View Full Version : Как да си го върна, как да усети, че ме губи завинаги ?
Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.
През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.
Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.
След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.
Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.
Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...
Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.
Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно
Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
"След дъжд - качулка" ,както казват хората.
mechtaq_za_teb
08-27-2011, 13:21
От написаното разбирам, че както ти, така и той сте допуснали грешки. Но няма как! Рано или късно във всяка връзка настъпват и такива моменти. Мога да те посъветвам да не го притискаш. Решил е да се разделите, добре. Както каза ти, ходила си до тях, молила си се, не е помогнало. Сега го остави да премисли нещата, да бъде известно време без теб, за да види какво ще бъде. Знам, че ще ти е трудно. Минах от там, но мога да ти кажа, че е по-добре така, отколкото постоянно да му се молиш и да го притискаш. Бъди силна. Ако той има чувства към теб, както твърди, ще намери начин и сили да бъде с теб. Дай му време. :) Успех, мила.
blaaablaaablaaa
08-27-2011, 13:37
+1 за последното мнение. Дай му време. След това му покажи, че още го обичаш, че ти липсва, че не можеш без него. Успех! :)
Знам, че звучи банално, знам че дори и той не ми вярва, пък какво остава отстрани някой, ако чуе...но аз наистина осъзнавам грешките си, наистина сега го изгубих истински, видях какво е без него и ако се върне при мен, ще оценявам най-малките му жестове, ще се старая повече, няма да повтарям същите грешки...просто много неща осъзнах, осъзнавам как провалих всичко, спомням си всяка дребна случка, която го е отблъсквала и отчайвала по един или друг начин. Не се оправдавам, но не винаги е било така, някак си все сме били не периоди, първата година той все оправяше нещата, после започнах аз повече да се разкривам, да показвам болката и любовта си прекалено силно, сега си мисля че и това е изиграло роля. Просто и двамата не намерихме границата, но най-вече аз.
Сега съжалявам за първоначалната ми реакция, но не мога да върна времето, а и нямаше как да постъпя по друг начин, просто да ви съобщят по телефона нещо такова...няма как да не отидеш и да искаш да видиш този човек...и чак когато отидох той проговори, разкри отчаянието и чувствата си.
Сега не го търся, или поне много рядко, защото не се стърпявам някой път. Той ми звъни, по едно време му беше адски тъжно, питаше ме дали му липсвам, казваше колко е объркан, после говорихме само общи неща. Една вечер ми е звънял в 2 часа и като не съм му вдигнала ми беше писал смс ''Май правиш нещо с някой, но няма проблем'', но точно тогава си пролича че му пука. Наскоро пак ми звъня посред нощ, за да ми каже да нацелувам котката ни(беше ми подарил котенце и то сега си е при мен), но си личеше че не звъни за това, а или да ме чуе или да ме провери какво правя.
Ние сме студенти във Варна, той сега е там и ми звъни по-рядко. Страх ме е, страх ме е че от мъка ще направи нещо с друга, това ми е най-големия кошмар, страх ме е да не се влюби след време в друга...Защото той ми каза, че може би пак ще сме заедно след време, когато забравим болките, но мен ме е страх сега. Сега като е във Варна е по-студен някак си, звъни ми, но преди това беше ме попитал дали ще се съглася някой ден да се видим дори и само за секс, макар че знаел че ще е трудно и че няма да е само секс...искаше го, а сега като го попитах иска ли да се видим, той ми каза ''По-скоро не, рано е, а и за какво да се виждаме вмомента?'' Много мъчно ми стана, вчера пак му звъннах (не го бях правила отдавна) и му казах да изживее всичко, което иска, че се радвам че запазихме любовта си вместо да чакаме да се превърне в нещо друго, че каквото и да направя ще е за да се почувства свободен...Той мълча известно време, после ми каза, че ме разбира. Само това...После каза, че трябва да затваря...
Вярвате ли ми, че вмомента съм си прибрала телефона в един шкаф, за да не гледам дали ми е звънял и за да не му звъня аз? :-# Ужасно е...вече мина месец и все повече ми липсва.
Сега като отида във Варна искам да го накарам по някакъв начин да види, че ме губи и да усети, че му липсвам...не знам как да се държа, да се правя на щастлива и да го дразня или да не крия, че още го искам? Не знам, знам че ако ме види с някой ще ме изревнува въпреки всичко, знам че като ме види ще ме пожелае, но не знам как да продължа? С пълен игнор, за да си усети свободата и да види дали пък не му е липсвала или все пак да му напомням отвреме навреме за мен, да го дразня някак си, ако трябва? Много ми е трудно....
ImmortalForever
08-27-2011, 13:48
Тъй.Аз съм в подобна ситуация.Само дето той не ми е изневерявал.И сме от година и половина заедно.Аз много му се качвах на главата, държах се тъпо,виках му за адските просотии, един ден му казах : Хайде да се разделим ! Не мога повече! Бях свикнала да чувам: Не миличко!Няма да се разделяме и О!Небеса! - беше чудо когато той просто изморено ми каза: Добре.
В този миг връзката ни се обърна с главата на долу.Аз като теб - плаках , молих, се той ми даде шанс за определен срок от време да оправя нещата.До ден днешен ги оправям и ще продължа , защото го обичам и искам да съм с него и понякога ние жените, с кифленското си държание, отблъскваме, отколкото привличаме мъжете.
Мъжете имат нерви.Неприятно , но факт.В един момент те се опъват и се късат.Приеми го.Щом ти си оплескала нещата - ти ще ги оправяш!Защо ти е изневерил? - Грешка от негова страна - мислиш си ти, но не е така. Проблема е далеч по-дълбок.Човека е искал да избяга от скандалите , който му спретваш.=> Това пак си си го направила ти. Друго грешно в логиката ти- Унижавала си се, като си му се молила да оправите нещата - молила си се- ок- но не си се унижавала...
Моля, спрете да си мислите, че когато се молите на любимия човек се унижавате!Любовта не познава това чувство.Ако се дебнете някой от вас да не се прецака, щото ще се помоли на другия ще го докарате до кривата круша.
Решението е просто и на пръв поглед лесно изпълнимо- Обичайте се.Трудно е след всичко, което сте минали, но имате двегодишна връзка и това не е за пренебрегване.Сега с моя приятел , когото аз много разочаровах, но сега бих направила всичко, за да си върна предишното му отношение към мен, сме в една фаза, в която аз го търся повече, аз се доказвам повече- и какво- Унижавам ли се? Той не ми е казвал да спра да го търся, да спра да му давам любов- не съм му досадна, иска да прекарва всяка минута с мен.Когато даваш получаваш.И когато осъзнаете това простичко нещо- че просто трябва да си давате взаимно любов и да прощавате грешките на другия, без да го наказвате за неизвестен период от време , ще бъдете безкрайно щастливи.
Успех от мен :)
Тъй.Аз съм в подобна ситуация.Само дето той не ми е изневерявал.И сме от година и половина заедно.Аз много му се качвах на главата, държах се тъпо,виках му за адските просотии, един ден му казах : Хайде да се разделим ! Не мога повече! Бях свикнала да чувам: Не миличко!Няма да се разделяме и О!Небеса! - беше чудо когато той просто изморено ми каза: Добре.
В този миг връзката ни се обърна с главата на долу.Аз като теб - плаках , молих, се той ми даде шанс за определен срок от време да оправя нещата.До ден днешен ги оправям и ще продължа , защото го обичам и искам да съм с него и понякога ние жените, с кифленското си държание, отблъскваме, отколкото привличаме мъжете.
Мъжете имат нерви.Неприятно , но факт.В един момент те се опъват и се късат.Приеми го.Щом ти си оплескала нещата - ти ще ги оправяш!Защо ти е изневерил? - Грешка от негова страна - мислиш си ти, но не е така. Проблема е далеч по-дълбок.Човека е искал да избяга от скандалите , който му спретваш.=> Това пак си си го направила ти. Друго грешно в логиката ти- Унижавала си се, като си му се молила да оправите нещата - молила си се- ок- но не си се унижавала...
Моля, спрете да си мислите, че когато се молите на любимия човек се унижавате!Любовта не познава това чувство.Ако се дебнете някой от вас да не се прецака, щото ще се помоли на другия ще го докарате до кривата круша.
Решението е просто и на пръв поглед лесно изпълнимо- Обичайте се.Трудно е след всичко, което сте минали, но имате двегодишна връзка и това не е за пренебрегване.Сега с моя приятел , когото аз много разочаровах, но сега бих направила всичко, за да си върна предишното му отношение към мен, сме в една фаза, в която аз го търся повече, аз се доказвам повече- и какво- Унижавам ли се? Той не ми е казвал да спра да го търся, да спра да му давам любов- не съм му досадна, иска да прекарва всяка минута с мен.Когато даваш получаваш.И когато осъзнаете това простичко нещо- че просто трябва да си давате взаимно любов и да прощавате грешките на другия, без да го наказвате за неизвестен период от време , ще бъдете безкрайно щастливи.
Успех от мен :)
Аз знам защо ми е изневерил , още тогава го осъзнах и затова му простих...само дето след това обръщах внимание само на болката си и накрая му писна да се държи добре даже. Както казах по-горе, след това аз започнах да оправям нещата. Аз тази изневяра съм я забравила, макар и той да си мисли чче винаги ще я натякванм..преодоляхме я заедно.
А за унижаването...може би така е изглеждало в очите на родителите му, те ме видяха как плача, не знаеха какво става, но видяха...държаха се добре с мен, не искаха да си тръгвам дори, а след като съм си тръгнала не са спряли да му натякват, че сме се карали, да го питат дали сме разделени. Накрая за да спрат им е казал, че сме и баща му предложил да си смени номера, ако иска...без да знае за какво става въпрос, те още отпреди все са му мрънкали че много говорим по телефона, и сега като разбрали че сме разделени му казали, че значи нямса за каклво да говорим. То е дълга историята с техните, знам че не са виновни за нищо, но според мен човек като е объркан и без да иска се повлиява малко или много от хората около него. Разочарована съм от тях, но това няма значение, не съм му казала нищо за тях, важни сме ние...Но затова се чувствам, че се унижих, защото и те разбраха какво става горе-долу, а после са почнали да ме мислят за някоя досадница жалка или аз не знам, щом чак са си помисли, че той не иска да говорим по телефона дори, все едно ги е дострашало, че не може да се отърве от мен, така се чувствам, бъркат се...а не е правилно според мен, или поне да не се бяха правили на много загрижени за нас.
Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
"След дъжд - качулка" ,както казват хората.
Най-много съм съгласна с твоето мнение и ти благодаря за откровеността... Писнало му, изморил се е, отчаял се е. Знам ;( Но няма ли начин да оправя нещата според теб? Ако ме обича, няма ли да съжалява дори след време да е? Исам да му покажа, че знам какво ще загубя и какво съм имала, че мога да го успокоявам и уважавам...Искам последен шанс, наистина бих го оценила. Никакъв начин ли няма да го разчувствам, да му стане още по-мъчно, да види че като ме изгуби, няма да му е чак толкова спокойно и хубаво, колкото си е мислел...Ох не знам, голяма глупачка съм, сигурно е късно...
Anesha17
08-27-2011, 16:09
Според мен вече сте си писнали.Вече абсолютно нищо няма да е същото във връзката ви,дори да се съберете,повярвай ми.
BlindedAngel
08-27-2011, 16:14
С една бивша, с която ходихме година и нещо, беше г/д същата работа - постоянно караници.Общо взето така като гледам връзката ви се е изчерпала 8)
prostobog
08-27-2011, 16:20
Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.
През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.
Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.
След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.
Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.
Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...
Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.
Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно
Няма какво да направиш, мъжът е мъж и трябва да се уважава и зачита. Какви са тези работи - "тръгвам си - сдобряваме се, после пак си тръгвам".
Забравяш за него, мъжете са по-инат от жените, когато им писне!
Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
"След дъжд - качулка" ,както казват хората.
Най-много съм съгласна с твоето мнение и ти благодаря за откровеността... Писнало му, изморил се е, отчаял се е. Знам ;( Но няма ли начин да оправя нещата според теб? Ако ме обича, няма ли да съжалява дори след време да е? Исам да му покажа, че знам какво ще загубя и какво съм имала, че мога да го успокоявам и уважавам...Искам последен шанс, наистина бих го оценила. Никакъв начин ли няма да го разчувствам, да му стане още по-мъчно, да види че като ме изгуби, няма да му е чак толкова спокойно и хубаво, колкото си е мислел...Ох не знам, голяма глупачка съм, сигурно е късно...
Ето че продължаваш по същия начин да гледаш на нещата. Не е въпросът в това да му става 'мъчно' и да вижда ,че те губи.
Ей ,не го разбрахте ,точно обратното е - показвай на хората ,на които държиш ,че винаги ще си до тях ,а не че само си търсиш повод да избягаш. Ако му е приятно с теб ,ако си добронамерена и винаги насреща не мисля че ще има причина да те остави. Особено след всичко това.
О ,и изобщо не споменавай случки от миналото ,носещи негативни емоции...ако наистина имаш намерение да започваш на чисто. Забрави разните извинения и драми - само ще го накарат да се чувства още по-глупаво/зле/уатевър.
Казах ти ,че не вярвам да сполучите ,тъй като знам какво е. В даден момент започваш да очакваш заяждане и караници по всяко време ,и дори най-малкия проблем прераства в адската интрига. Мисля че наистина трябва да си починете един от друг за известно време.
Страх ме е, страх ме е че от мъка ще направи нещо с друга, това ми е най-големия кошмар, страх ме е да не се влюби след време в друга.
А това ако стане най-доброто ,което можеш да направиш ,е да си затвориш очите.
Не знам, знам че ако ме види с някой ще ме изревнува въпреки всичко, знам че като ме види ще ме пожелае, но не знам как да продължа? С пълен игнор, за да си усети свободата и да види дали пък не му е липсвала или все пак да му напомням отвреме навреме за мен, да го дразня някак си, ако трябва? Много ми е трудно....
Това е детинско. Ще ти кажа да продължиш напред ,но ми е ясно ,че не ти е толкова лесно. Все пак ,нека опростим нещата - недей да вършиш единствено неща ,целта на които е да го провокираш. Прави нещо за себе си ... каквото и да е. Не го игнорирай ,но не го и търси. Говори си нормално с него ,дръж се нормално ... живей си живота просто. Не знам какво друго да ти кажа.
elysunny
08-27-2011, 17:37
съжалявам, че ще го кажа, но според мен връзката ви се е изчерпала, продължи напред
Ами ти си е*ати тъпото парче (без извинение) ... Е*ах та в самочувствието :? Само повтаряш как ТИ си виновна за разпадането на връзката ви,а веднага след това обясняваш как всичко зависело от теб в момента ...
Дано момчето си намери свястна приятелка и да е щастлив,защото от километри си личи,че през последното време (да не кажа през цялото),прекарано с теб,е бил нещастен ...
lovefantasy
08-27-2011, 18:40
Изобщо не го познавате това момиче, нито приятелят и, как можете да казвате на някого всичко е свършило, продължи напред. То отстрани е много лесно да се каже, но когато си бил с някого толкова време, никак не е лесно да прекратиш взаимоотношенията с този човек. Към авторката - това което ти казаха по-горе за унижението е вярно, това че говориш с някого за това как се чувстваш не е никакво унижение. Напротив, винаги нещата се оправят с говорене и споделяне. Просто намери начин да говориш открито с момчето и да се разберете ще си дадете ли шанс или не. Ако той ти каже че има нужда от още време дай му, но не спирай да контактуваш с него. Но ако ти отговаря с недомлъвки и че не е сигурен, значи че чувствата му вече са много по-слаби и не иска да опитате да оправите нещата. Ако той не иска да е с теб нищо не можеш да направиш. Но единствено той може да ти каже дали ще продължите , за това- говорене му е майката.Дано се сдобрите :)
NomNomNom
08-27-2011, 18:57
Не знам , не разбирам.
