PauLaMaRtiNi
09-19-2011, 16:04
Здравейте! Аз съм на 18 години. По принцип смятам това за прекалено отчаяно, но просто имам чувството, че чужд за мен човек, би ме разбрал по-добре :)
Така историята започна преди близо 2 години. Съвсем неочаквано и на шега започнах да се занимавам с едно момче (23 г.), но след 2-3 месеца по-интимни отношения се оказа, че е имал приятелка (всъщност никой друг освен нея не знаеше, че са заедно.. ДОРИ И ТОЙ). Отдалечих се от него и реших да прекратя всичко. Започнах по-сериозна връзка с друг, но усещах, че нещо липсваше.. И такаа мислих си, че не ми пука вече за въпросния хубавец, нооо разбрах, че не е така.. И така започна старата песен на нов глас. Той ме потърси веднага щом разбра, че съм пак свободна. Започнахме да търсим тръпката.. криехме се, тайно се поглеждахме, "случайно" се засичахме и т.н мисля, че схванахте идеята. И не след дълго аз усетих, че от "игриви" отношения, аз започнах рязко да се променям, той също.. Искаше прекалено много от мен, а аз знаех, че той никога не би ме погледнал насериозно, дори и да му дам това, което иска.. Започнах да го ревнувам, но не му казвах нищо държах се "мъжки".. започнах да се държа гадно с него, за да му покажа, че не само той може да наранява с думи.. отдръпнахме се.. правех се, че не ми пука за него.. и настъпи период, един много мъчителен за мен период, в който щом се срещтнехме се обръщахме в различни посоки и не се поздравявахме.. и за минута не съм показвала, че съм по-слаба отколкото ме мисли.. Както и да е.. периода на депресия почти започваше да минава, когато той отново ме потърси.. искаше да се видим и да си говорим.. В този момент бях с най-положително настроената ми приятелка, тя каза, че нищо няма да загубя, като говоря с него.. убеди ме и се срещнахме. Тогава след дълги разговори той ме попита дали искам да съм с него.. каза, че този път ще е различно. За съжаление на другия ден замина да работи в друг град, но още от първата вечер започна да ми звъни и така, след 1 месец пак се видяхме, всичко беше различно.. бяхме заедно почти през цялото време.. не се криехме вече и това бяха най-хубавите ми 5 месеца.. макар че се виждахме малко по-рядко заради неговата работа и заради моето училище.. говорехме постоянно.. Но имаше един проблем.. аз се съмнявах все още в него.. но този път не го показвах.. просто си имах едно на ум.. той започна да ме дразни като ми казваше уж на шега, че другата го е слушала повече, започна да ме пробва, а аз започнах да се съмнявам, понеже знаех, че "бившата му" редовно му звъни.. Една вечер излизах с една бивша съученичка, приятелка на въпросната бивша и тя ми разказа какво говори приятелката й за "моя" човек, отначало ми беше смешно, но когато се прибрах и се замислих ами ако наистина е така.. и реших да не се унижавам повече, като му вярвам и след месец му казах, че ми писна от това да не знам какво да кажа, когато ме питат с него ли съм или не.. и му предложих само моето приятелство, което продължи точно 2-3 седмици.. След това започна да ме вкарва в някакви глупости.. според него съм му била надраскала колата, била съм говорила нещо за него и всякакви такива.. всичко от глупост на по-голяма... Беше ми много тежко, че вярваше на другите, че бих му направила нещо лошо.. Скоро той започна да излиза с бившата си, която още повече започна да го търси след като разбра, че сме скарани.. И така след няколко скандала вече и приятелство нямаше.. Бях убидена, наранена и се чувствах слаба.. по много причини цяло лято не го бях виждала.. Не можех даже и да си помисля да погледна друг.. пробвах, но..нищо! Той през тези месеци е бил неразделен с оная бившата.. Преди няколко седмици една обща позната разбра, че аз все още не мога да го преживея, намекнала му за мен и той започнал да й разказва всичко хубаво, което сме преживели.. и обвинил мен за всичко.. и сега и аз обвинявам себе си.. тя ми каза да се боря, но.. ето и стигнах до въпроса има ли смисъл да се боря, след като всички знаят, че той е с друга.. трябва ли да се пречупя и да го потърся след като вече знам, че му пука.. казал, че ако ми пукаше съм щяла да му звънна.. не е ли прекалено горд.. Ако беше свободен щях да го потърся.. но в случая аз съм тази, която е свободна.. не знам какво да правя.. Приятелките ми казват да не го търся, ако толкова се интересувал и държал на мен той щял да звънне.. ноо аз искам да си го върна... или може би по-добре да не се намесвам и да послушам приятелките ми...
