Кое е по-добре?

[soinlove]

Кое е по -добре?Имате връзка повече от година.Какво мислене е по-добре?Да живеете ден за ден, да се радват един на друг, да се обичате/ или да си обещавате как ще бъдете заедно завинаги и нищо никога няма да ви раздели или нещо в стил а ла американска клетва за любов- "докато смъртта ни раздели"?Защото ми прави впечатление , че ние жените обичаме сигурността, а мъжете живеят за мига.Преди при мен нещата бяха обърнати, но много разочаровах приятеля си с тъпото си държание и сега той е много предпазлив и предпочита да живеем за мига и да не си обещаваме неща като "завинаги" , защото всичко се случва.Имаме приятелски двойки, които уж след 3 години безупречни връзки се разделят и ние сякаш се уплашихме и не знам.. Вие как мислите?Кое е по добре?


И друго, но мисля, че май не е за този раздел.При една по-дълга връзка нормално ли е двойката да не прави секс всеки ден, както примерно в първите 6 месеца или първата година?И след този период да си говорят повече, да прекарват времето си гушкайки се и да не изпитват такова желание за секс, и ако преди той се е случвал по тва пъти на ден, сега да е веднъж на два дена примерно?Притеснително или нормално е?

[Sh@d0w]

1.Ден за ден.Аз лично не обичам да си правя твърде дългосрочни планове,защото никога не знаеш какво може да стане,как ще се развият нещата и прочие.Времето показва какво е писано.
2.Нормално е донякъде.Но чак пък без никакъв секс,не съвсем.

[Chacho]

С времето нещата естествено започват да отиват към заедност. Човек не може винаги да живее ден за ден, с някои неща не можеш да се отнасяш безотговорно. Големите стъпки човек трябва да се пита нужни ли са и сега ли е моментът, но рано или късно се случват. Ако половинката не ти отвърне, както си очаквал(а), грешката не е в крачката, която правиш. Просто не ви съответстват разбиранията и грешка би било да съжаляваш, че не си постъпил другояче. Може да случиш на човек, който изглежда сериозен, но не иска деца/семейство а просто съжителство. Затова търсим "сродни души" (който както иска да го разбира)


Иначе е съвсем нормално да не се ебете като зайци. Всъщност, след време може да стане доста, доста по рядко. Веднъж на 1-2 месеца примерно, че и повече. Тя тръпката не е вечна.

[blaaablaaablaaa]

Хм... Нещо между двете. Все пак, ако е за брак, второто, но по принцип, както вече казаха, не знаеш какво ще стане. Аз например не живея само за мига, но не правя и толкова дългосрочни планове. Когато дойде моментът за минаване на по-високо ниво, то само ще си покаже. Но на 1-вата година... Нееееее. :)

[Shturrrche88]

Кое е по -добре?Имате връзка повече от година.Какво мислене е по-добре?Да живеете ден за ден, да се радват един на друг, да се обичате/ или да си обещавате как ще бъдете заедно завинаги и нищо никога няма да ви раздели или нещо в стил а ла американска клетва за любов- "докато смъртта ни раздели"?Защото ми прави впечатление , че ние жените обичаме сигурността, а мъжете живеят за мига.Преди при мен нещата бяха обърнати, но много разочаровах приятеля си с тъпото си държание и сега той е много предпазлив и предпочита да живеем за мига и да не си обещаваме неща като "завинаги" , защото всичко се случва.Имаме приятелски двойки, които уж след 3 години безупречни връзки се разделят и ние сякаш се уплашихме и не знам.. Вие как мислите?Кое е по добре?


И друго, но мисля, че май не е за този раздел.При една по-дълга връзка нормално ли е двойката да не прави секс всеки ден, както примерно в първите 6 месеца или първата година?И след този период да си говорят повече, да прекарват времето си гушкайки се и да не изпитват такова желание за секс, и ако преди той се е случвал по тва пъти на ден, сега да е веднъж на два дена примерно?Притеснително или нормално е?
Ами нито едното, нито другото. Имам предвид, не живеем ден за ден. Да, правим планове, но не сме се клели във вечна обич, докато смъртта ни раздели. По-скоро работим по въпроса за семейство ;)
По втория ти въпрос-нормално е, да. Не е притеснително. Е ако секса е веднъж в месеца-тогава може и да има проблем. Но ако е 1-2 пъти седмично-понякога е напълно нормално..
Не се вталясвай за глупости.

