View Full Version : Чувствам се ужасно...
andreana19
09-09-2011, 07:13
Здравейте. Пиша тук, защото искам да споделя. Няма на кого. Нямам приятели. Отдалечих се от тях, пък и след всичко не бих казала, че някога са ми били такива. Всичко е било въпрос на интерес и нищо повече.
Преди бях винаги усмихната, дружелюбна, щастлива. Имах цели, преследвах ги. Имах желанието да живея. Но за съжаление се случи нещо ужасно. Изгубих член от семейството... родител. От тогава нещо в мен се прекърши. Отначало бях в шок и не осъзнавах какво се случва. Затворих се в себе си и всичко се промени. Някак си просто спрях да бъда същия човек. Не знам какво точно стана. От тогава мина повече от година и аз не мога да се съвзема. Чувствам се като в някаква дупка, от която не мога да изляза. Има дни, в които не ми е толкова тежко и си казвам, че всичко ще се оправи. Но как? Не виждам изход. Чувствам се съвсем сама. Не споделям с никого. С приятеля ми сме заедно от много време. На него мога да разчитам за всичко. Винаги би ме разбрал, но дори с него не споделям как се чувствам. Не знам защо. Затворих се в себе си и се боря с това. Не знам как точно да се справя. Понякога имам нужда просто да крещя, но не мога. Понякога се събуждам нощем и едва преглъщам. Сякаш нещо ми е заседнало на гърлото. Чувствам се ужасно. Липсва ми... толкова много! Сякаш времето е спряло.
Искам да бъда човека от преди... но не мога. Сякаш вече е невъзможно. Нищо не е същото. И как ли да бъде?! :?
Не знам какво точно очаквам... да ми олекне? Едва ли ще стане... Исках да споделя, исках някой да ме изслуша, да ме разбере. Нищо повече.
Leticcia
09-09-2011, 07:17
Отиди на психиатър! Не си мисли, че там ходят луди и тен подобни. Той ще ти помогте :)
nepowtorima
09-09-2011, 07:21
Разбирам те прекрасно как се чувстваш. Съжалявам много - моите съболезнования. Права си - нищо няма да е същото, но поне можеш малко да го промениш. Най-вече да се стегнеш. Няма толкова лесно да преживееш всичко това, но все някой ден ще стане!! Не се травмирай. Поговори с приятеля си - недей и него да загубиш по същия начин. Споделяйте си, говорете си, поплачи му на рамото /едва ли ще има нещо против/ .. просто изхвърли всичко отрицателно от душата си и се опитай.. да заживееш по предишния начин!!
LeprikonA
09-09-2011, 07:23
съжалявам, че така се е получило.
и все пак, защо искаш да споделиш с нас, а не с приятел, който винаги е близо до теб и би дал всичко за да ти помогне? група непознати не могат да помогнат в случая, защото мисля, че имаш нужда да не си сама, точно за да се прекрати затварянето ти в себе си.
Отиди на психиатър!
съгласна съм, но все пак си мисля, че ако първо е приятел и след това отново е същото, то тогава е неговият ред.
elle9524
09-09-2011, 07:24
Отиди на психиатър! Не си мисли, че там ходят луди и тен подобни. Той ще ти помогте :) струва ми се ,че не правиш разлика..между психиатър и психолог и психотерапевт....Психиатър - това е лекaр, който работи с психично болни хора,Психолог –изследва, анализира, класифицира психически здрави хора , корегира тяхното поведение, изследва начина ,по който си взаимодействат различните личности....Психотерапия – това е „лекуване чрез думи” ,връшане назад в миналото, в съкровенните обятия на пациента .Психотерапевта има за цел да отвори очите на клиента към субективната картина на проблема, и да потърси в душата му средства,ресурси необходими за решаването на проблема
:wink:
SisiStrange
09-09-2011, 07:25
Намери си някое обсебващо хоби, за да не мислиш. Аз така преживях загубата на роднина. И аз се бях затворила за известно време в себе си и това ми помогна.
andreana19
09-09-2011, 07:28
съжалявам, че така се е получило.
и все пак, защо искаш да споделиш с нас, а не с приятел, който винаги е близо до теб и би дал всичко за да ти помогне? група непознати не могат да помогнат в случая, защото мисля, че имаш нужда да не си сама, точно за да се прекрати затварянето ти в себе си.
Отиди на психиатър!
съгласна съм, но все пак си мисля, че ако първо е приятел и след това отново е същото, то тогава е неговият ред.
Защото някак не усещам, че съм готова да кажа това, което споделих тук, на някого. Опитвала съм. Просто не мога. Отделно, както казах, останах без приятели. След случилото се хората, с които дружах, заминаха по други градове да учат, както и аз. Отдалечихме се. Не е същото. Запознах се с нови хора, но не ги чувствам така близки. Пък и не съм от хората, които лесно се сближават вече. Преди бях. Но вече не.
LeprikonA
09-09-2011, 07:34
съжалявам, че така се е получило.
и все пак, защо искаш да споделиш с нас, а не с приятел, който винаги е близо до теб и би дал всичко за да ти помогне? група непознати не могат да помогнат в случая, защото мисля, че имаш нужда да не си сама, точно за да се прекрати затварянето ти в себе си.
Отиди на психиатър!
съгласна съм, но все пак си мисля, че ако първо е приятел и след това отново е същото, то тогава е неговият ред.
Защото някак не усещам, че съм готова да кажа това, което споделих тук, на някого. Опитвала съм. Просто не мога. Отделно, както казах, останах без приятели. След случилото се хората, с които дружах, заминаха по други градове да учат, както и аз. Отдалечихме се. Не е същото. Запознах се с нови хора, но не ги чувствам така близки. Пък и не съм от хората, които лесно се сближават вече. Преди бях. Но вече не.
наистина ми е тъжно да го чуя. и глупаво да е (нямам за цел да се заяждам) - и ние не сме близки. аз мога само да ти кажа, че съжалявам, защото е така. но не мога да ти кажа друго. не мога да помогна. психолог и време. времето оправя всичко. :)
Случилото се , не те ли научи , че живота е доста кратък(съжалявам ,грубо е , но предполагам , че всички се опитват да стъпват на пръсти около чувствата ти,а някой трябва да ти го каже).Опитай да се социализираш ,поне малко...намери си някакво приятно занимание ,избягвай тъжни филми,песни ...спомени.
Само един пример ще ти дам - когато на мен ми е тъжно нещо , си пускам едно клипче , което гледах за 1ви път вечерта преди най-хубавият ми ден , свързан с много скъп човек :) въпреки , че вече не сме заедно ,клипчето още ме радва :).
evilsoul92
09-09-2011, 09:23
Аз съм ходила на психотерапевт поради подобно усещане и чувството, че не мога да се справя със себе си, с живота си и т.н. ... Не винаги помагат подобни специалисти! Нека това бъде крайният вариант, така да го наречем, защото е крайно вероятно да те накарат да гълташ розови и какви ли не още хапченца и да се надяват да ти мине... Както и да е.
Преди всичко нормално е след такава огромна загуба да се чувстваш така! И винаги ще се чувстваш така малко или много, но просто се замисли от друга гледна точка: нима това е, което би искал човекът, когото си загубила, за теб?! Нима би му/й било приятно да вижда детето си съсипано и огорчено?
Просто това е животът, приеми го, тегли му една майна... and keep walkin' ! Колкото по-освободена се чувстваш от това бреме, толкова по-щастлива ще бъдеш и точно това е, което би искал твоят родител за теб!!!
Минало е време, трябва да започнеш да се съвземаш и приятелят ти е добро начало да си излееш чувствата на някого. Все пак споделената мъка е половин мъка! Ако наистина сте заедно от доста време и се обичате, и ако него го е грижа как се чувстваш ти, той е човекът, който би намерил начин да те измъкне от емоционалната дупка, в която си в момента!
