View Full Version : направих грешка и наистина съжалявам :(
Кажи му го направо без увъртания.А това дали ще си останете приятели след това зависи само от него и характера му.Но във всеки случай ще си постъпила правилно,защото не си продължила да подхранваш една напразна илюзия.
Успех.
BloodRunsCold
07-22-2011, 17:56
Минзухарке! Що пишеш по форумите ма, я бърже отивай да квасиш млякото!!!!
Aми предполагам си се сетила , че липсва любов от твоя страна , а как може да му го кажеш ? Изправяш се очи в очи и му казваш и толкова.
Минзухарке! Що пишеш по форумите ма, я бърже отивай да квасиш млякото!!!!
Ама айде моля ти се не ми говори на "ма", не е тук мястото да се правиш на интересен/а?
Не влизам често и щом съм пуснала тема е било за да потърся съвет и да видя какво мислят другите, а не да видя поредния тъп коментар от такива като тебе които за жалост вече са в повече ;] Не искам да споря така, че си спести жалкия коментар.
Иначе мерси на "Sh@d0w" и "peace95" за отговорите и мисля в най-скоро време да поговоря с него. : ))
DeviL_AsS
07-22-2011, 19:49
Кажи му каквото ти е на сърцето,може да го заболи обаче поне няма да го залъгваш.
fUcKsMiLe
07-23-2011, 07:07
Не го пречетох цялото, но мисля, че щом не си убедена в чувствата си, ще е по-добре да се разделите. Говори с него, както другите те посъветваха, това е най-доброто решение.
На времето имах почти същия проблем като теб.Трябва да кажеш истината на момчето,но да му обясниш внимателно,за да разбере болката ти и че ти самата също искаш да се получат нещата,но просто нещо не върви.Обясни му това,което си написала тук и му кажи,че трябва да прояви търпение към теб ако наистина иска да сте заедно и има някакви чувства.Просто да те изчака докато станеш наясно със себе си и започнеш да чувстваш това вълнение,което търсиш.
На мен ми отне около...2-3 месеца,моя беше изключително търпелив с мен,но аз му разказах всичко и бях много честна с него.Той разбра какъв човек съм и за това проявяваше още по-голямо търпение към мен.Аз го целувах,прегръщах го,излизахме и тн ,но и аз чувствах,че нещо липсва.След като си изясних нещата и разбрах,че искам да съм с него наистина ,реших просто да му дам доверието си и общо взето...всичко въпреки,че ме беше страх да не се окаже грешка,но му се отдадох до някаква степен на сляпо.Вярвах,че той ще ми помогне да се справя и ще ми помогне дори и да го заобичам колкото и несмислено да звучи.Е...след време не вярвах,че аз ще кажа на някого първа "Обичам те" ,но го казах на него,не вярвах,че с него ще ми е първия път,но беше с него,не вярвах,че ще има кой да ме обича и да проявява търпение с мен повече от бившия ми,но той го прави.Скоро правим 9 месеца.
Така че...може и да ти изглежда трудно и какво ли още не,но не се отказвайте и двамата ако искате да сте заедно трябва да сте готови на компромиси и жертви,да се отдадете един на друг и с времето всичко ще си дойде на мястото.
Kазваш му какво мислиш,как се чувстваш.Навярно ,няма да ти е лесно както и на него ,но няма да го залъгваш (: