korpin
09-01-2011, 20:25
Здравейте!
Ето какъв е моят,да го наречем, проблем:не мога да се сближавам с хора от противоположния пол.Преди 2 години имах връзка с 1 момче,която продължи само месец.Аз поисках да се разделим,защото разбрах,че не изпитвам нищо към момчето.Доста време след това не можехме дори да се погледнем в очите.Той го прие доста болезнено,което е странно,защото като цяло не се познавахме никак добре.Просто имаше свалка ( 2 седмици) и после Бам!-тръгнахме.
Както и да е!Та от тогава ми е много трудно да се сближа с някой,когото харесвам.Имала съм много свалки от тогава,опознавала съм някой от тях даже,но стане ли дума за нещо повече бягам като попарена!Искала съм да имам нещо повече с почти всички от тях,но когато дойде време за нещо повече,сякаш чувствата ми се променят коренно и обикновено се стига до караница.И все когато срещна някое мило свястно момче си казвам:този ще е,този път няма да оплескам нещата...и все едно и също става...
Много ще съм благодарна ако ми дадете съвети как да се оправя с този проблем,как да не ме е страх от обвързване,защото аз наистина го искам и дори когато сърцето ми крещи:ДА!,разумът надделява,започвам да си мисля негативни неща,да откривам само кусури и в крайна сметка,човекът който ме е харесал се чувства излъган,мен ме боли от поредния провал...
Благодаря ви,че отделихте време да прочетете за моите терзания! :D :)
Ето какъв е моят,да го наречем, проблем:не мога да се сближавам с хора от противоположния пол.Преди 2 години имах връзка с 1 момче,която продължи само месец.Аз поисках да се разделим,защото разбрах,че не изпитвам нищо към момчето.Доста време след това не можехме дори да се погледнем в очите.Той го прие доста болезнено,което е странно,защото като цяло не се познавахме никак добре.Просто имаше свалка ( 2 седмици) и после Бам!-тръгнахме.
Както и да е!Та от тогава ми е много трудно да се сближа с някой,когото харесвам.Имала съм много свалки от тогава,опознавала съм някой от тях даже,но стане ли дума за нещо повече бягам като попарена!Искала съм да имам нещо повече с почти всички от тях,но когато дойде време за нещо повече,сякаш чувствата ми се променят коренно и обикновено се стига до караница.И все когато срещна някое мило свястно момче си казвам:този ще е,този път няма да оплескам нещата...и все едно и също става...
Много ще съм благодарна ако ми дадете съвети как да се оправя с този проблем,как да не ме е страх от обвързване,защото аз наистина го искам и дори когато сърцето ми крещи:ДА!,разумът надделява,започвам да си мисля негативни неща,да откривам само кусури и в крайна сметка,човекът който ме е харесал се чувства излъган,мен ме боли от поредния провал...
Благодаря ви,че отделихте време да прочетете за моите терзания! :D :)