Собствен бизнес.

[3oPuTy]

Преди малко в раздел "У дома" писах в темата "Какви искате да станете като пораснете".Отговора,който дадох ме подтикна да пусна тази тема.

Интересно ми е,колко от вас са мислили след време да започнат собствен бизнес и какъв точно искате да е той?Защо сте избрали точно него - защото ви влече;защото в точно той не е добре развит в града,в който живеете или поради друга причина? ... Абе общо взето дайте да поговорим за това удоволствие "Собствен бизнес" :)

Знам,че на повечето тук им е рано да мислят за това,но раздела е "Пълнолетник" и се предполага,че малко или много вече сте започнали да мислите за подобни неща.Надявам се да се получи една интересна тема,а по-късно ще споделя и аз моите идеи,мнение и т.н.

[JustPerfection]

В днешни дни,да работиш за някой в България е крайно рисковано.
Хората живеят в страх да не ги уволнят,да не могат да платят сметките,ипотеката,колата и подобни.И наистина,поради тази причина,доста хора,включително и аз може да имаме някоя идея за собствен бизнес след желаното от нас образование.Моята идея за такъв (и без това уча икономика) е за бизнес свързан изцяло с интернет.Мрежата става се по-голяма и все по-властна над човешкия ум.
Голям мерак ми е,някой ден да направя собствена Gaming Community (нещо от сорта на общество за геймъри),което да е изпипано до съвършенство.Въпреки че има много такива витаещи из мрежата,смятам да добавям и неща които още не са измислили останалите.Хаха,за жалост и аз още ги мисля.Но като цяло представата ми за тва общество е да си имаме главен сайт,да правим ревюта на игри,хардуер,програмки.Да правим guide-ове , walktroughs , tutorials и всякаква полезна информация за братята играчи.Да хостваме десетки сървари на най-новите и най-играните игри.Да предлагаме наем на сървъри,дистрибуция на игри и хардуер и като цяло - ние да сме тези отговори за това вие,да получите най-доброто обслужване във вашето запознантсво с виртуалният свят на игрите.Според мен gaming индустрията има огромно бъдеще и постоянно се развива,и има доста хляб в тази работа.От полза ми е че разбирам доста от компютри (някой да не помисли че се хваля) и имам опит в играенето на конзолни и компютърни игри от 9 годиша възраст.Виждам от гледна точка и на developer-ите и на играчите..Но както и да е, това е просто една идейка която реших да пусна в отговор на твойта темичка,интересно ми е вашите идеи какви са.
:)

[3oPuTy]

JustPerfection,доста интересно :)

GreatMu,не става въпрос за това кой има в момента собствен бизнес,а за това кой е мислил на тази тема.Какви са плановете ви,дали сте мислили и дали сте се интересували к'во точно ще ви е необходимо (като пари,документи,разрешителн и и т.н.) за започване на даден собствен бизнес и т.н. :) Наясно съм,че ако има хора със собствен бизнес тук,то те ще са доста по-големи от повечето пишещи,а и ще се броят на пръсти ... :)

Аз,например,от 2 години мисля за различни идеи за собствен бизнес,но не скачам на високо,а мисля за нещо по-лесно,което да мога да осъществя с по-малко средства и с което да мога да се справя сама на този етап.Нещо,с което да стартирам,а след време,когато натрупам опит ,смелост и (дай Боже) пари може би ще направя една по-голяма крачка към нещо по-доходоносно.Искам нещо,от което да мога да се издържам и да знам,че не съм ограничена от шефове и фиксирано работно време.Искам да работя за себе си,защото съм с изключително труден характер и не се поддавам на "дресура" :)

А иначе аз самата,на този етап,съм мислила за наемане на помещение и отваряне на магазин.Живея в малък град и знам от к'ви магазинчета се нуждаят тукашните тийнове.Мислила съм и за наемане на заведение (хах,та аз и приятел дори бяхме наели едно преди година и нещо,но собственика рязко ни вдигна наема и го зарязахме на 3-я месец :?).Постоянно ходя по заведения,компанията ми също и съм наясно к'во точно очакват,к'во искат и знам как да привлека вниманието на клиентите (пък било то в началото само на компанията ми,която се състои от доста хора,маниаци на тема "Заведения").
Мислила съм (дори го предложих на баща ми,защото си е по-скоро мъжка работа) да регистрираме фирма,която да се занимава с изолация.Имам 3-4 приятелчета,които се занимават с това от години,но не са доволни от шефа си.За сметка на това пък постоянно ги търсят,защото са сред най-добрите в града и цените им са най-"земни" (то не,че има голяма конкуренция тук де ама ...).Имам и приятел в София,чийто родители се занимават с производство на всякакви изолационни материали.Също така съм се интересувала,какви точно документи и средства ще са необходими за старта,направила съм си и груби сметки как точно трябва да вървят нещата за да успея да избия парите,дадени за стартирането,още през първата година :)

