Историята на едно изтрадало сърце

[ne6i4]

Здравейте, приятели!
Дълго време не бях влизала тук, защото мислех че съм намерила щастието. Но ето че пак останах попарена.. Преди бях дете и пишех глупости.. Вярвах, че всичко което хвърчи се яде. Сега вече и начина на мислене ми се промени..
Ето историята, която искам да Ви споделя.
Всичко започна преди 2 години, когато напуснах старото си работно място, понеже имах много дразги с шефовете си. Тогава тръгнах да търся късмета си другаде.. далече от родния ми град, далеч от приятелите си надявайки се, че това ще ми дадеш шанс да започна всичко начисто.. да забравя миналото, в което бях наранена..
Преди да продължа искам да кажа няколко неща.. Това което пиша звучи налудничево и всеки би махнал с лека ръка и казал тая е луда.. За вас може и да е така, но това което изпитах бе истинско и реално..
ето продължението.. отидох на уговореното място и всичко беше наред. Изглеждаше ми като някакъв затвор града в който се намираше но ето че свикнах. Първата среща със шефа мина добре. Поговорихме си и той ме настани в кватирата при другия персонал.. на 3тия ден ме покани в неговата стая.. Незнаех за какво става дума и отидох.. Стояхме и си говорехме, обсъждахме работата. Много забавен човек.. и така няколок вечери. След известно време ме покани да легна в неговото легло, а аз не мога да крия че ме привличаше.. След време разбрах, че доста дълго е ходел с друга жена но нещата не са вървяли.. Тогава малко се замислих дали да продължа и да се занивам по цял ден с проблеми или да се откажа, мислейки че това е някакво лятно увлечение. И така от ден на ден нещата ставаха все по сложни и по сложни. Бях си харесала едно момче, което работеше на няколко километра от града и вечерта се напи, а аз го приибрах. Връщайки се в квартирата реших да мина през стаята на шефа, а тя бе заключена.. Осъмних се и едвам дочах да дойде сутринта да поговорим.. Той беше бесен. Знам че ревността е голяма болка и тогава разбрах какво означава той за мен. Скарахме се и всичко бе с главата на долу. 2-3 седмици не ми говореше, а аз осъзнавах, че го обиквам все по силно и по силно.. На края на сезона бях готова да се откажа от всичко само и само да бъда с него. Но решението му бе да остане с бившата си. Тръгнах си, а сърцето ми се късаше, сълзите не спираха да текат и имах чувството че ще полудея. Неможах да се прибера а отидох в съседен град където майка ми работеше. На втория ден реших да му звънна с надежда да се видим.. и така и стана.. той прие.. Знаех че това е последната нощ в която сме заедно и сълзите отново не спираха.. на сутринта се сбогувахме и аз си тръгнах. През целия път не мислех за нищо друго освен за него.. Прибирайки се в родния ми град се питах, колко време ще ми трябва да го забравя.. Не се сдържах и звънях всеки ден. На Нова година си казах, че ще го забравя.. Започнах да пия, не да се наливам, а просто по едно питие вечер. Реших да му звънна само за именния ден и от там да изтрия номера му. Така и стана. Но 10 дни след това, бях легнала да спя, готвех се за изпит.. телефона звънна и чувайки неговия глас сърцето ми заби лудо.. Обещах си че няма повече да говоря с него и ако го чуя ще каж "Майната ти! Върви по дяволите!" но не успях. Попитаме дали мога да ида да помогна още малко.. и аз казах да.. приключвайки разговора хвърлих телефона и отново започнах да се самосъжалявам. Бях силна и горда, с високо вдигната глава. Винаги Усмихната... а с него ставах безсилна. ДУшата ми се превръщаше в скитник. На уречената дата дойдох и дъщеря му беше тук.. Всичко вървеше добре, но уговорката бе да дойда за 10 дни, на 10тия ден, той ми даде парите и трябваше да си тръгна.. тогава отново всичко отиде по дяволите.. Отново се сринах.. СЛед 3 месеца получих обаждане от дъщеря му да се върна и да работя постоянно. така и стана. Те помежду си имаха дразги а аз не исках да се меся, исках те да се оправят помежду си.. Но не успяха и тя с тръгна. Върху мен падна целия товар.. Но теглих.. Любовта ми към него бе по силна от всичко останало. В началото на юни бившата му отново се върна. 2 месеца бях под голямо напрежение и се молех само да вървят нещата и сезона да свърши.. няколко дни преди финала тя нахлу в стаята ми и започна да раздаваша шамари и да крещи.. аз не съм агресивна личност и се опитах да я успокоя. И въпреки мекия ми тон тя не спираше. Тогава бях принудена да я притисна и в последния момент отклоних ръката си да не я ударя, а да ударя стената.. Съжалявах, че се получи така.. може би по правилно бе да отвърна и аз със удар.. но се спрях.. и така замина си.. а сега отново проблеми на хоризонта и ще трябва да си тръгна. Много сме си говорели и винаги съм излизала егоист.. Не искам да си тръгвам защото наистина много го обичам. Съдейки по това как съм се чувствала всеки път когато си тръгвам, този път наистина ще рухна.. побърквам се от мисълта че няма да го видя.. Във всичко това Ви спестявам една подробност.. Неговата възраст.. Само ще кажа че разликата ни е 38 години. Знам че е налудничево и бихте се изсмяли на това което пиша, но това си е ваше мнение.. Искам да пожелая на всеки един от вас да изпита толкова силна любов, колкото аз. Да е готов да мине през ада за да обича и да бъде до човека, който наистина желае.. Пропуснах да кажа, че на след няколко дни и другата бивша му се връща... Казва, че сме го смачкали.. а как се чувствам аз.. Като пребита .. И се питам дали наистина сърцето ми бие.. Понякога си мислех, че ако попадна в ада ще се чувствам по добре от колкото на работа. Е вие сте на ход.. Коментирайте.. знам че повечето от коментарите ще бъдат си побъркана.. Така е .. вярно е.. :-o но все пак го обичам.. Той остави белег, който никой никога няма да заличи :-k :-k :-k :-k :-k :-k

[Fiction7577]

Не знам на колко е години шефа ти но сигурно е към 50 и няколко.

Доста бивши споменаваш в историята си. Този някакъв женкар си пада май.. :-o

Съвета ми е да го забравиш, но е ясно, че няма да стане просто ей така. Освен да продължиш напред, не виждам много други опции..

[GetsugayaDAN]

Едва ли някой от тук може да промени решението ти. Според това той как се държи, колко бивши и главно всичко което се случва, не мисля че има смисал да работиш там... най-доброто нещо, което може да направиш е да се сбогуваш с него и да напуснеш веднъж и завинаги. Тази работа и това да си до него ще те срине до дупка! Според мен трябва да бягаш преди да е станало прекалено късно, добър човек си и той не заслужава тази любов, само те прехосва, такъв рядък характер заслужава много по-добро отношение. Продължи напред и остави преживяното с него в миналото, научила си много, придобила си опит и нямаш повече работа на тази работа, до този шеф и дори може би в този град. (И надявам се, неграмотноста ми да не ви пречи много)

[ledenakrasota]

Всичко е в начина на мислене!

Стегни се! Ти да не си изтривалка?!? Позволяваш някакъв дърт пергиш да те вика и отпраща все едно си послушно кученце. Ти не заслужаваш това! Знай си стойността! Човек за когото умираш, да се държи така с теб, само да те използва, не заслужава нищо! Той не те оценява! А след като така се обезличаваш ти нямаш стойност в очите му!
Много боли да се бориш със себе си, но трябва да спреш и да не му дигаш вече, защото така ще се саморазрушиш. :)

[ne6i4]

Не знам на колко е години шефа ти но сигурно е към 50 и няколко.

Доста бивши споменаваш в историята си. Този някакъв женкар си пада май.. :-o



Женен и разведен е. След това дълго време се вижда с жена от неговия град, а в града в който е в момента се запознава с тази която наричам бившата му.. Разбирам и тях, и за това се опитвам да се оттегля и наистина да си тръгна. Но при мисълта, че няма да го виждам се побърквам.. Преди време се будех в точно 5 и 10 всяка сутрин независимо кога съм си легнала, тогава ме посъветваха да отида на психиатър, като чух това ми стана смешно разбира се.. но ги послушах. Неговите думи бяха " Момиче, тръгвай си.. Ако не си тръгнеш сега не те виждам след това" Накара ме да се замисля.. Няколко дни след това посещение, стана въпросното нахлуване в моята стая.. Незнам откъде извадих това спокойствие и разум да не я ударя, въпреки че го заслужаваше.. Благодаря Ви, че ме подкрепетя. Да си призная, очаквах че ще ме нападнете с думите ти си луда, но останах приятно очарована от прочетено! Благодаря Ви! :oops: :)

[KimBerLy1912]

Изчезни от там. Колкото по-далече,толкова по-добре. Мисля че и сама го знаеш. :)

[umri]

Не се ври при някой, който не те ще. Самият факт, че ти е шеф и си плющи персонала говори за това колко е смешен. А разликата... няма да коментирам.

Единственият ти шанс е да се ометеш от там и с времето да забравиш.

[Niakoitam]

Не обичам да давам определения за хора, които не познавам.И теб не те познавам.Може и да си много добра, мила,интелигентна и т.н.Само че напоследък забелязвам и много такива жени, които се врът при разни чичковци паричковци,просто,защото така е по-лесно заблуждавайки сами себе си колко мноооого ги обичат, а всъщност не осъзнават кое точно обичат-леснотията в живота т.е. парите им.Хайде стига бе.Как пък точно толкова взе че се влюби точно и именно в шефа си, а не в някои колега например.Като една съученичка някога как с наивно изражение ни обясняваше как ходела по разни заведения по София на купони и се запознавала с някакви много мили господа дето случайно впоследствие се оказвало че са шефове на заведенията.Но така го казваше че човек да се почувства виновен да не и повярва.Всички в класа обаче знаехме че не само съдбата има пръст в случайните и запознанства.Пък и с 38 години по-голям от теб.Така както го описваш е на над 50, защото и за 50 да няма шанс ти да си на 12.Давам му да речем 55-60 години.А сега признай си били се сваляла с такъв без извинение дърт пергиш на улицата пък и да воюваш с многото му попълнения да ти обърне малко внимание и да те повика да те поизплющи малко.Ставам малко груб, но колкото повече навързвам нещата толкова по малко света вода ненапита ми се виждаш.Или си доста голяма наивница, което адски ме съмнява.Тия работи ги знаем.И брат ми имаше една състудентка дето иначе по думите му поне е свестно момиче, но се пореше с някакъв дъртак с жена и деца, които и даваше пари да си купува дрешки и дрънкулки пък тя според думите на брат ми му търчала по гъза и била много убедена че е любовта на живота и.Е, успя да се оправи де.Да са живи и здрави преди няколко дни и беше сватбата и с един състудент на брат ми, който я измъкна така да се каже от тази ситуация.Е, не е тайна обаче че и това момче има бая пари и доста здрави връзки в обществото на България.А че си силна не ти личи особено и най-вече както сама каза пред шефа ти, а иначе с други връзки не знам :)

[anonymous708973]

Мелодраматична си.
Оправи си начина на мислене.

[Niakoitam]

Нещо интересно:
http://div.bg/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D 1%81%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D 1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_l.a_c.984 25_i.111953.html
:)

И нещо да допълня.Ти със сигурност си по-малка от мен.Любовта ти е по-голям от баща ми.Е, наистина ако някоя малка пикла се чукаше с баща ми бих я ошамарил при положение че съм срещу насилието над жените.Е, няма обаче такъв шанс,защото въпреки че баща ми се пише голям плейбой понякога няма фирма, а социалният му статус казва социално слаб придвижващ се на с велосипед( е, и понякога с малко моторче). :-D

[SmilezZz]

Имам чувството , че си се вкарала в някакъв американски филм. Ама каква любов , бе момиче , че и на нас ни го пожелаваш ? Щастлива ли си ? Харесва ли ти да те използва ? Стегни се !! Осъзнай се !!

[ne6i4]

Вижте, не съм златотърсачка.. нито от един от изброените типове. Социалното положение си ми е нормално. Работя си и си изкарвам пари.. Не съм с него само защото е шеф и има пари.. Нямам желание да се возя в лъскави коли и да ходя по изискани заведения и барове, не искам да нося златен ланец и да се пръскам с най новия парфюм на армани.. В интерес на истината спортувам от доста време и най голямо удоволствие ми доставя да съм с дънки и маратонки. Официалните дрехи и много пари никога не са ме вълнували.. Никога, ама никога не оценявам хората по социалния им статус. За мен няма значение дали е богат или беден.. Единственото, което ме вълнува е характера и поведението му. А много ме дразни ако е с голямо самочувствие. Очаквах, че ще ме критикувате.. Това е вашето виждане.
И не ви пожелавам да страдате така както а аз.. а да намерите човек, за когото да сте готови да се жертвате и да дадете всичко от себе си, само за видите усмивката му.. Не съм се вкарала във филм..
За персонала не смея да коментирам.. Това е вашето мнение, истината остава скрита зад някой ъгъл...

