SoloHaterWehrmacht1945
07-23-2011, 22:16
Поредната скучна и сива тема, тоя път, обаче по-дълга. Преди около 3 месеца и половина си харесах едно момиче. И двамата сме на 17. Не трябваше да избързвам и реших да я опозная, пък и тя мене. Съветваха ме да не се сближаваме толкова като приятели, защото после измъкването било трудно. Почти никога не събирах смелостта да и звънна...казвах си: "ми след 2-3 минутки" и те най-често се превръщаха в дни.
Веднъж, обаче, ми прищрака нещо в главата и реших твърдо, че няма кой да действа, ако не съм аз! Обадих и се, разбрахме се за кафе. Само двамата. Когато се видяхме, аз и подарих подаръче (не искам да изпадам в подробности, дано не чете това xD), много му се зарадва, надявам се да и е харесало. Говорихме си, ходихме и на кафе...Вечерта я изпратих, а тя ме покани у тях...просто да имала с кого да си говори. Беше късно, околко 9.45 вечерта, отказах от учтивост, а и съм притеснителен, не исках да ставам нахален, разбирате (е не, момчетата не могат да повярват, естествено...). На следващия ден и звъннах да и кажа нещо, тя ме пита дали ще излизаме пак...отново с оня риск, а и съм си срамежлив е така.. питах я: "ами ако ти искаш". Е, тя се съгласи. Излязохме пак, ама тоя път започна да ми говори за приятели: как всичките и приятели накрая се оказвали влюбени в нея, как аз съм и бил повече приятел отколкото някаква нейна приятелка (която познавала от 2-3 години, мене от 3 месеца), защото харесвала повече мъжките за приятели. Не мога да разтълкувам това което прави...първо ме кани у тях, после ми говори за приятели и тн... А аз съм човекът, който винаги си е мислил, че не може да му се случи нещо толкова хубаво..и наистина не ми се е случвало, всичко си има първи път, ама... тя е тооолкова хубава, мила, грижовна, прекрасна, пък аз толкова... . Заслужава си да и кажа, човек трябва да рискува, никога не знае съдбата си, въпреки че пръстът и много често е среден... Не мисля, че има какво да губя: приятел? Едва ли. Просто се чудя как да и го кажа...и дали вобще да и говоря глупости или да я целуна? Някакви съвети, препоръки, критики също приемам :) като цяло може да обобщите какво мислите за всичко, не само за последния въпрос. И всъщност да, и кафенце ще пийна :D
P.S. И да, не мога да измисля заглавие на цялата тая история.. пък и на кого му е притрябвало?
Веднъж, обаче, ми прищрака нещо в главата и реших твърдо, че няма кой да действа, ако не съм аз! Обадих и се, разбрахме се за кафе. Само двамата. Когато се видяхме, аз и подарих подаръче (не искам да изпадам в подробности, дано не чете това xD), много му се зарадва, надявам се да и е харесало. Говорихме си, ходихме и на кафе...Вечерта я изпратих, а тя ме покани у тях...просто да имала с кого да си говори. Беше късно, околко 9.45 вечерта, отказах от учтивост, а и съм притеснителен, не исках да ставам нахален, разбирате (е не, момчетата не могат да повярват, естествено...). На следващия ден и звъннах да и кажа нещо, тя ме пита дали ще излизаме пак...отново с оня риск, а и съм си срамежлив е така.. питах я: "ами ако ти искаш". Е, тя се съгласи. Излязохме пак, ама тоя път започна да ми говори за приятели: как всичките и приятели накрая се оказвали влюбени в нея, как аз съм и бил повече приятел отколкото някаква нейна приятелка (която познавала от 2-3 години, мене от 3 месеца), защото харесвала повече мъжките за приятели. Не мога да разтълкувам това което прави...първо ме кани у тях, после ми говори за приятели и тн... А аз съм човекът, който винаги си е мислил, че не може да му се случи нещо толкова хубаво..и наистина не ми се е случвало, всичко си има първи път, ама... тя е тооолкова хубава, мила, грижовна, прекрасна, пък аз толкова... . Заслужава си да и кажа, човек трябва да рискува, никога не знае съдбата си, въпреки че пръстът и много често е среден... Не мисля, че има какво да губя: приятел? Едва ли. Просто се чудя как да и го кажа...и дали вобще да и говоря глупости или да я целуна? Някакви съвети, препоръки, критики също приемам :) като цяло може да обобщите какво мислите за всичко, не само за последния въпрос. И всъщност да, и кафенце ще пийна :D
P.S. И да, не мога да измисля заглавие на цялата тая история.. пък и на кого му е притрябвало?