Хранителни разстройства

[Wrathchild]

Здравейте.
Не знам как да започна всъщност, отдавна не съм писала тук.
Много от момичетата напоследък пазят диети, постоянно си налагат ограничения. И ако с моята история накарам поне една от вас да се замисли, само една-единствена... това ще е много.
На 20 години съм. От 14-годишна имам проблем с хранителните разстройства. Първо беше анорексия. Слава богу, хваната беше в начален стадий и не успях да пострадам по някакъв начин. На 15 години обаче дойде хиперфагия - точно обратното. От едно сравнително слабичко дете, се превърнах в... слонче. В интерес на истината, този период мина много бързо - няколко месеца.
Миналата година по това време тежах 56 килограма. На 156 см. ръст. Сами можете да си представите, хич не съм била слаба. И по ирония на съдбата, това беше периодът, в който имах най-високо самочувствие, харесвах се, макар да знаех, че имам килограми в излишък. Мислех, че борбата с хранителните разстройства е приключила и това са били някакви епизодични моменти в животът ми.
И ето тук, в един момент, не знам как и защо, но се случи отново - реших, че съм дебела. Хайде, ще сваля 1-2 килограма. Как? Ами, няма да ям, разбира се! Свалих ги, де. После още 1-2... и още 1-2... А в редките случаи, в които ядях нещо (разбирайте половин парченце шунка), отивах и го повръщах. Така с времето количествата ядене ставаха по-големи, защото си знаех - после повръщането оправя нещата. 3 пъти на ден ядях, и 3-те пъти повръщах. За 1 месец свалих може би 6 килограма, ако не и повече.
Постоянно броене на калории, преяждане с разхлабителни шоколадчета и тук-там (а напоследък и постоянно) повръщане. Само това ми беше в главата, при условие, че имах прекрасна работа, отличен успех в университета, чудесни приятели и една наистина невероятна връзка.
Знаете ли какво ми остана сега? 4 висящи изпита, неспособност да си върша работата качествено, всеки ден болка и притеснение в очите на приятелите и родителите ми... и загубих и приятеля си.
След последното, снощи, наред със всички сълзи буквално извлачих тенджерите от кухнята, в леглото. Ядох, докато вече ми беше трудно да дишам... и се питах заслужаваше ли си?
Заслужаваше ли си заради манията си по килограмите да трябва да наваксвам в работата и в университета, да виждам всеки ден сълзи в очите на моя близка, заслужаваше ли си да загубя човека, когото обичам?
А днес... днес осъзнах снощи какво съм погълнала и съм през 2 минути в тоалетната... с 2 пръста в устата. И сълзи, но този път в моите очи... защото позволих животът ми да стигне до тук.
Момичета, страшно е. И 1-2 килограма да качите, животът ви ще си е същият... но тръгнете ли да броите всяка калория, да се подлагате на глад, за да свалите килограми... тогава животът ви вече е на път да стане ад.

[anonymous708973]

Не знам какво да кажа.

Добре е, че го осъзнаваш.
Професионална помощ потърси ли?

[titinkaa]

Много съжалявам,направо историята е ужасяваща.

И чесно казано признавам си,че пазя и аз диети,но никога не съм стигала до това положение да ида да си повърна храната.Винаги спазвам режими с много ядене,просто защото аз самата не издържам на гладуване,и до някъде се радвам,че не мога да гладувам,иначе до сега 100 пъти да се бях опитала.Първия ми път,когато реших да отслабвам то беше 8 клас,верно бях си с доста кг и ми се подиграваха,тогава отидох на диетолог,правиха ми хормонални изследвания дадоха ми режим и започнах.Свалих 13кг и се чувствах различна,много ми помогна и да си повдигна самочувствието,което преди нямах.И от тогава каквато и диета да спазвам винаги е от сорта на 90-дневната или нещо подобно.Но 1 път се опитах да спазвам диета с малко храна и още на първия ден ми стана лошо и се отказах.Разбрах,че за мен диети с почти гладуване не е за мен.

[koshtramba]

Личи си, че си адски умно момиче. Сериозно. Само начина, по който пишеш ми го показа! Историята наистина е стряскаща. Мисля, че всеки един би помислил над нея.
Смятам обаче, че професионалната помощ ще ти помогне, както и волята ти.

УСПЕХ!

[Wrathchild]

Ако ще пазите диети, наистина, пазете такива, в които се храните.
Започнете ли да гладувате, вече стъпвате по много тънък лед. А най-лошото е, че това е много сигурен начин да загубите близките си. Или поне да ги нараните.
Сега съм под желаното тегло. И пак се чувствам дебела. И какво? Какво като станах по-слаба? Не съм по-щастлива...

[alehole]

Толкова е хубаво,че си се осъзнала.И най-важното е,че ще успееш да се измъкнеш от порочния кръг на хранителните разстройства. Успех,потърси професионална помощ :-)

[Pamaa]

:cry: :cry:
Абсолютно съгласна съм с koshtramba!

[dream1707]

И аз имах подобни проблеми... заради килограмите си бях спряла да се храня, само и само да отслабна .. Бях станала клечка, но с помощ от близките ми, воля и малко професионална помощ се оправих... започнах да ям повече и въпреки, че сега може да имам пак някое друго излишно кило се харесвам в пъти повече от преди... и нямам намерение да си свалям пак по този начин и да вредя на организма си... вече е достатъчно прецакан.

Съветвам те и ти да потърсиш професионална помощ.. Щом осъзнаваш каква огромна грешка правиш, то има надежда... прояви малко воля и ще се справиш с проблемите си ..

