melani54
09-20-2011, 20:38
След лятната ваканция Джош се бе върнал променен.Не потърси Мелиса, не и се обади нито веднъж, повече не я погледна.Тя самата не знаеше какво става.Джош бе друг-груб, безмилостен, безчовечен.Мелиса не искаше този човек.Плашеше я и я отвращаваше.Когато се виждаха в коридора получаваше от него самодоволни усмивка, нагло и високомерно държание, презрителни погледи.Не можеше да си обясни на какво се дължи това, но не престана да вярва, че някъде там нейния приятел е скрит в клетка дълбоко в душата.Трябваше просто да го освободи.А може би той не искаше да бъде освобождаван, може би там му харесваше, за съжаление няма как да знам.Той с никого не сподели какво е станало, защо е такъв, какво се е променило.Знаем, че след завръщането му никой не дръзваше да го доближи, бе ги страх, а и така и трябваше.И докато момчетата страняха от него, то момичетата се оказаха по-смели или по-глупави.Въртяха се около него, кокетничиха, пърхаха с мигли, смееха се стеснително, ходеха с доста по-малко дрехи, разкриващи плътта им, е знаеха как да прелъстят едно момче.На Джош това не му правеше впечатление, но нямаше как и затова стана гадже с една от най-арогантните и суетни момичета в целия град.Твърде горда, самоуверена, безсрамна и глупава.Отиваха си, но и двамата не изпитваха нищо един към друг.Нямаше я тръпката нито онази искрица, дори и привличане.Стела(така се казваше тя) бе с Джош само заради прекрасния му външен вид, а и защото всяко момиче го искаше.Това само я направи още по-популярна.Когато бяха около хората я целуваше, гледаше влюбено и се закачаше с нея, говореше и мило, но останеха ли сами Джош бе хладени сдържан към нея.И двамата играеха ролите си много добре.А и на Стела и стигаше.Важното бе да разказва за подвизите им в леглото, а естествено нямаше такива.Както казах за Джош Стела бе марионетка, част от играта.
А Мелиса я болеше да ги вижда заедно.В нейните шоколадови очи изглеждаха влюбени, перфектната двойка.Чувстваше се нищожна, сама и много нещастна.Но тя си обеща, че ще намери стария Джош, че ще го върне и всичко ще си е както преди.
Един ден видя красавецът сам и събра целия си кураж, за да го помоли да се видят.Отначало той я погледна и и се изсмя, но после се съгласи.Нямаше какво да губи.Отдавна бе спряло да му пука за това малко човешко същество, което преди обичаше.Естествено, че и той я е обичал.Тя те бяха неразделни, бе неизбежно.Обичаше прекрасните и очи, в които всеки път потъваше- те бяха пътят към душата и.Обожаваше и как вятърът си играеше с махагоновите и къдрици.Но усмивката и, тя разтапяше сърцето му, бе ослепителна и заразителна.Харесваше и как винаги се изчервяваше, снежнобялата и кожа обагрена в червено, бе много сладка и очарователна.Но това бе преди, сега вече всичко е различно.И незнайно защо той се съгласи.Искаше да разбере какво има да му казва.
Мел се притесняваше много.Обмисляше какъв разговор да проведе с него.Седеше на една пейка в парка, вятъра подухваше леко, небето бе обагрено в оранжево и слънцето залязваше.А дали това не бе и залезът на техните отношения?Докато мислите на Мелиса се рееха объркано до нея или по-точно на другия край на пейката седна Джош.
-Ти дойде-бе щастлива макар и външно да не показваше.
-Да, обещах.Казвай, защото имам работа.-изпуфтя сърдито той.
Мел преглътна и започна, нямаше време за губене.
Защо се промени?Какво стана?Защо си толкова студен?Какво направих, че заслужих презрението ти?-зададе въпросите си и с мъка в очите го погледна.
-Не те интересува.-отвърна и остро.
-Та аз бях на-добрата ти приятелка.Ако не друго то поне това заслужавам.-говореше тихо, сълзи изпълниха очите и, но ти си бе обещала, че няма да показва слабост, не и пред него.Преглътна и го погледна загрижено.
-Както каза “Бях”.Нищо не заслужаваш.На никого не дължа обяснение.Ако си дошла за това нищо няма да ти кажа.Никой няма да разбере.-изговаряше думите разпалено, а в очите му сякаш хвърчаха искри.
-Аз мога да ти помогна.Допусни ме пак в сърцето си.
Мел се приближи и се опита да хване ръката му, знаеше, че той и няма доверие, но Джош трябваше да разбере, че тя ще го подкрепя.Що красавецът видя какво се опитва да направи скочи като попарен.
