nqkafsi_tam
07-21-2011, 01:03
"ПОМОЩ ! ! ! ПОМОЩ ! ! !
НЯКОЙ ЧУВА ЛИ МЕ?"
е емоцията, която ме гони.
В търсенето на истината, в търсенето на любовта, разбрах, че както казва Айнщайн "Всичко е относително." или както казваше Минчо Празников "Днес може да вали, може и да не вали.", в този ред на мисли
"Може и да я намериш, може и да не я намериш." . Добре супер т'ва си е чисто 50 на 50 шанс, кажи-речи, всеки втори е успешен. Супер!
ВСЕКИ ВТОРИ ПЕЧЕЛИ ЧОВЕЧЕ! 'Та да оставим простотията на страна...
Имам сериозен проблем, изключително сериозен и до такава степен разраснал, че позитивното мислене, единствено ми вреди, а негативното ме убива. Опитвам се да намеря решение на един въпрос, а именно:
"Как да забравя, жената, която обичам?"
Четох книги, четох списания, четох статия в онлайн блогове, в онлайн сайтове, говорих с приятели, говорих с непознати, дори говорих и със себе си. Осъзнах, че трябва да говоря с нея, споделих и за моите чувства, но знаех, че тя няма интерес към мен, че не и допадам, че не ме харесва, че не ме счита за приятел, че не ме обича, че не ме иска, че дори не съм и поне малко симпатичен, че тя си има приятел, че предпочита да бъде сама, отколкото да бъде с мен и още хиляди "че-та", въпреки това не загубих смелост казах и го. Уви тя не ми повярва, дори си спомням точните думи, като ги чуя нож ме пронизва през гръдния кош, а сърцето ми спира. Казах и да го забрави и че може би така е по-добре, тя ме блокира, игнорира и не ме погледна в очите за доста дълъг период. Съдбата беше на моя страна и бяхме свързани с общи събития и се виждахме почти всеки ден. Не можех да я погледна в очите повече, просто не можех бях наранен, бях изгубил и последната капчица достойнство, защото бях казал тези думи,
чувствах се глупаво през цялото време, спрях да вярвам на себе си, казах си единствения лек е новата любов и в този ред на мисли... започнах да излизам с други. Никоя не беше достатъчно добра, никоя не беше тя и въпреки всичките си усилия, който хвърлях отново тя беше поставена на първа позиция в моя топ 10. Започнах да търся алтернативи да тренирам различни спортове, да се занимавам с музика, да излизам всеки ден с приятели, просто да нямам време да мисля за нея... Но всеки път, тя идваше в съня ми... казах си може би трябва да опитам някакви наркотици може би това ще начина, получава се но ефекта е прекалено слаб, а понякога просто ми засилва желанието да направя някоя глупост, а прекалих вече достатъчно. Минаха месеци, кажи речи половин година, тя отново ми проговори, едно здравей ми преобърна стомаха и сякаш бях нов човек,
започнах отново да мисля за нея и цялата работа по забравянето сякаш не беше минавала изобщо. Имах една цел тя да бъде щастлива.
Видях, че при мен щастие няма, за това и нарочно се дръпнах. Видях, че при мен тъгата и самотата най- ми отиват и реших да не и преча.
Спрях да слушам мозъка си и оставих сърцето да взима важните решения, уви където бях аз и тя беше там, не знам как да ви го обясня, излизам някъде и срещам нея, тя естествено не ме вижда и ме подминава, аз не се обаждам и така. Ден след ден, все така близко, а така далеко. Осъзнах, че след всеки изминал ден аз губя нея, губя и себе си. Защото не следвам целите и мечтите си, защото не знаех къде е тази граница на позволеното, 3 пъти и казах едно и също нещо кажи речи и трите пъти ефекта беше същия пълен ИГНОР. Досаден, лепка, и всякакви такива подобни, това не съм аз, знаех го и сега го знам. Признавам, че има и други жени, които са много по-добри от нея, които искат да са с мен, но всичко в мен крещеше и все още крещи нейното име. Казвах си мога без нея! Казвам си мога без нея! И ето мога и съм,но просто искам да се застрелям.
Разбирам, че след цялата тази каша и липса на интерес, липсва здрава основа, за изграждане на някакво бъдеще, че каквото и да стане то няма да бъде вечно, нито с дълъг живот, дори няма да бъде живо. Защото аз умрях, в деня, в който тя ми каза тези думи. Защото направих най-трудното преодолях себе си и й го казах.