[SmilezZz]

Тези обещания от рода "Завинаги" , "Докато смъртта ни раздели" са безсмислени. Наистина в живота всичко се случва. Не се знае какво ще ни покаже утрешния ден. Ако ви/ни е писано да сме заедно до края - така ще стане. Но ако пък не - каквито и клетви да изричаме,нищо няма да се промени. За това живейте ден за ден. Радвайте се ,че сте заедно и сте щастливи. Живейте за мига. А за втория въпрос: нормално е. По-притеснително ще е ако е веднъж за два месеца.

[djipsito]

Няма вечни неща... Аз на обещания и клетви не вярвам. И гледам да не използвам думи като винаги/завинаги/никога/някой ден/ако....

[mechtaq_za_teb]

1. Имало е моменти, в които предпочитам сигурността и мразя репликата "ден за ден" , но ако реално се замислим, няма вечни неща или поне нещата често се развиват в коренно различна посока и някак е смешно да си правим планове за каквото и да е.
2. Нормално е понякога той или пък ти да не сте в настроение за секс. Например понякога аз предпочитам да легнем, да се гушкаме, да си говорим. Въпрос на настроение :) Важното е ти да се чувстваш добре.

[annonimnna]

1. Не съм много напред с нещата, но съм имала доста момчета (връзки... и сериозни, и несериозни). Мисленето ми е такова, че самата аз не си позволявам да има обещания тип "завинаги заедно" или нещо подобно. Първо, че ми е много лигаво второ, че всичко се случва и накрая не искам да бъда разочарована. Живей си за мига, не се притеснявай за нищо и ей това е живот 8-)
... По втория въпрос нищо немога да ти кажа. :)

[SisiStrange]

Не вярвам, когато някой ми каже: "Ще съм до теб завинаги." или "Никога няма да те нараня." Всичко е възможно в този живот. Ден за ден си ми е най-добре. Това не значи, че не ме хваща лигавщината понякога и не говоря за бъдещето сякаш е очевидно, че ще се оженим и ще имаме 3 деца, но всичко това е толкова далечно, че дори не си го представям хубаво. Каквото е писано ще си стане.

Не вярвам, че на мен някога изобщо ще ми омръзне секса.

[soinlove]

Да, но нормално ли е , когато е била тръпката, лудата любов, розовите мечти, да сме си обещавали завинаги и след голямо сътресение във връзката вече да гледаме по-реално на нещата и да стъпвам леко.Т.е. ден за ден?
Сега когато сме ден за ден(въпреки, че звучи кофти, по-скоро - обичаме се, искаме да сме заедно, щастливи сме, преодоляхме една от първите кризи в дългите връзки като цяло) , си мисля, че ми липсва това "Завинаги", но сигурно е нормално, защото сме жени и често не знаем какво искаме...

[ivcheto0o]

Аз не вярвам на "завинаги" и т.н.,няма вечни неща,никой не знае как ще се развият нещата,какъв е смисълът от залъгване.За мен не са важни думите,а действията-ти казваш "обичаме се, искаме да сме заедно",ами какво повече ти трябва? Нима знаеш дали ще искаш това след 20 години примерно?
А за втория въпрос не мога да ти помогна.

[LeprikonA]

аз лично не съм фен на "ден за ден". не си правя и далечни планове, но обичам сигурността.

относно секса - нормално е, няма как всеки ден по два пъти на ден цял живот :D

[elysunny]

прекалено съм малка да задълбочавам
ден за ден !

[valdesbg]

Ми..ден за ден ако е... поне за мен няма смисъл. Искам да градя нещо с таз девойка, искам да се развиваме във връзката. А това става като си обещаем нещо и съответно се стараем да го спазваме. Което се получаа след като се разбере кой какво очаква от другия.

В смисъл това е един много хубав повод за започване на сериозен и донякъде необходим разговор.

