PDA

View Full Version : Коя е тази Поли?



choparkopar
07-22-2011, 19:40
Поли е напълно измислена.
Поли е широко скроена.
Поли има много умения.
В главата ми още кънти умозаключението на една бивша съученичка: „Мама се казва Поли, но не е папагал.”. И нашата Поли не е папагал, макар да има слабост към обеците с пера.


Понеделник 13:05 ч.

Настойчивите вибрации на телефона под възглавницата ме карат да се събудя. По навик се пресягам към нощното шкафче за книга. От малка си знам, че съм сбъркана - хората заспиват върху непонятни за техния мозък тухли, а аз ставам с такива. Взимам някакви разкази на знайни и незнайни, но уж известни и интелигентни хора. Съдържание няма и това ме убива. Отварям на произволна страница и се зачитам в кратката автобиография на една журналистка. ”Ученето не е силната ми страна. Поне не академично.” заключва тя. Все едно аз съм го казала, но преди има няма 9 години. Медицинският университет ме прие радушно в редиците си, а само две седмици по-късно осъзнах, че е трябвало да попътувам на стоп поне година, преди да се гмурна в подобно на училищното разписание. Така и не пътувах. Така и не се върнах в университета. Обичам топлото си легло, сигурността на малкия ми апартамент и най-вече късното ставане по моя си начин, което би било невъзможно, ако трябва да излизам в 6:00ч. за лекции.
Понякога си мисля, че изглеждам пълен неудачник в очите на възрастните хора от блока, в който живея. За тези 8 години какво ли не съм чула по свой адрес. А най-забавно ми е да ги скандализирам с остри намеци, че съм проститутка и стриптизьорка. Смях. Но за това време никой не се осъмни в професията ми. Всеки ден излизам с голяма чанта, натъпкана с хапчета за отслабване и бих казала, че имам доста прилична работа на търговски представител, но това явно е убягнало на вторачените в късата ми пола пенсионери. Такива са хората - и млади и стари виждат и чуват само това, което ще ги накара да се почувстват малко по-добри на фона на някой друг, като мен например.
Вече наистина трябва да ставам от леглото. Имам среща с някаква миска (всъщност май е мисис, трябва да си проверя тефтера), която ще ни става рекламно лице. Казвам ще ни става, защото манията по хапчета за отслабване осигури на баща ми и втората му жена перфектна възможност да продават на хората мечти под формата на капсулки. Все още се чудя как им се връзват дебеланковците. Хапчетата не са вредни, защото са на билкова основа, но това не значи, че като ги пиеш с шепи и се тъпчеш със сандвичи, ще има резултат. Като говорим за билки, аз предпочитам да си направя чай, но „пациентите”, посягащи към нашата уникална формула, навярно са забравили вкуса му.
Време е да се приведа във вид за работа. Не виня съседите си за мнението им. При срещите ми с някои хора се налага да изглеждам като успяла мацка, поне според техните критерии. В такива случаи тясната секси рокля, огромните слънчеви очила и чантата Louis Vuitton са неизбежна част от маскировката ми. И сега ситуацията е подобна, все пак става въпрос за мисис не знам си к`во (пак ще погледна бележника). Екстеншъните ми висят защипани на пердето, а обувките с висок ток, на които горе-долу мога да ходя, са целите омазани с нещо и не си се мисли с какво (дано да е кал). Трябваше да стана по-рано! Трябваше да не се отплесвам толкова много снощи във форума за пухкави майки, докато им разказвах как съм на 35 години, с две деца и съм отслабнала с вълшебните хапчета, а да си легна по-рано. Все пак рекламирам нашия си продукт, а не новия шампоан, който наистина ползвам. И да - трябваше да стана актриса. Такъв талант е жалко да се хаби с шарлатанство.

15:00ч.

Обичам несериозните и разглезени жени! За тях времето не е физична величина, а просто непосилна тежест. Имахме среща преди половин час, аз дойдох преди 15 минути, а тя ми се обади, че ще „позакъснее”. Имам време да си почина от бясното бързане, да си преговоря репликите наум и разбира се да си допия млечния шейк, преди да ме е заварила жената, в чийто мозък има вграден брояч на калории и подобна напитка е рядко удоволствие.

15:30ч.

Мразя несериозните и разглезени глупачки! Бавачката не можела да дойде и нямало кой да гледа детето. ”Вземи го с теб”

choparkopar
07-23-2011, 12:25
Вторник 11:15ч.
За разлика от обитателите на малкото блокче, в което живея съм благодарна на човека, режещ нещо с ъглошлайф от поне половин час. Ако не беше той още щях да си спя и нямаше да включа телевизора. Преминавайки през всички предавания за отчаяни домакини, случайно зърнах познато лице. Моята мисис Х. от вчера, гостува на закръглената водеща. И о, не ! Обвинили я, че има пластични операции ( силикон, разбира се, но и липосукция) , щяла да връща короната. Кокошка! А снощи се разбрахме да се видим днес следобед. Не мисля, че ще е добра идея рекламното ни лице да е поредната пациентка на онзи злополучно известен хирург. Звъня на баща ми. Естествено вдига жена му и започва да ми се лигави все едно съм на 7, а не на 27. С нея не мога да говоря по работа. А и ми е неудобно да й разкажа точно този случай, при положение, че самата тя посещава същия касапин и има повече корекции. Може да се засегне, а това ще излезе солено на баща ми. Казвам й да му предаде, че съм го търсила и затварям.


11:45ч.

Докато си правя ежедневната йога ( и съм в доста завъртяна поза ) на вратата се звъни. Бързам да отворя и не обръщам внимание на вида си. Пред мен стои бабата от долния етаж, която наводних миналия месец и все още гледам да избягвам срещите си с нея, макар че платих всички щети , тя продължава да ме мрази. Понеже прилича на вещица очаквам злополучен финал на живота си, но с най-любезен глас ми казва, че се извинява за шума. Явно харчи парите ми за други ремонтни дейности, защото от теча бяха пострадали само тапетите и талашитеното й гардеробче (това го разбрах от друга баба) , а ми поиска доста по-голяма сума. И като така и така била тук искала да поговорим за смяната на тръбите. При тези думи веднага посягам към кифленската ми чанта. Дано винаги има хора вярващи на плоските ни слогани и евтини рекламни кампании, защото иначе трябва и аз да си намеря богат любовник, който да ми плаща сметките.


12:00ч.

Права бях! Мисис липосукция отпада.Сега само трябва да й се обадя да й го кажа. Това е най-трудната част, напомняща на връзките ми с мъжете. И както с тях, така и сега мисля да почакам тя да ме потърси. А пък си имам и работа. Днес имам среща с един диетолог, много популярен напоследък. И разбира се, охажван от всички фармацевтични компании предлагащи хапчета за отслабване. За щастие не е нужно да използвам вчеращния „стайлинг” , все пак човека се води сериозен и интелигентен ( до кога ли ще мисля така ). Криво-ляво изгладих тъмно синята си права пола с дължина до коляното и една бяла ризка. Прекалено е строго, трябва ми някакъв акцент. Завързвам едно червено шалче. Ииии...приличам на пионерче! Махам го и слагам едно сребристо. Стюардеса ? Запращам ги и двете в шкафа и смъквам полата. Пак се звъни. Този път не се появявам по гащи, а отново си обличам полата.


12:30ч.

Нямаше нужда да съм облечена, като след секунди пак бях съблечена. Беше Н. Обичам срещите ни. Само с него не изпитвам вина, че не му се обаждам, защото и той не ме търси. По телефона. След като знае адреса ми, какво повече да искам от него ?


12:45ч.

Вече крача към модерния кабинет на доктора. Обувките ми са с по-нисък ток, но още по-неудобни. Запазих бялата ризка и си сложих тъмнолилав панталон. Голяма грешка в тази жега. А и чантата тежи адски много.


13:00ч.

Ето такива са лекарите. Точни до секундата. Дали това ме отблъсна в Медицинския ?


15:30ч.

Какви са лекарите ? Този май е изпечен сваляч. И много му отива. Вече не сме в кабинета му, а в барчето в съседната сграда. Чантата с мострите май я забравих в кабинета. Изглежда към 40 годишен, разказва ми за миналото си. Казва, че му е било трудно следването и едвам е завършил. След това, обаче е направил забележителна кариера. Благодарение на безмозъчни пачи като моята мисис Х. Ето още един измамник от нашите среди. Усмихвам му се, а чашите с вино се обръщат в празния ми стомах. Започвам и аз с разказите си. Споделям му колко е важно да не се издъня и този път, защото вече се усещам като прекалено нахална, когато се обаждам да прося пари, а не върша почти никаква работа. Примигвам невинно. Казва ми, че ме бива.


18:00ч.

„ Да те изпратя до вас ? „ пита ме той, а аз се разсмивам. Чувала съм това хиляди пъти. „ Само да се преоблечеш . „ . Гледам го с неразбиране. „ Нали искаш да работиш . Отиваме на светско парти да промиваме мозъци.”.


18:30ч.

Пръстите му са топли и внимателни. „Мога и сама. „ му казвам, но не мога. Трябва да изтрезнея. Никакви целувки, никакво опипване. Облича ми черната рокля от вчера все едно съм кукла и разваля стегнатата опашка.


18:55ч.

Пия кафе в колата. Половината го разливам по седалката. Чувствам се малко по-добре.


19:30ч.

По вестниците и лъскавите списания пишат, че този човек е затрупан с работа. Поредната измислица.

Партито е промоция на новия албум на някаква чалга звезда. Искам да си ходя. Той внимателно ме придърпва към някаква стена нашарена с реклама на заведението, в което сме. Никога не съм виждала толкова фотографи. Всички ни снимат и очите вече ме болят от светкавиците. Не искам да си ходя. Ще изтърпя фолк певиците, така както търпя и манекенките, както съм търпяла всяко момиче или жена, с която се е наложило да говоря.


22:45ч.

Тъкмо започна да ми харесва и певицата запя. Всъщност плейбека й. Ето тя има нужда от помощта ни. Диетолога ми шепне същото.


23:10ч.

Краткият й рецитал свърши и е време за действие. Моят човек си говори с някакво гейче ( дали и той е обратен ) , а аз искам да се добера до „звездата”. В този момент усещам, че някой ме дърпа за косата.


23:35ч.

Имаше една песничка, с която ни посрещаха всеки първи учебен ден : „Все на мен ли? Все на мен ли? Случват се беди в аванс? ”

Моята мисис ме нападна в гръб. Аз съм я била издала. Само на мен се доверила. Дали наистина го е споделила при някой от разговорите ни, а аз не съм я слушала точно в онзи момент. Или и тя не помни пред кого си е развявала мръсното бельо.

realdreams
07-23-2011, 13:36
:?

choparkopar
07-28-2011, 18:31
На концерт на Риана ли съм? И защо е в хола ми?

Бавно отварям очи и погледът ми попада на грозната картина над дивана. Подарък от една клиентка. Телефонът ми звъни и това обяснява защо чувам барбадоската. Докато намеря чантата, той спира. Имам 36 неприети повиквания от баща ми. А си мислех, че спя като уплашено зайче и се будя от хъркането на стареца в съседния апартамент. Преди да се обадя, трябва да си припомня за какво точно ще ми се кара. Снощи се изложих, но вината не беше моя. Е, напих се и когато мисис липосукция ме нападна, вече бях толкова зле, че припаднах. Сигурно иска да пита как съм. Това трябва да е. Но как ли съм се прибрала вкъщи? Не мога да си спомня.

-Поли, какво става?

-Какво да става... сега се събуждам.

-Знам, че спиш до обяд, но днес изникна нещо. В 12 ч. ще има среща на родители и деца, страдащи от наднормено тегло. Организира го едно женско списание. Взех ти покана и трябва да говориш пред всички. Мини през офиса, за да я вземеш, а също и малко листовки. Ако ти остане време, влез в интернет, за да разкажеш за събитието на твоите „дружки” по форумите. А... и внимавай с алкохола. Видях какво е станало снощи.

- Добре, татко.



Чудя се откъде да започна. Мразя да ставам рано и да имам напрегната програма. А най-много мразя да ми се повръща и всичко да ме боли.



11:05ч.



Няма да успея! Просто няма начин. Премахването на пиянските следи не се оказа чак толкова трудно, но телефонът ми не спря да звъни. Едно нещо ми се струва странно. Търсят ме, разбира се, във връзка с работата, но все за неща, които не са моя работа. Има си цяла фирма и доста хора, разбиращи много повече за всяко едно конкретно нещо. Защо на мен?

Както и да е, сега просто трябва да отида до офиса.



11:30ч.



Искам да убия диетолога! Заради него съм в тази каша. На всичкото отгоре съм си забравила мострите при него, а ми трябват спешно. Звъня му, но се включва гласовата поща. Баща ми и втората ми майка са в обедна почивка (а аз съм подхождала несериозно към работата) и никой не иска да ми даде друга чанта. Как може да няма?

Както и да е, със секретарката (готино момиче, по-младо от мен и с розов кичур в косата) събираме разпилените от течението листовки, които са ми единственото оръжие.



11:55ч.



Дали точността е от значение точно сега? При последните ми работни ангажименти се оказа, че бързането не си е струвало. Какво ли ще стане? И защо има такова задръстване, защо горещината и гаденето ме тормозят?





12:15ч.



Добре, нищо не е загубено. Все още срещата не е започнала официално, чакат залата да се понапълни. Запознавам се с редакторката и други по-важни от екипа. Имат си работа по организацията и не им е до мен.

Навсякъде е разхвърляно, уж небрежно, въпросното списание. Като разбрах, че е женско, си го представях модно, а то се оказа някакво по-скоро „майчинско”, излизащо всяка седмица и бълващо рецепти за торти и съвети как се гледа дете. Ето защо не го знам. Пооглеждам и гостите на срещата. Не мога да отрека, че идеята е добра - каквато майката, такова и детето. Поне докато е малко и глупаво. Забранено ми е да пия, а и аз не го искам. Но от цялото повръщане съм изгладняла страшно много. Трябва да намирам време да се храня редовно, все пак никога не съм гладувала, не съм пила и хапчета и съм във форма. Ако кажа това на някоя от майките тук, сигурно ще ме намрази. Знам си урока.

Мотото на срещата е здравословно хранене + нашите хапчета (колко ли струва подобна реклама чрез изопачаване на истината) и затова единствената храна на шведската маса са забучени на клечки за зъби парченца зеленчуци. Докато си подреждам чери доматчета в чинийката и коремът ми къркори от глад, чувам някакво момченце вляво да хленчи, че иска сладолед. Като го поглеждам, си мисля, че е захранено със сладолед.



12:30ч.



Домати на гладно са голяма грешка. Тъкмо си мислех, че съм се оправила и пак ми стана лошо. Тичам към тоалетната и отново повръщам. Излизам, за да си измия ръцете и да напръскам пребледнялото си лице със студена вода. Жената на съседната мивка ми се усмихва.

-Сигурно не ви е първо, за да сте тук. Но пък сте толкова слабичка.

- Моля? – гледам я в огледалото и примигвам.

-Първо дете?

- Не съм бременна! - процеждам злобно през зъби. - Представител съм на хапчетата „***** ”.

- Много съжалявам... не знам защо реших така. Извинете.

Докато се отдалечава, се оглеждам. В бързината си облякох широка туника и наистина изглежда, че крия нещо под нея. А и приличам на болна и едвам се държа на крака. Не се сърдя на жената.

Подсушавам ръцете си и виждам познато лице в огледалото. Как не се сетих, че ще е тук.

-Трябва да ми върнеш чантата.

-Хм, аз очаквах, че ще започнеш с „Благодаря за снощи”.

-И за кое по-точно да ти благодаря. Дори не помня как съм се прибрала.

-Това обяснява защо не си ми признателна. А аз постъпих като джентърмен... можех да се възползвам от безпомощната Поли. Можех да ти свия картината...

-Можеше да не ме водиш никъде! – вече съм обърната към него и го гледам право в очите.

-Това, че си искаш чантата, значи ли, че искаш и съдържанието

choparkopar
08-04-2011, 09:31
Петък 9:15ч.
Нямам търпение да стигна до вестникарската будка и да си купя вестника, за който ми взеха интервю. Вчера нямах почти никаква работа. Напълно пропилян ден, незаслужаващ описание. За разлика от днешния.

9:17ч.
Подавам стотинките с облекчение и заразгръщам таблоида. Не знам защо се вълнувам толкова, никога не съм имала за цел да ставам известна. Просто ме е страх, че ще изопачат думите ми, както съм чувала да казват хората, даващи по много интервюта. А ако името на хапчетата се опетни, ще си имам неприятности.

9:20ч.
Отдъхнах си! Дори не са ме цитирали, а само са преразказали това, което им отговорих. Има огромна статия за фиаското на Мисис Липосукция, а най-смешното е, че това

choparkopar
08-04-2011, 09:31
Понеделник 10:30ч.
Прекарах доста приятен уикенд. Чудя се защо хората трябва да ходят на така наречения „секс-туризъм” и да бият път до морето, само за да забършат някой, като могат да си намерят подходящ човек, докато са на работа.
Харесва ми апартаментът на диетолога. Просторен, добре обзаведен и в скъп квартал. Сега лежа до него, прозявам се и мисля да продължа със съня.

11:55ч.
Хубаво е, че и двамата нямаме ангажименти до следобед. Сега си пием кафето пред телевизора, а той настоява да гледаме новините.
Започват с водещите събития и едно нещо приковава погледа ми. „Жена се натрови с хапчета за отслабване”. Не може да са нашите, та те са по-безвредни от ментови бонбони.
Слушам досадния репортаж за изборите, които са чак есента, а на ум се моля да не чуя името на нашия продукт след малко.
12:13ч.
Но защо? Гледам недоумяващо дебелобузестата жена, която обяснява, че е пила хапчетата по лекарско предписание и че не е гладувала през това време.
-Не е възможно! – казвам аз и изключвам телевизора.
-Естествено, че не е. По-вероятно е да се натровиш с витамин С, а не с вашето плацебо. - отговаря ми той и се усмихва. - Спокойно, Поли. Тези измами лесно се доказват.
-Но защо го прави?
-Има два варианта - или е глупава и мисли, че като ви съди, ще получи пари, или някой от конкуренцията я е наел, за да ви направи анти реклама.
-И сега? Какво ще стане?
-Не мислех, че толкова лесно се плашиш. Спокойно, баща ти ще се справи с нещата, нали от доста години е на пазара. Не се налага ти да оправяш кашата.
- Продажбите и без това са намалели, казаха ми го онзи ден, сега съвсем ще спаднат.Трябва да разбера какво става.
Звъня, но телефонът на баща ми е изключен, а на втората ми майка дава заето. Обаждам се в офиса, но секретарката-пънкарка ми казва, че днес не са идвали изобщо. Търся и един от другите търговски представители, но той пък е в отпуск.
-Ще отида у тях. Може да са там.
-Искаш ли да те закарам. Доколкото разбрах, живеят близо до кабинета ми.
-Може... а и още не си ми върнал чантата.
13:00ч.
В колата продължавам да звъня и на двамата. Сега пък е обратното - неговият дава заето, а нейният е изключен.
-Благодаря, че ме докара. - протягам се да го целуна.
- Искаш ли да те изчакам? Ако не са тук, може да дойдеш в кабинета да си вземеш чантата.
- Добре, ще ти се обадя, ако са горе.
Натискам звънеца и не го пускам, за да разберат, че съм аз. Детски навик.
13:10ч.
Отказвам се и слизам. Докато пресичам, продължавам да въртя телефони. Иииии тряс!

16:00ч.
Бавно отварям очи. Често ми се случва да не помня къде (и с кого) съм заспала, но сега усещането е по-различно. Май съм в болница. Ръката много ме боли. Главата също. Определено е болница. И няма никого. Винаги съм си представяла, че ако нещо ми се случи, първото, което ще видя, е човек, държащ ръката ми, а след това и огромен букет, плюшено мече, шоколадови бонбони...

