View Full Version : Гняв
Имам този проблем от 2 години, и напоследък става по-лошо. Преди тези 2 години, когато бях на 15 бях човек, който е много трудно да ядосаш, а сега съм човек, който се ядосва от най-малкото и не мога да се успокоя... това, което ме е ядосало го помня и се ядосвам пак. Преди няколко месеца имах нещо като пристъп на ярост, ударих стената и си счупих 2-ра метакарпална, откъснах си кокалчето напълно. Не е нормалния гняв, който изпитват хората, ами е някак различен... трупам, трупам, и накрая не мога повече, става ми топло, дигам кръвно, и изведнъж ми идва едно чувство в гръдния кош, като прилив на енергия, чувството е все едно някой ви е стреснал, и просто цялата енергия трябва да отиде някъде и избухвам, в този момент дори не мисля, а действам изцяло на животински инстинкт. Понякога е толкова лошо, че си представям как убивам човека, който ме е ядосал, и желая да го убия, спасява го само това, че не е в стаята с мене. Един път си изпуснах нервите на човек и последиците бяха много тежки и за двама ни. Опасявам се, че някой ден ще направя глупост. Наистина не знам как да се контролирам, когато искам да нараня някой, а проблема се задълбочава, защото знам как да го нараня...
Glamour92
09-04-2011, 20:03
а пробвал ли си да изразходиш енергията от агресията си в някаква полезна дейност,преди да се е натрупал в прекалено големи количества?
при мен,например,добрият стар фитнес върши чудесна работа =)))
DragonLady
09-04-2011, 20:03
Говорил ли си със психолог относно проблема си?
а пробвал ли си да изразходиш енергията от агресията си в някаква полезна дейност,преди да се е натрупал в прекалено големи количества?
при мен,например,добрият стар фитнес върши чудесна работа =)))
Проблема е, че се ядосвам изведнъж, а иначе съм спокоен, то става на моменти, не е да съм агресивен и да трябва да изразходвам енергията.
Говорил ли си със психолог относно проблема си?
Не съм говорил, опитах се да говоря с личната, но не ми обърна особено внимание, пък и се срамувам да кажа "трябва ми психолог".
cookie_master
09-04-2011, 20:09
Говорил ли си със психолог относно проблема си?И аз мисля,че трябва да го направиш.
Говорил ли си със психолог относно проблема си?И аз мисля,че трябва да го направиш.
Да, но как? Да кажа на майка ми ли? Тя знае за проблема, но срамувам се да й кажа "трябва ми психолог". Луд ли съм, побърквам ли се, имам чувството, че това ще си помисли майка ми като й кажа.
DragonLady
09-04-2011, 20:32
Няма нищо лошо и/или срамно в това да потърсиш специализирана помощ.
Няма нищо лошо и/или срамно в това да потърсиш специализирана помощ.
Специализирана, точно тази дума ме плаши, луд ли съм, че чак да ми трябва специализирана помощ?
cookie_master
09-04-2011, 20:34
Щом знае за проблема няма от какво да се срамуваш.Казваш й,че искаш да се консултираш с психолог.
Glamour92
09-04-2011, 21:23
Човек,не,не си луд,естествено! Лудите не ходят на психолози,а на психиатри-те се занимават с патологичните случаи,а твоят все още,да се надяваме,не е такъв...иди на психолог,ще ти препоръча нещо,което би трябвало да ти помогне-все пак това му е професията,а и едва ли ще си първият с такъв проблем...И не е нужно някой,освен вашите да разбира,щом толкова те е страх да не те вземат за откачен... =))
sapphire5
09-05-2011, 06:29
тренирай нещо... :)
Към автора и аз на моменти съм същата ,може цял ден да са ме тровили ,ама да не ми пука и в един момент от най-малкото избеснявам :x Ама се уча да го преодолявам броя до10,ако не помогне ,пак броя и търся правилните думи ,с които да се разбера с човека ! :)
roseleaf94
09-05-2011, 10:33
Психологът е най- добрият вариант! :)
Там не ходят луди, а хора като теб, хора с тежко минало или страхове! Всичко е наред! :)