Та предпочитам обещанието защото ще знам чемога да спечеля, при все че мога да загубя много. Всичко или нищо за мен :) Средно положение не ме устройва.

А и донякъде обещанието пред някой ти дава стимул да продължиш да си сериозен. Дава повече търпение и желание за взаимност. Да, знам че го има и другия момент. Но той се усеща, и не за това става дума в момента.

Та тъй- по добре да скочиш и да получиш шанса даполетиш, отколкото да гледаш как другите летят докато си само си подскачаш. И задължително да имаш на идея че може да се пребиеш, за което ще си виновен само и единствено ти. защото си скочил по собствено желание.

Тъй :)

За секса - нормално. Стига да не липсва и в седмицата поне два пъти да го правите..е окей.

П.П. Аз ли съм единствения с обещанието?

[soinlove]

Здравейте!Много ми харесват отговорите ви!

Аз днес говорих и с моя приятел относно промяната в неговия мироглед, за това как преди всичко между нас ще е завинаги, а сега е ден за ден, след тази криза, която преживяхме.Той ми каза, че "ден за ден" не е правилния израз и че просто "живеем за мига, живеем сега"И че преди много се е измъчвал, когато ми е обещавал че всичко ще е завинаги, а аз съм се карала с него, неярвайки на думите му.Че на моменти е осъзнавал, че той не контролира съдбата и звучи пресилено.Каза също,че ме обича иска да е с мен, но и двамата макар и във връзка сме две самостоятелни личности и , че ако единия от нас иска да се раздели с другия, не трябва да го притискаме, да се спираме и да се задържаме, защото според него това било егоистично и себично и че любов е тогава, когато обичаш нещо истински, ако то иска свободата , трябва да му я дадеш и ако те обича истински ще се върне при теб.

Като всяко момиче ясно приемам гледната му точка.Но ми липсва това да си обещаваме разни неща за бъдещето.Сега той смята, че можем да си представяме нещата само в близко бъдеще ( половин-една година) и да не прибързваме и просто да се обичаме.

За протокола днес правихме секс два пъти.:D Може да е от откровения разговор.Поне е искрен с мен и не ме залъгва- "да, да, щом искаш, ще те обичам завинаги, никога няма да те пусна да си идеш, и бла бла... :D

[fenkaaa]

Кое е по -добре?Имате връзка повече от година.Какво мислене е по-добре?Да живеете ден за ден, да се радват един на друг, да се обичате/ или да си обещавате как ще бъдете заедно завинаги и нищо никога няма да ви раздели или нещо в стил а ла американска клетва за любов- "докато смъртта ни раздели"?Защото ми прави впечатление , че ние жените обичаме сигурността, а мъжете живеят за мига.Преди при мен нещата бяха обърнати, но много разочаровах приятеля си с тъпото си държание и сега той е много предпазлив и предпочита да живеем за мига и да не си обещаваме неща като "завинаги" , защото всичко се случва.Имаме приятелски двойки, които уж след 3 години безупречни връзки се разделят и ние сякаш се уплашихме и не знам.. Вие как мислите?Кое е по добре?


И друго, но мисля, че май не е за този раздел.При една по-дълга връзка нормално ли е двойката да не прави секс всеки ден, както примерно в първите 6 месеца или първата година?И след този период да си говорят повече, да прекарват времето си гушкайки се и да не изпитват такова желание за секс, и ако преди той се е случвал по тва пъти на ден, сега да е веднъж на два дена примерно?Притеснително или нормално е?

1.Живейте ден за ден,но понякога е хубаво да мислите и занапред.. ако ти направи едно бебе,пак ли ще живеете ден за ден? :D Така че и аз съм между двете :) А при мен с приятеля ми също е обърнато,той живее напред във времето,а аз за мига.. Обичам го,но не искам да се плаша какво може да стане с нас след време.

2.Нормално е да,но както казаха,чак без никакъв секс.. не.И наистина понякога ти липсват онези страстни вечери и онзи див секс.. ама толкова време едно и също винаги се получава така :) Но пък е сладко както ти казваш да стоите и да се гушкате,да си говорите и понякога наистина да нямате нужда от секс :)