ImmortalForever
08-11-2011, 18:18
Кратка предистория.
С приятелят ми сме заедно от година и половина.Започнахме уж на шега.За мен беше просто секс, но той се влюби.Аз отричах дълго време, но бях луда по него.Приеха го в Англия.Радости, цветя, похвали.. you know.И двамата сме на по 20 и бяхме на мнението , че връзки от разстояние са Big Shit и няма смисъл да се измъчваме -> септември->раздяла-> сълзи. Месец по-късно осъзнал бил колко ме обича , поиска да сме заедно отново.Аз приех, защото още го обичах.Не можа да се прибере нито за Коледа.Нито за пролетната ваканция.Прибра се юни.Аз не съм му изневерявала за тези 9 месца, в които не бяхме заедно физически.Той може и да го е правил , но в моралния кодекс на Любовта вярвам, че пише, че не е любов, ако подлагаш на съмнение любовта на партньора. So..
Кризата.
Върна се.Екстаз.Секс.Дни на безметежо щастие.Не знам какво се случи , но изведнъж караниците ни зачестиха значително.Никога не сме били скандалджии.Аз минах този си период , точно благодарение на него и винаги сме разчитали на контруктивни диалози по между си , а не на конструктивно хвърляне на чинии един по друг.Отидохме на море, там бяха бесните караници.За първи път си казваме толкова тежки думи.Но след всяко цупене , оправяме нещата и така в непрекъснат стрес и очакване на следващия скандал.Един ден дойде в повече карането и след 5 часов разговор сериозно по темата за нашата връзка решихме да положим усилия да я съхраним, да не се караме, защото ако има връзки в които хората се кефят да си крещят, нас това много ни натоварва и не вярваме , че това е пътя към любовта като извечна хармония и разбирателство.
Кръстопътят
Отодхме на планина.Днес се върнахме и официално признавам връзката ни за навлязла в криза.От два дни започнаха наистина ГОЛЕМИТЕ проблеми.Правихме много дълъг преход в планината и от 9 сутринта се прибрахме към 7 вечерта.Отказах да правя секс с него, тъй като бях уморена."Ама ,мило, мило, моля, моля мързеливо ще го правим" Уф , добре.Почти запсивах и влязох в ролята на жената-дупка.Хайде, всички сме го правили.И това събуди такъв гняв в него , че чух следните неща: "аз, ако искам секс с безчувствена жена, ще изляза на магистрала Тракия".."Повръща ми се от теб" "Една топка имам в стомаха си като си до мене от напрежение" И ред други.Кротко изчаках тирадата му и казах"Късаш ли с мен?" - "Не знам.Като се върнем искам да помисля адекватно, сега съм афектиран и не искам да взимам грешни решения".Наревах се дно хубаво.Не исках да го държа в клетка.Ако иска да си ходи- небесвода е негов.Не го държа в клетка и не съм гълтала ключа.Обичам го и ако негово желание е да си тръгне- нека го стори.
Идея за излизане от кризата:
Новата тактика от мен беше да не се напрягам от тук нататък за каквото и да било от неговите думи и да не се хващам за нещата които казва и за нещата които ме дразнят в това което казва и да минават през мен и да вървя по течението.Получи се много добре.2 дена безметежно щастие.Той усети, че нещо не му се вързвам и повдигна въпроса .Обясних му новата си тактика и той ми вика: май си ме отписала вече. Аз отговорих: Не, но щом ти онази вечер се запита дали искаш да си с мен работата е ясна. И отидохме на ресторанта в хотела и ми каза: Не искам да те загубя, нека опитаме , поне докато замина пак (септември) да оправим нещата .Знам, че можем.