Ами точно там е проблема, че връзката ни не се е изчерпала, и не само според мен, а и според него. Не ни е омръзнало да сме заедно, постонно си липсвахме, дори и за 1 ден...нито сексуално сме си омръзнали, напротив...ставаш ни все по-хубаво и по-хубаво, всичко си беше както от първия ден, обичахме се все повече и повече...Той ми каза, че ме обича много, че ме желае постоянно и като сме разделени мисли само за мен...и не, не го казва , за да ме успокои, наистина така го чувства. А за това дали е бил нещастен с мен...да, наранявала съм го понякога, но той беше щастлив, стигаше му само да ме гушне и всичките си проблеми забравяше. Беше щастлив, личеше си. Поне до това лято, което прекарахме поотделно, тогава не беше щастлив, по телефона не можехме да се успокоим, той ми каза ''Не издържам така, не мога да съм мил с теб по телефона като сме се карали преди това...ако бяхме заедно щях да те гушна, да те видя и да се оправим, но по телефона не ми идва да съм мил''. Това беше един от последните ни разговори преди да се разделим. Може би просто трябваше да спра да му звъня, за да си починем и двамата още тогава. Разбирате ли..проблемът стана това лято, сякаш не бяхме свикнали да сме разделени, ние всяка вечер спахме заедно, за тези 2 години най-много 20-30 нощи да не сме били заедно...но не ни се е изчерпала връзката, не сме си омръзнали и сега още ме желае по всякакъв начин. Просто мисли, че ще развалим всичко, ако сме заедно, мисли че ще натяквам как ме е оставил, мисли че ще се караме и е объркан.
Всичко, което ви разказах по-горе, го разказах по начин, по който аз изглеждам най-лошата и незнаеща какво иска, но така се чувствам. Просто не съм разказала неговите грешки, пътите, в които и аз съм го разбирала, в които аз съм оправяла нещата, в които съм прощавала дори. Но не ги разказвам, защото за мен те вече нямат значение, ако сега се съберем нищо от миналото няма да споменавам дори, защото ми се вижда всичко маловажно. Ще се радвам на малките хубави неща, няма да се цупя за глупости, разбирате ли...аз всичко лошо от негова страна още сега съм го забравила, помня всяка моя грешна постъпка и това е добре, защото знам, че няма да ги повтарям след това, което преживявам сега, но той някак си не го вярва...И не защото се е изчерпала връзката ни, а защото ни е прекалено хубаво заедно и се страхувахме да не го изгубим :-# ...а трябваше просто да живеем без да се страхуваме занапред, да мислим само за сегашния момент...
mechtaq_za_teb
08-27-2011, 19:22
late, писах ти съобщение. Виж го.
Ето че продължаваш по същия начин да гледаш на нещата. Не е въпросът в това да му става 'мъчно' и да вижда ,че те губи.
Ей ,не го разбрахте ,точно обратното е - показвай на хората ,на които държиш ,че винаги ще си до тях ,а не че само си търсиш повод да избягаш. Ако му е приятно с теб ,ако си добронамерена и винаги насреща не мисля че ще има причина да те остави. Особено след всичко това.
Знам, аз си мислех, че точно като му покажа, че ще съм до него, че ще направя всичко, за да оправя нещата, е най-доброто, но той сякаш се успокои, сякаш се убеди колко много го обичам и че няма да го забравя, и някой ден, когато той си реши може да се върне при мен. Така се получи...на мен вмомента ми идва отвътре само да се държа мило с него и да го правя щастлив, но той повече мисли за мен и повече ме търси, когато се почувства несигурен, тогава се замисля, че тази раздяла е реална и може да ме загуби...Той е много по-мил, когато съм заета нещо и не мога да говоря, а когато мога пак слага стената пред себе си, за да не сгрешим и да се съберем. Той иска да се съберем, липсвам му, но си е решил, че няма смисъл да продължим, защото вмомента няма сили да оправя нещата, а аз мечтая той да не прави усилия и да ги правя само аз, за мен те няма да са усилия, а удоволствия...но той не вярва, че ще се получи, ако той не прави нищо. Не знам дали ме разбираш, имам чувството, че не мога да го обясня точно...
От този един месец откакто сме разделени аз 3 седмици му показвах колко го обичам и колко съжалявам за всичко, той видя че съм осъзнала грешките си, много му говорех, а той беше твърд в решението си... но когато спрях да правя тези неща,той тогава се разколеба. Не искам да се правя на безразлична, не искам да го наранявам по никакъв начин, но понякога това повече проработва, макар че е тъпо...
Ще се радва на още съвети и мнения...Много ми е трудно и объркано.
Ами ти си е*ати тъпото парче (без извинение) ... Е*ах та в самочувствието :? Само повтаряш как ТИ си виновна за разпадането на връзката ви,а веднага след това обясняваш как всичко зависело от теб в момента ...
Дано момчето си намери свястна приятелка и да е щастлив,защото от километри си личи,че през последното време (да не кажа през цялото),прекарано с теб,е бил нещастен ...