16:05ч.
Мисля си какво да направя, за да дойде някой, със сигурност нямам сили да се разкрещя, но вратата се отваря и влиза втората ми майка.
-Поли! Как си?
- Какво стана?
- Не помниш ли, блъснала те е кола. Как се чувстваш?
- Боли ме ръката. Всъщност всичко ме боли, но най-много тя.
-Докторът каза, че е само навехната, имаш и рана на главата, усещаш ли?
-Тя по принцип ме боли. Особено сутрин, като съм прекалила с виното...
-Много си ми сладка, папагалче! Добре, че не си пострадала сериозно. Ще те изпишат утре или вдругиден. Приятелят ти е много симпатичен, между другото.
- Приятел?
- Добре де, гадже. Чела съм за него по списанията, изглежда е доста успешен.
-Той не ми е гадже, а само познат. Вие ме пратихте да му рекламирам хапчетата, помниш ли?
- Е, скъпа, не е нужно да си разтваряш краката за всеки клиент.
Мразя я! Всъщност не, просто не мога да я разбера. Понякога се притеснява да казва пред мен думички, при които запушват ушите на децата, а понякога е толкова остра и груба.
-Какво стана с онази жена, която се е натровила? - изведнъж се сещам защо попаднах тук.
-Баща ти се разправя с проблема. Не бива да те тревожа и няма да ти разказвам. Но бъди спокойна, той ще се справи.
- Днес само това слушам!
- Ами правилно, за теб нищо няма да се промени, ще си получиш заплатата навреме, ще продължиш да работиш, като се оправиш. Все пак си само служител, не собственик. Не го мисли!
Думите

DesireToFire
08-04-2011, 22:28
Не съм го дочела докрай, но мисля, че е доста добро. Даже ми е по-увлекателно от повечето книги от типа "дневник" на които съм попадала :)

choparkopar
08-05-2011, 12:41
Мерси, ето още една част.


Сряда 10:55ч.
Натъпквам багажа си сред останалите сакове и куфари и се качвам в рейса. Време е за отпуск и болнични в едно. А и за изпълнение на дъщерните задължения. Ако има по-луда жена от втората ми майка, то това е първата, на която отивам на гости. До преди няколко години всичко й беше наред, имаше си фризьорски салон и самата тя бе най-добрата в него, карала стажове при не един и двама прочути коафьори. Винаги беше затрупана от работа и често клиентки чакаха със седмици да ги вмъкне в натоварения си график. И изведнъж нещо й стана, реши, че забързаното ежедневие не е за нея, продаде салона и си купи къща в едно забутано село. За да се издържа си отвори малко магазинче за хранителни стоки, започна да си гледа градинка и дори кокошки, които винаги са ме плашили. От тогава се виждаме по-рядко и то най-често, когато аз се прежаля да я посетя. За тази година това ще е първото ми гостуване.




11:02ч.


Вече съм се настанила от вътрешната страна на двойната седалка и си вадя книгата с приятното усещане, че ще прекарам два спокойни часа в компанията на интересните герои. Много по-удобно ми е да се доверя на междуградските автобуси, а не да шофирам сама толкова време.

„ Свободно ли е?” чувам отстрани. А се надявах да си вдигна краката на съседната седалка по някое време. Поглеждам назад и наистина всичко е заето. Отмествам с досада натъпканата със солети и бисквити дамска чанта и казвам „Да” без да се обръщам към човека.

11:10ч.

„За къде пътувате?” , явно му е скучно , а и на мен нещо ми стана досадно от прехвалената книга, която изглежда е пълна боза, а на всичкото отгоре дадох 20 лв. за нея. Съседът ми по седалка се оказва много симпатично момче на 18-19 години, с големи и красиви кафяви очи. Отговарям му и той казва, че пътува за същото село при баба си и дядо си. Бил приет да учи в чужбина и искал да ги види преди да замине. Разпитва ме и за моя живот, а аз се мъча да синтезирам всичко по възможно най-нормален начин. Пита ме и за превръзката на челото, която сигурно наистина изглежда подозрително.

13:05ч.

Пристигаме в най-близкия до селото град. Имам уговорка майка ми да ме чака тук и да ме закара, защото няма никакъв транспорт към малкото селце. Спътникът ми казва, че някаква приятелка на баба му ще го вземе от гарата.

- С. ! Колко си пораснал!- майка ми изскача зад едно павилионче за вестници и се приближава до него.

-Здравей, мамо.- малко ме подразни реакцията й, при положение, че се чувствах толкова виновна за редките си посещения.

- Поли, не те видях. Заедно ли пътувахте?

- Един до друг.- казва момчето с леко глуповата усмивка.

-О, миличка, наистина си пострадала, трябваше да не бързаш с пътуването.

- Нищо ми няма. Хайде да вървим.- отвръщам с раздразнение. Не си падам по посрещания и изпращания.

15:00ч.

Вече сме в къщата, мама припряно подрежда масата за късен обяд и категорично ми забранява да й помогна.

- Как върви работата ти?

- Добре, като изключим намалелите продажби и проблемите с рекламната кампания, всичко е наред.

- Радвам се. Много хубаво си се облякла.

Моля? Но разбирам какво има предвид. Миналото лято дойдох с едни супер къси панталонки, но не за да привличам погледи, а просто бяха най-горещите дни в годината. После мама ми каза, че цялото село е злословело по мой адрес и това много я засегнало. Тук хората са не век назад, а направо два. Този път ( разбира се не, за да не допусна същата грешка) съм в по-приличен вид- с широки дънки, черна тениска, ниски сандали и сплетена в небрежна странична плитка коса.

- Много съм щастлива, че си тук.

- И аз!














Четвътък 9:30ч.


Всички казват, че на село се спи по-спокойно, но това не важи за мен. Вече съм будна, а нямам никаква работа, само по обяд трябва да отменя за малко мама в магазина, защото се налага да отиде за стока. „ Попринцип го затварям, но като така и така си тук...на някой може да му потрябва нещо.”

Не протестирам, защото е права.

Слизам в старомодната кухня, под ръка с лаптопа , защото умирам от скука. Мама вече е отишла в магазина и е направила кафе с ужасната кафеварка, която може би ми е набор. Исках да й подаря кафе-машина за миналата Коледа, но тя любезно ми отказа с обяснението, че иска да води възможно най-примитивен живот. Нейна си работа.

Отпивам от хладкото кафе и влизам в един от любимите ми форуми. Не мога да се въздържа да не си попиша с жените и да ги агитирам за хапчетата или да видя дали някоя ще се похвали, че вече си ги е купила.




9:50ч.


Пълна скука. Може би повечето са заминали на море ...или село.

Влизам в друг сайт- за светски партита. Ха, на снимките от едно такова виждам Г. и годеника й. Не мога да отрека, въпреки че е прекалено нагласена за моя вкус, е много красива. Като се върна в София ще й се обадя да видя как вървят нещата с аптеката. Отивам и в колонката за светски клюки и ....какво „ Най-успешният диетолог заби манекенка.”. Зачитам се в статията, има и снимки, които ясно показват, че не е някаква измислица. Всъщност, трябва да си отдъхна. Бях се уплашила, че се е влюбил в мен и не му вдигах телефона след като си тръгна от болницата.

Сега няма за какво да се притеснявам.




12:30ч.


Изслушвам подробните инструкции на майка ми и се настанявам зад тезгяха.

Тук не е кой знае колко населено, така че може изобщо никой да не си купи нищо докато я няма. Хвърлям по един поглед към малкото телевизорче, по което дават турски сериал. Поне да си бях взела книгата, колкото и да е тъпа, пак е за предпочитане.

Излизам пред магазина и виждам в далечината една групичка приближаваща насам. Едното от момчетата е С. и изглежда най-големият, другите три са към 15-16 годишни, с тях е и едно момиче на около 13 с изкачащи паласки притиснати от тесните дънки.

-Поли, сега ти ли ще си продавачка.- заговаря ме С.

-Само за няколко часа, докато се върне мама. А вие какво си правите?

-Ще се събираме довечера и дойдохме да купим някои неща.

-И у кого ще се събирате?- трябва да съм любезна с децата.

-Не, няма да е в къща, при площада има един малък парк и е много хубаво. Днес пристигат и още две момчета и няма да сме само ние. Искаш ли и ти да дойдеш?

-Много мило, но не знам...

-Хайде де, Поли.- винаги съм имала слабост към кафяви очи, а и той прави моя номер с примигването.

-Защо сте толкова много момчета и само едно момиче?

-И ти си момиче.-казва един от по-малките.

-Аз съм ви кака, гоня 30-е. И на мен ми се иска да съм момиче, но не съм.

-Все пак ела.- настоява С.

-Е, добре, но не знам къде е този парк.

-Аз ще дойда да те взема... в 20ч.

-Не е ли късно да сте навън?

-Ти не се тревожи за нас.-отвръща по-малкият.




19:30ч.


Всъщност това е най-забавното, което мога да правя точно в този момент. Другата ми алтернатива е да слушам разказите на мама за жителите на селцето или мърморенето й по отношение на втората ми майка.

Целият ми багаж се състои от дънките, с които дойдох, няколко тениски, един поизбелял анцуг и...не, няма да я облека. Тясна, къса, бяла рокличка, която иначе си е много хубава, но понеже е твърде прозрачна си я взех с идеята да я ползвам за нощница. Снощи ми беше горещо и не си я сложих, сега ми се иска да изглеждам по-добре, но не и прекалено разголена.




20:00ч.


Привършвам вечерята си, когато на вратата се звъни.

- Поли, от къде я извади тази рокля.-неодобрително казва мама и ми подава резервните ключове.- Много съм уморена и след малко си лягам.




-Леле!- прошепва С. докато затварям вратата след себе си- Интересна рокля.


-Не ти ли харесва?

-Кога съм го казал.

Вървим пеша към парка. По пътя взимаме едно от момчетата.

-Къде е сестра ти?- пита С.

-Баба не я пуска и тя се затвори в стаята.

-Жалко.- проронвам аз.

Сигурно изглеждам комично отстрани- жена в разцвета на силите си, тръгнала да съблазнява някакви дребосъци. Иде ми да се върна и да си облека най-старите и раздърпани дрехи.




22:30ч.


Всъщност, прекарвам си чудесно. Приятно е да си припомниш тийнейджърските години и то в компания, в каквато наистина си бил. А аз си бях мъжкарана, така че нищо не ме притеснява. Само погледите вторачени в голите ми крака. В едно нещо съм сигурна- С. ме сваля. Толкова му се отдава, че чак ми е чудно. По едно време се доближава до ухото ми и прошепва „Искаш ли да се разходим?”. Какво да му отговоря, като не знам какво цели. Може да иска да си открадне целувка, може и друго.




23:00ч.


Отдалечаваме се в горичката, той ми разказва за плановете и мечтите си, а аз му споделям хитрините, с които печеля клиентите си. Спираме край едно дърво и той ме целува. Не го отблъсквам, защото просто не искам. Ръцете му се движдат по тялото ми, а възбудата се увеличава. Всъщност той е доста висок и телосложението му никак не е детско. В този момент силна светлина се насочва към нас. „ Развратници, мръсни!”. След секунди очите ми свикват със светлината и виждам, че тя идва от фенера на някакъв дядо, облечен с камуфлажен панталон. „ Не ги е срам!”, продължава той „ А толкова те хвалеше баба ти! Прибирайте се по къщите.”