Аджеба въпросът е:
ВЪпросът е към хората с дълги връзки.МИнавали ли сте през криза.Подобна ли е тя на описаната тук?Как преминахте през нея?С говорене опитахме, ама нещо стигаме до разгорещени спорове, всеки отива в отделен ъгъл на дивана и казва: "Няма да се занимавам с теб щом не искаш да чуеш какво ти говоря" Да продължа по същия начин по течението без да му се впрягам в нещата с които ме дразни , или като дойде септември да го резвам?Обичам го, много, но не ми е приятно, че стигаме фазата в която трябва да се обиждаме.С тази тактика се опитвам да провокирам неговите размисли и да му светне крушката, че няма аз винаги да оправям нещата, да му се моля, да го гоня, да му се обяснявам... и прочия
С приятелят ми сме заедно от година и половина.Започнахме уж на шега.За мен беше просто секс, но той се влюби.Аз отричах дълго време, но бях луда по него.Приеха го в Англия.Радости, цветя, похвали.. you know.И двамата сме на по 20 и бяхме на мнението , че връзки от разстояние са Big Shit и няма смисъл да се измъчваме -> септември->раздяла-> сълзи. Месец по-късно осъзнал бил колко ме обича , поиска да сме заедно отново.Аз приех, защото още го обичах.Не можа да се прибере нито за Коледа.Нито за пролетната ваканция.Прибра се юни.Аз не съм му изневерявала за тези 9 месца, в които не бяхме заедно физически.Той може и да го е правил , но в моралния кодекс на Любовта вярвам, че пише, че не е любов, ако подлагаш на съмнение любовта на партньора. So..
Кризата.
Върна се.Екстаз.Секс.Дни на безметежо щастие.Не знам какво се случи , но изведнъж караниците ни зачестиха значително.Никога не сме били скандалджии.Аз минах този си период , точно благодарение на него и винаги сме разчитали на контруктивни диалози по между си , а не на конструктивно хвърляне на чинии един по друг.Отидохме на море, там бяха бесните караници.За първи път си казваме толкова тежки думи.Но след всяко цупене , оправяме нещата и така в непрекъснат стрес и очакване на следващия скандал.Един ден дойде в повече карането и след 5 часов разговор сериозно по темата за нашата връзка решихме да положим усилия да я съхраним, да не се караме, защото ако има връзки в които хората се кефят да си крещят, нас това много ни натоварва и не вярваме , че това е пътя към любовта като извечна хармония и разбирателство.
Кръстопътят
Отодхме на планина.Днес се върнахме и официално признавам връзката ни за навлязла в криза.От два дни започнаха наистина ГОЛЕМИТЕ проблеми.Правихме много дълъг преход в планината и от 9 сутринта се прибрахме към 7 вечерта.Отказах да правя секс с него, тъй като бях уморена."Ама ,мило, мило, моля, моля мързеливо ще го правим" Уф , добре.Почти запсивах и влязох в ролята на жената-дупка.Хайде, всички сме го правили.И това събуди такъв гняв в него , че чух следните неща: "аз, ако искам секс с безчувствена жена, ще изляза на магистрала Тракия".."Повръща ми се от теб" "Една топка имам в стомаха си като си до мене от напрежение" И ред други.Кротко изчаках тирадата му и казах"Късаш ли с мен?" - "Не знам.Като се върнем искам да помисля адекватно, сега съм афектиран и не искам да взимам грешни решения".Наревах се дно хубаво.Не исках да го държа в клетка.Ако иска да си ходи- небесвода е негов.Не го държа в клетка и не съм гълтала ключа.Обичам го и ако негово желание е да си тръгне- нека го стори.
Идея за излизане от кризата:
Новата тактика от мен беше да не се напрягам от тук нататък за каквото и да било от неговите думи и да не се хващам за нещата които казва и за нещата които ме дразнят в това което казва и да минават през мен и да вървя по течението.Получи се много добре.2 дена безметежно щастие.Той усети, че нещо не му се вързвам и повдигна въпроса .Обясних му новата си тактика и той ми вика: май си ме отписала вече. Аз отговорих: Не, но щом ти онази вечер се запита дали искаш да си с мен работата е ясна. И отидохме на ресторанта в хотела и ми каза: Не искам да те загубя, нека опитаме , поне докато замина пак (септември) да оправим нещата .Знам, че можем.
Аджеба въпросът е:
ВЪпросът е към хората с дълги връзки.МИнавали ли сте през криза.Подобна ли е тя на описаната тук?Как преминахте през нея?С говорене опитахме, ама нещо стигаме до разгорещени спорове, всеки отива в отделен ъгъл на дивана и казва: "Няма да се занимавам с теб щом не искаш да чуеш какво ти говоря" Да продължа по същия начин по течението без да му се впрягам в нещата с които ме дразни , или като дойде септември да го резвам?Обичам го, много, но не ми е приятно, че стигаме фазата в която трябва да се обиждаме.С тази тактика се опитвам да провокирам неговите размисли и да му светне крушката, че няма аз винаги да оправям нещата, да му се моля, да го гоня, да му се обяснявам... и прочия