Абе като цяло идеи много,но проблема ми е,че на нашите на този етап не им се занимава със собствен бизнес,а и аз самата предпочитам да се помъча година-две за да събера необходимите за целта пари,а не да разчитам на тях,защото все пак не изключвам и възможността нещата да не потръгнат и ако стане така предпочитам да загубя собствените си пари,а не техните :)

[3oPuTy]

Е аз съм на 20 години и от 18 годишна ги мисля тия неща.Освен това никъде не съм казала,че не съм съгласна с теб и нещата,който казваш/пишеш :)

[maty]

Сложно е. Ако беше просто, нямаше да има работници и служители, всички щяха да са бизнесмени/дами :D
На първо време трябва да се осигури капитала, после да се оцени риска, като се стигне до подходящата идея. Но основния проблем са паричките :)

[umri]

Първо, вземи завърши някакво висше, например нещо с бизнес, щом толкова те влече. Бизнесът не е нещо, което става само с учене, а трябва да ти идва отвътре. Не може така да скачаш от заведения на изолационни материали. Добре е, че мислиш за такива неща, но само с мерак не става. Първо, трябва да имаш доста солиден начален капитал и да си готова за наистина много работа. Трябва да си разучила из основи сферата, в която си решила да работиш, защото конкуренцията е голяма навсякъде. Трябва да разучиш предимствата и недостатъците на конкуренцията и да решиш как можеш да бъдеш конкурентноспособна, като си имаш едно наум, че ти като навлизаш в дадена сфера, има хора, които над 10 години се занимават с това нещо. Началният капитал е доста важен. Предполагам от майка си и баща си ще го вземеш, щото не виждам как ще направиш бизнес, ако си на някаква мизерна заплата. Ако е магазин, трябва да регистрираш фирма, да наемеш обект, да го възобновиш, да го напълниш със стока, да поръчаш рекламни табела с името на обекта, който да свети, примерно. За да възобновиш един нает обект, трябва да плащаш на майстори и отделно да купуваш материали. Трябва да си наистина сигурна, че бизнесът ще потръгне, защото в противен случай ще си изхвърлила няколко хиляди лева за нещо, което не върви. Ако парите са били на вашите - лошо, ако си теглила кредит - още по-лошо, защото с мизерната си заплата ще трябва да го изплащаш и отделно да се издържаш с тия пари. Фактите, че си млада и неопитна, без висше и големи парични възможности, както и без връзки, увеличават доста сериозно шанса ти за провал, а кредити не се изплащат лесно.

Знам много добре какво ти е в главата, защото това, което го мислиш ти сега, аз съм започнал да го мисля, когато съм бил на 14-15 години. Първоначалната идея, която те води, е, че ще шефстваш наляво-надясно, ще си бараш ху'я(в случая сливата) и ще вадиш четирицифрени суми, докато плащаш мизерни пари на хората, които реално вършат работата. Идеята е наистина добра, но за да се стигне до това положение хич не е лесно и е доста рисковано.

Данъчните, от друга страна, ще ти скъсат нервите. Всичките контролни органи, като надушат, че си младо яре, просто ще те мачкат докато не започнеш да връщаш.

Кръчмарщината въобще не е лесна работа и трябва да си доста навътре с матряла за да можеш да въртиш успешно такъв бизнес. Отделно, да не ти казвам какви пари ти трябват за да го направиш както трябва. Тия неща не ти ги говоря щот съм големия философ и учител по всичкология, а защото е минало през опита на семейството ми, и по този начин, косвено през мен. В нашия случай не сме се проваляли, но далеч не е било толкова лесно колкото повечето идиалистично-мислещи и заблудени хора си мислят, че е.

Знам, че е по-лесно да мислиш такива цигании, вместо да си седнеш на гъза и да захванеш някое висше, което ти допада, но решението е твое. Да не кажеш, че не съм те предупредил. Иначе имаш искрените ми пожелания за успех, и ако един ден направиш успешен бизнес или отвориш някоя кръчмичка, която се задържи и е прилична, лично ще дойда някой път да изям една шкембе чорба.

