peace94
07-21-2011, 14:54
Здравейте! МОЛЯ ВИ прочетете до края! Колкото повече мнения, толкова по-добре. Дори да сте съгласни с дотук написаното, драснете нещо, за да знам... Искам просто да споделя, да видя и друго мнение, защото честно казано много се обърках... ама МНОГО
Аз съм на 16, той на 18 (но на практика имаме 1 година разлика, той е 93, аз съм 94). Той е... странен. Има много приятели, излиза много и се напива често по дискотеки и т.н. Но стане ли въпрос за връзки и такива неща... Досега не е имал приятелка, аз също, позакъснели сме, ама кво да правиш :D
Та той ми иска приятелство във фб отдавна и ми хареса няколко снимки, но нищо повече. Преди малко повече от 1 месец се запознахме на живо и още на другия ден ми писа. Така си писахме около 2 седмици всеки ден супер много, по няколко часа и наистина си допадахме. После излизахме за около 1 седмица. Той ми каза, че ме харесва и че се надявал на нещо повече, пишехме си нон-стоп + смс-и. Като излизахме обаче беше доста притеснителен на моменти, даже ми го е казвал.
Ходихме да посрещаме July Morning заедно, той беше пил преди това и се отпусна супер много - постоянно ме държеше за ръка, гушкаше ме, даже ме целуваше (не по устните) и така. Вечерта пак излизахме и аз мислех, че няма да се престраши отново, обаче по едно време пак се отпусна и като ме изпращаше, ме хвана за ръката. Само че като минахме покрай една компания ме пусна. Тогава не бях сигурна, но явно е било заради тях...
И ТУКА ВЕЧЕ става мазало...
На другия ден цял ден не ми пише (аз му писах смс и после в скайп, но нищо). На следващия ден - същото, пълен игнор. Аз бях решила да не му пиша, обаче той започна да пише на една от най-добрите ми приятелки и то някакви майтапи и аз тогава вече му писах, беше ми много тъпо. По едно време той ми отговори и то какво - по-добре му било САМ, бил свикнал на един начин на живот, сега му било много различно... и 12 клас му било вече много късно да си променя навиците, за момента се разбрахме уж.
НО на мен ми беше много гадно, плаках, даже още ми е малко тъпо - аз наистина му повярвах, че ме харесва, че иска да сме заедно. За съжаление съм наивна и лесно се привързвам. Не съм го притискала за нищо, не съм го ограничавала за каквото и да е, един път не съм му държала сметка къде и с кой ще ходи да пие... Да не говорим, че винаги той определяше темпото. И ми казваше, че много ме харесва. Сега не знам дали да вярвам, че е било така или просто си е пробвал късмета
След това си пишехме всеки ден, казаха ми, че още ме харесва. Явно още имахме нужда един от друг и после все по-хладно... Излизахме един път в компания и беше някво lame, само накрая малко се отпуснахме, ама за 2 минути буквално.
Вече не си пишем, супер хладно, а той настояваше да си пишем, харесвал ме като човек... Днеска го сръчках, той - НЕ. Поства на други момичета, пише си с много. Явно не иска да си пишем. И тука въпросът ми - ЗАЩО?
1. Защо започваш да правиш нещо, ако не си сигурен.
2. Как може да се отказваш от това да си с някой, който също те харесва, защото си свикнал да си сам??
- или има психически отклонения
- или просто не ска да си затваря вратите с други момичета
3. Защо след като си настоявал да си пишете, после напълно го игнорираш??
- или не ме е забравил
- или изобщо, ама изобщо не му пука за мен. СПОРЕД ВАС?
Аз не искам да се събираме, искам просто да сме приятели, да поддържаме връзка. Какво мога да направя, за да го запазя поне като приятел?
Моля ви помогнете ми, защото аз се изгубих...
P.S.: Той продължава да пише на приятелката ми, даже иска да излизат на басейни, пикници... А тя се сваля с един негов приятел, така че той 100% не я сваля, ноо мен ме игнорира напълно... Тя го пита защо сме спрели да си пишем и той казал, че не сме се засичали! Най-тъпото обяснение EVER! Може би ако се отдръпна за наистина дълго време, ще има ли ефект според вас или все толкова?
