PDA

View Full Version : Хладна нежност



martin4eto0o
07-21-2011, 14:07
I

Всичко започна в онзи гаден ден, когато бях много ядосана на приятелите ми и реших да се разсея с нещо сладко. Както обикновенно в магазина имаше бързащи за вкъщи хора, които отминах без да загледам. Търсейки това за което бях отишла обикалях покрай рафтовете и забелязах, че в супермаркета имаше ново момче, което явно беше на работа от скоро. Той беше повече от перфектен, висок, красив и как само подреждаше шоколадите с тези уникални ръце и изпъкващи мускулчета при всяко негово движение, но изглеждаше и малко ядосан. Стоях и се наслаждавах на това уникално момче, до момента в който той се обърна към мен и ме погледна. Искаше ми се да се усмихна или да му кажа здравей, но не посмях, обърнах се взех първото нещо, попаднало в ръката ми и си тръгнах. На другия ден отново се върнах в магазина с надеждата да го видя отново но може би не беше на работа.Точно когато мислех да си тръгвам той се появи, тръгна на някъде, но ме видя.Усмихна се и бавно се приближаваше към мен.Помислих си, че ми се привижда или сънувам, но не той наистина идваше. Виждах очарователната му усмивка все по-близо и все повече изтръпвах. Застана до мен погледна ме със странно сините си очи усмихна се и каза:
- Няма ли да излезем на среща вече или ще продължаваме да се наблюдаваме?
Въпреки че беше малко нахално от негова страна аз онемях .Исках да скоча и да го прегърна,да му кажа, че точно това съм чакала - да ме попита, но просто отговорих:
- Ще излезем.
Бях адски щастлива .Усетих как краката ми започват да треперят.Тогава той взе един шоколад и ми го подаде. В момента,в който го взех погледнах отново в красивите му очи, които всякаш ме омагьосваха и той каза:
- Довечера в 19:00 ще те чакам в парка.
Не очаквах да е толкова бързо, мислех си че ще каже другата седмица и след това ще забрави, че изобщо сме говорили, но той каза „довечера”.. това ме изпрати на седмото небе. Още по щастлива му отговорих, че ще бъда там и тръгнах към вкъщи. Прибрах се, чудейки се това истина ли беше или сънувам, но сто процента беше истина. Обърнах целия гардероб на горе с краката. Обличах едно, събличах другото и не можех да избера с кое да отида. Времето минаваше бързо аз все повече се бавех. Когато най-накрая избрах дрехите, започнах да се чудя какво да правя с косата си. Дойде време да излизам.Тръгнах забързано към парка, а стомахът ми се свиваше все повече със всяка крачка

martin4eto0o
07-21-2011, 14:09
Хладна нежност

... Наближих парка и го видях .Той наистина бе там и ме чакаше. Беше по-красив от всеки друг път,в който го бях виждала в магазина Облегнат на едно дърво с ръце прибрани в джобовете на дънките му които го караха да изглежда страхотно и тази опъната по него фланелка. Поех дълбоко въздух и тръгнах към него. Вървях и постепенно скъсявах разстоянието. Той ме видя и тръгна към мен.Приближи се, погледна ме и преди да се усетя ме прегърна. Усетих аромата на парфюма и топлината на тялото му,които ме накараха да настръхна. Наведе главата си до ухото ми и леко прошепна:
- Изглеждаш страхотно.
Прегърнах го по-силно и разтапяща се от цялото това удоволствие му казах:
- Благодаря ти.
Когато ме пусна подаде ръката си и каза:
- Между другото аз съм Николай приятно ми е.
Хванах голямата му ръка и казах:
- Между другото аз съм Мария.
Усмихна се раздалечи пръстите си и ги мушна между моите стиснах леко ръката му и тръгнахме. Усмихна се раздалечи пръстите си и ги мушна между моите.Стиснах леко ръката му и тръгнахме. Разхождахме се, разказвахме за любимите си неща и занимания докато не стигнахме при хладилник със сладолед той ме погледна и попита:
- Какъв сладолед обичаш?
Не се замислих много и отговорих:
- Шоколадов.
- И аз ще си взема такъв. – каза той и взе двата сладоледа.
Отвори единя,и точно когато си помислих че ще го захапе той ми го подаде. Зарадвах се на постъпката му и тръгнах да го взема,но той го дръпна. Помислих си,че се бъзика и в този момент палавия Ники каза:
- Аз ще ти го давам.
- Нищо ми няма на ръцете. – казах през усмивка
- Нека те поглезя малко. – каза мило той и пак доближи сладоледа към мен.
Гризнах леко,гледайки го в очите и забелязах как гледката му хареса. Взех клечицата в ръка,за да може и той да пробва своя сладолед. Озовахме се на една детска.Площадка погледнах люлките а после погледнах и него. Той забеляза,че искам да отидем там,засмя се,хвана ръката ми и отидохме. Седнахме и леко се залюляхме. Не изглждаше да му е толкова забавно и преди да му кажа да ходим на друго място той започна по-силно да се люлее и да се радва като малко дете. Минаваха други хора гледаха ни как се смеем и си изкарваме добре,а аз не можех да повярвам,че това се случва. Тръгнахме си от люлките.Хвана пак ръката ми и вървяхме бавно. Казах му,че е време да се прибирам.По физиономията му личеше,че не иска да ме оставя,но се налагаше. Когато стигнахме пред блока ми погледнахме се и сложи ръцете си на изчервените ми бузи и бавно приближи лицето си до моето,но не спираше да гледа в очите ми. Усетих дъха му близо до устните ми и видях как затвори очите си, затворих и моите и усетих топлите му устни да се допират до моите. Усетих уникалните пеперуди в стомаха,за които до сега мислех че са лъжа. Наслаждавах на този прекрасен момент,които исках да продължава вечно. Отдръпна се леко,но не прекалено и прошепна:
- Изкарах си много хубаво днес с теб.
- Аз също – отговорих му с лек разтреперен глас.
Прегърнах го , той обви кръста ми с ръцете си и ме притисна към себе си. Можех да усетя как развълнувано биеше сърцето му. Не исках да го пускам, беше ми толкова хубаво. Но дойде време да тръгвам към апартамента си. Отдръпнах се леко той ме погледна усмихна се и поиска утре отново да се видим. Бях готова на всичко този прекрасен ден да се повтори още хиляди пъти. Разбрахме се след като свърши работа да се чакаме в парка. Прегърна ме целунахме се отново и като затръгвах хвана ръката ми и не искаше да я пуска. Отдалечавах се
по-мъничко и не свалях очи от красивото му лице и прекрасната усмивка. Пусна ръката ми и аз тръгнах към вкъщи той леко тръгна назад и не сваляше очи от мен. Подари ми още една усмивка с която завърши това страхотно преживяване.

martin4eto0o
07-21-2011, 20:23
Хладна нежност

II – От името на Николай


След като я изпратих се прибрах в огромния ми апартамент,който бях осигурил от допълнителната ми работа Не исках да става така но,тогава никой не ме попита. Мислех си че просто ще развозвам разни неща обаче онази нощ промени живота ми.
Бяха вързали някакъв,сложиха го в багажника и ми казаха да карам към някоя гора. Карах .Mинавах между дърветата и един от колегите ми каза да спра. Другите слязоха аз останах в колата с мисълта,че ще го оставят там и ще тръгваме. Но бях далече от истината. Те го ритаха, удряха, гледах в огледалото за задно виждане и имах чувството,че и мен ме удрят. По едно време явно се умориха да го ритат и единят ме викна. Помислих,че ми се причува и не мръднах от мястото си. Той извика по-силно, този път го чух добре. Слязох и бавно трърнах към тях. Погледнах човека.На земята от всякъде течеше кръв,едвам дишаше и с поглед се молеше някой по- бързо да го избави от мъките му. В леката светлина от далечните фарове видях как ми подават пистолет и чух единя да ми казва:
- Застреляй го!
Аз не знаех какво да кажа.Не исках да го правя,но имах ли друг избор. Взех пистолета, прицелих се и поех дълбоко дъх. Всичките ми вътрешности се обърнаха. Издишах бавно и натиснах спусъка. Щях да откача,но запазих самообладанието си. Ританият като футболна топка човек спря да се съпротивлява.Беше заковал очи в мен,което още повече караше всичко в мен да се свива. Качихме се в колата и тръгнах обратно към София. Оставих другите пред една от известните дискотеки,а аз тръгнах към вкъщи. Прибрах се,легнах на леглото и цяла нощ гледах в тавана,връщайки спомена случката.
Но сега въпроса беше как да й кажа и дали изобщо да й казвам за това нещо. Какво ли ще си помисли, ще ме намрази ли, не знам какво да направя. Ако някой ден разбере от друго място ще стане по-лошо. За това ще е по добре да й кажа аз по-рано ако реши да се отдръпне нищо няма да мога да направя а ще ми бъде толкова гадно ако не ме разбере. Тръгне ли си ще е по - леко за нея преди всичко да е станало толкова сериозно. Kакто обикалях с поглед стаята чух че някой звъни на вратата. Никого не чаках и по принцип рядко ми идват гости ако не ги поканя. Тръгнах бавно към вратата придържайки пистолета, отключих, отворих и какво да видя-момиче. Не я познавах,а тя ме гледаше доста особенно. Беше с някакво дълго яке което явно не й беше необходимо защото когато отворих тя просто го бутна от раменете си и остана по бельо. По цикламеният й сутиен, много високите токчета и по начина по който се съблече веднага разбрах каква е. Тя ме гледаше доста предизвикателно и си мислеше че на мен ще ми хареше,но нямаше представа колко много мразех подобни изпълнения. Направи балонче с дъвката си,което от след продължително надуване се спука, прибра остатъците и каза:
- Няма ли да ме поканиш?
- По добре е да си тръгваш. – казах през зъби.
- Не мога.Наели са ме да ти доставя удоволствие. – каза тя с някакъв лигав глас.
- Ще ми доставиш по-голямо удоволствие ако си вземеш якенцето и си тръгнеш. – вече усещах как започвам да се нервирам и нямаше да свърши добре.
- Сигурен ли си,че ще пропуснеш тази възможност?никоя няма да ти даде това, което аз мога.Ще искаш пак и пак действам пристрастяващо. – продължи тя с лигавия си глас,който опъваше все повече нервите ми.
Аз не издържах и започнах да викам:
- Ако не искаш да се пристрастяваш към лепило за протези си тръгвай и ако ме видиш някъде се пази по далече от мене!
Тя леко стаписана и разочарована от отговора ми се наведе взе якето си и по възможно най – бързия начин отиде пред ансансьора. Натисна копчето,но той беше толкова далече и не мислеше,че ще е добре да го чака.Започна бързо да слиза по стълбите. От бързане и от тези токчета изкриви кракът си и щеше да падне,но се задържа.Целия блок я разбра че слиза. Затворих вратата и пак отидох на широкото си водно легло и продължих да мисля за утрешната среща с това прекрасно същество,което съжалявам че ще забъркам във всичко това и може никога повече да не я видя.
От толкова нерви огладнях. Тръгнах към кухнята, извадих повечето неща от хладилника и реших да си направя сандвич. В момента преди да захапя огромния сандвич на вратата отново се позвъня. Днеска явно ми беше ден за досадници. Дръпнах най-големия нож от комплекта в шкафчето и тръгнах да отворя. В първия момент си помислих че онова нещо на високи токчета е направило голямата глупост да се върне. Когато отворих видях един от колегите. Мразех го ужасно този тип както и всички останали,но го поканих да влезе. Той се усмихваше нагло и оглеждаше целият ми апартамент. Погледнах го и попитах:
- Търсиш ли си нещо?
- Много си бърз бе пич. – отговори той с примитивната си наглост.
- За какво говориш,бе? – почудих се аз.
- Толкова бързо ли оправи мацката ? – попита той
- Коя мацка ? – продължавах аз с недоумление
- Стриптизьорката която пратих да ти оправи малко настроението – каза той и си взе от ядките на масата и докато дъвчеше продължаваше да ме гледа нагло и доволно.
Когато каза това имах чувството че ще откача и ще му забия ножа в гърлото. Но се сдържах някак си. Както държах ножа хванах го по-силно приближих се до него и замахнах. Видях как погледа му се смени и спя да дъвче. Засилих ръката си и забих ножа в масата точно пред неговата ръка. Когато ударих в масата,той погледна да види дали все още всички части са на мястото си. Аз не спирах да го гледам и в момента,в който и той се осмели да ме погледне му казах:
- Ако още един път си помислиш да направиш подобна глупост няма да бъде забит в масата.
Той гледаше учудено и каза:
- Спокойно бе човек,какво толкова?
- Ти опитай още един път и ще видиш какво толкова – казах още по-нервиран.
Продължавах да го гледам сериозно в очите а той се опитваше по всякакъв начин да не гледа в моите.
- Аз по добре да си тръгвам,че имам работа – каза той и се отправи бързо към вратата.

martin4eto0o
07-21-2011, 21:08
Хладна нежност



III - От името на Мария


Мина много време.Излизахме, разхождахме се,държеше се много добре с мен . Но нещо не беше както трябва. Всички момчета гледат как по – бързо да те заведат в тях и да те вкарат в леглото си. А той някак си не смееше. Когато заговорехме нещо той се опитваше да се измъква и да не говорим за домовете си. Излязохме на поредната си среща, ходихме на кафе разхождахме се, разговаряхме за различни неща,но по едно време ми стана студено. Той усети, че треперя и ми наметна суитчърът си който носеше в ръка. Когато го облякох усетих страхотния аромат на всякъде по себе си. Стана време да се прибирам и тръгнахме към нас,за да ме изпрати. Седяхме си гушнати пред блока и се целувахме. Обичах този момент от срещите ни, усещах как не иска да си тръгвам и ако можеше щяхме да седим така цял живот. Но тръгнах към вкъщи. Обърна се и той си тръгна. Докато чаках ансаньора да слезе до първия етаж осъзнах,че си забрави горнището. Опитах се да го настигна,но беше твърде далеч и реших,че просто ще го проследя. Не осъзнавах защо го правя.Можех да му го върна и утре,но не се спрях и продължих да вървя след него. Наблюдавах го как вървеше и разглеждаше, как съмнително се оглеждаше на моменти, как момичетата жадно го заглеждаха,но той пропускаше да ги забележи. Вървях след него около петнадесет минути. Влезе във един вход,който бавно приближих и видях как се качи в ансансьора. Качих се по стълбите и се загледах на кой етаж ще се спре. Спря на седмия етаж. Повиках отново ансансьора и се качих. Докато се изкачвах на горе се чудех какво правя. Какво ще му кажа и какво ли ще си помисли той. Та аз го следя. Стигнах и се чудех дали да сляза или да се връщам бързо на долу. Е слязох пред мен имаше четири врати. Коя ли е неговата. Почти всички бяха някак си обикновенни,но имаше една по специална, по различна от останалите. Не знам защо но точно към нея тръгнах и звъннах на звънеца. В момента в който натиснах копчето нещо в мен ме накара да си тръгна когато се обърнах и забързах да сляза на долу вратата се отвори. Обърнах се леко с надеждата да не е неговата врата и да кажа,че съм сбъркала. Обаче беше той. Гледаше ме доста странно. Всякаш се питаше какво по дяволите правя там. Обърнах се цялата и се усмихнах някак си виновно и гузно. Той продължаваше да ме гледа по същия начин. Не издържах и казах:
- Забрави си суитчъра – съблякох го приближавайки се към него и му го подадох.
Той погледна в мен погледна в ръката ми и все така объркан каза:
- Не трябваше да идваш.
- Проблем ли има? – попитах объркана.
- Щеше утре да ми го дадеш като се видиме – продължи той сериозно.
Гледах го и не можех да си обясня какво му става. Преди малко беше толкова щастлив и не можеше да ме пусне, а сега ме гледа все едно съм призрак или нещо по-страшно.
- Какво има ? – попитах.
- Не трябваше да идваш. – повтори той отново.
Вече започваше да ме ядосва.
- Какъв ти в проблема?До преди малко нищо ти нямаше,сега не ме ли познаваш ? – развиках се бясна.
- Спри да викаш не е толкова просто колкото си мислиш. - каза той с по-тих глас от моя.
- Тогава ми обясни защо ме гледаш като уплашен и повтаряш едно и също. Какво толкова че съм дошла да ти върна дрехата – продължих да викам.
Той ме хвана за ръката и ме издърпа на вътре. Когато влязох останах без думи. Вътре беше обзаведено по уникален начин и си личеше, че повечето неща бяха доста скъпички. Оглеждах се и се чудех как това скромно момче живее на това място. Той тръна пред мен и ме погледна един вид ме викаше да тръгна след него. Въврях си и се оглеждах все едно съм на екскурзия в друга държава. Стигнахме до просторно място с огромно легло,явно беше стаята му. Остави ме да седна на леглото,а той застана пред мен. Аз спрях да разглеждам и заковах сериозния си поглед в него. Усети,че съм нервирана. Пое дъх и започна:
- Съжалявам,че се получи така. – каза и наведе главата си...

martin4eto0o
07-21-2011, 21:09
Хладна нежност



- Обясни ми какво става. – продължих нервирана.
Той се изправи и започна да ме целува. Започнах да се отпусках към леглото и той след мен. Усещах как ръката му бавно се спускаше по тялото ми и по същия нежен начин се връщаше и ме докосваше по лицето. Продължаваше да ме целува и да съблича горнището което ми даде. Движехме се в синхрон с водното легло. Но спря и ме погледна за момент. Усетих,че това е подходящото време да сваля фланелката му. Хванах крайчетата и я дръпнах. Той вдигна ръцете си,дръпнах я и я хвърлих на пода. Наведе се и продължи да ме целува. Почувствах някава топлина. Това бяха ръцете му,които пъхна под блузката ми.Леко хвана талията ми и бавно продължи на горе. Обхвана сутиена ми и тръгна към гърбът ми. Повдигнах се леко,за да може да го разкопчае,но в този момент той спря, изправи се и се отдръпна от мен. Не знаех какво става.
- Аз ли направих нещо ? – попитах объркана и уплашена.
- Не, не, не ти не си виновна аз съм виновен за всичко – каза той някак си разтревожен.
- Какво се е случило? Искаш ли да ми разкажеш ? - попитах аз загрижено.
Седнахме по на вътре в леглото и той започна:
- Няма да ти хареса това,което ще ти кажа,но по – добре да го разбереш по – рано.
- Притесняваш ме,говори направо. – казах и продължих да слушам.
- Занимавам се с много лоши неща... – каза той,но не го оставих да довърши.
- Знам с подреждане на консерви – пошегувах се аз.
- Ще ме оставиш ли да довърша? - попита той сериозно.
- Добре де извинявай – казах аз и млъкнах.
- Това което ще ти кажа е много сериозно и каквото и да става не трябва никой да разбира. Няма да ти хареса особенно и ще те разбера ако решиш да не се виждаме повече,но трябва да го знаеш. Започнах преди няколко месеца да превозвам наркотици и скоро се случи нещо по-лошо...
Когато каза това аз не знаех какво да кажа и да казвам ли изобщо нещо. Той каза „наркотици”. Как точно той ще се занимава с това. Добър е.не е като другите горили,които се занимават с това. Така наречените „мутри” с голите глави и дебелите накити по вратовете им. Докато всичките тези неща минаваха през главата ми той продължи:
- Накараха ме да убия човек. Не исках,но нямах друг избор. И щом един път се е започнало ще продължи. Тези хора не мислят,а направо действат или ще правя каквото ми кажат или бързо ще ме оставят в някоя гора с куршум в челото. Не знам дали ще продължим да се виждаме така както до сега, забелязвам,че започват да ме следят и не искам да ти се случи нещо заради мен. Ако изобщо решиш че ще продължаваме.
Аз определено останах без думи след цялата тази информация. Единственото,което можех да попитам беше защо е започнал да го прави, като знае какви ще са последиците а той само отговори:
За пари за какво може.
Този отговор ме потресе още толкова. Като на лента минаха всичките ни срещи как и за момент не съм забелязала,че нещо не е както трябва. Усетих как от очите ми започнаха да капят сълзи. Той подаде ръката си и ги избърса, но те не спираха. Седеше срещу мен и ме гледаше загрижено,а аз всякаш не можех да мръдна. Гаджето ми е убиец. Каква прекрасна новина. Даже и наркотици. Дали можеше да е по-лошо?Съмнявам се. Казах му, че става късно и трябва да се прибирам и тръгнах бързо към вратата. Той тръгна по мен и преди да отворя вратата ме попита дали ще ме види пак. Аз застанах с лице към врата без да се обръщам към него и сълзите ми започнаха все по- често да падат. Поех дълбоко дъх и излязох. Нямах време да чакам ансансьора и затичах по стълбите. Излязох на вън и имах чувството че нещо ме задушава.Опитвах се да си поема въздух,но не успявах. Затичах се към вкъщи. Бутах се в хората,нямах намерение да чакам светофарите да светят зелено и направо пресичах. На поредното пресичане само чух как силно титкане се приближаваше с бърза скорост към мен и чух как някой се развиква. Хората ме гледаха и се чудеха какво ли ми се е случило. Едва ли някой ще може да разбере на истина какво ми е в този момент. Но не слушах и не виждах нищо тичах на някъде и се надявах да е към вкъщи. След няколко минути безцелно обикаляне се озовах пред блока ми. Пред входа където толкова вечери ме изпращаше със хиляди целувки и нежни прегръдки. Където ме гледаше в очите и исках да продължава вечно. А сега стоя сама в тъмното на нашето място и повтарям всяка негова дума в ума си и не мога да повярвам,че наистина той ми каза такива неща.

martin4eto0o
07-21-2011, 23:48
Искате ли и продължението?

slicky
07-22-2011, 11:10
Заглавието го прочетох като хладна течност 8-) 8-)

martin4eto0o
07-27-2011, 22:55
... Няколко дни не излизах от нас. Нямах настроение за нищо. Липсваше ми страшно много. А той не се опита даже да ми се обади. Седях на земята сгъната на кълбо обикалях с поглед стаята и не знаех какво да правя. Постоянно си спомнях онази нощ когато разбрах толкова много неща, прекалено лоши неща,които ме изпращаха във някаква бездна,от която нямаше измъкване. Мислех си как искам да изтичам при него и да му кажа, че съм сънувала кошмар,в който ми е казал всичко това. Но осъзнавах, че не мога. Нещо все едно ме дърпаше към земята и не можех да се изправя и да отида при него. Но той защо не се опитва да направи нещо. Нищо ли не значат за него всичките ни хубави срещи, разходки и разговори. Може би нарочно го правеше за да не се занимавам с него. Да не би да пострадам и да се чувства виновен за това. Или му е било достатъчно цялото това изживяване и е решил да продължи напред с друга. А може и да убиваше поредната си жертва и да не мисли за нищо останало. На другия ден не издържах. Станах, облякох се и тръгнах към блока му. Когато стигнах си помислих,че правя огромна грешка и се обърнах да се прибирам. Но нещо ме накара да се върна, да вляза във входа му и да стоя пред вратата му чудейки се дали да позвъня. Престраших се и звъннах.От вътре не се чуваше нищо помислих си че,го няма но не си тръгвах. По едно време чух как ключа се завърта и той отвори. Беше много учуден,че ме виждаше отново. И си личеше че поне малко се радва. Стоеше на вратата по къси панталонки и фланелка и явно не знаеше какво да каже за това се отдръпна от вратата и леко с ръката си ми на прави жест да вляза. Не мислих дълго време и влязох. Тръгнах пак към стаята му той затвори вратата и тръгна след мен. Не бързах да сядам на леглото а го чаках да дойде, когато влезе без да кажа думичка изтичах и го прегърнах. Той отново обви ръцете си около кръста ми и ме притискаше към себе си. О,как ми липсваха тези прегръдки, този аромат и това усещане,как лудо бие сърцето ми. От цялото това вълнение само успях да прошепна леко на ухото му:
- Не ме интересува с какво се занимаваш искам да бъда с теб.
След като чу това той ме прегърна по-силно и каза:
- Не трябва опасно е !
- Опасно или не искам да бъда с теб.Ако ти не искаш ще те разбера – казах отдръпвайки се леко от него.
- Разбира се,че искам не говори глупости. Страх ме е да не ти се случи нещо ако те видят с мен. – докато казваше това той сложи едната си ръка на кръста ми и отново ме придърпа към себе си,а с другата подпря брадичката ми и леко я повдигна. Наведе се и ме целуна по онзи негов зашеметяващ начин,който караше краката ми да омекват и да летя в облаците.
- Защо трябва да ни виждат ? Ще идвам тук и никой няма да разбере. А и какво толкова могат да ми направят? – казах вече развеселена.
- Не си мисли че е толкова просто! Могат да ти направат неща,за който не си си помисляла никога. Ще те отвлекат и ще те мъчат по ужасни начини и ако стане нещо още по сериозно няма да си го простя. – каза той сериозно.
- Никой нищо не може да ми направи – когато казах това се повдигнах на пръсти и го целунах.
Докато и той ме целуваше премести ръцете си от кръста и ги сложи на дупето ми. Аз сложих моите на вратът му и се приближих още до него. В този момент без да помръдва ръцете си от джобовете на дънките ми ме вдигна аз увих краката си около него и продължавах да го целувам. Той бавно тръгна към леглото и ме спусна да легна. Когато ме остави водата под мен се разлюля дойде към мен и започна да целува шията и ушето ми. Беше толкова хубаво. Хвана фланелката ми и я издърпа бавно на горе вдигнах ръцете си и за секунди блузката падна на земята. Дръпнах и неговата, литна и тя към земята. Започна да целува цялото ми тяло като.Започваше от шията и стигаше до пъпчето ми. Докато слизаше на долу бавно разкопча дънките ми и постепенно ги събуваше като продължаваше с целувките. Свали и неговите панталонки и внимателно дойде върху мен. Ръцете му обикаляха тялото ми минаваха през бедрата и стигаха до гърдите,а устните му продължаваха по-нагоре,а някой път следваха ръцете и целуваха на долу. Целуваше ме страстно,а водното легло ме движеше всякаш на вълнички. Разкопча сутиена ми и леко го дърпаше на долу,а след него ме обсипваше със страхотните му целувки. Спусна ръцете си по тялото ми и започна да сваля гащичките ми помислих,че като стигне до коремчето ми ще се върне с целувките на горе обаче той продължаваше все по-надолу и нямаше намерение да се връща. Усетих дъхът му там и настръхнах след това някакво уникално чувство ме накара да стисна чаршафите около мен и да се извивам от удоволствие. След малко осъзнах че това беше езикът му по моето ... Беше великолепноо.Обхождаше тялото ми с ръце,нежно стискаше гърдите ми после спусна едната си ръка близо до езикът си и още повече ме побъркваше. Бях не на седмото,а на сто и седмото небе. Забързваше, забавяше и пак забързваше никога до сега не ме бяха целували и близали там. Имах чувството че ще експлоадирам. Той се вдигна доволен от това което е направил и от вкуса,който беше усетил и се приближи към лицето ми. Нещо се доближи долу до цепнатинката между краката ми,но не беше езикът му нито ръцете. Беше твърдо, усещах топлината му и исках все по- бързо да влезе в мен. Бавно го раздвижи на горе и на долу и внимателно започна да го пъха на вътре. За момент се разколеба нещо му попречи да продължи усети,че ми е за първи път. Но го издърпа леко на вън и с помощта на едната си ръка пак го мушна,но този път не се спря,а продължи на вътре. Аз се свих от веднъж.От болката или от удоволствието не знаех,но двете заедно бяха страхотна комбинация. Прокарах ръцете си по гърба му и леко забивах ноктите си. Наведе се и започна да ме целува на различни места докато мушканията зачестиха. Аз все повече се свивах и изтръпвах. Бяхме едно цяло. За момент спря и се дръпна от мен. Леко ме обърна на страни и легна по същия начин зад мен сложи ръката си на корема ми и ме придърпа към себе си. След като бяхме достатъчно близо усетих,че ръката му се премести по на долу и започна да прави някакви въртеливи движения,който страшно много ми харесаха. Той отново влезе в мен,но продължаваше движенията с ръката си и това беше върховно. Стенех от удоволствието, което ми доставяше,а той нежно ме целуваше отзад по вратлето. Така сменихме още няколко пози,но гледаше да бъде внимателен,след като ми е за първи път. Свърши и се погрижи отново за мен,по начина с който започна.Когато и аз бях готова легна до мен прегърна ме силно и каза:
- Беше страхотно.
- Беше повече от страхотно – отговорих му аз и го целунах.
Не след дълго вече бяхме заспали уморени, задоволени и гушнати.

martin4eto0o
07-28-2011, 21:18
IV


На другия ден телефонът му развали всичко. Раззвъня се рано и когато вдигна видях как се намръщи. Разговора беше кратък, когато затвори легна отново до мен прегърна ме силно и каза:
- Пращат ни в Бургас.
- Какво ще правите там ? – попитах аз притеснено.
- Трябва да се срещаме с някакви руснаци.
- Точно с руснаци ли. Те са ненормални – казах това и се вдигнах от леглото.
- Не знам слънчице като отидеме ще разбера – каза той и придърпа към себе си и ме прегърна силно.
Полежахме още няколко минути така и той стана и започна да си събира нещата за пътуването. Станах и аз но той ми каза че ще ми остави ключ за да изляза по късно а не заедно със него защото ще ни видят. Помогнах му да нареди сака си не бяха много нещата дръпна ципа и го отнесе при вратата. Тръгнах по него и когато остави багажа си на земята го прегърнах. Той също ме прегърна и целуна.
- Искам много да се пазиш – казах аз загрижено.
- Ще се пазя не се притеснявай – каза това и се наведе да ме целуне отново.
Гушкахме си се,но по едно време той каза:
- Трябва да тръгвам.
- Пиши ми като стигнете – казах прегръщайки го по-силно.
- Стига да мога веднага ще ти пиша.Ако се забавя не искам да се притесняваш,обещавам ти,че ще се върна. А ти да не си намериш някой нов- пошегува се той.
Погледнах го сериозно с лека усмивка и казах:
- Няма,не се притеснявай.
Той се усмихна взе сака си целуна ме и излезе. Заключих и се върнах на леглото. Мислех,че ще мога отново да заспя,но не стана така. Мислех постоянно какво ли ще правят чак в Бургас, какво ли ще стане, дали ще се върне. Не можех да седя на едно място и започнах да обикалям минах през хола, после през кухнята взех една ябълка от масата и се върнах отново в хола. Пуснах телевизора да се разсея малко, но нямаше какво да се гледа. На всяка програма сутрешни блокове, превключвах без да се заглеждам и да слушам какво говорят. Стана време да си ходя изключих телевизора взех ключа от шкафчето и си тръгхнах. Прибрах се включих комютъра и чаках търпеливо да ми напише нещо. Часовете минаваха,а нито телефона ми звънеше нито на компютъра идваше нещо. Колкото и да се опитвах да не се притеснявам,нещо в мен се свиваше и плашеше. Денят минаваше бавно и мъчително и нито буквичка не получавах от него. Стана късно,а не можех да заспя.Чаках и чаках,но все нищо. На другия ден отново същото.Какво ли не ми мина през главата и чак вечерта получих съобщението му. Каза ми,че е добре и да не се притеснявам. Каза колко много му липсвам и как иска да съм при него, но не може всеки ден да ми пише защото постоянно имало някои с него и по-добре да не го виждат,че пише на гаджето си.Щял скоро да се прибере. Когато прочетох всичко това ми стана някак по-спокойно...

sLowm0tioN
07-28-2011, 23:53
Още има ли?