[LunaTriCk]

С двама приятели преди година и половина се пробвахме да си намерим бизнес ангел. Бяхме начертали идеален бизнес план за спортен бар. Място, където да се гледат всякакви видове спортове, бяхме се свързали дори с фен клубове да ги уговаряме евентуално да си провеждат сбирките там, мебели, оборудване, заплати всичко бяхме изчислили. С една дума клиентела си бяхме намерили, място също имахме избор из между три, всичко си бяхме намерили без най-важното - парите. В крайна сметка "ангелът" ни каза, че идеята не е оригинална. Предложих да вземем тримата заем от банката, но те решиха че е много рисковано. Както и да е това беше със спортния бар.
В последно време с майка ми мислим да отворим бутиков цветарски магазин + аранжировка на хотели(не големи градини, а по-скоро интериора) и това е в рамките на реалното.
Иначе мечтата ми е точно този спортен бар + турнири по електронни спортове(CS, Warcraft, StarCraft и т.н.). За съжаление, тук в България в момента е прекалено малка публиката за такова нещо.

[AliceSw]

мислите са били хиляди...каквото и да правя в един момент ще искам да имам собствен бизнес - архитектурно бюро, просто защото всички фирми на пазара предлагат едно възможно ниво на развитие и оставаш там, ако не се вземеш в ръце и решиш, че вече можеш да си самостоятелен

[marin4itu]

Аз искам да си отворя козметичен салон, където и аз ще си работя, разбира се. Красиво, уютно, подредено. От малка ме влече тази сфера, но ми е ясно, че първо ще трябва да поработя в някой салон няколко години, да си създам постоянни клиентки, хора, които да разчитат на мен и услугите ми и свидетелства за майстор, плюс това мястото, където ще е салонът, също е от голямо значение. Общо взето наистина искам да го постигна един ден, защото от малка ми казват, че съм талантлива в тази област, въпреки че аз съм на мнение, че винаги може повече.

Не знам при мен какво ще стане, но на вас желая успех!

[b0bituy]

Искам да стана дилър на трева и на други прахообразни вещества. :D Шегувам се, но познавам доста такива които по цял ден си стоят в тях и правят доста кинти. Поне в моя квартал много се взимат тези неща и има доста зависими. :D

[Seattle]

^ От теб ще стане човек 8-)

На кратко: За собствен бизнес се иска най-вече упоритост, голяма упоритост. Трябва също да си работил това с което искаш да се занимаваш, за да знаеш тънкостите и да си сигурен че там има пари. От там нататък е капиталът, които в наши дни не се намира лесно, и добър счетоводител.

[choparkopar]

И аз в последно време мисля за собствен бизнес, но това, с което ми се иска да се занимавам няма да е кой знае колко печелившо. Малко ще са хората, които ще си купят примерно био препарат за под, който е 5 пъти по-скъп от обикновените и на всичко отгоре трябва да търкаш 5 пъти повече :)
Ако искаш да печелиш с производство трябва да правиш кисело мляко за 9 стотинки :? или някакъв друг евтин и некачествен продукт, достъпен до всички. Но мечтите са безплатни :)

[sxetre]

Аз имам собствен бизнес. Кофтито е, че едва стигам до 500-600 лева на месец и като плата на края на годината 20%... и не ми стигат, затова работя и на друго място по 20 часа на седмица, а за собствения ми бизнес ми са необходими грубо около 2/3 часа на ден, но съм доволен, горд съм, че се занимавам с нещо странично защото трупам ценен опит. Съветвам всеки да пробва нещо, не е важно да печелите много отначало, аз даже първите две години работех на загуба, но ето вече си печеля някакви парички, един ден, може да започна с това да се занимавам фул тайм и да печеля повечко пари :).

[minus273dot15]

Абе общо взето дайте да поговорим за това удоволствие "Собствен бизнес" :)

Хехехе :) Удоволствие, казваш... Това със собственият бизнес в България си е откровен мазохизъм от висша степен. Вероятно ще се получи малко дълго, но ще ви даде обща представа за "свободните и демократични пазари" в някои аспекти за милата ни родина.

По един или друг начин, съм принуден да се занимавам със собствен бизнес, което само по себе си е прекалено дълга история. Корекция. Бизнеса не е собствен, никога не може да е собствен. Поне не и в тези условия, в които се намирам аз.