Казах, че зависи от мен, защото проблемът е, че той не вярва, че искам да оправя нещата, казва ми, че ако повярва веднага би се върнал при мен, защото го боли и му липсвам. Той сам каза, че зависи от мен...Макар че по-скоро аз имах предвид, че той ако ми даде шанс, тогава ще зависи вече от мен, като ми даде шанс и сме заедно. Сега като не сме, аз и да искам няма как да му покажа това, което иска. Има хора, които ме разбраха, това че на теб ти се видя, че съм уверена как, ако поискам ще се върне или че нещо такова съм имала предвид (щом ми казваш това за самочувствието)...значи че не си ме разбрала.
Това за нещастието...какво да ти кажа, наистина последните месеци беше по-трудно, сигурно е бил и нешастен, но ние не бяхме заедно, говорихме по телефона. Преди това, уверявам те, че го правех щастлив, въпреки проблемите. Не е стоял с мен насила, ако беше нещастен едва ли щеше да го е страх толкова да ме загуби, едва ли сега щеше да ми плаче по телефона, вместо да му олекне. Но щом според теб е бил нещастен, понеже сме се карали (явно хората като не се карат тогава са напълно щастливи според теб?!), може и така да е било...Все пак единствения човек, който може да знае със сигурност дали е бил нещастен или щастлив, е той. Точно снощи ми прати смс ''Ти си най в живота ми. Благодаря ти. Това щастие, което ми даваше ми липсва...''... А за пожеланието ти да си намери друга приятелка, само ще ти кажа, че е много грубо, дори и за човек, който не познаваш...аз поисках съвети, а не неща, които да ме нараняват. Ок, неща, които според теб са така, ми ги кажи, не се обиждам, но да ми пожелаваш да си намери друга приятелка?! Ако знаеше колко съм изстрадала и аз заради него, нямаше да мислиш, че не го заслужаавам...просто не съм описала тези неща, защото те нямат значение вмомента, аз съм ги простила пък и пиша тук, не да се оплаквам и за неговите грешки, а за да ви споделя само моите(което не значи, че той е бил перфектен и нешастен, а аз ужасна и щастлива)...Както и да е, благодаря ти все пак за коментара, много ми помогна хах ;)
Дай му време. След месец, два пак пробвай.
Niakoitam
08-31-2011, 16:09
Един път бивши завинаги бивши! Хайде от мен в краен случай два пъти,защото хората не сме безгрешни.Поучавате се от грешките си и всеки продължава по своя път по научен от преди вместо да се вкрвате в разни филми и да си усложнявате живота.Нерешителността е порок.Знам го от личен опит. :)
И аз съм така с приятеля ми,постояно се цупя за глупости (но съм си такава) и той понякога,така че сме квит 8-) Все пак гледай да оправите нещата.Рядко се срещат хора,които са толкова време заедно и се обичат със същата обич както в началото ( е незнам при вас дали е така,но така го описваш)
sasha_90
08-31-2011, 16:26
Колкото и да сте се карали,е било лоша идея да си тръгваш.Сама си взела решението да си тръгнеш,но защо си мислиш,че можеш да се върнеш,когато пожелаеш?Не може така да си играеш с чувствата на момчето.Или си с него, или не,средно положение няма.Както и да е,няма да ти го натяквам.Изневярата също се явява като пречка да сте заедно.Може да простиш и 3 пъти,но как ще забравиш?Как ще продължиш да си с него?Винаги споменът за изневярат ще изплува в съзнанието ти.Забрави го,остави нещата както са,не се излагай да го търсиш.Защото няма смисъл,вижда се как му е омръзнало непрекъснато да се събирате и разделяте.
Колкото и да сте се карали,е било лоша идея да си тръгваш.Сама си взела решението да си тръгнеш,но защо си мислиш,че можеш да се върнеш,когато пожелаеш?Не може така да си играеш с чувствата на момчето.Или си с него, или не,средно положение няма.Както и да е,няма да ти го натяквам.Изневярата също се явява като пречка да сте заедно.Може да простиш и 3 пъти,но как ще забравиш?Как ще продължиш да си с него?Винаги споменът за изневярат ще изплува в съзнанието ти.Забрави го,остави нещата както са,не се излагай да го търсиш.Защото няма смисъл,вижда се как му е омръзнало непрекъснато да се събирате и разделяте.
Като стана въпрос за това наистина,прощаваш това онова,но изневярата как ще я простиш? Добре да беше секс с някоя случайна без никакви чувства,но в целувката винаги има определено количество чувства,а и той я е потърсил повторно? Ще го целуваш и ще се присещаш,че така както целува теб е целувал и другото момиче.. това е гадно :?
Аз пък съм по-склонна да простя една целувка,но секс - Н-И-К-О-Г-А!!! :neutral:
Колкото и да сте се карали,е било лоша идея да си тръгваш.Сама си взела решението да си тръгнеш,но защо си мислиш,че можеш да се върнеш,когато пожелаеш?Не може така да си играеш с чувствата на момчето.Или си с него, или не,средно положение няма.Както и да е,няма да ти го натяквам.Изневярата също се явява като пречка да сте заедно.Може да простиш и 3 пъти,но как ще забравиш?Как ще продължиш да си с него?Винаги споменът за изневярат ще изплува в съзнанието ти.Забрави го,остави нещата както са,не се излагай да го търсиш.Защото няма смисъл,вижда се как му е омръзнало непрекъснато да се събирате и разделяте.
Не знам за кое тръгване говориш...може би за това, където съм описала какво е станало преди да ми изневери...Не съм си тръгвала, просто преди да се прибера в моя град се скарахме жестоко, но не съм си тръгнала заради караницата. Досега не сме се разделяли, казвали сме го няколко пъти в яда си, но за повече от 1-2 дена не сме се разделяли. Никога не съм го оставяла...