Извинявам се, че толкова дълго обяснявах.. Може да мислите всичко това за тъпо... но наистина имам нужда от мнение.. За първи път ми се случва такова нещо, с никой не съм била толкова сериозно.. Трябва ли да се обвинявам, трябва ли да започна да се боря, има ли изобщо смисъл или да продължа напред въпреки всичко, което имам към него.. :o :? :)
Така историята започна преди близо 2 години. Съвсем неочаквано и на шега започнах да се занимавам с едно момче (23 г.), но след 2-3 месеца по-интимни отношения се оказа, че е имал приятелка (всъщност никой друг освен нея не знаеше, че са заедно.. ДОРИ И ТОЙ). Отдалечих се от него и реших да прекратя всичко. Започнах по-сериозна връзка с друг, но усещах, че нещо липсваше.. И такаа мислих си, че не ми пука вече за въпросния хубавец, нооо разбрах, че не е така.. И така започна старата песен на нов глас. Той ме потърси веднага щом разбра, че съм пак свободна. Започнахме да търсим тръпката.. криехме се, тайно се поглеждахме, "случайно" се засичахме и т.н мисля, че схванахте идеята. И не след дълго аз усетих, че от "игриви" отношения, аз започнах рязко да се променям, той също.. Искаше прекалено много от мен, а аз знаех, че той никога не би ме погледнал насериозно, дори и да му дам това, което иска.. Започнах да го ревнувам, но не му казвах нищо държах се "мъжки".. започнах да се държа гадно с него, за да му покажа, че не само той може да наранява с думи.. отдръпнахме се.. правех се, че не ми пука за него.. и настъпи период, един много мъчителен за мен период, в който щом се срещтнехме се обръщахме в различни посоки и не се поздравявахме.. и за минута не съм показвала, че съм по-слаба отколкото ме мисли.. Както и да е.. периода на депресия почти започваше да минава, когато той отново ме потърси.. искаше да се видим и да си говорим.. В този момент бях с най-положително настроената ми приятелка, тя каза, че нищо няма да загубя, като говоря с него.. убеди ме и се срещнахме. Тогава след дълги разговори той ме попита дали искам да съм с него.. каза, че този път ще е различно. За съжаление на другия ден замина да работи в друг град, но още от първата вечер започна да ми звъни и така, след 1 месец пак се видяхме, всичко беше различно.. бяхме заедно почти през цялото време.. не се криехме вече и това бяха най-хубавите ми 5 месеца.. макар че се виждахме малко по-рядко заради неговата работа и заради моето училище.. говорехме постоянно.. Но имаше един проблем.. аз се съмнявах все още в него.. но този път не го показвах.. просто си имах едно на ум.. той започна да ме дразни като ми казваше уж на шега, че другата го е слушала повече, започна да ме пробва, а аз започнах да се съмнявам, понеже знаех, че "бившата му" редовно му звъни.. Една вечер излизах с една бивша съученичка, приятелка на въпросната бивша и тя ми разказа какво говори приятелката й за "моя" човек, отначало ми беше смешно, но когато се прибрах и се замислих ами ако наистина е така.. и реших да не се унижавам повече, като му вярвам и след месец му казах, че ми писна от това да не знам какво да кажа, когато ме питат с него ли съм или не.. и му предложих само моето приятелство, което продължи точно 2-3 седмици.. След това започна да ме вкарва в някакви глупости.. според него съм му била надраскала колата, била съм говорила нещо за него и всякакви такива.. всичко от глупост на по-голяма... Беше ми много тежко, че вярваше на другите, че бих му направила нещо лошо.. Скоро той започна да излиза с бившата си, която още повече започна да го търси след като разбра, че сме скарани.. И така след няколко скандала вече и приятелство нямаше.. Бях убидена, наранена и се чувствах слаба.. по много причини цяло лято не го бях виждала.. Не можех даже и да си помисля да погледна друг.. пробвах, но..нищо! Той през тези месеци е бил неразделен с оная бившата.. Преди няколко седмици една обща позната разбра, че аз все още не мога да го преживея, намекнала му за мен и той започнал да й разказва всичко хубаво, което сме преживели.. и обвинил мен за всичко.. и сега и аз обвинявам себе си.. тя ми каза да се боря, но.. ето и стигнах до въпроса има ли смисъл да се боря, след като всички знаят, че той е с друга.. трябва ли да се пречупя и да го потърся след като вече знам, че му пука.. казал, че ако ми пукаше съм щяла да му звънна.. не е ли прекалено горд.. Ако беше свободен щях да го потърся.. но в случая аз съм тази, която е свободна.. не знам какво да правя.. Приятелките ми казват да не го търся, ако толкова се интересувал и държал на мен той щял да звънне.. ноо аз искам да си го върна... или може би по-добре да не се намесвам и да послушам приятелките ми...
Извинявам се, че толкова дълго обяснявах.. Може да мислите всичко това за тъпо... но наистина имам нужда от мнение.. За първи път ми се случва такова нещо, с никой не съм била толкова сериозно.. Трябва ли да се обвинявам, трябва ли да започна да се боря, има ли изобщо смисъл или да продължа напред въпреки всичко, което имам към него.. :o :? :)