ShtrudeL
08-23-2011, 13:22
„Мисля, че избързваме. Нека изчакаме малко?“ Да изчакаме какво? Защо да чакаме? И какво като те познвам само от месец? Какво като искам да ти се наслаждавам във всеки един момент? Искам да ти се наслаждавам във всеки един момент на момента. Сега. Тук. Не утре. Не след време. Не искам да чакам времето. Какво като изчакаме? Защо да ти се радвам по начина, по който мога след 3,5,10 месеца или година? Аз се радвам по един и същ начин и те искам сега. И не защото не мога да чакам. Писна ми да отлагам моментите си, чувствата си и себе си за след време. Ами ако утре падне астероид и умра? Няма да чакам, защото си едно от малкото красиви моменти в живота ми и няма да го изпусна. Момента никога не казва „Давай, направи го, сега е времето!“ и ние трябва да разберем кога е, и аз, момент мой, искам да ти кажа, че няма да те пусна и да чакам докато се появиш отново размахвайки табелка в ръцете си „Сега вече можеш да ми се радваш. Но ще изчакаме отношенията ни да се задълбочат, за да ми се радваш изцяло.“. И о, момент мой, чувствата на хората никога не се задълбочават с времето. Още в първия миг, в който се роди чувството, то е огромно,дълбоко, широко и толкова просторно и чисто, че имаш чувството, че се пръскаш от обичане. И когато чакаш, момент мой, чувството намалява, защото не го храниш с обичта на този, който те обича. Не ме интересува, че те виждам за втори път. Искам да прекарам моментите си с теб, да държа ръката ти, да те целувам сутрин, вечер, утре, днес, да разрошвам косата ти и да оправям яката на ризата ти. Искам да те докосвам с връхчетата на пръстите си и да галя лицето ти. Да усещам дъха ти и да се сгушваме заедно на тясно диванче, толкова мъничко, Любов, че да няма място за двама ни и да сливаме телата си в едно, за да се съберем. Нали? Искам да седя в скута ти и да усещам как ръцете ти ме обгръщат, как ме галят и как топлотата на красивото ни увива и пази. Искам да си моето одеалце, когато почувствам студ и ръцете, които държат моите върху чашата топло кафе през зимата с ръкави до пръстите. Искам те допрял глава на рамото ми, усещайки наболата ти брадичка по бузата си, последвана от мила целувка. Искам да готвим, макар и да не умеем и да сме целите изцапани в брашно, по ръцете, лицето, косата, целите! А после да втъркваме всичко с дланите си, да рисуваме върху телата си. Искам да лежим на терасата с ръце под главите без да се докосваме, без да говорим. Искам да те усещам до себе си дори когато мълчим, а в следващия момент да лежим в леглото и да не спираме да мечтаем и говорим, докато не ни пресъхнат гърлата. О, как искам да стоим по бельo на балкона, аз с риза два пъти по-голяма от размера ми, по боксерки и ти с дънки с ниска талия и босоног. И тъй, и вятъра едва, едва да роши косите ни и да затваря клепачите, и да се сгушвам в теб в ранната сутрин, когато мирише на асфалт и пресни чувства. Искам да мириша на теб и дори, когато те няма да те усещам по тялото си. Господи, искам да си всичко мое, парче от мен, в този момент! Не след време. И по дяволите всички останали, искам те момент мой!
И в онзи момент, в който смачквам опаковката си от вафла на улицата, овенчана в просторна усмивка, то знай, че за тебе си мисля. И нека ме мислят за луда, която се усмихва на смачкана вафлена хартийка и нека, и нека. И в онзи момент, когато рисувам слънца по стъклата на всички прозорци, то пак те мисля и нека пак не разбрана остана. Но аз ще те имам във себе си и дори сред тълпата ще те нося върху устните си и нека… нека ме мислят за луда.
И в онзи момент, в който смачквам опаковката си от вафла на улицата, овенчана в просторна усмивка, то знай, че за тебе си мисля. И нека ме мислят за луда, която се усмихва на смачкана вафлена хартийка и нека, и нека. И в онзи момент, когато рисувам слънца по стъклата на всички прозорци, то пак те мисля и нека пак не разбрана остана. Но аз ще те имам във себе си и дори сред тълпата ще те нося върху устните си и нека… нека ме мислят за луда.