LambOfGod
07-29-2011, 02:35
http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=924843&sid=1a2d15af8678e73cc629ac3e34b5a3dc


Тука пише дали има.. :lol:

martin4eto0o
07-29-2011, 10:25
След още няколко дни ми каза,че на другия ден се прибира. Реших да му направя изненада. Взех ключа и отидох в апартамента му и чаках да се прибере. По едно време чух как вратата се отвори изтичах и го прегърнах личеше си,че беше много изненадан,че ме вижда там. Гушкахме се,целувахме се.Не исках да го пускам,но го оставих да оправи багажа си и да си почине от пътя,но не се отдалечавах от него. Чаках го да каже нещо,но си мълчеше не издържах и попитах какво е станало. Той седна и каза:
- Стреляхме се с руснаците, даваха ни пари ние давахме други неща.
- Стреляли сте се ? – не можех да повярвам.
- Да трябваше да се срещаме ама тея нещо откачиха и започнаха да стрелят по нас и ние от там започнахме и беше меле. Падаха хора около мене,но ние продължавахме.Хубавото е,че не бяха цялата група и бързо ги оправихме.
Слушах го и забелязвах как бавно ставаше като всички-като безкруполните си колеги,които убиваха без да им мигне окото. Обясняваше ми всичко това така, всякаш беше нещо напълно нормално, все едно хората около него са падали като някакви круши от дърво,но те продължили и са ги оправили. Замислих се,че щом е така от началото какво ли ще стане по на там.
- Направиха ли ти нещо? – само попитах.
- Не,нищо ми няма – каза той и се излегна на дивана.
Защо просто се излегна?Не трябваше ли да ме гушне,да ми се радва?Не се бяхме виждали почти седмица. След малко ме погледна и ме придърпа леко към него. Поне целувките и прегръдките не се бяха променили както държанието му. Казах му,че трябва да тръгвам трябваше да ходиме с нашите до едното село и утре пак ще дойда да го видя. Целунахме се и тръгнах . През целия път до вкъщи си мислех какво ли го е накарало да се промени толкова. Дали всичките тези срещи с руснаците там или това че му се е наложило да убие повече от един човек.
Пътувахме към село и майка ми подхвана темата за него и каза:
- Защо не го доведеш вкъщи на вечеря да ни запознаеш? Толкова го хвалиш, доведи го да го видиме най-накрая твоя младеж.
Когато каза това,аз не казах нищо,но тя отново продължи:
- Няма да го ухапеме,ще приготвя нещо вкусно,ще си поговорим малко и готово. Съгласна ли си ?
И за какво ще си говорите – помислих си аз. За това как прекарва някакви неща или как по-точно държи пистолета докато убива някого. Казах й,че утре ще го попитам. След като чу отговора ми спря да нахалства и тихичко се возеше. През май времето беше страхотно дръвчетата цъфтяха носеха се различни аромати от цветовете и нашето отдалечено от всякакъв шум и проблеми селце те караше да забравиш за проблемите си и просто да се наслаждаваш на гледката,която се откриваше пред теб. Когато пристигнахме хамака ме чакаше,закачен на две дървета с красиви корони,който правеха най-хубавата сянка. Легнах,загледах се в далечината и се замислих отново за моето момче. Какво ли ще каже като го поканя в къщи да се запознае с нашите, дали ще иска или ще измисли някакво оправдание. А защо да не го попитам още сега?Взех телефона и звъннах. Слушах как звъни,но не чух гласът му. Реших че може да е в банята и ще ми звънне като излезе. Минаха се няколко часа той не звънеше. Люлеех се на чистия въздух и по едно време телефонът ми се раззвъня. О,това беше съобщение – „ Имам работа като мога ще ти звънна “ . По безразлично съобщение едва ли можеше да ми напише. И каква ли работа толкова имаше,че не можа да ми вдигне и да го каже,а не да ми пише. Нищо,аз чаках,но така и не позвъня.

martin4eto0o
07-30-2011, 13:33
. На другия ден си тръгнахме. Вече приближавахме опушената и претъпкана София. Баща ми ме пoпита дали искам направо да ме остави при Николай, но му казах,че ще мина първо през нас и после ще отида. Прибрахме се,взех душ и тръгнах към апартамента му. Вървях си и премислях как го питам и какво да мy кажа,но като стигнах пред блока всичко от главата ми изчезна за миг. Вцепених се от гледката и не можех да помръдна. Това беше той,а от двете му страни някакви се опитваха да го задържат. Бяха онези с качулките дето ги пращат да гонят разни мутри. Гледах как викаше и опитваше да се измъкне от здравите ръце на качулатите нинджи. Както се дърaпше някак си погледите ни се засякоха. В погледа му видях как съжаляваше,че виждам това. За момент всичко ми се замъгли очите ми започнаха да се пълнят със сълзи,а него все повече го доближаваха към полицейската кола. Един който чакаше до колата отвори вратата тези дето го държаха се опитаха да го вкарат вътре, но той не се даваше. Имах чувството че ако можеше да се измъкне ще ги разфасова. Толкова беше нервиран и продължаваше да виленее. Накрая някак го вкараха в колата и затвориха. Той се обърна пак към мен и каза нещо,което нямаше как да чуя,но по устните му личеше,че каза „съжалявам”. Патрулката тръгна.Хората,които бяха на терасите си да видят всичко това започнаха да се прибират,а аз все още не можех да осъзная какво се случи туку що. Чух зад мен някакъв глас да казва:
- Не плачи,мила,случват се такива неща.
Когато се обърнах видях една баба,която ме гледаше с натъжени очи. Нищо не можех да кажа и бавно тръгнах към вкъщи. Още колко пъти ще си тръгна разплакана и тъжна от този блок, още колко ли пъти? Прибрах се нашите ги нямаше,за което много се радвах,че не трябва да обяснявам защо любимият ми няма да дойде на вечеря. Бавно се стъмваше,а аз не можех да си намеря място вкъщи. По едно време някой започна да звъни на вратата. Беше неговия приятел. Казваше се Алекс и бяха приятели от училище. Когато отворих притеснен ме попита:
- Разбра ли какво се е случило с Ники?
- По-точно видях.
- Била си там? – учуди се той.
- Бях.
- И си видяла всичко?
- От излизането до вкарването в полицейската кола.
- Казаха ми,че е било страшно
- Страшно е слабо казано. Как само викаше и се опитваше да се отдръпне.
- Имам приятел в полицията.
- Какво ти каза?.
- В затвора е...
- В за... – не успях да довърша изречението и се спуснах на земята.
Алекс се уплаши и се наведе да ме вдигне.
- Добре ли си ?
- Според тебе добре ли съм?
- Спокойно той ще намери начин и ще се оправи
- Твоя приятел каза ли ти защо е в затвора?
- Наркотици, оръжие, убийство..
- И колко време трябва да седи там?
- Около 30 години ако не увеличат заради убийството. Какво е правило това момче?
- Как какво е правил?
- Всичките тези неща не съм ги очаквал от него,как ще се занимава с това? Можеше поне да ми каже. Ти знаеше ли нещо?
- Не – не можех да му кажа,че знам.
- Ще има да обяснява като излезе някога.
- Да видиме кога ще излезе.
- Ще тръгвам исках само да видя как си.Не се притеснявай няма да им се даде лесно знаеш го какъв е.
- Ще се оправя.
Обърна се и си тръгна и отново останах сама в тъмнината.

martin4eto0o
07-31-2011, 17:06
Чух че нашите се прибират и се умотах в леглото,все едно съм заспала. Не исках да ме виждат така и да ме питат защо съм плакала. Майка ми леко отвори вратата на стаята ми и на истина си помисли че спя. Затвори и отдиха да си легнат.
Не спах цяла нощ.Мислих постоянно за него,какво ли прави, как е ? На другия ден на телефона ми дойде съобщение. Когато видях неговия номер си помислих,че е някаква шега,натиснах копчето за преглед и там пишеше „Обичам те”.Беше написано от регистрацията му в интернет. Това не беше възможно,та той е в затвора как ще ми пише от интернет?След няколко часа отново телефона ми иззвъня този път прочетох „Трябва да си намериш друг,аз ще остана тук доста време, няма смисъл да ме чакаш” Вече бях убедена,че е той. Ядосах се,но нямаше как да му върна отговор. Чаках да каже,че се шегува,но това не се случи. Телефона си мълчеше,а с него и всичко останало. Минаха няколко дни той не писа отново.Чудех се дали му се е случило нещо,или се надява вече да съм си намерила нов. След още няколко дни майка ми ме изпрати до магазина.Не ми се ходеше,но взех пари и отидох. Тръгнах към магазина,в който го видях за първи път. Търсех това, за което ме бяха изпратили и по едно време видях познато нещо пред мен. Това беше Николай застанал пред рафта с плодовете,небрежно избираше. Тръгнах ядосана към него когато приближих нищо не казах,а чаках да се обърне. Когато се обърна учуден ми каза:
- О,здрасти.
- О,здрасти ли? Как излезе толкова бързо? Защо не ми се обади,а седиш тука и си избираш ябълки?
- Не знаех,че ме чакаш.
- Ти изобщо попита ли ме?
- Питам те?
- Не съм си търсила друг,както толкова се надяваше.Чаках теб, щях да те чакам повече ако се налагаше!
- Не бях сигурен,че след всичко ще искаш отново да си с мен.
- Щом не се отказах като ми обясни с какво се занимаваш мислиш,че това ще ме откаже ли?
- Не знам.Ти видя как ме вкарват в патрулката,как се дърпах.Бях в затвора. Повечето момичета нямаше да ме погледнат след това.
- Не разбра ли че не съм като „повечето момичета” ?
- Вече разбирам.Ще бъдеш ли отново с мен?
- Ще бъда,глупаче,каквото и да става ще бъда винаги до теб.
Когато чу това се усмихна, силно ме прегърна и ме целуна.
- Много ми липсваше. – казах докато го прегръщах още по-силно.
- И ти много ми липсваше,мъниче.
- Аз ще тръгвам че майка ми ме чака да й отнеса някакви неща. После вкъщи ли ще бъдеш?
- Да. Ще дойдеш ли да те погушкам?
- Ще дойда.
Целунах го и тръгнах щастлива към вкъщи.

martin4eto0o
07-31-2011, 17:36
Вървях щастлива,че отново ще го видя,а не трябва да чакам толкова много време.Когато влязох в ансансьора чух някакво момиче да вика:
- Задръжте ансансьора,моля ви.
Хванах вратата и зачаках.Появи се хубаво мургаво момиче.Бях чувала за подобно момиче,че е бившата му,но не бях сигурна.Попитах я за кой етаж е,а тя каза,че е за седмия.Супер и аз бях за там. Натиснах копчето и тръгнахме нагоре. Когато стигнахме тя побърза да слезе и тръгна точно към неговата врата.Нима това е възможно?Сигурно се е объркала Правех бавни крачки за да видя какво ще се случи. Вратата се отвори а той беше много щастлив от ,това което видя. Момичето му се хвърли на врата и започна да го целува.Явно бях права беше същото момиче за което бях чувала. Бях потресена.Дали ми се привиждаше и защо по дяволите задържах ансансьора?Сега щях аз да го гушкам,а тя да чака долу, и когато се качи щеше тя да гледа и да не разбира какво се случва. Както го беше прегърнала,прегърна я и той.Леко вдигна поглед и ме видя как стоя на няколко крачки от него и за пореден път виждам нещо,което не ме прави никак щастлива. Той леко я бутна,а аз се върнах в ансансьора. Когато слязох чух как някой тича по стълбите.Излязох от входа и го чух как ме вика,но не се обърнах. Вървях и не се спирах заради виковете му,но той се затича и застана пред мен. И най – нагло каза:
- Не е това,което си мислиш!
- Така ли?И какво е ?
- Тя ми е приятелка.
- Пролича си.
- Стига си мислила глупости.
- А какво очакваш да си мисля?Как „приятелката” ти едва не те съблече още от вратата ли ? За това ли толкова се надяваше да съм си намерила друг, защото ти вече си си намерил?
- Нищо не съм си намерил,казах ти че сме приятели.
- Приятели с бившата ли ? Сигурна съм.
- Няма нищо между нас,престани.Искам да съм с теб,не с нея.
- Ходи го обяснявай на нея, нали нас не трябва да ни виждат, прибирам се.
Отминах го и тръгнах към вкъщи. Прибрах се нервирана и не исках да говоря с никого. Телефона ми прегря-звъня, писа ми съобщения. Накрая го изключих

martin4eto0o
07-31-2011, 18:57
На другия ден някой звънна на вратата.Не бързах да отварям майка ми беше по-близо. Когато отвори чух как щастлива казва:
- Влез аз ще я извикам. Влез,де,не стой на вратата. Седни,ей сега ще дойде.
Влезе в стаята ми и със широка усмивка ми каза:
- Имаш гости.Бързо ела!
Кой ли беше,че толкова я развесели. Отидох и любопитно се загледах.Приближих се и видях Николай. Безразличната ми физиономия бързо се промени в ядосана. И през зъби го попитах:
- Ти какво правиш тук?
- Дойдох да видя още ли ми се сърдиш. – каза той и се усмихна с неговата прекрасна усмивка,с която си мислеше,че ще оправи всичко.
Въпреки,че се разтапях запазих сериозността на лицето си и казах:
- Дори да ти се сърдя,има кой да те утешава.
- Стига,магаренце.
- Не се подмазвай.Едва ли щеше да ти бъде толкова забавно,ако ти беше видял това.
Майка ми ни погледна странно и го издърпах в стаята ми.
- Какво толкова?Тя просто се радваше да ме види. Беше на почивка и не сме се виждали дълго време.
- Аха,не сте се виждали. Когато не е на почивка всеки ден ли се виждате?
- Не чак всеки ден, но това сега не е важно.Спри да ми се сърдиш.Измъчваш ме така.
-Измъчвай се,но едва ли ще разбереш на мен какво ми беше.
- Разбирам те и няма да се повтори,обещавам.
- Ще видим дали няма да се повтори.
Усмихна се с най – очарователната си усмивка и се приближи да ме целуне. Аз леко се дръпнах и казах:
- Не си мисли,че ми е минало толкова бързо – и го целунах по бузата.
Той ме погледна сериозно,но с усмивка и каза:
- Сега имам малко работа но довечера ще се върна.
- Ще се върнеш?
- Да. Майка ти ме покани на вечеря и не мисля да й отказвам.
- Аз не чух да казва такова нещо.
- Тя ми го каза на уше – каза това и ми намигна ,всякаш искаше да ми каже „Няма как да разбираш всичко”.
- Добре.Значи довечера ще те чакаме и гледай да не те приберат пак.
- Няма страшно.
Целуна ме и си тръгна. Когато го изпратих майка ми изникна като гъбка след дъжд и каза:
- Ще дойде довечера,нали?
- Ще дойде спокойно.
- Той е страхотен.
- Да,права си – но в този момент си помислих,че само ако знаеше истината щеше да ме заключи някъде за да не може да ме намери никога.

martin4eto0o
08-02-2011, 14:47
Върнах се в стаята си и съм заспала. След няколко часа ме събуди аромата от вкусните гозби на мама. Станах и тръгнах към кухнята. Tя беше приготвила толкова много неща,всякаш футбулният отбор ще идва на вечеря. Имаше всякакви вкусотиj.Исках да си взема една хапчица,но майка ми ми се скара и каза,че точно ги е наредила за вечерята и после ще ям. Погледнах я някак убидено,че пренебрегва собственото си дете заради някакъв гост. Но нищо, отидох да се преоблека и чаках да дойде. Звънна се и изтичах към вратата. Когато отворих той стоеше пред мен с прелестната си усмивка и цветя. Подаде ми едните.Бяха красиви червени рози,които ухаеха великолепно. Поканих го да влезе.Майка ми и баща ми също дойдоха да го посрещнат. Подаде другия букет с лилиуми на майка ми ,при което тя много се зарадва. След това тръгна към баща ми.Хванаха ръцете си,запознаха се и му подаде бутилка марково уиски. Родителите ми бяха очаровани.Радваха се на подаръците си ,запознаха се с него и побързаха да го поканят да седне на масата,че щяло да изстине.Когато отидохме в кухнята майка ми беше наредила още неща от последния път когато видях масата. Той седна до мен, а родителите ми срещу нас.Баща ми въпреки хубавия подарък го гледаше някак страшно,всякаш пазеше малкото си момиченце,а майка ми не можеше да събере усмивката си и веднага започна с въпросите:
- Е Николай?
- Може да ми викате Ники – прекъсна я той и се усмихна.
-Добре Ники с какво се занимаваш?
Когато изтреля този въпрос и двамата се стаписахме.Той мълчеше и леко се обърна към мен. Казах първото нещо,което изникна в ума ми:
- Той е охрана,мамо.
- Какво охраняваш?
- Охранява някакви важни хора,който обикалят разни места и той ги превозва.
- С какво се занимават тези хора?
- Разни сделки, документи и други скучни работи – каза той и ме погледна.
Майка ми явно беше доволна от отговора и продължи с другите въпроси:
- Ти на колко години си?
- На 20.
- Колко дива бях аз на 20. – засмя се майка ми и се обърна към татко.
Той се зарадва на това,което тя каза и леко се засмя и отново продължи да гледа сериозно.
- Къде живееш? – мама продължаваше да го измъчва с въпросите си.
Аз не издържах на любопитството й и казах:
- Престани да питаш толкова много,измъчи го.
- Няма нищо – каза той и ми се усмихна. – Живея в Лозенец,госпожо.
- Оо,недей да ми викаш „госпожо”,още съм млада. – засмя се майка ми.
Гледах баща ми колко е сериозен и не знаех какво да му кажа.Мама се забавляваше с нейните въпроси,а той просто гледаше и мълчеше. По едно време осъзна,че няма нужда от тази сериозност и леко засмян каза:
- Май е време да пробваме подаръка. – и взе бутилката от Ники.
Когато я отвори леко я приближи до носа си и направи такава физиономия, всякаш си каза „това нещо е божествено”. Майка ми донесе чаши сложи пред баща ми и пред Ники,но той каза:
- Аз не мога да пия с колата съм.
Баща ми го погледна учуден от това колко е примерен и сипа малко в чашата си. Разлюля леко чашата и я приближи до устата си. Когато отпи остана много очарован.
- Имаш добър вкус,момче – каза той и му се усмихна доволен.
- Радвам се,че Ви харесва.
- Мисля,че вече не трябва да си говорим на Вие,приятели сме си.
Когато баща ми каза това направо ми олекна.Пролича си,че и на Ники му стана по-спокойно и се отпусна. Всичко вървеше добре-говорехме, смеехме се майка ми разказваше разни случки от бебешките ми години. Какви пакости съм правила и какви ли думички съм казвала. Беше забавно докато телефонът му не звънна и аз изтръпнах. Това явно беше новата му задача, нова поръчка...

martin4eto0o
08-06-2011, 18:21
Прочете съобщението и усетих че изгуби веселото си настроение,но гледаше да не го показва а само каза:
- Всичко беше страхотно,но аз ще трябва да тръгвам.
- Толкова бързо? – каза майка ми.
- Остави момчето да си върши работата – защити го баща ми.
- Яденето беше много вкусно, прекарах много хубаво и съжалявам,че ще трябва да ви оставя. Само искам да попитам нещо – и се обърна към баща ми – ще може ли Мария утре да спи в нас?
Баща ми върна отново сериозната си физиономия замисли се и каза:
- А не искаш ли да дойдеш ти да спиш тука?Ние имаме работа с майка й и не се знае кога ще се приберем.
Само не разбрах каква беше разликата дали аз ще отида в тях или той ще дойде в нас.Нали и на двете места щяхме да сме сами. Но явно тате не знаеше какво друго да измисли. А Ники не се и опита да спори.
- Добре, става.
- Беше ни много приятно,че дойде да вечеряш тази вечер с нас – каза майка ми щастлива – ще се радвам ако не е за първи и последен път.
- Няма да бъде последен обещавам – каза с усмивка той.
- Утре ако не се видим да внимавате вие двамата тука. – каза баща ми сериозен.
- Няма да правиме нищо лошо.Някое филмче,пуканки и ще заспиваме- каза и Ники сериозен.
Баща ми не му повярва много,но се усмихна. Оставихме мама и тате вътре и отидох да го изпратя. Качих се на едната стълбичка и го прегърнах той също ме гушна и каза:
- Вашите са страхотни.
- Така мислиш защото не си всеки ден с тях.
- Баща ти дали ме хареса?
- Щом ти каза,че сте си приятели вече.
- Май малко гадно се получи че трябваше да си тръгвам?
- Какво ще правиш?
- Трябва да ходя до Пловдив да нося едни неща.
- Когато се прибереш ще ми пишеш ли,че си си в къщи?
- Не искам да те будя сигурно ще се върна много късно.
- Нищо ти ми пиши.
- Добре ще ти пиша. – и ме прегърна по-силно.
Целуна ме и се качи в асансьора. Когато се върнах в нас майка ми с най – широката си усмивка ми каза:
- Той е страхотен!
- Ей,по-спокойно де.
- Толкова сте сладки заедно. Как можа да го намериш такъв красавец?
- Късметлийка съм си.
- Пожелавам ти да сте дълго време заедно и да се разбирате.
- Благодаря ти,мамо,но мисля вече да си лягам – исках по някакъв начин да спре.
Но тогава и баща ми ме викна при него започна:
- Наистина ли го харесваш?
- Тате,задаваш глупави въпроси. Ако не го харесвах едва ли щях да го запозная с вас.
- Изглежда ми свястно момче.
- Такова е.– а само ако знаеше колко е свястно това момче.
- Няма да започвам като майка ти ваша работа си е дали се разбирате или не. Но ако имаш проблеми искам веднага да ми кажеш.
- Спокойно,тате,няма да имам проблеми добре сме си.
- Но ще ми кажеш ако стане нещо нали?
- Ще ти кажа обещавам.
- Добре радвам се,че го доведе.
Усмихнах се щастлива от думите и на двамата и тръгнах към стаята си. Легнах и зачаках да ми пише,но съм заспала. Около 03:00 през ноща телефонът ми се разпя. Беше съобщение от него.Писа,че се е прибрал,и че ще си ляга,а утре като се видим много щял да ме нацелува. Зарадвах се от думите му и заспах с усмивка.

martin4eto0o
08-06-2011, 21:25
На другия ден чаках да ми се обади да се видим по – рано,но явно беше решил да се виждаме направо довечера. Наще се приготвяха да излизат а аз го чаках да дойде. След минути останах сама и седнах на компютъра за малко докато го чаках. По едно време телефона звънна.Вдигнах и той започна да ми говори задъхано:
- Сама ли си?
- Да. Какво се е случило?
- Нищо,след малко идвам.
И точно след 5 секунди се звънна на вратата. Изтичах да отворя и както бях по къси панталонки и леко изрязана фланелка когато ме видя каза:
- Леле,секси.– и се усмихна доста предизвикателно.
Аз като го видях не можех да кажа същото той беше целия в кръв,но за щастие не беше негова.
- Какво се е случило? – попитах аз.
- Трябваше да убия някакъв,но реши да се бунтува и малко си поиграхме.
- И как си поиграхте? – продължавах да питам докато влизахме на вътре.
- Реших да го наръгам, но се оказа жилав и го наръгах още няколко пъти и така на края се отказа и умря.
Ььь бях шокирана. На края се отказал и бил умрял.Какво по дяволите ми говореше той?Това изобщо моя Ники ли беше? Но само казах:
- Така значи и сега?
- Сега съм само твой,сладурче.
- С цялата тая кръв по тебе?
- Стриптийз ли си просиш? – започна да се смее той.
- И още как – казах аз като не мислех че ще го направи. Но грешка,започна да се съблича. Тананикаше си някаква мелодийка и се движеше в ритъма й. Бавно хвана фланелката си и я вдигаше на горе преди да я свали отново я върна на долу и продължаваше да си пее. Най-накрая я свали и остана с цялата си прелест пред мен и не спираше да танцува. Тръгна към колана си бавно го разкопча, издърпа го рязко и го мушна между краката си,но май прекалено силно дръпна защото някак си се сви. Аз се засмях,но той не се отказа започна да разкопчава дънките си и да ме гледа със с изкусителен поглед. Седях си и му се радвах как се опитваше да танцува с красивото си и оформено тяло.Разкопча ги и бавно се приближи към мен,аз не издържах хванах дънките му и рязко ги дръпнах на долу. Ох,остана по бельо. Беше страхотен. Всичко щеше да е прекрасно ако майка ми не беше влязла в същия момент когато му свалих дънките. Около 10 секунди се гледахме и никой не посмя да помръдне....

martin4eto0o
08-09-2011, 20:58
Той се осъзна,грабна дънките си и бързо се обу,но скри фланелката за да не се вижда колко кръв има по нея. Майка ми още по стаписана и от мен каза:
- Ако се беше качил баща ти,знаеш ли какво щеше да стане?
- Ама се качи ти – казах аз виновно.
- Аз съм виновен,не се карай на нея. – каза Ники зад мен.
- Виновен си,но и тя също. Не можахте ли да се стърпите малко и да си го оставите за момент в който сте сигурни че никой няма да влезе?
- Мамо,стига нищо не е станало.
- Щяха много неща да станах ако баща ти не се беше заговорил със съседа.
- Ти да ни проверяваш ли дойде?
- Не,забравих билетите за театъра,на който щяхме да ходим след вечерята.
- Ами взимай ги и отивайте,че ще закъснеете.
- Аз май трябва да си тръгвам – каза Ники и погледна майка ми.
- Не,няма да си тръгваш – казах аз сериозно.
Майка ми ме изгледа сериозно и каза:
- Внимавай какво правиш!
- Слушам,шефе.
- Баща ти няма да научи за това,но гледай другия път да не го види сам.
- Няма да го види,спокойно.
- Ще видим.
Взе билетите и излезе. Аз хванах ръката на Ники и тръгнахме към стаята ми. Метна се на леглото и тупна лекичко до него за да отида и аз.
- Приключи ли със стрийптиза? – пошегувах се аз.
- Майка ти вече ме мрази.
- До утре е забравила,не се притеснявай толкова.
Приближих се и го целунах. Легнах до него,прегъна ме, дълго време се целувахме, говорехме си за разни неща,но по едно време усетих,че е изморен и му се спи. Сгуших се в него и за минутка заспахме.

babyl0ve
08-10-2011, 00:36
Преди половин час мислих да си лягам, но се зачетох и изчетох всичко :P
Много е добро. Браво :)

martin4eto0o
08-10-2011, 01:34
Благодаря. Надявам се, че ще четеш и продължението :)

babyl0ve
08-11-2011, 11:05
А кога ще има продължение ? :)

martin4eto0o
08-11-2011, 20:41
ето го и продължението :) ...


На другия ден се събудих от силните гръмотевици.Валеше силен дъжд,който те караше да не мърдаш от леглото,а да седиш и да се наслаждаваш на шумът по прозорците. Обърнах се и видях,че Ники го няма помислих си,че не е искал да ме буди и отишъл в някоя от другите стаи. Колкото да не ми се искаше да мърдам от леглото станах и обикалях стаите да го търся. На края осъзнах,че съм сама в къщи и нито той нито наще са в апартамента. Опитах се да му звънна,но телефонът му беше изключен. Звъннах и на мама тя каза, че пиели кафе със съседката и ще се забави. Върнах се отново в леглото и получих съобщение,че Ники си е включил телефона. Не бързах аз да му звъня,но ето че след секунди той ми звънна и каза:
- Какво правиш слънчице?
- Нищо преди малко се събудих. Ти къде си?
- Имам малко работа.Ще ходя до Пловдив,но довечера имам изненада за тебе.
- Каква е?
- Ако ти кажа няма да е изненада – засмя се той.
- Кажи,де,така ще се чудя цял ден какво е.
- Колкото и да се чудиш никога няма да се сетиш.
- Толкова ли е тайно?
- Не е тайно хубаво е ще видиш довечера.
- Ти какво ще правиш чак в Пловдив?
- Обичайното. Пари, глупости и така.
- Пази се.
- Винаги го правя котенце. Трябва да затварям довечера да ме чакаш и си приготви връхна дрешка да не ти стане студено.
- Ще те чакам.
Когато затворих телефона започнах да мисля каква ли може да е изненадата. Какво ли е измислил сега? За какво ли можеше да ми е нещо връхно. Да не би да ходиме на планина? Не, не може да е планина.. И така почти през целия ден мислих и нямах представа кое от многоте неща ще бъде. На края си казах,че колкото и да го мисля той пак ще ме изненада и се отказах от догадките и зачаках да дойде. Нашите се прибраха казах им ,е ще излизам нямаше смисъл да ме питат с кого вече знаеха отговора на този въпрос. Ето че след малко се звънна на вратата кога отворих лицето ми грейна. Ники беше гушнал един голям мечок и когато отворих го подаде към мен. Веднага грабнах пухкавия мечо и го загушках. Влязох вътре и майка ми когато ме видя се разсмя и каза:
- Ти няма ли да порастнеш най – на края. Гадже си имаш вече,а още се радваш на плюшени играчки.
- Ще им се радвам цял живот ако ще и на 80 години да стана.
Колкото и да не ми се искаше трябваше да оставя пухчо и да излизаме. Докато отивах към стаята ми чух баща ми да си говори с Ники.
- Ще излизате ли?
- Да ще я водя на разходка.
- Да внимавате!
- Ще внимаваме .
Взех си една блуза и тръгнахме.
- Та къде ще ме водиш? – започнах аз да разпитвам.
- Имай малко търпение и ще разбереш – засмя се той.
- Цял ден ме мъчиш кажи ми сега,де.
- Няма да ти кажа сама ще видиш.
- Ама нали не трябваше да ни виждат заедно?
- Няма страшно
Качихме се в колата му и тръгнахме на някъде. Вечер трудно се ориентирах и не знаех къде точно се намираме. Повозихме се малко и спря пред един висок блок.

martin4eto0o
08-13-2011, 19:05
. Погледнах го учудено и попитах:
- Кой живее в тоя блок?
- Ми аз никой не познавам,а ти?
- Точно защото никой не познавам те питам тебе.
- Разни хора сигурно си живеят тука – и започна да се смее.
- Защо сме тука тогава като не познаваме никого?
- Стига си питала.
Спрях да питам и гледах какво ще направи. Взе някаква торбичка от багажника в която не можех да видя какво има, хвана ме за ръката и тръгнахме към входа. Влязохме викна асансьора, качихме се и натисна копчето за последния етаж. Последния беше петнадесетия етаж изкачвахме се на горе поглеждах го а той леко ми се усмихваше. Когато се изкачихме и асансьора спря слязохме и тръгна по едни стълби на горе. Какво да правя последвах го стигнахме пред една врата. Помислих си,че е заключено и ще се връщаме но тогава той ми каза:
- Сега ще се затвориш очите и ще си ги отвориш когато ти кажа.
- Защо?
- Спри с тези въпроси и ми се довери.
Затворих си очите и той хвана ръката ми и тръгна на пред. Тръгнах внимателно след него чух как отвори вратата и усетих как вятър развя косата ми. Продължихме да вървим и след малко чух как ми каза да си отворя очите. Беше великолепно виждаше се цяла София обляна в светлини. А ние бяхме на тъмния покрив и всякъш целия свят беше наш. Вятърът минаваше покрай мен и бях удивена от гледката. Обърнах се към Ники и нямах думи просто как се е сетил за това.Наистина ме изненада и то страхотно. Усмивката ми беше на цялото лице и не можех да я събера. Той бавно се приближи и застана зад мен, дръпна косата ми на едната страна и сложи главата си на рамото ми. Обви ръцете си около мен и силно ме притисна към себе си. Едва ли някой би могъл да опише всичко това. Беше уникално изживяване. Както си бяхме гушнати той ме попита:
- Харесва ли ти ?
- Страхотно е – когато казах това завъртях главата си и го целунах.
Обърнах се с лице към него и го прегърнах силно.
- Обичам те – каза той.
- И аз те обичам.
Когато чу това леко ме дръпна погледна ме в очите и попита:
- Какво каза?
- И аз те обичам.
Усмихна се и ме притисна към себе си. Не знам защо,но за момент усетих как очите ми започваха да се пълнят със сълзи.От вълнение или от това,че ми се струваше прекалено хубаво за да бъде истина. Бяхме като в приказка. Пусна ме наведе се към торбичката и каза:
- Ще си затвориш ли пак очите? – и се усмихна.
Вече мислех че ще направя всичко което поиска. Затворих си очите и се зачудих каква ли ще е следващата изненада.
- Отвори си сладката устичка – каза той.
Отворих я и усетих как ми подава нещо хладно гризнах го защото беше голямо а вкусът му беше уникален. Усетих че беше ягода но не бях сигурна някак си беше различно. Отворих очите си и видях че държи останала част от която бях отхапала. И познах беше ягода,но покрита със шоколад имаше страхотен вкус. За една вечер толкова хубави неща никога не ми се бяха случвали. Седяхме и се наслаждавахме на гледката от всички тези светлини от блоковете.Някои изгасваха, запалваха се нови, от колите и от уличните лампи.Беше върховно. Не исках да се прибирам можех цяла нощ да седя в прегръдките му и да разглеждам.

martin4eto0o
08-16-2011, 11:04
V - Oт името на Николай



...Комините бяха ниски точно като табуретки но бяха широки и удобни за седене. От целия изморителен ден имах нужда от малко спокойствие и Мария да е до мен, друго не ми трябваше. Както си седяхме гушнати тя леко повдигна главата си и ме погледна с палав поглед. Досещах се какво се върти в главата й, но не бързах да правя нищо,да не би да съм разбрал погрешно. Но ето,че след малко започна да минава с ръката си по вътрешната част на кракът ми. Тръгна от коляното и продължаваше бавно нагоре. Гледаше ме със зелените си палави очи и движеше ръката си. Продължи и под фланелката ми,тръгна на горе и леко заби ноктите си и спусна ръката си на долу. Настръхнах от удоволствие,знаеше че много обичам да ме драска. Седна с лице към мен, мушна и двете си ръце под фланелката ми и сладко ме целуваше. Дръпна я на горе и ме съблече.Започна бавно с целувки да слиза надолу по тялото ми. О,беше страхотно.Усещах топлите й устни как се докосват до мен,а ръцете й бавно разкопчаваха дънките ми. Учуден от това,което прави не посмях да кажа нищо седях и се наслаждавах на момента и решенията й. Взе една от ягодите които бяха останали отхапа от нея и после леко я плъзна по корема ми .Гризна и останалата част и с езиче обра това което беше по кожата ми. От къде ги измисляше тия неща?Направо не можех да повярвам,че примерното ми момиченце правеше такива неща. Разкопча напълно дънките ми и през боксерките ми започна да ме докосва. Разхождаше пръстите си на горе и на долу по малкия Ники,а на него много му хареса. Дръпнах якето си за да седна на него.Тя ме погледна и разбра какво искам да направя и преди да седна дръпна дънките ми на долу. Мина с ръката си по крака ми и хвана със зъбки ластика на боксерките ми и ги дръпна помогна си с ръцете за да си свали. Хвана го в ръка и започна бавничко да си играе.Нямаше представа колко ми харесва. Въпреки,че беше малко хладно тя хвана блузката си и я съблече остана само по сладката си поличка,която вятъра леко повдигаше. Бавно разкопча и сутиена си и за секунди малкия ми приятел беше на топло между гредите й.Движеше се бавно на горе и на долу и как само ме гледаше в очите щях да се побъркам от удоволствие. Изправи се и седна отново с лице в мен.Даде ми няколко от сладките си целувки и леко се повдигна. Дръпна леко гащичките си и усетих как бавно прониквам в нея. И тогава тя започна върху мен да се люлее и да ме целува. Не се стърпях, хванах я и се изправих, подпрях я на един от по високите комини и започнах по-бързо. И така по още няколко начина от горе на покрива. Това ни беше първото различно място и беше страхотно.Най-отгоре над всички ние правехме любов. Когато свършихме облякохме се, сложих я да седне в мен и я прегърнах. Тя ме целуна и подпря главата си на рамото ми. Поседяхме още известно време така гушнати,но за съжаление трябваше да тръгваме.

martin4eto0o
08-16-2011, 17:10
Имам въпрос към хората дето са отделили мъничко време за да го прочетат цялото - Имате ли някакви предложения за ново заглавие или и това ви допада?

krasiveli
08-17-2011, 17:15
Остави го. И между другото - редовно проверявам в "Лично творчество" дали има ново продължение. Продължавай в същия дух - страхотно е! :-)

martin4eto0o
08-17-2011, 20:01
Тя тръгна към парапета и се подпря аз учуден попитах:
- Толкова зле ли бях,че сега ще се хвърляш?
Тя се засмя обърна се и каза:
- Как може да си мислиш такива глупости?Перфектен си беше. Исках да видя колко сме високо.Ела да видиш и ти колко е хубаво.
- А искаш да се хвърлиме щастливи заедно?
- Е ако сме щастливи защо да се хвърляме?
- Ааа ако сме щастливи ти не си ли щастлива с мене?
Тръгнах към нея,дръпнах я по на вътре и започнах да я гъделичкам.
- Щастлива съм,сприии!
Обичах смехът й и не исках да спирам, харесваше ми как се опитваше да се измъкне от ръцете ми,но никога не успяваше,а аз нежничко си я измъчвах.
- Спри,моля тее! – продължаваше да се смее тя.
- Спирам,само защото трябва да се прибираш,иначе баща ти ще ме бие.
- Ха, нали много те е страх от баща ми – изсмя се нагло тя.
- Ако реши повече да не те пуска с мене как няма да ме е страх?
- Ти ще ме отвлечеш и готово.
- Ти искаш ли да те отвлека?
- Ако се наложи – каза това и ми намигна.
Засмях се и казах:
- Внимавай какво си пожелаваш.
- О, да бъди лош харесва ми – каза това и отново мушна ръчичките си под фланелката ми.
- Още ли искаш ? – учудих се аз.
- С тебе как да не иска човек.
- Да не те започна аз и да ми викаш спри за малко,изморих се.
- Ей,машинке,леко – засмя се тя.
Погледнах я лошо но когато тя ме погледнеше с тези очи се разтапях. Тръгнахме си, качихме се в асансьора и слизахме на долу. Започна леко да ме бута към единя ъгъл после аз нея към другия и така петнадесет етажа на долу ние се бутахме в асансьора и се смеехме. Сигурно целия блок ни чу,но на нас това не ни правеше впечатление. Прегърнах я и излязохме от входа. По едно време от накъде чух изтрел. В първия момент не знаех какво друго да направя освен да защитя Мария. Гледах максимално да я скрия и казах да се наведе на долу. Отидохме до колата казах и да не мърда от там тя ме погледна уплашено и не искаше да ме пусне.
- Не се плаши.Няма да позволя нищо да ти се случи. – казах аз и я целунах.
Изправих се леко над колата извадих пистолета си и зачаках нов изтрел. Той не закъсня, но отново не успя да ме уцели, видях че куршумите идваха от една кола. В тъмното явно не виждаше на къде стреля,но аз много добре го виждах прицелих се и стрелях два пъти. Уцелих го единя път в главата втория някъде в гърдите. Не помръдна повече. Наведох се при Мария и казах,че трябва да тръгваме. Качихме се в колата и тръгнахме към блока й, тя ме погледна и попита:
- Защо стреляха по нас?
- Не знам явно са ни видели.
- И сега ако каже на другите?
- Няма да каже на никого.
- От къде си толкова сигурен.
- Убих го...

zvezdiichkataa
08-18-2011, 01:38
Невероятна история.. Очаквам следващите части с нетърпение. Няколко пъти ревах вече .. :Д Не знам как измисляш тези случки, но са уникални. Браво !

martin4eto0o
08-18-2011, 16:01
Благодаря за милите думи много се радвам че ти е харесало :)

zvezdiichkataa
08-18-2011, 16:52
Благодаря за милите думи много се радвам че ти е харесало :)

