Завръщане в града

[xBadxApple]

Научиха ни да бъдем други
да дерем чужди лица
да носим чуждите кожи
да раждаме чужди деца
и всичко, господи боже
всичко, що да е друго може.

В гроб ни родиха - сред тревата
ни въздух да влеем в дробове
ни огън да стихне в главата
ни гръм да отекне в гърдите
и после, господи боже
за икони сложиха черни попове.

Сложиха ни каиша жесток
на копелета и роби
на звяр със очи, но безок
на късове плът нежна
що змията все ден да я трови
и за душите да няма покрови.

А когато се върна в града
де улици каменно шепнат
на блудните в луд стон;
в гърди ме удря бясно студа
и няма, лъжливи господи боже,
за душата ми проклет сетен подслон:

От каиша и чуждата болка
от веригите на робите клети
и расата катраненочерни
на разпътни попове.

Има само загубения зов
на стотиците мъртви поети
и думите им от гробове
облечени в стотици хладни ножове.