eirol
07-23-2011, 16:34
Надявам се, че с тази тема няма да спамя форума и дано съм възможно най-кратък.
Преди повече от три години се запознах с Т, уникално, красиво, забавно, скромно и умно момиче. Не измина много време, след което ние тръгнахме. Започнахме да отрастваме заедно чрез нашата връзка и проблемите, които ни сполетяваха (както и всеки друг тиин). Но благодарение на много компромиси и борба за връзката ни, ние продължихме връзката си за 3 години (от 16годишни до 19). По стечение на обстоятелствата, се разделихме за приблизително 6 месеца (ужасни месеци за мен-започнах да се бия, да пренебрегвам приятелите си и навлязох в доста тъмна част от моето съзнание) Но времето "УЖ лекува". Станах студент, нови запознанства, нова среда, нови компании, намерих нови хобита, като китарата. Но ми липсваше Т. Тя ми даваше смисъла да премина през ежедневните простотии, за да мога вечерта да се прибера при нея и да сме отново заедно.
Не след дълго разбрах, че искам да съм с нея, и че отново трябва да се бора за НАС. През временната ни раздяла, тя е била с определено момче (Утрепка по моя преценка, но не я съдя ). Е тя се раздели с него за да се съберем отново. И го направихме. Отново се зароди нашият романс, течеше на пълни обороти, но...
Дори и да не искам да има едно голямо НО, то си е там и грозее картинката ни ... но тя започна да прави неща, които не и бяха присъщи... Аз виждах това и и го казвах. Отново започнаха караниците. И точно когато всичките ни стари познайници, започнаха с усмивки на лицата си да казват П и Т отново са заедно, нашето П и Т спря да бъде такова. Реших, че няма да преглъщам повече премачкването на моята същност с цел да подхранвам нашето общо бъдеше. Финалните ми думи бяха “Ако искаш отново да сме заедно и отново да сме само Аз и Ти, бори се! Бори се за мен, така както аз се борих, когато трябваше. Промени това, в което си започнала да ставаш“. В отговор получих “Ще се опитам, но не мога да ти обещая нищо. “ Да, но не това беше нужния отговор. Срока за опити отдавна си беше заминал.
И така отново се прекрати нашият романс. Най-голямата любов в досегашният ми 20 годишен живот.
Но големият проблем сега е – не искам да съм с нея, но не мога да бъда и с друга. Никоя не ме превлича по този начин, нито като характер, нито сексуално, никак. Най-лошото е, че прекалено много момичета, на които държа като приятелки, си изпатиха от това и сега дори продължават... Аз не мога да продължа пълноценно живота си...
Дайте ми съвет, по какъв начин да мога отново да се радвам на човека, който е до мен, на ласките му, на чистотата на най-красивото човешко чувство, любовта...
Преди повече от три години се запознах с Т, уникално, красиво, забавно, скромно и умно момиче. Не измина много време, след което ние тръгнахме. Започнахме да отрастваме заедно чрез нашата връзка и проблемите, които ни сполетяваха (както и всеки друг тиин). Но благодарение на много компромиси и борба за връзката ни, ние продължихме връзката си за 3 години (от 16годишни до 19). По стечение на обстоятелствата, се разделихме за приблизително 6 месеца (ужасни месеци за мен-започнах да се бия, да пренебрегвам приятелите си и навлязох в доста тъмна част от моето съзнание) Но времето "УЖ лекува". Станах студент, нови запознанства, нова среда, нови компании, намерих нови хобита, като китарата. Но ми липсваше Т. Тя ми даваше смисъла да премина през ежедневните простотии, за да мога вечерта да се прибера при нея и да сме отново заедно.
Не след дълго разбрах, че искам да съм с нея, и че отново трябва да се бора за НАС. През временната ни раздяла, тя е била с определено момче (Утрепка по моя преценка, но не я съдя ). Е тя се раздели с него за да се съберем отново. И го направихме. Отново се зароди нашият романс, течеше на пълни обороти, но...
Дори и да не искам да има едно голямо НО, то си е там и грозее картинката ни ... но тя започна да прави неща, които не и бяха присъщи... Аз виждах това и и го казвах. Отново започнаха караниците. И точно когато всичките ни стари познайници, започнаха с усмивки на лицата си да казват П и Т отново са заедно, нашето П и Т спря да бъде такова. Реших, че няма да преглъщам повече премачкването на моята същност с цел да подхранвам нашето общо бъдеше. Финалните ми думи бяха “Ако искаш отново да сме заедно и отново да сме само Аз и Ти, бори се! Бори се за мен, така както аз се борих, когато трябваше. Промени това, в което си започнала да ставаш“. В отговор получих “Ще се опитам, но не мога да ти обещая нищо. “ Да, но не това беше нужния отговор. Срока за опити отдавна си беше заминал.
И така отново се прекрати нашият романс. Най-голямата любов в досегашният ми 20 годишен живот.
Но големият проблем сега е – не искам да съм с нея, но не мога да бъда и с друга. Никоя не ме превлича по този начин, нито като характер, нито сексуално, никак. Най-лошото е, че прекалено много момичета, на които държа като приятелки, си изпатиха от това и сега дори продължават... Аз не мога да продължа пълноценно живота си...
Дайте ми съвет, по какъв начин да мога отново да се радвам на човека, който е до мен, на ласките му, на чистотата на най-красивото човешко чувство, любовта...