Айде пускай, че цял ден си мисля какво ще стане .. ;x

martin4eto0o
08-18-2011, 18:30
Погледна ме и си замълча. Стигнахме пред тях и казах:
- Опитай се по бързо да влезнеш във входа да няма още някой който ни следи.
- Ти какво ще правиш сега?
- Ще се върна да го запаля.
- Добре – каза тя и тръгна да слиза.
Хванах леко ръката й и казах:
- Обичам те.
- И аз тебе.
- Не се плаши от мене. Не искам да ги правя тия неща,но нямам избор,не мога да се откажа. Съжалявам,че съм такъв.
- Недей да съжаляваш. Ходи да го оправиш оня преди половината полиция да са го видели.
- Ще дойдеш ли утре в нас?
- Към колко?
- Когато решиш няма да имам работа утре.
- Добре ще дойда.
- Ще те чакам.
Дойде към мен целуна ме и слезе. Изчаках да влезе във входа и тръгнах. Върнах се при блока взех туба с бензин от багажника и полях обилно колата и вътре в нея продължавах да разсипвам бензина и леко се от дъпнах от колата. Взех кибрит драснах една клечка и я пуснах на земята.За миг бензина се запали и пламъка тръгна към колата.Аз се обърнах и си тръгнах. Качих се в колата и загледах в огледалото за задно виждане какво ще стане.Цялата кола гореше,а след минути се взриви от останалото гориво в резервоара.От взрива колата подскочи и още повече гореше. Нямаше какво повече да гледам и си тръгнах. Прибрах се в къщи и през цялото време си мислех какво можеше да се случи ако не бях реагирал по-бързо да защитя Мария. На каква опасност я бях изложил,а на всичкото отгоре й казах да дойде вкъщи утре. Трябваше да измисля някакъв начин за да не дойде. Исках да се обадя,но щеше да ме усети че опитвам да се измъквам за това написах съобщение. Казах й,че ми е изникнало нещо за утре и няма да може да се видиме. Почаках отговор,но тя нищо не отговори и помислих си,че ми се е разсърдила. На другия ден видях съобщение от регистрацията й в интернет. Беше написaла,че телефонът й се е развалил и не е успяла да прочете какво съм написал. За момент не знаех какво да направя помислих,че ще се занимава с телефона и няма да има време за мен. Направих си закуска и седнах пред телевизора.

martin4eto0o
08-19-2011, 10:58
VI-От името на Мария




Когато се събудих реших,че ще отнеса телефона в някой сервиз и после ще отида при Ники. Облякох се и тръгнах. Човека в сервиза каза,че до довечера ще го оправи усмихнах му се и тръгнах. Като бях вече пред вратата на Ники не звъннах,а леко мушнах ключа, завъртях го,но беше отключено. Зарадвах се и тихичко отворих вратата. От вътре се чуваше смях, неговия и на някакво момиче.Спрях се и не бях сигурна дали искам да продължа по на вътре. Не знаех какво ще видя там и каква ли щеше да е поредната лъжа или оправдание. Но влязох правех бавни крачки и ги слушах как се забавляват. Разказваха си някакви неща от рода на помниш ли като бяхме еди къде си или помниш ли когато стана еди какво си. Заслушах се как момичето каза:
- Миналата година беше най-хубавият ми рожден ден. Целия ден прекарахме заедно и вечерта всички тези свещи беше страхотно.
-Радвам се,че ти е харесало - каза той. - Tази година може и по-хубаво да бъде.
О,боже!За какво говореше той?Да не би да забрави,че е с мене,а обещава по-хубави рожднни дни. Влязох в хола и едва не припаднах. Тя беше седнала а той беше сложил главата си на краката й, момичето прокарваше пръсти в косата му,а той галеше краката й които късата пола изобщо не криеха.
-КАКВО ПРАВИШ ? -развиках се аз.
Когато ме видя бързо се изправи и по обърканата му физиономия си личеше,че не знае какво да ми отговори. Поглеждаше в мен поглеждаше в нея и все още не можеше да ми отговори какво се случваше. В цялото това напрежение госпожицата най-нагло попита:
- Коя е тя?
- Ъъъ...
Докато той се чудеше какво да измисли аз още повече се нервирах и се развиках:
- Коя съм аз ли? Защо мълчиш кажи на момичето коя съм. Не можеш ли? Добре тогава аз ще й кажа - обърнах се към нея и казах:
- Аз съм гаджето му! А ти би ли ми обяснила какво правиш тука?
- Недей да й викаш – каза той.
- Даже и я защитаваш?
- Нищо не е направила.
- Това,че е тука нищо ли е?
- Недей да викаш не знаех,че той може да е с гадже – каза момичето
- Я не ми обяснявай какво да правя а се махай от тука по най бързия начин.
-Спокойно тръгвам си.
- ПО-БЪРЗО! - развиках се още по-нервирана.
Тя нищо не посмя повече да каже, грабна чантичката си и си тръгна. Останахме само аз и той гледах го с презрение и чаках да ми каже нещо, да обясни защо направи това...

tedsyto
08-19-2011, 11:25
Браво!Сутринта го прочетох цялото и това е причината,поради която се регистрирах :grin: Много ми харесва,а тоя Ники е егати глупака,много ме дразни гадното същество :D

zvezdiichkataa
08-19-2011, 21:10
По - нататък ... <3

martin4eto0o
08-19-2011, 21:44
Мълчахме си около 15 минути на края не издържах и започнах отново да викам:
- Благодаря ти,че забрави коя съм.
- Не съм.
- Тогава защо не каза,че съм ти гадже,бе?Или ти се искаше да не бях?
- Не е така.
- Ми хайде,скъпи,чакам те да ми обясниш как е.
- Ние просто си говорехме.
- Да чух много добре.
- Какво чу?
- Не си ти този,който задава въпросите. Искам да знам защо тя беше тука и защо опипваше краката й? Нали се разбрахме,че ще идвам днес толкова бързо ли забрави?
- Писах ти да не идваш.
- А писал си ми. Мъжа в сервиза каза,че съобщението било „ утре ще имам работа” . ТОВА ЛИ ТИ Е РАБОТАТА???
-Престани да викаш снощи написах да не идваш за да не се случи нещо като пред блока не знаех,че тя ще дойде. Ти като си разбрала какво съм ти написал защо дойде?
- Аз защо съм дошла ли? Ми сигурно исках да изчакам гаджето си да си свърши ''работата'' и да му направя изненада. Но за сметка на това той най-спокойно си лежеше в краката на някаква разказваха си весели спомени и когато тя го попита коя съм той забрави. Каква по-хубава изненада от това?
- Спри нищо не е станало.
- Отвратителен си.
- С нея се познаваме отдавна.
-Не искам да те слушам повече. Приключихме. Познавай се с когото искаш мен избягвай да ме търсиш.
-Недей да говориш глупости още утре ще се върнеш.
- На бас,че няма да се върна!
Когато казах това тръгнах към вратата, той тръгна по мен и застана на вратата за да ми попречи да изляза.
- Знаеш,че те обичам защо правиш всичко това?
- Пусни ме да изляза за да не го правя.
- Наистина ли искаш да си тръгнеш?
- Искам го повече от всичко на света.
Погледнах го в очите, погледна ме и той и така няколко секунди.
- Няма ли да се помръднеш най на края няма какво повече да правя тук.
Погледа ме още малко и се дръпна аз отворих вратата и бързо тръгнах към асансьора.В момента в който се скрих от погледа му имах чувството че съм съсипана. Вчера такива хубави неща, а днес какво!?Вече се излежаваше с друга и ми обяснява как ми бил казал да не идвам за да не ми се случи нещо. Та това което се случи малко ли беше?
Започвах да осъзнавам,че всички разкази за това как всяка вечер е бил с различна са истина. Карахме се заради бившата му а сега заради нова, различна. Защо трябваше да го прави? Ревлата в мен отново не се забави.Не исках да плача за него,не го заслужаваше. Но сълзите сами капеха от очите ми.Не знам дали за това,че беше с друга или осъзнавах колко много ще ми липсва като му казах да не ме търси повече. Бях толкова нервирана и тъжна едновременно вървях и се надявах да сънувам или това просто да ми се е привидяло. Да не беше истина.А той на всичкото от горе реши,че ще я защитава как можеше да е толкова нагъл? Прибрах се, заключих се в стаята си и не излязох доста време от там.

zvezdiichkataa
08-19-2011, 23:11
По-нататък .. <3

tedsyto
08-20-2011, 10:19
некст :smt007

martin4eto0o
08-20-2011, 10:32
Майка ми постоянно се опитваше да влезе,но без успех. Оставаше от другата страна на вратата молейки ме да изляза от там да й разкажа какво става или поне да хапна нещо. Аз нищо не отговарях, седях си сгушена в едно ъгълче и нищо не правех. Но тя не се отказваше и отново идваше с нови молби да изляза:
- Какво толкова правиш вътре? Излез най-накрая,притеснявам се вече.
Аз продължавах да мълча.
- Мария,ако не отвориш проклетата врата ще намеря начин и ще я разбия ако трябва!
Не ми пукаше какво говори тя.Нямах сила да се изправя и да й отварям.
- Момиче,кажи ми нещо поне да знам че още си вътре и че си добре!Марияяя, излез,бе,дете!
Как не й писваше да стои по цял ден и да блъска по вратата,толкова ли не разбира,че не искам да виждам никой? Когато видя,че на нея няма да отворя извика баща ми. И той като нея - отвори, излез, ела да ядеш. Но разбра,че няма да направя нищо и каза на майка ми,че когато реша ще изляза. Най-накрая нямаше никой всичко беше тихо и спокойно. На другия ден чух как някой звънна на вратата и след няколко минути майка ми блъскаше и викаше бясна:
- Излизай веднага от там знам всичко! Чуваш ли какво ти говоряя? Алекс беше тук преди малко и ми каза,че сте се скарали с Николай.Излез така няма да ти стане по-добре не трябва да се затваряш в себе си. Чуваш ли ме? Кога мислиш да се махнеш от тази стая?
Не й ли омръзваше да задава толкова много въпроси? За момент се спря,но ето че след няколко часа чух гласа на Александър:
-Мименце,отвори ми искам да те видя.
-Видя ли не говори - каза майка ми.
- Може ли да ни оставите за малко сами?
- Ще отида да напазарувам набързо докато ти си говориш с вратата.

martin4eto0o
08-20-2011, 18:36
И майка ми най-накрая излезе,а Алекс продължи:
- Хайде отвори ми искам да говоря с теб,а не със стените. Моля те. Знам,че ти е гадно,но те предупредих че той трудно ще се промени. И още повече знаеш с какво се занимава и е неконтролриуем всичко вече разбира и може. Не си мисли, че го защитавам,но след всеки ваш спор ако правиш така ще унищожиш вашите, помисли и за тях малко. Нямаш представа колко се притесняват. Хайде стегни се и ми отвори.
Отворих вратата погледнах го и тихо казах:
- Нямаш никаква представа какво ми е,ясно ли ти е?
Когато казах това тръгнах отново да затворя и да се отдам на самотата си,но Алекс хвана вратата,а аз нямах сили да се боря с него. Тръгнах към мястото на което се бях свила подпрях се на стената и бавно се спуснах на долу. Алекс дойде и седна пред мен на земята.
-Какво се случи? Пак ли заради бившата му?
- Неее,беше друга!
- Друга ли?
- Да друга.
- Коя?
- От къде да знам беше с дълги крака,на които той се излежаваше и я гледаше влюбено в очите.
- Сещам се.
- Познаваш ли я?
- Да.
- И каква е тя?
- Сигурна ли си че искаш да ти разказвам?
- Искам.
- Когато тренирахме още баскетбол тя беше мажоретка и след един мач е отишла в съблекалнята при него и са го направили. После тя не го е потърсила повече,а си е хванала някакъв друг и миналата година пак се засекли покрай рожденият й ден и пак са правили тяхни си работи.
- А значи за това е ставало въпрос.
- Какво искаш да кажеш?
- Чух я да казва колко хубаво си е изкарала миналата година и той и каза,че тази година можело и по-хубаво да си изкарат.
- Сериозно?
- Напълно.
- И ти?
- Не издържах, влязох при тях и се развиках. Тя най нахално попита коя съм аз, а той знаеш ли какво отговори?
- Че си му гадже?
- И аз се надявах да каже това,но само каза "ъъъ" и друго нищо.
- Не може да е истина!
- Защо мислиш че седях затворена толкова време. Всяка секунда връщах като на лента случилото се и се питах истина ли беше или някакъв глупав сън. Опитвах се да разбера защо го направи нали казваше,че ме обича или това си го казва на всички?
- Не е така и на мене ми е казвал,че те обича.
- Тогава защо?
- Защо не го питаш?
- Не искам да го виждам!
- Не ти ли липсва?
- Не можеш да си представиш колко много ми липсва...
- Сигурен съм,че и ти му липсваш.
- Съмнявам се. Бързо си е намерил коя да го утеши.
- Не говори глупости и ти знаеш,че те обича колкото и глупости да прави.
- Знам ли ?
- Обади му се.
- Няма!
- Не се инати,знам че искаш да си с него.
- Телефона ми е в сервиза след случката забравих да си го взема.
- Ще ти дам моя.
- Не искам. Няма да правя нищо защо той не се опита да ме потърси. Той е виновния не аз,да се опита да се извини поне.
- Ох,инатете се. До никъде няма да стигнете.
- Добре.
- Колкото искаш му се сърди,но ми обещай че повече няка да правиш такива изпълнения!
- Имах нужда да съм сама.
- И като си сама какво ще се промени? Повече се съсипваш заради ината си.
- Ама какъв инат,бе,аз ли съм виновна или той?
- И двамата сте магарета. Излез на някъде да се разсееш малко стига седя в този ъгъл.
- И къде да ходя?
- Приятелки нямаш ли?
- На последък малко ги позабравих.
- Сега ще си ги припомниш видях,че няколко седят на пейките долу защо не отидеш да ги видиш?
- Не знам.
- Хайде обличай се аз ще те чакам в хола. Ще отидеме да хапнеш нещо и после ще видиме приятелките ти.
- Добре.
Взех първите дрехи,който видях нямаше смисъл да се глася толкова. Нямаше за кого да се правя отново красива и сияеща. Вързах косата си и с Алекс излязохме.

zvezdiichkataa
08-21-2011, 09:11
Тоя Алекс е ебаси тъпия :D :D :D .. nexttttt :]]

SexyBarbie7777
08-21-2011, 19:06
Следващ :-)

martin4eto0o
08-22-2011, 16:07
zvezdiichkataa защо мислиш че е Алекс е тъп :D



Взех си солети и отидохме на пейките пред блока. Всички се зарадваха,че ни виждат, разказваха си разни случки и клюки,а аз хрупах солетките си и само ги слушах. Видях как майка ми се прибира от пазара си.Видя ме и тя,че съм на вънка и се зарадва че най-накрая съм се махнала от стаята. В далечината видях, че някакви момчета се приближаваха към нас. Когато дойдоха,Алекс хвана ръката на единя и се заговориха:
- Какво става? - попита Алекс.
- Всичко си става. - бъзикаше се другият. - Как така да излезнеш в нашия квартал?
- Наложи се.
Тогава момчето се обърна към мен и каза:
- Аз съм Боби.
Беше висок, русоляв и със сини очи. По принцип не харесвах такъв тип момчета, но той беше сладък по някакъв особен начин.
- Мария.
- Защо не сме се виждали до сега?
- От както се хвана с онзи Николай никой не можеше да я види! - каза една от приятелките ми.
Когато чух името му сърцето ми се сви и замълчах.
- Е, сега може би ще се виждаме по-често. Разбрах, че сте се скарали - засмя се Боби.
- Те за първи път ако се караха... - продължи едно от момичетата.
- Вие свои животи нямате ли си,че се месите в моя? - нервирах се аз.
- И без това не е за тебе - друго момиче се обади.
- Така ли? И коя си ти,че да решаваш кой е за мене и кой не?
- Остави ги не се ядосвай.- спря ме Алекс.
- Махам се за да можете да ме обсъждате на спокойствие.
- Чакай ме!Къде тръгна? - викна Алекс след мен.
- Няма нужда.Стой си при тях аз ще се разходя.
Остана на пейката онемял,а аз бързах да се махна от там. По едно време чух, че някой тича зад мен. Когато приближи бедз да се обръщам казх:
- Защо дойде казах ти да не идваш.
Тогава чух как Боби се смее зад мен.
- Каза на Александър да не идва,на мен нищо не каза.
- И за това реши да нахалстваш?
- Не се прави, че не искаш да дойда с теб - продължи да се смее той.
- И защо да искам?
- Защото ще ти бъде по-приятно ако си с компания.
- Ако ми е по-приятно сама?
- Ама не ти е.
- Защо си толкова сигурен?
- Стига ме разпитва просто не искам да си сама.
- Добре.
- Кажи сега за какво се скарахте с Ники?
- Сега ти ли ще разпитваш?
- Айде кажи ми,де,какво е направил сега?
- Като толкова искаш да знаеш върни се и попитай информираните.
- Те си измислят.
- Не ми се говори за това – казах аз и го погледнах сериозно.
- Толкова ли е зле?
- Не е от най-приятните неща.
- Да не го хвана с друга в леглото?
- Не беше в леглото.
- Леле,познах. И какво стана?
- Скарахме се и си тръгнах.
- И не я наби оная?
- Не,казах й да се маха.
- Ти не си добре!
- Може и така да е.
- И какво ще правиш сега?
- Нищо.
- Ще чакаш да дойде и да ти каже колко много те обича?
- Не знам.
Писваше ми от въпросите му. Исках да му залепя лепенка на устата и да не каже нищо повече. От една страна беше прав, но от друга ме съсипваше. Наистина исках да дойде, да ме прегърне отново и да забавиме какво се случи. Но нито той щеше да дойде, нито аз щях да забравя какво видях.

zvezdiichkataa
08-22-2011, 21:55
zvezdiichkataa защо мислиш че е Алекс е тъп :D

Ами не знам, супер сдухания ми е . :D Айде нататък .. <3

martin4eto0o
08-22-2011, 22:53
Но Боби продължаваше да разпитва:
- И от колко време сте заедно ?
- Не знам точно.Сигурно няколко месеца.
- Как няма да знаеш?Вие момичетата ако можете и една седмица ще празнувате,че сте с гадже.
- Ако не си забелязал,аз не съм като останалите.
- Има нещо такова. Останалите щяха да го зарежат при първия скандал,но ти си упорита и продължаваш да си с него.
- Ми сигурно го обичам.
- За няколко месеца и го обичаш ?
- Какво му е странното? – погледнах го аз учудено.
- Не ме гледай така,странно ми е.
- Просто се усеща.Не съм решила от днеска ще го обичам и готово.
Боби ме погледна и нищо не каза. Няколко минути вървяхме мълчаливо и разглеждахме дръвчетата,но така и никой нищо не каза. По едно време нещо хвана Боби и го събори на земята. Когато се обърнах видях Николай с каква ярост го удряше.
- Какво правиииш? – попитах стреснато аз,но той не ми обърна внимание. – Спри! Чуваш ли ме,престани!
Виждах как започна да тече кръв от всяко едно местенце по лицето му,а Николай не можеше да се овладее и да спре да го удря по този жесток начин.Опитах се да го дръпна,но той ме погледна сериозно и продължи с ударите. Виках му да спре да се махне от Боби,но не ме слушаше и всякаш повече се вбесяваше. Тогава от някъде се появиха други момчета и го изправиха,а той се дърпаше като обезумял за да продължи започнатото. Когато го погледнах за момент се сетих за тримата полицая около него,който се опитваха да го удържат и да го вкарат в полицейската кола,а сега други се опитваха да го озаптят. Обърнах се към земята и...
Нямах думи гледах и не знаех какво да направя. Лицето на Боби не се виждаше от цялата тази кръв. Нямаше сила да се изправи.Лежеше безпомощен на земята и едвам дишаше.
- Какво ти става бе? Щеше да го убиеш! – развиках се аз на Николай.
- Това ми беше целта.
- Ти добре ли си,бе?За какво трябва да правиш всичко това?
- Защото се занимава с тебе, а ти си си моя.
- И къде пише,че съм твоя? Никаква не съм ти и нямаш право да ми определяш на кого съм и на кого не съм.Аз да не съм някаква ваза,че да си ме разпределяш така?
- Няма да се занимава с теб!
- Аз може точно това да искам.
- Знаеш,че ще го довърша – усмихна се той нагло.
- Разбера ли,че нещо е станало с него няма да ме видиш повече.
- Ти така си мислиш.
- Я ме остави да си живея живота!Ти може да се занимаваш с коя ли не,а аз че съм тръгнала на някаква разходка вече и заплашваш,че ще довършваш хората.
- Обичам те!
- Ау,сериозно ли?
- Да.
- Ми да се беше сетил преди да легнеш на краката на оная.
- Беше грешка,стига.
- Грешка било.Май тогава не мислеше така. Даже много приятно ви беше,само аз от къде се появих да разваля всичко. Как може да съм такава?
- Спри и ела с мене.
- Никъде няма да ходя с тебе ще заведа Боби в болницата.
- Няма да ходиш никъде с тоя.
- И как ще ме спреш?
- Не ме карай да те вдигна и да те отнеса в колата.
- О,изобщо не те карам така,че се мръдни защото бързам.
- МАРИЯ!
- Няма я,оставете й съобщение – казах аз и с приятелите на Боби тръгнахме към болницата.

tedsyto
08-23-2011, 15:02
хмм..некст :arrow:

martin4eto0o
08-23-2011, 15:26
Когато отидохме лекаря беше потресен от гледката.
- Какво се е случило с това момче?
- Малко спречкване – каза един от приятелите му.
- Какво е това спречкване?Той не прилича на нищо.
- Ще се оправи ли ? – попитах аз.
- Ще направиме всичко възможно. Сестрите ще го измият, ще му включат системи и ще мине през рентген да видиме дали няма нещо счупено. Но като го гледам едва ли има нещо здраво.
Останах в болницата, приятелите му поседяха,но решиха че ще тръгват и останах сама в празния коридор. От време на време минаваше по някоя сестра поглеждаше ме и отминаваше. Не знаех колко е часът и не се сещах да погледна.Седях си и гледах напуканите стени и потъмнелия. По едно време мина лекаря на Боби изправих се пред него и казах:
- Какво става?Как е?
- А ти още ли си тука? Не е добре дишането му е затруднено и има доста счупени ребра, също така е загубил много кръв преди да го доведете.
Аз не знаех какво да кажа. Гледах уплашено и си мислех как за толкова кратко време Николай успя да го почупи толкова.
- Да се надяваме,че бързо ще се оправи – каза лекаря и си тръгна.
Аз седнах отново на старото си и изстинало място. На вън вече беше тъмно,а също така и целия коридор,в който седях. Имаше няколко почти светещи лампи и една която изгасваше и пак светваше. Бях като във филм на ужасите,само липсваше психопата убиец,който да ме преследва из цялата болница за да извади вътрешностите ми. Подпрях главата си назад на студената стена и за момент се сетих за случката как всичко беше спокойно за момент,а след две минути вече се чуваха ударите на Николай върху лицето и тялото на Боби и всичко беше в кръв. Уморена притворих очи,но с периферното зрение все още виждах примигващата лампа. Не съм усетила кога съм заспала,но усещах студа от течението по коридора. Въпреки,че беше лятото вечерите бяха много студени и в тази болница студа се допълваше с открехнатите и страховити прозорци.
По едно време усетих как някой ме докосва и говори нещо. Отворих очите си и видях една от сестрите.
- Добро утро,мила– каза тя и ми се усмихна.
- А заспала ли съм?
- Така сладко спеше че не ми се искаше да те будя но започнаха да идват хора и те гледат странно.
- Благодаря че ме събудихте.
- Защо не се прибереш в къщи да си починеш и пак ще се върнеш?
- Не мога да оставя приятеля си сам.
- Кой е ?
- Борислав.
- Гадже ли ти е? – попита тя отново с усмивка.
- Не приятел ми е.
- Той се стабилизира важното беше да изкара тази нощ от няколко часа започва да се подобрява. Ще се оправи спокойно.
- Благодаря ви.
- Хайде отиди да си починеш ние ще се грижиме за приятелчето ти.
- Ще изчакам да дойде някой от приятелите му и тогава.
- Добре както решиш.
Тя се изправи и тръгна да помага на хората а аз някак си се успокоих че Боби е по добре и има надежда да се оправи след всичко това

martin4eto0o
08-24-2011, 08:40
Седях си и гледах как снощния мрачен коридор сега беше съвсем различен и пълен с хора. Тъжни хора който идваха на свиждане при някой свой близък, идваха някак си тъжни но когато си тръгваха физиономийте по лицата им бяха различни, утешени че са видяли приятел или роднина. Разглеждах хората и по едно време видях познато лице. То беше на Марио – един от приятелите на Боби.
- Какво правиш тук? Кога дойде? – попита ме той.
- Не съм си тръгвала, че да идвам пак.
Той ме погледна учудено и каза:
- Тук си спала?
- Да
- Мислех, че ще се прибереш по късно. Защо остана?
- Не исках да е сам.
- Нямаше как да разбере, че е сам.
- Нищо. Исках да разбера как е.
- Казаха ли ти нещо или си мълчат?
- Лекаря каза, че е по добре. Дишането му се стабилизира и довечера ще пробват да му махнат апарата да видят дали ще диша сам. А една сестра каза, че ще се оправи и няма защо да се притесняваме.
- Това е добре.
- Да.
- Не искаш ли да се прибереш да се наспиш като хората на леглото си а не облегната на стена? Аз ще остана тук.
- Ще останеш ли?
- Да. Ходи да си починеш и като решиш пак ела. Той няма къде да отиде – засмя се Марио.
- Ще отида за час два до вкъщи и пак идвам.
- Недей да бързаш аз нямам работа.
- Благодаря ти.
- Няма защо хайде тръгвай.
Когато си тръгнах от болницата си помислих че съм далече от вкъщи и ще трябва да се кача на автобуса. Отидох на една спирка, изчаках и след малко дойде. Качих се и докато се возех усещах колко много ми се спи но не исках да заспивам там.

tedsyto
08-24-2011, 11:02
горкия Боби :(

martin4eto0o
08-24-2011, 19:40
Издържах докато се прибера когато влязох в нас майка ми ме чакаше отново с нервираната си физиономия и отново започна:
- Къде беше? Пак ли при Николай? Не стига че те съсипва това момче ти пак при него ходиш.
Когато каза името му имах чувството че заби вилица в сърцето ми. Не издържах и аз започнах да викам:
- Я спри да викаш!
- Не ми казвай какво да правя аз съм твоя майка и се опитвам да се грижа за тебе но ти не оценяваш нищо.
- Какво не оценявам изобщо не знаеш къде съм била.
- Няма къде освен при оня Николай.
- Спри да го повтаряш не съм била там.
- Не си била там? – учуди се майка ми и спря да вика.
- Не, не съм била!
- Тогава къде беше цяла нощ?
- В болницата.
- Какво ти се е случило? Има ли ти нещо? Какво е станало...?
- Ууууспокой се нищо ми няма на мене.
- Не ме лъжи кажи ми какво ти е?
- Нищо ми няма бе мамо не бях там заради мене а заради един приятел.
- Какъв приятел?
- Нали излязохме с Алекс и после дойдоха още няколко момчета и момичета и аз се ядосах и си тръгнах но едното тръгна след мен и не видя как пресича и го блъсна кола – не исках да й казвам какво точно се е случило, достатъчно беше развалила мнението си за Николай.
- Как така?
- Еми ето така беше се затичал и докато му кажа че идва кола той вече беше върху капака й. Почувствах се виновна че заради мен е станало всичко това и реших да остана там за да знам как е.
- И как е ?
- Снощи беше много зле но сега е по добре и ще се оправи.
- Защо не ми се обади да ми кажеш че ще останеш в болницата? – продължаваше майка ми с въпросите си.
- Защото телефона ми е още в сервиза. Оня ден бързах да се прибера и забравих да го взема.
- Ще си забравиш главата някой ден.
- Май така ще е най-добре – казах аз тихо на себе си.
- Какво каза? – попита майка ми.
- А нищо.
- Отивай да го вземеш че пак ще забравиш.
- Сега искам да се наспя.
- Ще отида аз да го взема но ще ти е за последно аз да ти събирам нещата.
- Супер си мамо айде лека нощ.
Отидох в стаята си мислейки първо да взема душ и после да лягам но седнах на леглото и възглавницата всякъш ме дръпна към нея. В момента когато главата ми потъна в меката възглавница веднага съм заспала. По едно време се събудих и видях на шкафчето до мен телефона ми и бележка под него. Беше от майка ми разбира се „В съседката съм ако мислиш да излизаш на някъде ми се обади!” ама разбира се че ще ти се обадя но предпочитам да ти напиша съобщение. Казах си аз и тръгнах към банята. Изкъпах се на бързо облякох си първите къси панталонки който видях и една от любимите ми лилави фланелки, грабнах пари от касичката обух маратонките си и тръгнах към болницата. Точно затварях външната врата и докато пишех съобщението на майка ми се бутнах в някого...

SexyBarbie7777
08-25-2011, 11:13
некст :)

martin4eto0o
08-25-2011, 12:12
Вдигнах очи и видях Николай.
- Бързаш ли за някъде? – попита ме той.
- Да бързам!
- За къде?
- Не те интересува вече.
- Толкова бързо ли ме забрави и ме замени с оня?
- Ха ти за една вечер ли ме забрави и ме замени с „оная” ?
- С никого не съм те заменил обичам те.
- И си мислиш че като ми кажеш това ще тръгна веднага с тебе ли?
- Не знам надявах се и ти поне малко да ме обичаш и да ми простиш.
- Надявал си се?
- Да.
- Аз на стената ли казах че я обичам или на тебе? Или вече и това го забрави както мене ме забрави?
- Спри да го повтаряш не съм те забравял.
- Тогава защо нищо не й каза когато те попита?
- Не знам ти влезе някак внезапно и...
- И не можа да си измислиш оправдание толкова бързо?
- Спри писенце обичам те.
- И аз те обичам но сега бързам мръдни се.
Тръгнах към асансьора обърнах се преди да се кача и казах:
- Ходи при дългокраката да не ти е скучничко.
Не го изчаках да ми отговори затворих вратата и слязох на долу.Когато стигнах в болницата бързах да се кача при стаята на Боби. Когато стигнах се спрях за малко и не знаех дали да продължа или да се върна. Пред вратата на стаята му се беше събрала огромна групичка от хора бяха неговите приятели, говореха си разни неща а сестрите който минаваха постоянно им се караха да бъдат по тихи. Но те изобщо не слушаха и продължаваха да си викат и да се смеят. Седях и ги гледах с усмивка колко са забавни и едва ли има нещо което би помрачило щастието им. В момента когато реших да си тръгвам защото нямах място там та аз познавах Боби от един ден а те са с него от деца, Марио някак си ме видя и се провикна от другия край на коридора:
- Здравей Марияяя.
Как ме видя? Мислех че никой няма да ме забележи в този бурен смях и ще си тръгна, но сега нямаше начин трябваше да отида.
- Здравей – казах му аз когато се приближих.
- Изглеждаш по добре. Наспа ли се?
- Успях да поспя благодаря ти. Как е Боби?
- Ще се оправи гнидата няма къде да ходи – каза едно от другите момчета.
Тези можеха да те накарат да се засмееш дори когато ти идва да крещиш от мъка.
- Казаха ли нещо ново? – питах ги аз.
- Махнаха му апарата за дишане по рано диша си сам. Вече е буден още ден два и що го изпишат.
- Ама как толкова бързо?
- Лекарите се притесняваха заради счупените ребра да не би някое да се е забило в белите му дробове. Но никое не е успяло да се забие и е добре. Ако искаш може да отидеш да го видиш нас не ни пускат защото сме щяли много да го натоварим с глупостите си – засмя се Марио. А след него и всички останали.

tedsyto
08-25-2011, 21:31
ощее

martin4eto0o
08-25-2011, 22:04
- Ще вляза за малко.
- Не бързай.
Влязох вътре и някак си се уплаших от системите спускащи се към ръцете му. Той ме погледна усмихна се и каза:
- Едно пиленце ми каза че си спала пред вратата.
- Ах това пиленце – засмях се и аз.
- Защо остана?
- Не знам чувствах се виновна че заради мене стана това и не исках да си тръгвам.
- Ще ти се карат.
- Какво имаш предвид?
- Ми гаджето ти ако разбере че идваш тука и най-вече че си спала в болницата.
- Не ми е гадже и вече е разбрал.
- Трябва да се пазиш.
- На мен нищо няма да ми направи ти трябва да се пазиш като излезнеш.
- Няма страшно.
- Остави Николай кажи ми как си?
- Боли ме като дишам но ще се оправя. Тия диваци отвънка какво правят?
- Не ги ли чуваш как се смеят?
- Чувам ги одеве даже пяха на сестрите.
- Имаш си страхотни приятели.
- И от тези страхотни приятели кой остана да спи в болницата? Ти дето ме познаваше от няколко часа.
- Ама сега са тука и те развеселяват нали?
- Развеселяват те.
- Много са забавни.
- Трябва да излезеш с нас някой път.
- Още си в болница а тръгна да излизаш, изчакай малко.
- Като се оправя ще излезнеш ли с нас? С мен?
- Като се оправиш ще видиме.
- Искам да ми обещаеш нещо.
- Какво?
- Че няма да спиш повече в болницата – засмя се той.
- Няма.
- Или ако толкова държиш ела при мене на леглото аз няма да ти направя нищо.
- Е снощи беше зле и не искаха да ме пуснат – засмях се и аз.
В последните дни не се бях смяла изобщо а днес всичко беше толкова забавно и весело.

tedsyto
08-26-2011, 09:46
историята ти измислена ли е или има и реални случки?

martin4eto0o
08-26-2011, 10:02
има и реални случки има и измислени защо

tedsyto
08-26-2011, 13:26
само питам :)

SexyBarbie7777
08-26-2011, 18:09
некст некст некст :) :) :)

martin4eto0o
08-26-2011, 18:11
Някак си забравях за малко какво се беше случило седяхме и си говорехме различни неща и времето мина неусетно. По едно време чух че телефона ми звънна. Беше майка ми.
- Пак ли ще спиш в болницата? – попита ме строго тя.
- Не – казах и аз като нямах никаква представа колко е часа.
- Ми погледни колко е часа кога мислиш да се прибереш?
- Колко е че ми се караш толкова?
- 11:00 ако не си забелязала.
- Сериозно? – учудих се аз.
- Напълно.
- След малко си тръгвам спокойно.
- Хайде да видиме колко малко ще е – и затвори телефона.
Боби ме погледна тъжно и каза, че „трябва да тръгвам за да си нямам проблеми”.
- Няма страшно на майка ми бързо й минава кара се за момента а после вече не помни.
- Утре ще дойдеш ли пак? – попита ме той.
- Ще дойда разбира се.
- Аз явно ще си те чакам тука – засмя се Боби.
Имаше хубава усмивка – присвиваше очите си а бузите му силно се бръчкаха от широката усмивка. Лицето му всякъш грейваше когато се усмихваше така.
- Ще тръгвам.
- Еми до утре тогава.
- До утре.
Усмихнах му се и аз и излязох приятелите му ги нямаше явно сестрите най на края са успяли да ги изгонят. Когато вече бях на вън усетих студа на мрачната нощ. В бързината съм забравила да си взема нещо връхно и вятъра галеше оголените ми рамена. Нямаше много хора на вън единствено колите се надпреварваха по улиците, някой забравяха да спрат пред червените светлини на светофарите, други търпеливо чакаха. Знаех че все още има автобуси и реших да почакам на спирката. След малко към се присъединиха още няколко човека личеше си че бяха леко пияни и нямаха представа какво се случва около тях. След малко и автобуса дойде качих се и седнах, след мен бавно се качиха и останалите. През целия път се смяха и си разказваха някакви неща в който нямаше никакъв смисъл но тях ги забавляваха. Дойде време да слизам. Прибрах се по най-бързия начин. Майка ми разбира се ме чакаше.
- Ако не ти се бях обадила?
- Стига мамо прибрах се.
- Няма стига! Ще се научиш на ред.
- Какъв ред не съм видяла изобщо колко е часа. Бяхме се заговорили с Боби и не съм забелязала колко тъмно е навън.
- Кой е Боби?
- Момчето заради което спах в болницата.
- Още ли е там?
- Да.
И бързо премести въпроса от това защо съм закъсняла на това как е момчето в болницата.
- Ще се оправи ли?
- Той вече е по-добре.
- Няма ли да го изпишат щом е по-добре?
- Не знам още нищо не казват за изписване.
- Дано по-бързо да го изпишат защото не е хубаво толкова време в болница – каза загрижено майка ми.
- Ще видиме.
- Хайде да си лягаме, че стана късно вече.
- Лека нощ мамо.
- Лека и на теб.

