Париж

[Colouring]

Такааа..първо да кажа,че съм писала това преди около 2 години.За мен е изключително много време,защото отъзнавам колко съм се променила оттогава и какво е било мисленето ми тогава,какво е сега..Случайно попаднах на тази моя писаница и реших да я споделя,за да видя какво мислите,защото аз не мога да дам мнение.Направо не мога да повярвам,че аз съм го писала. О.о Та,стига съм говорила.Ето:

Част I:
Настаних се удобно на мястото си и се замислих.Дори не чувах думите на пилота,който най-вероятно ни предупреждаваше за вероятни турболенции и ни пожелаваше приятен полет.Нямах намерение да го слушам,защото мислите ми бяха насочени в друга посока.Бях ужасно ядосана!Да,много,много ядосана.Как можеше Ана да ме изостави? Каква приятелка беше?Та ние говорихме за това пътуване до Париж с месеци.Щяхме да бъдем две освободени от задръжки души,запътили се към столицата на любовта,готови да изживеят луди приключения.Последните месеци едва свързвах двата края,защото отделях пари за това пътуване.Един редактор във вестник не получава много пари,за Бога!Двете щяхме да седим в някое заведение на ”Шанс Елизе”,да пием горещо кафе с много захар и да обсъждаме натруфените и надути французойки,минаващи покрай нас.Е,явно ще трябва да го направя сама!В последния момент ми съобщи,че отново се е събрала с… е,името не е важно.. и не искала да се отделя от него дори за минута.Какво,нима това беше същата Ана?Тази,която хвана гаджето си да й изневерява с колежка и изхвърли всичките му дрехи през прозореца,карайки съседите да седят на терасите си с пуканки в ръка и да се подсмихват доволно.Тази,която каза,че за нищо на света няма да приеме Николай отново(да,Николай,името му беше Николай!),дори и да й се моли с часове.Когато ми съобщи,че пак се събират,се опитах да й припомня тези моменти,но тя ми отвърна само „Много го обичам и му прощавам.”,а след това допълни „Приятно прекарване във Франция.Направи много снимки и ми обещай,че…”,но в този момент приятелят й я викна и ми затвори.Аз пък мога да й обещая,че ще си прекарам хубаво дори и сама.Цял Париж само за мен!За мен!
Изкарах малката възглавничка от чантата си и я сложих на тила си.Беше ми подарък от старо гадже.Заклет пушач,спомням си.Често ми се караше,че постоянно му правя забележка за цигарите,защото очевидно за нищо на света нямаше да ги откаже.За да му се реванширам му бях взела позлатена запалка за годишнината,а той взе,че ми купи тази червена плюшена възглавничка,напарфюмиран� � с неговия парфюм,с която да спя,когато той е на работа през нощта.А аз дори не обичам плюшки!Все пак я запазих,дори когато се разделихме-наистина е много удобна.Добре поне,че парфюмът му не се усещаше след петото пране.Мразех го!
Унесох в мисли.Спомних си за преживявания,които дори не подозирах,че паметта ми още пази.Хубаво било да пътуваш със самолет.Отдавна не бях оставала сама със себе си дори и за малко.Неусетно пристигнахме.Не само самолетът летеше-времето също.Мразех това-слизане,багаж,лутане на голямото летище.Оправих се някак и се насочих към изхода.В този момент отново разбрах,че многото багаж само може да ти донесе проблеми.Преоткривах го с всяко пътуване.Щях да стоя тук само седмица,а целият ми гардероб беше в ръцете ми,че даже и заети дрехи от приятелки.За капак на всичко вън валеше.Обожавам дъжда,но когато съм си в нас с топло капучино в ръка,подготвяйки материал за утрешния вестник или пък разлиствайки любима книга отново и отново.Не когато за първи(а може и последен) път пристигам във Франция,неориентирана и изнервена.Спрях се на тротоара,за да си спра такси.Надявах се да мога да се оправя с гимназиалния ми френски и с що годе добрия ми английски.Всъщност,за да бъда честна,в училище по френски бях перфектната ученичка.На всички състезания заемах едно от трите първи места,но като си помислих,че бях завършила преди около почти девет години и оттогава рядко практикувах този език определено увереността ми значително намаляваше. За щастие с подмахване май успях да привлека вниманието на едно от такситата,когато чух мъжки глас да вика зад мен.

[Colouring]

Част II:

-Госпожице,изпуснахте якето си!Госпожице..
Рязко се обърнах и не бях забелязала,че почти бях на шосето,когато една кола мина покрай мен и ме изпръска с кал и мръсна вода от локвата наблизо.Започнах да махам с ръце и да правя жестове,присъщи за аборигените и без никакво замисляне изс релях едно „Мамка му!” с най-високия глас,на който бях способна.Бях доволна,че едва ли някой от заобикалящите ме хора ще разбере какво съм казала,дори и да беше толкова очевидно какво би излязло от устата на човек при такава ситуация.В този момент мъжът,който ми бе извикал преди малко,вече беше до мен:
-Съжелявам,добре ли сте?Аз ви извиках,защото якето ви падна от ръцете ви без да се усетите.. Ако знаех,че ще се случи това,аз…
-Да,даа-прекъснах го аз-благодаря ви,но трябва да тръгвам-измънках на френски без дори да погледна лицето му.Беше облечен в сиви панталони и решен шлифер.
-Но все пак настоявам да се извиня-продължи той и аз най-накрая го погледнах в очите.
Изненадах се.Беше красавец.Французите винаги са ми харесвали,а този беше доста…. добре изглеждащ-около тридесет и две-три годишен,къдрава къса коса,зелени очи,леко блед,притежаващ мъжествен вид,който рядко може да се види.-Може ли да направя нещо за вас?Настоявам.
-Благодаря,но наистина няма какво да направите.Трябва да си хвана такси,за да ме закара до някой хотел,както виждате-посочих куфарите си.
-Знаете ли към кой да се насочите?-попита ме мъжът.
-Да…Не…По-скоро не.Имам няколко варианта,но така и не можах да избера.Щях да се посъветвам с някой,най-вероятно с шофьора-засмях се аз.
-Позволете ми да ви предложа един,който е на не повече от петнадесет минути оттук.Скромен,но много уютен.Аз съм отседнал там,а и натам съм се запътил в момента- каза някакво име.Да,определено ми беше познато.Бях го прочела,когато преглеждах хотелите онлайн.Французинът помаха и едно такси спря.
-Позволете ми-каза той и взе един от куфарите ми-Не бих ви оставил сама с толкова много багаж-каза подсмихвайки се.
Само поклатих глава,не отвърнах нищо друго.Не ми беше присъщо такова поведение.Ако това беше станало в моя град досега да го бях изритала.Но някак си ме съблазни мисълта,че още щом стъпих тук можах да видя такъв чаровник.Той качи куфарите ми в багажника,а след това каза на шофьора накъде да кара.През пътуването основно той говореше.Разпитваше ме откъде съм,защо съм тук,та даже и ме поздрави за добрия ми френски.След като пристигнахме беше така добър да свали багажа ми и да ме придружи до рецепцията.Наех си стая-123,пети етаж.Взех ключа и с нетърпение чаках да се кача,за да сваля тези мръсни дрехи и да си взема душ.
-Ще ви видя ли отново?-попита придружителят ми с известна нотка надежда.
-Не зная.Но наистина се надявам следващия път да мога да си хвана такси сама-казах усмихвайки се.
Побързах да се кача горе.Настаних се и си напълних вана.Изгледът ми от прозореца беше наистина красив.След банята излязох и направих няколко снимки от терасата.Погледнах часовника-беше станало пет часа следобед.Не можах да си взема сутрешен полет,защото до обяд бях на работа.Съжалих,че съм пристигнала толкова късно.До вечерта стоях в стаята си.За пръв път в живота си изгледах епизод от френска сапунка. Сега определено беше време за излизане.Нямаше повече да съжалявам,че съм сама тук.Ана само можеше да съжелява,че не е дошла.Облякох черна рокля и пуснах косата си да пада свободно.Реших да си сложа само молив и леко червено червило.Взех една жилетка и отидох за чантата,когато на вратата ми се почука.

[Colouring]

Част III:

Отворих и с изненада открих,че пред вратата ми стоеше изтупан французинът от таксито.
-Надявах се да не си излязла-каза той.Изглежда беше заменил това „вие” и вече ми говореше на „ти” .Откъде знаеше… А,вярно,нали той беше с мен,когато се регистрирах долу.-Но така като гледам май имаш други планове.
-Не,аз.. канех се да излизам…сама,но нямам нищо против,ако дойдеш с мен-усмихнах му се аз.-Но при едно условие.
-Само кажи-отвърна той с разпалено любопитство.
-Как е името ти?
Не бях осъзнала,че така и не бях научила името му.Той също не знаеше моето.
-Жан. – ха, толкова традиционно френско име,помислих си аз. – А твоето?
-Катерина-отвърнах аз.-Приятно ми е,Жан.-подадох ръка и се здрависахме.
Бързо напуснахме хотела и се отправихме към някакъв ресторант,който по думите му задължително посещавал,когато дойдел тук.Вечерта се очертаваше да бъде хубава.Определено по-забавна от това да стоя сама на някоя маса и да ям десерт след десерт.Поръчах си неща от традиционната френска кухня.Прав беше-наистина мястото беше великолепно.Не много голямо,но с много приятна обстановка и разнообразно меню.Разказа ми за себе си.Оказа се,че е началник на отдел в някаква фирма за технологии и е в Париж по случай изложение на нови продукти,в което участва и фирмата му.Бях изненадана.Имаше вид на адвокат или пък лекар.Каза,че живее в град на другия край на Франция,но обожава да идва тук и често му се налага по работа.Прекарвах си страхотно.Определено бях омагьосана от чара му и от интелигентността.Напълно бях уверена,че е умен,а на всичкото отгоре и забавен,и учтив,и възпитан.Разбрах,че слушаме еднаква музика,четем едни и същи книги,обичаме едни и същи неща.Разбирахме се перфектно,та чак да не е за вярване.Никога не съм и предполагала,че действията ще протекат така,че още първата вечер да изляза на вечеря с мъж в един от най-красивите градове на света.
Към полунощ вече се разхождахме по една малка уличка на път за хотела.Над нас грееха само звездите и една-две лампи,които от време на време премигваха.Разказвах му за работата си,за живота си,за това как приятелката ми ме заряза,но пък вече не съжелявах,че съм дошла сама.Просто вървяхме без никакви грижи.Чувствах се толкова освободена.
По-едно време започна да капе дъжд.Не си бях взела чадър.Следобед валеше,но след това небето ми се видя толкова чисто и ясно,че предположих,че няма да ми е нужен.Париж е непредсказуем..
-По-добре да побързаме-каза Жак.
-Защо?Не обичаш ли дъжда?Аз обожавам да се разхождам в дъждовно време.Обичам да съм с измокрена коса и дрехи и да гледам как всеки бърза и се стреми да намери място къде да се скрие,а аз просто да вървя по тротоара и да се оглеждам.Не мислиш ли,че е забавно..-попитах.
-Предполагам….Не съм го правил от дете.-отвърна ми той.
-Е,сега е моментът-разперих ръце и погледнах нагоре.Усещах как капките падат по пръстите ми,по брадичката,по очите,по устните ми…-Хайде,направи го и ти!-извиках му аз.Той повтори действията ми и се засмя,когато усети капчици по носа си.След това ме погледна и се приближи с няколко сантиметра към мен.Погледна ме така,както досега едва ли някой ме е гледал.Виждах зелените му очи толкова ясно.Тези големи,прекрасни очи.Усещах затаения му дъх.Той се приближи още малко.Носовете ни вече се докосваха и моите устни просто се протегнаха към неговите.Усетих топлата му целувка.О,боже,целувката!Бе ше толкова прекрасна!Колкото и романтични филми да бях гледала и да бях мечтала за подобен момент това беше съвсем различно..Тя беше бурна,но в същото време някак спокойна.Почти чувах музиката на звучното танго,което играеха устните ни,когато някакъв глас ме стресна..
„Полет 802 за Париж каца след 15 минути.Повтарям-полет 802 каца в Париж след 15 минути.”
Отворих очи.
-Какво?-започнах да се оглеждам наоколо.Нима съм сънувала…
-В самолета ли сме още?-попитах възрастната жена,която стоеше до мен,а тя ме изгледа странно и изстреля само едно бързо „да” в отговор.Сигурно ме помисли за луда.Погледнах през люка.Определено не бяхме в Париж,а на няколко хиляди метра височина.Не можах да повярвам,че всичко бе сън.Все още можех да усетя какво изпитах при прокарването на пръстите си през косата на Жан преди малко... О,Жан!
Постоях няколко минути сякаш в несвяст.
Какво ли съм си мислела?Естествено,че съм сънувала.Такава целувка не бях изпитвала от години,а последния мъж,с който излизах на среща,се оказа безработен,тридесет годишен мъж,които живееше с родителите си и не бе отварял книга от трети клас..
Отново погледнах през прозореца.Очевидно кацахме.
Докато се лутах сред хората на летището си мислех дали ваканцията ми тук ще е наполовина толкова вълнуваща,колкото беше сънят ми.И чака ли ме някъде там моят Жан и ще го намеря ли изобщо?Но сега единственото,за което трябваше да мисля,е да си намеря такси,което не изглеждаше да бъде проблем,предвид това,че този път не валеше дъжд,а грееше силно слънце над целия Париж.

[Colouring]

Хах,това е.Сложих го в три части,защото постът ставаше прекалено дълъг,иначе е едно цяло.Надявам се поне един човек да го прочете. 8-)

[c0ol133]

много ми хареса :) защо не напишеш продължение?

[Colouring]

Хм,благодаря.Не знам дали бих могла,тъй като това(както казах) съм го писала доста отдавна.Може би..някой ден. 8-)

[deni979]

И на мен ми хареса.Дано напишеш продължение. :D

[badblood]

Много хубаво бе. Давай още да четем, харесват ми репликите на героите. И това че говориш от свое име, точно сега не мога да се сетя дали имаше определена дефиниция, иначе и аз действам така. Подстрекавам писателите!!

[scandalousLady]

Много интересно =D>

[ndirector]

Имаш талант.Развивай го.
Сама каза,че са минали 2 години и ти си се променила ужасно много,това не значи,че си изгубила таланта си,а напротив,напреднала си и може би сега ще имаш по-големи и по-добри идеи като по зрял човек.
Би било добре,да продължиш разказа ,а после да направиш една съпоставка от сегашната ТИ с миналата.
Може би те мързи,може би нямаш време,но аз ще те посъветвам да продължаваш и поне да го продължиш.
:) Браво на теб.

[monitta]

Ааа много ми хареса :grin: .Само оняколко съвета :D
Когато описваше мъжа се стремеше да си го представим обаче трябваше да споменеш и цвета на косата ето тук --->''къдрава къса коса''
''леко червено червило'' червеното е силен цвят и ''леко" или "нежно" мисля ,че не е удачно за този цвят.
Това е много хубава история! Ако ще пишеш още постваи :-)