насъбра.
Ако всъщност ви мъчи въпроса "защо не се видите и не поговорите?" - тук влиза факторът "разстояние" и невъзможност за летния сезон да се видим, поради... причини, които трябва да си останат такива. Разстоянието уби всичко. Всичките пъти, в които бях с нея, бяха някак си... вълшебни? Хубави? Прекрасни? Може би вече един хубав спомен.
Все пак не мога да кажа какво ще стане... може нещата да се оправят - ще ми се, но моят живот не работи така.
И така... може би една приказка е към своя край, виждам го. Как да я илюстрирам? Двама влюбени, ненарадвали се един на друг... желаещи се, но разстоянието и времето са злодеите, които попречват за всичко да е идеално. Той е готов да се бори, защото е силна личност, тя...
Всичко ми е толкова банално в момента. Всички знаете за какво говоря. Всички изказани желания, всички неща, които топлят сърцата ни. Знам че съм добър човек и ме чакат много хубави моменти, но просто не съм готов за всичко това. Днес сякаш забравих какво е да обичам. И не, не вярвам в любовта вече. Няма как... за пореден път допускам да стане нещо такова.
Изморих се да съм различен, изморих се да чакам любовта си. Изморих се да вярвам на всички лъжи.
Изморих се приказката за моя живот да се пише в ирония.....