tedsyto
08-27-2011, 13:15
некст

martin4eto0o
08-27-2011, 14:54
Сутринта се събудих от силното блъскане по вратата. Станах да отворя и видях Алекс притеснен.
- Какво си се разтропал толкова рано?
- Ники го няма – каза задъхано той.
- Как го няма?
- От снощи го търся няма го.
Изтичах да взема телефона си и започнах да му звъня но телефонът му беше изключен.
- Може би има работа – казах притеснено аз.
- Щеше да ми каже ако заминава. Ти виждала ли си го?
- Вчера беше тук. Обясняваше ми отново колко ме обича и се надявал, че и аз го обичам. Надявал се разбираш ли?
- И не ти е казвал, че ще заминава някъде така ли?
- Не бързах и не съм го слушала.
Алекс се подпря на стената погледна към земята погледна към и си тръгна.
- Чакай къде отиваш?
- Прибирам се.
- Ако разбереш къде е обади ми се.
- Добре.
Затворих вратата и се върнах в леглото но вече не ми се спеше. Мислех си къде може да е отишъл Николай и какво ли прави. Липсваше ми толкова много а сега и изчезва – ще ме побърка това момче. Беше време вече да се оправям и да тръгвам към болницата да видя Боби. Когато отидох той отново се зарадва,че ме вижда но аз не бях така щастлива както предишните пъти и той веднага забеляза това.
- Не виждам хубавата ти усмивка – каза Боби и се усмихна като се надяваше да ме зарази с усмивка си и да започна и аз да се смея.
- Днес я няма – казах аз и гледах по бързо да сменя темата. – Ти как си?
- Аз се оправям тия дни ще ме изпишат, надявам се още утре но не се знае.
- Това е хубаво щом скоро ще се махнеш от тук.
- Не ми каза какво ти е. Случило ли се е нещо?
- Нищо ми няма преди малко се събудих и не съм се разсънила още.
- Не е само това. Николай ли ти направи нещо?
- Не! – отговорих бързо аз.
- Спокойно де питам само. Ще ме изядеш само като спомена името му.
Когато каза това усмивката на лицето му се скри и изглеждаше много сериозен. А аз просто си замълчах и обикалях с поглед стаята. По едно време Марио влезе в стаята и се развика без да знае, че съм там.
- Пич оня Николай е изчезнал на някъде – и започна да се смее. Затвори вратата и когато видя че Боби смени физиономията си един вид казваше „млъкни бе” се обърна и ме видя. – Я ти тука ли си?
- Както виждаш – отговорих му аз.
- Е извинявай не знаех, че си има гости.
- Какво знаеш ? – попитах го аз сериозно.
- Какво да знам? – опитваше да се измъкне Марио
- За това, че Ники го няма?
- Само чух че е изчезнал.
- Сигурен ли си?
- Да.
И в този момент телефонът ми звънна, това беше мелодията за съобщения. Когато погледнах видях името му- пишеше Ники. Зарадвах се, че е добре и усетих как усмивката бавно тръгва по лицето ми. „ Никой няма да те обича така както аз те обичам”. Когато прочетох това имах чувството че някой ме удари с нещо тежко. Седях и гледах в телефона препрочитах го отново и отново сещах се за моментите ни и за това колко много ми липсва и искам да го прегърна. Исках да ме обвие със силните си ръце и да не ме пусне никога повече. Нещо в мен ме караше да го искам повече от преди и не вдигах погледа си от телефона.
- Какво ти става? – попита Боби.
Аз вдигнах главата си погледнах Боби после и Марио и им казах:
- А... аз трябва да тръгвам – станах бързо и тръгнах към вратата.
- Къде ще ходиш? – провикна се Боби.
- Имам работа чао – не ги изчаках да кажат нищо затворих вратата и се затичах по дългия коридор. Излязох на вън и за момент не знаех какво да правя но след секунда краката ми вървяха в някаква посока. След дълго ходене се озовах пред блока на Ники видях входа му и се затичах на вътре. Когато бях вече пред вратата му започнах да звъна но не ми отвори. По едно време се сетих, че имах ключ от тази врата извадих го и се опитвах да отворя но без успех. Ключалката беше сменена. Опитах пак но нищо не ставаше. Звъннах пак и се заслушах за някакъв шум зад дебелата врата, но нищо не помръдваше от другата страна. Не знаех какво друго да направя и си тръгнах явно наистина не си беше в къщи. Опитах се да извикам асансьора но беше зает и трябваше да изчакам. След секунди спря точно на същия етаж и от него се показа момиче с красиви сини очи, начупена кестенява коса и изглеждаща доста добре. Не знам защо но нещо ми подсказваше в коя врата ще влезе и реших да изчакам и да се убедя. И бях права тръгна направо към неговата врата извади ключовете си за разлика от моя нейният пасваше идеално на ключалката. Преди да влезе реших да си поговоря с нея.
- Ьхьььмм извинете Ники в къщи ли си е? – нямаше как да привлека вниманието й по друг начин и реших да се закашлям леко.
Тя се обърна огледа ме от глава до пети усмихна се и каза:
- Няма го. Нещо да му предам?
- Предай му че едно заблудено момиче го е търсило, той бързо ще се сети – и тряснах вратата на асансьора.
О боже какво си мислех, че след едно съобщение всичко ще се промени. Как може да съм толкова глупава? Вървях и се възмущавах и по едно време чух някой да вика. Обърнах се и видях онова момиче. Мен ли се опитваше да викне...?

martin4eto0o
08-28-2011, 19:06
Гледаше ме и бързо се приближаваше. Реших да я изчакам да видиме какво толкова има да ми каже, как може да е толкова нахална?
- Не се запознахме – извика тя.
И за какво трябваше да се запознавам с поредната му. Нервите ми не издържаха и едвам държах устата си затворена преди да започна да й говоря колко много искам да се запозная с нея.
- Ти сигурно си Мария? – продължи тя като не забелязваше явно колко съм ядосана.
- Да – усмихнах се с презрение.
- Аз съм Яна – усмихна се широко тя и подаде ръката си към мен.
Яна ли каза. Това име ми беше много познато. Николай беше споменавал някаква Яна...
- Аз съм сестра му – реши да ми помогне тя.
Точно така Яна беше сесрта му. О колко съм глупава.
- Мария – подадох и аз ръката си към нейната.
- Защо си тръгна толкова бързо?
- Помислих те за някоя друга.
- Да не си помисли, че съм му гадже? – засмя се тя.
- Нещо подобно – казах виновно аз.
Тя започна да се смее с глас.
- Искаш ли да се качиш и ще си поговориме да не сме на средата на улицата – каза тя продължавайки да се смее.
- Ще се кача за малко.
Върнахме се обратно. Когато влязох и усетих аромата на парфюма му изтръпнах. Беше изключително опияняващ, вървяхме из коридора и толкова спомени минаха през главата ми. А когато видях вратата на стаята му исках да вляза вътре а той да ме чака на голямото легло, да ми се усмихне по неговия прекрасен начин, да ме прегърне и да не мисля за нищо друго. Исках отново да усещам как бие сърцето му когато ме прегръща, искам целувките му, искам го целия.
- Ще пиеш ли нещо – каза сестра му и спрях да мечтая.
- Не исках само да видя дали Ники е тук.
- Няма ли го?
- Вчера се видяхме за малко. Скарахме се отново и от тогава никой не го е виждал.
- Е аз не съм го виждала от месец – засмя се тя.
- Как от месец? - учудено я попитах.
- Обичам да пътувам и не се задържам дълго на едно място. А и с него се караме за всичко и гледам да сме по-далече - пошегува се тя. - За това чакам да му стане мъчно и тогава се прибирам.
- Бързо ли му домъчнява?
- Много бързо. След два дни ''сестра ми айде прибирай се'' а аз го мъчех повече време. Но от скоро спря да нахалства и не се сещаше толкова често и мисля, че знам каква е причината- погледна ме сериозно за момент, но после пак се засмя.
Толкова много си приличаха. Усмивките им бяха еднакво зашеметяващи и чаровни, очите също така сини като неговите.
- На последък не ми се е хвалил като преди къде сте ходили и какви щурутийки сте правили.
- На последък само се караме нищо друго не правиме.
- Защо? Какво е направил пак лудия ми брат?
Какво да правя седнах и разказах всичко – как съм го видяла с друга,как преди това се карахме заради бившата му, как се е сбил с Боби. Яна ме гледаше и не можеше да повярва.
- Ама ти сериозно ли? – питаше ме тя.
- Сериозно.
- И сте се карали заради бившата му!?
- Да.
- Онова мургавото същество ли?
- Не беше особено бяла.
- Ау тая колко я мразех.
- Защо?
- Ники искам вода и Ники тича за вода, Ники гладна съм и Ники носи ядене, Ники искам парцалки от мола и Ники цял ден не може да излезе от мола защото принцеската нищо не можела да си хареса. Един път ме накара да отида с тях, че му било скучно, аз щях да се побъркам а за него не знам. Ужасна беше!
- Е като ги видях не беше особено засегнат от всичко това което ти ми разказа.
- Не мога да повярвам, че е направил всичко това.
- И аз не можех докато всичко това ставаше пред очите ми.
- Ще го пребия само да се прибере – каза Яна сериозно и тръгна към кухнята.
Тръгнах и аз след нея и забелязах как бързо започна да изважда някакви продукти от торбичките с който беше преди да тръгне по мене. Личеше си колко нервирана беше и как нищо хубаво не чакаше Ники когато се прибере.

tedsyto
08-29-2011, 22:44
некст

martin4eto0o
08-31-2011, 19:27
-Спокойно някой ден ще се оправи.
- Как ще се оправи? Говореше ми колко много те обича и едва ли ще намери друга като тебе, колко хубаво сте си изкарвали и какво ли още не, а после какво прави?
- Това и аз се питах.
- И пак идваш да го търсиш?
- Липсва ми прекалено много и одеве ми написа съобщение от което ми стана някак си странно. За момент не знаех какво да направа, да изключа телефона си и да оставя всичко така или да изтичам и да му кажа, че го обичам. И както виждаш избрах второто, но него го няма.
- Какво ти написа толкова? Ако не е тайна де.
- Написа, че никой няма да ме обича така както той ме обича.
Тя ме погледна някак си тъжно, но нищо не каза и продължи да реди покупките. Реших, че е време да си тръгвам.
- Ако искаш ела пак някой път – каза Яна.
- Ще мина някой път за малко.
- Е защо за малко?
- Не искам да ти преча.
- Не говори глупости приятно ми е да си говоря с тебе – засмя се тя.
- Утре може да мина пак.
- Ще те чакам.
Взехме си довиждане и си тръгнах. Беше приятно момиче, а факта че я помислих за някоя от поредните му бройки ме караше да се смея сама. Когато се прибрах нямаше никой в къщи. Включих компютъра и видях че имам съобщение във Фейсбук. Беше от Михаела – тя беше колежка на Ники. Описваше я доста странна и страшна и не можех да си обясня защо ми е писала като никога не съм се надявала на такова нещо и то от нея. Беше красиво момиче с черна коса и сини очи, не много висока но имаше уникален вкус за обувки. Когато отворих съобщението й имах чувството че някой ме стисна за гърлото и не можех да си поема въздух. „Съжалявам че точно аз трябва да ти го кажа обаче казаха че са го застреляли”. Не знаех ако й пиша дали ще ми отговори ,не на истина не знаех какво да правя блокирах тотално. До вчера се карахме а сега тя ми казва, че е мъртъв, това не можеше да е истина. Реших най на края да й пиша, питах я дали е сигурна. Не очаквах толкова бързо да ми отговори. Каза, че са ги изпратили в Русия и снощи са се стреляли и на края са се събрали тези дето са останали обаче него го е нямало. Попитах я дали никой нищо не е видял но тя каза, че другите са били повече както винаги и никой нищо не е видял... Замълчах си просто вече не знаех какво да й кажа и имали нещо за казване. След няколко минутки тя отново ми писа „ Ще се появи от някъде спокойно” . Първо ми казва застрелян после се надява да се появи. Как ли щеше да стане това? Слез секунда сълзите се стичаха по лицето ми, седях на стола нямах сила да се преместя или да направя каквото и да е. Какво щях да правя сега без него?

SexyBarbie7777
08-31-2011, 20:04
некст :) :) :) :)

zvezdiichkataa
09-02-2011, 20:27
Напред ! :smt007

mMemories
09-06-2011, 16:50
Това е най яката и дълга история която съм чела....с нетърпение очаквам некст-а ..... :-) :-) :-)

tedsyto
09-10-2011, 17:34
няма ли да има некст? :(

martin4eto0o
09-13-2011, 22:26
Защо не ми каза, че ще заминава вчера? Можеше да е по различно, поне последният ни разговор да не беше такъв. Опитвах се да сдържам сълзите си, но не можех. Усещах как бързо минават през бузите и падаха някъде на бюрото. Седях така доста време, след малко телефонът ми звънна, беше Алекс.
- Какво става, нещо ново? – попита ме той.
Аз не успях нищо да кажа заради развълнувания си глас от сълзите. Не можех да си поема въздух за да му отговоря.
- Мария чуваш ли ме?
- Да... – казах тихо.
- Какво ти е? Случило ли се е нещо?
- Убили са го... – в този момент усетих как горещите сълзи се спускаха по вече мокрите ми бузи.
- Какво? Кого са убили?
- Ники.
- Не се шегувай това е сериозно – каза той някак си на шега.
Той наистина ли каза това? Аз едвам дишах и не намирах смисъл в нищо вече а той си мислеше, че се шегувам и то точно с това.
- Не се шегувам бе идиот. Няма го разбираш ли? Не успях дори и да му кажа, че го обичам а ти ми викаш не се шегувай нямам думи... – казах това и затворих телефона.
Изключих го, хвърлих го на бюрото и тръгнах към леглото. Легнах, гушнах една възглавница и всички плюшени играчки около нея и сълзите ми започнаха все по бързо да напояват всичко около мен. Защо трябваше да се случва така? Как ще успея да продължа? Можеше да се караме, но го обичах повече от всичко останало, а дори не успях да му го кажа.
Постепенно започнах да усещам умора и силно ме заболя главата. Много пъти съм плакала, но този път не беше като останалите. Този път всичко беше различно. Очите ми явно не издържаха и сълзите започнаха бавно да намаляват, гледах в прозореца спомнях си секунда по секунда всеки момент прекаран с него, отново и отново. Сещах се за думите му, за закачките, за това как сладко ми казваше „Обичам те” и как спореше, че ме обича повече. Страшно обичах да усещам как се усмихва докато ме целува или как идваше зад мен, обхващаше ме с ръце, леко ме притискаше към себе си и целуваше врата ми. Познаваше ме както никой друг, знаеше как да оправи настроението ми или какъв шоколад обичам. Понякога се изумявах колко много неща знае за мен. Но беше хубаво да знам, че се интересува въпреки глупостите му.
На вън вече беше тъмно, милиони звезди всякаш гледаха в моя прозорец, виждах как луната бавно се преместваше а някога през нощта напълно изчезна. И тя реши да ме остави останаха само малките светлинки на огромното небе. Не можех да заспя, поглеждах през прозореца, после обръщах поглед към едно листче на бюрото – оригами. Ники ми направи лебедче от касовата бележка в едно кафе. Направи го и реши да го изхвърли, но аз исках да ми го даде. Спорихме дълго време, че щял да ми направи ново и по-хубаво ама аз си исках точно това. На края не издържа на нахалството ми и го даде. Въпреки,че беше малко смачкано от цялото боричкане аз го запазих и остана на видно място върху бюрото ми. Такова смачкано и самичко точно както се чувствах аз в момента...

tedsyto
09-14-2011, 17:20
чакаме некст

martin4eto0o
09-16-2011, 23:05
На вън започва да става светло, аз не мърдах от леглото. Нямах никакво намерение да го правя. Обаче след няколко часа на вратата се звънна. Защо по дяволите бях сама и нямаше кой друг да отвори? Наложи ми се да стана, за момент когато се изправих главата ми се замая и се залюлях. Тръгнах бавно а през това време се звънна още няколко пъти. Кой ли беше толкова нетърпелив и не можеше да изчака няколко минути докато отида до вратата? Когато най после отворих първото нещо което видях беше една голяма усмивка. Когато погледнах по-хубаво видях, че беше Боби. Аз бях като пребита а той преливаше от щастие, когато ме видя как изглеждам бързо свали усмивката си и каза:
- Какво ти се е случило?
- Нищо.
- Няма да си тръгна докато не ми кажеш!
- Как разбра каде живея?
- Познавам много хора. Не сменявай темата. – погледна ме сериозно той.
- Не съм спала цяла нощ това е.
- Какво се е случило?
- НИЩО! – вбесявах се от едни и същи въпроси.
- Не мисля така. Пак ли нещо с любимия ти Николай? Така изхвърча вчера даже не успях да ти кажа, че ще ме изписват днеска.
- Ето нали сега ми казваш.
- Исках да излезеш с мен на разходка в парка – каза той и о тново се усмихна.
- Не ми се излиза! – казах бързо аз.
- Моля ти се.
- НЕ! Като ти кажа нещо кажи добре и не го повтаряй толкова пъти!
- Леле какво се е случило с теб?! Оня ден се смяхме, шегувахме се, забравихме за времето, а сега все едно не си ти. Всякаш...си друг човек. – каза някак си тъжно той.
- От оня ден до днес много неща се промениха, включително и аз.
- Еми хубаво. Аз ще трагвам тогава, радвам се, че те видях – обърна се и си тръгна.
- Чао – затворих вратата и тръгнах към стаята си.
Върнах се в леглото а главата ми още беше замаяна. Вече усещах умората от това, че не спах цяла нощ. Очите ме боляха и сами искаха да се затварят. Нямах сили да ги задържам отворени и съм заспала. Сънувах ужасни кошмари. Чувах изтрели и виждах как чеовек без лице убива мойто момче. Събуждах се от последния изтрел който го пронизваше. За момент се оглеждах и си казвах, че е само лош сън, но беше толкова истинско. След това отново се отпусках до плюшените играчки и заспивах за секунди.

martin4eto0o
09-17-2011, 16:28
На другия ден когато се събудих не знаех колко е часа. Мислех че още е рано и не бързах да ставам, но по едно време майка ми отвори леко вратата. Когато видя, че не спя започна с лекциите.
- Няма ли да се сетиш да ставаш вече?
- Може ли да не започваш от сутринта със скандалите?
- Каква сутрин то е два и половина госпожичке.
- Как два и половина?
- Еми така чудех се дишаш ли не дишаш ли?
- Сигурно щеше да е по добре ако бях спряла – казах си аз тихо.
- Спри да си говориш сама и ставай!
- След малко.
Тя ме погледна всякаш ми казваше „Ставай веднага” и излезе. Аз взех телефона от бюрото си и го включих. За секунда получих няколко съобщения за пропуснати повиквания от Алекс. Беше ми писал и като си включа телефона да му се обадя но нямах това желание и отново изключих телефона за да не успее той да ми се обади. Щеше да ме разпитва, щеше да ми стане още по-гадно. Станах и тръгнах да си взема душ, облякох се и в момента в който излязох от стаята майка ми продължи да вика. Не исках да я слушам и излязох на терасата. Беше слънчев и красив ден, децата тичаха и се забавляваха. Видях и любимите си „приятелки” на пейката пред блока и няколко момчета около тях. За момент си помислих как горките издържат да седят там при тях и да слушат непрестанните им клюки и измислици. По едно време разбрах, че момчетата са Боби, Марио и още двама който не познавах. Боби се завъртя с толкова отчаяна физиономия към другите двама, че по погледа му личеше желанието за самоубийство. След малко се обърна и към терасата ми, не знам защо но преди да погледне леко се дръпнах за да не ме види той а аз него да успея да го виждам. Толкова тъжно погледна. В този момент се сетих за вчера, как ми се радваше а аз как го изгоних. Дали ме чакаше да изляза и заради това да е пред моя блок с тези клюки? В този момент успях да чуя едно от момичетата да казва:
- Гълъбчета ли търсиш Боби?
- Не – каза бързо той.
- А явно едно определено на което терасата му е от тази страна? – засмя се нагло тя.
- Ей вие всичко ли знаете?
- Май така се очертава – когато каза това всички други момичета около нея се засмяха.
- Браво на вас – каза вече нервиран Боби.
- Не я чакай да излезе няма да е скоро.
- Защо?
- Нейничкият пак го няма. Сигурно си страда за него – продължи да се смее тя.
Когато чух това страшно много се нервирах, но продължих да слушам какво още може да измислят.
- Вие от къде разбрахте? – попита я Боби.
- Нали ти казах, ние всичко знаем.
- И какво друго знаете?
- Че може и да не се върне повече.
- Как да не се върне? – явно Боби не разбра тя какво имаше предвид.
- Ако не ти бие сърчицето ти ще се върнеш ли някъде бе сладък?
- Ти... сериозно ли говориш?
- Да котенце.
Боже идваше ми да скоча през терасата върху нея и да я удуша. Как знаеше всичко? И го разказваше на всички. Чувах псикливия й глас да продължава да говори глупости и не издържах.

mMemories
09-18-2011, 09:30
некст :arrow: :arrow:

martin4eto0o
09-18-2011, 10:37
Минах през кухнята майка ми докато успее да ме пита къде отивам вече бях затворила вратата от външната страна. Слязох долу и когато ме видяха всички млъкнаха. Само видях как Боби леко се усмихна, явно се радваше че съм излязла, но някой други не се радваха като него.
- Я здравей – каза момичето с многото информация.
- Я здрасти. Нещо ми се струваш изненадана, какво ти е?
- Нищо ми няма. Просто не очаквах да излезеш – каза тя и ме гледаше объркано.
- И защо да не изляза?
- Не знам може би да си имаш проблеми, не съм те виждала тия дни.
- Моите проблеми не са твоя работа. И нямаш никакво право да ги разказваш на ляво и на дясно.
- За какво говориш? – правеше се тя, че не разбира.
- За какво говореше ти преди малко миличка? Я бързо се сети.
- Ама...аз...какво съм казала?
- Да не съм те чула повече да споменаваш и думичка за мене и още по малко за Николай. И би ли ми обяснила кой по дяволите ти казва тия неща?
- Аз сама си ги разбирам.
- Кажи ми че губя търпение бе.
- С Алекс... се видяхме вчера.... и той .... – започна да се притеснява тя.
- И той каквооо?
- И той спомена нещо такова.
- Алекс значи. Другия път като го видиш му кажи много поздрави от мене и да забрави да ми се обажда. РАЗБРА ЛИ ?
- Разбрах, спокойно де не викай.
- Не ми обяснявай!
Погледнах към Боби и го попитах:
- Тръгваш ли с мене или тука ти е по интересно?
Той без да се замисля се изправи и тръгна с мен. Вървяхме и си мълчахме. Не знаех какво да му кажа и как да му се извиня за вчера, а той явно не зинеше как да ме пита дали това е истина. Продължавахме да вървим и не се стърпях в момента в който се обърнах към него и той се обърна към мен. И двамата тръгнахме да кажем нещо от което никой нищо не разбра но после той се засмя и каза:
- Давай първо ти.
- Извинявай за вчера – казах това и погледнах виновно към земята.
- Няма нищо разбирам, че ти е било тъжно. Ако е истина това де.
- Истина е ...
- Съжалявам – каза Боби и ме погледна.
- Аз още повече.
- Ще се оправиш. Аз ще ти помагам ако искаш.
- Да ми помагаш ли, за какво?
- Ако ти е тъжно ще съм при теб да споделиш или да се разсееш с нещо. Този жест когато спа в болницата заради мен няма да го забравя, и искам да се реванширам по някакъв начин. Не, че ще успееш да го забравиш това, но поне малко ще се опитвам да те занимавам с хубави неща.
- Няма нужда да се занимаваш с мен, аз съм си депресия така, че не очаквай бързо да ми мине.
- Нямам нищо против.
Нищо не му казах и продължихме да вървим

tedsyto
09-19-2011, 16:56
некст

martin4eto0o
09-19-2011, 17:30
По едно време предложи да седнем на една пейка, не бях забелязала, че сме в парка. Онзи парк в който беше първата ни среща с Ники. Помня как се беше подпрял на едно дръвче с ръце в джобовете и гледаше толкова омайващо. Още нищо не знаех за него а го обикнах от пръв поглед. Усещах как сълзите отново напираха в очите ми. Наведох се на долу за да не ме види Боби и видях върху една от дъските на пейката Н+М в този момент се сетих за историята на тези букви и заплаках без да ме интересува кой може да ме види. Бяха нашите букви, Ники издълба с ключовете си моята буква, а аз издълбах неговата когато седяхме тук. Дълбахме ги около два часа за да ги направим перфектни и красиви. Това беше нашата пейка а сега седях с Боби на нея. Не можех да повярвам, че на истина е тя и как от толкова много пейки в парка точно на нея седнахме.
- Какво ти е Мария? – уплашено ме попита Боби.
Аз не успях да му кажа.
- Какво се случи? Говори ми.
Отново нищо не му казах а само му показах буквите. Той ги погледна и леко поклати глава един вид, че се е досетил защо съм в това състояние. В продължение на няколко минути не можех да се успокоя и Боби сложи една си ръка около мен и се опита да ме успокой. За момент усетих, че наистина иска да се погрижи за мен но аз леко се отдръпнах и изправих главата си. В момента в който избърсах сълзите си и вече не виждах замъглено не знам защо, но нещо ме накара да погледна към покрива на блока отсреща. Гледах и не вярвах. Можеше да не виждам прекрасно но Ники щях и на луната да го позная. В първия момент си помислих, че сигурно ми се привижда. Нали го бяха убили как сега беше на покрива? Но в следващия видях как фигурката се наведе и когато се изправи имаше оръжие в ръцете. Изправи го и приличаше на снайпер. Подпря го на рамото си и зачака няколко секунди. Вече бях убедена, това беше Ники. Докато успея да се обърна и да кажа на Боби да се наведе и да се пази той вече беше с дупка в челото. Нищо не се чу освен детския смях който се носеше из парка. Аз не посмях да мръдна, гледах го как седи до мен а от дупката в челото му изтичаше страшно много кръв която за секунди направи лицето му червено и не знаех какво да правя. Обърнах се отново към покрива, но там вече нямаше никого. Изправих се бавно и тръгнах в първата посока която видяха очите ми. Минавайки покрай една кола нещо ме накара да се погледна. И добре,че се обърнах анцуга ми беше в кръв. Паникьосах се и бързо го съблякох, свих го на
кълбо и забързах крачките си за да успея по-бързо да се махна от парка. Вървях без да се обръщам, почти тичах и стисках горнището си. Отдалечих се достатъчно, че да забавя малко и да си отдъхна, но в този момент чух силни писъци идващи от към парка. Отново не се обърнах защото не исках да виждам пак тази гледка. Ходих дълго време за да съм сигурна, че ще съм достатъчно далече от всичко което се случи преди минути. Озовах се в друг по малък парк с две три пейки покрити от дебелата сянка на многото дръвчета над тях. Седнах на най-отдалечената, оставих кървавия си анцунг до мен и се облегнах назад. Качих краката си плътно до мен на пейката и обвих ръце около тях, подпрях глава на коленете си не знаех за какво по на пред да мисля. За това как Ники се оказа жив или за дупката в челото на Боби. В главата ми беше пълна бъркотия и още не можех да осъзная това един от онези лоши кошмари ли беше или се случи на истина...

tedsyto
09-19-2011, 18:08
:shock: това беше брутално

martin4eto0o
09-19-2011, 18:44
прекалено ли :(

tedsyto
09-19-2011, 18:51
в рамките на допустимото :D давай нататък

martin4eto0o
09-19-2011, 19:31
VII От името на Николай


... Всичко беше много трудно, но все пак успях да намеря пари и да се прибера. Добре, че взех фалшивите си документи преди да отидеме на срещата с руснаците. Наложи ми се да пребия няколко човека за да си осигуря достатъчно пари за самолет. Другите вече бяха заминали и останах сам, да спя където намеря но успях и се прибрах. Първото нещо за което си помислих когато се качих в самолета беше, че веднага щом пристигна исках да потърся Мария и да и кажа колко съжалявам за всичко и исках пак да е с мен, да мога да съм с нея по цял де, да чувам смехът й, и сладко да ми казва че ме обича. Когато пристигнах минах на бързо през вкъщи, зарадвах се на сестра си но нямах време сега за нея. Преди да изляза тя ми каза:
- Това беше в пощата оня ден – и ми подаде някакъв плик без марка или адрес.
Взех го и бързо го отворих. Вътре пишеше, че трябва да отнеса един снайпер на момче в главната къща. Помислих за секунда какво да направя и тръгнах към моята стая. Наведох се до леглото и грабнах дългото куфарче със снайпера вътре. Отворих го, огледах всичко дали е там и всичко си му беше наред. Щракнах отново закопчалките и тръгнах да излизам. Сестра ми погледна в мен и в куфарчето и нищо не каза. Взех колата от гаража, любимото ми Ауди R8 и тръгнах към апартамента на Мария. Помислих си че първо ще мина да я видя и някога после ще им отнеса оръжието и без това не знаеха че съм жив за това нямаше смисъл да бързам. Когато вече бях пред блока й слязох и тръгнах бързо към входа. През това време минавайки покрай пейката с нейните познати забелязах, че ме гледаха изключително изненадани. Влязох във входа и видях че асансьора е чак на последния етаж нямах време да го чакам и затичах по стълбите. Прескачах ги по две или три и стигнах бързо пред вратата й. Звъннах един път никой не отвори. Звъннах още няколко пъти пак нищо. Явно нямаше никой, тръгнах обратно на долу. Когато излязох на вън отидох до колата и се подпрях за няколко минути да помисля къде ли може да е отишла за да я изненадам. Тя не ходеше почти никъде и щом я нямаше при останалите момичета на пейката нямах представа къде е. Реших, че ще се разходя и после пак ще се върна. Качих се в колата и тръгнах. Возих се известно време и изведнъж настъпих рязко спирачката и се заковах на място. Зад мен от другите коли започнаха да титкат и ядосани шофьори да ми викат, но нищо не ме интересуваше седях, гледах и не можех да повярвам на очите си. Мария беше на нашата пейка с друг. И не с който и да е а с онзи глупак който пребих. Какво толкова му харесваше? Стоях на средата на улицата и гледах как други се радва на моето момиче. На нашата пейка с наще букви, толкова бързо ли забрави хубавите ни моменти в този парк, че реши да дойде с друг. По едно време тя се наведе на долу и заплака. Дали той не й каза нещо с което я накара да се почувства зле? Но в момента в който Борислав приближи ръката си до нея и я прегърна щях да откача. Обърнах се на зад и в този момент видях куфара със снайпера. Паркирах колата в една градинка без да ми пука колко цветенца съм смачкал и се качих на покрива на първия блок който видях в близост до парка. Когато се качих пред мен се изправи стара дървена врата прикачена с тънка верига. С цялата си ярост изритах врата и тя за секунди се отвори, веригата се разхвърча и на парченца из попада на земята. Огледах се къде са и бързо ги намерих , наведох се да взема снайпера и когато приближих мерника до окото си вече ги виждах още по добре. Мария гледаше към мен въпреки, че не можех да си обясня как ме е видяла. После леко се завъртях и лицето което виждах през мерника вече не беше нейното а на приятелчето й. Помислих къде да го застрелям и на края си харесах голямото му чело, застанах по-удобно, прицелих се и стрелях. Снайпера беше със заглушител и нищо не се чу. Загледах се какво ще стане и видях как кръвта започна да блика от раната на челото му а Мария беше шокирана. Преди да успее да се обърне поставих оръжието в куфарчето и тръгнах бързо на долу. Когато вече бях пред входа на блока се огледах към парка, но единственото което видях бяха многото хора събрали се около пейката. Някой звъняха на полиция, другите на бърза помощ може би, не знам и не ме интересуваше Мария не беше там. Качих се в колата и пак тръгнах и видях Мария как стиска горнището си и тича. Карах след нея, тя дори не забеляза. Седнана една пейка и личеше по физиономията й, че беше много объркана. Реших да й кажа здрасти все пак се прибрах заради нея. Тя ме видя как слизам от колата и в този момент заплака....

sunnydays
09-20-2011, 00:23
Тоя Ники е психопат. :D

tedsyto
09-20-2011, 13:03
Тоя Ники е психопат. :D

+1 8-)

tedsyto
09-27-2011, 19:23
next :(

reni7o0o
10-02-2011, 10:46
:( хайдееее кога ще пуснеш продължение... направо почнах да го сънувам тоя разказ :D

martin4eto0o
10-02-2011, 18:14
. Гледаше ме как се приближавам към нея а все едно гледаше призрак. Застанах пред нея и я попитах дали ще има място и за мен на пейката, тя нищо не каза само леко се премести и продължи да мълчи.
- Та значи аз съм умрял и ти веднага тръгваш с тоя? – продължих аз с въпросите.
Тя мълчеше. Не знаех какво да я питам за да ми отговори нещо. Гледах я а тя подпряна на колената си не помръдна поглед от земята.
- Няма ли да ме погледнеш поне? Не се ли радваш, че съм жив? Или ти е жал за оня боклук?
- Защо трябваше да го правиш? – попита ме тя без да ме поглежда.
- Защото той ще ни пречи цял живот. А аз те обичам и искам да си само моя.
Когато казах това тя ме погледна със странен поглед и каза:
- Аз на ваза ли ти приличам, че да определяш на кого ще съм и на кого не?
- Караш ме да си мисля, че за оня ти е по-жал от колкото за мене!
- Не знам какво ми е, но не трябваше да става така. Опитваше се да бъде приятел разбра, че са те убили и ...
- И реши веднага да се намести и да се прави на мил и грижовен за да те омагьосва докато ти е тъжно- казах аз без да я оставя да довърши.
- Нямаше нужда да става такааа! – започна да вика тя.
- Късно се сещаш!
- Не си добре бе.
- Ти ме караш да правя такива неща.
- Ако не бях аз, кой ли щеше да ти е виновен за всичко?
- Не ми се карай а поне малко се зарадвай, че съм жив де. Толкова ли не ти пука?
- Пука ми и съжалявам, че точно така трябваше да покажеш, че си жив!
- Няма ли поне една прегръдка? От много време не съм те усещал близо до мен а сега сме на сантиметри и се караме. Няма ли някога да спреме?
- Мислиш ли, че аз много обичам да се караме? – погледна ме тя сериозно.
- Тогава спри и ме гушни.
Тя ме погледна и нищо не направи. Исках я толкова много я тя страдаше за друг, вбесяваше ме направо. Изчаках още няколко секунди да видя дали ще ме гушне но тя не помръдна. В този момент се изправих тя ме погледна и явно се надяваше, че си тръгвам но нямах това намерение. Както беше свита мушнах едната си ръка под свитите й колена а другата обвих около гърба й. Докато се усети вече я носех към колата. Дърпаше се и ми крещеше да я пусна но аз не я слушах. Отворих вратата и я сложих да седне в колата в момента в който се дръпнах леко от нея видях яростния й поглед. Реши, че ще бяга обаче не беше познала. Хубавото на тази кола беше, че вратите се отклчюваха и заключваха с дистанционното в задния ми джоб. Сам можех да определям коя да е отворена и сега избрах нейната да е заключената. Блъскаше и се ядосваше, че не може да излезе а аз гледах по-бързо да обиколя колата и да се кача на моето място.
- Няма смисъл да буташ вратата – казах аз.
- За какво трябва да го правииш? – развика се тя.
- Трябва да се осъзнаеш, че никой не може да те обича както аз. Искам и ти така да ме обичаш и да нямаш нужда от други.
- Аз те обичам, но по този начин нищо от това което каза ням да постигнеш!
- Нищо няма да ти направя само ще се повозим.
- Не ми се вози! – каза сърдито тя.
- Обещавам ти че ще ти хареса мястото на което ще те отведа.
- НЕ МИ СЕ ХОДИ НИКЪДЕ – продължаваше тя с виковете.
Нищо не й отговорих и продължих да карам. Обикалях по разни улици само и само да съм повече време с нея и да успея да измисля хубаво място от което да спре да ми вика и просто да ме прегърне. Поглеждах я от време на време и ми ставаше мъчно, че не видях прекрасната й усмивка, не ми се радваше както преди. За миг ми изникна едно хубаво местенце на което не я бях водил...

