sunnydays
09-13-2011, 01:45
Казвам се Сандра.На 17 съм.Не съм много висока,имам тъмна коса и тъмни очи,слаба...
Един ден,когато с приятеля ми Дани навършихме 8 месеца от връзката ни решихме да се разходим двамата до водопада в горичката до града ни. Пътят до водопада беше стръмен и труден за изкачване.Като стигнахме при водопада пред нас се откри прекрасна гледка-водопадът,един дълбок вир,в който падаше водата,големи камъни,дървета,храсти..Прос то невероятно. Природата,чистият въздух и любимият човек до мен можеха да ме накарат да забравя всичко останало.Нямаше какво повече да искам. Прегръщахме се и се целувахме с Дани.Наслаждавах се на всяка минута.И така реших да го попитам какво ще правим,довечера,къде ще ходим.Все пак това си е нашият ден.
-Слънце,какво ще правим довечера?
-Ами,забравих да ти кажа.Ще трябва да излизам с моите хора довечера.Бях забравил,а им обещах.Съжалявам.
-Какво?-попитах учудено аз.
-Та нали това е нашият ден?Нали ми обеща да си с мен?Как можеш?
-Ако искаш ела с мен?-каза Дани.
-Не искам да идвам с теб.Довечера трябваше да сме само двамата,а ти провали всичко.
За миг всичко се развали.Вече не бях щастлива.Какво по дяволите ми говори той.Цялото хубаво настроение си отиде.
-Ох,другият месец обещавам,че цял ден и цяла нощ ще сме заедно.-говореше ми той.
-Да бе,другият месец .. .
-Ох,Сандра,спри да мрънкаш!Какво толкова?Ден като ден.Не мога да се видя с приятели,така ли?-започна да ми се кара той.
-Значи за теб е все едно и предпочиташ днес да си с тях...Отивай тогава!
-Спри се вече.Ще те оставя тук накрая.Започваш да ме дразниш.-крещеше ми той.
-Значи те дразня?Хубаво.-сопнах се аз.
-Хайде чао тогава!-каза той и си тръгна.
Заряза ме на водопада.Започнах да плача.Не исках да се караме точно днес.Не знаех какво му става.Започнах да тичам по камъните и да викам:
-Даниии,Даниии.Дани,върни се.Моля те!
Но той не се върна,нито ми отговори.Затичах се и се спънах в един камък.Паднах във водата на вира.Беше доста дълбок, а аз не можех да плувам. Изплаших се.Започнах да викам за помощ,но нямаше никoй наоколо.Опитвах да плувам.Мърдах с крака и ръце,но нищо не се получаваше.Усетих как започвам да потъвам.Потъвах и гледах през водата,вече чувствах как губя съзнание...
Събудих се на брега.Усещах,че някой притискаше гръдния ми кош.Отворих очи и видях някакво момче над мен.Беше ми непознат.Изглеждаше ми най-много 22-годишен.Като видя,че се събуждам започна да ми говори.
-О,най-после дойде в съзнание.Добре ли си?Какво правиш тук сама?
-Добре съм.-проговрих леко аз и изведнъж изплух вода.
Той ми помогна да стана и ми заговори:
-Как се казваш?
-Сандра.-отговрих му аз
-Ами ти?
-Томи-отвърна той.-Приятно ми е.Жалко,че трябваше да се запознаем така.
-Да..
-Та,не ми каза какво правиш сама тук.
-Амии не бях сама..дълга история.-отвърнах аз и се натъжих.
-Аз живея наблизо.Ела да се изсушиш и после ще те закарам до вас.-предложи ми той.
-Амии.. не знам.. -казах плахо аз.
-Не се страхувай.Просто не е редно да те оставя така мокра и сама.
-Добре.-съгласих се аз.- И меду другото,благодаря ти,че ме спаси.
-Няма проблем.Бях наблизо и чух,че викаш.Не можех да не помогна..
Тръгнахме към неговата къща.Но къде в гората има къщи? Вървяхме по някакви поляни.Нямах представа къде ме води...
Един ден,когато с приятеля ми Дани навършихме 8 месеца от връзката ни решихме да се разходим двамата до водопада в горичката до града ни. Пътят до водопада беше стръмен и труден за изкачване.Като стигнахме при водопада пред нас се откри прекрасна гледка-водопадът,един дълбок вир,в който падаше водата,големи камъни,дървета,храсти..Прос то невероятно. Природата,чистият въздух и любимият човек до мен можеха да ме накарат да забравя всичко останало.Нямаше какво повече да искам. Прегръщахме се и се целувахме с Дани.Наслаждавах се на всяка минута.И така реших да го попитам какво ще правим,довечера,къде ще ходим.Все пак това си е нашият ден.
-Слънце,какво ще правим довечера?
-Ами,забравих да ти кажа.Ще трябва да излизам с моите хора довечера.Бях забравил,а им обещах.Съжалявам.
-Какво?-попитах учудено аз.
-Та нали това е нашият ден?Нали ми обеща да си с мен?Как можеш?
-Ако искаш ела с мен?-каза Дани.
-Не искам да идвам с теб.Довечера трябваше да сме само двамата,а ти провали всичко.
За миг всичко се развали.Вече не бях щастлива.Какво по дяволите ми говори той.Цялото хубаво настроение си отиде.
-Ох,другият месец обещавам,че цял ден и цяла нощ ще сме заедно.-говореше ми той.
-Да бе,другият месец .. .
-Ох,Сандра,спри да мрънкаш!Какво толкова?Ден като ден.Не мога да се видя с приятели,така ли?-започна да ми се кара той.
-Значи за теб е все едно и предпочиташ днес да си с тях...Отивай тогава!
-Спри се вече.Ще те оставя тук накрая.Започваш да ме дразниш.-крещеше ми той.
-Значи те дразня?Хубаво.-сопнах се аз.
-Хайде чао тогава!-каза той и си тръгна.
Заряза ме на водопада.Започнах да плача.Не исках да се караме точно днес.Не знаех какво му става.Започнах да тичам по камъните и да викам:
-Даниии,Даниии.Дани,върни се.Моля те!
Но той не се върна,нито ми отговори.Затичах се и се спънах в един камък.Паднах във водата на вира.Беше доста дълбок, а аз не можех да плувам. Изплаших се.Започнах да викам за помощ,но нямаше никoй наоколо.Опитвах да плувам.Мърдах с крака и ръце,но нищо не се получаваше.Усетих как започвам да потъвам.Потъвах и гледах през водата,вече чувствах как губя съзнание...
Събудих се на брега.Усещах,че някой притискаше гръдния ми кош.Отворих очи и видях някакво момче над мен.Беше ми непознат.Изглеждаше ми най-много 22-годишен.Като видя,че се събуждам започна да ми говори.
-О,най-после дойде в съзнание.Добре ли си?Какво правиш тук сама?
-Добре съм.-проговрих леко аз и изведнъж изплух вода.
Той ми помогна да стана и ми заговори:
-Как се казваш?
-Сандра.-отговрих му аз
-Ами ти?
-Томи-отвърна той.-Приятно ми е.Жалко,че трябваше да се запознаем така.
-Да..
-Та,не ми каза какво правиш сама тук.
-Амии не бях сама..дълга история.-отвърнах аз и се натъжих.
-Аз живея наблизо.Ела да се изсушиш и после ще те закарам до вас.-предложи ми той.
-Амии.. не знам.. -казах плахо аз.
-Не се страхувай.Просто не е редно да те оставя така мокра и сама.
-Добре.-съгласих се аз.- И меду другото,благодаря ти,че ме спаси.
-Няма проблем.Бях наблизо и чух,че викаш.Не можех да не помогна..
Тръгнахме към неговата къща.Но къде в гората има къщи? Вървяхме по някакви поляни.Нямах представа къде ме води...