PDA

View Full Version : Довери се на съдбата



melani54
09-20-2011, 20:40
Нежната мелодия от старата музикална кутия се разнесе около нея и погали ушите и.Тази малка кутийка и носеше толкова спомени, които тя искаше да подтисне, отрече, забрави.Независимо от всичко щом чуеше тихата музика и наблюдаваше как малката балерина се върти, тя забравяше всичко и се пренасяше в друг по-хубав свят.И без да иска спомените от ужасното и детство преминаха през съзнанието и, оставяйки след себе си само сълзи и вътрешна болка.С годините се бе научила да контролира спомените, но в мигове на усамотение я превземаха.
Семейството и не беше бедно, но не беше и много богато.Елиза имаше всичко, но на каква цена.Баща и бе пияница, прибиращ се вкъщи само за малко пари от майка и Силия, както и, за да удари по някой друг шамар на невръстната си дъщеря.Майка и работеше като сводник на проститутки.Имаше си нещо като фирма, незаконна естествено, вземаше просещите момичета, правеше ги красиви и отново ги пращаше на улицата, за да изкарат пари от телата си.Бе една от най-добрите в бранша и се изявяваше като една от най-скъпо платените проститутки.Малката Елиза не бе тяхно родно дете, а осиновено.На Силия не и пукаше за нея, искаше я, защото бе красива и щеше да и спечели много пари.Преди 5 години я видяла сама, лутаща се из мръсните улици, облечена в дрипи.Нямаше да и направи впечатление ако не бяха стъклено сините и очи, черните коси и бяла кожа.Силия можеше да разбере само от един поглед дали тя ще има бъдеще в бизнеса и, а това момиченце определено щеше да пожъне огромен успех, затова я взе при себе си.
Станало на 11г. момиченцето можеше да се грижи за себе си.ПО сял ден бе сама в големия апартамент, чистачката идваше един път в седмицата, но не и обръщаше и грам внимание.В училище беше отличничка, но това не правеше внимание никому.Майка и се прибираше късно, а баща и рядко, но прибереше ли се намираше Елиза и я биеше жестока, тя го умоляваше да спре, но той бе глух за молбите и.Сълзи се стичаха от очите и, не можеше да спи ит силните болки.
Когато стана на 15г. майка и я изведе, за да прекарат малко време заедно.Елиза толкова се радваше, мислеше си, че най-накрая майка и ще и обръща нужното внимание, но колко само грешеше.Силия правеше всичко с цел, искаше да я подготви, промени и пусне при останалите.Първо я заведе на фризьор, за да подстрижат дългите и коси, оформиха и къса прическа с бретон на една страна.След това я заведе на козметик, за да премахнат всички косъмчета от тялото и, оформиха веждите и, както и ноктите.Неприятната болка нямаше значение, стига майка и да е щастлива.След всички тези процедури Елиза бе станала друг човек, доста привлекателна, “добра стока” както казваше Силия.Отидоха в мола, купи и нови дрехи, които бяха доста разголени.След края на деня Елиза отиде в стаята си, за да подреди новите си дрехи, А силия се отправи към кабинета си, за да обмисли следващия си ход.Елиза трябваше да спре да ходи на училище, щеше да и наеме частен учител.
Още на другата сутрин Силия влетя с разплакани очи и уморено изражение.Събуди Елиза и с прегракнал глас и и обясни, че дължи много пари на един човек заради баща и, каза и,че фирмата не върви и ще и трябват още хора, обясни и ,че тя е достатъчно голяма и ще може да и помогне.Елиза се съгласи без да се замисля.Силия и обясни, че ще трябва да прави компания на различни хора, нищо особено.Момичето не беше наясно с това, но не можеше да и откаже.Изглеждайки по-добре Силия напусна излезе от стаята с широка усмивка, мислейки си колко лесно се оказа всъщност.
През следващите дни Елиза учеше половината ден с учителя си, а другата майка и и обясняваше какво ще трябва да прави.Тя ще трябва да им се подчинява, да не плаче, независимо колко я боли да не го показва, да не противоречи и да не бяга.Елиза бе умно момиче и още след първия урок бе разбрала всичко, знаеше, че майка и ще я използва и че вече е част от този ужасен свят и няма връщане назад.