Успех ти желая!
Поздрави!
Ц.
SmilezZz
09-09-2011, 12:05
Права си ,че нищо няма да е както преди ,но трябва да се вземеш в ръце. Щом сте заедно с приятеля ти от дълго време - поговори с него ,добре ще ти дойде ,пък и ще ти олекне. Гадно е това ,което си преживяла , но трябва да се справиш. Такъв е живота. Помисли си , на въпросния родител щеше ли да му бъде приятно ,да те види така тъжна и затворена в себе си ? Бъди силна !! :-)
TheNewReligion
09-09-2011, 14:23
Е, като не споделяш, много ясно, че ще ти е гадно и ще имаш буца на гърлото. Вместо да се депресираш, сподели с приятеля си. Май си започнала да го приемаш като даденост. Оцени го навреме, защото, както и сама си разбрала, животът е кратък. Няма особен смисъл да живееш на пауза. Ще се отърсиш от всичката гадост, когато си готова. Насила няма да стане, но нищо не ти пречи да си помогнеш сама. Успех.
pamsityybee
09-09-2011, 16:03
Потърси приятели, започни да излизаш. Усмихвай си и си казвай, че всичко ще се Оправи! :) и наистина ще се оправи
Мисли по-положително . И,не, не съм някаква, която не знае какво изпитваш. Винаги съм се страхувала от деня,когато ще изгубя мама, тате или брат ми. Еее, едното зло се случи - изгубих баща си юни месец и то по доста нелеп начин (а да не говорим,че точно аз и брат ми го намерихме) . От там нататък живея с мисълтта,че тате е на някое по-хубаво място,пази ме отгоре и се нядявам всяко зло за добро. За сега не съм видяла доброто, но ще дойде, убедена съм. Друга утеха ми е мама, брат ми, приятелите (макар да са долни лайна, които ме използват както си искат :х но вярвам,че ще намеря истински приятели) Нали имаш гадже - сподели с него, щом те мъчи да криеш в себе си.
DevilWish
09-09-2011, 17:30
Винаги е по-лесно да споделим с непознати, но трябва да се довериш на някой.Според мен на приятелят си, но ако не най-добре наистина психиатър.Разбирам те напълно и аз съм губила важен за мен човек и аз бях в шок, в стрес, в депресия и не мина изобщо бързо, но успях да го превъзмогна.Всеки ден мисля за този човек, от време на време плача нормално е, никой не казва, че трябва да се забравят тези хора, но трябва да споделиш ;) Ще се оправиш повярвай ми ;)
badsector
09-09-2011, 19:37
Съжалявам за загубата ти. Пробвай йога...
iiordanova
09-09-2011, 19:46
Мойте съболезнования.
Като прочетох поста ти първото нещо,което си помислих е,че ти гледаш и подхождаш твърде негативно към нещата. Все едно си сигурна,че ще бъдеш винаги в дупка. И според мен трябва да започнеш да гледаш по-положително на нещата. Бих те посъветвала с литература на тази тема - всички книги на Луиз Хей и книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Може да ти звучи странно,но положителното мислене действа. И сподели с приятеля си или пък с някоя по-близка приятелка. Ще ти олекне. Прави неща,които не си правила до сега. Опитай да промениш живота си към по-добро и бавно,но славно ще се измъкнеш от депресията.
andreana19
09-09-2011, 19:50
Мойте съболезнования.
Като прочетох поста ти първото нещо,което си помислих е,че ти гледаш и подхождаш твърде негативно към нещата. Все едно си сигурна,че ще бъдеш винаги в дупка. И според мен трябва да започнеш да гледаш по-положително на нещата. Бих те посъветвала с литература на тази тема - всички книги на Луиз Хей и книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Може да ти звучи странно,но положителното мислене действа. И сподели с приятеля си или пък с някоя по-близка приятелка. Ще ти олекне. Прави неща,които не си правила до сега. Опитай да промениш живота си към по-добро и бавно,но славно ще се измъкнеш от депресията. Чела съм "Подсъзнанието може всичко". Донякъде това е и причината да се боря със себе си в момента. :) Благодаря за съвета.