-Нямам нужда от помощ.Искаше да говорим, говорихме, а сега е време да си тръгвам.-и той го направи.
Но не си мислете, че Мел ще остави нещата така.Тя щеше да опита всичко и и оставаше само още едно нещо.Джош не бе много далеч.
-Чакай!-провикна се тя, а отчаянието в гласа и се усещаше.
Той спря и погледна без да се съсредоточава върху нея.Очите му бяха празни, а лицето лишено от чувства, бе си сложил маска.Дали някога щеше да я свали и ако това стане дали всичко ще си е по старому?Мелиса изглеждаше толкова крехка и малка сравнение с него.
-Аз...-гласът и трепереше, но тя събра всяко кътче смелост.
-Обичам те!-каза го смело.
Почувства облекчение, че му е признала, надявайки се нещо да се промени, но щом го погледна надеждите и се стопиха.Лицето му си бе същото, без никаква емоция.Нищо в него не трепна или поне външно.Вътрешно се водеше битка, но звярът овладя контрола.Малко гласче в главата шепнеше “И аз те обичам!”, но бе заглушено.Джош се изсмя гръмко и я погледна със самодоволна усмивка.Мел го гледаше стреснато.Очакваше друга реакция, бе сигурна, че така щеше да се получи, но сгреши или поне така мислеше.Във всички филми и книги тези вълшебни думи развалят магии.Тук също стана така.Старият Джош се бе измъкнал от клетката.За миг бе в съзнание, бе жив, но за кратко.Звярът се бе осъзнал навреме.
-И какво сега?Нима очакваш да ти кажа, че те обичам?Ха-засмя се отново той и я погледна зверски.
Но Мел не трепна, част от нея вярваше.
-Нека ти кажа малката никога няма да чуеш тези думи.Аз не мога да обичам.А дори и това да стане няма да обичам теб.Погледни се само та ти ме отвращаваш.Със своята непохватност и навличане на бели си недостойна за мен.Дори нямаш право да изричаш тези думи.Ти си просто едно загубено момиченце.-говореше с такава ярост, че Мелиса се изплаши.Никога не бе говорил така камоли на нея.Всяка дума се забиваше като нож в сърцето и.А болката, тя не можеше да се опише, прогаряше душата и, замъгляваше разсъдъка и.
-Ти си никоя за мен.Никоя..-изкрещя думите и си тръгна.
Нямаше време, а остатъка не искаше да прекарва с нея, това нищожество.
След тези думи Мелиса просто рухна.Те я нараниха най-много.Всякаква надежда в сърцето и угасна.Очите и загубиха блясъка си, от тях капеха солени сълзи.А душата и, тя вече бе изгоряла.
След тази случка Мелиса спря да живее.Тя стана същество без душа.А когато я загубиш в теб се настанява звяр, който ръководи тялото ти.Ставаш коравосърдечен, безочлив, високомерен, нагъл и непоколебим.А истинското ти “аз” бива затворено в клетка и забравено.То вече няма права и след време се самоунищожава.Така стана с Мелиса и Джош.Знаете причината за Мел, но каква ли е за Джош.Никой няма да узнае.Той пази тайните си и не допуска никого до себе си.
Двамата не се погледнаха повече, сякаш живееха в други светове.Бяха непознати.
Две тела, обитавани от зверове!
КРАЙ
А Мелиса я болеше да ги вижда заедно.В нейните шоколадови очи изглеждаха влюбени, перфектната двойка.Чувстваше се нищожна, сама и много нещастна.Но тя си обеща, че ще намери стария Джош, че ще го върне и всичко ще си е както преди.
Един ден видя красавецът сам и събра целия си кураж, за да го помоли да се видят.Отначало той я погледна и и се изсмя, но после се съгласи.Нямаше какво да губи.Отдавна бе спряло да му пука за това малко човешко същество, което преди обичаше.Естествено, че и той я е обичал.Тя те бяха неразделни, бе неизбежно.Обичаше прекрасните и очи, в които всеки път потъваше- те бяха пътят към душата и.Обожаваше и как вятърът си играеше с махагоновите и къдрици.Но усмивката и, тя разтапяше сърцето му, бе ослепителна и заразителна.Харесваше и как винаги се изчервяваше, снежнобялата и кожа обагрена в червено, бе много сладка и очарователна.Но това бе преди, сега вече всичко е различно.И незнайно защо той се съгласи.Искаше да разбере какво има да му казва.
Мел се притесняваше много.Обмисляше какъв разговор да проведе с него.Седеше на една пейка в парка, вятъра подухваше леко, небето бе обагрено в оранжево и слънцето залязваше.А дали това не бе и залезът на техните отношения?Докато мислите на Мелиса се рееха объркано до нея или по-точно на другия край на пейката седна Джош.