Засрамена и в компанията на този старец крача към вкъщи. Той си дудне нещо под носа, но не ме е грижа какво ще каже на мама, все пак не съм на 16.

Заключвам входната врата и се качвам в стаята си. Мързи ме да съблека роклята.




00:35ч.


Събуждам се от звъна на телефона. С. е. Дано не се е случило нещо.

-Поли, ела да ми отвориш.

-Къде си?

-Пред вас, побързай.

Възможно най-тихо се промъквам по стълбите и отключвам. Също толкова тихо се качваме горе и завъртам ключа . Благодаря на предишните собственици, че са наслагали ключалки на всички врати. Сега вече няма кой да ни спре.

deni979
08-05-2011, 15:47
И на мен ми харесва много. :)

JustaLittleKid
08-07-2011, 13:32
Много ми харесва :)
Чакам още части, дано не стане блудкаво нататък, засега се справяш страхотно.

choparkopar
08-07-2011, 14:51
Благодаря на всички, които го харесват. :-)
В началото се бях отчаяла, че никой не проявява интерес

krasiveli
08-07-2011, 17:14
Супер е, браво. :) Въобще не усещаш как минава времето докато го четеш.

choparkopar
08-08-2011, 18:35
17 декември, събота 10:00ч.

- И така уважаеми зрители, преди да продължим интересния си разговор с д-р А. за средиземноморската диета, вижте лесния и ефективен комплекс от упражнения, който нашите момичета подготвиха специално за вас.

Но как стигнах до телевизионно студио и национален ефир? Случайно.

1 септември, четвъртък 12:30ч.
Бясна съм! Влизам бързо вкъщи и се тръшвам на дивана. Ето защо баща ми и втората ми майка ме пратиха на близо двуседмично заточение в дълбоката провинция. Когато онази вечер уж случайно ми подхвърлиха, че имаме проблеми с продажбите са пропуснали едно. Затънали сме до гуша. Всъщност вече не сме. Вече ни няма! За тези две седмици баща ми е подписал договор с някаква новонавлязла френска фармацевтична компания и тя така да се каже ни е „глътнала”. Сега хапчетата са незначителна част от нейния асортимент. Аз от служителите също.
„ Но ти поне запази работата си, папагалче.”- казва с широка усмивка втората ми майка. Аз да, но тя не. Сега ще може по цял ден да скита из мола, не че преди се беше преработила. Добре, че не е накарала баща ми да се откаже от полагащото му се място в компанията, но сега и той ще е един от многото. Виждам, че му е тежко, но съм му и бясна- можеше да се постарае повече преди да размаха бялото знаме.
Както и да е, не можем да върнем времето. Сега трябва наистина да изкарвам всяка стотинка, която ще получа. Може би за добро се развиха така нещата, за да не остана цял живот дондуркана и разглезена.

13:20ч.
Вече пътувам към Г. За щастие годеникът й няма да е там и ще можем да се видим само двете. Обадих й се да я помоля да ми заеме някои учебници- изтърканата песен за хапчетата за отслабване няма да ми е достатъчна в новата работа, сега ще трябва да уча и за хранителните добавки и медицинската козметика. А трябва от понеделник да съм на линия.

13:50ч.
Г. ме посреща с доза съжаление в погледа- знае какво е станало и ме разбира.
- Поли, не се предавай! Ела да пийнем по нещо.
Сядаме отново в красивата градина.
- Направо не мога да го осъзная още. Толкова много промени само за две седмици.- не искам да й се оплаквам, но трябва да си излея болката. – Аз съм си виновна, че заминах.
- Недей, Поли. В крайна сметка не е краят на света. А и приеми го от положителната страна, вече си имаш един клиент в мое лице. Така и не се обадих на твоя човек със складовете и сега ще може ти да ми помогнеш за аптеката. Плюс това, френската фирма предлага продукти, предимно свързани с външността, а това е идеално, защото аптеката ще е в мола. Сещаш ли се, там не ходят бабите за техните си лекарства.
-Г...- започвам със същото си унило изражение- ти от кога си решила да отвориш аптека?
-Амииии – смята на пръсти- около година и половина.
-Не че искам да ти се меся, но не мислиш ли, че това е само твоя фантазия.
-Поли!- втренчва се замислена в едно от борчетата зад мен- Май си права. Колко бързо е отлетяла година и половина! А и сега покрай бебето няма да имам толкова време.
-Бебе ли?
-Да, бременна съм. Не ти ли казах?
-Не!- наистина съм шокирана, но въпреки това се усмихвам и я прегръщам- Честито! Толкова се радвам за вас.
-Искам си аптеката, ти ще ми помогнеш и ще я отворя, каквото ще да става.

16:00ч.
Още съм при Г. Тя предлага да отида с нея на маникюр и после да хапнем нещо.
- Но трябва да минем през вкъщи.- казвам аз- Излязох набързо и искам да се преоблека.
- Искаш ли да ти заема нещо мое?
- Не, наистина си много мила, но не знам дали ще ми стои добре. Може да сме един размер, но в гръдната обиколка има сериозно разминаване.- казвам с престорен яд и поглеждам към деколтето си.
- Ела, пък после ще видим.
Никога не съм виждала толкова много дрехи. И обувки.
-Пробвай това.-подава ми червена рокля, с тънки презрамки и дължина до коляното.
-Добре де, наистина за този модел не е задължително да имаш бюст.-усмихвам се и се оглеждам доволно.
-Хайде да вървим.

17:05ч.
Г. вече се намества при маникюристката, а аз на столче близо до нея.
-Ти ще си направиш ли ноктите?-пита ме тя.
-Ами защо не...
Поглеждам към ръцете си и се цупя. Винаги си режа ноктите много навътре и ги мажа с горчив безцветен лак, защото от малка имам навик да ги гриза. Когато идва моят ред и маникюристката се цупи.

17:55ч.
Сядаме в едно ресторантче наблизо.
-И готин ли беше този С.?
-Като за седмица да. Иначе би ме било срам да ходя по улиците с момче близо 10 години по-малко.
-А какво стана като онзи дядо ви хвана?
-На следващия ден всички знаеха за случая. Мама беше бясна, но какво можеше да каже. Със С. се виждахме всеки ден докато не замина и си разменихме координатите, така че ще си пишем от време на време.
-Колко романтично!
Опитвам се да сдържа смеха си.
-Не знам...аз не си падам много по тези истории.
-И все пак си мислех, че с диетолога сте гаджета. Той така въодушевено ми говореше за теб преди да се запознаем, разбрах, че сте спали в една стая на вилата, а после на едно парти го видяхме с някаква манекенка. Сега и ти ми разказваш за това момче...не мога да разбера.
-С диетолога бяхме само за секса.-няма защо да се правя на такава каквато не съм и то пред Г.- Това е. Радвам се, че някой от нас не се е влюбил, защото е ясно, че нямаме бъдеще.
-Но защо? За този С. разбирам, но не и за нашия приятел.
-Моля те, стига с това. По-добре ми разкажи къде ходихте на почивка.
Докато Г. ми разказва за екскурзията си в Европа, виждам, че жената от съседната маса ме наблюдава. Изглежда ми позната, но не помня от къде. Тя ми се усмихва и тръгва към нас. Коя е? Коя?
-Здравейте. Вие сте Поли, нали?
Редакторката на женското списание, сетих се.
-Да, здравейте.
-Много се радвам, че се срещаме така случайно. Исках да ви се обадя по-рано, но загубих визитката.
-Защо не седнете при нас?- предлага Г.
-Не искам да ви се натрапвам...-все пак сяда- Мислех, че така и няма да осъществим идеята ми, заради моята разсеяност.
-Каква идея?- питам с интерес.
-На семинара бях много впечатлена от представянето ви. Изобщо не звучеше като реклама на хапчета, съветите ви бяха интересни и полезни, а това рядко се случва. Та, идеята ми е да се присъедините към нашия екип. Колежката ни, която пишеше статиите за здравословното хранене напусна и сега всяка седмица публикуваме преводи на подобни статии от чужди списания.
-Не знам какво да кажа...- аз дори не съм диетолог, тази жена толкова ли е отчаяна.
-Помислете си. Работата не е тежка, трябва ни по статия на седмица, която да е около страничка и ще получавате хонорар за нея. Ако искате ще ви дам телефона си, за да ми кажете като решите.- вади визитката си и ми я подава- А сега няма да ви преча повече. Приятна вечер!
-И на вас!- казваме в един глас с Г.
-Леле Поли, страшна си. Работиш и докато си почиваш.

choparkopar
08-09-2011, 17:31
Ако ви харесват разказчетата, харесайте ги и във фейсбук.Ще съм ви много благодарна.

http://www.vchera.bg/koia-e-po li-petuk/
http://www.vchera.bg/koia-e-po li-sriada/

http://www.vchera.bg/koia-e-po li/
http://www.vchera.bg/koia-e-po li-vtornik-dnevnik/

KiLLeR_InSTiNkT
08-16-2011, 12:30
Много увлекатeлно разказче. Ще има ли още? :)

choparkopar
08-16-2011, 18:20
О, да само че нещо ме е напуснало вдъхновението :-D

choparkopar
08-25-2011, 20:01
Вторник 9:30ч.
Нервно пиша и още по-нервно изтривам написаното. Защо ми трябваше да се съгласявам да работя за списанието като нито съм лекар, нито журналист. Трябва да изпратя статията най-късно в четвъртък, а нищо не ми се получава. Ще го мисля после, сега излизам.
9:45ч.
Днес трябва да пробутам новата серия медицинска козметика на някаква дерматоложка и пътувам към кабинета й. Вълнувам се, защото познанията ми за тези мазила са минимални, въпреки че изчетох всички материали, които ми дадоха (добре де, откраднах си ги от фоайето). В края на месеца пък ще има курс за всички представители, защото от фармацевтичната компания не спират да бълват нови и нови продукти.Всъщност, в края на месеца ще ми свърши изпитателният срок и тогава ще разбера дали ще ходя на този курс или в някой приют за бедни.

