Не мога да се оправя с приятелите и .. . :О

[LordVoldemort]

Привет!Не пускам много теми относно мой проблеми.В целия форум може би имам 2-3 относно някой мой проблем и ако не съм формулирал нещата както трябва ще ме извините ..
Няма да говоря глупости ,а ще ида на проблема ми .. Проблемът ми е такъв,че съм от малък град и много малко хора споделят интересите ми.Разбира се,не съм асоциален ,всъщност си намирам приятели много бързо .Никога не съм имал проблем с това,да се запозная с някого ,било то момиче или нещо подобно .Главно хората около мен са дечковци за което не ги обвинявам,но просто ми е писнало да слушам само за 'WoW , CS ' и още не знам си какво .Като цяло са си лигльовци ,но не е такъв проблем .Още сега мога да се обадя на приятели ,да се изкъпя,да се облека и да изляза нанякъде с тях да се шматкаме .. Но просто не искам.Седя си тук,разглеждам форума,слушам музика . Мисля си как ще бъде училището и дали ще ме приемат по-късно в колежа,който искам.Някакси не ми се излиза изобщо и мога да кажа,че колкото и странно да звучи аз всъщност се радвам на собствената си компания,защото никой друг не прави това,което аз правя .. поне хората около мен.
Имам брат на 22 ,той ме взима някой път с приятелите му на 20-25 на плаж,на кафе,на рожденни дни .. Е ,с тях си изкарвам страхотно,много е забавно пък и не са лицемери,заедно са и се подкрепят .. Мойте хора като излезеш с тях и ти разказват разни работи ала бала и след 3 часа ,когато вече не си с тях те ти говорят зад гърба..Е какви са тези детски истории .. С по-големите мога да си говоря на различни теми . Разбира се и с тези на моята възраст мога ,но не ми е особено забавно с тях . Дори когато се събираме някъде пак правят детски истории..Една чаша кока кола и сложат вътре 4 капки водка и вече след първата чашка ми се правят ,че залитат и не знам си какво .. големите хора вече,пияни ..Попринцип винаги съм излизал с по-големи,но пък по едни или други причини вече не излизам с тях .
Тоест .. сега си седя у нас и си се радвам на мойте си неща ,които върша ..Утре,ще отида с баща ми на кино в София примерно и ще се изкефя на макс .. ще започна училище,ще си уча,ще си чета,ще си гледам филми ,ще излизам time to time ,но главно може би ще се 'радвам на собствената си компания' докато дойде време за академията.
И тъй като имам още около 2-3 години и смятам сега да залягам над учебниците и да не се занимавам много с приятели, роднините ми започнаха да приказват само глупости..Например майка ми и баща ми никога не са вярвали,че ще успея в това,което искам ..Разбирате ли ,те някакси се опитват да ме подкрепят,но не го правят .. Казват 'добре щом го искаш прави го' ,но не се опитват да ми помагат с неща,които наистина ми трябват..Все тая,но стана време в което те започнаха да разправят глупости на приятелите си ..
Примерно имаме ние магазин и кафе .Когато отида там,понеже познавам персонала и сме близки познайте какво става..понеже магазина и кафето са от 15 години и си работят много .. Та започнали са да говорят глупости ..Ще ви дам пример ..
Влизам аз в кафето към 4 часа ,отидох да се поразкарам да ги видя какво правят .Вижда ме един от персонала и ми казва нали ' Охо ,какво правим ' и нали говорим и казват ' пак си играл до 4 часа на компютъра нали ;д ' .. и ми се смее..Не обръщам внимание,но продължавам и изведнъж се показва още някой .. ' оо ,пак си станал сега нали ? ( а то е 4 часа ) ' и всякакви такива разбирате ли .. те говорят някакви неща за мен,без да ме познават изобщо ,дето не ги виждам изобщо извън кафето и магазина ,а те говорят глупости за мен,щото явно нашите си разправят някви неща ..А бе като цяло ме коментират и изобщо не ми е приятно и много започват да ме изнервят като се правят,че ме познават ..
Това ми бяха 2та 'проблема' и не знам дали както го карам е добре или е на зле ..

[SmilezZz]

Като за начало се опитай да поговориш с вашите и да им обясниш как се чувстваш. Кажи им това ,което ти е на сърце. За въпросните приятели ,които ти говорят зад гърба - навсякъде ги има ,в изобилие са. Опитай се ,колкото се може да не им обръщаш внимание.Излизай си с хората,недей изведнъж да прекъснеш всякакви контакти и да се затвориш в себе си.

[Honest]

Ако трябва да съм максимално честна и аз съм почти същата, особено що се отнася до това, че ми е приятно да съм със себе си. И не, не съм луда. 8-) Не си мислете и че съм някаква адски задръстена. Излизам с приятелки понякога, не особено често, но излизаме къде на кафе, къде на разходка, имам фейсбук, в който не съм особено активна, цъкам си "лайк" от време на време и това е, слушам музика - радио Фреш цял ден ми дрънка, чета полезна за мен литература и тн. и тн.
Що се отнася до родителите ми - не споделям почти нищо с тях. Те желаят най-доброто за мен, което го знам. Но има една прекъсната нишка между нас, може би "дупката между поколенията", която пречи на взаимоотношенията ни.
За приятелите ми - дружа с групичка от 5-6 човека. Приятни хора са. Викат ме наляво-надясно, подкрепят ме, смеем се и тн. Имам определени от тях, с които по-често си пиша в скайп. Но наистина най ми е хубаво да бъда със себе си. Домашният уют - предпочитам го пред шумната компания.
Аз също си мисля за бъдещия ми университет. Имам мечта, която смятам да изпълня. Чувствам, че в бъдещия ми университет ще е съвсем различно от училище - нов град, нови хора, нов живот, свобода. :)
На 16 съм. Мисля, че това, което е при нас или при теб не е проблем, просто сме леко по-различен тип хора, но не съм сигурна. Желая ти успех във всяко начинание! :)

[Chacho]

Всъщност, нямаш никакъв проблем. Проблем ще е, ако нямаше собствени занимания и не се чувстваше удобно в собствената си компания.