-Ти дойде-бе щастлива макар и външно да не показваше.
-Да, обещах.Казвай, защото имам работа.-изпуфтя сърдито той.
Мел преглътна и започна, нямаше време за губене.
Защо се промени?Какво стана?Защо си толкова студен?Какво направих, че заслужих презрението ти?-зададе въпросите си и с мъка в очите го погледна.
-Не те интересува.-отвърна и остро.
-Та аз бях на-добрата ти приятелка.Ако не друго то поне това заслужавам.-говореше тихо, сълзи изпълниха очите и, но ти си бе обещала, че няма да показва слабост, не и пред него.Преглътна и го погледна загрижено.
-Както каза “Бях”.Нищо не заслужаваш.На никого не дължа обяснение.Ако си дошла за това нищо няма да ти кажа.Никой няма да разбере.-изговаряше думите разпалено, а в очите му сякаш хвърчаха искри.
-Аз мога да ти помогна.Допусни ме пак в сърцето си.
Мел се приближи и се опита да хване ръката му, знаеше, че той и няма доверие, но Джош трябваше да разбере, че тя ще го подкрепя.Що красавецът видя какво се опитва да направи скочи като попарен.
-Нямам нужда от помощ.Искаше да говорим, говорихме, а сега е време да си тръгвам.-и той го направи.
Но не си мислете, че Мел ще остави нещата така.Тя щеше да опита всичко и и оставаше само още едно нещо.Джош не бе много далеч.
-Чакай!-провикна се тя, а отчаянието в гласа и се усещаше.
Той спря и погледна без да се съсредоточава върху нея.Очите му бяха празни, а лицето лишено от чувства, бе си сложил маска.Дали някога щеше да я свали и ако това стане дали всичко ще си е по старому?Мелиса изглеждаше толкова крехка и малка сравнение с него.
-Аз...-гласът и трепереше, но тя събра всяко кътче смелост.
-Обичам те!-каза го смело.
Почувства облекчение, че му е признала, надявайки се нещо да се промени, но щом го погледна надеждите и се стопиха.Лицето му си бе същото, без никаква емоция.Нищо в него не трепна или поне външно.Вътрешно се водеше битка, но звярът овладя контрола.Малко гласче в главата шепнеше “И аз те обичам!”, но бе заглушено.Джош се изсмя гръмко и я погледна със самодоволна усмивка.Мел го гледаше стреснато.Очакваше друга реакция, бе сигурна, че така щеше да се получи, но сгреши или поне така мислеше.Във всички филми и книги тези вълшебни думи развалят магии.Тук също стана така.Старият Джош се бе измъкнал от клетката.За миг бе в съзнание, бе жив, но за кратко.Звярът се бе осъзнал навреме.
-И какво сега?Нима очакваш да ти кажа, че те обичам?Ха-засмя се отново той и я погледна зверски.
Но Мел не трепна, част от нея вярваше.
-Нека ти кажа малката никога няма да чуеш тези думи.Аз не мога да обичам.А дори и това да стане няма да обичам теб.Погледни се само та ти ме отвращаваш.Със своята непохватност и навличане на бели си недостойна за мен.Дори нямаш право да изричаш тези думи.Ти си просто едно загубено момиченце.-говореше с такава ярост, че Мелиса се изплаши.Никога не бе говорил така камоли на нея.Всяка дума се забиваше като нож в сърцето и.А болката, тя не можеше да се опише, прогаряше душата и, замъгляваше разсъдъка и.
-Ти си никоя за мен.Никоя..-изкрещя думите и си тръгна.
Нямаше време, а остатъка не искаше да прекарва с нея, това нищожество.
След тези думи Мелиса просто рухна.Те я нараниха най-много.Всякаква надежда в сърцето и угасна.Очите и загубиха блясъка си, от тях капеха солени сълзи.А душата и, тя вече бе изгоряла.
След тази случка Мелиса спря да живее.Тя стана същество без душа.А когато я загубиш в теб се настанява звяр, който ръководи тялото ти.Ставаш коравосърдечен, безочлив, високомерен, нагъл и непоколебим.А истинското ти “аз” бива затворено в клетка и забравено.То вече няма права и след време се самоунищожава.Така стана с Мелиса и Джош.Знаете причината за Мел, но каква ли е за Джош.Никой няма да узнае.Той пази тайните си и не допуска никого до себе си.
Двамата не се погледнаха повече, сякаш живееха в други светове.Бяха непознати.
Две тела, обитавани от зверове!
КРАЙ