Самочувствието и любовта-моите болни теми

[veri313131]

Реших се да направя тази тема,защото просто имам нужда да споделя това,което чувствам.Не очаквам помощ от някой,а просто разбиране,защото когато заговоря с моите приятелки за моя проблем,те не го приемат за сериозен и не желаят да ме изслушат.
И така,проблемът ми е самочувствието.Всъщност аз нямам никакво самочувствие или ако имам то е супер незначително.Да,някои ще кажат "И какво от това?" ,но на мен това вече ми пречи да бъда нормален човек.Нямам смелост да си изказвам свободно мнението,защото винаги се замислям как ще отреагират другите,даже от много време обмислях да пусна тази тема,но отново ме спираше мисълта как ще я приемат другите.А вече и много често се усещам ,че съм доста унила пак поради липсата на самочувствие.
Не мога повече така! Чувствам се толкова незначима и нямам смелостта да вървя по улицата с изправена глава.Когато видя някои от онези "отворени" тийнейджъри да минават покрай мен, си навеждам главата и се свивам все едно ме няма
Смятам,че целият този мои проблем е резултат от това,че като малка бях жестоко унижавана и обиждана от останалите деца,а и от по-големите(като моите родители например.. Още от малка си бях закръглена и винаги баща ми като се карахме .. ми повтаряше колко съм дебела .. Баща ми е една от причините да нямам самочувствие).Оттогава насам съм много променена и нямам абсолютно нищо общо с предишното ми аз.Но ето ,че това чувство на малоценност е останало още от детските ми години.Преди година имах тежка година , 8 клас бях .. нови съученици .. поради липсата на самочувствие не се сприятелих с никой .. бях сама ..Измъчвах се за това , че нямам приятели .. Бях в доста тежка депресия .. пребирах се от училище и започвах вкъщи да плача .. Дълго не казах на майка ми за този проблем но когато разбра тогава майка ми реши да ме заведе психолог,.Тръгнах на психолог .. не знам колко ми помогна .. но тя беше моята приятелка за известно време .. Сега нещата са съвсем различни по отношение на приятели .. Станах по-уверена в себе си .. В момента не мога да се отърва от приятели (но естествено 1-2 истински) .И сега все още се боря с моя си проблем -САМОЧУВСТВИЕТО .. Не мога да кажа че съм грозна .. както се казва имам потенциал .. но нямам самочувствие .. и това много ми тежи .. честно казано предпочитам да съм някоя пикла със самочувствие до небето .. защото хората като видят че си слаб и имаш самочувствие започват да те мачкат ..но когато си някаква наперена .. нищо не могат да ти кажат .. Майка ми зададе един въпрос : на какво се дължи това,че нямаш самочувствие ? замислих се .. (не и отговорих,но направих равносметка за себе си ) .. На 16 съм .. имала съм само едно "гадже" през живота си .. ("гадже" защото бях на 13 .. и "връзката продължи 1 седмица" ) .. Никое момче не ме е харесвало или поне аз така си мисля .. Тъй като съм изключително влюбчива .. си патя от това .. само разочарования съм имала в любовта .. и това винаги ме е мачкало ...
Ако сметнете,че темата е глупава - изтрийте я,но наистина това е единствения начин да си кажа какво ми тежи на душата.Благодаря за разбирането!

[GoInsane]

За начало бих ти препоръчил да гледаш тоя филм The Secret ще ти промени вижданието към живота....
Защо да не станеш такава каквато искаш ?Какво те спира?Сама каза че имаш потенциал и аз съм сигурен в това... комуникарай с нови хора при всяка възможонст говори във даскало на кафе във компаниии не бъде срамежлива! Помисли си какво ще стане ако си кажеш мнението пред други хора за дадена теме те щете излусашат ще влезеш в разговра и ще се отпуснеш след тва....имаш смелоста защото тя се намира единствено в тебе дълбоко вътре в тебе ти трябва да я изкараш!!!Затвори си очите и помисли как си в еднна компания и всички си лафят някъде там ти проникваш в разговра казваш какво мислиш по темата обсъждате със другите раzменяте мнения и така натакак твоетo осамочувствие ще се върне!!!Колкото повече комуникираш главно с непознати толкова по лесно ще опознаваш нови хора и самочувствието ще се вдинге! Недей остава никoй да те мачка колкото повече се "навеждаш" и понасяш чуждото мнение на различни комплексари(които всъщност така си трупат самочувствието наранявайки другите) са просто идиоти по добре не има обръщай внимание
Колкото до това че си лесно влюбчива това бих го нарекъл просто привличане към дадено момче така че ако си помислиш че може да имаш всяко едно ще го имаш!!!!И никога недей се издава че си си харесала някого!!! И нещо последно проблема ти може да не самочувсвието а просто това че си леко притеснителна и сръмжелива нима трябва да поработиш върху това? :)

[Auriss]

Как изглежда чуждата паничка ?