11:45ч.
Не мога да повярвам! Знам, че жените са суетни, но от къде печелят толкова, че с лека ръка да пръснат стотина лева за някаква си процедура и то ежемесечно. Близо час и половина чакам пациентките да свършат и дерматоложката да ми обърне внимание, но те не спират да прииждат, а тя ми се усмихва виновно всеки път когато излезе да извика следващата.
Поне прочетох списанията, за жалост твърде малко на брой. Няколко минути след като поредната суетна женица на средна възраст се намърда в кабинета, в чакалнята влезе още една жена и се настани до мен. Хвърлям й крадешком поглед и остановявам, че се различава от досегашните-висока и слаба е, с хубава светла коса и на не повече от 25. Защо й е да си прави тези процедури като е млада за тях?
Отново бъркам в чантата си, за да разгледам за пореден път шишенцата и описанията към тях.
-Каква е тази марка?-пита жената.
-****-любезно й отговарям и се усмихвам- Много успешна френска козметика, от скоро са в България.
Жената сваля огромните слънчеви очила и...май съм се заблудила за годините-поне 10 съм й спестила, но дрехите ме объркаха. Подавам й едната кутийка с крем и тя я заразглежда.
-Интересно. Трябва да питам дерматоложката за тях.
-Тя едва ли ще знае, аз тепърва ще я убеждавам колко са добри...иначе има доста положителни отзиви за тях в Европа.
Това че си говорим ми позволява да я разгледам по-добре. Изглежда ми позната, но естествено не помня от къде.
-И все пак ми изглеждате млада за този крем, а и за подобни процедури.-опитвам да си припомня дали я познавам.
-Ами професията ми изисква сериозна поддръжка, всъщност бившата професия.
-И какво работите, ако не е тайна?
-Модел съм. Преди няколко месеца се отказах, все пак съм на 32 и отдавна трябваше да го направя.
-Чудех се от къде сте ми позната, а сега ми стана ясно.
Тя се усмихва доволно.
-Сега имам бутик за дрехи, реших да стана дизайнер, но все пак не бива да се занемарявам.
-Правилно.
-А и приятелят ми...въпреки че от съвсем скоро сме заедно, искам да съм красива за него. Той казва, че се е нагледал на грозни и дебели жени в кабинета си, но все пак не искам да приличам на тях.
-Да не е пластичен хирург?-питам с усмивка.
-Ами не, близо бяхте-диетолог е.Сигурно го знаете, той е най-добрия и е доста известен.
Запазвам усмивката си, но доброто ми настроение се разваля.
-Разбира се, че го знам, навсякъде пишат за него.
-Вчера ми предложи да се преместя при него, а сме заедно от 3 седмици! –явно жената има нужда да споделя и тайничко се надява този, на когото го е казала, веднага да предаде новината на жълтата преса.-Малко ме е страх, че е твърде рано, но все пак.
-Щом се обичате.
-И то много! Само веднъж си помислих, че няма да се получи.
-И защо?
-Случайно намерих едни обеци онзи ден...а, точно като вашите, само че в неговия шкаф. Тогава реших, че репутацията му на женкар не е измислица.
Сещам се за обеците с паунови пера. Толкова си ги обичах, а реших, че съм ги загубила и веднага си купих същите.
-Но той каза, че за да не ме кара да ревнувам не искал да се обади на жената и да й ги върне, а и тя не си ги е потърсила.
В този момент вратата на кабинета се отваря, а пациентката и докторката си разменят няколко думи за довиждане.
-Трябва да влизам. Приятно ми беше, че си побъбрихме.
-И на мен.
Добре де, какво толкова- права бях, че диетолога се е притеснил да не остане стар ерген и си е търсил някоя. Поне се отървах на време от него.

13:30ч.
Най-накрая приключих тук. Май съм си загубила времето. Дерматоложката беше доста скептична. Трябва да мина и през една аптека, за да изрекламирам всички продукти и дано този път проявят интерес.

16:30ч.
Отново пръстите ми трополят по клавиатурата, но нищо не се получава. Разлиствам хилядите книги с диети и съвети за отслабване, но никаква идея не ми идва. Искам да ги впечетля, хванал ме е перфекционизмът.

16:35ч.
Защо ли не се сетих по-рано? След като преди са слагали преводни статии защо и аз да не се изхитря.
Влизам в един италиански женски форум и благославям петте години, които до преди малко мислех за пропиляни. Тук е пълно с разбирачки.

19:30ч.
Вече пътувам към апартамента на баща ми и втората му жена. Сутринта ми се обадиха, за да ме поканят „ Да обсъдим нещо важно.”- изчуролика втората ми майка.
Закъснявам, но знам, че и баща ми няма да се прибере на време, все пак и той има изпитателен срок.

19:45ч.
Засичам се с него пред лъскавото блокче, в което живеят.
- Така си и мислех.- казвам с усмивка.-Добре, че не дойдох преди 30 минути.
- Ти винаги закъсняваш.
- Ами...на кого да се метна.
- Хайде да влизаме, че захладня. Ще си много изненадана, гарантирам ти.
- Бебе ли ще си имате?- питам през смях.
- Поли! С тези работи шега не бива.
Втората ми майка не е кой знае каква домакиня. Постарала се е с някакви салати и ориз със зеленчуци, но дори за това не я бива.
След досадните общи приказки искам да разбера защо ме разкараха до тук.
- И така-започва тя- Трябва да обсъдим нещо.
- Цялата съм в слух.
- Ами, виж Поли, знаеш, че останах без работа след като френската фирма купи нашата.
- Дам?
- Понеже не искам да съм в тежест на татко ти, реших да започна свой бизнес.
- Това е чудесно.-наистина, но защо й е моето одобрение.-И какъв бизнес?
- Моден.
- Моля?-гледам невярващо в тигровата й блузка и розов панталон.
- С едно момиче, всъщност жена, с която се познаваме от известно време решихме да си отворим бутик.
- А тя дизайнер ли е?-питам с надежда.
- Не, но разбира от мода. Ще бъде чудесно, нали?
- И от къде ще вземете пари?-поглеждам гневно към баща ми.
- Половината ще ги даде тя, има някакви спестявания, а за другата ще разчитаме на татко ти, той вече се съгласи.
- Имате ли толкова пари?
- Да-махва небрежно с ръка тя-не е кой знае каква инвестиция. Няма да е от най- лъскавите бутици...за начало.
- Значи малко магазинче за дрехи?-усмихвам й се.
- Не, бутик на Витошка, а после, после и в Милано, защо не.
- Значи няма да е евтино малко магазинче...
- Престани Поли-намесва се баща ми-вече се съгласих да го финансирам, мисля, че ще има успех.
- А знаеш ли колко такива опити има. Всяка метреса или манекенка се изживява като дизайнер!- повишавам тон.-Това са загубени пари, от сега ви го казвам.
- Не те поканихме за съвет, а само, за да ти съобщим.-отвръща той.
- Ами добре, вече го направихте. Лека нощ.
Ставам и се отправям към новата ми служебна кола. Това е най-глупавото нещо, което й е хрумвало на тази жена. Ако проблемите с фирмата не успяха да доведат до фалит баща ми, то втората ми майка ще го напарви със сигурност.

22:35ч.
-Значи се мисли за дизайнерка?
Попаднах на доста интересно място. Реших да се обадя на любимия ми братовчед Е. , с когото не се бяхме виждали отдавна. Той е ди джей и тази вечер прави парти с още един негов колега в някакво мазе. Наистина е мазе. Но пък има доста хора.
-Нали знаеш какъв вкус има?- надвиквам се с музиката, която другият пуска.
-Облича се по-зле от Сашка Васева.-казва снизходително той.-Ще разори баща ти.
-Знам.-отвръщам тихо.
-Но все пак нищо не можеш да направиш.
-А преди можех...хей Е., можеш ли да ми намериш някой.
-Дизайнер ли?
-Неее, мъж. За тази вечер.
-Да не ме бъркаш с Елмаз ?
-Не се прави, знам колко много хора познаваш.
-Съквартирантът ми е онзи с бялата тениска, оправяй се.-казва ми той и отива да смени другия ди джей.

BlackSugar
08-30-2011, 09:33
Хей, кога пак ще пишеш за Поли? Страшно ми хареса и чакам с нетърпение още разкази! :)

choparkopar
08-30-2011, 20:33
Ето следващата част :)

Събота 11:05ч.
-Какво ще кажеш за тази?

Г. почти на сила ме завлече в ателието на някаква нашумяла дизайнерка на булчински рокли. Сватбата й е другата събота, заради бебето я изтеглиха с няколко месеца.

-Страхотна е!

-Казваш това за 10-и път.- изнервено ми отговаря тя.

-Всички рокли са чудесни, която и да избереш няма да сгрешиш.

-Май ще взема най-широката, нямаме време за корекции.



11:30ч.

Г. и шофьорът й любезно ме докараха до тук, така че няма връщане назад. Реших да престана да се сърдя на втората ми майка, да разгледам как върви подготовката за новата й колекция и да се запозная със съдружничката М. А и баща ми доста ми се помоли, за да се смиля над клетата жена.

Офисът им е в голям апартамент , където работят четирите шивачки, наети като за начало.

-Поли, каква изненада.

Не съм очаквала да го срещна тук, каква ли работа има диетолога между панелните блокове на крайния квартал.

-Определено.

-Как си? Не ми се обаждаш, а и аз се отказах да ти звъня.-май е по-чаровен отколкото си го спомнях.

-Добре съм, стягам се за сватбата другата седмица.-Г. ми каза, че го е поканила, така че няма да я изложа пред него.

-Радвам се, че се сближихте, тя е добро момиче...за разлика от теб.

-И аз съм добра, идвам да се извиня на втората ми майка, за нещо ,за което не съм виновна. А теб какво те води в най-презряния столичен квартал?

-Майка ти отиде до склада за платове, имало някакъв проблем.

-Ти от къде знаеш?-питам изумено.

-Не знаеш ли? С приятелката ми работят заедно.

-Тя ли тази М.? Трябваше да се досетя...-не мога да се покажа пред нея, всичко ще разваля-Ти нали не си й казал за нас?

-Ами ние на практика нищо не сме имали, ти избяга като уплашена девственица. Не съм разказал на М. за „нас”, но майка ти го направи.

-Естествено!

-Какво толкова? Да не ревнуваш?-усмихва се презрително.

-Точно пък теб...аз по-скоро мисля, че страдаш защото те отхвърлих.

-Скъпии, какво стана с кафето?- пискливият глас на бившата манекенка изпреварва образа й, качен на 15 сантиметрови токчета.