Първият и път бе ужасен и щеше да го помни вечно.Намираше се сама в една мръсна хотелска стая, облечена в къса, прилепнала червена рокля без бельо отдолу.По лицето и си личеше ужасът, страхът, сълзи се стичаха по бузите и.Чу изскърцването на вратата и бързо избърса очите си.В стаята влезе дебел, миришещ на алкохол около четиридесетте години мъж с набола брада.Погледна я с перверзния си поглед и и се усмихна мазно.Заповяда на Елиза да се съблече, а след това и той го направи.Тялото и бе проснато на леглото мъжът я опипваше с грубите си ръце.Беше я гнус, изпитваше ужас, но не можеше нищо да направи, затвори очи и си представи, че е навън в гората, излегнала се е на меката трева и вдишва великолепния мирис на цветята.След секунди тази картина бе изтрита, а на нейно място се бе появила болката.Знаеше откъде идва, но не искаше да отвори очи и да срещне отвратителния му поглед.Той бе груб, мачкаше нежната и кожа, хапеше устните и, влизаше и излизаше от нея с мощни тласъци, причинявайки и неописуеми болки.След като този кошмар свърши той просто захвърли банкнотите и си тръгна задоволен и щастлив, оставяйки девойката сама в тъмнината.Сълзите не спираха да се стичат по лицето и, всяка част от тялото и я болеше, още чувстваше ръцето му върху себе си.След минута стана, облече роклята, съзря кръвта по белите чаршафи и видя отражението си.Косата и бе в пълен безпорядък, от едната и устна се стичаше кръв, очите и бяха подпухнали, кожата-червена, на някои места се забелязваха синините и отпечатъците от неговите пръсти.Излезе от стаята и се качи в колата, която щеше да я отведе вкъщи.Но тя не можеше да заспи, споменът я преследваше.Плачеше цяла нощ, надявайки се всичко това да се окаже кошмар.
Бяха изминали три години и Елиза бе приела съдбата си.Всичко бе толкова монотонно.Учеше, а вечерта отиваше в някоя хотелска стая, за да обслужи поредния клиент.Вече бе свикнала, в очите и не се четеше никакво чувство, правеше всичко по навик, бе кукла в ръцете на мъжете.След като всичко това приключеше се обличаше, взимаше парите и се качваше в таксито.Изкъпваше се, мислейки , че ще премахне спомените, но не успяваше.Бе намерила начин, който я успокояваше и спасяваше от кошмарите.Имаше една малка червена музикална кутия, чиято мелодия и даваше покой, възвръщаше силите и и сякаш казваше, че някой ден този ад ще свърши.Силия бе предоволна от Елиза, носеше и много пари както и клиенти, които бяха готови на всичко, за да я имат.Имаше и някои мъже, на които им доставяше удоволствие да бият Елиза затова тя често се връщаше с разцепена устна и кръв по лицето, но беше свикнала.От много време се бе отказала от всичко хубаво и не вярваше в съдбата, но всичко това бе на път да се промени.
Елиза седеше на един диван в поредната хотелска стая и търпеливо чакаше.В стаята влезе мъж на около 20г. с руса коса и магнетични зелени очи, облечен в сива тениска, дънки и маратонки.Елиза не можеше да свали очи от него.Младежът се представи, казваше се Джейсън.
Всяка сутрин Елиза отиваше в близкото кафе и пиеше любимият си топъл шоколад.Джейсън я бе забелязал и искаше да се запознае с нея.Една сутрин реши да я проследи и видя къде живее.Вечерта я проследи с едно такси и разбра каква всъщност е тя.Поразрови се малко и се свърза с шефката и, след което нае хубавото момиче със сините и очи.Той не искаше да се възползва от нея.Елиза придоби доста объркващо изражение, когато разбра това, но се съгласи,защото той и се стори добър, а и искаше просто да поговори с някого.Разказа му всичко, целия си живот, а щом сълзите потекоха от очите и той я прегърна.Точно за такава прегръдка бе мечтала, даваше и сигурност и успокоение.След като приключиха тази тема разговаряха за любимите си неща, филми и книги.Джейсън бе първият, който я караше да смее истински, който премахваше болката и изпълваше душата и.