[Zarity]

Ти че нямаш самочувствие-нямаш,ама нямаш най-вече ВОЛЯ да го промениш.И какво като са те обиждали като малка,и мен са ме обиждали и мачкали,ама реших,че трябва да се променя,са ме боли фара кой кво мисли,щото имам достатъчно хора,който ме обичат.Стегни се,преди да гледаш другите,виж себе си,опитай се да оправиш недостатъците си и ще се заобичаш малко по-малко.След това вече пробвай с общуването,с приятелите,пък от там ще дойдат и "гаджетата".
Айде и стига си мрънкала по форумите. :)

[Righteousness]

Да като и кажете "не бъди срамежлива", "вярвай в себе си" веднага ще ви послуша и всичко ще се оправи :D Ако ставаше така отдавна да не съм на туй диридже...

Хубавото е, че твойте родители са те забелязали и са се опитали да помогнат. Мойте и на психолог не са ме водили :-D

За сега чакам от самосебе си да се оправят нещата, тей като вече живея сам, още по зле :D

Едно обаче постигнах сам. Това е външно да изглежда, че имам самочувствие. Вирнах хеда, и се едно не ми пука за света :D Вътрешно ми пука за всеки човек погледнал ме дори за секунда, ама уж не го показвам... Предполагам ако сложиш маската на самочувствие някой неща малко по малко ще се променят. Ако можех друго да дажа и себе си щях да променя :-D

[motorangel92]

Ами аз съм на 18 и съм нямала гадже.So what? Харесват ме много момчета,но просто не оставам впечатлена от тях.Хубава съм.На мен за разлика от теб винаги са ми казвали,че съм супер чаровна,красива,сладка... Винаги е имало момчета,които ме харесват. .Никое момче,с което съм общувала не е предполагало,че съм нямала връзка ,даже ме мислят за супер отворена и че съм имала супер много връзки.Но аз съм нямала..хаха...И какво от това? Просто не искам да си губя времето с безсмислени връзки,искам нещо истинско.А и не е важно всички да те харесват,важно е този,който ти харесваш да те харесва! Освен това, моята самоувереност не идва от това,че съм хубава /а хубава е не само как изглеждаш отвън,а как се чувстваш вътрешно.Когато ти се харесаш,ще те харесат и другите.Просто трябва да се приемеш такава,каквато си и да оставаш истинска на себе си;)/,.Моята самоувереност идва от това че знам за какво живея и знам какво искам от живота.Знам какво искам да постигна и за какво се боря.Това ми дава желание за живот. И един въпрос...Ако утре бе последния ти ден,днес нямаше ли да направиш всичко,което искаш?Нямаше ли да кажеш това,което мислиш и нямаше ли да отстояваш себе си?Всеки миг е ценен и специален,трябва да се научиш да правиш това,което ти харесва.Когато започнеш да го правиш,тогава ще намериш повече истински приятели и хора,които те уважават..опа май въпросите станаха повече :D

[elysunny]

мен до 5 клас, включително, ежедневно ме убиждаха и унижаваха, рязали са ми косата, били са ме, но всичко в живота се връща. Хората са животни, това трябва винаги да го имаш в съзнанието си и никога да не се доверяваш напълно. Трябва също да знаеш, че там някъде има някой, който ще те обича и уважава такава каквато си. Щом вече имаш приятели, забавлявай се с тях и не мисли за това, какво самочувствие имаш и тъй нататък. Не мисли как искаш сега на момента да се появи момчето. Хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш.

п.с. късмет

[TheNewReligion]

За начало бих ти препоръчил да гледаш тоя филм The Secret ще ти промени вижданието към живота....

Предлагам тая скапана идея, гласяща, че подсъзнанието може всичко, да се скрие в някой кучи задник и да не излиза от там. Абсолютни глупости, в които вече не вярвам. Тая глупащина успява само да навира в лицата на хората всичко, което НЕ са, а видиш ли, трябвало да бъдат. Абе моля ви се, въздух под налягане. Дано все пак има и хора, които са променили живота си към по-добро с помощта на тея книги, филми и т.н.

Колкото до авторката...добре е, че знаеш, че проблемът е дошъл от баща ти, който е кръгъл идиот, без извинение. По пътя на логиката...ще претърпиш положителна промяна, ако му простиш за всичкото страдание, което ти е причинил и за което, предполагам, не подозира. Аз лично не съм човекът, който може да ти пише врели-некипели как да простиш и да се отървеш от тоя товар. Но тъй като имаш психолог, ще се справиш доста по-лесно и с влюбчивостта си, и с чувството за малоценност. Това по пътя на логиката обаче.
Аз лично ще ти кажа, че многото различни- гадни и хубави- преживявания ще ти помогнат да спре да ти пука от чуждото мнение. Може би съвсем скоро ще дойде и твоят момент, в който ще си кажеш: "Уморих се да ми пука от хората, уморих се да мисля за себе си като за различна, осакатена, странна и пр. Вече не ми дреме. Ще правя, каквото ми харесва тогава, когато ми харесва. Майната им на всички, които ще имат против мен, действията и мненията ми, та дори и т'ва да са роднините ми. Животът е един." Успех.

п.П.: Не пълни джоба на психолога си прекалено дълго, защото ще те превърне в ревящо същество, което не може да спре да анализира. 8-)