-Здравей.-изстрелвам бързо- Колко е малък света! Сега се оказва, че ти си тайнствената приятелка на втората ми майка.

-Да, май трябва официално да се запознаем-подаваме си ръце и се усмихваме преувеличено.

-Е, щом майка ми я няма, ще дойда друг път и без това имам някои неща за вършене.

-Тя няма да се бави, пък и ще си побъбрим докато я чакаме.- отговаря М.

-Да, Поли, тя скоро ще се върне. Качете се горе, аз ще взема кафета и идвам.-намесва се диетолога и веднага се отправя към кафенето, по-скоро закусвалнята, която е на две крачки.

-Наистина ще мина друг път, не искам да ви притеснявам. Приятна работа.

Тъкмо си мисля, че съм се измъкнала от неловката ситуация, когато чувам зад гърба си:

-Какво целиш!

-Моля?

-Искаш да ми го отмъкнеш, нали? Мислиш, че като още те обича и веднага ще се върне при теб!

-Но той не ме обича.-очите ми май се ококрват естествено в резултат на недоумението.-Не сме имали връзка дори.

-Тогава защо ме излъга в козметичния салон?

-Не исках да те притеснявам без причина.

-О, моля те. Това в кой сериал го видя. Предупреждавам те, ако се опиташ да използваш ситуацията с майка ти, за да се сближиш пак с него...

-Край! Тръгвам си и бъди спокойна, имам си гадже, а с диетолога нещата изобщо не бяха сериозни. Довиждане.



13:15ч.

Разменям си няколко смс-а със съквартиранта на братовчед ми. С него нещата вървят доста добре. Той е другият ди джей от партито онази вечер, много е мил , симпатичен и забавен, подхождаме си .

Случката с манекенката обаче не ми излиза от главата. Знам, че Г. има страшно много работа покрай организацията, но все пак й се обаждам да я споделя.

-Тази май я гони някаква параноя.-отвръща Г.- Явно я е страх, че вече не е първа младост и лесно може да изпусне кокошката със златните яйца.

-Но диетолога дори не е толкова богат. Колкото и да взима за преглед той почти не се задържа в кабинета, каква кокошка, какви яйца!

-Миличка, наистина ли не ти е разказал. Той се занимава и с други неща, повечето не съмсем законни, а кабинета му е само за удоволствие и престиж. Познавам го покрай годеника ми, а не заради медицината.

-Супер! Страхотен късмет имам, няма що.

-Дано онази кифла не създаде някой проблем на сватбата, нямаше как да не я поканя.

-Няма страшно. Съжалявам, че ти губя времето Г., хайде чао.



16:00ч.

Навън вали, захладня доста и изобщо вече си личи, че идва есента. Решихме с Т.-новата ми тръпка да си организираме романтична вечер в моя апартамент на спокойствие. Явно шумните партита почти всяка нощ доста го уморяват. Докато готвя някакъв буламач, който прочетох в женското списание, в което работя и опитвам да чета отзиви за хранителните добавки на новата ми фирма , на вратата се звъни.

-О, не.-този диетолог няма ли да ме остави на мира.

-Може ли да вляза? Искам да поговорим.

Кимам с глава, по-скоро защото трябва да следя яденето.

-Можеше да се обадиш първо.

-Поли, чух какво ти каза М.

-Е, какво толкова, явно те обича, за да се притеснява да не те загуби.

-Разделихме се, преди малко.-казва ми той и сяда на кухненската маса.

-Защо?

-Как защо! Не ми трябват превзети, параноични глупачки. Мислех, че е по-различна, но явно е поредната празноглава красавица.

-Твоя работа.

-Поли, ние с теб сме еднакви не го ли разбра? От една страна искаме любов, секс и близост, но от друга прекаленото обвързване ни плаши.

-Знаеш ли какво мисля?-започвам да ставам груба- Това изобщо не ме засяга. Проявих глупостта да преспя няколко пъти с теб, а сега още малко и ще ми предложиш брак, май М. е била права.

Той обаче се приближава и ме целува страстно. След няколко секунди вече сме в спалнята ми.



16:45ч.

-Сега се връщам.

Измъквам се от леглото и взимам телефона. Трябва да се обадя на Т. и да измисля как да го отпратя, а после да разреша още по-голямата каша, в която се забърках.

Добре, че поне той разбира от дума и не ме разпитва много много за изникналата спешна работа в събота вечер.

Когато свършвам разговора чувам , че диетолога също се измъква от спалнята.

-С гаджето ти ли говори?

-Той още не ми е гадже. И ако ни беше заварил...

-Ти харесваш ли го?

-Да. Хубаво ми е с него.

-А с мен не?

-И с теб.-най-накрая му го казвам.-Какво ще правим? Може би не трябва толкова да се дърпам.

Той се усмихва и ме прегръща.

-С мен можеш да си много щастлива, без халка, деца и псевдо ревност.

-А мога ли да съм в сигурност?

-Какво имаш предвид?

-Говорих с Г. днес. С какво се занимаваш освен, че си уважаван доктор. Какво е това не съвсем законно нещо?

-Хм, бих ти казал, ако имах намерение да се оженя за теб, или ако ти го искаше от мен.

-Стига, трябва да ми кажеш.

-Е, добре, помагам на годеника й при избора на едни забранени хапчета, с които той търгува и му трябва някой, кото разбира от медицина. Нещо като твоята работа.

-Наркотиците и хапчетата за отслабване нямат нищо общо!

-Кое е по-добре- да си с наркоманизиран ди джей или с човек, който просто знае всичко за „куклите” както ги нарича Джаклин Сюзън?

-Куклите са приспивателни.-уточнявам аз.- Но не е там въпроса. Ако оставим на страна моралната част, малко ме е страх да съм с човек забъркан в подобен бизнес. Даже и в момента ме е страх, да.

Той се разсмива.

-Честно казано не те бива за актриса.

-Добре де, ето какъв е проблема-ако ти се хвърля в обятията сега, когато разбрах, че си много по-богат отколкото мислех, ще изглеждам жалка.

-Няма по-жалка от М., вярвай ми. Ако бях слабохарактерен както баща ти е с майка ти отдавна М. да ме е завлякла с хиляди левове, които да вложи в обречената модна къща. А и си нямаш идея с колко „жалки” жени съм си имал работа.

-И все пак, пред себе си ще изглеждам като тях.

-Ето какво предлагам-няма да повдигаме въпроса за страничното ми занимание, ще имаме една хармонична връзка, без да се задушаваме взаимно, а ти ще спреш да се тревожиш каква изглеждаш, защото много се заблуждаваш.

-Да опитаме.-казвам тихо и го целувам.





Понеделник 9:30ч.

Пътувам към фармацевтичната компания, за да си взема списъка със срещи за деня. Изглежда, че ще е напрегнато, а и вече ми писна де ме мъмрят, че не съм продала нищо.

-Поли, ще дойдеш ли в кабинета ми?-при асансьора срещам баща ми с чаша ароматно кафе в ръка.

-Да?

-Какво ти става?

Такааа, какво точно има предвид, защото в последно време съм натрупала доста черни точки.

-Преди беше най-добрата представителка! Почти не се случваше някой да ти откаже, а сега, когато те гледат под лупа и от това ти зависи мястото си се отпуснала.

-Преди беше друго.-отговарям спокойно-Говорех само за хапчетата, срещах се с други хора, а сега все ме пращат с тази козметика. Нямам опит с нея или с хранителните добавки.

-Знам, че ти е трудно, но трябва да направиш нещо. Септември почти изтече, изпитателният ти срок също. Нямам толкова власт, за да ти задържа работата, а ако те уволнят...какво ще правиш без висше?

-Ти на колко години завърши твоето?- питам с престорено любопитство, макар да знам, че първите 12 години след гимназията не се е доближавал до университет.

-Не става въпрос за мен. В последно време си доста груба и нагла. Ако продължаваш така до никъде няма да стигнеш.

-Може да нямам диплома, но пък умея доста неща. А сега трябва да работя.

Излизам от кабинета, но вместо към поредната среща се отправям към тоалетната, заключвам вратата и заплаквам от огорчение.

mMemories
09-07-2011, 09:57
Страхотна историйка..... :grin: :grin:
Чакам некст-а... :-) :-)

monitta
09-07-2011, 11:42
Не съм го прочела цялото само 1-вата страница и определено имаш талант!Но се иска повече практика от това което прочетох следиш само твоята героиня а за околните само идват и си заминават...Бес особено изчерпателна информация за тях.И защо го правиш на дневникк а не за цял ден или нещо такова?Така се получават само накъсани идеи.Малко звучи като първо отива тук ся е там и после е нсам. ;д Успех !

mMemories
09-09-2011, 18:19
Айде де....къде е продължението...

choparkopar
09-10-2011, 09:15
Не съм го измислила още :) Понатрупаха ми се изпити тия дни :oops:

choparkopar
10-05-2011, 19:16
8 октомври, събота 10:30ч.


-Поли, бихте ли ни казали как спрегнахте глаголите в първото изречение?



Не мога да повярвам, че съм тук. Наложи се да започна интензивен курс по френски, защото колкото и да не ми се вярваше решиха да ме оставят във фирмата, а да не знаеш този език там е направо престъпление. Но след като те ми плащат уроците... защо не.

Учителката е много мила, прекалено плаха женица, но не това е важното. Оказа се, че имам доста готини колеги. Високомерни и обвързани. Все пак не съм ли и аз под този общ знаменател?

-Предлагам да направим почивка.-усмихва се преподавателката.-После ще продължим с диалози, тъкмо ще се опознаете.



10:45ч.

Пия кафе с полузатворени очи и се правя, че слушам досадното кикотене на женската част от групата. Събрали сме се от най-„нисшите” ( медицинските представители) до шефове на отдели и прочие.

-Много добре ми се отразява този курс, макар да съм завършила френска гимназия , бързо се забравя език.-взима думата някаква русолява и едра жена около 40-те – Мисля да запиша и дъщеря ми на уроци.

Елегантно се отдалечавам от гордите майки и отивам да си сипя кафе.

-Здравей Поли!- слава Богу, един от горе -долу приятните ми колеги, с когото се запознах още първите дни, се появи днес. Целият е измокрен от силния дъжд и опитва да изглежда виновно-невинно.- Позакъснях малко. Дали ще забележи Мадмоазел?

-Със сигурност, но не ми казвай, че ти пука. Не сме плахи ученици. Как върви ремонтът?

