Малко съвети за успешен старт в борбата с живота

[petrunka]

Вчера навърших дългоочакваните 18 години. Но осъзнавам, че съм прекалено страхлив, притеснителен, не винаги уверен в себе си, прекалено мек и слаб, за да мога безпроблемно да постигна целите си, а именно - да замина догодина да уча в чужбина, да си имам приятелка, да мога да се справя във всяка ситуация, да запазя самообладание и намеря правилното решение винаги. Приятелите ми са ми обръщали внимание, че не ставам за някои неща, защото говоря и мисля по-бавно. Аз все пак виждам, че в сравнение с миналото(2-3 години) претърпявам известно положително развитие, но какво бихте ми препоръчали за моя случай? Дали да се запиша на бойно изкуство е добро решение(но пък идва август...)

[PR0]

Аз бях като теб като станах на 18. Имах същите мисли. Но всичко ще се нареди и ще си дойде с времето. Ще видиш че можеш да взимаш самостоятелни решения. Нищо страшно няма в това да си самостоятелен. В началото е малко трудно наистина, но после се свиква лесно. Ще се научиш да поемаш повече отговорности и да се грижиш за себе си. Нищо страшно няма, само малко хъс, мотивация и упоритост. Самоувереността ще дойде с времето като започнеш да се справяш с предизвикателствата. И приятелка ще си намериш, спокойно не бързай.

[sasha_90]

Всеки си е задавал тези въпроси.От опит мога да ти кажа,че колкото повече порастваш,повече ще поумняваш.То е и нормално,де.С времето ще научаваш нови и нови неща,които ще ти послужат все някога.Постепенно ще се научиш да се грижиш за себе си,ще знаеш кое е добро и кое не за теб.Хубаво е,че искаш да продължиш да учиш.Но да знаеш,че за целта ще ти трябва голяма доза мотивация и търпение,не само пари.За две години в университета съм видял толкова много,минах през много трудности,ще има и още.Затова ти казах,че ще ти е нужно много търпение.Колкото и да ти е трудно,трябва да вървиш напред,без да се обръщаш назад.Успех в предстоящото следване и придобиване на положително развитие,както го нарече.Желая ти успешно дипломиране и реализация след това.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Пич, не го мисли толкова. Не се самовглъбявай.
И аз като бях на 18 си казах, че много неща НЯМА да направя,
то пък взех, че едно след друго ги сторих, сякаш всички са били на standby режим.
И аз никога не съм си мислила, че някога ще изляза в чужбина за нещо повече от 10-дневна екскурзия, но бях на 10k км от дома, а онзи ден си купих билет и за някаква европейска дестинация, където ще прекарам доооста време.
Така че не си мисли, че си слаб, неуверен, нищо няма да постигнеш и прочие. Напротив. Всичко така ще се нареди, че след 2 години пак като си направиш равносметка сам няма да повярваш къде се намираш в развитието си.
Разбира се, винаги има някакъв шанс да си смотаняк без амбиции и след 10 години да си в същото положение, в което си сега.
Но ако имаш малко повече акъл и хъс за развитие, надали.