xBadxApple
08-20-2011, 21:30
Харон тихо вълните мете
с греблото на студа;
нейде там гуши се дете
и с ръка от кост и тръни
нежно милва го смъртта.
Виоли в скръб шептят
и сърце раздира песента;
нейде там очи пламтят
поръбили горещ асфалт
за да стигнат нови времена.
Стоя над всичко аз сега
и гледам димен хоризонта;
и небето от сива синева
гробно за нашите мечти.
Харон скоро носи есента.
И Смъртта скърби.
с греблото на студа;
нейде там гуши се дете
и с ръка от кост и тръни
нежно милва го смъртта.
Виоли в скръб шептят
и сърце раздира песента;
нейде там очи пламтят
поръбили горещ асфалт
за да стигнат нови времена.
Стоя над всичко аз сега
и гледам димен хоризонта;
и небето от сива синева
гробно за нашите мечти.
Харон скоро носи есента.
И Смъртта скърби.