tedsyto
10-04-2011, 21:42
некст :smt007

reni7o0o
10-08-2011, 20:08
Искаме ощееееееееееее :grin:

Inloveee_
10-09-2011, 09:57
Некст :-)

martin4eto0o
10-10-2011, 21:51
VIII – От името на Мария


... Караше из някаква пустош, единственото което се виждаше беше само осветения от фаровете път. От толкова обикаляне постепенно се стъмваше и единственото което ме караше да си мисля е , че някъде из тази тъмница и аз ще свърша като Боби.
- Искам да се прибирам! – казах сериозно аз.
- След малко се прибираме – преди да каже последната дума се обърна към мен и ми се усмихна.
- Не искам да се прибера в нас!
- Няма да е точно във нас но имай още малко търпение.
Боже какво ли беше намислил? И да се опитвах да се съпротивлявам едва ли щеше да има смисъл.облегнах главата си на прозореца и продължих да гледам в нищото. След още няколко минути возене започнахме да отминаваме разни къщи на големи разстояния една от друга.
- Къде сме? – попитах аз.
- На едно интересно място.
- Нали щеше да ме прибираш, няма ли да се връщаме вече?
- Няма да те прибирам, казах ти, че след малко се прибираМЕ – каза той наблягайки на последната сричка.
- Майка ми ще се чуди къде съм.
- Не се притеснявай за това.
Да не се притеснявам ли? Да не беше убил и нея?
- Какво си направил?
- Какво съм направил ли?
- С майка ми!
- Е с майка ти нищо не искам да правя, ти си ми достатъчна – засмя се той.
- Не ми се хили кажи какво си направил, че така спокойно ми каза да не се притеснявам?
- Изобщо не съм виждал майка ти, а ти ме питаш какво съм направил.
- ТОГАВАА??? – не издържах и се развиках.
- Защо е нужно да викаш?
- Защото вече ще ме побъркаш. Цял ден правиш някакви побъркани неща и не знам вече какво да си мисля.
- Успокой се, сега следват само хубави неща. Казах ти да не се притесняваш за майка ти защото като те върна ще й вземеме нещо и ми е простила, че съм отвлякъл прекрасната й дъщеричка.
- Като те видя без дънки си мислеше, че е ядосана и те мрази сега разбере ли, че ти не си ми дал да се прибера едва ли ще минеш с подмазване.
- Ти това го остави на мене и недей да ми се караш. Обичам те и искам да си щастлива с мене.
- Като не ме прибираш вкъщи?
- Като видиш след малко къде те водя.
- И къде?
- Ще видииш.
Нищо не му казах и се надявах по бързо да стигнеме. Въпреки, че никъде не исках да ходя с него ми беше интересно какво е измислил този път. Къщите започнаха да зачестяват. По-големи и по-хубави от предишните. Погледнах го учудено той също ме погледна и ми се усмихна толкова щастлив. Усетих, че започва да намалява и повече да се оглежда. По едно време се извика:
- Намерих теее – и започна да се радва сам на себе си.
Аз го погледнах и не намерих какво да му кажа след като видях къде спря. Още докато гледах оградата си представях какво ли е вътре. Такава висока ограда с красиво подредени орнаменти едва ли криеше вътре някоя каравана. Николай извади някакво мини дистанционно натисна едно от малките копченца и вратата бавно започна да се отваря. Колкото по бавно се отваряше толкова повече се изумявах от гледката.

tedsyto
10-11-2011, 17:39
знаеш ли колко хубав филм би станал :) айде чакаме следващото

reni7o0o
10-19-2011, 14:31
:-o

martin4eto0o
10-20-2011, 22:02
Пред нас се показваше изумителна къща с много светлини очертаващи къщата, който сменяваха цвета си. От бледо лилаво преминаваха към синьо, после към розово или жълто. Имаше голям басейн и въпреки хладното време в него имаше вода, тя също се оцветяваше от различните светлини. Не можех да реагирам, бях зашеметена от видяното. По едно време усетих някаква хладнина, когато се обърнах Ники беше отворил вратата ми и чакаше да сляза. Излязох от колата, бутнах леко да затворя вратата и продължих да гледам цялата таза красота пред мен. Ники се приближи зад мен, прегърна ме и леко прошепна на ухото ми:
- Харесва ли ти?
- Много.
- Радвам се слънчице – каза това, наведе се и ме целуна малко под ушето.
Направо настръхнах, за момент се замислих колко много ми липсваше цялата му нежност. Хвана ръката ми и тръгнахме към голямата дървена врата на къщата. Ники извади няколко ключа погледна ме усмихнат и каза:
- Кой мислиш че е?
- Ти не знаеш ли кой е? – попитах го учудена аз.
- Не помня – засмя се той. – Избираме си по един и ще видиме кой е познал.
Погледнах ключовете, обърнах се към врата, тогава Ники повече се засмя.
- Хайде ключаре разшифровай ключалката – продължи да се смее той.
- Ти си склерозен и не помниш а на мене ми се подиграваш!
- Не, не кой се подиграва? Чакам да си избереш.
Хванах един, той взе другия до него. Пробва първо неговия – не успя да отключи. После взе този който аз избрах, пъхна го в ключалката, завъртя и ха вратата се отключи. Ники се обърна към мен и доста изумено ме погледна.
- Подигравай се още де – засмях се сега аз.
- Как разбра, че е точно той?
- Не знам беше ми най-симпатичен.
- Ах тии. – зарадва се той.
Отвори вратата и като светна лампата останах на място. В мига когато светна първото нещо което видях беше огромния полюлей за който нямах думи как да го опиша. Всеки е виждал различни видове но такъв едва ли някой бе видял. Крушките караха хилядите кристалчета да светят по отделно и да придават особен блясък на мебелите. От вън къщата беше красива но от вътре беше хиляди пъти по-красиво. Имаше висок таван, по-висок от обикновените. А красиви дървени орнаменти украсяваха интериора. Имаше огромна камина с пухкаво килимче пред нея а по назад бяха останалите холни неща. Ники както седеше до мен бързо излезе. За това ли ме беше довел, за да ме остави сама и да отиде на някъде. По едно време чух че си говори с някого. За момент минаха хиляди мисли през главата ми и коя от коя бяха по-лоши. Постепенно се приближаваха към вратата, аз на бързо погледнах къде да се скрия дори и да не се предпазя особено защото Николай знаеше как да ме намери. Тръгнах към стълбите за втория етаж и както беше тъмно на горе реших да седна на последната и да видя какво ще стане. В този момент вратата се отвори и видях Ники някак си объркан и уплашен да се оглежда къде съм. След него влезе някакъв мъж. Сигурно беше около 25 години и бях убедена че е някой от колегите му.

martin4eto0o
10-21-2011, 18:20
Личеше му че беше пил или може би не беше точно пиене а някакъв бял материал.
- Защо ми викаш да не влизам, че било студено бе супер си е даже е толкова топло – развика се другия мъж.
Ники нищо не му каза и продължи да се оглежда.
- Гледай се колко си загубен, как може на тая вила да ми идваш сам? Викни си няколко момичета – засмя се другия.
- Викнал съм си ама ти няма да ми ги пипаш – започна и Ники да се смее.
- Толкова си стиснат брат. Няма да ти ги пипам само ще остана да ви погледааам.
- Публика не ми трябва.
- Пич, мернал съм една ау егати мацката.
- Тогава какво седиш и ми се обясняваш на мене? Отивай да я забиваш.
- Бе води се някаква певица и не знам колко ще ми вземе да я оправя.
- Тия певиците евтино взимат не им се плаши.
- Я как знаееш мръснико.
- Не знам бе на мене всичко ми е аванта понеже съм много красив.
- Вързопиоо айде и мене да ме уредиш.
- Ти да не си сакат бе отивай да си се уреждаш аз да си чакам моите момичета.
- И те сигурно ще долетят при тебе понеже си най-красивия.
- Не Методи ще ми ги докара след малко, че в моята кола няма място за повече от две.
- Лакомнико долеен как може да си такъв нахалник колко ще ти докара тоя нещастник.
- Казах му с по-малко от шест – седем да не ми идва.
- Ехееееее. Как можа на тоя да му кажеш да ти ги доведе бе?
- Ти щеше да ги оправиш три пъти докато ми ги докараш и нямаше да стават за нищо като те знам колко си „нежен”.
- Най-нежния съм бе . Аз обаче се махам, че на тоя ако му видя личицето ще го размажа.
- На Методи ли бе?
- Да ебати копелето е.
- Остави го момчето е ново – засмя се Ники.
Като каза това ми идваше да сляза долу и да го ударя с някоя от многото тежки вази из хола но останах на мястото си. „Момчето било ново” нима забрави когато той беше от новите и колко трудно му беше. А сега се прави на велик...
- Ново ама скоро ще се запознае с пистолета ми от близо. Айде махам се като се прибереш звънни се напиеме някъде.
- Добре.
И онзи уникален простак излезе. Чух как запали колата и тръгна. Аз не мърдах от стълбите. Ники обиколи на всякъде и когато тръгна към втория етаж ме видя как седя бясна на стълбите.
- Изплаши ме. Търсих те на всякъде защо не се показа?
- Аз мислиш ли, че не се изплаших като ви чух как си се смеете на вън и едва ли можеш да си представиш какво ми е минало през главата!
- Недей да си мислиш глупости никога няма да позволя да ти се случи нещо.
- И ако не бях успяла да се скрия толкова бързо? Сигурно щяхте добре да си изкарате с мене.
- Престани да говориш така. Щях да го убия но нямаше да му дам и да те докосне. Защо си мислиш такива неща за мене?
- „Казах му с по-малко от шест – седем да не ми идва” айде питай ме пак защо.
- Нали трябваше някак си да го накарам да си тръгне. Знам че го мрази оня Методи за това така му казах. И той понеже и тъп се хвана и си тръгна. Сега сме сами защо трябва да се караме.
- Може още някой колега да се разтъжи за тебе и да те пита колко момичета си си поръчал.
- Стига котенце ела да запалиме камината и да се гушкаме.
Нищо не му казах и продължих да си седя на стълбичката. Той ме гледа няколко секунди и тръгна на горе по стълбите. Аз не мърдах, мислех че ще ходи да види другите стай. И преди да мине през последната стълба подаде ръцете си и ме вдигна.
- Това днеска май ти е любимоо – развиках се аз.
Докато се опитвах да викам и да го накарам да ме пусне той приближи лицето си и ме целуна. В този момент всякаш ме изпрати на друга планета. Тези негови целувки...Слизаше бавно по стълбите и си ме целуваше – безценно!

Wwwooow
10-21-2011, 18:24
записвам се за темата..ще я прочета изглежда интересна..

martin4eto0o
10-21-2011, 18:29
Надявам се да ти хареса :)

Wasilena
10-22-2011, 11:55
Адски добро...продължение ще има ли ?

reni7o0o
10-22-2011, 20:19
:grin: обичам го тоя разказ... :-) :-) :-) :-) :-) :-)

tedsyto
10-23-2011, 18:49
:smt007 неекст

martin4eto0o
10-25-2011, 18:45
Остави ме да седна на дивана все още омагьосана от целувките а той все дървета и започна да пали камината.
- Стой да ти покажа – казах аз.
- Без да мърдаш от там.
- Защо?
- Защото аз ще се грижа за тебе и няма да правиш нищо.
- Я не се излагай, няма да седя като първата принцеса да те гледам как се мъчиш – засмях се аз.
- Кой се мъчи бе сега ще видиш как ще пламне.
- Ако му сложиш някаква хартия за да се запалят дръвцата може и да пламне.
Той погледна към камината, огледа около нея и намери стар вестник. Отидох до него, взех вестника и го мушнах под натрупаните дърва. Запалихме го и след малко сухите клечки започнаха да пукат и да разпалват по големите. Започна малко по-малко да се усеща топлината от нашия съвместно запален огън. Тогава той ме погледна, усмихна ми се и започна да ме гъделичка. Леко се дръпна на зад към мекичкото килимче и ме дърпаше към него. Аз се опитвах да се измъкна но разбира се без успех. Смеех се и пищях едновременно а той така ми се радваше. Както ме измъчваше спря и застана над мене. Най на края успях да си поема нормално въздух въпреки, че ми тежеше както се беше подпрял на върху мене. Лежахме си така и се гледахме, клечиците в камината пукаха, Ники се наведе и започна да ме целува. Като продължаваше по вратлето и покрай ушето ми, после пак се срещаха устните ни. Спря се и пак ме погледна.
- Липсваше ми – каза тихо той.
- И ти ми много ми липсваше – казах аз и повдигнах главата си за да го целуна.
- Обожавам те!
- И обожавам те е малко пред това което чувствам.
- Обещай ми, че повече няма да се караме и никога няма да ме оставиш.
- Винаги ще съм до теб, каквото и да става!
- Дано.
Когато казах това той ми се усмихна и отново се доближи към мен. Реших да го бутна за да бъда аз от горе, но нямаше как да го поместя. Усети, че се опитвам да направя нещо и отново започна да ме гъделичка.
- Няма да те пусна – смееше се той. –Тука ще си седиме цяла нощ и няма да мръднеш от ръцете ми.
- Ако трябва да отида до някое място? – засмях се и аз.
- Тогава ще го измислиме. Но преди това никъде няма да ходиш.
- Може ли само малко да мръднеш за да ти покажа нещо? – усмихнах му се аз.
- Ще бягаш ли?
- Няма, спокойно.
Той ме погледна леко съмнително, но все пак се вдигна. В този момент аз седнах в него и мушнах ръцете си под блузата му. Ръцете ми сами тръгнаха на горе а аз след тях, когато стигнаха до стегнатите му рамена се наведох и го целунах. После се изправях бавно а палавите ми ръчички се връщаха на долу. Когато стигнах до копчетата на дънките му леко го погледнах.
- Ах палавнице малка – каза той и ми се усмихна доволно.
И когато видях щастливата му физиономия разбрах, че трябва да продължа. Така и направих, разкопчах ги и започнах да се грижа за малкия Ники. Движех бавно ръка си а на него все повече му харесваше. Целувах стегнатото му коремче и продължавах на горе. С устните си усещах как учестено и развълнувано бие сърцето му, значи добре се справях. Изправи се и бавно започна да съблича дрехите ми, както и аз неговите. Когато свали блузата ми започна да ме целува на всякъде. От рамената към гърдите и коремчето ми. Леко аз се спусках на пухкавото и топло килимче и усещах топлите му целувки все по на долу и по на долу. Откопча и моите дънки, хвана ги леко от страни и спусна ръцете си на долу, а целувките не спираха. Когато дънките вече ги нямаше леко разтвори краката ми и се върна с целувки по вътрешната част на крака ми. После включи и езичето си. Направо не знаех къде се намирам като прави така, толкова ми харесваше. После последваха още по-хубави неща, от които се нуждаех докато бяхме скарани. Пак го усещах в мен и хилядите му целувки на всякъде – обожавах го! В тези моменти забравях за всичко останало и просто се наслаждавах на прекрасните мигове. Аромата му все така опияняващ ме караше да настръхвам всеки път когато се приближаваше към мен. Цялата тази страст се усещаше дори и във въздуха, огъня все повече се разгаряше а ние се движехме в синхрон. Пламъците отразяваха движенията ни в пода до най-малкия детайл.

tedsyto
10-28-2011, 09:49
ощеееее

mechtatelcho
10-28-2011, 13:08
Mного яко!

Inloveee_
10-30-2011, 13:07
Много бавиш продължението. Вече почти забравих за какво става въпрос. ;)

TheLoser
10-30-2011, 19:51
Днес я прочетох цялата ама нещо,,,леко брутална взе да става. :Д

CoNviCt
10-30-2011, 20:10
Пич,аз през живота си не съм прочел седем страници на книга,ти ме караш във форум да ги чета. :shock:

tedsyto
10-30-2011, 21:45
сега ако ми кажеш че тоя психар ники съществува наистина ще емигрирам в друга държава 8-)

martin4eto0o
11-02-2011, 20:16
Крещях и стенех от удоволствие, а той продължаваше и продължаваше да ми го доставя. Усещах топлината на устните му по шията си как бавно и продължително ме целуваше и когато прокарвах пръстите си в косата му той нежно ме захапваше. Беше невероятно. Когато свършихме имах чувството, че това беше най-хубавата ни вечер до сега. Не ни се мърдаше от мекичкото килимче пред камината и Ники все едно одеяло което беше по близо до нас, прегърна ме и зави и двама ни с него. Мускулестите му ръце ме бяха прегърнали силно и леко ме притискаше към себе си.
- Май ще трябва да се караме по често – пошегува се Ники.
Засмях се и нищо не му казах.Явно и той беше на същото мнение като мен, че тази вечер е най-вълшебна. Както си седяхме гушнати се обърнах към него, погледнах го в очите, погледна ме и той с неговите прекрасни като диаманти очи и ми се усмихна.
- Толкова много те обичам – казах му аз.
- Аз тебе още повече магаренце мое – наведе се и отново започна да ме целува.
Исках да го питам толкова много неща, но знаех че няма да му се говори точно сега за това и не исках да си разваляме вечерта, утре ще разпитвам на воля. Поседяхме още малко така и Ники предложи да се качим на горе да се гушнеме по-хубаво и да си лягаме. Взе ме на ръце по същия начин по който реши да ме свали на долу. Отидохме в една от стайте, имаше огромно легло пълно с много възглавници. Толкова удобно изглеждаше.
- Пусни ме искам да пробвам нещо – казах аз и се засмях.
Той ме погледна странно но по веселия ми поглед разбра, че ще е нещо щуро. Пусна ме на земята и както бяхме при вратата на огромната стая, затичах се и се метнах върху леглото. Възглавничките подскочиха когато аз скочих на леглото, някой паднаха на земята други върху мен. Вдигнах поглед и видях как Ники се смееше срещу мене.
- Какво си ми бебче.
- И ти за това ме обичаш – продължих да се смея и аз. – Хайде скачай.
- Стар съм за такива неща.
- Идвай бързо да видиш колко е меко леглото.
Погледна в мен погледна празната част на леглото и тръгна бавно. В момента в който си мислех, че просто ще седне до мен той скочи и се хвърли до мен. Леглото беше толкова меко, че когато Ники скочи и аз потъвах с него. Взех една от възглавничките и започнах да го удрям с нея. Той взе друга я хвърли към мен. Бутнахме и другите възглавнички и се мушнахме под пухкавите одеяла. Прегърна ме, придърпа ме плътно към себе си и започна да ме целува. Можех да не спя и да го целувам цяла нощ. Така и стана, една лампа светеше романтично в другия край на стаята с лека приглушена светлина, а ние се поглеждахме, радвахме се един на друг и продължавахме с любимите целувки. Въпреки желанието ни да не спим, както бяхме гушнати сме заспали.

reni7o0o
11-03-2011, 16:36
хихиии какви са сладури :oops:
а кога ще се върнат в реалноста и ще се сетят, че в парка Ники УБИ човек. И че момичето все пак има родители... няма ли да я търсят :-o

оооох искам ощееееееееееее многоооооооооооо :grin: :grin: :grin: :grin:

martin4eto0o
11-03-2011, 17:45
IX

На другия ден когато се събудих Ники го нямаше до мен. Дръпнах одеялото и леко се вдигнах от леглото, видях на земята сак с дрехи и го придърпах към мен без да ставам. Намерих една негова тениска и я облякох. В момента в който тръгнах да ставам за да го потърся къде е той се появи на вратата с поднос пълен с различни вкусотии.
- Охо буболечката ми се е събудила – каза Ники и се усмихна.
- Добро утро – казах му докато надничах да видя какво ми носи.
- Добро утро слънчице. Как спа?
- Перфектно – вече беше достатъчно близо за да мога да се вдигна и да го целуна.
- Това не е ли мойта тениска?
- Твойта е, но мисля да си я запазя.
Когато му казах това се усмихна остави подноса на шкафчето до леглото и се приближи към мен. Сложи ръцете си на краката ми и бавно продължи на горе, мушна ги под широката тениска и обхвана талията ми. В този момент аз леко го бутнах на леглото и легнах върху него. тогава той започна пак да мести бавно ръцете си а аз сладко го целувах. По едно време се спря и се засмя:
- Ще ме съсипеш момиченце.
- Не се прави, че не ти харесва – казах това и пак го целунах.
- Ооо харесва си ми.
- Тогава ми се радвай и не спирай.
- Малка нимфоманка – засмя се Ники.
- Нали това искаше – засмях се и аз.
- Ти надмина очакванията ми.
- Имам си добър учител.
- Добър учител и най-добрия готвач. Ела да видиш какво съм ти приготвил.
Напълно бях забравила за закуската. Изправих се и придърпах дървеното подносче на леглото. Имаше гофрети със сладко, палачинки и разни други плодове, сок и едно малко цветенце от страни на подноса.
- Леле страхотно е – казах аз и го погледнах изумено.
До сега не ми беше готвил. Хвалеше се, че готви добре но нямахме време преди за готвене или се разхождахме, обядвахме и вечеряхме на вън. Или бяхме заети с други хубави неща. Но това което направи днес страхотно ме изненада. Бяха толкова хубави на вид, беше ми жал да ги изям. Докато гледах всичко и не знаех от кое да започна Ники взе една от гофретките и ми я подаде. Когато я опитах не знаех какво да кажа бяха толкова вкусни. После аз взех една от палачинките и я подадох на Ники. Той се засмя и отхапа половината.
- Ще ми изядеш ръката – пошегувах се аз.
- За една ръка ли си – засмя се Ники.
- После кой ще те гали като ме оставиш без ръчичка?
Той се засмя и нищо не каза. Както му давах и останалата част от палачинката не знам защо реших да го питам как се е прибрал.
- И не ми разказа как успя да се прибереш. Знаеш че обичам да ми разказваш.
Когато му казах това не успя да преглътне и леко се задави.
- Нужно ли е да говориме за това?
- Както искаш. На мен ми е интересно.
- Трудно успях но важното е, че сега съм тук с тебе. Другото няма значение.
- Какво стана там?
- Обичайното. Стреляне, кръв, мазало после се скрих. Трябваше да пребия няколко човека да си намеря пари за да се прибера и ето прибрах се. А ти хубаво ме посрещаш.
- Те са те чакали защо не отиде при тях за да си тръгнете заедно?
- Не исках. Ти как разбра?
- Колежката ти ми каза.
- Михаела ли?
- Да. Даже много чудно ми стана като видях, че тя ми е писала.
- Сега нали съм тука.
- Радвам се – казах това и се приближих до него да го прегърна.
Прегърна ме и той и така си поседяхме докато телефонът му не звънна. Той го погледна, намръщи се и вдигна.
- Ало. Какво искаш? Защо винаги аз трябва да ви оправям проблемите бе? Снощи не видя ли къде съм? Да, още съм там и мислех да не си тръгвам скоро. Добре си изкараха момичетата нали все пак са с мене. Айде бе не можеш ли ти да отидеш? Ох добре чакай ме там като мога ще дойда. Добре де след няколко часа. – затвори телефона и ме погледна отчаяно.

reni7o0o
11-05-2011, 11:22
ощееееееееее :grin: :grin: :grin: :grin:

martin4eto0o
11-05-2011, 18:15
- Трябва да ходя до Варна тия пак са направили нещо и трябва да отида да им оправям проблемите.
- Къде ще ходиш?
- Варна.
- Да ставаме да оправим малко къщата и да тръгваме.
- Не искам – каза това, легна до мен и отново мушна ръката си под широката ми тениска. – Искам да си седиме така цял ден, не ми се занимава с тия идиоти. Писна ми за всичко мене да ме търсят да се оправят там.
- Ти си най-умен за това те викат. Знаят че ти ще направиш нещо в сравнение с другите идиоти.
- Писна ми. Трябва да заминеме.
- Как да заминеме? – погледнах го учудена.
- Да отидеме някъде далече от тука.
- Ти сериозно ли?
- Да. Ти ще избереш къде да отидеме.
- Чакай сега за друг град ли ми говориш или държава?
- Как град знаеш, че ние обикаляме на всякъде за два дни са ме намерили. Ще отидеме в някоя друга държа, ще си купиме хубава къщичка и ще си живееме там на спокойствие. Няма да се налага да се криеме от нищо.
- А наще? Мислиш ли, че ще ме пуснат да си тръгна в друга държава?
- Няма да им казваш. Ще заминеме когато ги няма.
- Ти чуваш ли се какво говориш??? Не мога да оставя всичко така и да си изчезна.
- Така ще може да сме заедно без да мисля какво може да ти се случи ако те видят с мене някъде. Няма да се криеме и да се налага да се занимавам със всичко това. Моля ти се нека се махнеме.
- Как се сети за това?
- Аз отдавна съм го измислил как да стане, само не знаех как да ти кажа.
- Не знам, не мога да го направя това. Обичам те и искам да бъда с тебе, но точно това няма как да стане.
- Моля те.
- Иска ми се да ти кажа да, но не мога разбери. Ще започнат да ме търсят, ще стане мазало.
- Нека става ние ще сме далече.
- Престани не е толкова просто.
- Знаеш че ще си живеем хубаво само двамата на някое хубаво място.
- Знам но не искам да е точно по този начин, не ме ли слушаш какво ти говоря?
- Помисли си хубаво – каза той и стана от леглото.
- Няма нищо да мисля казах ти, че не може.
Ники ме погледна, нищо не каза и излезе от стаята. Аз поседях чакайки го да се върне, но той започна да тропа нещо на първия етаж. Станах и тръгнах на долу по стълбите. Опитваше се да събере нещата от снощи, явно искаше да си тръгваме. Слязох на долу и започнах и аз да събирам. Той ме погледна и продължи да събира от неговата страна аз продължих на другата. Най на края мълчаливо събрахме и подредихме всичко и се качихме горе да се преоблече. Аз седнах на леглото и се радвах на оформеното му тяло. И както го гледах и се наслаждавах той се обърна към мен и сериозно ме попита:
- Ти няма ли да се преобличаш?
- О колко си сериозен. Ако искаш може ти да ме преоблечеш – погледнах го палаво аз, но той така и не забеляза.
- Преобличай се по-бързо и да тръгваме.
- Добре защо ми се караш сега?
- Никой не ти се кара.
- Не се караш а се държиш отвратително. Толкова хубаво ни беше защо сега трябва да разваляме всичко и да се караме отново?
- Не се караме събираме си нещата.
- Я се обърни и ме погледни ако обичаш.
Ники се обърна и ме погледна, за момент напълно забравих какво искам да му кажа когато закова погледа си в мен.
- Не се дръж като бебе. Това че сега не мога да замина не означава, че никога няма да го направя. Дай ми малко време да го обмисля и да видя как ще стане. Искаш от мен много трудно нещо и не е толкова лесно взимането на такова решение.

tedsyto
11-06-2011, 22:07
ощееееееее :grin:

elisten
11-08-2011, 07:26
На какво ли не е способно едно момиче от любов. Като се влюбим и ставаме слепи. Браво, много добре рисуваш ситуацията. Ще чакам продължението. :)

tedsyto
11-11-2011, 23:02
още още

reni7o0o
11-15-2011, 21:24
хайдеееееее :( кога ще има ощееееееееееееееее :grin:

reni7o0o
11-19-2011, 22:06
up :-o

tedsyto
11-20-2011, 12:28
дали ще доживея продължението..

martin4eto0o
11-24-2011, 13:45
- Като ме убият ще имаш достатъчно време да си мислиш...
- За какво говориш?
- Дават пари на този който ме убие.
- КАКВО ???
- Същото. Поръчан съм и не се знае кога ще ме убият.
- Няма да те убиват. Щом успя от руснаците да се измъкнеш значни нищо не може да ти стане. Нали?
- Не знам ще видиме. Сега се обличай.
- Стига ми говори така де, гадно ми е като си толкова сериозен и ми се караш.
- Съжалявам просто съм изнервен – каза Ники и се приближи да ме гушне.
Гушнах го и аз, поседяхме така известно време, повдигнах се леко и му казах на уше:
- Може ли да си запазя тениската ти?
Той се засмя, целуна вратлето ми и каза, че ми я подарява. Но колкото и да не ми се искаше да я събличам се наложи да си облека мойте дрехи и да тръгваме. Когато излязохме вече можех да разгледам по-хубаво на светло огромния двор, басейна и високата ограда. Беше като от някое списание и не вярвах, че на искатина съм прекарала ноща в такава прекрасна къща Не ми се искаше да свършва тази приказка - далеч от всичко и всички, не исках да си тръгвам никога от тази изумителна къща, но трябваше. Качихме се в колата, Ники отново натисна вълшебното копче и вратата пред нас започна бавно да се отваря. Колкото по-бавно се отваряше толкова повече исках да сляза от колата и да си останеме там. Когато вратата се отвори достатъчно бавно изкара колата и натисна копчето за да затвори и всичко което правихме и изживяхме да си остане затворено зад нея. Ники караше и изглеждаше прекалено сериозен, промени се за части от секундата. Дали заради това, че и той не искаше да си тръгваме или още ми беше сърдит заради това, че не мога да замина нямах представа. Започна бързо да сменява предавките и да увеличава скоростта.
- Бързаш ли да се отървеш от мене? - попитах го аз с лека усмивка.
- Не. - каза той сериозно без да ме поглежда.
- Защо се промени толкова?
- Как съм се променил?
- От както сме се качили в колата си коренно различен. Защо?
- Нищо карам си.
Да бе карал си, то му личеше от километри, че има нещо.
- Не ме лъжи, кажи ми какво ти стана?
- Престани нищо ми няма! - каза той и ме погледна сериозно.
Когато ме погледна така разбрах, че повече не трябва да питам. Подпрях главата си на стъклото и загледах как бързо прелитаха дръвчетата покрай нас. Гледах и си мислех какво ли е станало с Боби, как ли са реагирали родителите му. Заради мене загубиха единственото си дете, едва ли ще имам смелостта да се изправя пред тях, да им кажа колко съжалявам и да се правя, че не знам как е станало. Ами ако някой ни е видял, че сме били заедно или е видял как бягам от окървавения му труп - тогава как щях да обяснявам?
- Какво се замисли толкова? - попита ме Ники учудено.
- Мисля какво да обяснявам на майка ми.
Щом той не ми казваше какво му е и аз няма да му кажа какво точно си мисля!
- Кажи че си спала при приятелка - продължи той.
- Може и така да стане ама като се развика защо не съм се обадила ще стане мазало.
- Няма страшно сега целия квартал ще говори само за едно - засмя се Ники.
- За кое?
- За любимия ти Бобчо.
- Ако някой ме е видял как си тръгвам какво ще правя?
- Няма страшно.
- От къде си толкова сигурен?
- Преди да ти е казал името ще е разфасован и заровен.
- Ти докато разбереш ще съм в затвора вече.
- Недей да се съмняваш в мене, всичко разбирам, чувам и знам така, че не се плаши.
- Ти да не ме подслушваш?

