Любовта!

[dobeto]

Замислих се малко и реших да напиша нещо. Не съм на ТИ с любовта, но може да го видите и да кажете какво мислите! Благодаря! :P


Любовта започва от нищото. Тя се появява като гръм от небето. Неочаквано! Не ние избираме в кого да се влюбваме. Не ние сме господари на тези чувства, които изпитваме. Но можем поне да им се насладим, докато не се появи болката. Болката след раздялата. Толкова бързо става всичко, че може би дори от начало не разбираме. Може би ние хората сме създадени така да функционираме. Създаваме нещо, привързваме се към него, обичаме го и накрая идва болката, защото трябва да се разделим с него, а не можем.. по – точно не искаме. Може би след време пак ще се повтори историята, но първо ще преживеем лошото настроение с добрите приятели. Тогава всичко ще е наред. Ще срещнем отново любовта. Отново ще се появи като гръм от небето. Неочаквано! Или може би още по – добре. Като дъга след дъжда!
Д.Петрова

[elysunny]

ами д/г съм съгласна

ама щом не си на ТИ с любовта и просто си се замислила и си го написала, си за Лично Творчество

[Chacho]

"Важно е още в ранна възраст да се покаже на детето, че в живота ще изпитва фрустрации, както и че фрустрациите си имат край."

[blaaablaaablaaa]

Да го предложим за нобелова награда за литература! По принцип любовта е чувство, изключително трудно за описване. Но това... Това е... дааааааа. :D :)

[NomNomNom]

Чисто и просто психическо, и физическо привличане.
Понякога може да присъства само едно от двете, или двете частично.

[FrostHammer]

Замислих се малко и реших да напиша нещо. Не съм на ТИ с любовта, но може да го видите и да кажете какво мислите! Благодаря! :P


Любовта започва от нищото. Тя се появява като гръм от небето. Неочаквано! Не ние избираме в кого да се влюбваме. Не ние сме господари на тези чувства, които изпитваме. Но можем поне да им се насладим, докато не се появи болката. Болката след раздялата. Толкова бързо става всичко, че може би дори от начало не разбираме. Може би ние хората сме създадени така да функционираме. Създаваме нещо, привързваме се към него, обичаме го и накрая идва болката, защото трябва да се разделим с него, а не можем.. по – точно не искаме. Може би след време пак ще се повтори историята, но първо ще преживеем лошото настроение с добрите приятели. Тогава всичко ще е наред. Ще срещнем отново любовта. Отново ще се появи като гръм от небето. Неочаквано! Или може би още по – добре. Като дъга след дъжда!
Д.Петрова


Много тъпо нещо :razz:

[bubkaa93]

Добра си ,но темата ти е за Лично творчество,както казаха по-горе. :)

[xoxi]

Любовта започва от нищото. Тя се появява като гръм от небето. Неочаквано!

Някъде тук ми свърши интереса от четенето.
Не знам на колко години си, но това, което си написала много ми прилича на разсъждения на 12-13 годишна.

[Luidgie]

СПоред мен е много секси тая тема! 8-)