tit
09-11-2011, 18:42
Здравейте... ;р Наистина не искам да пиша тук, но просто няма на кого да споделя, някой който да ме разбере. И се надявам, че тук бих получила съвет. Знам,че е дълго и че почти никой не би го прочетел но .. просто искам да споделя, това е.
Отново момче... че какво друго може да бъде. Запознахме се в края на тази година ... естествено по фб .. преди това само сме играли заедно баскетбол в училище и се знаехме по физиономии. Това беше.. мислех го за надут и не съм му обръщтала внимание. Но вечерта когато ми писа ... и всички неща които ми каза.. да промених си мнението. Излезе или поне .. изглежда доста свястно момче, сподели ми толкова неща ... Но когато си писахме за първи път ... започна да ми задава странни въпроси, а и той самият си е такъв. Не е като другите момчета, бройкаджий. "Какво бих направила ако еди какво си стане" "как бих постъпила" и т.н все някакви такива.. явно е станало нещо и просто е искал да сподели на някой и да вземе решение .. но защо на мене ... Вече не знам дали трябва да съжалявам, че сме се запознали или да се радвам, че го познавам. Така де .. харесвам го, не ми е безразличен.. и виждам че и аз не съм му .. Казвал ми го е много пъти, излизали сме и даже последния път когато излязохме .. ме целуна и след това започнах да си задавам въпросите какво искам, какво ще става и т.н. А аз даже и не предполагах,, че може да стане нещо защото се държеше с мене по различно. И това ми направи впечатление,помислих си че иска само приятелство и го приех. Но сега .. наистина много ме е страх... не знам дали нещата биха потръгнали, но пък няма как да разбера ако не опитам. По-голям е от мене с 3 години, аз съм на 15 ... и това също ме притеснява. Няколко "приятелки" ми казаха,че може просто да иска "Секс", но аз определено не искам това. И наистина би ми станало много гадно, ако накрая се окаже така. Много по различни сме, доста момичета го харесват и само ще им се набия в очите... да вярно,че не трябва да ми пука но ... какво да направя като ми пука, а и кога ще се виждаме?! въпреки, че сме от едно училище, но попринцип нямам никакво свободно време и не искам да се привържа към него (въпреки, че вече май е малко късно) ... а и не сме от един квартал ... живее доста далече ... По притеснителна и срамежлива съм .. не знам как биха ме приели приятелите му ... а и ако нещата не се получат?! А след това?! Все малки и дребни неща изглеждащи предполагам доста тъпо, но пък мен доста ме притесняват и това ме спира. Не знам как трябва да постъпя ... просто да го забравя и да спра да се занимавам с него (въпреки, че вече опитах и не стана, след което той ми беше много обиден от нещата които му наговорих, за които все още съжалявам и които знам, че не трябваше и не беше честно спрямо него) и ако го направя втори път .. вече наистина е края ... или да опитам и каквото стане, стане .. + голямото "разочарование". Доста съм объркана ... мисля си ,че щеше да е по-добре ако си бяхме писали само "онази вечер" и беше останал с добро впечатление,отколкото сега ..сигурно мислеща ме за "детенце, което не знае какво иска" Извинявам се, че е толкова дълго и ако има грешки ... просто искам да видя как биха постъпили други на мое място. Мерси предварително, на всеки който го е прочел и се надявам да има и такива които са ме разбрали.
Отново момче... че какво друго може да бъде. Запознахме се в края на тази година ... естествено по фб .. преди това само сме играли заедно баскетбол в училище и се знаехме по физиономии. Това беше.. мислех го за надут и не съм му обръщтала внимание. Но вечерта когато ми писа ... и всички неща които ми каза.. да промених си мнението. Излезе или поне .. изглежда доста свястно момче, сподели ми толкова неща ... Но когато си писахме за първи път ... започна да ми задава странни въпроси, а и той самият си е такъв. Не е като другите момчета, бройкаджий. "Какво бих направила ако еди какво си стане" "как бих постъпила" и т.н все някакви такива.. явно е станало нещо и просто е искал да сподели на някой и да вземе решение .. но защо на мене ... Вече не знам дали трябва да съжалявам, че сме се запознали или да се радвам, че го познавам. Така де .. харесвам го, не ми е безразличен.. и виждам че и аз не съм му .. Казвал ми го е много пъти, излизали сме и даже последния път когато излязохме .. ме целуна и след това започнах да си задавам въпросите какво искам, какво ще става и т.н. А аз даже и не предполагах,, че може да стане нещо защото се държеше с мене по различно. И това ми направи впечатление,помислих си че иска само приятелство и го приех. Но сега .. наистина много ме е страх... не знам дали нещата биха потръгнали, но пък няма как да разбера ако не опитам. По-голям е от мене с 3 години, аз съм на 15 ... и това също ме притеснява. Няколко "приятелки" ми казаха,че може просто да иска "Секс", но аз определено не искам това. И наистина би ми станало много гадно, ако накрая се окаже така. Много по различни сме, доста момичета го харесват и само ще им се набия в очите... да вярно,че не трябва да ми пука но ... какво да направя като ми пука, а и кога ще се виждаме?! въпреки, че сме от едно училище, но попринцип нямам никакво свободно време и не искам да се привържа към него (въпреки, че вече май е малко късно) ... а и не сме от един квартал ... живее доста далече ... По притеснителна и срамежлива съм .. не знам как биха ме приели приятелите му ... а и ако нещата не се получат?! А след това?! Все малки и дребни неща изглеждащи предполагам доста тъпо, но пък мен доста ме притесняват и това ме спира. Не знам как трябва да постъпя ... просто да го забравя и да спра да се занимавам с него (въпреки, че вече опитах и не стана, след което той ми беше много обиден от нещата които му наговорих, за които все още съжалявам и които знам, че не трябваше и не беше честно спрямо него) и ако го направя втори път .. вече наистина е края ... или да опитам и каквото стане, стане .. + голямото "разочарование". Доста съм объркана ... мисля си ,че щеше да е по-добре ако си бяхме писали само "онази вечер" и беше останал с добро впечатление,отколкото сега ..сигурно мислеща ме за "детенце, което не знае какво иска" Извинявам се, че е толкова дълго и ако има грешки ... просто искам да видя как биха постъпили други на мое място. Мерси предварително, на всеки който го е прочел и се надявам да има и такива които са ме разбрали.