И така, след бурните събития, които няма да описваме, идва върлата идея - да се излезе на пазара на сервиз и поддръжка на компютри(плюс всичко, което се базира на такава технология), понеже просто няма къде да получиш качествена и евтина услуга. Така или иначе всичките познати на сестра ми почнаха да трупат техника вкъщи и това го вършех за без пари - имаше си един стабилен оборот на техника - поне по 2-3 лаптопа за ремонт плюс още токова компютри и поне един принтер. Под това не е падало, добре че апртамента ми е голям, та имах къде да складирам нещата.

Хубаво, естествената стъпка тук е да си регистрирам фирма, да си взема офис, да подпишем малко договори с вносители и доставчици. И тук започват големите проблеми - старите ми познати. Пристигат батьовци(непознати): "Здрасти, да пийнем кафенце". Ока. Ще пием. Половин час ми се разяснява, че съм настъпил нечии интереси и е добре да се оттегля(настъпих подписване на договор за поддръжка на фирма с 147 компютъра и 32 принтера за 1 година, на блага стойност - явно подбивайки цената на конкурентите). Усмихвах се ехидно. Кимах. Звъннах на шефа им. Пича дойде на кафето. Разцелуваме, разпрегръща ме, батьовците почнаха да заекват. После ги разкарахме. Седнахме с моят човек и той каза - не може да я вземаш тая фирма, на наш човек е, плаща ми 20% от стойността на договора. Браво. Аз и 30% да съм му давал - не можело, не било честно, щяло да му се развали името. Шах с пешката. Отдръпнах се от договора. От фирмата, която офертирах също не разбраха защо бягам от таква сума пари и ме гледаха като извънземен. А аз се усмихвах чаровно. Какво ти остава да направиш...

След няколко дена, пристигат другите батьовци, на конкурентната групировка. Баш батко искал да ме види. Пак ми е познат от преди години. Ока. Отивам да се видим. Целувки, прегръдки и с него. Чул, че противниците му ме били посетили, предлага подкрепа срещу тях. А аз - не, мерси, не искам да се замесвам в мини войни, че не съм добре въоръжен. И бях офертиран - щом е така, да се обърна към Чичо. Кой е Чичо - не бях чувал. Ама и с него ще се видим.

След няколко дена - идват пак първите батьовци - шефа пак иска да се видите. Ока. Целувки, прегръдки. Кофти му било на човека, че ми изпрскал секирата за оная фирма и ми предлага договори с други 3 фирми за поддръжка, които сумарно правят колкото онази, голямата. И за него - само 10%, много щедро предложение. Щях да се просълзя, ама някак не вървеше пред стриптизьорките и охраната.

В края на месеца, вече бях пораснал - без фирма, без офис. Ама съм ударил шапката в тавана. Разтиквам се наляво надясно с quattro-та, XKR-и и X6-ци... И си викам "Пък дай да видим тоя, Чичо, може да има оферта". Не че ми беше зле, ама нали разбирате, любопитство.

Още го помня тоя ден - спирам с XKR-a, махам предпазителя на пистолета и влизам в офиса му с ритник през вратата. Като в евтин американски екшън. Грешка. Груба грешка. Хахах. Не знам какво съм си мислел тогава, ама сега си го спомняме с Чичо и се смеем много на младежките ми изпълнения 8-) Виждам аз - седи някакъв пенсионер в голям и празен офис. Ама голям. Двайсет и пет метра на двайсет и пет метра. И посредата - бюро. С пенсионер на него. А аз отивам, сядам на столчето пред него и казвам "Чичка, имал си бизнес оферта... да я чуем".

Поговорихме около пет часа. Хареса ми. Чичо се оказа силно интелигентен човек. Тръгнах си от там, с трудов договор за минимална работна заплата, при положение, че вече без да правя нищо си изкарвах около двайсет пъти повече месечно. На следващият ден си поделихме една от фирмите на Чичо наполовина и прекарахме всичките ми клиенти, желаещи документи през нея, като Чичо не получаваше нищо от печалбата. Един вид услуга за мен. И така вече си имах легален собствен бизнес. Но нещата не спряха до тук.