А сега той прекрати отношенията ни, защо аз да си играя с чувствата му, аз искам да си го върна сега, не съм го оставяла...
а за звъненето...спрях. И сега той ми звъни и ми праща отвреме навреме съобщения...или с които да ме дразни или като последния, че съм най-хубавото нещо в живота му... :(
А за изневярата, и аз мислех че няма да простя никога, това беше първата година, мислех да го оставя тогава, огорчих се, но после говорихме адски много, дори не мога и да ви го обясня, но го разбрах и се почувствах виновна за начина, по който суъм го накарала да се почувства , за да направи това. Разбрах го, но това не значи, че съм някоя наивница, която си мисли, че цялата вина е нейна и прощава просто така. Вярно е, че една целувка понякога значи нещо повече отколкото секс, но аз не знам...секс никога не бих простила, дори и да без никакви чувства. А другото, което е, че тя е искала секс, но той не си е помислил за това дори, отказал й е...Колкото и да не ми се вярваше това му го простох с времето, много трудно, ноо го забравих дори. Не че му простих, защото не ми пука, че е целувал друга, а му простих, защото го обичам и реших че заради една целувка не бих искала да загубя всичко, което той ми даваше. Ако го беше направил за втори път, никога нямаше да простя. Но това е минало...наостина (макар че сега като се сещам и ми става мъчно), просто го преживяхме това ии сега, когато се разделихме, изобщо тази случка не ни е повлияла. Просто той поиска да се разделим, защото не ми вярва, че искам да правя усилия за нашата връзка...абе и аз не знам, знам че не ме е оставил заради друга или защото не ме обича...или защото сме си омръзнали. Не са това причините...и все още е объркан - един ден ми казва, че му липсвам, на другия, че няма как да сме заедно, на третия ме пита дали си имам друг...
Чудя се какво да правя вмомента...Звъни ми и когато не му вдигна, ми праща мили смси ''Липсваш ми, искам да те чуя''...а когато му вдигна се държи студено, нищо не казва, само ме пита какво правя и затваряме набързо. Ще се побъркам вече, излизам, забавлявам се, но в момента, в който ми се обади и се връщс и болката...и после като спре да звъни за 1-2 дена почвам да се чудя защо не ми звъни. Как мислите, пълен игнор и да не му вдигам изобщо...дали ще се усети така по-лесно дали му липсвам...или да си го търся и да вдигам, да не се държа студено, а мило (макар че се опасявам, че вече не заслужава това и ще изглежда прекалено наивно от моя страна)...?
Ми сама си го казваш. Като не му вдигаш на секундата, като го държиш в някакво неведение - е мил. Когато е обратното - е студен. И е нормално. Така му даваш кураж да бъде горделив още и още, защото знае, че поиска ли да се съберете, ти ще му се поднесеш на тепсия. А сега иска хем да те "накаже", да ти даде урок, за да разсъждаваш така, както в момента (че неговите грешки вече са без значение), хем да знае, че си си негова. Стегни се малко, бъди по-твърда. Не чак изобщо да не му отговаряш на обажданията и смс-ите, но пък не и на секундата. Дръж се малко по-дръпнато и ти, казвай, че трябва да затваряш/да излизаш/че не е много удобно да говориш в момента...същото, което и той прави и ти влияе по този начин. Той в момента чувства някаква сигурност...отнеми му това чувство.
Gr0zDan0v
09-02-2011, 22:21
Не се прави на ущипана гугудка....Просто си му кажи,че ти липсва и не можеш без него... Успех !
Не се прави на ущипана гугудка....Просто си му кажи,че ти липсва и не можеш без него... Успех !
Хич не се правя аз, толкова много ми липсва. Само че го повтарях много пъти в продължение на седмици, той го знае...и сякаш това го успокои. Ако продължа да му го казвам, сигурно ще му писне вече. А толкова ми липсва...дори си прибирам телефона в един шкаф, за да не го гледам и да не се изкушавам да му звъня ](*,) :lol: ......такова желание имам отново да му кажа това, което ти ми казваш...защото не съм от 2 седмици сигурно, и макар да знам, че е по-добре сега да не го търся и притискам, искам да го знае, искам да знае че не мога без него и да му го повтарям, но това само засилва егото му и става все по-сигурен, че може да си го чакам колкото той иска...
Имам чувството, че вече няма смисъл и да се надявам...Той вече си го е приел, че сме разделени. Вече е приел и болката и всичко...Обади ми се и ми каза, че много го е страх като се видим как ще сме си далечни. Попита ме дали съм правила вече секс с някой...Личеше си, че му е мъчно, но че го е приел все едно и това и сякаш ме питаше просто от любопитство, щеше да го заболи, ако бях, но щеше и да го приеме явно...
Много ме боли, много...
crowberry
09-05-2011, 21:24
Не съм чела другите мнения, за това давам направо. Той за тази връзка е давал много повече от теб и цялата ситуация със сърденето, тъпите караници вече му е писнала. Писнало му е той да оправя нещата. Ти си влошила тройно положението, като си отишла да му се молиш. Тази връзка, според мен е изчерпана.
7h3Shad0w
09-05-2011, 22:16
От това дето прочетох разбрах ,че и двамата сте "един дол дрянки".И на двамата ви е мъчно едни за друг, но просто момчето вече се страхува да се обвърже с теб отново защото не иска отново някой да му пили нервите.Даже и да се съберете нищо няма да е по-различно.Хубаво ще бъде 1-2 седмици и после пак ще ги има тези караници,ревности и т.н.
Един съвет: Спри да мислиш за него,колкото и да е трудно,не му вдигай телефона,отърси се и излез на вън и ще намериш някой по-подходящ за теб.В света има 184829293 мъже ,а ти си седнала да цивриш за 1....Горе главата и продължи напред!
AlphaBossM
07-19-2022, 17:28
Ето и тежката обективна дума за тази +1 кошмарна връзка описана в темата. Първото задължително нещо при установяване на връзка е да се тегли най-официално червена линия, която ще играе ролята на граница между двамата! До нея всеки (кандидат) партньор може да стига БЕЗ НИКОГА да я престъпва независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко! От мъжка гледна точка вечното абсолютно първо нещо, за което му трябва една по-близка връзка с някакъв възможен, законен, достъпен, наличен и достатъчно добър партньор е разкошно и завидно изобилие от диво и незабравимо безопасно здраво чукане!
Ако няма поне малко такова всяка седмица, значи няма обективно основание за по-близка „връзка“, защото най-малкото няма достатъчно загриженост от страна на другия (кандидат) партньор към обективните му нужди, а какво остава за нещо повече, по-добро и по-различно от истински интерес. Това е като някой да ти каже, че много те харесва и ценни, а да няма никакъв проблем ти да си лягаш зверски гладен ден след ден, защото така им харесва или поне въобще не им пука за това, че трябва да стискаш зъби и страдаш мълчаливо!
Тази ключова червена линия-граница автоматично гарантира, че един мъжкар във връзката има пълната свобода и лично задължение да направи всичко възможно, а после и невъзможното за да адресира и задоволи обективната си нужда за диво и незабравимо безопасно здраво чукане всеки път всеки ден цял живот независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко!
Тоест ако това не може да стане във връзката веднага той може И автоматично превключва на план Б. Ако и там не стане веднага автоматично превключва на план В и така, докато някой резервен план проработи всеки път без изключения! Точка.
Ако партньор каже дори една дума срещу това да имаш разкошно и завидно изобилие от резервни планове в и извън леглото, които максимално гарантират по Дизайн, че НИКОГА ОТНОВО няма да си легнеш зверски гладен значи няма елементарна загриженост към нуждите ти! Точка. Това веднага дисквалифицира съответният (кандидат) партньор като абсолютно недопустимо и строго зловредно за живота, здравето, интересите и бъдещето ти отвъд всяко съмнение!
Всеки партньор особено женска, която държи да има моногамна връзка, в която си дава свободата да казва НЕ, когато и колкото иска е (кандидат) строга Господарка! Такава трябва да си купи +1 лошо пуделче, което да държи на къса и задушаваща каишка, никога да търси И намери 14+ немазохистичен (Алфа) мъжкар с всекидневни обективни нужди, които задължително и успешно трябва да адресира и задоволява най-редовно иначе ВЕДНАГА започва да стиска зъби и страда мълчаливо, което вечно е било и вечно ще бъде по-голямото зло!
Следователно е мрачната посока, в която вечно НИКОГА (ОТНОВО) няма да има работа независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко! Особено в наши дни ако не е този партньор ще е някой друг партньор! Точка. Има 4,000,000,000+ женски по света и у нас. Има 4,000,000,000+ мъжкари по света у нас! ОТДАВНА НЯМА НЕЗАМЕНИМИ ХОРА! Няма някой, който заслужава да има пълното право да се издигне като същинска Берлинска Стена на пътя на някого и постоянното, гарантирано, максимално и най-добро безопасно задоволяване на всичките им обективни нужди всеки Божи ден!
Това е вечният абсолютен минимум за да има човек обективното чувство, че има добър и пълноценен живот, който наистина си заслужава да се живее! Една връзка е само една връзка. Нищо повече, нищо по-малко! Всеки 14+ Български гражданин има пълното законно, морално и всяческо право да живее живота си на максимум и да колекционира прекрасни, разкошни и завидни преживявания в и извън леглото, докато все още трае живота му, който неизбежно ще свърши достатъчно скоро!
Всеки 14+ има пълното всякакво право и е деликатно окуражаван да има, колкото се може повече, по-добри и по-различни връзки от истински интерес в и извън леглото като всичко е И остава строго безопасно, разумно, законно и принципно Печели-Печели НИКОГА ИНАЧЕ! Всеки има пълното право да си търси И намери всякакви достатъчно пасващи партньори на легална възраст от някакъв пол, с които могат да си бъдат взаимно полезни.
Всеки има пълното право НИКОГА ОТНОВО да не бъде обект на гадни игрички, да бъде разиграван като маймуна и дори правен на луд от манипулативен и кошмарен „партньор“ само на етикетче! Всеки има личната отговорност НИКОГА (ОТНОВО) да измисля драми и умствени игри, да разиграва като маймуна и особено да направи на луд някой особено скъп и близък човек независимо от всичко!
Всеки има пълното право да се радва, ползва и чувства напълно в безопасност, сигурност, стабилност, устойчивост и предвидимост във връзка НИКОГА ИНАЧЕ, както и незабавно да прекрати и остави зад гърба си всяка една, която се докаже много различна от този вечен, важен, ценен и полезен шаблон и идеал независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко!
Тази официална червена линия-граница във връзката гарантира на всеки един партньор, че е абсолютно свободен и деликатно насърчаван да прави АБСОЛЮТНО ВСИЧКО възможно, законно, безопасно и отговорно от интерес, което иска или не иска всеки път всеки ден, докато тя продължава, колкото продължи интереса и решението да се подържа и от двете заинтересовани страни независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко!
Тази официална червена линия-граница гарантира на всеки партньор, че тази връзка ще му бъде винаги предимно полезна и строго обогатяваща го иначе автоматично я прекратява за да предотврати да стане предимно вредна и обедняваща го независимо от високо, а ако трябва и въпреки всичко! Точка.
Всеки който ясно покаже, че позволяват на партньор една близка връзка само и единствено с тях, защото така им харесва- СЛЕДВАЩИЯТ! Всеки такъв (кандидат) строг(а) Господар(ка) ще допринесе за подобна +1 кошмарна връзка като описаната в тази тема отвъд всяко съмнение достатъчно скоро! Абсолютно всеки един такъв е неизбежно и гарантирано (изключително) манипулативен и (ужасно) задушаващ!
Всеки един такъв НИКОГА няма да позволи на партньора, който държи на къса и задушаваща каишка като +1 лошо пуделче да бъде реално спокоен, щастлив и доволен! Кошмарът ще започне И продължи с пълна сила много бързо, докато не се тегли червена линия-граница и тя всячески се уважава, поддържа, подкрепя, защитава и отбранява независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко всеки път без изключения!
Всеки остава уникален индивид, който запазва своята пълна свобода и лична отговорност да живее живота си на максимум всеки Божи ден без да се ограничава до какво евентуално на някой някога може да му хареса или не в и извън леглото стига всичко да е напълно безопасно и отговорно всеки път без изключения!
Затова и в момента, в който партньор започне с едно изречение очевидна караница или по-лошо веднага се прекъсва по средата на изречението със съдбоносният избор-въпрос. КАКВО Е ПО-ВАЖНО ЗА ТЕБ- връзката ни или караницата? Ако е караницата веднага връзката официално умира там и тогава! Точка. Ако партньорът е дошъл веднага да си стяга багажа и да си заминава!!! Ако ти си дошъл, веднага си стягаш багажа и се махаш оттам без да поглеждаш назад!!!
„По-добре сам, отколкото в лоша компания!“ Ако една караница някога застане като №1 приоритет над връзката значи ще има и втора, пета, десета дори стотна и хилядна караница в най-добрият случай, защото връзката още при първата започва да пропада към последното важно, ценно и полезно нещо между двамата!
Затова всеки си отваря очите на четири за дори +1 гадна караница, която веднага говори за Приоритетите на другата страна! Когато светлото бъдеще на връзката от абсолютен №1 приоритет стане максимум №2 тази връзка е реално приключила за тях. Иначе НИКОГА НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯТ независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко!!!
Затова и истински партньор няма как и защо да има, каквото и да било против другият най-спокойно, достойно и открито да адресира и задоволява безопасно и отговорно най-малкото всичките си обективни нужди, както в нея така и извън нея особено с паралелни възможни връзки за максимално прекрасен, разкошен и завиден живот всеки ден, докато трае.
Само такъв абсолютно си заслужава да се живее всеки ден отвъд всяко съмнение! Иначе резултатът още от първият максимум 2-рият месец ще е разновидност на тази +1 кошмарна връзка описана детайлно в тази тема. Достатъчно справедливо! Сега по-ясно ли е защо вечно всеки (кандидат) Алфа мъжкар дори във връзка е напълно свободен дори да доведе в къщи нов партньор от който и да било пол, който безопасно здраво да изчука?
А ако друг партньор там, с който има актуална връзка нещо не харесва ами да не гледа! Толкова е било просто и толкова ще бъде вечно просто! Ако каже едно изречение срещу това да използва свещената си свободна воля за да живее безопасно и отговорно живота си на максимум в и извън леглото, както НА НЕГО се харесва ВЪН! СЛЕДВАЩИЯТ ПАРТНЬОР!
Този беше дотук след като имаше скандалната наглост официално да прегази червената линия-граница между двамата. Няма дори +1 немазохистичен мъжкар, който да си търси +1 строга Господарка, която да го държи на къса и задушаваща каишка, защото така садистично й харесва!
През хилядолетията само най-бедните и оцеляващи са били принудени да ядат боб и леща до припадък поради липса на нещо повече, по-добро и по-различно от интерес на трапеза. По абсолютно същият начин само +1 тип мъже са можели в най-добрият случай да чукат все същата все същата дупка, защото няма друга, а и не могат да имат друга, защото така им харесва на строгите им Господари, които ги държат на къса и задушаваща каишка!
И последният мъжкар от нашите велики деди през хилядолетията ако се телепортира в наши дни и види каква е ситуацията сигурно би обобщил съвременните наследници: „Жалки импотентни нищожества, които ентусиазирано мечтаят за жалко живуркане в и извън леглото под едно дамско чехълче! Това позволяват, това получават! Достатъчно справедливо.
Polad112
08-24-2022, 15:28
+1 за последното мнение. Дай му време. След това му покажи, че още го обичаш, че ти липсва, че не можеш без него. Успех! :)
+1 и от мен