Благодаря на всички, които изразиха мнение до момента. Наистина донякъде се почувствах по-добре.
iiordanova
09-09-2011, 19:54
Щом си чела "Подсъзнанието може всичко" значи трябва да послушаш съветите там и да мислиш позитивно. Прочети и на Луиз Хей някоя книга. :) Успех.
Здравейте. Пиша тук, защото искам да споделя. Няма на кого. Нямам приятели. Отдалечих се от тях, пък и след всичко не бих казала, че някога са ми били такива. Всичко е било въпрос на интерес и нищо повече.
Преди бях винаги усмихната, дружелюбна, щастлива. Имах цели, преследвах ги. Имах желанието да живея. Но за съжаление се случи нещо ужасно. Изгубих член от семейството... родител. От тогава нещо в мен се прекърши. Отначало бях в шок и не осъзнавах какво се случва. Затворих се в себе си и всичко се промени. Някак си просто спрях да бъда същия човек. Не знам какво точно стана. От тогава мина повече от година и аз не мога да се съвзема. Чувствам се като в някаква дупка, от която не мога да изляза. Има дни, в които не ми е толкова тежко и си казвам, че всичко ще се оправи. Но как? Не виждам изход. Чувствам се съвсем сама. Не споделям с никого. С приятеля ми сме заедно от много време. На него мога да разчитам за всичко. Винаги би ме разбрал, но дори с него не споделям как се чувствам. Не знам защо. Затворих се в себе си и се боря с това. Не знам как точно да се справя. Понякога имам нужда просто да крещя, но не мога. Понякога се събуждам нощем и едва преглъщам. Сякаш нещо ми е заседнало на гърлото. Чувствам се ужасно. Липсва ми... толкова много! Сякаш времето е спряло.
Искам да бъда човека от преди... но не мога. Сякаш вече е невъзможно. Нищо не е същото. И как ли да бъде?! :?
Не знам какво точно очаквам... да ми олекне? Едва ли ще стане... Исках да споделя, исках някой да ме изслуша, да ме разбере. Нищо повече.
Разбирам те напално знам трудно е, но ти трябва да се справиш и можеш да го направиш точно преди 2 години аз загубих много близък човек беше ми много трудно особено 1вата година единственото, което мога да ти кажа е че времето наистина лекува животът ти никога няма да бъде същия, но това не означава че не можеш да бъдеш щастлива просто трябва да приемеш мисълта, че този 1човек го няма,но винаги ще бъде в сърцето ти Бъди човека, който си била защото този който си изгубила със сигурност иска точно това дори и да не си същия човек опитвай се да бъдеш усмихната защото животът продължава :) :) :) :) :) :)
DeviL_AsS
09-09-2011, 20:54
Аз смятам,че трябва да споделяш с приятеля си,по-лесно е когато споделиш чувствата си на глас,има кой да ти помогне,да те успокои.На приятеля ти също едва ли му е приятно,че си в черна дупка.Наистина е гадно,но живота продължава и трябва да си по-позитивна.
Leticcia
09-10-2011, 07:06
Отиди на психиатър! Не си мисли, че там ходят луди и тен подобни. Той ще ти помогте :) струва ми се ,че не правиш разлика..между психиатър и психолог и психотерапевт....Психиатър - това е лекaр, който работи с психично болни хора,Психолог –изследва, анализира, класифицира психически здрави хора , корегира тяхното поведение, изследва начина ,по който си взаимодействат различните личности....Психотерапия – това е „лекуване чрез думи” ,връшане назад в миналото, в съкровенните обятия на пациента .Психотерапевта има за цел да отвори очите на клиента към субективната картина на проблема, и да потърси в душата му средства,ресурси необходими за решаването на проблема
:wink:
Май май :oops: