Не мога да се оправя с нашите.

[dream1707]

И двамата постоянно са нервни... чудят се за какво да ми се развикат. Баща ми се сърди като малко дете... обижда ме и прочие. Нищо не ми разрешават, на 15 съм, ще правя 16, а ме пускат да излизам сега максимум до 7... най-късно 8 в моя град.... Лятото ме пускаха до 22 нито минута повече. Не ми разрешават да спя у приятелки... майка ми като я питам, ми отговаря "Имам си причина" и друго не казва... баща ми вика "вече си голяма", като бях по-малка викаха "все още си малка". На 15ти септември се бях събрала с приятели, и баща ми ми е сърдит, защото не съм се прибрала у нас да им кажа, че съм в града... ще кажеш, че ще замина незнайно къде... Та иначе след като баща ми се разсърди се прибрах в 8 май беше... и помолих майка ми да изляза до 22 след половин час навиване и обещания, че ще е за последно тази учебна година най-сетне се нави ... Баща ми пък се разсърди, че не съм питала него, а съм питала нея... винаги се сърди като питам нея, а не него.. а майка ми обратното... угодия нямат тия хора...
Току що майка ми бясна ми влезе в стаята и ми се разкрещя, защото ще водя приятеля си утре в нас да гледам един филм, а стаята ми не била подредена... имала съм отпечатъци по огледалото ... аз се мъча да и обясня, че таман ще ги чистя... тя ми крещи насреща... по едно време влиза баща ми, точно когато викам на майка ми "Добре де, за кво ми викаш" и ми отговаря "Ми щото си тъпа... и кат си тъпа трябва да ти се вика" ...
Не мога да ги търпя... сякаш никой не ме уважава в тая къща .... Съгласявам се да стоя до колкото ми казват, да правя каквото искат и прочие и естествено пак не са доволни ... не знаят повечето на моята година момичета и момчета какво представляват... свикнали са аз да ги слушам и си мислят, че колкото и да ме ограничат на мен не ми пука.. и пак ще ги слушам ....
Чудя се вече какво да правя... говорила съм хиляди пъти с тях... С баща ми на глава не може да се излезе... веднъж бях избягала от вкъщи заради един скандал с баба ми в който тя си беше абсолютно виновна... и естествено баща ми пак застана на нейна страна.. Никога, абсолютно никога не ме е защитавал, пред когото и да е ... Майка ми ме защитаваше, говорих по едно време с нея, разбираше ме... но баща ми започна да се сърди, че майка ми ме подкрепя и започна да се кара с нея... и сега и тя нищо вече не ми разрешава, щото инак се карат с баща ми.
Не знам как да се оправя с тях... ;х

[SmilezZz]

Поговори с тях. Обясни им , че няма защо да се притесняват - защото си мисля , че именно притеснението ги кара да не ти разрешават да стоиш до късно. Не знам друго какво да те посъветвам.Пък и честно да ти кажа , моите родители са си същите , но...

[skate]

ми просто не ги слушай.излизай до колкото си искаш и въобще да не ти пука че ще ти викат и след време просто ще се откажат и ще разберат,че си пораснала и можеш да се грижеш за себе си

[NeENormalen]

Виж сега, навярно си само дете, най-ценното за родителите ти... Положението в БГ е трагично сега.. на твоята възраст пушат, пият, друсат се и са минали полувината град вече. Майка ти е права "има си причина" ... но аз съм против!
По-добре да се опариш да знаеш вече къде ще се изгориш и къде не, вместо да станеш на 22 и да висиш на вашите на главата и да питаш "сега кво да правя"..

п.п. и да знаеш ограничението в часът на прибиране е само формалност, това което искаш да направиш примерно след 22 можеш да го направиш и преди това. :) ... така че и вашите грешат.

[Shturrrche88]

ми просто не ги слушай.излизай до колкото си искаш и въобще да не ти пука че ще ти викат и след време просто ще се откажат и ще разберат,че си пораснала и можеш да се грижеш за себе си
Да бе, това е "невероятен" съвет.
Хайде малко мислете.
Вие сте деца, докато не навършите пълнолетие. Родителите ви носят отговорност за вас, до тогава. И са в правото си да ви налагат ограничения. Когато пораснете и имате свои деца ще осъзнаете, че са го правили за ваше добро.

[ZloboMiR]

Виж сега, навярно си само дете, най-ценното за родителите ти... Положението в БГ е трагично сега.. на твоята възраст пушат, пият, друсат се и са минали полувината град вече. Майка ти е права "има си причина" ... но аз съм против!
По-добре да се опариш да знаеш вече къде ще се изгориш и къде не, вместо да станеш на 22 и да висиш на вашите на главата и да питаш "сега кво да правя"..

п.п. и да знаеш ограничението в часът на прибиране е само формалност, това което искаш да направиш примерно след 22 можеш да го направиш и преди това. :) ... така че и вашите грешат.

Ми не е така, какво значи "да изгори"? Да, може да има късмет, да е нещо безобидно, но може и да стане нещо непопоправимо. :x Така че родителите ти са прави за излизането. Относно крещенето не толкова, но пропускай децибелите покрай ушите си, филтрирай ценното, а външно се прави, че няма никой в стаята, но постоянно и упорито.

[annonimnna]

Милата...
Ох, не знам какво да ти кажа, честно.
И аз имах проблеми с нашите, но не такива.
Един път им казах, това дето и ти спомена, че има много лоши деца, аз съм цвете за мирисане и дрън, дрън. Абе голем цирк разиграх. Иначе си ме пускат навсякъде, просто им го казах, защото някой път тати като не е в настроение и ми вика, че се глезя а-у, всичко к'вото съм искала съм имала пък съм мрънкала само и некви такива.
Та, така де. Според мен, трябва да се опиташ да не се караш известно време с тях. Стой си вкъщи, помагай на майка си, както се вика 'малко мазни четки' прави 8-) .
Ииии успех, ако има подобрение, сподели :-)

[anonymous708973]

Нашите напоследък ларж го дават, ще видим докога.