elisten
11-25-2011, 08:22
Ощее! :grin:

martin4eto0o
11-25-2011, 16:57
- Ха не знам. Може - засмя се нагло той.
- Кааак го правиш?
- Не знам бе - продължи да се смее той.
Изпаднах в шок. Как беше възможно да ме подслушва, къде е сложил нещото което му предава всяка моя думичка?
- Ти сериозно ли? - продължих да питам аз.
- Да.
Колко спокойно ми го каза. Та това беше ужасно не, че много си говорех с някого, но всеки има правото на лично пространство а сега Ники владееше моето.
- И как го правиш, че ми стана интересно?
- Слагам си слушалките на телефона и слушкам.
- Много ли ти е интересно?
- Ми да - отново се засмя той.
Аз си замълчах и пак се загледах в бързащите дръвчета, не знаех просто какво да му кажа. От него винаги очаквам неочакваното. Возехме си се мълчаливо само от време на време се чуваше по някой вокал от музиката която слушахме. Не можеше да живее без хаус музиката си, подбираше доста добри тракчета.
Ето, че стигнахме София. Дръвчетата изчезнаха, въздуха беше различен и за съжаление трябваше да се прибирам вкъщи.
- Кога ще те видя пак? - попитах тъжно Ники.
- Ще ти се обадя и ще се разбереме. Ти недей да ми звъниш, че нещата малко се усложниха.
- Защо са се усложнили?
- Защото ако бяха както в началото едва ли толкова ще те моля да заминеме.
- Ще ми кажеш ли какво се е случило?
- Казах ти още в къщата, че искат да ме убиват. Дават много пари на този който ще ме убие и няма да е особено безопасно ако те видят отново с мене, забрави ли какво щеше да се случи?
Аз просто си замълчах. Не знаех какво да му кажа, когато е ядосан трудно ме разбира какво точно му обяснявах за това най-добре беше да не казвам нищо.
- Става ли да те оставя на друго място да не сме точно пред вас? – попита ме Николай.
- Става.
- Какво ти е сега?
- Какво трябва да ми има?
- Нямаш настроение и си различна. Кажи ми какво има?
- Нищо просто не ми се прибира.
- Сигурна ли си, че е само това?
- Искам да те виждам както преди. Да идвам във вас и да си прекарваме хубаво.
- Ще го измислиме спокойно.
- Щом казваш.
- Не ми се сърди и на мен не ми е лесно така. Мислиш си, че ходя и убивам някакви и всичко ми е розово. Живееш си в някакъв измислен свят и искаш да става по твоя начин. Време е да се осъзнаеш, че вече не е като преди с разходчиците и забавленията, сега е друго, сериозно и по-страшно. Дебнат ме на всеки сантиметър някакви идиоти с различни оръжия и се чудят как да изкарат пари. За сега се справям и ги убивам, но някой ден може да нямам този късмет.
След цялата тази яростна лекция не знаех какво да му кажа. Трябваше ли да му се извиня или да му кажа съжалявам нямах представа седях, гледах го и устата ми нищо не можеше да каже.
- Защо ме гледаш така?
- Ъъъ как?
- Странно.
- Съжалявам.
- За какво?
- За това, че не те разбирам през какво минаваш и как го преживяваш. Искам да ти помогна по някакъв начин но не зная по какъв.
- Знаеш, но не искаш. Вълнува те какво ще си помислят другите а не се замисляш за нас.
- Мисля, но не знам в главата ми е пълна бъркотия.
- Моля те измисли го по бързо, че няма да ме има още дълго

reni7o0o
11-25-2011, 17:29
:grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :-) :-) :-) :-)

martin4eto0o
11-27-2011, 09:58
- Не говори така!
- Като си мълчиме нищо няма да променя.
В този момент спря пред някакъв блок.
- Къде сме?
- В Люлин от тука ще си хванеш някой автобус и ще се прибереш.
- Добре.
- Мария.
- Да?
- Обичам те.
- И аз те обичам слънчице – когато казах това се приближих към него и го целунах.
Приближи се и той допря топлите си устни в мойте и усетих любимите ми пеперудки в стомаха. Целуваше ме така сладко и усещах страхотния му аромат, нямаше какво да замени това чувство което усещах когато е близо до мен. Поседяхме така няколко секунди, но трябваше да слизам.
- Ще те чакам да ми се обадиш – казах тихо до ушето му и го целунах по вратлето.
Усетих го как настръхна, много обичаше да правя така.
- Ако не ти се обадя поне ще ти пиша.
- Да не забравиш!
- Как ще те забравя бе фъстъче? – когато каза това най на края ми се усмихна.
- Хайде тръгвай да не те чакат.
- Вече и ме гониш, толкова ли искаш да се отървеш от мене?
- Ха не говори глупости ако можех нямаше да мръдна от тука, но се налага.
- Обещавам ти да се видиме по-скоро.
- Казала съм ти, че мога да те чакам цял живот ако трябва.
- Чак толкова много няма да те карам да чакаш, обещавам.
Целунахме се пак и колкото и да не ми се искаше слязох. Минах покрай няколко пресечки и реших да изчакам автобуса на една спирка защото имаше много да се върви до моя блок. Седнах на пейката и загледах колите, хората и забързания им начин на живот, помислих си на какво спокойно място бях преди един час, а сега къде се намирах. Сред толкова хора и различни шумове. Ето, че и претъпкания автобус дойде, някой слязоха други се качихме. Сърдити и ядосани хора бяха хванали нещо колкото да не паднат от люлеенето на пълния автобус. Бутаха се всякаш това беше единствения превоз. Или може би бързаха и нямаха време да чакат следващия, хванах се и аз и зачаках да се освободи място. След няколко спирки успях да се добера до така чаканото място, седнах и отново се замислих за разни неща. Мислех си кога ли ще ми се обади Ники и дали ще има възможност да се видиме както обеща после мислите ми литваха във съвсем различна посока и дойде време да слизам. Повървях още малко и се прибрах вкъщи. Майка ми естествено беше там и още преди да затворя вратата започна да крещи:
- КЪДЕ ХОДИШ ТИИ?
- Нужно ли е да викаш – попитах я аз без да я поглеждам.
- НУЖНО Е ДА! КЪДЕ ХОДИШ ОБЯСНИ МИ, СЕДЯ АЗ ТУКА И СЕ ПРИТЕСНЯВАМ А ТИ НЕ СЕ СЕЩАШ ДА МИ СЕ ОБАДИШ ДОРИ. КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА БЕЗОТГОВОРНА?
- Престани да викаш нали се прибрах.
- Обясни ми къде беше бе момиче питам те от половин час а ти ми говориш разни глупости. ИСКАМ ДА ЗНАМ КЪДЕ БЕШЕ ЦЯЛ ДЕН И ЦЯЛА НООЩ?
- Бях в една приятелка.
- Коя приятелка?
- Не я познаваш.
- Кажи ми името може и да я познавам.
Трябваше бързо да се сетя за име защото щеше да се сети, че я лъжа, но защо по дяволите не ми изникваше нито едно именце в главата. Огледах стаята в намерението да не гледам майка ми в очите и видях едно от многобройните й цветя.
- Бях при Цвети.
- Коя Цвети?
- Казах ти, че не я познаваш, не е от момичетата дето се събират пред блока.
- Ти знаеш ли какви поразии са станали вчера а ти не можеш да се прибереш. Знаеш ли какво ми беше на мене докато ти си си била при Цвети?
- Какво толкова е станало?
- Онова твоето приятелче дето спа заради него в болницата...
- Какво е направил? – правех се аз, че нищо не знам.
- Умрял е!
- КАКВОО? Как е станало? – правех се на учудена, но в същия момент се сещах какво точно се случи пред очите ми.
- Бил е в парка и са го намерили с дупка в челото.
- Искаш да ми кажеш, че е застрелян?
- Да.
- Е защо? Той беше толкова обикновен едва ли е направил нещо сериозно.
- Никой нищо не знае. Разпитват хората с кого са го видяли за последно и още нищо не може да се разбере.
- Майка му и баща му разбраха ли?
- Как няма да разберат нали им е син. Единствено дете им беше и вече го няма. Как може да има такива хора да направят такова ужасно нещо?
- Има ги всякакви. Сигурно е бил някой наркоман не знаещ какво се случва около него.
- Едва ли наркоман ще направи толкова точна дупка.
- От полицията какво казаха?
- Мълчат си още, обикалят в парка търсят следи и разни отпечатъци, разпитват хората но нищо не се казва. Майката на момчето е съсипана...
Слушах я и си мислех – боже аз бях виновна за всичко това, знаех кой го е направил, защо го е направил и как но не можех да кажа на никой. Не исках Ники да отиде отново в затвора и то защото аз съм го предала. За нищо на света няма да го направя.

tedsyto
11-27-2011, 12:53
оооооощеее :grin:

krasiveli
11-27-2011, 18:29
:) :) :)

reni7o0o
12-01-2011, 18:01
ощееееееееее

martin4eto0o
12-01-2011, 19:36
- Погребението ще е утре ако искаш да отидеш...
- Не знам, не съм много по погребенията.
- Спа цяла нощ заради него в болницата, после забрави да се прибереш защото сте си говорили а сега няма да отидеш.
- Там ще са родителите му и разни други приятели. Ние се познаваме от скоро няма как да забележи, че ме няма.
- Не говори така Мария! Момчето е починало а ти говориш глупости все едно е на почивка. Я се стегни.
- Добре стига си викала – казах това и тръгнах към стаята си.
- Къде тръгна пак?
Нищо не казах и се забързах към стаята си. Хвърлих се на леглото и видях следите от спирала останали след нощта когато мислех, че са убили Ники. Ето я и реалността за часове съсипва хубавото прекарване и отново всичко ти натежава. Скандали, спомени и случки, всичко се връща отново в главата ми и трябваше някак си да спра да мисля, но не знаех как. Разбира се че няма да отида на погребението, та мама какво искаше да им кажа „ Здравейте заради мене убиха сина ви. Бях до него когато му пръснаха мозъка, но нищо аз идвам да ви кажа, че съжалявам” нямаше как да стане! На другия ден когато се събудих чух майка ми да говори по телефона, явно с някоя от съседките отново разтягаха клюките от квартала. Но когато се заслушах разбрах, че говореха за погребението на Боби. Говореха си в колко часа щяло да е и разни други. Реших, че няма да ставам и ще се правя на заспала за да не ми говори пак за това. Минаха се още няколко часа аз не мърдах от леглото, по едно време усетих как вратата на стаята ми се отвори леко. Явно искаше да ме провери дали съм станала, но нямаше как да разбере защото се бях завила през глава и мирувах. Поседя няколко секунди така и отново затвори врата, обиколи из апартамента и излезе. Едва тогава аз станах и пуснах компютъра, минах през банята да си взема душ и седнах да видя какво ново има покрай приятелите с който не се виждам. Повечето скърбяха заради днешното събитие, други в напълно различно настроение. Докато чаках и скайпа да ми зареди неволно си погледнах телефона – нямаше и следа от Ники. Когато вече беше заредило излязоха различни абонати – с едни имах какво да си кажа с другите изобщо не исках и да говоря но ги пазех за да не ми се обидят, че съм ги изтрила. Погледа ми се закова върху името на Ники без да се оглеждам повече кой е там и кой го няма започнах да му пиша:
- Къде си бе маймунко?
Той не се забави с отговора и започна да пише:
- В нас съм си.
- Защо не ме викна щях да дойда?
- Не може. Следят ме и пред нас седят двама в една кола и само ме чакат да мръдна на някъде.
- Те как ще разберат къде отивам, не си само ти в този блок.
- Спри се като ти казвам, че не може значи не.
- Спокойно де щом не ме искаш няма да идвам...
- Не съм казал нищо подобно, просто не искам да те виждат.
- Те няма как да знаят в кой апартамент от осемте етажа ще вляза.
- Мария спри. Като мога съм ти обещал да се обадя.
- Ти обеща да е по скоро а не като можеш!
- Ти не си ли на погребение?
- Не сменявай темата и както виждаш не съм.
- Защо не отидеш?
- Защото малко или много се чувствам виновна и не мога просто така да си отида все едно нищо не се е случило.
- Толкова ли ти е жал?
- Престани.
- Питах само де.
- Искам да дойда при тебе, не ми се седи в нас.
- Излез с някоя приятелка.
- Не искам приятелка, искам при тебе.
- При мене сега не може разбери.
- Ти стига се инати знаеме, че си единствен и неповторим, но не единствен в цял квартал!
- ПРЕСТАНИ!
Когато видях големите букви разбрах, че трябваше да се откажа. Той не искаше да отида колкото и да му обяснявах.
- Хубаво.
- Сега ще ми се сърдиш ли?
- Не.
- Обичам те. Разбери, че не искам да ти се случи нещо.
- Престани с това да ми се случи нещо. Никой няма да ме пипне.
- Нищо не знаеш.
- Щом казваш.
Така седяхме и си пишехме разни неща при положение, че можеше да съм при него, в прегръдките му и да се радваме един на друг както бяхме в къщата. Говорехме си колко хубаво сме си изкарали, казвах му как искам отново да сме там – далеч от всички проблеми.

tedsyto
12-02-2011, 12:21
<3 още ощее

martin4eto0o
12-02-2011, 19:27
X



Ден след ден седяхме и пишехме в скайп и някак си свикнахме. Събуждаше ме с различни съобщения за да седна на компютъра, разбирахме се в колко да се чакаме, но не на вън за да се разхождаме а в скайп за да си пишем. От една страна беше глупаво толкова много неща сме преживяли заедно, а сега седим като непознати отдалечени един от друг. Не ни стигаха часовете докато си разкажем кой какво е правил през деня. Къде е ходил, какво се е случило много обичах когато ми разказваше всичко. Унасяхме се в разговори и не усещахме кога е станало четири през ноща. Нощ след нощ не се спирахме. И когато се опитвах да му кажа че искам да го видя или да отида в тях, бързо сменяваше както темата така и настроението си. Усещах бързо промяната въпреки, че си пишехме си личеше опитвах след това да кажа някоя глупост за да го развеселя, но все едно говорех на стената. След поредния ми опит да го видя той отново стана сериозен и вече започна да ми се кара:
- Трябва да се разделим!
Аз изпаднах в шок когато прочетох това.
- Какво каза, че нещо не прочетох добре?!
- Казах, че трябва да се разделиме, това не може да продължава повече така.
- Не говори глупости моля те.
- Никакви глупости не са. Обясних ти, че не може да се виждаме обаче ти си продължаваш.
- Добре де спирам.
- Не ние спираме. Ще си намериш друг, ще може да се виждате и да се обичате нормално а не пред компютъра.
- Ти луд ли си???
- Не защо?
- Как може да ми казваш точно това? До оня ден всичко красиво и прекрасно а сега ми казваш, че трябвало да си търся друг. Нещо не мога да те разбера.
- Не може да продължаваме така не разбираш ли?
- НЕ!
- Недей да се инатиш виждаш, че ни е трудно. Ще си намериш нов, аз ще стана като колегите ми и готово.
- Няма да си търся никакъв нов!
- Стига котараче и на мен ми е гадно но така ще е по-добре.
- Ще млъкнеш ли най на края?
- Да, ще млъкна и няма да ти пиша повече. Няма да влизам и да ти преча.
- НЕ, НЕ, НЕ, НЕ, НЕ няма да правиш нищо подобно!
- Няма да сме заедно както преди, вече не може да се виждаме като преди и правим всичко като нормалните двойки. За това искам да си намериш някой нормален който не се занимава с глупости като мене и да бъдеш щастлива.
- Няма да бъда щастлива щом не съм с тебе толкова ли не разбираш.
- След време ще свикнеш, ще заобичаш друг и ще ме забравиш.
- Ти сериозно ли мислиш, че ще тръгна да си търся нов, да го обичам и да те забравям?
- Не го мисля а така ще направиш.
- Аз нямам ли думата? Казваш, че не може да сме заедно и айде разделени сме. Защо не ме попиташ дали аз искам да съм с друг, не искам да обичам друг, не мога да не съм с теб. Въпреки, че сме така никога няма да те оставя.
- Ама не може.
- Стига обичам те.
- И аз те обичам за това не искам да те измъчвам така.
- Изобщо не ме измъчваш, радвам се че съм в живота ти и ме обичаш.
После последваха разни влюбени емотиконки и всичко си беше като преди да започне спора. Хубавото ни беше, че като се карахме или спорехме за нещо бързо ни минаваше. Ако някой направеше нещо карахме се известно време, на края прощаваме и всичко завършва с „Обичам те” а след няколко минути бяхме на тема съвсем различна от споровете ни.
Както си писахме изведнъж ми прилоша и изтичах към банята. Плиснах лицето си със студена вода, но всякъш ми ставаше все по-лошо. Имах чувството, че ще повърна и това не закъсня, след като изплисках отново лицето си и малко по малко ми олекваше се върнах пред компютъра. Там ме чакаха няколко съобщения в скайпа от Ники.
- Извинявай, че така изчезнах но ми стана лошо и бях до банята.
- Какво ти е???
- Не знам внезапно ми прилоша.
- Да не си яла нещо развалено.
- Не. Нямах много апетит и бях на плодове почти цял ден.
- Може да ти е станало лошо от това, че не си яла.
- Не знам.
- Хайде лягай си утре като се наспинкаш и си по-добре ще те чакам тука.
- Рано ни е още за лягане.
- Щом ти е лошо лягай сега аз след един час имам малко работа и аз ще лягам после.
- Добре слънчице.
- Обичам те мишленце.
- И аз те обичам.
Казахме си лека нощ и аз си легнах. Когато легнах се замислих от какво стана това, но така и не успях да измисля нищо и съм заспала.

tedsyto
12-03-2011, 19:29
е сега остава и да е бременна от тоя :х

martin4eto0o
12-04-2011, 20:21
На другата сутрин се събудих от същото чувство като снощи. Пак бързо се озовах в банята мислейки какво се случва с мен. Минаваха ми абсурдни мисли през главата. Най-шантавото нещо за което се сещах – дали не бях бременна. След приказната нощ във вилата не помня как свърши. Бяхме толкова унесени от удоволствието, че е възможно да не сме се усетили. Когато си помислих това по най-бързия начин се върнах във стаята си, облякох се, грабнах пари от чантата си и изхвърчах през вратата. Аптеката беше в края на блока ни, качих се по тесните стълбички и казах на жената зад стъклото, че ми трябва най-точния тест за бременност. Тя ме погледна някак си тъжно и се обърна да търси из многото наредени кутийки зад нея. Извади един и ми го подаде.
- Искам три!
Аптекарката ме погледна вече по-учудено.
- Защо три и един ще ти свърши работа.
- Искам да съм сигурна. Ако първия покаже че няма нищо ще си ги пазя за други съмнения.
Тя нищо не каза и извади още два. Дадох и пари преди да ми е казала цената. Върна ми ресто и се забързах към нас, за да успея да направя всичко което трябва преди майка ми да се е прибрала. Прибрах се и направо с торбичката от аптеката тръгнах към банята. Извадих листовката и се зачетох. Не изглеждаше трудно, взех един от тестовете и направих всичко както беше описано, после го оставих и зачаках да се покаже някакъв резултат. Обикалях в кръг и какво ли не ми минаваше през главата. Ами ако бях бременна какво щях да кажа на нашите, а Ники сигурно щеше да получи удар. Боже дано не е това което си мисля. Не знам защо но знаех, че ще се наложи да направя и другите два за това отидох бързо до хладилника и взех един от соковете вътре и започнах да пия на големи глътки. Обиколих и кухнята няколко пъти защото наистина ме беше страх от резултата. Тръгнах с бавни крачки към банята, виждах вече тестчето как чака със отговор от който може да си отдъхна или от който сигурно ще получа удар. Преди да го взема затворих очите си, хванах го и вдигнах ръката си горе долу на нивото на очите си и леко отворих едното око. След това бързо отворих и двете си очи доста широко, пръстите ми се раздалечиха и това зло нещо падна на земята. Това не можеше да е истина бяха две черти – което означаваше бременна. Просто не можеше да е истина. Без да се замислям грабнах и другите два и отново направих същото както с първия. Изчаках още няколко минути без да помръдвам от банята. За съжаление бяха абсолютно съшите две чертички. Щях да умра! Защо все на мен трябваха да ми се случват някакви такива неща за които да не знам как да обясня. Едва ли майка ми щеше да е много щастлива от новината, че ще става баба, а за баща ми просто не исках да си мисля как ще реагира. А бащата на това в мен... Седях на земята и гледах трите еднакви теста пред мен и нямах представа какво да направя. Да кажа ли или да си мълча за сега, но като за започне да си личи какво щях да правя. За аборт изобщо нямаше смисъл да мисля, ако искат да ме изгонят от вкъщи това дете си е мое и няма да му причиня това. Може да нямаме възможността за перфектен живот, но поне щеше да е живо и нямаше да се чувствам виновна, че съм го убила. Чух че телефона ми звънна – беше мелодията на съобщенията, значи Ники ме чакаше в скайп. Събрах всичко от земята, омотах ги в тоалетна хартия и още много неща и ги хвърлих в кошчето. Седнах на компютъра и още се чудех дали да му кажа.
- Как си бубче?
- Зле.
- Още ли ти е лошо?
- По-лошо и от вчера.
- Трябва да отидеш на лекар да видиш какво става.
- Няма нужда.
- Не ме ядосвай магаре такова.
- И без лекар знам...
- Какво ти е?
- Просто ми е лошо – нещо не ми даваше да му кажа или не исках да е по скайп.
- Сигурна ли си, че е само това?
- Да, няма страшно.
- Какво ще правиш днес?
- Ще си седя в къщи. Ти?
- Имам малко работа исках да видя как си, но после съм си в нас и съм само твой.
- Ще се бавиш ли?
- Не, най-много половин един час.
- Добре ще те чакам.
- Добре до после муцунке, обичам те.
- И аз тебе.
Трябваше да отида в тях, щях много да го ядосам но трябваше да споделя с някого, а той беше единствения човек на когото имах доверие. Ще ми се по развика, че съм отишла но когато му споделя новината ще млъкне...

Wasilena
12-05-2011, 20:13
ощееееееееееееееееееее <3

tedsyto
12-05-2011, 21:24
ощееееееееееееее

extreme16
12-06-2011, 14:04
Добра идея, но твърде много правописни грешки, а диалога им ми прилича като от някакъв бъргарски сериал, твърде малко описания имаш там, където е диалога и не се разбира много добре.
Глаголи, които не завършват на "м" в 1л. ед.ч., не се пишат с "ме" накрая в мн..
Пример: открия- открием
рисуваМ- рисуваМЕ
Не слагаш и запетаи на правилното място, забелязах, че си сложил/а запетая "така,че" , което не е правилно, такива грешки променят целия смисъл. Имах и други забележки, но главно са тези.
Не мога да допусна, как Николай спокойно и хладнокръвно си убива хора, то хубаво е да се убиват хора, но е твърде нереалистично, а майка й е представена по много особен начин, сякаш е там, но не играе пълноценно ролята си на майка. Когато се карат има 1-2 изречения, в които си крещят и на следващите 2 са сменили темата и си казват "Лека нощ", пример. Много бързо гледаш да претрупаш нещата. Това е от мен.
Идеята си я бива и ще следя, какво ще се случи по натам.

Enchanting
12-09-2011, 14:38
Много добра история :) Браво!

reni7o0o
12-10-2011, 11:11
хайдеееееееееее кога ще има ощеееееееееееееееее

Enchanting
12-13-2011, 17:51
???????........

tedsyto
12-17-2011, 10:24
айде деееееееееееееее

martin4eto0o
12-27-2011, 15:59
XI

Седях, мислех и не знаех какво трябва да направя.Бях толкова объркана, имах нужда да поговоря с някого, но не знаех Ники как ще го приеме. Казвал е, че иска деца и че обича да се грижи за тях, но едва ли точно сега можеше да мисли за това. Трябваше да отида дори и да нямам смелостта да му кажа, поне щях да го видя преди да ми се разкрещи,че съм там. По принцип хората се радват като разберат че ще си имат бебе, а аз май бях малко в траурно състояние. Не, че не се радвах, радвах се и то много, но бях ли готова за това?Щяха ли околните да го приемат?Нямах представа. Колкото и да си блъскам главата факта си е факт, бях бременна и трябваше да направя нещо по въпроса. Тръгнах към гардероба да намеря някакви дрехи и да отида при Николай. Грабнах едни дънки, фланелка и едно тънко якенце, облякох се на бързо и вързах косата си.Когато тръгнах да излизам реших да напиша бележка на майка ми. Ако тръгна да и звъня ще ме разпитва дълго време,за това варианта с бележката е по-добър. Написах й,че ще ходя с една приятелка на пазар. Въпреки,че не излизах често майка ми мислеше че все още имам приятелки, оставих листчето на масата в кухнята и тръгнах. В момента в който излизох от входа видях позната физиономия пред мен, физиономия на човек,с когото нямах намерение да говоря! Но въпреки опитите ми да избегна разговорите,наглостта в хората надделява и Александър започна да ме прегръща и да ми се радва. Не ми стигаше целия ужас от новината която преди минути разбрах,а сега и това трябваше да ми се случва. Много мразех,когато е станало нещо, хората който са го направили да се подмазват и да се правят,че не знаят нищо, а Алекс в момента точно това правеше и просто не издържах.
– Какво си мислиш че правиш по дяволите??? - попитах го ядосана.
- От колко време не сме се виждали как си, какво си правиш? - продължи да се подмазва той.
- Ти нормален ли си,бе?
- Ама,Мария,какво ти става?
- Какво ми става ли? И с цялата си наглост ме питаш?
- Не мога да те разбера, за какво говориш?
- Такива дето ми се правят на не знаещи много,ама много ги мразя!
- Ще ми обясниш ли какво е станало?
- Аз ли а ти обяснявам ,бе тъпак,такъв. Ходиш и клюкарстваш на всички кой е умрял и кой не е и после ще ме караш да ти обяснявам. Как може да си толкова долен, а уж му беше приятел.
- Стана случайно.
- О,Боже!Ти не си добре! Как случайно ще кажеш, че някой е умрял бе? Можеше поне малко да се направиш,че ти е жал за най-дабрия ти приятел вместо да разказваш на всички как вече е умрял.
- Добре де съжалявам, искаш да ти се моля сега ли?
- Ама никой не те кара да се молиш,бе, ходи при ония и си разказвайте още историйки. Сега и аз ще ти разкажа една - за твое огромно съжаление Николай е жив и здрав даже се прибра!
Когато казах това лицето на Алекс се промени, както си и мислех не се зарадва на това,което му казах,а някак си се притесни.
- Сериозно? - само успя да ме попита той.
- Съвсем сериозно! И сега ако обичаш ми се разкарай от погледа, че не мога да те понасям.
- Мария стига нали се е прибрал за какво трябва да се караме?
- Махай се,бе! - казах това и тръгнах бързо за да успея да се махна от него, преди да е казал поредната глупост.
Александър остана зад мен с обърканата си физиономия, а аз бързах към блока на Ники и през главата ми минаваха различни варианти за започване на разговора, но смелостта някак липсваше. Имах чувството,че като отида там ще забравя всичко.
За мой късмет явно всички майки бяха решили да разходят днес бебетата си, разминавахме се сладките бебчета ме гледаха от количките и още не можех да осъзная, че и мен ще ме гледа скоро такова съкровище. След известно време вече бях пред блока на Николай.Сигурно вече се е прибрал,нали каза половин час. Качих се на горе и без много да се замислям звъннах на вратата, но от вътре нищо.Звъннах още веднъж,но го нямаше. Така и така съм дошла ще го изчакам, толкова време мислих и сега да се прибера ,няма да стане. Седнах на стълбите, извадих си телефона и започнах да си играя на една от игрите - да убия малко време докато се прибере. Както си играех чух,че асансьора се качва не бях сигурна дали беше той за това продължавах да се занимавам с телефона. Няколко етажа по-надолу чух гласа на Ники и се изправих, прибрах телефона и зачаках подпряна на парапета. В момента,в който асансьора спря на етажа се чу още един глас освен този на Николай. Не трябваше другия да ме вижда и трябваше да направя нещо за отрицателно кратко време. Докато отваряха вратата аз се затичах на горе по стълбите и от бързане се спънах. Успях да се задържа и да продължа на горе. През времето,в което се опитвах да се крия чух,че някой се изсмя - явно беше чул как се запознах със стълбите от близо,но едва ли беше видял лицето ми което беше по-важното. Но по интересното беше,че аз го видях това беше същия дето идва в къщата и пак се крих заради него. Явно щях още да си чакам докато разкаже всичките си глупости и се сети да си тръгне. По едно време мислех да пиша съобщение на Ники да го изгони най накрая, но нее щях да разваля изненадата. Седях си там вече изиграла всички игри от телефона,умираща от скука и не знаех вече какво да направя. Разхождах се по горния етаж защото не издържах на едно място, излизаха разни хора и ме гледаха странно. Чудеха се явно кое е това не познато момиче,което не живее тук,но обикаля по етажите? Докато правех поредната си обиколка на етажа чух Ники и другия да си говорят.Имах чувството,че ми се причува,но леко надникнах и видях,че най-накрая си тръгва. Качи се в асансьора и тръгна на долу. Аз изчаках още малко да не би да се върне,че щеше да стане интересно. Тръгнах бавно по стълбите, на долу и към вратата му, одеве толкова бързах да дойда а сега правех толкова малки крачки, усещах и притеснението вече, стомаха ми се сви и сърцето започна да бие по-учестено. Звъннах отново на звънеца и след малко го чух как идва към врата.
- Каааакво се сети пак? - каза си той от вътре и отвори вратата.
Когато отвори замръзна. Гледаше ме все едно ме видя разфасована, след няколко секунди се осъзна и естествено започна да крещи:
- Как можа да дойдеш? Тръгвай бързо преди да те е видял някой! Казах ти,че сега не може да се виждаме,защо дойде...?
- Ще спреш ли за малко? - трябваше да го накарам да млъкне по някакъв начин.
- Няма да спра!Не трябваше да идваш опасно е. Не знаеш какво може да се случи ако те видят. - продължаваше упорито той.
- Бременна съм. - трябваше просто да го кажа.
- Какво каза? - вече по-тихо ме попита Ники.
- Бременна съм.

tedsyto
12-28-2011, 20:43
<3 нееекст

0722
12-29-2011, 23:12
ощеееееееееееееееееееееее еееееееееееееееееееее

martin4eto0o
01-12-2012, 08:30
...Не каза нищо огледа се и ме дръпна да вляза вътре. Аз тръгнах бавно към хола.Той затвори вратата и ме настигна с бързи крачки. Седнах на дивана,а той стоеше пред мен и не обелваше и думичка. Аз обаче мразех да мълчи така особено в такъв сериозен момент.
- Нищо ли няма да кажеш?
- Н... не знам какво да кажа.
- Добре аз ще тръгвам исках само да знаеш - станах и тръгнах към вратата.
Обаче Ники застана на вратата на хола и не ми позволи да продължа.
- Къде тръгна?
- Ще си ходя.
- Как ще си ходиш?Нали трябва да го обсъдим.
- Ти си замълча и реших,че не ти е до това.
- Не говори глупости.Просто ми трябва малко време,това е сериозна новина.
- Сериозна е...
- Кога разбра?
- Сутринта.
- И одеве нищо не каза. - Не бях сигурна дали да ти кажа все още.
- Как няма да ми казваш?
- Не знаех дали ще го искаш, с всичките си проблеми сега и това.
- Това е нашето дете как няма да го искам. Вашите знаят ли?
- Не. Само ти знаеш.
- Ще им кажеш ли?
- Искаше ми се да не им казвам но ще започне да си личи и тогава ще е по-зле.
- Така е.
Не знаех какво друго да кажа гледахме се някак тъжно объркани и нямахме представа какво ще правим. Имах нужда в момента да го прегърна и да забравя за миг всичко и както се беше подпрял на вратата се приближих към него и сложих ръцете си около врата му и след това подпрях главата си. Той леко се наведе и обви ръцете си около кръста ми и ме притисна силно към него, отново бях близо до него и усещах как биеше сърцето му. Както си бяхме гушнати той тихо каза:
- Какво ще правим?
- Май ще трябва да заминем преди да си е проличало.
- Сигурна ли си че го искаш?
- Да!
- Къде искаш да отидем?
- Без значение е къде ще бъдем,важното е да сме заедно.
- Ще бъдем заедно и няма нищо да ни притеснява и разделя – каза Ники и ме притисна още по-силно към себе си.
Стояхме си прегърнати и все още не осъзнавах какво на истина се случваше – щях да бягам от вкъщи, да замина някъде с любовта на живота си, щяхме и бебе да имаме.Kак се събраха толкова неща,който трябваше да решим буквално за ден-два. Трябва да тръгнем преди да съм започнала училище, защото тогава щеше да стане още по сложно. Ще разгласяват на всякъде,че съм отвлечена, убита, разчленена или са ме отвлекли за да ми вземат вътрешностите и да ги продадат в някоя африканска държава. Така поне ще напиша някаква бележка на майка ми,в която да й обясня,че не съм отвлечена,а просто е трябвало да замина, не че ще ме разбере и няма да се обади в полицията,но се надявам поне малко да я успокои. Знам,че ще направя огромна грешка да изчезна така-ще се притеснят и ще се чудят какво се случва с мен,но след време ще се оправят.Не очаквам от тях да ме забравят и да си живеят живота,та нали съм единствената им дъщеря-няма как спрат да мислят за мен. Някои момичета биха предпочели да кажат на родителите си,че ще имат внуче и след няколко спора всичко ще е наред, ще се грижат заедно и няма да им се налага да бягат. Аз обаче винаги избирам по-сложното, взимам неправилните решения и хората страдат заради това, а понякога дори самата аз страдам от трудния си избор. Разбрах с какво се занимава Николай и въпреки това не го оставих.Знаех,че ще е много трудно,но продължих да съм с него, както и случая с Боби – не трябваше да се занимавам с него, но аз какво направих?Продължих разбира се и сега заради мен родителите му страдат. Сега пак мисля да направя поредния „правилен” избор и отново да има страдащи заради това. Колкото и да обичах родителите си,нямаше сила която да ме разубеди да не тръгна с Ники.Знам отгледали са ме, грижили са се, не са спали заради мен, но няма друг вариант...
- Писенце – прошепна тихо Ники.
- Да?
- Много те обичам!
- Аз теб още повече!
На истина не знаех как,но го обичах повече от всичко на този свят. „Обичам те” е прекалено малка дума за изразяване на истинските ми чувства.Не съм си и мечтала да обичам така и да се чувствам истински обичана. Колкото и проблеми да сме имали и да сме се карали за някакви глупости,след всеки спор го обичам все повече. Понякога си мисля,че ще умра ако му се случи нещо, не искам да си представям живота без него. Скоро няма да се притеснявам от това, след като заминем ще е далече от всички и няма постоянно да го гонят и да се чудят как да го гръмнат. И когато бебето се роди ще придаде нов смисъл на всичко.
- Къде мислиш да отидем? – попитах го аз без да мърдам главата си от гърдите му.
- Където избереш, но колкото се може по-далече.
- Не си ли мислил за някъде?
- Чудех се.
- Между кое?
- Между Бразилия, Маями или Ню Йорк.
- Наистина си мислиш за доста далеко.
- Ти къде искаш?
- Аз си мислех за някъде из Европа.
- Не тука ще ни намерят. Знаеш,че обикаляме на всякъде, вчера пратиха едни в Лондон, а други се крият в Италия.
- А като беше в Мексико?
- Те от Мексико не могат да мръднат в друга държава освен да се приберат в България.
- Защо?
- Защото по границите е мазало и стрелят по всичко,което се движи.Не им пука самолет ли е или птичка. Ние като ходим имаме познати на една от границите и знаят преди да отидем,че някой ще минава от там. А с другите самолети не можем да летим защото с оръжията няма как да минем през охраната и детекторите.
- А ние как ще заминем?
- Със самолет.
- И няма да си носиш оръжие?
- Ще го измисля.
- Ще трябва да тръгвам вече защото майка ми ще се прибере, а не съм казвала че ще излизам и пак ще ми крещи.
- Добре,маймунче.
- Ти имаш ли някаква работа сега?
- След час трябва да отида да взема едни пари и после съм си в къщи.
- Добре.
- Искаш ли утре да дойдеш да спиш при мен и да се разберем какво ще правим?
- Ще измисля нещо да кажа на мама и ще дойда, ти няма ли да имаш работа?
- После ще ми кажат и ще се разберем към колко да дойдеш.
- Не искам да те пускам.
- Като заминем няма да ти се налага.
- Мислиш ли,че ще сме щастливо семейство или ще си омръзнем и постоянно ще се караме?
- Ще сме си щастливи и после като се роди малката буболечка няма да има по-щастливи от нас обещавам ти.
Не можех да повярвам – момче мислеше по този начин, беше толкова мило как да не го обича човек. Не ми се искаше, но го пуснах и тръгнахме към външната врата когато стигнахме в коридора се повдигнах леко на пръсти за да погледна през шпионката дали някой от колегите му не е решил да дойде на гости. Когато се повдигнах усетих как Ники сложи ръцете си на кръста ми и когато стъпих нормално на земята той се приближи към мене и започна да ме целува по вратлето. Усещах топлите му устни как бавно се разхождаха по кожата ми.Настръхвах,когато прави така, знаеше,че обожавам да ме прегръща отзад. С едната си ръка ме притискаше към себе си,а другата бавно обхождаше извивките ми, като започваше от талията минаваше през гърдите, стигаше до врата ми и после бавно се връщаше на долу,докато целувките продължаваха и нежно ме захапваше. Между многобройните и сладки целувки Ники леко каза:
- Утре ще си те целувам цяла нощ.
- Може ли да дойда по-рано за да ме целуваш по-дълго? – пошегувах се аз.
- Може и изобщо да не си тръгваш сега, направо си те отвличам и не те пускам.
- И като се обади майка ми да пита къде съм,ти ще й вдигнеш телефона и ще искаш откуп за мене – някои дрехи и четката ми за зъби.
Ники се засмя и продължи да ме целува от едната страна после бавно минаваше и от другата и преди да се върне аз леко дръпнах главата си на зад и го целунах. Искаше ми се времето да спре за всички останали само ние да си се целуваме безкрайно, но щях да изтърпя до утре и цяла нощ щеше да е мой.

reni7o0o
01-15-2012, 18:31
Този път колко трябва да чакаме?

reni7o0o
01-20-2012, 17:02
up.........