[darrie]

:-#
Написаното от теб разтърси всички ни.
Наистина си личи, че си много умно момиче, както вече казаха.
Моя съвет ще се повтори с този на останалите: Не се изоставяй, осъзнала си какво правиш! Говори с близките си, потърсете професионална помощ и затвори завинаги тази страница от живота си! Сама казваш колко хора си наранила, какво си загубила и какво си си причинила нали? Още имаш време да сложиш край на това и да започнеш на чисто! Няма да ти е лесно, но с воля всичко се постига. Има хора, които те обичат, ако не за себе си - направи го за тях.

[Wrathchild]

Момичета, благодаря ви много за подкрепата!
Нямате представа какво означава това за мен. Само не знам защо трябваше да загубя толкова много неща, преди да се осъзная, но... минало. А сега ще отида и ще върна по местата всички кутии с вафли, които съм складирала из стаята си...

[iiordanova]

Воля. Дръж се, можеш да се справиш с това. :) Мисли позитивно и дай максимума от себе си,за да се справиш.
Няма какво да говорим-умна си,така е.
Потърси помощ,няма нищо срамно и лошо.
П.С. Можеш ли да покажеш снимки преди-след-сега?

[nimfetka7]

Щом си умна недей да се плашиш. Живей с мисълта, че хората имат и много по - сериозни проблеми от твоя. Успех ти пожелавам :)

[koshtramba]

Wrathchild, снощи ли си се разделила с приятеля си? Защото от прочетеното, разбрах това. Защо те напусна, не е ли той човекът, който трябва да те подкрепя, да е с теб и в добро и лошо? Какъв човек е той !

[Wrathchild]

Wrathchild, снощи ли си се разделила с приятеля си? Защото от прочетеното, разбрах това. Защо те напусна, не е ли той човекът, който трябва да те подкрепя, да е с теб и в добро и лошо? Какъв човек е той !Разбирам го. И на него му беше трудно да преминава през това, не е лесно да си с такъв човек. В един момент или се самосъхраняваш, или живееш и ти в агония. За това ви казвам, недейте, не го причинявайте на близките си. Или ще си тръгнат от вас, или ще виждате всеки ден сълзите в очите им. Не заслужават да гледат как се убивате. А той... какъв човек е... само с една дума мога да го опиша - ПРЕКРАСЕН.
ИЙорданова, точно сега нямам фотоапарат, а и да ти кажа честно - избягвам да се снимам, да се качвам на кантари и да се меря със сантиметри. Достатъчно ми е, че на вариращо тегло между 43-45 килограма, даже може и по-малко, се чувствам като слон...

[beb4yy]

През каквото и да минаваш приятеля ти би трябвало да е до теб ! Та нали именно тогава най-много имаме нужда от подкрепата на някой близък.... :?

[Wrathchild]

Стига. Темата не е за него, какъв е и какъв не е. По-важно е да не стигате до моето положение.

[beb4yy]

Стига. Темата не е за него, какъв е и какъв не е. По-важно е да не стигате до моето положение.Хах добре де ма му се нервирах еми дано никой не стига до там и да с и земат урок момиченцата и на приятелката ми май трябва да и тресна тая тема да я прочете, защото "Дебела съм,дебела съм" и не яде слушам го всеки ден!

[iiordanova]

Сигурна съм,че като се подобриш и избавиш от ада,в който си сега,той ще се върне. ; )
П.С. А колко си висока?

[Wrathchild]

156 см. Все още не съм страшна гледка. Надявам се :D
Макар че мама твърди друго.

[SladkaZagadka]

Съжалявам за случилото ти се, но съм сигурна, че занапредд нещата ще са различни :) .
Ъм.. ако може ще си задам въпроса тук, винаги ми е било чудно . Така де, ако човек не е слаб и има мазнинки, коремче и по-пълни крака.. и спре да яде, както ти си направила ... мазнините остават, те няма как да се стопят от самосебе си и следователно той няма да слабее и да стане като клечка, а просто кожата му ще увисне повече.. не е ли така? :(

[darrie]

Момичета, не обвинявайте приятеля и. Не го защитавам, но тя самата не казва лоша дума за него, а вие го нападате! Наистина не е лесно да обичаш някой и да гледаш какво си причинява и как с всеки изминал ден става по-зле. И постоянно да се тревожиш какво ще се случи утре.. Не всеки може да издържи.

[iiordanova]

Е, ти си нисичка.Щеше да е хубаво,ако имаше снимка ( може да си изрежеш лицето,ако не искаш да се показваш ). Искам да добия представа как изглеждаш. Всички като ти кажем как си ще се амбицираш повече.

[Wrathchild]

Момичета, не обвинявайте приятеля и. Не го защитавам, но тя самата не казва лоша дума за него, а вие го нападате! Наистина не е лесно да обичаш някой и да гледаш какво си причинява и как с всеки изминал ден става по-зле. И постоянно да се тревожиш какво ще се случи утре.. Не всеки може да издържи.Благодаря ти. Точно това исках да кажа, но не намерих думите.
SladkaZagadka, аз прекалявах и с физическите упражнения. Но да, определено кожата се отпуска, макар да няма мазнини.
iiordanova, ако намеря фотоапарат ще кача. Но искрено се надявам до тогава да не се налага вече... Надявам се възможно най-скоро да се отърва от този кошмар.
За всичките 6 години, в които се боря със странната си връзка с храната, никога не съм била толкова зле.
Дори не е само физическата страна на нещата. Променяш се и като характер. Ставаш наистина ужасен човек. Отделно от това започваш и да забравяш, паметта ти отслабва ужасно много...

[iiordanova]

Ще се отървеш от това. Само си вярвай и имай воля. :)

[cherrygloss]

Важното е че си го осъзнала и съм сигурна, че ще продължиш да се бориш и всичко ще става само по-добре :)