NomNomNom
07-25-2011, 21:36
Писала съм го през април . Не мога да повярвам, че съм отделила толкова време за подобна дейност, дето изисква съсредоточаване ;д
Не съм ти кликнала за да го видиш , защото не искам да те прекъсвам . Когато си свободен, сам ще си отвориш мейла .. Ако го четеш на светло няма да успееш да усетиш как съм се чувствала .
Сама съм , в читалнята . Наоколо е тъмно . Възпитателката има навика да гаси всички лампи, навсякъде . Странното е , че не ме е шубе .
Седнала съм на стол пред бюрото , скръстила съм крака , ръцете ми са на .. на клавиатурата са явно , стойката ми е леко превита - нещо което не харесвам в себе си .
Монитора осветява цялото ми лице, ако бях на по-долен етаж сигурно щеше да е възможно да ме видиш от вън .
Надигнах си малко главата , - навън се виждат осветлението на кулата и разни други рандом лампички .
Около мен има много цветя , саксийни . Не мога да определя какви са , но виждам силуетите им и някак не ме карат да се чувствам сама . Което е определено крийпи , но някак в момента имам нужда да си причиня лек ужас , адреналина ми харесва, особено когато си в моменти , в които не си лесно податлив на емоции , били те приятни или не .
Зад мен има диван . Иска ми се да си полегна на него . Легнах си .
Главата ми е на едната облегалка, краката ми не стигат до другата , но пък са старателно изпънати . Лаптопа ми е на корема, ръцете - някак свити на гърдите , така че да мога да пиша . Но не ми е удобно .
Свих малко колената , подпрях на тях компютъра . Сега ми е малко по-удобно .
Чувам как в далечината , може би някъде на долните етажи , говорят момичета . Но определено са далеч . Тук , на този етаж , няма грам признак за живот на друго същество освен мен .. Е , друго , което притежава плът , или което да диша така , че да го чувам .
Много ми е хубаво .
Има само лека светлина , идваща от далечното улично осветление . Тя сякаш нежно е погалила масичката и дивана , малко по-надолу от положението , в което са ми краката . Мисля да ги плъзна отново напред , дали сноповете и мен ще погалят :?
Понеже голяма част от т.нар. реалност се базира на личните ни внушения , то ако кажа , че усетих нежно докосване по лапичката - няма да е нищо странно , аз наистина го усетих . И ми хареса . И искам пак . Искам още .
Но ми е трудно да се изпъвам като струна напред и същевременно с това да ти пиша . Пак ще свия лапите .
Лаптопа си е все на едно и също място , върху мен . Не ми тежи . Но го усещам . Има нещо там . То е топло . Напомня ми как се чувствам , когато има нещо , което да е заредено с толкова много топлинна енергия , чак да ме накара леко да се запотя . Когато съм с повечко дрехи .
Аз все още не съм се облякла . С блузка с къс ръкав, къси панталонки . Днес ми се наложи да си играя на социален живот , заради това съм си сложила и рандом бельо . Сутиена малко ме стяга , но съм свикнала . Все още не е нетърпимо . Макар , че когато си в такова състояние, в което аз съм в момента, подобна проява се вижда като неестествена , на никого по начало не му идва от вътре да се облича , това е т.нар. навик, който си е чиста проба внушение , освен когато не умираш от студ де , тогава е нужда . Но на мен ми е топло .
Краката са ми голи , заради и това реших преди малко да поиграя със светлината , защото все пак мога да я усетя . Факт е , че когато се считаш за "здраво стъпил на земята " , същевременно с това лежиш и си въобразяваш , че нещо те гали , значи , че нещо в цялата работа не се връзва . Но обстановката просто те предразполага , какъвто и да си . Сам си , не искаш да знаеш и да чуваш (за) другиго , наслаждаваш се на тишината и тъмнина. И все пак имаш чувството , че не си сам, това малко те смущава . Но имаш желание за контакт с това, което е вътре. Знаеш , че то не е като другите, с които в момента не ти се занимава.
