DeAngelle
07-25-2011, 19:37
Здравейте на всички,готини и добри хора!!Написах нещо свое,което описва как се чувствам и положението ми и реших да го споделя с вас,колкото и лично да е.Надявам се отделите време,споделите какво мислите и дадете някакъв съвет как да постъпя.Благодаря ви много!!!!
‘Какво толкова може да ти даде тя,което аз не мога?’,попита плахо тя,докато очите й се пълнеха със сълзи.’Може да ми даде много неща..’,отвърна й той,знаейки ,че ще я нарани с думите си.’Казваш много неща,а не ми вярваш,когато ти казвам,че аз съм готова да ти дам всичко??’ ‘Вярвам ти…просто не го искам.’,отговори й.Никой от двамата не каза нищо повече.Тя заплака с глас,сълзите се стичаха по лицето й,цялата трепереше.Неразбиваното й сърце до този момент се късаше.Болката беше необяснима за нея…Той я хвана за ръка и я прегърна силно.В този миг тя го почувства отново…Онова вълшебно чувство,което изпитва,когато го види за пръв път,когато той я погледне,когато й се усмихне,когато я прегърне…чувството ,което не изпитва с никой друг-на истинското щастие и сигурност. Един кратък момент,а изпълнен с толкова много надежда.Надежда за това,че някой ден мечтата й може да стане реалност.’Чакай и се надявай!’,си мислеше тя,докато плачеше на рамото му,защото какво друго освен търпението и надеждата,че някога тя ще му даде всичко,което има,може и чувства й оставаше!?
‘Какво толкова може да ти даде тя,което аз не мога?’,попита плахо тя,докато очите й се пълнеха със сълзи.’Може да ми даде много неща..’,отвърна й той,знаейки ,че ще я нарани с думите си.’Казваш много неща,а не ми вярваш,когато ти казвам,че аз съм готова да ти дам всичко??’ ‘Вярвам ти…просто не го искам.’,отговори й.Никой от двамата не каза нищо повече.Тя заплака с глас,сълзите се стичаха по лицето й,цялата трепереше.Неразбиваното й сърце до този момент се късаше.Болката беше необяснима за нея…Той я хвана за ръка и я прегърна силно.В този миг тя го почувства отново…Онова вълшебно чувство,което изпитва,когато го види за пръв път,когато той я погледне,когато й се усмихне,когато я прегърне…чувството ,което не изпитва с никой друг-на истинското щастие и сигурност. Един кратък момент,а изпълнен с толкова много надежда.Надежда за това,че някой ден мечтата й може да стане реалност.’Чакай и се надявай!’,си мислеше тя,докато плачеше на рамото му,защото какво друго освен търпението и надеждата,че някога тя ще му даде всичко,което има,може и чувства й оставаше!?