Bloody-girl
01-29-2012, 19:15
Ощеее ... х (

Bomber
01-31-2012, 21:21
Интересен разказ,ама е много дълъг и все пак браво :)

martin4eto0o
02-02-2012, 13:25
Съжалявам за забавянето :( още малко има и очаквайте края на дългата ни история :)

martin4eto0o
02-02-2012, 19:12
...Когато си тръгнах Ники ме задържа и ми каза да изчакам малко. Аз се замислих какво ли ще направи сега и видях как се опитваше да свали часовника си.
-Какво правиш? – попитах го аз,докато гледах в ръцете му,откопчаващи часовника.
- Искам да ти го дам. – каза той и широко се усмихна.
- Как така да ми го дадеш? – та той обожаваше часовниците си,а сега искаше да ми даде най-любимия си. Нещо не разбирах... – Ама той си е твой и е лошо да се подаряват часовници,не си ли чувал?
- Щом е мой значи е и твой и няма да ти го подарявам,ще го поносиш и пак ще ми го дадеш.
- За гаранция,че ще се върна ли? – засмях се аз.
- Просто да си имаш нещо от мене освен мъничето което расте в тебе.
Беше толкова мил.Tова никога не бях си го помисляла,че ще реши да направи такова нещо. Но от негова страна това е повече дори от цветя и подобни глезотии,защото наистина обича часовниците и доста ме изненада.
Най-накрая успя да го свали и подадох ръката си. Сложи го дръпна каишката до последната дупчица и го закопча. Той го носеше едва на третата,а аз на последната и пак ми беше голям. Гледах го и му се радвах колко ми е голям, каква хубава марка е и още ми беше интересна причината,която го е накарала да ми го даде. Прегърнах го отново той ме притисна към себе си, целунахме се и трябваше да тръгвам вече.
- Пази се! – каза Ники тихо до ухото ми.
- Няма какво да ми стане спокойно.
- Надявам се да е така.
- Не се притеснявай.
Как не исках да си тръгвам - целувах го, тръгвах после пак се връщах докато чаках асансьора и отново го целувах. Накрая се качих и натиснах копчето за първия етаж. Бързо се спуснах надолу и след минутка вече бях пред входа. Ходех и се радвах на часовника.Не забелязвах нищо около мен,толкова бях щастлива. Вървях и си мислех за всички проблеми и скандали.Заради някакви бивши и не знам още какви и каквито и глупости да ми минаваха през главата. Все повече осъзнавах,че истински ме обича щом като има възможността да е с много по-красиви и опитни от мен той продължава да ме иска. И сега след като му казах,че съм бременна веднага се съгласи да заминем,а не си търсеше оправдание за да не гледаме това дете. Обича ме и аз го обичам,а се карахме за такива безсмислени неща. Е от една страна не бяха и чак толкова безсмислени защото да лежи върху краката на някаква,докато ми казва,че ще работи си беше сериозно. Но сега съм готова да забравя за всичко и да започнем нов и по-хубав живот. И все още не можех да се сетя в коя държава да отидем.Бразилия не беше лоша идея,Ню Йорк също беше хубаво място,но Маями си беше друго нещо. Красиви къщи слънце и спокойствие,докато в Ню Йорк ,имам чувството,че целия свят е там. Страхотен град е,но всеки бърза за някъде, натоварено, шумно и пълно с различни нации. Искаше ми се да сме далече от всичко двамата в хубава къща,а след време и тримата. Може би ще успеем да си намерим някоя хубава къщичка в Бразилия.

reni7o0o
02-03-2012, 12:19
охххххххххххх пускай още СКОРО <3

martin4eto0o
02-03-2012, 15:57
XII

През главата ми минаваха хиляди мисли за къщи, държави и деца,но по едно време чух странен шум. Нещо голямо рязко спря до мен - беше огромен черен микробус. Аз по незнайна причина спрях и се чудех какво се случва, но нямах време да разбера. Усетих как нещо дебело и много силно ме хвана, вдигна ме и тръгна към черния бус. БОЖЕ ОТВЛИЧАТ МЕЕЕЕ!!! Виках, ритах, опитвах да се измъкна, но този който ме държеш беше прекалено силен. Няколко човека ме видяха, но защо нищо не правеха?Поглеждаха ме и продължаваха по пътя си,а аз крещях за помощ,но никой не се опита да помогне. Стигнахме до отворената врата на микробуса и вътре видях още трима огромни като този който ме държеше. Като видяха уплашената ми физиономия тримата мъже се усмихнаха някак си нагло всякаш с усмивките си казваха '' С теб добре ще се позабавляваме'' аз обаче започнах да викам колкото силно можех. В този момент мъжа,който ме държеше ме вкара вътре при другите, и точно когато ме пускаше за да може да затвори вратата аз опитах да го изритам и да се измъкна, но без успех. Ритнах го в корема и когато се сви от болка и точно се опитах да избягам двама ме хванаха,а третия затвори голямата врата.
- КАКВО ИСКАТЕ ОТ МЕНЕ??? - продължавах да викам.
- Кротувайй! - каза единя от горилите,които ме държаха.
-СБЪРКАЛИ СТЕ МОМИЧЕТО БЕ,ПУСНЕТЕ МЕ!
-О,първо ти ще ни пуснеш на нас. - каза друг и всички се засмяха.
- АМА НЕ ВИ ТРЯБВАМ АЗ!ПУСНЕТЕ МЕ МОЛЯ ВИИ!
Тогава видях как двама се погледнаха и един каза:
- Най-обичам,когато ми се молят. - и отново всички се засмяха.
Качи се и този който бях изритала обърна се и докато другите се смееха на плоските си шегички той ме гледаше доста сериозно. Усетих как бързо тръгнахме и се почувствах изключително безпомощна. Може би щяха да искат нещо и да ме пуснат, но нищо не им пречеше и направо да ме убият.
- Пари ли ви трябват? Родителите ми не са богати объркали сте ме с някоя друга.
Пуснете ме и да забравим,че това се е случило. МОЛЯ ВИИИИ!!!
- Изобщо не ни трябват родители - тогава вече разбрах,че знаят за мен и Ники - и между другото много хубав часовник имаш.
- Намерих си го,не е мой.
- Млъквай бе!
- Казвам Ви,че сте се объркали.Пуснете ме,няма да кажа на никого!
- Някой да й затвори устата с нещо,че вече ми писва и не знам какво ще й направа! - развика се изритания.
Другите започнаха да се смеят и да си подхвърля разни глупости и един весело каза:
- Имам много подходящо нещо,с което да й запуша устата.
След поредната доза смях още един заговори:
- Запушвайте я с каквото искате,само я пазете жива - трябва ни.
Като чух това ми стана още по-зле. Имаха страхотни планове да се изгаврят с мене, но поне щях да остана жива. Обаче не бях сигурна какво ще стане с бебето. В този момент се сетих,че Ники можеше да подслушва телефона ми и някак трябва да му помогна да ме намери преди тия идиоти да са ми взели телефона. Но какво трябваше да направя,след като от тъмните стъкла нищо не се виждаше?

Sirona
02-03-2012, 16:52
Интересен разказ....браво :)

Bloody-girl
02-03-2012, 17:15
Ox..давай още ..! х )

reni7o0o
02-03-2012, 18:04
ще колабираааааааааааам пускай бързо още....
аз си мислех, че ще заминат и ще се свършва (за съжаление), а то кво? отвлякоха я.... божеееее пускай ощеееее

martin4eto0o
02-03-2012, 20:29
Реших,че ще е по-добре да си мълча и ако забележа нещо по-странно ще викам,за да мога да дам някаква следа на Николай. Свих се и се умълчах,а мъжете около мен ме гледаха с коварните си очи и перверзни усмивки. Не исках да си помислям какво се въртеше в главите им. По едно време буса спря. Първо слязоха шофьора и мъжа,който бях изритала. Голямата врата рязко се отвори и светлината ме заслепи. Докато се мъчех да видя къде съм усетих как голямата ръка на някой ме хвана за крака и ме издърпа. Когато бях достатъчно близо ме вдигна и ме сложи на рамото си сякаш бях някакво животно. Вървеше бавно и когато вдигнах леко главата си единственото, което видях беше гора. За части от секундата си представих милиони неща, че може би ще ме изнасилят и ще ме оставят в тази незнаеща къде се намира гора или щяха да ме изнасилят, убият и заровят. Но нали единя каза,че им трябвам жива,значи убийството отпада. КЪДЕ СЕ НАМИРАХ ПО ДЯВОЛИТЕ???
След малко обаче чух,че се отвори някаква врата и влязохме в голям двор. Ето тогава започнах да викам отново:
- КЪДЕ МЕ ВОДИТЕ? КАКВА Е ТАЗИ КЪЩА,В ТАКАВА ГОРА? КЪДЕ СЪМ...?
- Млъкни! – каза мъжа,който ме носеше.
Другите изведнъж ги нямаше,а аз не се отказвах от виковете си.
- НЯМА ДА МЛЪКВАМ!КАЗАХ ВИ,ЧЕ СТЕ ОБЪРКАЛИ МОМИЧЕТО.МОЛЯ ВИ НЕ МИ ПРАВЕТЕ НИЩО!!!
Чух само как мъжа изръмжа вече вбесен,но нищо не каза и влезе вътре в къщата. Когато вече бяхме вътре започнах да се оглеждам дали няма някой вътре който да ми помогне. Оглеждах се и търсех някой,който да ме спаси от това чудовище. Къщата беше голяма и докато се опитвах да се измъкна видях две момичета. Оскъдно облечени почти голи седяха от двете страни на подобен от тези който бяха в микробуса и се наливаха с уиски. Развиках се отново – те само ме погледнаха,усмихнаха се и продължиха да пият. Бях изумена,а те прекалено дрогирани и пияни,за да осъзнаят какво се случва. За миг си представих,че и мен може да дрогират и да ме карат да върша разни неща. Може би точно за това им трябвах жива-за да ме направят тяхна жива кукла,с която да правят каквото си поискат или да ме продадат на някой,който ще прави същото. Когато си помислих всичко това се сетих и за бебето. Ами то?Какво щеше да стане с него?Ако разберат ще ме пребиват докато са убедени,че е мъртво или всичкия този стрес няма как да не се отрази. То още е съвсем нищо някаква си точица там в корема ми,но със сигурност ще се отрази по някакъв ужасен начин.Чух,че се отвори следваща врата и мъжа започна да слиза по стълби надолу.Аз ритах и се опитвах да го ухапя,но от толкова дрехи едва ли усещаше. Колкото и да ритах той ме държеше толкова здраво сякаш беше някакъв кодиран робот и ръцете му бяха заключени с парола. Нямаше какво да направя вече освен да чакам Николай да ме намери по някакъв начин. И да викам в тази гора никой няма да ме чуе,а в къщата нямаше човек,който може да ми помогне.

reni7o0o
02-03-2012, 20:53
ооооооооооооооооох пускай повече и по дълги неща направо умирам тука да разбера какво ще стане :D

martin4eto0o
02-03-2012, 22:55
Слизахме надолу в някакво тъмно и студено мазе с две мигащи лампи,които правеха обстановката ужасно страшна. Мъжа спря, наведе се и ме сложи да седна на един стол. Помислих си ,че това е моята възможност да избягам докато е сам и се опитва да ме върже. Изчаках малко да видя какво ще направи и точно както си мислех ме пусна за да вземе тиксото и точно когато протягаше ръката си аз станах от стола и затичах нагоре по стълбите. Не ме интересуваше къде отивам,само да успея да се махна от къщата. Той бързо тръгна по мен,но аз бях с няколко стълби пред него и доста по бърза. Видях вратата и бързо натиснах дръжката за да я отворя. Помислих си,че докато мъжа с двете дрогирани момичета ме види вече ще съм навън ,но не. Точно когато отворих вратата и отново видях светлина,бързайки да се махна от всички се блъснах в един от тримата дето бяха в микробуса. Той бързо реагира и ме хвана в подобна желязна хватка,от която отново нямаше измъкване. След секунди се появи и другия,който ме гонеше и още по-ядосан от преди се развика:
- Ще я убия!Писна ми от тъпите и номера!!!
- Ще я убием след като оня глупак дойде да я спасява. – каза друг мъж,който не бях виждала досега.
- Изобщо няма да го чакам,бе! И без това няма как да знае,че сме я убили!
- Млъквай и отивайте да я вържете. Трябва ни жива!
Отново ме вкараха в тъмното мазе. Сега обаче докато единия търсеше с какво да ме залепи за стола,другия ме държеше така,че дори не можех да помръдна. Когато взе ролката със сиво широко тиксо се приближи към мен, придърпа единия ми крак към крака на стола и няколко пъти обиколи с тиксото. Направи същото и с другия ми крак. Опитах се отново да го ритна,но този път успя да се предпази и се дръпна. Знаех,че още повече го ядосвах,но не можех просто да се откажа и да чакам да ми направят каквото и да било. След като върза краката ми,подаде тиксото на другия,който ме държеше,а той първо хвана ръцете ми с едната си ръка,с другата хвана тиксото. При всяко мое помръдване той ме стискаше все по-силно и това ужасно болеше. Усетих как залепи тиксо на едната ми ръка и започна да го омотава върху двете. След секунди вече не можех да направя каквото и да било движение за това само ми остана викането. Гърлото ми вече беше пресъхнало и нямах сила за викане,но не се отказвах.
- Пуснете меее! Няма смисъл да ме държите тука,не ви трябвам аз. Отвържете ме,моля виии!
По едно време горилата,която само чакаше момента в който ще му разрешат да ме убие взе тиксото,отлепи дълго парче, откъсна го с устата си и го залепи върху моята. Вече определено нямаше какво да направя за да се спася...
- Така вече е по-добре. – каза някой зад мен,когото не можех да видя.
Огледаха ме видяха,че няма как да се измъкна и тръгнаха нагоре по стълбите. Огледах се,търсейки нещо,което може да ми помогне в този момент за да отрежа тиксото,но колкото и да са тъпи мутрите няма да оставят нож при заложниците си. След малко вратата се отвори и някакво друго момче се появи. Видимо по-малко от другите,който видях,но със същата страшна и злобна физиономия. Застана пред мен погледна ме и ме и каза:
- Просто ще ти взема телефона и всички други глупости в тебе недей да крещиш.
Той бе не само по-млад,но и доста по-различен беше от всички.Явно беше нов,но аз естествено не го послушах. Започна да бърка в джобовете ми и когато намери телефона аз се развиках. Не,че можех поради това,че устата ми беше залепена,но поне се опитвах. Тогава той се изправи и заговори по-сериозно:
- Казах ти,че нищо няма да ти направя.Просто ще ти взема телефона. За какво крещиш? Мислиш ли,че някой изобщо ще те чуе тук? Е ако ще ти е по-добре няма никой на километри от тук,така че спри да си дереш гърлото, няма смисъл!
Той беше прав.Никой нямаше да ме чуе.Бях толкова отчаяна и уплашена. Единственото решение беше да седя и да чакам. Момчето взе телефона ми, изключи го и го остави на масата. Седна на един стол и отвори лаптоп,който от тъмнината не се виждаше. Включи го, сложи краката на масата,а лаптопа върху тях.Когато лицето му беше осветено ме погледна за малко и започна да си разглежда нещо. Беше тъмнокосо,силно момче,което ми беше много чудно как е попаднало при тези идиоти. Струваше ми се добър, до някаква степен приличаше на Ники. От началото добър и кротък после стана нещо напълно различно. Седях на стола оглеждах влажните стени и чудех дали вече гаджето ми е разбрало какво се случва с мен или седи в тях гледа телевизия и ме чака да включа компютъра си? Ами майка ми която се надяваше да съм с приятелка на пазар. Само ако можеше да си представи къде съм в момента щеше да получи инфаркт...

reni7o0o
02-04-2012, 11:02
ощеееееееееееееееееееееее ееееееееее ^^

martin4eto0o
02-04-2012, 11:39
XIII – От името на Николай

Бях наистина щастлив от новината,че ще ставам баща. Щеше да ни бъде трудно да се справяме сами с такова важно нещо и заминаването. Много неща щяха да ни се съберат за кратко време,но ще бъдем прекрасно семейство. Когато Мария си тръгна имах още време преди да излизам и реших да мина да си взема душ. Взех си кърпа и тръгнах към банята. Нагласих водата изкъпах се и поседях още няколко безцелни минути под течащата вода,докато не чух че телефона ми да звъни. Грабнах кърпата,без да спирам водата и тръгнах да търся от коя стая звъни телефона – открих го в хола. Нямах навика да записвам много номера за това вдигах направо,без да се заглеждам кой звъни. Когато вдигнах чух непознат глас:
- Гаджето ти е при нас. Ако не правиш каквото ти кажа ще умре! – каза това и затвори.
Останах втрещен... Гледах шокиран в една точка,опитвайки се да осъзная какво чух току що. Реагирах бързо и се опитах да звънна на Мария,да не би някой да се опитваше да се бъзика с мене.ТЕЛЕФОНА Й Е ИЗКЛЮЧЕН!!! Усещах как пулса ми започна да се забързва и сърцето ми щеше да излезе през гърлото. Притеснявах се и се нервирах едновременно,това никога не ми се беше случвало. Защо винаги нещо трябваше да развали хубавите моменти? Казах й да не идва, но не тя никога не слуша никого! Опитах се да звънна и на номера,от който ми се обадиха,но вече и той беше изключен. Какво се правя и аз,че не знам каква е процедурата-взимат различни карти и на всяко обаждане си сменяват и предишната я чупят. Трябваше единствено да чакам да ми се обадят отново и да разбера къде са.Но състоянието на нервите ми не позволяваше просто да седна и да си чакам. Оставих телефона и се върнах в банята да спра водата.Облякох се и тръгнах към къщата в която ние се събираме. Може би някой от наще беше разбрал за нас и са я отвлекли заради мен. Когато стигнах направо влязох в стаята,в която по принцип държим отвлеченит, но там единствения отвлечен беше нечие синче,което се молеше някой да дойде и да го прибере. Мария я нямаше! Значи са други. Други който искат мен. Разбрали са за това,че дават пари на този,който ме убие и Мария им е начина за забогатяване... Та тя е бременна,как може да се случва всичко това? ЩЕ ГИ ИЗБИЯ ВСИЧКИТЕ!!!
- Какво ти ,бе? – от някъде ме попита един от колегите.
- Нищо! – отговорих му бързо аз и тръгнах да излизам.
- Не ми прилича да е нищо,да не би да не ти е пуснала някоя мацка снощи. – шегуваше се без да има представа какво се случва в главата ми.
- Няма къде да ходи ще ми пусне. – правех се на глупак за да не забележи.
- Няма да се дърпа дълго-от опит го знам.
В такива моменти едвам контролирах емоциите си. Идваше ми да хвана два калашника в двете си ръце и да започна да стрелям на посоки. Имах чувството,че ще откача докато чакам да се обади шибания идиот,който посмя да отвлече гаджето ми! Тръгнах към колата и преди да се кача телефона ми отново звънна.Не се загледах в номера,а решен да ги убия по най-мъчителния начин вдигнах и започнах да викам:
- ЕЙ,БОКЛУК,САМО ДА СИ ПОСМЯЛ ДА Й НАПРАВИШ НЕЩО,ЩЕ ТЕ РАЗМАЖА!!!
- Успех. – каза някак си спокойно непознатия глас.
Това спокойствие от негова страна още повече ме вбеси!
-КАКВО ИСКАШ,БЕ???
- Ще ти пратя съобщение с адрес на който да дойдеш и там ще си вземеш момиченцето.
-ЩЕ ТЕ УБИЯ,БЕ!
Затвори телефона, качих се колата и изчаках да ми прати съобщението. Глупака мълчеше. Чаках, чаках и все повече се нервирах и имах чувството, че главата ми ще гръмне и след половин час телефона ми звънна и видях съобщението. Нарочно се забави толкова за да ме изнерви още повече,а си нямаше представа как ще го унищожа за секунди.

reni7o0o
02-04-2012, 11:43
още още още още ощеееееееееееееееееееееее еееееее

Bloody-girl
02-04-2012, 20:03
Mмм..некст <3

martin4eto0o
02-04-2012, 22:13
В съобщението беше адреса на изоставен и отдалечен склад.Съмнявах се, че ще е там. Бяха ми познати всички тези неща и каквото и да става няма да ми каже веднага къде е.Това беше капан. За толкова глупав ли ме мислеха? Ядосан бях и не знаех какво ще направя,но все още се опитвах да мисля правилно,защото когато съм ядосан и не мисля взимам доста грешни решения и правя страхотни глупости. Запалих колата и тръгнах към адреса от съобщението.Докато карах мислех как ще го направя, от къде ли ще мога да заобиколя за да видя колко ме чакат там и как да ги изненадам? Когато бях близо до сградата,видях че на високата ограда една врата беше отворена – явно от там трябваше да вляза,но щях да разваля изненадата и обиколих от другата страна. Оставих колата си при висока купчина железа дори и да обикалят няма да я видят. Взех един пистолет и тръгнах да търся от къде да вляза. Тръгнах към високата ограда и видях,че има счупено парче ламарина от оградата и се затичах направо към него. Промуших се и се озовах зад подобна купчина желязо като тази зад която скрих колата си. Огледах се да видя къде се намирам и пред мен видях огромен двор и изоставена сграда с изпочупени прозорци. На средата на широкото пространство имаше само един черен джип, реших да мина по-напред и да разбера колко са хората вътре. Видях стена,зад която можех да се скрия и да огледам хубаво,но до нея бързо трябваше да тичам,за да не ме видят – така и направих. Затичах се,но без да забележа какво има пред мен, настъпих едно от разпилените железа и се чу с голямо ехо,заради празнотата.Тогава се опитах да се забързам още повече и да успея да се скрия,но в в този момент видях как от колата слизаха двама мъже. Само двама?Не можеше да е истина. И двамата извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят по мен.За щастие моя беше в ръцете ми. Прицелих се и единия го застрелях направо в главата.За секунди падна и не помръдна повече,докато другия се опитваше да ме уцели,аз го уцелих нарочно в коляното. Трябваше да разбера къде е Мария. Когато го уцелих той извика силно от болка.Кръвта бързо бликна от раната и той легна на земята крещейки. Аз огледах покрива,дали не ме чака някой снайперист и отидох да измъкна малко информация от него.
- КЪДЕ Е МОМИЧЕТО??? КЪДЕ Е БЪРЗО КАЗВАЙ? – развиках се аз.
Той нищо не казваше. Гледаше ме и въпреки,че го болеше адски много, мълчеше.Трябваше да го накарам някак да ми каже защото вече не издържах. Опрях пистолета в главата му и пак се развиках:
- ЩЕ ТИ ПРЪСНА МОЗЪКА,ОТРЕПКО!КАЗВАЙ КЪДЕ Е?
Идиота продължаваше да мълчи. Не можех да го убия толкова бързо въпреки,че само това исках. Тогава се дръпнах леко и го прострелях в другото коляно. Извика още по-силно,но не казваше нищо за момичето ми.
-АДРЕСААААА! КАЗВАЙ МИ БЪРЗО АДРЕСА! – все още виках,а той нищо.
Ядосах се още повече и го настъпих по едното простреляно коляно и започнах бавно да натискам,а той все повече да крещи.
- Ще ти кажа къде е.Само престани! – каза той между силните си викове.
Аз обаче не престанах,а по-силно натисках.
- КАЗВАЙЙ!
- В четири километра след Драгалевци!
- ПО-ТОЧНОО!
- Има една къща навътре в гората там е.
Не знам защо,но не вярвах на никого от тези среди затова го хванах за яката на якето му и го завлякох в джипа.
- Сега ще ми покажеш къде е!

reni7o0o
02-05-2012, 11:28
оооо доста добре.... давай ощеееее

martin4eto0o
02-05-2012, 16:57
Качих го на предната седалка,а той продължаваше да се свива и крещи. Кръвта му бързо течеше и от двете колена,затова най-добре беше да побързам. Качих се и аз и тръгнах към Драгалевци. Когато стигнахме той ми показа една друга отбивка,която без него от бързане едва ли щях да забележа. Докато бавно се приближавах към къщата мислех начин,по който да накарам всички да излязат. Когато бяхме почти пред къщата очаквах да има някого отвън, но беше пусто.
- Влезеш ли вътре мъртъв си! - каза едвам мъжа до мен.
Вече беше изгубил доста кръв и едвам се държеше. Не му обърнах внимание и слязох от колата. В главата ми изникна изникна идеята за запаля колата и другите ще излязат поне да разбера горе долу с колко трябва да се разправям. Тръгнах към багажника да видя как да запаля колата и за мой късмет имаше цяла туба с бензин и няколко оръжия. Взех два пистолета и ги мушнах в дънките си,докато полея колата с бензина. Взех тубата и започнах отпред назад – първо сипах върху вече умиращия ми навигатор и когато полях и раните на колената му събра сили и пак извика. Аз обаче продължавах да разсипвам бензина, когато цялата кола беше готова извадих запалката си, хвърлих я под колата и тръгнах към високата ограда на къщата. Усетих как след секунда започна да гори обърнах се и цялата кола беше обгърната в пламъци,а след малко трябваше да гръмне и да накара другите да проверят какво става. Затичах се към оградата и застанах за ъгъла така че като тръгнат да не ме видят,а аз да вляза след тях. Чу се оглушително "бууум".Гръмна колата,а заедно с нея и мъжът вътре, разхвърчаха се разни парчета – гуми, стъкла, части. След малко точно като по часовник заизлизаха всички. Очаквах да са повече,а не само пет човека. Трябваше да има още.Докато се чудеха какво се случва аз влязох вътре, огледах,очаквайки някой да започне да ме стреля от някъде, но беше спокойно.Явно това бяха всички,който излязоха и тези дето убих. Извиках няколко пъти Мария,но не чух отговор от никъде.Или бяха вързали устата й или тя не беше тук. Обикалях из къщата,търсейки я в различни стай.Накрая отворих една и в нея бяха две момичета – мечтата на всеки мъж руса и чернокоса. Позната история и в къщата в която ние се събираме си викаха различни момичета и си правеха каквото искат с тях. Не,че очаквах нормален отговор като ги видях в какво състояние са, но реших да ги попитам дали не са видяли нещо.
- Да сте виждали да водят едно момиче в тази къща?
Те ми се погледнаха усмихнаха се една на друга и русото момиче тръгна към мен. Единственото й облекло бяха само червените прашки, пухкаво шалче и високи токчета.Когато се приближи се започна да ме гали със шалчето и каза:
- Ние двете не сме ли ти достатъчни,че търсиш и още една?
-Не ми е до тъпотии.Кажи ми дали си виждала друго момиче или не! – казах аз като бързо махнах ръката й от себе си.
- Може и да съм виждала. – каза тя гледайки ме предизвикателно.
- ДА ИЛИ НЕ??? – развиках се вече нервиран.
- Доведоха някаква одеве,викаше да я спасяваме.
- Къде е?
- Ако ти кажа ти как ще ми се отплатиш?
- Ако не ми кажеш ще умреш по най-мъчителния начин за това по-бързо!
Колкото и пияна да беше явно се страхуваше за живота си-промени бързо физиономията си, стана сериозна и каза:
- В стаята на първия етаж под стълбите е.
Веднага тръгнах надолу по стълбите.Взех остър завой и се озовах пред врата. Взех единия пистолет от дънките си и бавно отворих, видях стълби на долу и тръгнах по тях. Слизах бавно и виждах как лампата примигва слязох по-надолу и видях Мария на един стол вързана,а срещу нея седеше някакъв младеж играйкащ на лаптопчето си. Прицелих се с пистолета в него и се развиках:
- Само да си мръднал и ще ти пръсна главата!
Той бързо ме погледна и не помръдна. Гледаше ме уплашено,явно не беше подготвен за такива случки. Мария ме видя зарадва се и някак си беше по-спокойна,че съм там,но още нищо не беше свършило...

Bloody-girl
02-05-2012, 17:20
Чакаме продължението.. х )

reni7o0o
02-05-2012, 20:06
лелееее баси филма...поне я намери....давай още :}}}}}

martin4eto0o
02-06-2012, 20:15
XIV – От името на Мария



Изгубила вече всякаква надежда,че някой ще ми помогне,седях с наведена глава и чаках да видя какво ще направят горилите с мен. Единственото,което се случваше беше само щракането на момчета с лаптопа. Седяхме си мълчаливо и само звуковете на бързо пишещите му пръсти се чуваха. От време на време се засмиваше, но бързо ставаше сериозен поглеждаше ме и продължаваше със заниманията си. По едно време момчето остави лаптопа на масата и се приближи към мене, отлепи лепенката от устата ми и ме попита:
- Жадна ли си?
- Не. – отговорих му бързо и отчаяно.
- Сигурна ли си?
- Нали много те интересува какво ми е!
- Я не се заяждай.
- И защо ще ме убиеш ли? Давай и без това не ме интересува вече.
- Не може.
- Страх ли те е? – не знам защо се опитвах да го предизвикам всичко ми беше някак безразлично – едва ли ще съм единствената убита.
- Не съм убивал никого до сега! – каза той и някак си се засрами.
Защо ми казваше това?Нали трябваше да е силния и страшен пазач, а сега ми казва,че никога не е убивал. Познах,беше нов и още не беше осъзнал в какво точно се забърква.
- Защо ми го казваш? – попитах го аз.
- Забрави. – каза той и седна отново на стола си.
- Мислеше си,че като те вкарат в бандата всичко ще е перфектно. Пари, момичета, наркотици, готини коли,това е живота? И сега сигурно започваш да съжаляваш за решението си, но знаеш,че не можеш да се махнеш защото ще те убият.
Той беше изумен от всичко това,което му казах. Дали защото беше самата истина или се чудеше от къде съм разбрала не знам.
- Нищо не знаеш! – каза тихо той.
Ха! Той наистина ли ми каза това? Аз нищо да не знам. Това момче или нямаше представа за какво съм там или беше на много тежки наркотици. Аз знам по-добре и от него в каква ситуация съм и защо се случва всичко това, а той ще ми говори,че нищо не знам. Единственото нещо,което не знаех е защо Николай още не беше дошъл,въпреки всичките ми опити да му подскажа къде съм?
- Аз като нищо не знам тогава ти ще ми кажеш ли защо съм вързана за тоя стол? – реших да пробвам да видя какво ще ми каже.
- Знам само,че някакъв трябва да дойде и да го убият и явно ти ще го доведеш тука.
- И какво общо имам аз с това? – само успях да попитам,след като чух,че трябва да го убиват.
- Щом изнасяш такива лекции за живота ми,явно знаеш какво общо имаш. – каза той вече по-уверен и някак заплашителен.
Докато мислех какво друго да го попитам за да разбера повече неща около плановете им за Ники,се чу силен шум. Всякаш нещо голямо гръмна и то доста близо. Тогава момчето скочи от стола залепи тиксо на устата ми и пак седна, качи краката си на масата, взе лаптопа и започна да пише отново. По едно време чух Ники. О,БОЖЕ! ТОЙ Е ДОШЪЛ ДА МЕ ИЗМЪКНЕ ОТ ТАМ. Крещеше името ми, но заради тиксото на устата си не можех да му кажа къде съм. Опитвах се да викам, да скачам със стола,но се чуваше само някакъв шум от мен,който никога нямаше да чуе. Викна няколко пъти и спря,просто изчезна.Ами ако е помислил,че не съм в тази къща и е тръгнал на друго място, тогава ми стана още по-зле. Сълзите бързо започнаха да се спускат по бузите ми и не знаех как да го върна. Не ме намери и си тръгна.Какво щях да правя сега???

reni7o0o
02-06-2012, 22:53
ощеееееееееееееееееееееее еееееееееееееееееееееееее ееееееееее

Bloody-girl
02-07-2012, 16:47
Още, още!!

martin4eto0o
02-07-2012, 18:30
Крещях на ум „върни се”, но не се връщаше.Как не можа да се сети да потърси навсякъде?Толкова ли не е чул,че съм в мазе?Как може да ми се случва всичко това,по дяволите? И точно когато бях на път да се предам духом и да спра да се надявам,че някога ще се върне да ме спаси.Видях нещо да слиза бавно по стълбите.Леле! Това беше Ники ,върнал се е за мен! Гледах го и исках да извикам от щастие,че го виждах, но той леко с пръста си ме предупреди да си мълча. Стъпваше внимателно и тихо и както държеше пистолета си в едната ръка,бавно го вдигна нагоре после сложи и другата си ръка, прицели се, слезе още две стълби надолу и се разкрещя на момчето да не мърда. Така и направи - гледаше го и не мърдаше. Тогава Ники дойде към мен и махна лепенката от устата ми и ме попита:
- Как си? Направиха ли ти нещо?
- Щом дойде съм добре.
- Направиха ли ти нещо? - продължаваше да пита Ники,докато режеше тиксото от ръцете и краката ми.
- Нищо не са ми направили, спокойно.
Когато вече не бях прикована към стола,бързо станах и прегърнах Ники. Стисках го силно и не вярвах,че това се случва.
- Съжалявам, аз съм виновен за всичко. - каза Ники докато ме притискаше по-силно към себе си.
- Радвам се,че си тук,другото не го мисли. - казах му аз и го целунах.
- Ще се радвате още много кратко защото другите след малко ще дойдат. - каза надменно момчето,което трябваше да ме пази
Ники се ядоса и го удари, малкия изобщо не очакваше такъв удар и падна в безсъзнание на земята.Още по-добре един по-малко.
Хубаво беше това,че ме намери, но сега важното беше как ще излезем. Нямаше никакъв прозорец,през който да минем.Единствения начин беше през входната врата, а там нямаше да ни се зарадват особено. Все пак тръгнахме нагоре, Ники приготви пистолета си и бавно отвори.
- Като ти кажа да бягаш ще се криеш,където по-бързо намериш и няма да мърдаш от там каквото и да видиш! - каза ми тихо Ники.
- А,не! Без тебе не мърдам! - казах решително аз.
- Трябва да го направиш,ако искаш да излезем живи от тука!
Нямаше начин,трябваше да го направя.
- Разбра ли ме? - попита Ники и се обърна за да се увери,че ще му отговоря.
- Разбрах те.
Целунахме се и излязохме от мазето, тръгнахме към двора и изненадата не закъсня. Срещу нас идваха около петима мъже,които щом ни видяха бързо затърсиха оръжията си. Точно в този момент Ники се извика да се скрия и започна да стреля. Затичах се към първото по-голямо нещо,което видях. Скрих се зад високи мраморни саксии с рошави храсти,през който да гледам какво става, но мен да не ме виждат. Гледах как летяха куршумите и се и всякаш невидим щит пазеше гаджето ми. Минаваха на милиметри от него и не го докосваха,а той ги разфасоваше.Първо нарочно стреляше в ръце или крака защото не му беше интересно направо да ги убива, след това с един куршум в главата и падаха на земята. Един по един и петимата бяха застреляни и точно,когато си мислих,че всичко е свършило и можем да тръгваме някакъв познат глас го извика. Обърнах се първо зад храстите и видях момчето,дето ме пазеше да държи някакъв нож. Беше се съживил. Държеше ножа си по специален начин - не за дръжката,а за връхчето на острието. От началото си помислих,че ще го хване по-хубаво и ще се намушка, но НЕ! В момента в който Николай се обърна новобранчето стисна по-силно ножа и го хвърли... Превъртя се няколко пъти и се заби в коляното на Ники. Той извика от болка и докато се опитваше да го извади момчето бързо се приближи към него. Ники нямаше повече патрони и единственото решение беше бой. От коляното му изтичаше страшно много кръв, но въпреки това той стисна зъби и когато се приближи го удари. Един път го удари и заспа та сега няма да се справи. Аз гледах в раната му и щях да припадна при вида на толкова кръв, а той не знам от къде намираше тази сила да се бие в такова състояние.

