xCut0utMyTearsx
07-27-2011, 16:30
Желая да подчертая, че не съм се старала много,
просто това ми дойде от сърце и реших да го напиша..
Ако имате заглавие което да подхожда - предложете.
А, да, чакам критики. :)
______________________________________
Всичко започна и свърши толкова бързо.
Някак си неусетно минаваха нашите дни..
леката закачка в нещо много по-голямо се прероди.
Някои хора я наричат отрова, други пък съдба..
но тя има само едно име - любовта.
Но един ден разбрах нещастие едно - твоята любов се беше превърнала в грозно, необяснимо същество.
Не разбрах защо тръгна с друга ти и защо взе със себе си всички наши мечти..
Не, че ще ми липсваш ти, ще ми липсва чувството запълващо предишните дни.
Не, че ще ми липсват твоите очи .. ще ми липсва огънят в тях, горял до вчера, мъничко дори.
Не ще ми липсват твоите думи, а ще ме е жал за всички онези наши малки мечти.
Не ще ми липсват и твоите устни, те бълваха само огън и жупел, и грозни лъжи..
Ще ми липсват любовта ти, болката и сълзите дори..
Но моето сърце гори на клада, макар че бях останала без такова почти.
Аз не мога да те виня - любовта като грамотевица ни сполетя.
Но също като бурите - бързо отмина тя.
Сега се чудя, ти ли я пусна да излезе през вратата или през моите пръсти се промуши тя.
Но да съжелявам - вече няма за кога.
И за последно, изпълни ми едно желание ти,
не искам много, искам само да сбъднеш своите мечти.
Запомни ме така - красива, мила и добра.
Нека поне в твоите очи не бъда вещица зла.
А сега върви, усмивката на лицето си сложи
продължи своя път и болката коварна ти забрави.
А аз може би, ще те чакам още дълго време.
Застанала до замъгленият прозорец и леко замечтана.
Може би и дълго няма да спре да боли, но аз няма да спра да вярвам,
че някой ден ще се върне принца от моите мечти...
просто това ми дойде от сърце и реших да го напиша..
Ако имате заглавие което да подхожда - предложете.
А, да, чакам критики. :)
______________________________________
Всичко започна и свърши толкова бързо.
Някак си неусетно минаваха нашите дни..
леката закачка в нещо много по-голямо се прероди.
Някои хора я наричат отрова, други пък съдба..
но тя има само едно име - любовта.
Но един ден разбрах нещастие едно - твоята любов се беше превърнала в грозно, необяснимо същество.
Не разбрах защо тръгна с друга ти и защо взе със себе си всички наши мечти..
Не, че ще ми липсваш ти, ще ми липсва чувството запълващо предишните дни.
Не, че ще ми липсват твоите очи .. ще ми липсва огънят в тях, горял до вчера, мъничко дори.
Не ще ми липсват твоите думи, а ще ме е жал за всички онези наши малки мечти.
Не ще ми липсват и твоите устни, те бълваха само огън и жупел, и грозни лъжи..
Ще ми липсват любовта ти, болката и сълзите дори..
Но моето сърце гори на клада, макар че бях останала без такова почти.
Аз не мога да те виня - любовта като грамотевица ни сполетя.
Но също като бурите - бързо отмина тя.
Сега се чудя, ти ли я пусна да излезе през вратата или през моите пръсти се промуши тя.
Но да съжелявам - вече няма за кога.
И за последно, изпълни ми едно желание ти,
не искам много, искам само да сбъднеш своите мечти.
Запомни ме така - красива, мила и добра.
Нека поне в твоите очи не бъда вещица зла.
А сега върви, усмивката на лицето си сложи
продължи своя път и болката коварна ти забрави.
А аз може би, ще те чакам още дълго време.
Застанала до замъгленият прозорец и леко замечтана.
Може би и дълго няма да спре да боли, но аз няма да спра да вярвам,
че някой ден ще се върне принца от моите мечти...