-Пълна катастрофа! И пак се скарахме с Н., пак отиде при родителите си...поне имам материал за съчиненията. А твоя диетолог?

-Моят диетолог е абсолютен нахалник.-казам с лека досата- Нали ти бях казвала, че водя малка рубрика в едно списание. Е, открадна ми я! Веднъж го помолих да ми даде идея за статия и вече втора седмица дори не ми дава да прочета какво праща на редакторката от мое име.

-Ако кажеш, че ти прави масаж и на стъпалата, съвсем ще те разбера...-отвръща иронично Ф.

-Не, но виж какво ми подари- отмятам коса и му показвам новите си обеци.

-Без пера? Не са в твоя стил.-усмихва се той.- Хайде да влизаме.



15:00ч.

Трябва да отида на фитнес. Знам. Но това беше един от отчаяните ми опити да привлека клиент- собственикът на фитнеса. Какво ли не е готов да направи човек, за да си спаси работата.

Дъждът, който иначе обичам, ме направи, ако не мокра кокошка ( а държа да отбележа, че не съм кокошка, поне не и като колежките с децата гении), то поне мокра. И не „мокричка” в онзи перверзен смисъл, с който тъпоумният инструктор опита да се пошегува. Просто мокра, изморена, изнервена, гладна...

Не е изненада, че няма никой. Самото достигане до залата е затруднено от потопа изливащ се навън, а и таксите са доста високи, но поне един от плюсовете е, че ползвам 50% намаление. А ако можех да подкупя собственика с кифлички, сега щях да си седя вкъщи, да похапвам такива и все пак да съм си свършила работата преди 2 седмици. Можех и просто да му пусна, но защо се направих на толкова морална...

Спокойна съм, че няма никой в съблекалнята и първоначално не мога да повярвам на очите си. На пейката, между оранжево-белите гардеробчета и лека музика седи една от най-известните тв водещи на женски предавания (е, вярно по кабеларка) и припряно закопчава сутиена си.

-Съжалявам!-казвам, когато осъзнавам, че това не е халюцинация на преуморения ми мозък.

-Няма нищо. Цяла България ме е виждала гола в онова клипче...

-Тъкмо си мислех, че ще тренирам самичка.-отговарям приповдигнато и сядам до нея.-Много харесвам предаването ви.

-Жалко, че си само ти.- казва троснато тя и ме поглежда.-След месец го свалят от ефир.

-Но защооо?

-Тъпа ли си? Нисък рейтинг, още малко и отрицателен ще го изкарат.

-Съжалявам, аз...

-За една минута го казваш за втори път. Както и да е, отивам да се пораздвижа.

Проследявам с отворена уста как излиза. Толкова мила и нежна изглежда по телевизията, а е такава грубиянка.



18:35ч.

Тъкмо излизам от банята, изсушавам се и се мушвам под топлите завивки, когато телефонът ми (естествено в другия край на стаята) се раззвънява.

-Поли, трябва да ми помогнеш!

-Мамо, какво е станало?

-Ела да ме вземеш, на гарата съм.-казва отчаяно тя.

-В София?

-Естествено, че в София. Случи се нещо ужасно.

-Добре, веднага тръгвам...



20:05ч.

Посръбвам от супата си в близкото ресторантче и слушам разказа на майка ми с надигащ се гняв.

-Значи си останала на улицата заради онези селяни. Не мога да повярвам, защо не спря да им даваш на вересия, когато разбра колко сериозно е положението.

-Но, Поли как да откажа на мизерстващите старци. Наложи се да ипотекирам къщата...

-И сега си по-мизерстваща и от тях.-казвам с укор.-Нищо ли не може да се направи?

-Нищо. Освен да си купя отново къщата от банката, но разбираш, че няма как да стане.

-Ще се обадя на татко.

-Не! Моля те, миличка, недей! Не мога да понеса злорадството му, че съм се провалила.

-И какво ще правиш сега?

-Ще остана при теб докато си стъпя на краката. Ще се наложи отново да започна работа като фризьорка. Надявам се, че няма да ти преча.-казва тя и ме поглежда тъжно.







Понеделник, 11:15ч.

-Добро утро.-казвам с усмивка и се настанявам в кабинета на баща ми.

-Добро и на теб. По работа ли идваш?

-Не. След малко имам среща с една клиентка, но трябва да поговоря първо с теб. Мама е в апартамента ми.

-На гости?

-Помощ!-простенвам тихо.-Загубила е къщата и магазина. Сега си няма нищо. И ще остане вкъщи вечно.

-И какво мога да направя?

-Защо не изгониш наемателите от онзи апартамент, който купи преди 3 години и тя не се настани там.-предлагам.

-Изключено! Парите ни трябват. Едва и ние не фалирахме, ако не помниш.

-Трябват ти, за да може втората ми майка да ги пилее за безсмисления й бизнес. А жената, която ти е родила дъщеря...

-О, стига Поли! Няма да го направя и точка. Ще изтърпиш майка си няколко седмици, докато си намери работа и си наеме жилище. И между другото довечера е откриването на модната къща на втората ти майка.

-Не се и надявай да дойда!-казвам ядосано и тръшвам вратата.



19:10ч.

-Не искам да ходя!- изхленчвам, докато диетологът събира дрехите ми из апартамента му.

-Налага се. Това е идеална възможност за нови контакти. И на двамата ни трябват клиенти, нали така?-казва и ме целува нежно.

-Бившата ти ме мрази.

-И това ти пречи? Мислех, че се зареждаш с хорска злоба.

Усмихвам се и отново го целувам.

-Да не закъсняваме.



20:00ч.

Е, не всичко е толкова лошо. Връзката ми с диетолога е добра реклама и доста от жените на ревюто проявяват интерес не само към хапчетата за отслабване, но и към другите продукти. Добре, че си взех брошури и визитни картички.

Втората ми майка и съдружничката й говорят някакви глупости на микрофона, но трябва да призная, че дрехите не са толкова лоши, колкото очаквах.

-И сега да поканим нашето рекламно лице.-започва съдружничката.-Една жена, която ви е добре позната от телевизионния ефир, водещата на *****.

Не мога да повярвам! След като се засякох на живо с тази водеща съм сигурна, че идеално са си паснали с другите две змии.

-Да си тръгваме.-прошепвам на диетолога-Веднага!



22:30ч.

-Имам дяволски късмет.-казва водещата К. и надига чашата с шампанско.

Останахме и май е за добро.

-Новото ми предаване-подължава тя-започва през ноември. Сега събираме екип. Няма да допусна отново да бъда обградена от некадърници.

-Пак ли ще е за домакини?-пита диетлогът.

-Да. Но ще се наложи да ми се любуват само веднъж в седмицата. Все пак е национална телевизия и времето е ограничено.

-А измислили ли сте някакви рубрики?-намесвам се и аз.

-Така като гледам моя личен диетолог, със сигурност ще има рубрика за хранене. Кравите пред екрана само от това се интересуват.-отговаря К. и посяга към нова чаша.-Ако и той иска да го дават по телевизията...

-Изключено.-усмихва се диетолога.-Славата не ме привлича.

Двете се разсмиваме.

-Но , ако ти трябва човек, Поли е много компетентна по въпросите с отслабването.

Водещата поглежда нагоре и изстрелва:

-Категорично не! Нея никой не я познава, няма авторитет...

-И мен славата не ме влече.-казвам искрено и се усмихвам.-Наздраве!



*Очаквайте финала в най-скоро време :) *

superskank
10-09-2011, 05:09
Браво, момиче! Имаш талант.
Защо не си направиш блог в tumblr и пренесеш всичко там по дати?
И разбира се да пратиш линк да следим. :)

choparkopar
12-22-2011, 11:41
14 ноември, понеделник 12:20ч.
Седим си с моя диетолог в празния му кабинет , похапваме от мазните сандвичи, които продават наблизо и си говорим. Какво друго да правим в понеделник на обяд?

-Значи майка ти заминава?

-Да- отговарям и си взимам пържено картофче- Не мога да повярвам какъв късмет има тази жена! Сигурно е изсмукала от моя, когато съм била в корема й.

-Не мисля, че имаш право да се оплакваш.

-Трябва да ти кажа нещо.- в последно време се случиха някои неща и ми е трудно да направя избор. Е, ще видите за какво говоря.- Този мъж, бивш съученик на майка ми, който ще се ожени за нея и ще я отведе в Англия ми предложи нещо.

-Така ли?- пита диетолога и се подсмихва.

-Не, той няма твоето извратено въображение. Предложи ми да замина с тях двамата, оказа се, че има доста познати и ще ми помогне да вляза да уча медицина там. А мама е страшно въодушевена. Щеше да ме нареже с кухненския нож, когато й казах, че напускам университета преди години. Не се шегувам.Та какво ще кажеш?

-Аз ли?

-Да, не съм решила още, а и нямам много време. Ти как би постъпил?

-Въпросът е ти какво искаш. Ако сегашният ти живот не те устройва...просто го зарежи.

-До сега всичко беше наред, особено преди френската фирма да ни купи, но в последните месеци съм влязла в един коловоз... не знам...не ми се иска да заминавам.

-Трябва хубаво да помислиш. А сега да разчистим, защото след малко ще дойде една пациентка, която е само на чай и плодове, а знаеш колко са свирепи гладните дебелани.

-Да, разбира се. И аз трябва да вървя по задачи.





16:50ч.

-И не ти каза да останеш!

Седим си с редакторката на женското списание- Л., за което пиша ( в последно време се сприятелихме) и си споделяме.

-Не съм го и искала. Даже ми помогна. Трябва да замина. Тук нищо повече не ме задържа.

-Поне ще можеш да продължиш да пишеш за нас.

-Да, добре че е интернет.- отговарям и си наливам втора чаша кафе.

-Мислех, че нещата между вас са по-сериозни, надявах се да се ожените.

-Моля?- повдигам вежди неверващо.- Ние не сме такива хора.

-Какви?

-Как какви! Старомодни, високоморални...в крайна сметка той е женкар, а аз не знам какво да правя с живота си . Време е нещата да се променят! Е, поне за мен. Искам да печеля много пари!

-Нима? Бях останала с впечатление, че не си материална.

-Да и никога не съм била амбициозна. Но в последните месеци разбрах, че трябва за известно време да се лиша от спокойствието и свободното си време, за да получа нещо повече от живота.

-И какъв е планът?