Аз съм на 16, той на 18 (но на практика имаме 1 година разлика, той е 93, аз съм 94). Той е... странен. Има много приятели, излиза много и се напива често по дискотеки и т.н. Но стане ли въпрос за връзки и такива неща... Досега не е имал приятелка, аз също, позакъснели сме, ама кво да правиш :D
Та той ми иска приятелство във фб отдавна и ми хареса няколко снимки, но нищо повече. Преди малко повече от 1 месец се запознахме на живо и още на другия ден ми писа. Така си писахме около 2 седмици всеки ден супер много, по няколко часа и наистина си допадахме. После излизахме за около 1 седмица. Той ми каза, че ме харесва и че се надявал на нещо повече, пишехме си нон-стоп + смс-и. Като излизахме обаче беше доста притеснителен на моменти, даже ми го е казвал.
Ходихме да посрещаме July Morning заедно, той беше пил преди това и се отпусна супер много - постоянно ме държеше за ръка, гушкаше ме, даже ме целуваше (не по устните) и така. Вечерта пак излизахме и аз мислех, че няма да се престраши отново, обаче по едно време пак се отпусна и като ме изпращаше, ме хвана за ръката. Само че като минахме покрай една компания ме пусна. Тогава не бях сигурна, но явно е било заради тях...
И ТУКА ВЕЧЕ става мазало...
На другия ден цял ден не ми пише (аз му писах смс и после в скайп, но нищо). На следващия ден - същото, пълен игнор. Аз бях решила да не му пиша, обаче той започна да пише на една от най-добрите ми приятелки и то някакви майтапи и аз тогава вече му писах, беше ми много тъпо. По едно време той ми отговори и то какво - по-добре му било САМ, бил свикнал на един начин на живот, сега му било много различно... и 12 клас му било вече много късно да си променя навиците, за момента се разбрахме уж.
НО на мен ми беше много гадно, плаках, даже още ми е малко тъпо - аз наистина му повярвах, че ме харесва, че иска да сме заедно. За съжаление съм наивна и лесно се привързвам. Не съм го притискала за нищо, не съм го ограничавала за каквото и да е, един път не съм му държала сметка къде и с кой ще ходи да пие... Да не говорим, че винаги той определяше темпото. И ми казваше, че много ме харесва. Сега не знам дали да вярвам, че е било така или просто си е пробвал късмета
След това си пишехме всеки ден, казаха ми, че още ме харесва. Явно още имахме нужда един от друг и после все по-хладно... Излизахме един път в компания и беше някво lame, само накрая малко се отпуснахме, ама за 2 минути буквално.
Вече не си пишем, супер хладно, а той настояваше да си пишем, харесвал ме като човек... Днеска го сръчках, той - НЕ. Поства на други момичета, пише си с много. Явно не иска да си пишем. И тука въпросът ми - ЗАЩО?
1. Защо започваш да правиш нещо, ако не си сигурен.
2. Как може да се отказваш от това да си с някой, който също те харесва, защото си свикнал да си сам??
- или има психически отклонения
- или просто не ска да си затваря вратите с други момичета
3. Защо след като си настоявал да си пишете, после напълно го игнорираш??
- или не ме е забравил
- или изобщо, ама изобщо не му пука за мен. СПОРЕД ВАС?
Аз не искам да се събираме, искам просто да сме приятели, да поддържаме връзка. Какво мога да направя, за да го запазя поне като приятел?
Моля ви помогнете ми, защото аз се изгубих...
P.S.: Той продължава да пише на приятелката ми, даже иска да излизат на басейни, пикници... А тя се сваля с един негов приятел, така че той 100% не я сваля, ноо мен ме игнорира напълно... Тя го пита защо сме спрели да си пишем и той казал, че не сме се засичали! Най-тъпото обяснение EVER! Може би ако се отдръпна за наистина дълго време, ще има ли ефект според вас или все толкова?