Основната фирма на Чичо си има незначителни проблеми - просрочени плащания от клиенти. Реших да върна услугата. В крайна сметка се оказа, че един от клиентите просто фалира и няма как да върне парите. Чупенето на части от тялото му не помагаше. И така се оказахме собственици на един от магазините му. Хранителен магазин, малък. Аз и Чичо държим по една трета, другата една трета е на моя човек, уреждал нещата - Дмитрий. Добро момче, силен удар. Такива са от спецназ, какво да ги правиш.

Реших, че подобни хора са ни полезни. Офертирах ги. Застанаха на наша страна. Цялата групичка. Руснаци, украинци, молдовци. Така де, те и без това са на моя страна, просто официално станаха на страната на фирмата, която вече е наполовина моя. След това настана поголовна сеч - всички фирми, които не офертирахме, понеже се "пазят от офертиране" бяха превзети. Батьовци не посмяха да дойдат. Разширихме офиса. Стана три пъти по-голям. Купихме и горният етаж, където си направихме два специални офиса. Уж за Чичо и за мен. Почти не ги ползваме.

Изпаднахме в бурни преговори с Toshiba, да им построим завод на българска територия. Аз съм изумен, че те приеха и подписахме основните предварителни договори. И изведнъж, господа представители на правителството дойдоха и заявиха, че ние ако искаме това нещо да се случи, трябва по някакъв начин да ги компенсираме. Чичо ги пита каква компенсация би ги удовлетворила - нещо което евентуално би се измервало в половин милион евра... Тук и аз и Чичо позелняхме като кактуси. От банките ако се напънем ще съберем мааалко повече от половината. Отказахме се.

Изпаднахме в бурни преговори с гърците. Да им изнесем част от сервизният цикъл в България, с транспорта за наша сметка. От тогава не понасям гърци. Дмитрий би единият. Няма какво да си кривя душата, би го много лошо. Мисля, че няма да може да ходи нормално повече. Не трябваше да казва, че българите и руснаците са измет. До там ни бяха бизнес отношенията с господата от Атина. Май се разсърдиха нещо.

Междувременно, придърпахме всички по-апетитни обекти в радиус от трийсетина километра от офиса. Започнахме да си строим собствена бензиностанция.

Започнахме бурни преговори с политическите кръгове в Киев, Украйна. Отворихме си представителство там и всеки момент очакваме нещата да подпалят. Чичо има интересни връзки, чак ме радва. В момента търкаляме лаптопи натам в промишлени количества. Очакваме да разберем дали ще успеем по някакъв начин да получим разрешително да им доставяме интернет. Техническа възможност имаме, финансова също имаме, остава само да се реши въпроса с властите.

Междувременно случайно започнахме да стъпваме в Молдова, без да искаме. Ранен стадии на нещата в Украйна, вероятно ще се наложи да си отваряме офис и там. Ще видим...

Основното, което ни крепи в момента са италианските връзки и поръчки за специализирана техника. Големи са сладури. Идват и казват "Искаме автоматизация на производствен процес за...". Вече сме подписали предварителни договори за изготвянето на протип, на стойност четвърт милион евра. Не се радвайте, вече половината са изхарчени за наемане на руски инженери и готини каки, които да ни правят кафе. Между другото се наложи да си отворим представителство в Русия, Москва. Работи един ден в седмицата(понякога - два), за да се правят събрания с "Актив" - руската фирма партньор, която повишава квалификацията на нашите инженери.

В момента има оферта за сътрудничество с една немска фирма, но ще се съгласят след като видят действащият прототип. Това пък ни отваря пазара за Европа. В момента сме командировали Дмитрий за един месец там, да види за какво иде реч.

Вчера обикаляхме по центъра, да си харесаме някакво помещение, да си купим, за да направим магазин за техника и да задушим пазара. Тоест, да не се отклоняваме от основната ми идея. Чичо е съгласен. Лаптопи, таблети, телфони... фраш яко. Тук няма идея за печалба, а по-скоро за нещо, което съм искал да направя и ще направя. Само за да си начеша крастата.

Помещение не харесах. Обаче си взехме под наем кафене. Малко, спретнато, такова. Квартално :oops: От много време го гледам, винаги съм искал да пия кафе там и не ми е останало време. Пък собствениците фалирали... Отделно, без това по цял ден пием кафета - сега просто се инструктира персонала да ходи да пие кафе там. Което автоматично означава, че кафето ще е препълнено постоянно. Все още се чудя дали да го отваряме за външни лица или да го оставя само за наши кучета космонавти.

