Каза тя....

[FuturisticLover]

Каза тя да спра, че ще се саморазруша.
Заслепен аз бях, от детстката мечта,
обърнах гръб на любовта и самотен аз към своя връх поех.
Изкачвах се, а колкото по-високо стигах,
толкова повече приятели оставях в ниското.
Във висините въздухът е разреден,
няма място за тълпи.
Вървях все нагоре, душата моя бавно почерня,
загубих се в своята мечта.
Достигнах заветния си връх и погледнах аз надолу,
рукнаха от очите ми сълзи.
Всички, които съм обичал стояха долу в низините.
Весели си бяха, дори сред нищета.
Сред боклуци те живяха,
но боклука не достигаше им до сърцата.
Погледнах за последен път надолу покрусен,
себе си съзрях със нея и моите деца.
Обърнах гръб на всичко свято,
за пустата мечта.
Толкова неща не съм бях им казал,
но не заслужавах вече тяхната топлина.
В бездната се хвърлих.
Няма място за тъга,
душата моя с изкачването ми умря.

[Soraq]

:shock: :shock: :-) :-) :-)

[deni979]

''Няма място за тъга,
душата моя с изкачването ми умря.''
Много малко неща могат да ме развълнуват толкова.Невероятно е! :)