Родителите винаги обсъждат децата си. Все пак си им дете и като не са съгласни с това, което вършиш, го коментират, защото съвестта им се обажда, че ако наистина не си поел правилния път, вината ще е тяхна. Но това е работа само на родителите ти, а останалите, които те обсъждат - майната му. Или не им обръщай внимание, или им заяви, че не бива да си го позволяват, ако не те познават. Мисля, че си достатъчно самоосъзнат, за да не ти пречи да се възпротивиш на това, което не смяташ за правилно. И такива хора ще срещаш и още, и още.

Хубаво е, че си бил в компанията на брат си, защото си видял, че има свестни хора. Не знам на колко години си, но дай малко време на компанията ти, ще порастнат и ще си надмогнат егото. По-добре е човек да подходи с търпеливост, отколкото да си изпати от прибързаност. Хората идват и си отиват, ти ще усетиш кои са правилните.




Макар че, ако някой те подкачи за нещо (като късното ставане), дори да не е вярно, не е нужно да се засягаш. По-добре е да подходиш с насмешка към ситуацията, не заради другите, а заради самият себе си. Ако позволяваш такива неща да те тормозят, постоянно ще се дразниш. Хуморът е велико нещо.

[Colouring]

Напълно се припознавам в твоята история.И аз уж имам хора,с които от време на време излизам,но най ми е добре,когато съм си със самата себе си.И понякога ми писва,но знам,че дори и да изляза,може би няма да се чувствам толкова комфортно,отколкото когато съм си самичка.
Относно твоите 'приятели',ти си знаеш,че всъщност те изобщо не са такива.Излизай с тях рядко,колкото понякога да се развличаш от ежедневните ти занимания,но си имай винаги едно наум,че не можеш да разчиташ на такива хора.При възможност излизай с брат ти с тяхната компания.Ти казваш,че ти е приятно,че можеш да си себе си сред тях.. супер,бъди колкото се може повече време с тях и се забавлявайте.Дори и да не излизаш много и да не бъдеш толкова социален,не е чак такъв проблем.То е явно,че някак имаш друго мислене и разбирания,които жалко,че почти никои не споделя,но по-добре сам,отколкото в лоша компания,нали?
Относно родителите ти-Ако те обичат,в което съм сигурна,то те ще те подкрепят.Докажи им,че наистина искаш и можеш да се занимаваш с това,което искаш,и ще видиш,че малко по-малко те ще се загледат в теб и ще видят,че наистина те бива и ти доставя удоволствие от това.Няма как да не те подкрепят,повярвай ми.Щом са ти родители те ще го направят.Може би сега не показват кой знае каква опора,но пък все пак ти избираш точно какво ще правиш с живота си и докажи,че заслужаваш тяхното одобрение и подкрепа.

Нито си странен,нито нищо.Нормален младеж с нормални проблеми,с нормални мечти и цели. :)

[LordVoldemort]

тенкс :) . бих приветствал още мнения :)

[Shines]

Много позната история, все едно аз преди години, даже и сега съм си пак г/д същият :) , живей си както ти е на сърце, това с родителите ти няма смисъл да се ядосваш, те са ти родители все пак, нормално е да споделят с някой, а персонала просто са искали да завържат разговор :).Относно приятелите ти, излизай с тях забавлявай се, за да имаш разнообразие :), но моли брат ти с него да излизаш повечко,да те взима, ако не му е проблем (предполагам нямате кой знае колко разлика в годините).

[LordVoldemort]

Всъщност имаме.Между другото написал съм,че е на 22 ,той е на 21 . обърках се. . попринцип разликата ни е 6 години,аз съм на 15,той на 21.

[Shines]

Всъщност имаме.Между другото написал съм,че е на 22 ,той е на 21 . обърках се. . попринцип разликата ни е 6 години,аз съм на 15,той на 21.
Супер е тогава, и аз имам брат и разликата ни е 9 години и пак ме кани по палатки, басейни, кина и тн :).

[nolovexxx]

И моите родители не ме подкрепят много.. :-o :( Не им обръщай толкова внимание.. особено на персонала.. :)

[LordVoldemort]

Като за начало се опитай да поговориш с вашите и да им обясниш как се чувстваш. Кажи им това ,което ти е на сърце. За въпросните приятели ,които ти говорят зад гърба - навсякъде ги има ,в изобилие са. Опитай се ,колкото се може да не им обръщаш внимание.Излизай си с хората,недей изведнъж да прекъснеш всякакви контакти и да се затвориш в себе си.

пропуснах коментара ти..Ами,ти хубави съвети даваш,но ти винаги даваш съвет на хората с проблеми с родителите ' поговори с тях ' .. извинявай ама не мога да им кажа ' искам да ме подкрепяте,искам да не говорите глупости ,искам това ,искам онова ' .. Щом искат,нека го правят,не мога да им го забраня..Аз не съм се затворил в себе си,в смисъл винаги мога да изляза ,но сякаш така ми е по-хубаво :) ,поне докато дойде време за другото.