Ако усетиш докосване в такъв момент , то или си се побъркал - никой не те е докоснал , а да си мислиш обратното .. Или ще се побъркаш - кой се е промъкнал .. Или пък просто си се погалил сам . Когато не виждаш и не искаш да виждаш никого около себе си , можеш да се насладиш най-пълноценно на себе си , в случая на собствената си кожа .
Харесва ми , не е груба .. Нито кожата , нито ръката . Странно приятно е да усещаш едновременно и двете страни . Леко , с върха на пръстите докосвам голото си бедро . С цялата си ръка . Вече натискам .
Хубавото е , че мога да го правя както на мен ми харесва . Още по-хубавото е , че всякак ми е особено приятно . Дали от обстановката .. Или пък от самото ми тяло .
Всяка една клетка в/по него има собствена памет . Аз може да не съм добре с моята , но то помни ..
Усещам някаква слабост в таза . Възможно ли е да е от стремежа на ръката ми да слиза все по-надолу по бедрото ми .. може би не .
Отивам да изпуша една цигара , нещо главата ми се позамая ..
Вече съм тук . Ще си легна по корем . Лаптопа е почти под мен .
Преди малко се чувствах много особено . Цигарата не подобри положението . Тафнах си една от съквартирантката ми , дойдох до читалнята , застанах на прозореца . Запалих я , първата дръпка ми беше като свеж планински въздух . Хората в планината са с чисти душа и сърце , изморени от дългото качване или просто престоя горе им действа така . Но атмосферата им е абсолютно прилягаща.
На мен по ми би паснал един фас с холандец , или пък от долнопробната чубрика , която разнася Койчо , все тая . Карелията замазва положението , но не е като да обуя обувки с дължина 37-ми номер, ширина - 36-ти . Нещо като да се опиташ да си сложиш презерватив с ширина 52мм.
И аз какви глупости започнах да приказвам , може би е от времето , вече е късно ..
И все пак , когато съм по корем не мога да си погаля бедрото . А преди малко май ми хареса . За сметка на това усещам как всяка една част от мен плътно се допира в тапицерията на дивана , облечена или не .
Трудно ми е да пиша така , приплъзнах се малко по-надолу . Движението наподобяваше на цялостно отъркване в нещо , така и го усетих .
Отново нещо странно , тялото ми реагира . Не ми е студено , малко съм настръхнала . Не съм сигурна дали е от адреналина .
Както казах , аз помня по-малко от него .
Но , както изглежда , явно ни е било хубаво и на двамата ..
Главата ми отказва да работи .
Просто лежах , проснала ръцете покрай трупчето си , сложила главата до лаптопа.
Не можех да пиша в такова положение .
Но пък си мислех (опитвах се ) .
Може би всичко това е , защото не искам да съм единствена в стаята , май ми е малко самотно .
Не знам какво бих правила , ако имаше друг човек тук , с мен . Не искам осветление , не искам излишни приказки и шум .
Искам да усещам присъствието му , както усещам чуждото , нематериално сега . Искам да усещам дъха му , просто да чувам как диша . В тази тишина може да се чуе и тупкането на сърцето.
Харесваше ми да се галя , дали ще ми хареса и той да ме погали .
Да, бих му дала.
Давала съм и преди , явно ми е било приятно и тогава.
Легнах отново по гръб, лаптопа отново е върху мен . Сега се сетих, хубаво е да усещаш нещо друго върху себе си , някак ти е много близко .. А и ти е топло . В този момент можеш да се държиш точно както на теб ти идва от вътре, именно да махнеш всичко излишно , топлината трудно минава през 1-2 пласта плат .Тогава си просто себе си . И търсиш още топлинка .
И ако не си сам , то ще има в кого да се допреш . Допирът е приятен , в повечето случаи съществото до теб не е с груба крокодилска кожа. То може да те погали . То може да те обгърне с ръце . Може просто да те постави върху или под себе си , защото така най-успешно ще се стоплите . Може да се отърка в теб със същата цел . Ето , заради това си го спомних преди малко .
Просто две същества, оставени без никого друг, които са съблечени един пред друг и се топлят сами . И символично , и реално , нещата стоят по идентичен начин .
Когато ти е студено трудно ще се стоплиш сам.
Трябваше да стана да си намеря зарядното , след това ти се обадих . Слязох малко на земята и се сетих , че не правя нищо , занимавам се с глупости .