На 17 съм. В сравнение с връстниците си съм направо дъщеря-мечта и изобщо не се опитвам да се фукам. Върша в пъти повече домакински задължения отколкото тях, никога не съм отказала за нещо на майка ми, имам страшно добри оценки в училище, по дискотеки дори не ходя (защото на мен не ми харесва, не че имам нещо против такива места), виждали са ме пияна точно два пъти и тия два пъти бяха на разстояние година едно от друго. Не се глезя, върша си работата и просто искам малко права. За всяко дребно нещо ми се натяква много - примерно, изчистила съм цялата къща (прахосмукачка, прах и миене на подове), подредила съм кухнята и - О, трагедия! - обувките ми били на средата на коридора и хората се спъвали в тях, обаче никой не забелязва изчистеното, нали... Пред хората се обяснява как искали само холът да е подреден, стаята ми не била важна, ама при всяко влизане в нея (естествено, кой чука) се опява кооолко била разхвърляна - пф, имам малко листи по бюрото и разхвърляни дрехи по леглото.

Напоследък нещата са добре, ама има моменти, в които ми е толкова криво заради тях, че няма накъде повече.

[Shantia]

Прочети темите за изчезнали деца, масови убийства и нещастни случаи и ще разбереш защо се случва всичкото това, което ти тълкуваш като викане и лошо държание. Родителите ти искат да се опазят, особено ако си им едничка, а и да не си - разбираемо е. Аз когато бях на твоите години не излизах до много късно, но и никога не съм мрънкала, понеже родителите ми намираха начин да ми станат приятели и ги разбирах. Може би трябва да поговориш с тях и само да им вметнеш, че може да постигнат същия ефект, но без да те натоварват психически. Заздрави връзката си с тях, защото тя е много важна.
И знаеш ли, ако си добра и ги слушаш със сигурност ще има бонуси.

PinkPan7her, браво! С радост четях поста ти, това което правиш е много хубаво. Просто родителите са такива, не мисли че си останала незабелязана, те виждат всичко, въпреки, че понякога премълчават. А и замисли се защо напоследък са по - ларж - може би все пак са забелязали колко добра дъщеря си. :)

[SisiStrange]

Всички родители в един момент ги удря критическата и започват да крещят за глупости. Едва ли го правят, за да те обидят. Просто в този им период ти си най-удобното нещо, върху което да си изливат всичко и си единственото, над което могат да упражняват контрол наистина. Ще им мине, спокойно.
С майка ми не съм имала такива проблеми чак. Но и тя си покрещява от време на време за глупости. То и аз го правя. Семейство сме все пак.

[anonymous708973]

Точно това е.
Аз повиша ли тон, се почва с лекцията "Научи се да си владееш нервите, никой в живота няма да те търпи" и прочее, докато съвсем се отклоним от темата, минем през разхвърляната ми стая и стигнем до това как въобще не съм учила (Да, то успех над 5.90 пада от небето, нали?). Изобщо, всеки спор протича по един и същ начин - хващат се за едно, почват друго и стигат до трето.
Ама иначе те могат да викат, нали. Щот много добре се владеят.

[jump897]

Ми и аз съм така и? Не че ме ограничават толкова,пък съм и на 13 и половина, ама баща ми зяпа за щяло и нещяло, нещастник съм бил,тъпак съм бил, келеш съм бил, гевезе,смотан,не мисля,комплексар и водещ се от чуждо мнение и много други.Да съм тъп-ама не съм със 6,00 завърших в едно от най-елитните училища в Русе, и то единствен в класа, еми как да е доволен, като то трябва с 17 да завърша, а не с 6, пък щото аз имам 5 четворки и останалите шестици и петици съм ги платил с джобните си , нали :-x ..Нерви ми се постоянно,все всичко казано от мен са е*ахти простотиите,"слушай другите кво ти приказват и до никъде няма да стигнеш" , ти прост ли си и що не мислиш,за защита от негова страна в никакъв случай,каквото стане и който да направил въпросната грешка,дори аз да не знам дори кое как е станало,виновният съм аз -Е то ако не си ти кой да е друг ,как може да си толкова тъп...Купувам си обувки с нашите, и като казах че не ми харесват,баща ми едвам изтърпя да влезе в колата и да ми се разкрещи колко съм задръстен и как моето мнение е един боклук,водя се от другите и съм харесвал чуждите неща, щото ги имат всички, и аз му казвам-Не не е така!И той - Млъквай е нещастник ти ли знаеш повече.. Аа? аз кво да кажа..
Иначе се опитай да се разбереш с баща ти , защото характера му е смесица между на зрял човек и на дете..А с майка ти не знам :-x да не те подкрепя , щото баща ти е едва ли не против теб..Може и за добро да го правят, попитай ги, с мъки,без мъки все ще те огрее слънцето!
Абе ей,старите кучета, като сте навършили 18 и виж ме кой съм, вие до навършване на 18,ако изобщо сте минали пълнолетието, или сте се изразили само така, като едно дете парцал ли сте се чувствали, или като човек със собствено мнение и желание то да бъде чуто.А то е отхвърляно и наречено-празна приказка, не ставаш.
И Shantia родител-приятел не се среща често..Малко са хората, който познавам и чиито родители или по скоро майки (за момичета) и бащи (за момчета) се държат като приятел и се опитват да бъдат най-добри приятели.НЕ говоря за закуска в леглото,говоря за разбираемост между баща и син или майка/дъщеря.А същата тази разбираемост я няма при повечето семейства..