-Заминаваме в петък, довечера ще съобщя на мама и бъдещия й съпруг. Искам да стана диетолог, може би първата година ще трябва да се подготвя, учила съм много химия, биология и английски, но нещата се забравят. Особено като всеки ден трябва да общувам с разни кифли и „светски дами”. Като завърша може би ще се върна тук.

-И ще си конкуренция на твоя диетолог.- казва Л. и се усмихва.

-Не! Ще съм много по-добра от него! Ще го издухам направо!

-Харесваш ми, Поли!

-Хайде сега да обсъдим статията. Какво мислиш?



Вторник, 13:35ч.

Изкачвам се по тясното стълбище към кабинета на баща ми, защо ли асансьорът не работи.

-Здравей.- влизам с широка усмивка и се настанявам вътре.

-Казвай Поли, имам много работа.- отговаря ми той без да отмества поглед от монитора.- Знаеш ли кой ще е новото рекламно лице на хапчетата?

-Кой?

-Онази водеща, която от вчера започна новото си предаване.

-К.! Наистина ли?

-Да, вие се познавате, нали?

-Засичали сме се по партита. Но защо са избрали нея?

-Не знам, по-интересно е защо е приела.

-Да, тя е доста надута.- отвръщам нацупено.

-Ще трябва да се срещнеш с нея. Мисля, че й казах за утре.

-Но защо? Нали от рекламата трябва да се занимаят с нея! Вече не сме малката фирмичка с 10 служители на кръст.

-И те си имат работа, но първо трябва да й обясниш за какво става въпрос. Тя ще трябва да дава специални интервюта, а няма как да знае подробности за продукта. Трябва да е запозната.

-Нека да прочете листовката...ако може да чете!- казвам ядосано.

-Вече казах нещо! Сега ти сподели защо си тук? Предполагам не е по работа.

-Точно така. Исках да попита как сте с времето довечера. Може ли да дойда на вечеря?

-Миличка, нямаш ли кой да те нахрани?

-Хм, определено имам, но трябва да поговорим.

-Нали знаеш, че и втората ти майка живее вкъщи.

-Искам да й се извиня.

Това вече го кара да ме погледне.

-Поли? Добре ли си?

-Разбира се! Имаме много неща, за които трябва да говорим. Пък и признавам си, че сгреших. Бутикът й още не те е разорил.

-Дрехите доста се купуват.- отговаря гордо баща ми .- Май разбирам защо искаш да се сдобрим.

-Така ли?- питам ужасено.

-Нали майка ти заминава, а ти май свикна с нея.

-Ами...

-Разбирам те, но хайде да работим!

-Прав си. Е, довечера към 19 ч.?

-Ще те чакаме.



17:20ч.

Срещата ми с един собственик на аптека се отложи и отивам към апартамента на диетолога. Трябва да събера вещите си ( а те хич не са малко) и да прекарам малко време с него, ако си е вкъщи. Също и да му върна ключа.

-Хей.- посреща ме той по хавлия.

-Мислех, че си на работа.- казвам и го целувам.- Май съм се попреместила тук.

-Предполагам, че нещата ще ти трябват в Англия.

-Да и ще си ги събера още днес...или утре. Не се притеснявай.

-Кога заминаваш?

-В петък.Добре че имаше билети.

-Е, май имаш да уреждаш доста неща. Трябва ли ти помощ?

-Ти ми помагаш достатъчно.- усмихвам се тъжно.

-Как точно?

-Не ме дърпаш за крака, викайки „Полииии остани! Обичам те!”.

-Пак заповядай.

-Ще ми липсваш.- казвам тихо и сядам на дивана до него.

-И ти на мен. Но трябва да се развиваш, защото имаш доста потенциал.

choparkopar
12-29-2011, 16:31
19 ноември, събота 12:30ч.

Така, мисля че вече е време да разкажа за драматичните решения и промени, които направих. Е, не съвсем драматични, защото животът ми не е сапунен сериал, но все пак се реших да загърбя миналото.

След като майка ми се нанесе вкъщи аз почти се преместих при диетолога. Така де, (ама честно) колко момичета обичат майките си? И съответно през този период не можах да проследя възраждащата се любов между нея и бившия й съученик от гимназията. Явно освен CV-та и мотивационни писма,майка ми е използвала пощата си и за да изпраща любовни послания към Г., нейната първа любов. Неговата история е доста интересна. Да, той също е фризьор, но не е гей! С мама дори са работили в един салон след като са завършили училище, но когато тя се запознала с баща ми и с Г. се разделили, той напуснал работа. Изгубили си дирите, а през `89-та Г. решил да опита късмета си в Англия. Там бързо се издигнал и днес е личен коафьор на едни от най-богатите и известни. Е, със сигурност не фризира Кейт Мидълтън, но въпреки това печели доста пари. С майка ми се засякли в някакъв сайт за запознанства преди около месец и той решил да се прояви като принц, който ще я спаси от бедността и живота на моя диван. Веднага дошъл в България и й предложил да се оженят. Останалата част вече я разказах- реших и аз да се възползвам от богатството му и да се настаня в красивата къща в престижен лондонски квартал. Направо мечта!



сряда, 16:30ч.



-Как си Поли?- майка ми влиза в моята нова стая .

-Чудесно. Тъкмо гледах една обява за курс по холистичен начин на хранене- отговарям превъзбудено и й подавам лаптопа.

-По какво?

-Ами, не ми се обяснява сега, но въпросът е, че звучи много подходящо за привличане на клиенти в България.

-След 5-6 години може да не ти се иска да се върнеш там.

-Курсът е само 2 години, проблемът е, че започва през април. Но пък няма приемни изпити или нещо такова.

-Но, Поли, мислех, че като дойдем тук ще се стегнеш и ще учиш сериозно.

-Знаеш ли кой е най-важният урок, който съм научила до момента? Че най-лесно се печели, когато лъжеш хората. Когато се съгласих да дойда с теб, го направих не, за да стана книжен плъх, а заради английската диплома, която веднага ще ми спечели престижна работа в България независимо дали ме бива или не.

-Добре, ти си знаеш. Нямам право да те съдя. А и дойдох да ти кажа, че днес ще вечеряме навън и ще имаме гост.

-Кой ще идва?

-Племенникът на Г.

-Не знаех, че има племенник. Разкажи ми за него.

-Майка му, сестрата на Г., ме мразеше. Тя обаче е починала преди 20 години, била е самотна майка и Г. е решил да се погрижи за момчето. Сега, ако не се лъжа, е на 35 години и има успешен бизнес с ваксини. Много е интелигентен.

-Наистина си се омъжила за прекрасен човек!

-Затова си помисли какво точно искаш да учиш. Недей да пилееш парите и надеждите му.

-Спокойно, мамо! А този племенник има ли си приятелка?



20:05ч.



Очарована съм! Очаквах да дойде някакъв пълен загубеняк, който ще трябва да дундуркам и забавлявам цяла вечер, а всъщност си прекарвам чудесно. Племенникът- А. е много симпатичен мъж и има чудесно чувство за хумор.

-Всъщност не съм измислил някакво революционно лекарство, но подобрих едно съществуващо вече такова, попуализирах го и сега ваксините се продават в няколко европейски страни. Дори и в България!

-От кога живееш в Англия?- питам аз.

-Не може да се каже, че живея тук. Дойдох при вуйчо, за да уча, когато бях на 17. После доста пътувах, върнах се за няколко години в България...

-Поли също е в областта на лекарствата.- прекъсва го Г., което ми се струва странно.- Нали?

-Ъъъ, да бях търговски представител на хапчета за отслабване. Сега ми се иска да бъда диетолог.

-Бялата престилка е голямо изкушение.- казва А. и ми се усмихва, а краката ми се подкосяват.

-Знаеш ли,А.- обажда се майка ми- Поли ми казваше, че иска да опознае тукашния нощен живот, но няма с кой да отиде. Защо не излезете тази вечер?

-С удоволствие, стига тя да иска.

-Ще бъде чудесно.- отговарям и поглеждам гневно към майка ми. Изведнъж се взе за голямата работа, след като диамантеният пръстен се озова на ръката й.





22:30ч.

-Не съм подозирал, че вуйчо ми е такъв човек.- казва А., когато се настаняваме, вече сами, в един клуб и даваме поръчките си на сервитьорката.

-Какъв?

-Романтичен! Да действа толкова прибързано не е в негов стил.

-Мислиш, че той греши, нали?

-Не! Просто ми е странно.

-Ако си против този брак, аз те разбирам напълно.- казвам и отново го поглеждам в очите.

-Ти против ли си?

-Не, но знам какво е на твоето място. Сигурно много жени са опитали да прелъстят вуйчо ти, а до колкото разбрах той ти е като баща.

-Продължавам да не разбирам.- казва А. и ми се усмихва.

-Баща ми си намери втора жена, когато се разделиха с мама. Някаква касиерка в супермаркета. Той не разполага с толкова средства като Г., но за българските стандарти е заможен. До ден днешен мисля, че тя не го обича. Новото 20 е, че се е помислила за модна дизайнерка. Знаеш ли как се облича?- питам иронично и вадя телефона си, на който имам нейни снимки от откриването на бутика.

-Уау!

-И естествено баща ми плаща за бизнеса й. Така че, ако имаш същите притеснения по отношения на майка ми ще те разбера.

-Знаеш ли, Поли, мъжете са по- глупави от жените, а когато са и влюбени са пълни кретени, но Г. е голям човек и аз нямам намерение да му се меся. А и майка ти ми изглежда свясна.

-Така е.

-Добре, да сменим темата. Как се чувстваш в Англия?

-Много добре, имах нужда от малко почивка. Плюс това никой в България няма да ми липсва, така че бързо реших да замина с мама.

-Аз пък летя за София другата седмица. Ще ви погостувам малко, трябва да свърша някои неща тук.

-По работа ли ще пътуваш?

-Не, трябва да взема дъщеря ми, но изникнаха едни неуредени въпроси и ще трябва да остана тук.

-От къде да я вземеш?- да, знам, че трябваше да възкликна „Дъщеря!”, но ми се стори глупаво.

-От майка й, с нея сме разделени и доста рядко виждам малката.

-На колко е?- питам любезно.

-На 4... почти. Обещал съм й цял месец да не пътувам и на Коледа да сме заедно. Много ме обича.

-Това е чудесно! Знаеш ли, малко съм уморена. Искаш ли да си тръгваме?

-Радвам се, че го предложи! Капнал съм от умора.