В общи линии е това. Ако пропуснем нещата, които не бих искал да си признавам, за да не ги проваля и нелегалните неща, за които може да ме съдят.

В крайна сметка, продължавайки в същият дух, скоро ще имам кафе, бензиностанция, хранителен магазин, фирма за компютърна техника, магазин за компютърна техника... представителства в няколко страни. Евентуално ще сме и Т1 доставчик на интернет в Украйна и Молдова. А, замисляме се и за порно автомивка, с мацки по бански и кафе с изглед към автомивката. Свежа идея, не помня защо още не сме започнали да я реализираме.

За да разсеем подозренията по въпроса "Как успя, да не ни лъжеш", ще си призная честно - сам нямаше да успея. Даже ще кажа, че аз имам много малко заслуги за успеха. По-горе вече казах. Всички те притискат. Яко. Рецептата да не те притискат - Чичо. Ако все още не подозирате, нека си кажем. Чичо е офицер от 6-то управление на ДС. Не агент, не сътрудник, а офицер. Разбира се, ДС вече няма. Обаче познатите по чашка остават. А те случайно са доста. И случайно са все на ръководни постове, от които зависят едни важни решения. Няма търгове с тайни наддавания, няма най-добри оферти. Има я само репликата "наше куче космонавт".

Отделно само аз и Чичо пак нямаше да успеем, защото щяхме да сме притиснати от групировките, деца на демокрацията. За щастие моите връзки се оказаха достатъчни, за да си открием малко хоризонтите. И пак не е толкова, колкото ми се иска. Нещата не се развиват толкова бързо, колкото ми се иска. Общо взето - обстановката в родината ни е подтискаща. В останалите страни се действа светкавично. Казваш и след ден-два всичко е факт. Или ако не - работи се на пълни обороти. А тук - "ако е рекъл Господ"(ало, ние атеистите какво правим?!?).

А иначе в момента събирам силен икономически екип, който евентуално да развива магазина. Силно казано екип, силно казано икономически... Общо взето, някой с идея за ценообразуване, промоции и виждане за развитие. Вече съм дръпнал двама човека, а в момента губят позиции, понеже съм буден и не ми се обаждат да обсъждаме идеите им :-P

Та, ето. Ако вие мислите, че можете да направите спокойно и легално бизнес, без някой да ви притиска за нещо, искрено бих се радвал ако успеете. Даже драснете едно ЛС, ще дойда, ще почерпя, ще ви стисна ръката, ще поцъкам с език и ще ми е интересно да разбера как сте успели. Просто любопитство, нали... :)

ПП. Забравих бе. Купихме си петнайсет декара пустош - красиво място. Малък планински връх се пада. Разпънали сме едни антени. Доставяме интернет. Експериментално, да тестваме системите за Украйна. Мятаме на 67.3км - голям кеф. Купчина параболични диаметрални антени на 120GHz - разработка на нашите инженери(по-скоро мод на rocket station@10GHz + усилващи и насищащи системки). Прилича на мини-станция на НАСА :-D Имаме трийсетина абоната :razz: Прибираме им символично по пет лева на месец, да плащаме тока на станцията. Иначе е красиво - държи до 5000 абоната(теоретично), харчи по 100 лева ток на месец... ако намерим повече абонати, ще можем и по-малко пари да им взимаме. Но инае за тия пари доволно. Пускаме им 300mbps(Draft-N), те получават между 48 и 188mbps, според зависи дали вали дъжд. И колко бясно вали. Но това може да се разработи, ако ни остане време... просто в България интернет колкото искаш.

[Lychezar]

Това е мечтата на болшинството от младежите. Да си отворят собствен бизнес, да работят по-малко, но да получават много... Някои от съфорумниците споменаха капитал, без да дадат пояснение какво имат предвид под тази дума (най-вероятно са имали предвид пари). Капиталът означава отношение между владелеца на някакъв запас и работника, който капиталистът наема на работа. Капиталът не е вещ, а отношение на експлоатация на труда.Променливият капитал е тази част от капитала, която е предназначена за наемането на работниците, а постоянният капитал е всичко останало, всички необходими средства за производство.
Моето желание е не да си имам собствен бизнес, а да работя на заплата осигуряваща препитанието ми. Може да е скромно, но поне ще знам, че си изкарвам прехраната, без да експлоатирам труда на друг.

[svodnika]

сводник

[BadBoyKz]

бизнес има .... дали ти стиска ...