Очите на роба

[xBadxApple]

Виждам го роба
затиснат до гроба
от гнусна прокоба
с ръце от сажди
и гняв от стомана;
там нейде се заражда
желание за промяна.

Виждам го роба
изучавам го тих
и в сърцето - до гроба
заражда се стих.
За него ще пея
за него и мен
за него и всеки сломен.

Предците ми в гняв
слова са тъкали
в името на идея една;
отмина в историята
но това, което сетне
като хора сме създали
не е добрина.

Виждам ги всички
деца с пръснати глави
жени с изтръгнати нозе
старци с изтерзаните очи
и всички, всички
споминати мъже.
И казват ми, че
така гледат световните очи.

ЛЪЖАТ!
и дърпат прашни конци.
Лъжат.
А в сърцето на земята
стаеният огън пак гори.

Но рано е за промяна
и сам се чувствам -
имам само слова.
Юмруците са в стисък
но рано е дори за
малък сноп светлина;
идеята е все още сама.

Виждам го роба
той видя всичко
що политика се зова:
пречупени кръстове
и немски пламенни слова;
руска реч
и уж спасителна червенина;
сега зоват го с име ново
д е м о к р а ц и я.
Виждам го роба
стои там, виж го -
затиснат до гроба
с нозе в земната утроба.
Кажи му на него
за тези свободни времена.

Кой друг ако не
очите избодени, робски
ще се смеят беззъбо
на тази най-нагла лъжа.