[Niakoitam]

Направо си се вкарала ама много яко във филма.Казваш неща,но дали са верни или само замазваш очите на хората не се знае.Това за финансовият гръб го знаеме, а и все пак голяма част от златотърсачките не си признават дори пред себе си че са такива.Погледни само абсурдността на ситуацията.Тръгнала си на работа на ново място.Обаче шефът ти се оказва...не не миличкият мъж както външно ти изглежда, а дъртия курвар с парите, които си разнообразява ежедневието с разни наивни и не чак толкова наивни дами като им дава пари и "сигурност".Вижда някаква млада и може би засукана мацка и след три дни решава да я кани в стаята си.Примери такива много.Професори, които обещават взимане на изпитите в университе срещу ходене в тяхната стая,разни шефове като твоя,които ти дават финансова сигурост,та дори и тренюра на баскетболните ни националки.Дърти курвари има на всякъде.И с наивността на дете ти разбира се отиваш и се заблуждаваш колко е печен.Е, и аз познавам един над 50 годишен мъж,които е приятен човек,дори е шеф и на нещо като фабрика и се говори че бил малко курвар, но ако бях жена не бих му пуснал най-малкото заради огромната разлика в годините.Това като едно момиче дето било влюбено в някакъв дядо.Гадно е.Та въпросният господин решава че иска агнешко и след няколко дни благородно ти предлага удобното легло на шефа.И понеже е много симпатичен няма как да му откажеш нищо че сигурно е на годините на дядо ти, а пък и знае ли човек може и да те уволни пък в противен случай може и да му станеш любимка и да имаш повече привилегии.Обаче се появяват и други,които видимо не са съгласни да делят кокала с някои друг и селските изпълнения започват с пълна сила.Оправи си вижданията,защото макар да твърдиш че не си такава хората говорят.Как ли пък толкова много млади манекенки се влюбват в Хрисо Сираков наречен още 100те манекенки или пък певици в Коко Динев не мога да разбера.Е,ясно ми е.Като теб С наивната версия колко страшно много били влюбени в дядо си и нямало да го делят с другите. :)

[ledenakrasota]

Вижте, не съм златотърсачка.. нито от един от изброените типове. Социалното положение си ми е нормално. Работя си и си изкарвам пари.. Не съм с него само защото е шеф и има пари.. Нямам желание да се возя в лъскави коли и да ходя по изискани заведения и барове, не искам да нося златен ланец и да се пръскам с най новия парфюм на армани.. В интерес на истината спортувам от доста време и най голямо удоволствие ми доставя да съм с дънки и маратонки. Официалните дрехи и много пари никога не са ме вълнували.. Никога, ама никога не оценявам хората по социалния им статус. За мен няма значение дали е богат или беден.. Единственото, което ме вълнува е характера и поведението му. А много ме дразни ако е с голямо самочувствие. Очаквах, че ще ме критикувате.. Това е вашето виждане.
И не ви пожелавам да страдате така както а аз.. а да намерите човек, за когото да сте готови да се жертвате и да дадете всичко от себе си, само за видите усмивката му.. Не съм се вкарала във филм..
За персонала не смея да коментирам.. Това е вашето мнение, истината остава скрита зад някой ъгъл...


Виж, това е форум и не трябва да взимаш всичко на сериозно тук. Всеки е бил на твое място. И ти звучи тъпо, че ти говорим, че сама си го правиш, защото в момента си подвластна на чувствата си.
И аз съм била така. И сама съм пораснала с времето. На мен нямаше кой да ми го каже. Няма грешки. Има уроци. Има някого за когото си даваш душата, но на този някого му се все тая и те използва.
Аз не бих, дори стояла в една стая с шефа си сама, било дори и спалня. И да ми каже "легни". Отклонявам интелигентно, дори и това.
Самата лудница, в която се попаднала е ужасна. Говоря за неговите работи с бившата и такива. А да не говоря за годините му. Просто не му отива. Не си виновна, че си хлътнала. Просто си чиста и доверчива. А няма как поне веднъж да не се опариш. :) Прочети си темата сама, като се опиташ да се възприемеш отстрани безпристрастно и ще видиш едно момиче попаднало в това, за което ти говоря. Не го заслужава никой и не позволявай да се поддадеш. Порасни и забрави! Ако след всяко зло идва добро ще намериш своя човек. Казвам ти го от опит. И ако знаех какво хубаво нещо ще ми се случи после бих изминала същите страдания и ла*на отново. :)

[NoMore]

Май драмите ти харесват! Направо драматизираш и си усложняваш живота допълнително. Събираш си багажа и си заминаваш, само като знаеш разликата във възрастта ви трябва да ти е ясно, че тоя "пич" не става! Ще си намериш мъж, който ще те радва обаче този чичко няма да е въпросния мъж :?

[fenkaaa]

Недей да страдаш по такъв човек,той ти е просто шеф.А и нямаш никакъв шанс с него,за нещо-сериозно.. тук вече просто разликата в годините си казва думата.. Има толкова млади,хубави и свестни момчета,къде си се изстреляла до 50 и повече годишни?