Bloody-girl
02-07-2012, 19:34
Надявам се утре пак да пуснеш! х )

martin4eto0o
02-08-2012, 19:08
Биеха се, въпреки,че не ми беше ясно къде се буташе младото момче. На големия герой ли искаше да се направи или всичко беше заради парите? Бориха се известно време по земята и Ники явно вече не издържаше на болката и още повече се ядоса и започна много по-силно да удря. Чувах ударите върху лицето на младежа и някак си ми беше жал за него - нямал е представа в какво се забърква,а сега така да умре. Дали щеше сега Ники да го убие или някой друг след време щеше да го застреля,нямаше никакво значение.За това с още няколко удара го довърши. Лежеше там в собствената си кръв и нямаше да помръдне повече. Нямаше да се наслади на парите, момичетата и наркотиците,както той си мечтаеше. Едва ли и някой щеше да го намери за да каже на родителите му сред тази пустош, но в крайна сметка това е било лично негов избор,той сам е решил да живее така и по някакъв брутален начин да умре! Нямах време да се чудя кой колко ще страда и изтичах при Ники, раната на коляното му беше още по-ужасяваща от близко.
- Трябва да отидеш на лекар! – казах бързо аз.
- Никакъв лекар! – скара ми се Николай.
- Не се инати,зле си!Трябва да те прегледат и зашият, не може да си ходиш така,ако изобщо успееш да ходиш.
- НЯМА ДА ХОДЯ НА НИКАКЪВ ЛЕКАР,ПРЕСТАНИ!!! - развика се той.
- А какво ще правиш? Ще чакаш да ти изтече кръвта през коляното и да си останеш с тия да си правите компания ли?
- Ще те отведа във вас да си събереш багажа,аз във нас ще се оправя няма да ходя на лекар!
- Защо винаги трябва да се инатиш,когато стане дума за лекари?
- Мразя ги!
- Няма да те изяде,само ще ти зашие раната.Гледай каква е.
- Казах НЕЕ!!!
- Хубаво,бе,стой си така.
- Сега ли намери точно да ми се сърдиш? – попита ме Ники.
- Не се сърдя! – отговорих му аз и тръгнах към един от гаражите,който видях.
- Къде отиваш?
- Не знам.
- Не бързай толкова,не мога да те настигна.
- Нали нищо ти няма,какво ти пречи да ме настигнеш?
- Мария!
- Слушам те? – казах аз и се обърнах леко към него.
Гледах го как се опитва да ходи и толкова ми беше жал. Исках да отида да му помогна да може да има опора, но щом той ще се инати и аз ще се опитам.
- Престани да се държиш така,няма да отида на лекар...
- Хубаво де разбрах. – прекъснах го аз.
- Не ме прекъсвай.
- Знаеш ли какъв ужас преживях? Може да ти се е случвало да отвличаш,но нямаш никаква представа какво му е на отвлечения. Чудех се във всеки един момент какво ли щяха да ми направят. Дали щяха да ме убият или да ме изнасилят, после разбрах,че теб чакат. Искаха да те убият и тогава какво ли още не ми мина през главата, опитвах се да се измъкна,но някакво дебело говедо така ме държеше, че и въздух не можех да си поема. Говореха си разни неща как мислят да ми запушват устата с органите си и какво ли още не,а ти ми се оплакваш за някакъв си лекар! - имах нужда се изкрещя след всичкото това.
- Разбирам те,че сигурно те е било много страх.Виждал съм отвлечените момичета, предупреждавах те много пъти,обаче ти самонадеяната нищо нямало да ти се случи и пак дойде и видя ли какво стана?
- А за какво дойдох? Няма да ти кажа бременна съм по скайп и после кой от къде е! Не съм дошла да ти кажа здрасти и да си тръгна така,че не ми говори как си ме предупредил,ясно ли ти е? - продължавах да викам аз.
- Стига крещя,а ела и ме прегърни. – каза Ники и ми се усмихна.
Това беше единственото,което чаках да ми каже и с тази негова усмивка нямаше как да не се затичам към него и да го прегърна. Въпреки,че се опитах да му помогна да се подпре,той едвам се държеше на краката си.
- Трябва да намерим някаква кола и да се махаме от тука. – каза Ники докато все още си стояхме гушнати.
- Видях един гараж там може да има нещо.
Подпря се на мен и бавно тръгнахме към гаража.Отворих вратата и там беше буса с който ме отвлякоха и още един черен джип. Огледах широкото място и пак започнах да се карам на Ники:
- И как мислиш да караш с тая рана???
- Ти ще караш.
ЪЪЪ... Той да не би да ми каза,че аз ще карам?
- Аз ли?
- Да,ти.
- Как аз?
- Ми аз нали не мога?
- Не съм казала,че не можеш,а питах само как ще караш?
- Ми няма да карам аз, а ти.
- Шегуваш се,нали?
- Прилича ли ти на шега? – погледна ме той по-сериозно,отколкото очаквах
- Не,за това чакам ти да ми кажеш.
- Казах ти вече,качвай се и търси ключовете.
- Нямам книжка.
- Само дето още не си я взела.Качвай се,айде,преди да ми е изтекла кръвта.
- Ако ни спрат полицай. Аз без книжка, колата крадена и с оръжия в багажника. – казах аз докато гледах арсенала в багажника.
- Като имаме оръжия защо се притесняваш?
- Няма ли поне да махнем някой от тях?
- Качвай сеее!
- В джипа ли?
- Микробус не вярвам,че ти се кара.
- То и тоя танк не ми се кара ама...
Какво да правя качих се и ключовете като по поръчка си бяха там. Качи се и Ники на седалката до мен и я спусна така че да легне.
- Няма ли да гледаш какво правя поне. – попитах аз стреснато,че няма да контролира действията ми.
- Карай,айде.
- На къде?
- Към вас.
- А ти?
- Аз после ще си отида сам.
- Е как?
- Някога дали ще тръгнем от тоя гараж или ще ме питаш разни въпроси до довечера? – скара ми се Ники отново.
Завъртях ключа и колата изръмжа от веднъж. Не исках да карам такова огромно нещо,но нямаше друг начин. Мръднах скоростния лост и излязох през голямата врата.От там по тесния и кален път и излязох в Драгалевци. А блока ми беше в другия край на София.
- Няма ли някой по-глупав път,по който няма да ни видят? – попитах леко уплашена,след като видях всички тези бързащи коли.
- Отпусни се и си карай спокойно,аз нали съм до тебе. – каза Ники и пак легна на седалката.
Беше до мене,но лежеше и не гледаше аз какво правя и къде трябваше да завия.

reni7o0o
02-08-2012, 19:49
ооооооох баси якото.... чакам за следващото

Bloody-girl
02-08-2012, 21:08
Ощеее ...!

nIkEnCeTy_bE
02-09-2012, 19:50
Забрави ни, беее :(((((

martin4eto0o
02-10-2012, 14:40
Не,че беше толкова страшно, но да караш точно в София си беше доста сложничко. Хиляди бързащи и бутащи се коли, а аз с това огромно нещо... Тръгнах. Вмъкнах се и аз в голямото движение и въпреки страховете ми добре се справях. Ники лежеше и не знаех как да му помогна, ако го откарам в болницата ще се разкрещи и ме накара да си тръгнем без дори и да си помисли да слезе и да го прегледат. Нещото,което най-много мразех - да искам да помогна,а да не знам по какъв начин да го направя. Дънките му бяха целите в кръв и трябваше да побързам за да успее да се прибере и да направи нещо,ако изобщо знае какво. Мразех милионите светофари в София. Тръгваш от единия и следващия те хваща. На поредното ми спиране Ники се вдигна заедно със седалката обърна се към мен и каза:
- Ако караш линейка и спираш на всеки светофар,един жив няма да остане.
- Ама не карам линейка! – казах аз и зачаках търпеливо да светне зелено.
- НАТИСНИ ТАЯ ГАЗ И КАРАЙЙЙ! – развика се Николай.
Защо беше нужно да ми крещи?Не съм някакъв професионален шофьор за да не ми пука от нищо. И с този грамаден танк постоянно трябваше да внимавам,а той седи и ми се кара.
- Знам,че те боли ама може да не ми се караш. – започнах аз спокойно.
- Е как да не ти се карам? По принцип не трябва да ни виждат как се развозваме,а ти ако искаш слез и я бутай тая кола.Таман всички да разберат.
- Я млъквай! Не мога да карам като тебе така,че мълчи.След малко слизам и си карай ти. – вече ме вбеси.
Гледах да съм мила защото и на него не му беше лесно,но той прекали...
- Добре,де,извинявай.Просто не искам да ни гръмнат преди да сме се изнесли от тая скапана държава.
Возехме се в пълно мълчание, никой не пипна радиото поне да разведри обстановката. Карах и слушахме различните шумове от улицата. Приближавах поредния светофар и докато карах към него беше зелено,а няколко метра преди да мина светна червеното. С периферното си зрение видях как Ники ме погледна и сигурно се чудеше как ще спра след като толкова съм се забързала или какво изобщо ще направя. Е,аз не спрях а минах под червената светлина. След като профучах покрай колите чух как от няколко започнаха да крещят каква идиотка съм или кой ми е дал книжка. Ама все още никой не ми я беше дал и някоя от хилядите камери ако ме беше записала как хубаво си минавам едва ли някога щях да взема. Но това изобщо не ме интересуваше,защото се махах от страната. Карах и гледах само в пътя,а не забелязвах нищо около мене тогава Ники малко объркан ме попита:
- Няма ли да намалиш?
Ааааа това момче щеше да ме побърка,първо "карай по-бързо", сега :няма ли да намалиш", какво му ставаше?
- Ама ти сериозно ли? Одеве по-бързо сега да намалявам?
- Ще си отминеш блока ако не намалиш скоро.
Добре,че вдигна седалката и поне той знаеше къде сме. Ако не ми беше казал сигурно щях да си обикалям цял ден. Намалих за да успея да взема завоя нормално. Хубавото на голямата кола беше,че беше автоматик защото със скоростите нямаше шанс да се справя. Беше голяма и грозна,но поне хубаво возеше. Спях пред входа и тръгнах да изключа двигателя,но Ники не ми даде.
- Остави го направо тръгвам.
- Какво ще правим сега? – попитах го аз.
- Ще си събереш багажа и утре идвам да те взема. Като се прибереш сега ще си снимаш снимката от бележника и ще ми пратиш да я дам на един да ти направи нови документи. И утре да разбереш вашите кога ги няма и да тръгваме.
- Добре. – още не можех да повярвам,че ще направя такова нещо.
- Ако не искаш няма да ходим никъде. – каза той и ме погледна някак си тъжно.
- Искам. – казах аз,но не бях много сигурна.
- Не искам да го правиш само защото аз искам.
- Правя го за нас. – казах и сложих ръката си на корема.
- Дали е добре? – попита ме Ники и сложи неговата ръка върху моята.
- Още е една точица вътре,надявам се,че нищо му няма.
- Много ви обичам.
- Ние тебе още повече! – казах това и го прегърнах.
Прегърна ме и той,но не трябваше да се бавим много. Целунахме се и тръгнах да слизам.
- Сега по най-бързия начин във вас и никакви магазини, приятелки и подобни нали?
- Спокойно!
- Това вече съм го чувал и не ме успокоява! – каза Ники и ме погледна сериозно.
- Няма да ходя никъде,а ти гледай да се погрижиш за коляното си!
- Няма да се отървеш от мене заради едно коляно. – пошегува се той.
- И не искам да се отърва.
- Ще видими като ти омръзна какво ще правиш.
- Има само да си мечтаеш за такъв момент.
- Хайде,бързо във вас!
- Обичам те. – казах аз и слязох от колата.
- Обожавам те. – каза Ники докато се местеше на моето място.
Затворих вратата и тръгнах бързо към входа...

reni7o0o
02-10-2012, 17:05
ощееееееее

martin4eto0o
02-11-2012, 11:54
Ники тръгна аз се качих в асансьора и нагоре към вкъщи. Вече беше тъмно така,че не очаквах майка ми да ме посрещне със сладки. Чудех се какво да бъде оправданието ми този път и как ли да ги накарам утре да излязат. Да ги няма докато събера набързо някакви дрехи и изляза. В главата ми беше пълна бъркотия! Не беше чак толкова късно,можеше и да не ми се карат чак толкова. Отключих и когато влязох родителите ми съвсем спокойно си седяха на дивана. От къде идваше това спокойствие в тези хора? Само да знаеха какво преживях днес нямаше да ми се усмихват така.
- Нищо ли не си купи? – попита ме разочаровано майка ми.
За какво по дяволите ми говореше тя? Какво да съм си купувала? Толкова бях объркана още не можех да си събера мислите.
- Какво каза,че не те чух? – направих се на разсеяна за да повтори отново.
- Нищо ли не си купи като бяхте с приятелката ти на пазар?
А да сега се сетих. Ставаше въпрос за бележката,която й оставих преди да отида при Николай за да му кажа хубавата новина.
- Нямаше нищо интересно. – отговорих аз и се опитах да се измъкна към стаята си.
- Цял ден обикаляте и нищо не си хареса? – започваше майка ми с досадните въпроси.
- Някакви глупави неща, какво да си харесам?
- Предишните пъти не можеше да се прибереш от торбички,а сега...?
- Сегашната колекция не ми допада.
Какво ли още трябваше да измисля за да ме остави да си отида в стаята?
- Приятелката ти взе ли си нещо? – продължи майка ми.
- И тя нищо не си хареса.
- С коя беше? – вече ставаше подозрителна
- Не я познаваш.
- Да не би да е онова момиче в което спа една вечер без да ми се обадиш?
Ти само ако знаеше къде бях,тогава щеше да ме изпратиш на северния полюс.
- Да,същата. – казах само и пак тръгнах към стаята.
- Доведи я да се запознаем някой ден,а може и тя да остане да спи в нас.
- Може.
- Няма ли да вечеряш? – не ме оставяше просто.
- Ядохме в мола.Искам да отида и да си легна,че от толкова обикаляне съм много уморена.
- Вие да не сте тичали из тоя мол?Като бяхме заедно не можех да те изкарам от там.
- С тебе е различно. Отивам да си лягам!
- Утре какво ще правиш? – попита ме баща ми този път.
Нямаше ли край това мъчение??? Исках само да легна за малко защото много ми се събра днес,а тези хора направо ме съсипваха с въпросите си. Какво ли мога да правя утре?Ами чакайте да помисля, а да ще бягам в друг континент,забавно нали?
- Не знам.Като стана ще реша. Защо?
- Ние вечерта ще ходим на гости на един съученик и ако искаш покани приятелката си да не ти е скучно.
Най-после едно хубаво нещо в този мъчителен разговор. Точно като по поръчка родителите ми няма да ги има в къщи, перфектно.
- Ако няма друга работа ще я поканя. Вие кога ще излизате?
- Сигурно вечерта.
- Надявам се да си изкарате весело.
- Ами не сме се виждали от много отдавна и .... – започна да разказва баща ми.
О, не! Това вече беше прекалено, какво ми трябваше да го попитам?Все едно не познавам баща си как изпада в някакви подробности и разказва всичко до най-малката подробност. Нямах нерви да слушам и тръгнах към стаята,а той остана да си разказва на мама. Затворих вратата зад себе си и само натиснах копчето за да пусна компютъра и когато монитора светна аз се хвърлих на леглото. Можех на секундата да заспя. Имах нужда да заспя и да се свърши този ден най-накрая, но имах още работа. Както си лежах издърпах чекмеджето на бюрото и взех бележника си. Снимката ми беше доста стара сигурно я лепях три или четири години на различните бележници. Трябваше да стана и да запаля лампата за да успея да я снимам качествено. Колкото и да не ми се мърдаше станах, снимах я и седнах на компютъра. Първата ми работа беше да вляза в скайп и да проверя Ники какво е направил с коляното си.

reni7o0o
02-11-2012, 13:01
чакам следващото....

martin4eto0o
02-11-2012, 19:19
Когато влязох обаче, него го нямаше. Или още не се беше прибрал или се опитваше да се лекува. Докато го чаках,качих снимката и горе-долу я оформих да прилича на снимка за документи. Започнах да се притеснявам защо още не ми е писал.Помислих си да му звънна,но се отказах. Щеше повече да ми се закара как съм могла да му се обадя защото можело да подслушват телефона му. Трябваше да чакам, а как мразех да чакам и то когато става въпрос за човека,когото обичам повече от всичко. Ами ако го бяха хванали докато се прибираше и с това коляно как щеше да се справи? Започвах да си мисля разни глупости, точно за това мразех да чакам защото през главата ми минаваха различни безобразни неща. Защо не тръгнах с него така и така ще бягам за какво трябваше да се прибирам? Трябваше да му помогна да се прибере и да се погрижа за раната му. Нямаше да ми даде да го направя, но поне трябваше да опитам,а не да бързам да се прибера. Замислих се,че трябва да напиша някаква бележка на родителите ми. Не,че много щеше да ги утеши,но поне трябваше да напиша,че не съм отвлечена и съм добре. Обаче не ми беше ясно как ще им обясня и какво точно да напиша за да ми повярват. Ако напиша,че съм с приятели ще си помислят,че ще ме изнасят за проституция. Ако кажа,че съм сама-за вътрешности,нямаше компромисен вариант. Ето,че и Николай влезе и веднага щом го видях на линия започнах с въпросите:
- Защо се забави толкова? Оправи ли коляното? Как си?
- Добре съм. – каза само той.
Седях срещу монитора и чаках да напише нещо.Чаках и продължавах да чакам,а той мълчеше.
- Защо не ми говориш? – не издържах и писах аз.
- Оправи ли снимката? – попита ме той.
Без да му отговарям нищо направо пратих снимката.
- Разбра ли се с вашите?
- Да. Вечерта ги няма.
- Перфектно. До тогава ще са станали документите ти.
- Какво направи с коляното?
- Промих го и го омотах с някакъв бинт обаче кръвта продължава да тече.
- Ако искаш да отложим малко пътуването докато се оправиш.
- В никакъв случай! Заминаваме утре,ако ще да се влача.
- Както решиш.
- Ти как си? – попита ме Ники.
- Уморена. – отговорих бързо аз.
- Лягай да си починеш,утре ще те събудя и ще ти кажа кога тръгваме.
- Сигурен ли си,че ще оживееш до утре?
- Ще направя всичко възможно.Не се притеснявай за мене.
- Винаги трябва да си такова магаре.
- Искам само да знаеш,че много те обичам.За нищо друго не мисли и легни да се наспиш. От утре ще си спим заедно и ще ме лекуваш подобаващо.
Имаше настроение даже и за шеги.
- И аз те обичам и не искам да ти се случи нещо.
- Няма. – каза Ники и ми изпрати емотиконка целувка.
- Този израз ми е много познат от някъде,но не мога да се сетя от къде ли? – пошегувах се и аз.
- Ще видиш ти. Хайде лягай и до утре мишленце. – и отново последваха много целуващи емотиконки.
- До утре,слънчице. – и след това последваха още целувки.
Исках да остана още и да си говорим до късно,но нямах сили толкова много ми се спеше. Изключих компютъра, взех си бърз душ да махна цялото това напрежение от себе си и както сложих главата си на възглавницата така и заспах.




В понеделник очаквайте финала историйката... :)

reni7o0o
02-11-2012, 22:19
жалко, че свършва.... :( а как ще издържа да понеделник :X

nIkEnCeTy_bE
02-12-2012, 08:57
Момиче, трябва да напишеш още една история. Ама дай по трагично някакси. Като например едно момиче е загубило майка/баща. Мести се в друг град, такива работи. :D

martin4eto0o
02-13-2012, 08:42
XV


Когато се събудих осъзнах,че това е последният ми ден в моето легло,
моята стая, моя апартамент и моят континент. От една страна ми беше
мъчно,че няма да видя повече родителите си и ще ги накарам да страдат
по такъв начин, а от друга се радвах,че с Ники ще сме далече от цялата
тази бъркотия с наркотици, оръжия, отвличания и убийства. Събудих се
преди Николай да ми пише и реших,че ще си остана в леглото докато го
направи. Сега вече по-сериозно трябваше да се замисля каква бележка ще
оставя. „ Мамо,тате, обичам ви,но отивам да живея на друго място.” Или
„ Ще ставате баба и дядо и между другото отивам да живея в друга
държава”. Нещо скромно и без много информация защото като видят,че
документите ми са си на мястото ще си помислят,че още съм в България.
Въпреки,че първата им работа е да ме потърсят по летищата и гарите,но
щяха да ме търсят с моето име,а аз щях да съм със друго. Чудех се
какво ли е измислил Ники.Как ли ще се казвам, къде ли ще живея, на
колко години щях да съм? Лежах си и мислех за толкова много неща.Ако
главата ми се разтягаше при всяка мисъл до сега да е гръмнала милиони
пъти. Обикалях с поглед стаята, разглеждах нещата си, който ще останат
тук и някой ден ще забравя за тях. Ще имам нови и различни,а спомените
ще останат зад мен. Знаех,че довечера,когато изляза през външната врата
абсолютно всичко ще бъде различно,дори и аз. Ще трябва да съм може би
по-отговорна,все пак ще имам семейство,а няма да чакам мама да готви,
чисти и пере. Знам,че Ники няма да ме остави да върша сама,но което си
е мое задължение си е мое,нямаше как да се промени. Всеки в училище учи
английски,но да отидеш някъде и да започнеш да говориш със знанията от
училище-не става, а сега трябваше и нов език да уча. Какво ли се
говореше в Бразилия? Бразилски език нямаше така че би трябвало да е
нещо от рода на испански или португалски трябваше ми поне разговорник
за основните неща. Николай каза никакво излизане а на майка ми не мога
да й кажа "вземи ми португалски речник". Явно трябва да се справяме без
него защото Ники определено нямаше да хареса идеята да обикаляме за
речничета и разговорници при това положение. Ето,че любовта на живота
ми се сети за мен. Поизтегнах се още няколко пъти в мекото си легло и
станах да включа компютъра.
- Добро утро. - написах първо аз.
- За някой не е много добро... - написа Ники след мен.
- Какво се е случило? - учудих се аз.
- Ще ти разказвам после, ти събирай багажа в девет и половина идвам да
те взема и в десет и двадесет летим.
- Кажи ми какво ще правиш? - продължих да питам аз.
- Казах ти после!
- Притеснявам се.
- Недей.
- Защо не искаш да ми кажеш?
- Убиха сестра ми пред очите ми! И като ти казах промени ли се нещо?
О, божее!!! Това наистина ли се случваше? Вчера ме отвличат, днес
сестра му да убият - това вече беше извратено...
- Как сестра ти тя вчера не беше там? Как е станало? - бях втрещена
- Дойде сутринта да се видим преди да заминем. Отидохме в кухнята да
направя кафе и както мина до прозореца я уцелиха със стреличка пълна с
отрова и тя падна на земята. Веднага отидох при нея и махнах
стреличката,но вече беше късно...
- Леле много съжалявам... Искаш ли да дойда при тебе?
- Не си го помисляй! Сега излизам да разбера кой нещастник реши,че ще
се занимава точно с мен!
- С това коляно как ще ходиш???
Знам,че му беше тежко,но беше много зле как щеше да се справи?
- Не ме мисли,гледай довечера да си готова!
- Ако искаш да го отложим за друг път - сега ти е мъчно заради сестра
ти и не искам да взимаш прибързани решения и да страдаш повече.
- Не говори глупости,а си събирай нещата и довечера ме чакай да ти се
обадя. Сега излизам, обичам те.
- И аз те обичам. - написах бързо преди да излезе.
Николай излез, а умът ми още не можеше да го побере как можа да се
случи това? Такова прекрасно момиче да умре от някаква си стреличка -
не го заслужаваше, не и по този начин!
Защо винаги в тези среди се стремяха да отнемат от човек нещата който
най-много обича? После пак ми кажете,че мутрите са безмозъчни и
безчувствени олигофрени! Знаеха всичко за човека който са набелязали -
къде ходи с кого ходи, с кого живее, има ли деца, в кой бутик пазарува
жена му или кога сестричката ще дойде на гости? Планират и действат без
да се замислят че някой ще страда от това, та нали такава е целта им. А
когато се случи на тях чак тогава осъзнават какво е....



продължението довечера :)

reni7o0o
02-13-2012, 21:12
хайдееееее кога ще пуснеш още...???

martin4eto0o
02-13-2012, 22:49
Всеки си има слабо място,дори и такива корави мъже като тези. Минават хиляди неща през тях-проблеми, неразбирателство и колкото да не го показват по някакав начин си го изживяват после. Едни стрелят за да изразходват енергията си,други се напиват за да забравят за проблемите и да укротят нервите си,а трети направо дръпват бялата линийка и всичките им проблеми са решени. За всичко си имам някаква причина,само не можех да си обясня каква беше причината да убият Яна. Нали мене ме отвлкоха не успяха да го убият и да вземат парите,но като я убият какво мислеха,че сам ще дойде и ще се самоубие пред тях. Само си навлякоха по-големи проблеми от колкото някога са си представяли,че ще имат! Колкото и да си блъсках главата защо са я убили,нямаше как да я върна,колкото и да ми беше мъчно, но трябваше да намеря да се занимавам с нещо да не мисля за това и какво ли се случва с Ники в момента. Тръгнах към гардероба и погледнах дрехите си. Нямах толкова много дрехи за да започна да си сабирам багажа от сега, по-добре беше да изчакам родителите ми да излязат и тогава да събера на бързо най-важното и да чакам Николай да ми се обади. Сега май трябваше да се заема с бележката. И започна голямото мислене.Нито знаех как да започна,нито как да завърша. Взех една от тетрадките си,легнах на кревата и се замислих,но разбира се,че нищо не измислях и започнах да си драскам някакви неразбираеми неща. Докато драсках се чудех да пиша ли изобщо нещо.За какво трябваше да им казвам? И без това щяха да страдат дори и да напиша,но така щяха да си мислят че са ме отвлекли – не става трябва да пиша. Откъснах надраскания лист и започнах на чисто. Почудих се още малко и започнах.

„ Съжалявам,че трябва да постъпя така,но заминавам. Не съм отвлечена, заминавам по собствено желание и нищо лошо няма да ми се случи. Насъбраха се доста неща,за който не знаете и е по-добре да си отане така. Найстина много съжалявам. Знам,че никога няма да ми простите за това, че постъпвам така,но аз винаги ще ви обичам. Нямах сили да ви го кажа за това трябваше да го напиша, нямаше да ме разберете и щеше да стане страшен скандал. Няма смисъл от полиция и подобни неща защото няма да се върна. Много съжалявам и ви обичам въпреки всичко.”

Мисля,че това беше достатъчно.Не можех да мисля разни речи,с който да обяснявам защо и как. Просто исках да знаят,че съм добре и че не трябва да ме търсят. По едно време майка ми влезе в стаята ми, когато я видят със скотостта на светлината скрих написаното и започнах да драскам отново.
- Какво правиш? – попита ме майка ми когато седна на кревата до мен.
- Скучая си.
- Ще идва ли твоята приятелка?
- Ще дойде ама по-късно защото има работа с майка си. – отново лъжех.
- Ние докато се приберем едва ли ще сте си легнали.
- Едва ли. – по точно едва ли щях да съм в къщи.
- След малко ще ходя да се приготвям и да излизаме, ти какво ще правиш докато дойде гостенката ти?
- Ще си скучая както целия ден.
- Защо не излезе,а седя цял ден вътре?
- Не ми се ходеше никъде.
- Май те мързеше малко? – пошегува се майка ми.
- Мъничко само. – опитах се и аз да се пошегувам,но усещах как щях да се разрева.
Оставих тетрадката под възглавницатазад мен и се приближих към нея, прегърнах я и сложих главата си на рамото й. Тя също ме прегърна целуна ме по челото и каза:
- Каква нежност те е обзела?
- Просто имах нужда от прегръдка. Обичам те,мамо. – трябваше да се сдържа за да не усети,че ставаше нещо.
- Добре ли си? Да не се е случило нещо? – започна майка ми подозрително да пита.
- Какво трябва да се е случило за да те гушна?
- Не знам.Обикновенно избягваш разговорите,а сега ми казваш че ме обичаш това е много необичайно за тебе.
- Просто имах нужда да го знаеш.
- И аз те обичам повече от всичко на този свят. Малката ми кукличка.
Защо трябваше да е толкова трудно. Имах чувството,че някой ме стискаше за шията и не можех да дишам. Исках да й кажа,че малката й кукличка повече няма да си бъде вкъщи, няма да я ядосва,когато се прибира късно или когато не си вдига телефона. Щеше просто да изчезне и само прегръдката беше начина да каже сбогом.
- Отивам да се обличам,че баща ти ще ми се кара после защо се бавя.Знаеш го какъв е. – засмя се майка ми без дори да подозира,че това е последният й момент с мене.
- Отивай ,е ще се мръщи през цялата вечеря после.
Майка ми стана от леглото и бавно тръгна към вратата на стаята ми. Преди да излезе ме погледна усмихна се и тръгна към нейната стая. При баща ми не исках да ходя защото вече щеше да ми дойде в повече и щях да се издам. Те просто отиват на вечеря,а аз ще чакам приятелка нищо необичайно. Бавно минаваше времето майка ми беше готова баща ми доста преди нея.Извикаха ме,че вече излизат, изпратих ги заключих и изтичах да търся сака си. Намерих любимия си сак и тръгнах към гардероба. Отворих и не гледах какво взимам,а направо слагах. После минах през банята.Взех четката за зъби и обикалях из стаята,чудейки се какво още да си взема. По едно време погледнах часовника и видях,че е девет часа.Имах само половин час докато Ники дойде. Извадих тетрадката от под възглавницата, откъснах листа с написаното и го отставих в кухнята на масата. Облякох се и седнах на компютъра докато тръгна. Започнах да трия разни запазени пароли, снимки, и други ненужни неща. Ето ,че и Ники звънна. Когато вдигнах той ми каза:
- Готова ли си?
- Да.
- Да помагам ли за багажа?
- Не е много ще се справя и сама.
- Добре чакам те в Мерцедес от твойте любими кутийки.
- Добре след малко слизам.
Кутийки виках на ония джипове G класа защото бяха квадратни и грозни и точно като кутия. Много ги мразех ама трябваше да се возя. Взех сака си от стаята и бавно тръгнах през апартамента. Гасях лампите след мен и оглеждах всяко ъгълче всякаш за първи път влизам там,а аз по точно излизах. Изгасих и лампата в хола и остана само тази в коридора зад мен. Всичко беше тъмно,а пред мен само една врата,през която ще изляза за последен път и едва ли някога ще се върна. Заключих и докато слизах с асансьора надолу се чудех дали да оставя ключовете си в пощата или да ги взема, когато вече бях пред пощата реших,че ще си ги прибера и ги сложих в един от джобовете на сака. Когато излязох на вън нямаше как веднага да не видя колата. Бързо отидох към нея и първо оставих сака си на задната седалка и после седнах на предната до Ники.

martin4eto0o
02-13-2012, 22:49
Целунах го и започнах с въпросите:
- Как си?
- Не знам и аз как съм. – каза Николай.
- Какво направи.
- Разпитах кой ползва шибаните стрелички, намерих го къде е и пребих шофьора. Той се учуди какъв съм аз и,че не помни да е наемал нов аз му казах,че другия е болен. Не ми повярва много ама бързаше и каза да го откарам в някакво село. Като видях колко мостове и скали има веднага ми светна идея и видях,че по таблото имаше разни копчета за заключване на различни врати. Както си щракаше по телефончето аз заключих задните врати и на следващия по-висок мост се засилих тоя започа да крещи от зад да намаля,че сме щели да се разбием или да паднем някъде,но аз разбира се не го чувах. Опита се да си отвори,но беше заключен и като бяхме вече на моста отворих вратата натиснах газта до долу, колата се засили, извъртях кормилото към пропастта и скочих преди колата да полети надолу. Разби се в скалите и се запали и оня вътре със сигурност е умрял. После тръгнах на долу по пътя и чух,че идва кола застанах на средата и зачаках. Видях че някакъв идва с джип и насочих пистолета към него. Човека от вътре се уплаши и спря, тогава без да свалям пистолета отидох, отворих вратата му и се развиках да слиза иначе ще го застрелям – какво да прави слезе, аз се качих и ето ме при теб.Ти готова ли си да тръгваме?
Какъв ден само и разказан по неговия начин просто беше уникално. Как за толкова малко време успя да направи толкова много неща?
- Готова съм.
- Самолетчето ни чака.
- Да не го караме да чака.
Ники се приближи, целуна ме и тръгнахме. Гледах блоковете, колите.Усещах мъката,но знаех че ще съм по-добре на по-хубаво място. Когато стигнахме на летището Ники свали моя сак, взе и неговия опитах се да си го взема,но искаше да се прави на кавалер и да го носи той. Когато влязохме не можех да повярвам колко е голямо никога не бях влизала вътре. Тръгнахме за билетите и Ники остави двата сака на земята и се усмихна любезно на момичето с билетите.
- Добър вечер. – каза любезно тя.
- Добър вечер. Два билета за Бразилия. – каза Ники.
Момичето започна да разглежда нещо по компютъра си и поиска документите ни. Ники подаде два паспорта и момичето бързо ги взе.
- Даниел Тодоров и Ирина Димитрова – каза момичето с усмивка докато оглеждаше снимките от паспортите и самите нас за да увери,че наистина сме
ние.
Казвах се Ирина колко забавно, а той Даниел как по дяволите се сети за такива имена. Няма значение ние бяхме само имената бяха различни и паспортите леко бяха фалшиви,но тя нямаше как да разбере това. Даде двата билета, Ники взе саковете и тръгнахме на някъде. Стигнахме до един мъж със същата униформа като момичето,което ни даде билетите, усмихна ни се и той и отново пойскаха документите ни и каза да сложим саковете за проверка. Николай даде документите и билетите и сложи саковете, те тръгнаха по една лента и влязоха в нещо странно. Човека погледна паспортите усмихна се и ни пожела приятен полет. Багажа ни остана там. Него щяха да качат след малко, провериха го и нямахме нищо забранено,за което да се осъмнят. Е минахме. Никой не забеляза колко са фалшифи документите и никой нямаш представа какво точно правехме. Минахме по един тунел и влязохме в самолета. От вън огромен ,а от вътре беше като рейс. Седалки, хора, едни редяха багажа над главите си,други настройваха плеарите си. Всеки се занимаваше с нещо, Ники седна до мен хвана ръката ми и ме погледна някак тъжно.
- Обичам те! – казах му аз и го целунах.
- Не вярвах,че ще го направиш наистина. И аз много те обичам,ти си ми всичко.
- Още мога да сляза от самолета. – опитах се да се пошегувам по някакъв начин,за да раведря обстановката,но без голям успех.
- Недей моля те. Ако и ти ме оставиш съм загубен.
- Не говори така. Никога няма да те оставя,каквото и да се случи,обещавам ти.
Той нищо не каза,а се приближи и ме целуна. След малко се чу как някой говори,че ще трябва да затегнем коланите си защото след малко самолета ще лети. Оправихме коланите си и по едно време усетих как бавно се движим. От началото не беше нищо странно,но когато започна да се издига се усещаше по странен начин. Може би защото за първи път летях и съм свикнала с превозни средства,който не мърдат от асфалта. Бавно се издигаме все по-нагоре и гледката беше уникална. Цяла София в светлини всичко беше толкова малко,а за мен в този момент всичко започваше на чисто. Стиснах Ники по-силно за ръката и се подпрях на рамото му. Все още виждах светлините-но вече бяха далече.Нямаше връщане назад.Сега Николай и малкото нещо в корема ми бяха моят живот и нищо друго нямаше значение. Усетих как горещи сълзи се спускаха по бузата ми.Просто не издържах вече,имах нужда от това за да ми олекне поне мъничко. Избърсах ги защото не исках да притеснявам Ники за да не си помисли,че го правя насила и останах да гледам нощното небе и да мисля какъв ли ще бъде новият ни живот. По-щастлив, по- красив, по-топъл и по-влюбени от всякога!





Е,сладки мои,това беше от мен.Радвам се,че събрах читатели и толкова им хареса,за да издържат до края. Знам,че съм имала доста грешки при цялото това писане,но за първи път пиша толкова дълга история и нямах възможността да оправя всичко,за което искрено се извинявам.Ще се радвам,ако още някой реши да прочете цялата история и сподели мнението си за нея. :)

Bloody-girl
02-14-2012, 18:43
Страхотна е. Пиши още нещо, с повече описание, повече действия и герои. х )