През следващите дни се виждаха всяка сутрин в кафето.Говореха, забавляваха се, Елиза се бе променила коренно, очите и бяха весели, тя самата сякаш се бе преродила.Беше влюбена и това всеки можеше да го види.Всеки път щом беше с някой друг си представяше, че това е Джейсън, болеше по-малко, не сънуваше след това кошмари, а само лицето на своя любим.През няколко седмици имаше почивен ден, който прекарваше просто разхождайки се навън сама, а сега с Джейсън.Тази вечер щяха да вечерят в някой ресторант, а после ще гледат филм.Между тях нямаше неловки моменти, когато мълчаха просто очите им говореха.След вечерята отидоха в дома на Джейсън, пуснаха си някакъв филм и ядяха пуканки.Впоследствие започнаха да се замерят и паднаха един върху друг.Гледаха се в очите и нещо сякаш стана, защото Елиза целуна леко и нежно Джейсън.За първи път влагаше чувства в целувката.Тя беше приятна, устните му бяха меки.След още няколко главозамайващи целувки се отправиха към спалнята му.За първи път тя се отдаде и тялом, и духом на някого.Имаше само и единствено удоволствие.Тя правеше любов , не просто секс.Заспа в прегръдките му с усмивка на лице.
След още няколко седмици Елиза беше в топлите ръце на Джейсън и се наслаждаваше на мига.Тя му сподели, че не могат да бъдат заедно, заради работата и, но това не го притесняваше, знаеше, че само той притежава сърцето и.Много му се искаше да я измъкне оттам.Джейсън имаше приятели, които работеха в полицията и залавяха сводниците.Силия бе голяма риба, от доста се опитваха да я хванат, но без успех.Елиза бе вътрешен човек и лесно щеше да я подмами.
Планът щеше да се осъществи на следващия ден и момичето бе неописуемо щастлива.на другият ден Силия си бе вкъщи и работеше-преговаряше с клиенти по телефона.Елиза влезе в кабинета, носеща няколко модни списания.Започна да и показва какви точно дрехи иска, опитвайки се да и отвлече вниманието, но Силия винаги бе подготвена и носеше в себе си пистолет.Точно, когато мъжете, които чакаха отвън влязоха вътре Силия бързо реагира и хвана Елиза, насочвайки дулото на пистолета в главата и.
-Не искате тя да пострада нали?-изкрещя силно.
Мъжете свалиха пистолетите и я пуснаха.Веднага щом излязоха, докладваха на Джейсън, който бе отвън.Силия не бе вчерашна, занеше, че не може да се измъкне толкова лесно.Отвори входната врата очаквайки го, но улицата бе пуста и тогава го забеляза, криещ се зад кофите.
-Излез, иначе ще гръмна любимата ти!-засмя се гръмко тя.
Джейсън чу прищракването, нямаше избор затова излезе.Видя сълзите в очите на Елиза и обърканото лице.
-Ето ме!Пусни я и си тръгвай!-с тих глас проговори той.
Силия пусна грубо на земята, насочвайки пистолета към Джейсън.В този момент отзад се появиха мъжете и един от тях простреля Силия, но тя реагира и натисна спусъка, улучвайки Джейсън.
-НЕ!!!!!-изпищя Елиза.

От това събитие минаха четири години.Елиза затвори кутията, музиката спря, споменът изчезна.Силия бе мъртва, Джейсън се възстанови, а тя загърби стария си живот и заживя заедно с него.Двамата се обичаха безкрайно много и повече не се връщаха назад в миналото.Сега бе важно бъдещето и детето ,което Елиза чакаше.Всеки ден благодареше на съдбата.Имаше всичко и независимо от трудностите и болката тя намери човек, правещ я щастлива, вдъхващ и живот, намери себе си...


КРАЙ

bobo03
09-21-2011, 16:07
БРАВО ОТ МЕН. ХАРЕСА МИ. ДОБЪР СТИЛ :) :)

xoxi
09-21-2011, 20:43
Идеята ти е добра.
Начинът по който е написано обаче не ми харесва. Във всяко изречение срещам името на някоя от героините. След това и момчето се появява и започвам и неговото име да чета във всяко изречение.
Пунктуационните грешки също са като трън в очите.
Опитала си се да напишеш прекалено драматична история, в която не си вложила и капка драма. Лично на мен погледа ми се местеше по редовете с емоцията от четене на сутрешен вестник.
Но може и да се получи нещо по-добро, ако историята се преработи поне още няколко пъти.