Студено ми е :/
Не съм ти кликнала за да го видиш , защото не искам да те прекъсвам . Когато си свободен, сам ще си отвориш мейла .. Ако го четеш на светло няма да успееш да усетиш как съм се чувствала .
Сама съм , в читалнята . Наоколо е тъмно . Възпитателката има навика да гаси всички лампи, навсякъде . Странното е , че не ме е шубе .
Седнала съм на стол пред бюрото , скръстила съм крака , ръцете ми са на .. на клавиатурата са явно , стойката ми е леко превита - нещо което не харесвам в себе си .
Монитора осветява цялото ми лице, ако бях на по-долен етаж сигурно щеше да е възможно да ме видиш от вън .
Надигнах си малко главата , - навън се виждат осветлението на кулата и разни други рандом лампички .
Около мен има много цветя , саксийни . Не мога да определя какви са , но виждам силуетите им и някак не ме карат да се чувствам сама . Което е определено крийпи , но някак в момента имам нужда да си причиня лек ужас , адреналина ми харесва, особено когато си в моменти , в които не си лесно податлив на емоции , били те приятни или не .
Зад мен има диван . Иска ми се да си полегна на него . Легнах си .
Главата ми е на едната облегалка, краката ми не стигат до другата , но пък са старателно изпънати . Лаптопа ми е на корема, ръцете - някак свити на гърдите , така че да мога да пиша . Но не ми е удобно .
Свих малко колената , подпрях на тях компютъра . Сега ми е малко по-удобно .
Чувам как в далечината , може би някъде на долните етажи , говорят момичета . Но определено са далеч . Тук , на този етаж , няма грам признак за живот на друго същество освен мен .. Е , друго , което притежава плът , или което да диша така , че да го чувам .
Много ми е хубаво .
Има само лека светлина , идваща от далечното улично осветление . Тя сякаш нежно е погалила масичката и дивана , малко по-надолу от положението , в което са ми краката . Мисля да ги плъзна отново напред , дали сноповете и мен ще погалят :?
Понеже голяма част от т.нар. реалност се базира на личните ни внушения , то ако кажа , че усетих нежно докосване по лапичката - няма да е нищо странно , аз наистина го усетих . И ми хареса . И искам пак . Искам още .
Но ми е трудно да се изпъвам като струна напред и същевременно с това да ти пиша . Пак ще свия лапите .
Лаптопа си е все на едно и също място , върху мен . Не ми тежи . Но го усещам . Има нещо там . То е топло . Напомня ми как се чувствам , когато има нещо , което да е заредено с толкова много топлинна енергия , чак да ме накара леко да се запотя . Когато съм с повечко дрехи .
Аз все още не съм се облякла . С блузка с къс ръкав, къси панталонки . Днес ми се наложи да си играя на социален живот , заради това съм си сложила и рандом бельо . Сутиена малко ме стяга , но съм свикнала . Все още не е нетърпимо . Макар , че когато си в такова състояние, в което аз съм в момента, подобна проява се вижда като неестествена , на никого по начало не му идва от вътре да се облича , това е т.нар. навик, който си е чиста проба внушение , освен когато не умираш от студ де , тогава е нужда . Но на мен ми е топло .
Краката са ми голи , заради и това реших преди малко да поиграя със светлината , защото все пак мога да я усетя . Факт е , че когато се считаш за "здраво стъпил на земята " , същевременно с това лежиш и си въобразяваш , че нещо те гали , значи , че нещо в цялата работа не се връзва . Но обстановката просто те предразполага , какъвто и да си . Сам си , не искаш да знаеш и да чуваш (за) другиго , наслаждаваш се на тишината и тъмнина. И все пак имаш чувството , че не си сам, това малко те смущава . Но имаш желание за контакт с това, което е вътре. Знаеш , че то не е като другите, с които в момента не ти се занимава.
Ако усетиш докосване в такъв момент , то или си се побъркал - никой не те е докоснал , а да си мислиш обратното .. Или ще се побъркаш - кой се е промъкнал .. Или пък просто си се погалил сам . Когато не виждаш и не искаш да виждаш никого около себе си , можеш да се насладиш най-пълноценно на себе си , в случая на собствената си кожа .