Но всички казват: " Раждаме се и умираме, трябва да продължаваме."
Аз продължих, но назад. Започнах да гледам на тази нелепа случка, като на нещо огромно, обмислях къде сбърках и на края си казвах "КАКВО НАПРАВИХ, ЗАЩО ГО НАПРАВИХ" и още "ТОВА ЛИ Е ЛЮБОВТА, ДА ДАДЕШ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ, ДА ДАДЕШ СЕБЕ СИ, ДА НЕ ИСКАШ ДРУГА, ДА ДЪРЖИШ НА НЯКОГО, НА КОГОТО НЕ МУ ПУКА"
Гледах много филми, четох много неща, говорих с много хора, потърсих и професионална помощ. Всички ми казваха едно и също с различни думи : "МЛЪКНИ! МОЛЯ ТЕ СПРИ ДА ГОВОРИШ! ТИ СИ ОТКАЧЕН! ВЪРВИ СИ ТЕГЛИ КУРШУМА ПРАВ СИ НЯМА СМИСЪЛ!"
Погледнах се в огледалото и не се харесах, това не бях аз, и това което имах предвид, когато и го казах, някак си тя не го разбра правилно или може би аз го казах грешно използвах думи, а не действия.
Любовта е опасна за моето здраве, готов съм на всичко за хората, които обичам, готов съм на всичко и давам всичко за тях. Те го знаят,
те го ценят.
Отново замислям се дълбоко, поемам въздох и се питам до кога?
До кога ще продължавам така, лично вие може да проверите колко теми съм изписал тук точно за този мой проблем и въпреки, че вече не съм много тинейджър, а млад мъж аз се обръщам към вас с обръщението: "МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ!"
Има ли човек, който може да ми каже:
"ИМА ЛИ СМИСЪЛ, КОГАТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ?"
Друго какво да ви кажа :) освен да ви БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО, ще се радвам да ми напишете по някой ред, било то и критика.
Жестокостта е част от динамиката, динамиката е основния мотив, който кара живота никога да не спира, а да продължава напред.Разликата между добрия човек и лошия човек е в цената, качеството е същото, срока на годност зависи от датата на раждане и от средата на съхраняването на човека.
И така аз и тя вече нямаме нищо общо, освен миналото ама както ви казах миналото не важи нали е минало, ама се помни пак,
кажете ми как да продължа, когато не мога.
НЯКОЙ ЧУВА ЛИ МЕ?"
е емоцията, която ме гони.
В търсенето на истината, в търсенето на любовта, разбрах, че както казва Айнщайн "Всичко е относително." или както казваше Минчо Празников "Днес може да вали, може и да не вали.", в този ред на мисли
"Може и да я намериш, може и да не я намериш." . Добре супер т'ва си е чисто 50 на 50 шанс, кажи-речи, всеки втори е успешен. Супер!
ВСЕКИ ВТОРИ ПЕЧЕЛИ ЧОВЕЧЕ! 'Та да оставим простотията на страна...
Имам сериозен проблем, изключително сериозен и до такава степен разраснал, че позитивното мислене, единствено ми вреди, а негативното ме убива. Опитвам се да намеря решение на един въпрос, а именно:
"Как да забравя, жената, която обичам?"
Четох книги, четох списания, четох статия в онлайн блогове, в онлайн сайтове, говорих с приятели, говорих с непознати, дори говорих и със себе си. Осъзнах, че трябва да говоря с нея, споделих и за моите чувства, но знаех, че тя няма интерес към мен, че не и допадам, че не ме харесва, че не ме счита за приятел, че не ме обича, че не ме иска, че дори не съм и поне малко симпатичен, че тя си има приятел, че предпочита да бъде сама, отколкото да бъде с мен и още хиляди "че-та", въпреки това не загубих смелост казах и го. Уви тя не ми повярва, дори си спомням точните думи, като ги чуя нож ме пронизва през гръдния кош, а сърцето ми спира. Казах и да го забрави и че може би така е по-добре, тя ме блокира, игнорира и не ме погледна в очите за доста дълъг период. Съдбата беше на моя страна и бяхме свързани с общи събития и се виждахме почти всеки ден. Не можех да я погледна в очите повече, просто не можех бях наранен, бях изгубил и последната капчица достойнство, защото бях казал тези думи,
чувствах се глупаво през цялото време, спрях да вярвам на себе си, казах си единствения лек е новата любов и в този ред на мисли... започнах да излизам с други. Никоя не беше достатъчно добра, никоя не беше тя и въпреки всичките си усилия, който хвърлях отново тя беше поставена на първа позиция в моя топ 10. Започнах да търся алтернативи да тренирам различни спортове, да се занимавам с музика, да излизам всеки ден с приятели, просто да нямам време да мисля за нея... Но всеки път, тя идваше в съня ми... казах си може би трябва да опитам някакви наркотици може би това ще начина, получава се но ефекта е прекалено слаб, а понякога просто ми засилва желанието да направя някоя глупост, а прекалих вече достатъчно. Минаха месеци, кажи речи половин година, тя отново ми проговори, едно здравей ми преобърна стомаха и сякаш бях нов човек,
започнах отново да мисля за нея и цялата работа по забравянето сякаш не беше минавала изобщо. Имах една цел тя да бъде щастлива.
