IncendiaSanctus
07-28-2011, 15:41
Здравейте ^^ Ами чудя се какво да правя и... Написах този разказ преди определено време, всяка част подред, както се вижда от заглавието е в три части... Сега ще постна първата част... Ако поне някой се заинтригува, ще постна и другите може би :]
btw, знам, че все още има по някоя и друга правописна грешка ( по-скоро typo, грешка при писането, много МНОГО рядко допускам правописни грешки, не че се хваля или нещо ) за което много се извинявам, ама просто не ми е дошла музата да ги оправям xD
Та, ето я и първата част :
П.П. ДАВАЙТЕ СИ МНЕНИЯТА В ТЕМАТА !
Той винаги си беше падал малко странен ... Като по-малък другите деца винаги го смятаха за различен от тях , не че му имаше нещо, не че му личеше – просто начина , по който очите му блестяха , походката му , сякаш бързаше да не изпусне влака и едновременно с това сякаш искаше да се наслади на гледката край себе си, често замечтания му поглед – тези неща ги плашеха , затова го изолираха ...
Нещата леко започнаха да се променят, когато той навърши 16 – започна да се увлича по различната култура, по алтернативната музика , да се събира с хора със сходни вкусове, намери си свестни приятели , на които можеше да разчита, откри , че му се отдават огромно разнообразие от неща – да е добър в спортовете, да разбира от техника, дори да пише стихотворения и да свири на китара. Той беше и изключително интелигентен и начетен човек, говореше мило, учтиво , беше винаги готов да помогне. Беше и симпатичен , висок , с хубаво тяло, с леко дългата си, небрежно разрошена коса и с прекрасните си дълбоки зелени очи.
Но никога не беше имал късмет с момичетата ... Просто нещо винаги му куцаше, винаги нещо не достигаше , не можеше да намери момичето , което да го грабне, и което да го хареса. А той знаеше, че е страхотен човек , че си заслужава , но никога не беше уверен в себе си, не смяташе, че биха го погледнали ...
Вече беше на 18, родителите му нямаха нищо против да прави каквото иска, където иска и с когото поиска, защото му вярваха. Една вечер, неговият най-добър приятел Гошо му звънна по телефона :
- Човек, днес вечерта идваш с мен !
- Къде ? Защо ?
- Няма да повярваш, ще има днес събиране в един клуб , човек , всички ще са с костюми , и ще свири някаква нова група , трашъри нек’ви , ще е жестоко.
- Добре, успокой се ... Всичкото окей, ама откъде ще вземем костюми ?
- Абе споко бе, това да ти е проблема, слагаме си по-официалните черни дрешки, слагаме по някое и друго украшенийце, черепче , желязце ...
- Ъъъ , да , умно , така ще са облечени половината хора там ...
- Абе к’во ти пука бе, нали ще се разбием ! Айде, 9 часа идвам да те взема.
- Айде , до 9 тогава ...
Той от една страна искаше много да отиде, да си изкара добре, да послуша музика, да пийне ... Но от друга не му се искаше, предпочиташе да поседи , да си дочете книгата , пак да послуша музика но сам, загледан в тавана ...
Реши , че ще отиде. Грижливо подбра дрехите си , и както го посъветва Гошо – сложи си и железца, и украшения ... Изглеждаше добре, но не се харесваше.
Гошо пристигна в 9 и 20. Обичаше да се мотае. Със себе си водеше две момичета – едната беше висока , слаба , с дълга черна коса , много грим и къси кожени дрешки по себе си – той се зачуди дали не се е облякла като проститутка. Другата беше по-ниска , с коса вързана на опашки, с къса карирана поличка, бяла риза и вратовръзка – явно изобразяваше ученичка с униформа. Двете момичета и Гошо миришеха на алкохол отдалече. Взеха го със себе си и тръгнаха – слава Богу, че беше близо и никой не караше ...
По пътя Гошо каза свойски :
- Човече, избери си едната , за теб е !
- Едната какво ?
- Едната мацка бе, пич ...
- Не, не, мерси – усмихна се той.
- А, няма не ! Избирай !
- Аз не мога така, те са ... беззащитни – ( и двете момичета бяха прегърнали Гошо , едвам ходеха вече )
- Е, добре тогава, дръж тая – Гошо бутна по-високото момиче на рамото му.
То веднага започна да се подпира , и едновременно се опитваше да докопа лицето му – искаше да го целуне. Той се дърпаше, но тя настояваше. Добре, че най-сетне стигнаха до клуба, в който беше партито с костюми. Той започна да се отвращава от това пияно момиче ...
Влязоха вътре, и той веднага се освободи от високата – бутна я на един стол и викна на свой познат да я наглежда ... Огледа се – клубът беше огромен , вътре беше тъмно, атмосферата беше готическа, всичко беше черно – стените, пода , масите и столовете. Хората наоколо бяха облечени по най-различни начини – вещици , мумии, скелети , какви ли не. Голяма част бяха и със съвсем обикновени, малко по-особени дрехи.
Той се поогледа – музиката не беше кой знае колко добра, май тия от групата си свиреха кой каквото си знае. Той взе една бира, колкото да се прави, че има с какво да се занимава, седна на една маса и се заоглежда. Гошо не се виждаше никакъв.
И тогава той я видя. Мина точно покрай неговата маса. Беше облечена с дълга , прекрасна черна рокля. На гърба си имаше черни крила – явно беше ангел, но целия черен. Дългата и черна коса се спускаше по гърба й свободно. Черните и очи се взираха, сякаш търсеха нещо. Той дори усети парфюма й ... Тя беше прекрасна, бледото и лице излъчваше цялата красота на земята. Той усети, че я зяпа, докато минаваше – тя се обърна, за секунда го погледна , и той не разбра дали му се стори, или и тя задържа погледа си върху него.
Тя отмина нататък ... Той в един миг реши – ще я последвам ! Започна да си проправя път между навалицата, да следва чифта черни криле ...
Тя излизаше ... Той започна да се колебае – и какво, по дяволите, как ще тръгне след нея, какво ще й каже, тя беше толкова красива, едва ли беше сама, едва ли щеше да му обърне внимание ...
Но все пак отиваше след нея ...
Тя излезе. Той излезе след нея. Тя се обърна и му се усмихна. Той не знаеше къде се намира. Тя го попита
- Търсиш ли нещо ?
- ... – мълчеше той.
- Е ? Кажи ? – усмихна се вече по-смело тя.
- Ами аз ... ъъъ ... такова ... след теб ? – някак смутено призна той.
- Видях те ... Аз само дето не ти казах да дойдеш, ти си сляп май – засмя се тя. – И освен това си сладък, наблюдавам те цяла вечер. Това момиче гаджето ти ли беше ? Добре се е подредила ...
- Ааа, не , не я познавам дори ...
- Добре, добре ...
Той я гледаше, не знаеше какво да каже ...
- Искаш ли да се разходим малко ? – най-сетне успя да изтърси той.
- Ами да, защо пък не, и без това ми писна вътре.
- Добре тогава – и се усмихна плахо.
Вървяха така вече половин час. Той не промълви и дума. И все пак им беше приятно, да ходят , да гледат луната, да са един до друг. Или поне на него. Мислеше, че я отегчава.
Тя изведнъж каза, че трябва да си ходи вече. Той изтръпна.
- Отегчих те, нали ?
- Напротив, беше ми приятно да се разходим.
- Ами ... да те изпратя ?
- Няма нужда.
- Добре тогава ... Ами , чао. Мерси, че си изгуби времето с мен ...
Тя се усмихна. Изведнъж се наведе към него. Целуна го бързо. Хвана го неподготвен. Той не беше целувал момиче досега, беше много нескопосан. Но усети как на нея й хареса.
Той я попита :
- Как се казваш ? Дори това не ми каза ...
- Не виждаш ли, аз съм черен ангел – усмихна се.
- Е ... ще те видя ли някога отново ? Или чак като умра, да дойдеш да вземеше душата ми ...
- Никога не знае човек ...
Той не я видя на следващия ден. Нито на по-следващия ... времето минаваше, а той мислеше само за нея. Не можеше да я забрави , искаше да я срещне отново, чудеше се защо беше избягала така.
***
Бяха минали 6 години оттогава. Той тъкмо беше започнал работа в голяма компания.
Беше изживял много връзки. Една от друга по-неуспешни. Все нещо не достигаше ...
Една вечер , след един пореден купон с колегите си той се разхождаше сам по брега на морето – вече живееше във Варна, насам го довя вятъра. Изведнъж забеляза една самотна фигура точно до водата. Той сънуваше – това беше тя, неговият черен ангел. Нейната коса вече беше по-къса , но изглеждаше по-женствена сякаш. Той я погледна ...
- Толкова години ... – промълви той тихо.
- Да. Шест.
- Ти помниш ?
- Разбира се ...
Този път той се наведе напред и я целуна силно, бавно . Тя му отвърна. Изведнъж той се сепна :
- Защо ... защо ме остави тогава !? Този път нали няма да избягаш от мен ?
- Не виждаш ли, че съм забравила крилата си – усмихна се тя ...
http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/27960_1230858026363_1676499823_461586_4956442_n.jp g
btw, знам, че все още има по някоя и друга правописна грешка ( по-скоро typo, грешка при писането, много МНОГО рядко допускам правописни грешки, не че се хваля или нещо ) за което много се извинявам, ама просто не ми е дошла музата да ги оправям xD
Та, ето я и първата част :
П.П. ДАВАЙТЕ СИ МНЕНИЯТА В ТЕМАТА !
Той винаги си беше падал малко странен ... Като по-малък другите деца винаги го смятаха за различен от тях , не че му имаше нещо, не че му личеше – просто начина , по който очите му блестяха , походката му , сякаш бързаше да не изпусне влака и едновременно с това сякаш искаше да се наслади на гледката край себе си, често замечтания му поглед – тези неща ги плашеха , затова го изолираха ...
Нещата леко започнаха да се променят, когато той навърши 16 – започна да се увлича по различната култура, по алтернативната музика , да се събира с хора със сходни вкусове, намери си свестни приятели , на които можеше да разчита, откри , че му се отдават огромно разнообразие от неща – да е добър в спортовете, да разбира от техника, дори да пише стихотворения и да свири на китара. Той беше и изключително интелигентен и начетен човек, говореше мило, учтиво , беше винаги готов да помогне. Беше и симпатичен , висок , с хубаво тяло, с леко дългата си, небрежно разрошена коса и с прекрасните си дълбоки зелени очи.
Но никога не беше имал късмет с момичетата ... Просто нещо винаги му куцаше, винаги нещо не достигаше , не можеше да намери момичето , което да го грабне, и което да го хареса. А той знаеше, че е страхотен човек , че си заслужава , но никога не беше уверен в себе си, не смяташе, че биха го погледнали ...
Вече беше на 18, родителите му нямаха нищо против да прави каквото иска, където иска и с когото поиска, защото му вярваха. Една вечер, неговият най-добър приятел Гошо му звънна по телефона :
- Човек, днес вечерта идваш с мен !
- Къде ? Защо ?
- Няма да повярваш, ще има днес събиране в един клуб , човек , всички ще са с костюми , и ще свири някаква нова група , трашъри нек’ви , ще е жестоко.
- Добре, успокой се ... Всичкото окей, ама откъде ще вземем костюми ?
- Абе споко бе, това да ти е проблема, слагаме си по-официалните черни дрешки, слагаме по някое и друго украшенийце, черепче , желязце ...
- Ъъъ , да , умно , така ще са облечени половината хора там ...
- Абе к’во ти пука бе, нали ще се разбием ! Айде, 9 часа идвам да те взема.
- Айде , до 9 тогава ...
Той от една страна искаше много да отиде, да си изкара добре, да послуша музика, да пийне ... Но от друга не му се искаше, предпочиташе да поседи , да си дочете книгата , пак да послуша музика но сам, загледан в тавана ...
Реши , че ще отиде. Грижливо подбра дрехите си , и както го посъветва Гошо – сложи си и железца, и украшения ... Изглеждаше добре, но не се харесваше.
Гошо пристигна в 9 и 20. Обичаше да се мотае. Със себе си водеше две момичета – едната беше висока , слаба , с дълга черна коса , много грим и къси кожени дрешки по себе си – той се зачуди дали не се е облякла като проститутка. Другата беше по-ниска , с коса вързана на опашки, с къса карирана поличка, бяла риза и вратовръзка – явно изобразяваше ученичка с униформа. Двете момичета и Гошо миришеха на алкохол отдалече. Взеха го със себе си и тръгнаха – слава Богу, че беше близо и никой не караше ...
По пътя Гошо каза свойски :
- Човече, избери си едната , за теб е !
- Едната какво ?
- Едната мацка бе, пич ...
- Не, не, мерси – усмихна се той.
- А, няма не ! Избирай !
- Аз не мога така, те са ... беззащитни – ( и двете момичета бяха прегърнали Гошо , едвам ходеха вече )
- Е, добре тогава, дръж тая – Гошо бутна по-високото момиче на рамото му.
То веднага започна да се подпира , и едновременно се опитваше да докопа лицето му – искаше да го целуне. Той се дърпаше, но тя настояваше. Добре, че най-сетне стигнаха до клуба, в който беше партито с костюми. Той започна да се отвращава от това пияно момиче ...
Влязоха вътре, и той веднага се освободи от високата – бутна я на един стол и викна на свой познат да я наглежда ... Огледа се – клубът беше огромен , вътре беше тъмно, атмосферата беше готическа, всичко беше черно – стените, пода , масите и столовете. Хората наоколо бяха облечени по най-различни начини – вещици , мумии, скелети , какви ли не. Голяма част бяха и със съвсем обикновени, малко по-особени дрехи.
Той се поогледа – музиката не беше кой знае колко добра, май тия от групата си свиреха кой каквото си знае. Той взе една бира, колкото да се прави, че има с какво да се занимава, седна на една маса и се заоглежда. Гошо не се виждаше никакъв.
И тогава той я видя. Мина точно покрай неговата маса. Беше облечена с дълга , прекрасна черна рокля. На гърба си имаше черни крила – явно беше ангел, но целия черен. Дългата и черна коса се спускаше по гърба й свободно. Черните и очи се взираха, сякаш търсеха нещо. Той дори усети парфюма й ... Тя беше прекрасна, бледото и лице излъчваше цялата красота на земята. Той усети, че я зяпа, докато минаваше – тя се обърна, за секунда го погледна , и той не разбра дали му се стори, или и тя задържа погледа си върху него.
Тя отмина нататък ... Той в един миг реши – ще я последвам ! Започна да си проправя път между навалицата, да следва чифта черни криле ...
Тя излизаше ... Той започна да се колебае – и какво, по дяволите, как ще тръгне след нея, какво ще й каже, тя беше толкова красива, едва ли беше сама, едва ли щеше да му обърне внимание ...
Но все пак отиваше след нея ...
Тя излезе. Той излезе след нея. Тя се обърна и му се усмихна. Той не знаеше къде се намира. Тя го попита
- Търсиш ли нещо ?
- ... – мълчеше той.
- Е ? Кажи ? – усмихна се вече по-смело тя.
- Ами аз ... ъъъ ... такова ... след теб ? – някак смутено призна той.
- Видях те ... Аз само дето не ти казах да дойдеш, ти си сляп май – засмя се тя. – И освен това си сладък, наблюдавам те цяла вечер. Това момиче гаджето ти ли беше ? Добре се е подредила ...
- Ааа, не , не я познавам дори ...
- Добре, добре ...
Той я гледаше, не знаеше какво да каже ...
- Искаш ли да се разходим малко ? – най-сетне успя да изтърси той.
- Ами да, защо пък не, и без това ми писна вътре.
- Добре тогава – и се усмихна плахо.
Вървяха така вече половин час. Той не промълви и дума. И все пак им беше приятно, да ходят , да гледат луната, да са един до друг. Или поне на него. Мислеше, че я отегчава.
Тя изведнъж каза, че трябва да си ходи вече. Той изтръпна.
- Отегчих те, нали ?
- Напротив, беше ми приятно да се разходим.
- Ами ... да те изпратя ?
- Няма нужда.
- Добре тогава ... Ами , чао. Мерси, че си изгуби времето с мен ...
Тя се усмихна. Изведнъж се наведе към него. Целуна го бързо. Хвана го неподготвен. Той не беше целувал момиче досега, беше много нескопосан. Но усети как на нея й хареса.
Той я попита :
- Как се казваш ? Дори това не ми каза ...
- Не виждаш ли, аз съм черен ангел – усмихна се.
- Е ... ще те видя ли някога отново ? Или чак като умра, да дойдеш да вземеше душата ми ...
- Никога не знае човек ...
Той не я видя на следващия ден. Нито на по-следващия ... времето минаваше, а той мислеше само за нея. Не можеше да я забрави , искаше да я срещне отново, чудеше се защо беше избягала така.
***
Бяха минали 6 години оттогава. Той тъкмо беше започнал работа в голяма компания.
Беше изживял много връзки. Една от друга по-неуспешни. Все нещо не достигаше ...
Една вечер , след един пореден купон с колегите си той се разхождаше сам по брега на морето – вече живееше във Варна, насам го довя вятъра. Изведнъж забеляза една самотна фигура точно до водата. Той сънуваше – това беше тя, неговият черен ангел. Нейната коса вече беше по-къса , но изглеждаше по-женствена сякаш. Той я погледна ...
- Толкова години ... – промълви той тихо.
- Да. Шест.
- Ти помниш ?
- Разбира се ...
Този път той се наведе напред и я целуна силно, бавно . Тя му отвърна. Изведнъж той се сепна :
- Защо ... защо ме остави тогава !? Този път нали няма да избягаш от мен ?
- Не виждаш ли, че съм забравила крилата си – усмихна се тя ...
http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/27960_1230858026363_1676499823_461586_4956442_n.jp g