Харесва ми , не е груба .. Нито кожата , нито ръката . Странно приятно е да усещаш едновременно и двете страни . Леко , с върха на пръстите докосвам голото си бедро . С цялата си ръка . Вече натискам .
Хубавото е , че мога да го правя както на мен ми харесва . Още по-хубавото е , че всякак ми е особено приятно . Дали от обстановката .. Или пък от самото ми тяло .
Всяка една клетка в/по него има собствена памет . Аз може да не съм добре с моята , но то помни ..
Усещам някаква слабост в таза . Възможно ли е да е от стремежа на ръката ми да слиза все по-надолу по бедрото ми .. може би не .
Отивам да изпуша една цигара , нещо главата ми се позамая ..
Вече съм тук . Ще си легна по корем . Лаптопа е почти под мен .
Преди малко се чувствах много особено . Цигарата не подобри положението . Тафнах си една от съквартирантката ми , дойдох до читалнята , застанах на прозореца . Запалих я , първата дръпка ми беше като свеж планински въздух . Хората в планината са с чисти душа и сърце , изморени от дългото качване или просто престоя горе им действа така . Но атмосферата им е абсолютно прилягаща.
На мен по ми би паснал един фас с холандец , или пък от долнопробната чубрика , която разнася Койчо , все тая . Карелията замазва положението , но не е като да обуя обувки с дължина 37-ми номер, ширина - 36-ти . Нещо като да се опиташ да си сложиш презерватив с ширина 52мм.
И аз какви глупости започнах да приказвам , може би е от времето , вече е късно ..
И все пак , когато съм по корем не мога да си погаля бедрото . А преди малко май ми хареса . За сметка на това усещам как всяка една част от мен плътно се допира в тапицерията на дивана , облечена или не .
Трудно ми е да пиша така , приплъзнах се малко по-надолу . Движението наподобяваше на цялостно отъркване в нещо , така и го усетих .
Отново нещо странно , тялото ми реагира . Не ми е студено , малко съм настръхнала . Не съм сигурна дали е от адреналина .
Както казах , аз помня по-малко от него .
Но , както изглежда , явно ни е било хубаво и на двамата ..
Главата ми отказва да работи .
Просто лежах , проснала ръцете покрай трупчето си , сложила главата до лаптопа.
Не можех да пиша в такова положение .
Но пък си мислех (опитвах се ) .
Може би всичко това е , защото не искам да съм единствена в стаята , май ми е малко самотно .
Не знам какво бих правила , ако имаше друг човек тук , с мен . Не искам осветление , не искам излишни приказки и шум .
Искам да усещам присъствието му , както усещам чуждото , нематериално сега . Искам да усещам дъха му , просто да чувам как диша . В тази тишина може да се чуе и тупкането на сърцето.
Харесваше ми да се галя , дали ще ми хареса и той да ме погали .
Да, бих му дала.
Давала съм и преди , явно ми е било приятно и тогава.
Легнах отново по гръб, лаптопа отново е върху мен . Сега се сетих, хубаво е да усещаш нещо друго върху себе си , някак ти е много близко .. А и ти е топло . В този момент можеш да се държиш точно както на теб ти идва от вътре, именно да махнеш всичко излишно , топлината трудно минава през 1-2 пласта плат .Тогава си просто себе си . И търсиш още топлинка .
И ако не си сам , то ще има в кого да се допреш . Допирът е приятен , в повечето случаи съществото до теб не е с груба крокодилска кожа. То може да те погали . То може да те обгърне с ръце . Може просто да те постави върху или под себе си , защото така най-успешно ще се стоплите . Може да се отърка в теб със същата цел . Ето , заради това си го спомних преди малко .
Просто две същества, оставени без никого друг, които са съблечени един пред друг и се топлят сами . И символично , и реално , нещата стоят по идентичен начин .
Когато ти е студено трудно ще се стоплиш сам.
Трябваше да стана да си намеря зарядното , след това ти се обадих . Слязох малко на земята и се сетих , че не правя нищо , занимавам се с глупости .
Студено ми е :/