Видях, че при мен щастие няма, за това и нарочно се дръпнах. Видях, че при мен тъгата и самотата най- ми отиват и реших да не и преча.
Спрях да слушам мозъка си и оставих сърцето да взима важните решения, уви където бях аз и тя беше там, не знам как да ви го обясня, излизам някъде и срещам нея, тя естествено не ме вижда и ме подминава, аз не се обаждам и така. Ден след ден, все така близко, а така далеко. Осъзнах, че след всеки изминал ден аз губя нея, губя и себе си. Защото не следвам целите и мечтите си, защото не знаех къде е тази граница на позволеното, 3 пъти и казах едно и също нещо кажи речи и трите пъти ефекта беше същия пълен ИГНОР. Досаден, лепка, и всякакви такива подобни, това не съм аз, знаех го и сега го знам. Признавам, че има и други жени, които са много по-добри от нея, които искат да са с мен, но всичко в мен крещеше и все още крещи нейното име. Казвах си мога без нея! Казвам си мога без нея! И ето мога и съм,но просто искам да се застрелям.
Разбирам, че след цялата тази каша и липса на интерес, липсва здрава основа, за изграждане на някакво бъдеще, че каквото и да стане то няма да бъде вечно, нито с дълъг живот, дори няма да бъде живо. Защото аз умрях, в деня, в който тя ми каза тези думи. Защото направих най-трудното преодолях себе си и й го казах.
Но всички казват: " Раждаме се и умираме, трябва да продължаваме."
Аз продължих, но назад. Започнах да гледам на тази нелепа случка, като на нещо огромно, обмислях къде сбърках и на края си казвах "КАКВО НАПРАВИХ, ЗАЩО ГО НАПРАВИХ" и още "ТОВА ЛИ Е ЛЮБОВТА, ДА ДАДЕШ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ, ДА ДАДЕШ СЕБЕ СИ, ДА НЕ ИСКАШ ДРУГА, ДА ДЪРЖИШ НА НЯКОГО, НА КОГОТО НЕ МУ ПУКА"
Гледах много филми, четох много неща, говорих с много хора, потърсих и професионална помощ. Всички ми казваха едно и също с различни думи : "МЛЪКНИ! МОЛЯ ТЕ СПРИ ДА ГОВОРИШ! ТИ СИ ОТКАЧЕН! ВЪРВИ СИ ТЕГЛИ КУРШУМА ПРАВ СИ НЯМА СМИСЪЛ!"
Погледнах се в огледалото и не се харесах, това не бях аз, и това което имах предвид, когато и го казах, някак си тя не го разбра правилно или може би аз го казах грешно използвах думи, а не действия.
Любовта е опасна за моето здраве, готов съм на всичко за хората, които обичам, готов съм на всичко и давам всичко за тях. Те го знаят,
те го ценят.
Отново замислям се дълбоко, поемам въздох и се питам до кога?
До кога ще продължавам така, лично вие може да проверите колко теми съм изписал тук точно за този мой проблем и въпреки, че вече не съм много тинейджър, а млад мъж аз се обръщам към вас с обръщението: "МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ!"
Има ли човек, който може да ми каже:
"ИМА ЛИ СМИСЪЛ, КОГАТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ?"
Друго какво да ви кажа :) освен да ви БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО, ще се радвам да ми напишете по някой ред, било то и критика.
Жестокостта е част от динамиката, динамиката е основния мотив, който кара живота никога да не спира, а да продължава напред.Разликата между добрия човек и лошия човек е в цената, качеството е същото, срока на годност зависи от датата на раждане и от средата на съхраняването на човека.
И така аз и тя вече нямаме нищо общо, освен миналото ама както ви казах миналото не важи нали е минало, ама се помни пак,
кажете ми как да продължа, когато не мога.